Р Е
Ш Е Н
И Е
№………./06.10.2020г.
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7-ми състав, в заседание при
закрити врати на четиринадесети юли през две хиляди и двадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ
ВАСИЛЕВ
при секретаря Павлинка Славова като разгледа докладваното от съдията т.д.н. № 2347 по описа за 2020г. и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.625 и сл. от ТЗ.
Образувано е по молба на „П.И.“ ЕООД, ЕИК *******, с която се иска
откриване на производство по несъстоятелност по отношение на ответника „Е.П.“
ЕООД, ЕИК *******. В молбата се твърди, че ответникът е неплатежоспособен, тъй
като има изискуемо и непогасено парично задължение, произтичащо от търговска
сделка. Молителят извежда качеството си на кредитор при твърдения, че по силата
на договор за цесия от 22.10.2018г сключен с „П.И.“ ДОО, дружество учредено и
регистрирано по законите на Република Македония, е придобил вземане в размер на
1 212 460,60 евро, представляващо връщане на авансово платената цена
на недоставената електроенергия по разваления договор за продажба на
електроенергия, сключен между цесионера и ответника
на 08.12.2017г. А по договор за цесия от 22.10.2018г. сключен с „П.И.“ ДОО,
дружество учредено и регистрирано по законите на Република Сърбия, е придобил
вземане в размер на 1 203 282,24 евро, представляващо връщане на
авансово платената цена на недоставената електроенергия по развалените договори
за продажба на електроенергия от
RS10/1-2018, RS10/4-2018 и RS 10/6-2018 сключени между цесионера и ответника. По изложените съображения се иска да
се обяви неплатежоспособността на ответното дружество, да се открие
производство по несъстоятелност по отношение на него; за начална дата на
неплатежоспособността да се определи 31.12.2017г; да се допусне обезпечение
чрез налагане на запор върху цялото движимо имущество и сметки на „Е.П.” ЕООД,
както и възбрана върху притежаваните от него недвижими имоти; длъжникът да се
обяви в несъстоятелност едновременно с решението за откриване на производството
му по несъстоятелност по реда на чл.630, ал.2 от ТЗ. Претендира разноски.
Присъединения кредитор „Б.Н.Е.Б.“ ЕАД твърди, че ответникът е
неплатежоспособен, тъй като има изискуемо и непогасено парично задължение,
произтичащо от търговска сделка. Молителят извежда качеството си на кредитор
при твърдения, че по силата на договор за участие на борсов пазар на
електрическа енергия №9/08.01.2018г. доставя на ответника периодично
електрическа енергия на пазарен сегмент „Ден напред“, срещу насрещното
задължение за заплащане на цената на електроенергията, която ще бъде доставена
на следващия ден съгласно фактура с падеж деня следващ деня на издаване на
фактурата. За периода 04.09.2018г. – 04.10.2018г. кредиторът е доставил на
ответника електрическа енергия съгласно регистрирани и приети от оператора на
електроенергийната система „ЕСО“ ЕАД дневни графици за доставка, за което е
издал 32 броя фактури за дължима главница в размер на 7 556 708,85
лева. След прихващане на представеното обезпечение под формата на паричен
депозит в размер на 810 000,00 лева, остава дължима главница в размер на
6 746 828,85 лева. Ответникът е подал молба за откриване на производство
по несъстоятелност по която е образувано т.д.н № 2402/2018г по описа на СГС,
ТО, VI-12 състав, с което действие последният е признал наличието на
непогасените задължения към този кредитор и обективното състояние на
неплатежоспособност. Евентуално се поддържа, че ответникът е свръхзадължен по смисъла на чл. 742 ТЗ, тъй като неговото
имущество не е достатъчно да покрие паричните му задължения. По изложените
съображения се иска да се обяви неплатежоспособността на ответното дружество,
да се открие производство по несъстоятелност по отношение на него; за начална
дата на неплатежоспособността да се определи 31.12.2017 год.; да се допусне
обезпечение чрез налагане на запор върху сметките му в посочените банки, както
и върху вземането за възстановяване на ДДС; длъжникът да се обяви в
несъстоятелност едновременно с решението за откриване на производството му по
несъстоятелност по реда на чл.630, ал.2 от ТЗ; да се назначи за временен синдик
Р.С.Т.. Претендира разноски.
Присъединения кредитор „Е.Б.“ ООД твърди, че е кредитор на ответника по
Рамково споразумение за доставка на електроенергия на европейската федерация на
търговците на енергия за ползване в Република България от 14.07.2017г и Анекс
към него №2а от 29.11.2017. на сумата от 3 546 006,04 лева – цена на
доставен електроенергия за периода 19.09.2018г – 02.10.2018г съгласно 12 броя
фактури, с падеж на деня следващ деня на издаването. Отделно съгласно договор
за продажба на електрическа енергия от 20.09.2017г ответникът е в неизпълнение
на задължението си към „Е.Б.“ ООД да достави електроенергия в обем 10325 мвч за периода м.10.2018-м.12.2018, на обща стойност
786 248,75 лева Твърди и че е кредитор на вземане в размер на
1 124 361,85 лева – представляваща неустойка съгласно част Втора, чл.
4, т.5 от формуляр за избор на вариант към Рамково споразумение за доставка на
електроенергия на европейската федерация на търговците на енергия за ползване в
Република България от 14.07.2017г и 8 бр. Анекс №2а от 14.11.2017г, 24.11.2017г,
11.12.2017г, 19.12.2017г, 26.01.2018г и 26.06.2018г. Изискуемите задължения са
с източник търговски сделки и не са погасени от ответника, тъй като последният
е неплатежоспособен. По изложените съображения се иска да се обяви
неплатежоспособността на ответното дружество, да се открие производство по
несъстоятелност по отношение на него; за начална дата на неплатежоспособността
да се определи 13.11.2018г; да се допусне обезпечение чрез налагане на запор и
възбрана върху цялото имущество на „Е.П.” ЕООД. Претендира разноски.
Присъединения кредитор „А.Е.“ СЕ, твърди, че има взема от ответника по Общо
споразумение за доставка и приемане на електроенергия от 01.08 2017г в размер
на 2 705 072,55 лева, представляваща сума при прекратяване на договора. Изискуемите задължения са с източник
търговски сделки и не са погасени от ответника, тъй като последният е
неплатежоспособен, евентуално свръхзадължен. По
изложените съображения се иска да се обяви неплатежоспособността на ответното
дружество, да се открие производство по несъстоятелност по отношение на него;
за начална дата на неплатежоспособността да се определи 26.10.2018г; да се
допусне обезпечение чрез налагане на запор и възбрана върху цялото имущество на
„Е.П.” ЕООД. Претендира разноски.
Ответникът „Е.П.“ ЕООД оспорва качеството на молителя „П.И.“ ЕООД на кредитор, тъй като цедентът по договора за цесия П.И. ДОО – Р.Македония е прехвърлил част от това вземане на третото лице, която цесия е съобщена преди образуване на настоящото производство; че в договора от 22.10.18г. не е посочено кои вземания се прехвърлят, тоест вземането не е индивидуализирано; не е посочена цена; договорът е сключен между свързани лица; не е уведомен за цесията; не е уведомяван за развалянето на договора за доставка на електроенергия; договорите не са развалени, защото не е приложим българският закон; има уговорена арбитражна клауза за международен арбитраж за договора с П.И. ОО – Р.Сърбия, където е уговорено прилагането на английското материално право; твърди, че е изправна страна по договорите за доставка на електроенергия и е доставил уговореното количество; оспорва да е поръчано количество електроенергия над 6,855 MWh, при цена 43.60 евро за MWh; оспорва подписите в посочените документи. Формулирани са и задачи за ССЕ.
Ответникът
оспорва молбата на кредитора „Б.Н.Е.Б.“ ЕАД с възражения, а именно: че е бил в
състояние да изпълни задълженията си към този кредитор; твърди, че
неизпълнението е по причина на недобросъвестното поведение на кредитора, който
не е приел да сключи споразумение за разсрочване на дълга, наложил е
недопустимо обезпечителни мерки спрямо ответника, отнел е лицензията на
ответника, с което де факто е парализирал възможността му да осъществява
търговска дейност. Ответникът твърди, че финансово-икономическите му
затруднения имат временен, а не траен характер и са преодолими, тъй като са
обвързани от действията на кредиторите.
Ответникът
оспорва молба на присъединения кредитор „А.Е.“ СЕ. Оспорва, че е последния е
кредитор на вземане в претендирания размер. Предявява
възражение за прихващане с насрещното си вземане за връщане на предоставен във
връзка с договора депозит в размер на 210 000.00 лева.
Ответникът
неоспорва, че е длъжник на кредитора „Е.Б.“ ООД на описаните в молбата за
откриване на производството вземания посочените от него суми.
Съдът, като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства приема за установено следното:
За да се открие производство по
несъстоятелност, следва да са налице предпоставките, посочени в разпоредбата на
чл. 608 ТЗ, чл.
625, ал. 1 ТЗ и чл. 631 ТЗ, а именно: 1. Компетентният съд да бъде сезиран с писмена молба от лицата,
изрично посочени в разпоредбата на чл. 625 ТЗ – длъжникът, съответно ликвидаторът или кредитор на длъжника по търговска
сделка, както и от Н.А.П. за публичноправно
задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на
длъжника; 2. Длъжникът да е търговец по смисъла на чл. 1 ТЗ; 3. Да се установи неплатежоспособност на длъжника, съгласно хипотезите,
предвидени в разпоредбата на чл. 608 ТЗ или свръхзадължеността му, ако е капиталово
дружество – чл. 742 ТЗ и 4. Затрудненията на длъжника да не са временни, а състоянието на
неплатежоспособност да е обективно и трайно – аргумент от чл. 631 ТЗ.
Ответното дружество е търговско дружество и
спрямо него може да се открие производство по несъстоятелност.
По отношение активната легитимация на „П.И.“ ЕООД, съдът
намира следното:
По делото не е
спорно, че между „П.И.” ДОО, дружество учредено съгласно законите на Република
Македония и „Е.П.“ ЕООД е сключен договор за продажба на
електроенергия от 08.12.2017г. В договора са определени периода на доставка,
капацитета, количество мвч и цена. Договорените
количества електроенергия е следвало да се доставят на българо-македонската
граница. В съответствие с условията на договора, продавача издава фактура за
доставянето количество електроенергия 20 дни преди месеца на доставка, платима
в тридневен срок преди месеца на доставка. Към договора е уговорено да е
приложимо немското право.
През месец септември 2018г „П.И.“, Македония е заявило доставка на
48 463 Мвч електроенергия за месец октомври 2018
на обща стойност 2 066 526,20 евро. За доставката са издадени от страна на
ответното дружество 10 броя фактури описани подробно в молбата за откриване на
производството по несъстоятелност. Съгласно заключението на ССЕ на стр.1148 от
делото, фактурите са осчетоводени при ответното дружеството. Последното е
получило от „П.И.“ ДОО Македония сумата от 1706697,40 евро.
От заключението на СТЕ /л.1274-1277/ и справката от МЕПСО се установява
количеството заявена, но недоставена от ответника електроенергия за месец
октомври 2018г, което е в обем 37 572 Мвч.
Спорът се концентрира относно въпросите дали договорът за доставка на
електроенергия е развален, респ. дали вземането е цедирано
на молителя.
Относно развалянето на договора и предвид изричната уговорка между
страните, приложимото материално право по отношение на развалянето е немското
право. В съответствие със задължението на съда по чл. 43, ал. 1 от Кодекс за
международно частно право да установи служебно съдържанието на чуждото право и
с уредената в Европейската конвенция за обмен на правна информация между
държави процедура за получаване на информация за чуждо право, съдът е отправил
заявка за информация, в резултата на което е получил такава от официалния орган
на Германия /л.1404-1423/. От изисканата от съда информация се установява, че
съгласно §314 от Немския ГПК, договорни отношения с продължително изпълнение
могат да се прекратят/развалят за в бъдеще от всяка една от страните по него
без предизвестие, при наличие на важна причина. Ако важната причина е
неизпълнението на договора, тогава прекратяването може да се извърши с писмено
предизвестие до неизправната страна и изтичане на допълнителен срок за
изпълнение. Съгласно § 323, ал.2 Немския ГПК определянето на краен срок не е
нужно, ако длъжникът не изпълнява задължението до дата, посочена в договора,
или в срок, посочен в договора, въпреки че точното и своевременно изпълнение е
от съществено значение за задълженото лице и ако длъжникът е уведомен за това
преди сключването на договора или то следва от други обстоятелства,
придружаващи сключването на договора, които са му известни.
С молбата за откриване на производството по несъстоятелност е представено
уведомление за прекратяване на договора от страната на „П.И.“ ДОО, Македония, в
което е посочено, че договора се счита за развален без предизвестие на
основание чл. 87, ал.2 ЗЗД. Цитираната в уведомлението разпоредба на българския
материален закон не е приложима към процесните
отношение, но показва ясното желание на кредитора да развали договора без
отправяне на предизвестие. В първото съдебно заседание е уточнено, че
развалянето без отправяне на предизвестие е по причина на придадения на
договора за доставка на електроенергия характер на фикс
сделка, т.е. сделка, която непременно следва да бъдат изпълнена на посочената
дата, тъй като от забавеното изпълнение кредитора няма полза. По немското право
такова прекратяване на договора е допустимо съгласно цитираната по-горе
разпоредба на немския ГПК. За целта е необходимо да се изследва дали
своевременното /точното във времево отношение/ изпълнение на договора е от
съществено значение за кредитора и дали длъжникът е уведомен за това преди
сключването на договора или това е обстоятелство, което за него е известно.
Договорът за доставка на
електрическа енергия е договор с периодично изпълнение като всяка отделна
доставка има характеристиката на фикс сделка. Това е
така предвид: специфичния предмет на договора, невъзможността енергията да бъде
съхранявана, особеностите на преноса и потреблението, промяната в цената на
енергията. С оглед изложеното се налага извода, че забавеното изпълнение не
може да бъде компенсирано с доставка в по-късен момент, тъй като доставеното
по-късно количество не може да се съхранява, нарушава се графика за пренос
/което генерира допълнителни разходи за балансиране на енергийните системи/,
възможно е цената да е съществено различна, възможно е и да няма къде да бъде
пласирана. От друга страна, ответникът е дружество, което по занятие търгува с
електроенергия на местния и международните пазари, с оглед на което следва да
се приеме, че то е запознато със спецификите на търговските отношения по повод
продажбата на електроенергия и в частност, че сделките с нея са фикс-сделки за купувача.
Следователно налага се извода, че „П.И.“ ДОО, Македония може да развали
договора за доставка на електроенергия от 08.12.2017г и без отправяне на
предизвестие, с което да определя допълнителен срок за изпълнение. Но дори и да
се приеме, че е било необходимо отправяне на предизвестие, такова е дадено с
уведомлението за разваляне, но в хода на делото, до приключване на устните
състезания пред настоящата инстанция, не е предложено изпълнение от страна на
длъжника и правните последици на развалянето са настъпили.
Следващия спорен момент касае начина на разваляне. Ответникът оспорва да е
получавал уведомлението от 08.10.2018г., а ищецът твърди, че то е връчено на
ответното дружество с имейл в периода 01.10.2018г – 31.10.2018г.
В молбата за откриване на производството по несъстоятелност и в откритите
съдебни заседания представителят на ищцовото
дружество не е представил доказателства за изпращане на имейл от страната на „П.И.“
ДОО, Македония до ответното дружество със съдържанието на уведомлението за
разваляне представено към молбата за откриване на производството по
несъстоятелност. Няма данни и такъв имейл да е получаван от ответното
дружество. Извод в различна насока не следва от изслушаното заключение на СТЕ
на вещото лице компютърен специалист /л.1640-1642/, тъй като то не е изследвало
нито сървъра на ответното дружество, нито сървъра на „П.И.“ ДОО, Македония. Със
заключението се цели прилагането на последиците на чл. 161 ГПК, но за да е
възможно това, по делото следва да е налице индиция,
че фактите са се осъществили по начина твърдян от едната страна и че другата
страна, която няма изгода от това, създава пречки за доказването им. След като
по делото няма други данни въз основа на които да се приеме за осъществено
изпращането на имейла, не може да се приеме, че другата страна създава пречки
за доказване на получаването му като неосигурява достъп до сърварите
си.
Въпреки това съдът счита, че няма правни пречки развалянето да настъпи като
последица от връчване на уведомлението от 08.10.2018г за разваляне като
приложение към изпратения на ответника препис от молбата за откриване на
производство по несъстоятелност и приложенията към нея. С получаването му от
ответника, то произвежда целените с него правни последици. Развалянето на
договора за доставка на електроенергия има действие за в бъдеще /виж правната
информация по Конвенцията на л. л.1404-1423/. Последицата на развалянето е
пораждането на задължението за връщане от ответника на полученото по договора
или стойността на предплатената, но не доставена електроенергия в обем
37 572 Мвч.
Следващия спорен момент касае валидността на цесията сключена между „П.И.“
ДОО, Македония и „П.и.“ ЕООД.
Съгласно сключения на 22.10.2018г договор за цесия „П.И.“ ДОО, Македония
прехвърля на „П.и.“ ЕООД вземане в размер на 1 212 460,60 евро,
представляващо връщане на авансово платената цена на недоставената
електроенергия по разваления договор за продажба на електроенергия, сключен
между цесионера и „Е.П.“ ЕООД, при цена и условия за
плащането й посочени в допълнително споразумение между страните. В чл.13 е
постигнато съгласие за неуредените в договора отношения да се прилага законодателството
на Република България.
Договора за цесия е валидно сключен, независимо, че в
него не е посочена цена за придобиване на вземането. Видно от съдържанието на
договора последният по отношение на цената препраща към друго споразумение
между цеден и цесионер, в което то ще бъде изрично
уредено. Непредставянето му по делото не влече недействителност на договора.
Дори да се приеме, че в договора за цесия няма уговорена цена, това също не
означава че той е недействителен, тъй като българското материално право познава
и безвъзмездното прехвърляне на вземания по аргумент за обратното от
разпоредбата на чл. 100, ал.1 ЗЗД.
Невлече недействителност на цесията и обстоятелството, че
вземането за връщане според настоящия състав възниква едва с връчване на преписа от молбата за откриване на
производството по несъстоятелност и приложенията към нея. Валиден предмет на
договора за цесия могат да бъдат и бъдещи вземания. Относно индивидуализацията
на вземането следва да се посочи, че при липса на други отношения между „П.И.“ ДОО, Македония и ответното дружество, освен твърдените от молителя
такива във връзка с договора за доставка на електроенергия, следва да се
приеме, че те са в достатъчна степен индивидуализирани, като предмет на
договора за цесия. Дали цедента и цесионера
са свързани лица е без правно значение за сключения договор за цесия и неговата
валидност.
За неоснователно съдът намира и възражението на ответника, че цедентът е прехвърлил част от това вземане по-рано на третото лице, която цесия е съобщена преди образуване на настоящото производство. Представеното от ответника уведомление
/л.376 от делото/ изхожда от „П.И.“ ЕООД, което дружество не е страна в
производството, не е доказано да е кредитор на същото вземане (няма представен
договор за цесия), а и съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД прехвърлянето има действие
спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на
последния от предишния кредитор, каквото съобщаване също не се доказва.
Относно възражението на ответника, че цесията от
22.10.2018г не му е съобщена съдът намира следното:
В уточнителна молба на молбата
за откриване на производството по несъстоятелност и първото по делото съдебно
заседание, молителят „П.И.“ ООД, твърди, че цесията е
съобщена на ответното дружество по телефона и лично на управителя Г.на
22.10.2018г и на 08.11.2018г в офиса в град София, при отказ на последния да го
получи, както и с писмо с обратна разписка от 17.12.18г, което е върнато като
непотърсено.
Относно първата дата, ищцовото дружество не
ангажира никакви доказателства въпреки предоставената му възможност и
допуснатия разпит на свидетел. Ответното дружество провежда насрещно доказване
чрез представените самолетни билети /л.980/, писмо на „Б.Е.“ ЕАД съдържащо
списък на пътниците в полети 21.10.2018г и 23.10.2018г/л.1057-1060/; писмо от
хотел Хаят, гр. Цюрих /л.983/; удостоверение на ГД
„Гранична полиция“ /л.1051/, разпита на свидетеля П.И.. Съвкупната преценка на
тези доказателства налага безпротиворечиво извода, че
в периода 21.10.2018г – 23.10.2018г управителя на ответното дружество не е
пребивавал на територията на Република България и не е било обективно възможно
да е отказал връчване на писмено уведомление за съобщаване на цесията от
22.10.2018г в офиса на дружеството.
Относно датата 08.11.2018г ищцовото дружество не
ангажира никакви доказателства въпреки предоставената му възможност и
допуснатия разпит на свидетел. Ответното дружество провежда насрещно доказване
чрез разпита на свидетеля П.И., която си спомня за посещение на представители
на „П.И.“ ДОО, Македония
след 25.10.2018г, които не са обявили пред нея целта на посещението си и не са
осъществили среща с управителя на ответното дружество. Показанията не се
оборват от други доказателства, с оглед на което се кредитират от съда, въпреки
възможната заинтересованост на свидетеля, и последния приема, че на 08.11.2018г
също не е извършено уведомяване на ответното дружество за цесията.
Такова уведомяване не е осъществено и на 17.12.2018г с изпратеното писмо с
обратна разписка, тъй като то не е получено от дружеството.
Въпреки изложеното до тук, съдът приема, че цесията е съобщена, с връчване
на преписа от молбата за откриване на производството по несъстоятелност
/л.252-б -27.12.2018г/. Приложение към нея е уведомление от кредитора „П.И.“ ДОО, Македония
за прехвърляне на вземането към молителя „П.И.“ ООД, с което се завършва фактическия състав на чл. 99, ал. 4 ЗЗД и
цесията произвежда правно действие и по отношение на длъжника.
По отношение на договора за цесия сключен между „П.И.” ЕООД и „П.И.“ ДОО,
Сърбия съдът намира следното:
Не е спорно, че на 17.09.2018г.
между „П.И.“ ДОО, Сърбия и „Е.П.“ ЕООД са сключени три договора за продажба на
електрическа енергия RS10/1 -2018, RS10/4-2018 и RS10/6-2018. В приложената към
всеки един от договорите таблица, са посочени периода на доставка, договорения
капацитет, договорено количество в Мвч, и
договорената цена. В задължение на продавача е било да достави електроенергията
до българо - сръбската граница. Приложимото към тях право е уговорено да е
английското.
През месец септември 2018г „П.И.“, Сърбия е заявило доставка на 21 524
Мвч електроенергия за месец октомври 2018 на обща
стойност 1 656 454,64 евро. За доставката са издадени от страна на
ответното дружество фактурите описани подробно в молбата за откриване на
производството по несъстоятелност и представени с нея. Съгласно заключението на
ССЕ на стр.1148 от делото, фактурите са осчетоводени при ответното дружеството.
Последното е получило от „П.И.“ ДОО, Сърбия сумата от 1 396 531,44
евро.
От заключението на СТЕ /л.1274-1277/ и справката от „Електро мрежа на
Сърбия“ АД се установява количеството заявена, но недоставена от ответника електроенергия
за месец октомври 2018г, което е в обем 17 204 Мвч
ответникът не е доставил електроенергия за сумата от 1 203 282,24 евро
Спорът се концентрира относно въпросите дали договорът за доставка на
електроенергия е развален, респ. дали вземането е цедирано
на молителя.
Относно развалянето на договора и предвид изричната уговорка между
страните, приложимото материално право по отношение на развалянето е
английското право. В съответствие със задължението на съда по чл. 43, ал. 1 от
Кодекс за международно частно право да установи служебно съдържанието на
чуждото право и с уредената в Европейската конвенция за обмен на правна
информация между държави процедура за получаване на информация за чуждо право,
съдът е отправил заявка за информация, в резултата на което е получил такава от
официалния орган на Великобритания /л.1094-1096/. От изисканата от съда
информация се установява, че съгласно правото на Англия и Уелс, договорите
могат да се прекратяват съгласно предвидените в тях условия, а ако няма такива с
отправяне на разумно предизвестие. Изключение е предвидено в случаите на
договори, при които точното във времево отношение изпълнение е от съществено
значение за кредитора, в който случая прекратяването може да се извърши без
отправяне на предизвестие /така данни от
информация намерена в интернет
https://www.ashurst.com/en/news-and-insights/legal-updates/terminating-contracts-under-english-law/
. След прекратяване на договора принципът е ощетената страна да се постави в
същата позиция, в която е била, ако нямаше нарушение на договора.
Относно характера на договора, начина на разваляне, цесията и уведомлението
до длъжника за извършената цесия важи изложеното по-горе относно договора за
доставка на електроенергия сключен с „П.И.“ДОО, Македония, с оглед на което не
е необходимо да се преповтарят доводите на съда.
От изложеното се установява, че към приключване на устните състезание по
делото „П.И.” ЕООД е кредитор на „Е.П.” ЕООД по търговски сделки и е активно
легитимиран да иска откриване на производство по несъстоятелност по отношение
на него.
По отношение на активната легитимация на „Б.Н.Е.Б.“ ЕАД,
съдът намира следното:
Между страните не е спорно, че са страни по договор за участие на борсов
пазар на електрическа енергия №9/08.01.2018г, по силата на който „Б.Н.Е.Б.“ ЕАД
доставя на ответника „Е.П.“ ЕООД периодично електрическа енергия на пазарен
сегмент „Ден напред“, срещу насрещното задължение за заплащане на цената на
електроенергията и възнаграждение за услугите по сетълмент,
която ще бъде доставена на следващия ден съгласно фактура с падеж деня следващ
деня на издаване на фактурата. За периода 04.09.2018г – 04.10.2018 кредиторът е
доставил на ответника електрическа енергия съгласно регистрирани и приети от
оператора на електроенергийната система „ЕСО“ ЕАД дневни графици за доставка,
за което е издал 32 броя фактури за дължима главница в размер на
7 556 708,85 лева.
Не е спорно и че след извършено от страна на „БНЕБ“ ЕАД извънсъдебно прихващане на представеното
обезпечение от страна на ответното дружество под формата на паричен депозит в
размер на 810 000,00 лева, остава дължима главница в размер на
6 746 828,85 лева.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че поведението на
кредитора, изразяващо се в налагане на запор на сметките на дружеството,
отнемането на лицензията и отказа да разсрочи задълженията са преките причини
довели до парализиране на търговска му дейност. На първо място, следва да се посочи,
че по делото е установено, че освен задълженията по споразумението от
27.09.2018г, длъжникът има изискуеми вземания към кредитора и по други фактури,
за които не твърди и не представя доказателства за погасяването им на падежа.
По аргумент от разпоредбата на чл. 66 ЗЗД кредиторът не е длъжен да приеме
изпълнение на части, макар задължението да е делимо, още по-малко е длъжен да
отсрочи или разсрочи дълга. Следователно бездействието на кредитора в тази
насока не е противоправно и непротиворечи на сключения между страните договор от 08.01.2018г. А
действията му /на кредитора/ в посока на предварително обезпечаване на
изискуемите и непогасени вземания, които има по договора и отнемането на
лицензията, също не може да се приемат като злоупотреба с право, най-малкото
защото не се доказва, че без тяхното извършване ответното дружество щеше да
може да обслужи всички си краткотрайни задължение. Напротив, от заключенията на
СФИЕ се установява, че финансовите затруднение на ответното дружество
съществуват още към 31.12.2017г. и още към него момент то не е могло с текущите
си активи да посрещне текущите си задължения.
От изложеното се установява, че към
приключване на устните състезание по делото „Б.Н.Е.Б.“ ЕАД е кредитор на „Е.П.”
ЕООД по търговска сделка и е активно легитимиран да иска откриване на
производство по несъстоятелност по отношение на него.
По отношение активната легитимация на „Е.Б.“ ООД,
съдът намира следното:
Съгласно представеното Рамково споразумение
за доставка на електроенергия на европейската федерация на търговците на
енергия за ползване в Република България от 14.07.2017г и Анекс към него №2а от
29.11.2017г, „Е.Б.“ ООД /л.429-450/ се задължава да продава на „Е.П.“ЕООД
електроенергия в периода 01.12.2017г – 31.12.2018г, при количество съгласно
регистриран график в ЕСО ЕАД и цена – цената на БНЕБ ЕАД за всеки отделен час,
плюс сервизна такса, включваща такса сетълмент и
такса оборотна БНЕБ, с място на доставка – мрежата за високо напрежение на
Република България. Фактурирането на продажната цена на доставеното количество
енергия е на ежедневна база съгласно реално доставеното количество енергия по
регистрираните и одобрени графици за доставка на ЕСО, съответно плащането на
продажната цена е ежедневно на база издадената фактура.
А съгласно представените фактури /451-462/, регистрирани графици по данни
на ЕСО ЕАД /463-470/, протоколи за неустойка и заключение на СФИЕ /1143-1144/
се установява, че в периода 27.08.2018г – 28.12.2018г са издадени процесните фактури, които са осчетоводени при ответното
дружество и след извършените плащания остава непогасена разлика в размер на
3 546 006,04 лева. Въз основа на заключението се установява и
осчетоводено вземане за неустойка в размер на 2 430 008,60 лева –
представляваща неустойка съгласно част Втора, чл. 4, т.5 от формуляр за избор
на вариант към Рамково споразумение за доставка на електроенергия на
европейската федерация на търговците на енергия за ползване в Република България
от 14.07.2017г и 8 бр. Анекс №2а от 14.11.2017г, 24.11.2017г, 11.12.2017г,
19.12.2017г, 26.01.2018г и 26.06.2018г
Отделно от това съгласно договор за продажба на електрическа енергия от
20.09.2017г ответникът поема задължение да достави на „Е.Б.“ ООД в периода
01.10.2017г – 31.12.2018г електроенергия в обем 54845 мвч
при цена от 76,15 лв/мвч
без ДДС, с място на доставка – мрежата за високо напрежение на Република
България. В чл.4.4.2 е уговорена неустойка за
неизпълнение, при недоставяне на енергията в размер равен на произведението от
количеството недоставена електрическа енергия спрямо договореното количество и
разликата между договорената цена и цената на балансиращата енергия. А съгласно
заключението на СФИЕ /л.1153/ в счетоводството на ответното дружество има
осчетоводена неустойка за неизпълнение на задължение по договора от 20.09.2017г
за недоставено количество електроенергия в обем 10325 мвч
за периода м.10.2018-м.12.2018, на обща стойност 786 248,75 лева.
Следователно
по делото се установява качеството на „Е.Б.“ ООД на кредитор по търговска сделка и е активно легитимиран да иска
откриване на производство по несъстоятелност по отношение на него.
По отношение активната легитимация на „А.Е.“ СЕ,
съдът намира следното:
Между страните
не е спорно, че са страни по Общо споразумение за
доставка и приемане на електрическа енергия от 01.08.2017г. Споразумението
представлява рамков договор, при условия на който са сключвани множество
индивидуални договори, по едни от които ответникът е продавач, а по други
купувач на електрическа енергия. Съгласно §13.1 от Споразумението, всяка страна
която е била продавач по индивидуален договор издава и изпраща на другата
страна данъчна фактура за доставеното количество енергия в рамките на месеца, следващ
месеца на доставките. Вземанията по издадени фактури стават изискуеми на
по-късната от следните дати: 20-число на календарния месец или 5-тия работен
ден след получаване на фактурата. Съгласно §13.3 насрещните задължения се
сумират и се погасяват чрез нетиране, като страната
която дължи по-голямата сума заплаща разликата на другата страна. Съгласно
§10.3 при наличие на съществени причини (дефинирани в §10.5) по отношение на
една от страните, насрещната страна има право да прекрати предсрочно договора с
уведомление до другата страна. Такава съществена причина съгласно §10.5 е
неизпълнение на задължение за доставка или приемане на електроенергия за повече
от 7 последователни дни. В този случай неизправната страна дължи на изправната
страна „Сума при Прекратяване“, която съгласно §11.1 се равнява на сбора от
„Сумите за Разплащане“, дължими по всички индивидуални договори, плюс всякакви
други суми, платими между страните по или във връзка с Общото споразумение.
„Сумата за разплащане“ се формира като Печалбите (т.е. ползите в резултат от
прекратяването, ако има такива) се приспадат към Разходите и Загубите на
страната, която е прекратила договора по дефинициите на §11.2.
Възражението на кредиторите „БНЕБ“ АД и „Е.Б.“ ООД за липса на договор,
поради липса на подписи на страните съдът намира за неоснователно. в
действителност представеното общо споразумение не носи подпис на участниците по
него. Това не означава, че такъв договор не е сключен и че той не регулира
отношенията между тях. Преценката за сключването на договора съдът прави въз
основа на представените индивидуални договори, който са подписвани от страните
по тях и всеки от тях препраща към съдържанието на рамково споразумение, т.е.
се признава съществуването на такова рамково споразумение между тях. Косвено
съществуването на такова споразумение може да се изведе и от счетоводните
записвания в ответното дружество.
Не е спорно, че при условията на рамковия договор са сключени индивидуални
договори № № 8757321/1/29.09.2017г; 880873/1/24.10.2017г; 916160/1/28.03.2018г
и 928427/23.05.2018г. за покупко-продажба на електроенергия, по силата на които
ответното дружество се е задължило да достави на молителя, електроенергия в
посочените в тях количества, при индивидуално уговорена цена и срок за доставка,
с място на доставка мрежата за високо напрежение на РБ.
Не е спорно, че договорите не са изпълнени от ответника за повече от 7
последователни и договорите за развалени едностранно с уведомление от молителя
до ответника от 15.10.2018г, получено от ответното дружество на 16.10.2018г. А
с уведомление от 23.10.2018г „А.Е.“ СЕ е отправило претенция към ответното
дружество за заплащане на сума при прекратяване на споразумението в размер на
2 705 072,55 лева, формирана като сбор от: 1/ дължими суми по
индивидуални договори за цена на доставка, която не е била изискуема към дата
на прекратяване на индивидуални договор; 2/ претърпени вреди от прекратяване на
индивидуалните договори, представляващи пропуснати ползи да се закупи/продаде
енергията на договорените цени и да се реализира печалба; 3/ други вземания
между страните.
Относно развалянето на общото споразумение и предвид изричната уговорка
между страните, приложимото материално право по отношение на него е немското
право. В съответствие със задължението на съда по чл. 43, ал. 1 от Кодекс за
международно частно право да установи служебно съдържанието на чуждото право и
с уредената в Европейската конвенция за обмен на правна информация между
държави процедура за получаване на информация за чуждо право, съдът е отправил
заявка за информация, в резултата на което е получил такава от официалния орган
на Германия /л.1404-1423/. От изисканата от съда информация се установява, че
съгласно §314 от Немския ГПК, договорни отношения с продължително изпълнение могат
да се прекратят/развалят за в бъдеще от всяка една от страните по него без
предизвестие, при наличие на важна причина. Ако важната причина е
неизпълнението на договора, тогава прекратяването може да се извърши с писмено
предизвестие до неизправната страна и изтичане на допълнителен срок за
изпълнение. Следователно с отправеното писмо уведомление от 15.10.2018г валидно
е развалено сключеното Общо споразумение между участниците по него.
Страните не са в спор, че дължимите суми по индивидуални договори за цена
на доставка, която не е била изискуема към дата на прекратяването им са в
размер на 448 613,40 лева. Това се установява и от допълнителното
заключение на СФИЕ /л.1135-1138/
Спорът между страните се концентрира относно размера претърпените вреди,
възможността да се претендират пропуснати ползи, размера на другите суми, дължи
по повод на предсрочното прекратяване на Общото споразумение от 01.08.2017г.
Относно възможността да се претендират и как се доказват пропуснатите ползи
е приложимо немското материалното право. От изисканата от съда информация по
реда на Конвенцията /цитирани по-горе/ се установява, че е допустимо да се
претендира обезщетение за пропусната полза, изчислимо към обикновено очакваната
полза. При професионално сключени сделки от търговци, целта обикновено е
печалба, затова опровержимо се предполага, че
търговец, който има право на обезщетение, би продал предмета на покупката на
пазарна цена и така би получил печалба в размер на разликата между пазарната и
покупната цена. Пазарните и борсовите цени представляват пригоден метод за
изчисляване на пропуснати ползи. Възможно е пропуснатите ползи да се определят
и въз основа на предходно получени печалби. Относно доказването на пропуснатите
ползи, достатъчно е вероятността на очакваната печалба, вместо положителното
доказване, доколкото са налице всички конкретни обстоятелства, от които следва
вероятността от очакване на печалба. Винаги са необходими опорни факти, за да е
възможна преценка на вероятността.
Видно от представените към молбата за присъединяване доказателства, „А.Е.“
СЕ е дружество, което по занятие търгува с електроенергия и е регистриран
участник на борсовия пазар на БНЕБ. Той не е краен потребител, а търговец на
електроенергия, т.е. тя се купува с цел препродажбата й към краен потребител
и/или друг доставчик, която дейност предвид качеството на лицето на търговец,
следва да се приеме, че се извършва с цел реализиране на печалба. След като
индивидуалните договори съдържат уговорки за конкретен обем на търгуваната
електроенергия и нейната цена, а от друга страна е установима
борсовата цена за търгуване на същата електроенергия, съдът приема, че не е
трудно да бъде изчислена евентуалната пропусната полза за молителя, явяваща
разликата между цената, на която тя се купува и цената на която тя може да бъде
препродадена към крайните потребители и/или други
доставчици. Съгласно заключението на допълнителната СТЕ /л.1647/, на вещото
лице инж. К., размерът на претърпените от „А.Е.“СЕ вреди, изразяващи се в
разликата между средната пазарна цена и уговорената цена по индивидуалните
договори, умножена по уговорените, но недоставени от ответното дружество
количества електрическа енергия, са в общ размер на 2 216 544,75
лева.
От заключението на СФИЕ и представените към молбата за присъединяване
доказателства, се установява и размер на другите дължи от ответника сума към
предсрочното прекратяване на общото споразумение суми. Техния размер възлиза на
сумата от 39 914,40 лева. Това се установява и от допълнителното
заключение на СФИЕ /л.1135-1138/.
За неоснователно съдът намира възражението на ответник, че от сумата
2 705 072,55 лева след да се приспадне внесения на 31.10.2017 и
23.11.2017г депозит в размер на 210 000 лева. Видно от представените
доказателства за извършеното между страните нетиране,
тези суми са приспаданите към други задължения на ответното дружеството
/л.947-948/. Това се установява и от допълнителното заключение на СФИЕ
/л.1135-1138/
Следователно
по делото се установява качеството на „А.Е.“СЕ на кредитор по търговски сделки и е активно легитимиран да иска
откриване на производство по несъстоятелност по отношение на него.
По отношение на
финансово-икономическото състояние на ответното дружество:
В процесния случай
се установи, че ответното дружество има изискуеми и непогасени парични
задължения към участващите в производството кредитори. Задълженията не са
изпълнение на падежите, тъй като ответникът не доказва плащане, на нито едно от
вземанията на присъединените кредитори. А съгласно презумпцията на чл.608, ал.3
от ТЗ, неплатежоспособността се предполага, когато търговецът е спрял
плащанията на задължения посочени в чл.608, ал.1 от ТЗ. Спиране на плащанията е
налице и когато длъжникът е платил изцяло или частично вземания само на
определени кредитори.
Презумпциите не са оборени от заключенията /основно и три
допълнителни/ на СФИЕ.
От тях се установява, че в актива на баланса
няма ДМА. Не са представени /преки/ доказателства за източниците на вземанията
на ответното дружество за 2018г. Още към 31.12.2017г коефициентите на
дружеството за ликвидност са под референтите стойности, което показва, че то е
неплатежоспособно. Тази тенденция се запазва и през 2018г. Капиталът на
дружеството е отрицателна величина всички изследвани години, което показва, че
дружеството е декапитализирано и зависимо от
кредиторите му. финансовия резултат на дружеството за всички изследвани години
е загуба. За 2013г-2015г нетния оборот на дружеството е положителен, но със
ясно изразен тренд към влошаване, като след 2017 и
през 2018г той е отрицателна величина, което води до извод за
неплатежоспособност на дружеството. Показателите за рентабилност (способността
на дружеството да носи полза на нейните собственици, т.е. печалба) за целия
изследван период са отрицателни. Предвид обстоятелството, че влошеното
финансово-икономическо състояние на ответното дружество е факт още към
31.12.2017 и продължава и към 31.12.2018г, въпреки завишения оборот, налага
извода, че проблемите на дружеството са трайни, а не временни.
С оглед изложеното и извършения
финансово-икономически анализ, се налага извода, че ответното дружество е
неплатежоспособно и спрямо него следва да бъде открито производство по
несъстоятелност.
Началната дата на неплатежоспособността е датата, на която длъжникът не е
бил в състояние да изпълни изискуемо парично вземане от посочения в
разпоредбата на чл. 608 ТЗ вид. Доколкото самото неизпълнение не е достатъчно
за този извод, то за определяне на началната дата съдът следва да издири този
времеви момент, в който едновременно са
налице и двата елемента на неплатежоспособността – непогасено изискуемо
задължение по чл. 608, ал. 1 ТЗ и трайна финансова невъзможност за погасяването
му. Най-ранните изискуеми и непогасени задължения след настъпване на трайната
финансова невъзможност за погасяването му са тези на кредитора „БНЕБ“ ЕАД по
фактури №38256/17.09.2018г. с падеж 18.09.2018г. Следователно като дата на
неплатежоспособността следва да се определи 18.09.2018г.
По искането по чл. 632, ал.2 ТЗ.
Обявяване в несъстоятелност по чл. 630, ал. 2 ТЗ се постановява само, ако е
очевидно, че продължаването на дейността на длъжника би увредило масата на
несъстоятелността. Преценката се извършва въз основа на същите икономически
показатели, които се използват при откриване на производството по
несъстоятелност, поради неплатежоспособност на длъжника, като съдът може да
вземе предвид и други обстоятелства. В конкретния случай икономическите
показатели на ответното дружество показват, че то е неплатежоспособно.
Финансовите резултата от дейността му през всички изследвани години е загуба.
Дружеството е декапитализирано. Осчетоводените
вземания не са установени. Същевревменно запзването на дейността на дружеството ще акумулира
разноски за заплати на служители и наем за офис. Отделно от това основния
предмет на дейност на дружеството е търговията с електроенергия на борсата. За
последното е необходимо дружеството да има лиценз. Лицензът на ответното
дружество е отнет, с оглед на което то не може да осъществява основния си
предмет на дейност, т.е. не може да акумулира приходи от него, а друг източник
на такива то няма. Съвкупната преценка на посочените обстоятелства налагат
извода, че продължаването на дейността му би увредило масата на
несъстоятелността, ето защо с откриване на производството по несъстоятелност,
ответното дружество следва и да се обяви в несъстоятелност.
По разноските.
С оглед изхода
на делото право на разноски имат и четиримата кредитори, но такива са поискали
само двама от тях.
Кредиторът
„БНЕБ“ ЕАД представя доказателства за направата на разноски за производството в
размер на 72 190,00 лева, от които 71 370,00 лева – адвокатско
възнаграждение; 775.00 лева – депозити за СФИЕ и 45,00 лева – държавна такса за
частни жалби. Сумата за частните жалби не следва да се присъжда на кредитора,
тъй като длъжникът не е дал повод за предявяването на частните жалби, а и
резултата от изхода по тях е негативен за кредитора. Основателно е и
възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съгласно
константната съдебна практика в първата фаза на производство по несъстоятелност
съдът не отчита размерът на претенциите на отделния кредитор, тъй като и
решението не формира сила на пресъдено нещо по
отношение на тяхното съществуване и размер. Предмет на иска по чл. 62 ТЗ е
платежоспособността на длъжника, а не вземането на кредитора. Ето защо
възнаграждението за тази фаза на всеки кредитор е като за неоценяем
иск или сумата от 600,00 лева. Предвид фактическата и правна сложност на делото
и съгласно чл.7, ал.9 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждение,
адвоката има право и на разноски за явяването си по делото след второ заседание
в размер на 100 лева или за общо 13 съдебни заседание има право на още 1300
лева. Така общия размер на възнаграждението, което следва да се присъди на
кредитора „БНЕБ“ ЕАД е сумата от 1900,00 лева, или общо разноски за
производството - 2675,00 лева (600+1300+775=2675).
Кредиторът „А.Е.“СЕ
претендира сумата от 33 249,76 лева, от които: адвокатско възнаграждение в
размер на 31 159,56 лева, държавна такса 250,00 лева, превод от немски 115,20
лева, 1 725,00 лева – депозити за експертизи. Основателно е възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение. Възнаграждението за тази фаза на
всеки кредитор е като за неоценяем иск или сумата от
600,00 лева. Предвид фактическата и правна сложност на делото и съгласно чл.7,
ал.9 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждение, адвоката има право
и на разноски за явяването си по делото след второ заседание в размер на 100
лева или за общо 13 съдебни заседание има право на още 1300 лева. Така общия
размер на възнаграждението, което следва да се присъди на кредитора е сумата от
1900,00 лева или общо за производството 3990,20 лева.
При тези
мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ОТКРИВА производство по несъстоятелност на „Е.П.“ ЕООД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление ***.
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „Е.П.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление ***.
ОПРЕДЕЛЯ за начална дата на неплатежоспособността 18.09.2018г.
НАЗНАЧАВА Е.Г.Т., с адрес: БЪЛГАРИЯ,
област София (столица), община София, гр. София 1000, ул."*******, ет.
партер, тел: ******** за временен синдик на „Е.П.“ ЕООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление ***.
ОПРЕДЕЛЯ текущо месечно възнаграждение на временния синдик в
размер на 1000,00 лв.
ОПРЕДЕЛЯ едноседмичен срок от съобщението за встъпване в длъжност
на назначения временен синдик, като му указва в посочения срок да представи
нотариално заверена декларация по чл. 656, ал. 2 ТЗ или молба по чл. 657, ал. 1, т. 1 ТЗ за освобождаване от
възложените задължения.
ОБЯВЯВА В
НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „Е.П.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление ***.
ПОСТАНОВЯВА
прекратяване на дейността на предприятието на „Е.П.“ ЕООД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***.
ЛИШАВА „Е.П.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото, включено в
масата на несъстоятелността.
НАЛАГА обща възбрана и
запор върху имуществото на „Е.П.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление ***.
ПОСТАНОВЯВА започване на осребряване на имуществото, включено в масата на
несъстоятелността и разпределение на осребреното имущество.
СВИКВА Първо събрание на кредиторите на 27.10.2020г. от 10:30 часа в Съдебната палата, бул.”Витоша” № 2, в
залата, определена за съдебни заседания на 7-ми състав, ТО.
ОСЪЖДА „Е.П.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление *** да заплати на „БНЕБ“
ЕАД, ЕИК ********* и адрес: гр. София, ул. „******* на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 2675,00 лева –
съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА „Е.П.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление *** да заплати на „А. Е.“
СЕ, акционерно дружество учредено в Република Ч., със седалище и адрес на
управление на дейността: Ю. 26/15, Н. М. 110-00 П. 1, Република Ч.,
идентификационен номер 28477090 съгласно търговския регистър, воден от
Общинския съд на П., секция Н, отделение 81
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 3990,20 лева –
съдебно-деловодни разноски.
Решението може
да се обжалва пред Софийски апелативен съд в 7-дневен срок от вписването му в
търговския регистър.
Препис от
решението да се изпрати на Агенцията по вписванията за вписване в търговския
регистър по реда на чл. 622 ТЗ.
Решението да се
съобщи на назначения временен синдик.
СЪДИЯ: