РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р
Е Ш Е
Н И Е
№
2561/10.12.2019г.
гр.Пловдив, 10 . 12 . 2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд-Пловдив, VI
състав, в открито заседание
на двадесет и осми ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав :
Административен съдия : Здравка Диева
С
участието на секретаря Г.Г., като разгледа докладваното
от съдията адм.д.№ 2714/2019г., за да се произнесе ,
взе предвид следното :
Производство по реда на чл.166 ДОПК
във връзка със Закона за водите /ЗВ/ - чл.195 б ал.1 и ал.2 вр.
чл.194 ал.1 т.1 б.”б” и ал.6 ЗВ; чл.1 т.1 б.“б“, чл.3 ал.1, чл.6 ал.1 и ал.5,
чл.8 ал.1, чл.10 ал.2 т.2 от Тарифа за таксите за правото на водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване,
приета с ПМС № 177/24.06.2011г., обн. ДВ бр.50 от
01.07.2011г., изм. ДВ бр.3 от 10.01.2012г. – в сила от 01.01.2012г. /отм. с ПМС
№ 383/29.12.2016г. – действаща и относима към
годишните периоди в обхвата на оспорения акт от 2014г. до 2016г. вкл./ и чл.1
ал.1 т.1 б.”б”, чл.3 ал.3, чл.7 ал.1 и ал.4, чл.11 ал.1 и чл.12 ал.2 т.1 от Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване,
приета с ПМС № 383 от 29.12.2016г., в сила от 01.01.2017г., обн.
ДВ бр.2 от 6 януари 2017г. – за годишен период 2017г. /тарифата/.
"Водоснабдяване и
канализация" ЕООД /ВиК ЕООД/ ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул.“Шести септември“ № 250, представлявано
от управителя С.Н.с пълномощник адв.В.Г. обжалва Акт за установяване на публично
държавно вземане /АУПДВ/ № 219 от 29.07.2019г. издаден от Директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски
район" /БДИБР/ - гр.Пловдив към Министерство на околната среда и водите, с
който на оспорващото дружество са установени публични задължения – дължими
такси за водовземане по Разрешително №
31510025/03.07.2007г. с цел „Питейно-битово водоснабдяване” на с.Паничери /неточност
- с.Мътеница/, община Хисаря, за периода от 01.01.2014г. до 31.12.2017г., вкл.
: 01.01.2014г. – 31.12.2014г., в размер на 234,36лв. главница и лихва за
периода от 01.04.2015г. до 29.07.2019г. – 102,97лв.; 01.01.2015г. – 31.12.2015г.,
в размер на 349,18лв. главница и лихва за периода от 01.04.2016г. до
29.07.2019г. – 117,87лв.; 01.01.2016г. – 31.12.2016г., в размер на 461,20лв.
главница и лихва за периода от 01.04.2017г. до 29.07.2019г. – 108,90лв.;
01.01.2017г. – 31.12.2017г., в размер на 514лв. главница и лихва за периода от
01.04.2018г. до 29.07.2019г. – 69,25лв. В общ размер задължението е 1 558,74
лв. главница и 398,99лв. лихви.
Становища на страните :
- Жалбоподателят счита АУПДВ за
незаконосъобразен – издаден в противоречие с материалния закон и при допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Поискана е отмяната му и алтернативно – частично изменение. Поддържа се липса
на посочени правни основания за всеки от годишните периоди от АУПДВ; отсъствие
на информация относно размер на начислените суми – въз основа на данни от
работещ водомер или по разрешено годишно количество; предвид позоваване на чл.6
ал.1 и ал.5 от Тарифата - не е посочено основанието за заплащане на таксите.
Заявено е, че „…на този обект представляваното от мен дружество има поставен и
действащ сертифициран водомер.; Още веднъж заявявам, че на всички описани в
АУПДВ водовземни съоръжения има монтирани водомери.”.
Счита се за погрешно посочено правното основание – чл.10 ал.2 т.2 от Тарифа за
таксите за правото на водовземане, за ползване на
воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 177/24.06.2011г., обн. ДВ бр.50 от 01.07.2011г., отм. с ПМС №
383/29.12.2016г., както и чл.3 ал.3 от Тарифа за таксите за водовземане,
за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 383 от
29.12.2016г., в сила от 01.01.2017г. – съществен порок на акта. Възразено е по отношение размера на лихвите с твърдение, че
е неправилно изчислен – без конкретни аргументи. Поддържа се заплащане на суми
от адресата на оспорения акт – през последните години, поради което
задълженията са частично погасени. Твърди се, че ответникът не е изпълнил
задълженията си по §3 ал.2 от Тарифата в редакцията й за всеки от периодите в
АУПДВ.
- Ответникът Директор на Басейнова дирекция "Източнобеломорски
район" - гр.Пловдив, чрез процесуален представител гл.юрисконсулт Д.Б.
оспорва жалбата.
В писмени бележки по същество е
заявено искане за отхвърляне на жалбата поради законосъобразност на АУПДВ.
Изтъкнато е, че според данните от преписката, иззетото количество вода в случая
е декларирано от оспорващото дружество и при документална проверка е взето
предвид именно декларираното водно количество – при изчисляване на дължимите
такси, обективирано в констативни протоколи /КП/ №№
ПВ1-065/11.05.2018г. и ПВ3-199/07.08.2017г. Дължимите такси за периода
01.01.2014г. – 31.12.2017г., не са внесени към дата на издаване на оспорения
АУПДВ. Представените платежни документи с жалбата удостоверяват плащания за
минали години. Фактическата обстановка не е опровергана в съдебното
производство и АУПДВ е издаден от компетентен орган, при спазване на ЗВ и АПК.
Правилно е изчислен размерът на лихвата за съответен период, посочен в акта /с
подробни доводи в тази насока/. Поради осъществен фактическия състав на чл.194
ал.1 ЗВ, се твърди законосъобразност на АУПДВ, издаден на основание чл.195б ЗВ.
Окръжна прокуратура-Пловдив с
представител прокурор А.Г. изрази становище за неоснователност на жалбата и
законосъобразност на оспорения АУПДВ.
1. Жалбата е подадена в 14 дневен
срок от адресат на неблагоприятен административен акт /АУПДВ № 219 от
29.07.2019г. е съобщен и предявен на Водоснабдяване и Канализация ЕООД на
06.08.2019г. – печат с вх.номер при оспорващото дружество, л.37; жалбата е
подадена чрез органа-издател с вх. номер от 14.08.2019г./.
1.1. Оспореният АУПДВ № 219/29.07.2019г.
е издаден от Директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" /БДИБР/ - гр.Пловдив, в
съответствие с чл.195б ал.1 ЗВ. Не е налице хипотеза на заместване по см. на
Т.Р. № 4/2004 г. на ОС на ВАС , авторство не е оспорено.
1.2. По силата на чл.162 ал.2 т.3 ДОПК, публични са държавните и общинските вземания за такси, установени по
основание със закон. Основанието за дължимост на
такси за водоползване по Разрешително за водовземане № 31510025 от 03.07.2007г. /л.106 и сл./ със
срок до 03.07.2032г. е регламентирано със ЗВ – чл.194 ал.1 /чл.194 ал.1 т.1 б.”б”
ЗВ/. В разрешителното от 2007г. е отразено задължение за заплащане на Такса за водоползване : На основание чл.194 ЗВ, за правото на водовземане се заплаща такса в размер, определен в
съответствие с чл.2 ал.1 и ал.2 т.1, Раздел I от Тарифата за таксите за правото
на водоползване и/или разрешено ползване на воден
обект, приета с ПМС № 154/28.07.2000г. за ползваните водни количества за
„Питейно-битови нужди” за „I категория” подземни води. При установена
неизправност на водомерно устройство, се заплаща такса за водоползване
на базата на разрешен воден обем, за периода на неизправност или ако този
период не може да бъде установен – от последната проверка на БДИБР, до момента
на възстановяване на изправността на водомерното устройство. Таксата е годишна
и се внася от титуляра на разрешителното не по-късно
от 31 януари на следващата година, като в платежния документ задължително се вписва
„Такса по ЗВ за периода месец/година – месец/година по разрешително №
31510025/03.07.2007г”. Цел на водоползването –
питейно-битови нужди, за питейно-битово водоснабдяване на с.Мътеница, община
Хисаря; водовземно съоръжение – тръбен кладенец ТК
„ПС Мътеница” /експлоатационна колона; водоприемна
част; гравийна засипка/;
място на водовземане – чрез един брой ТК, разположен
на територията на имот № 000088, в землището на с.Паничери, община Хисар; разпределение на разрешеното водно количество
- годишно до 25 229 куб.м.; условия на водоползването
– да оборудва кладенеца с водомерно устройство за измерване на добитите водни
количества, в срок до един месец от получаване на разрешителното, вкл. – да
уведоми БДИБР за монтирането на водомерното устройство. Според т.5, 5.2. от
разрешителното – такса за водоползване се заплаща за
разрешените водни количества в случаите, в които не са монтирани изправни и
отговарящи на нормативните изисквания водомерни устройства.
Механизмът на изчисляване на таксите в
оспорения АУПДВ е обвързан с посочените текстове на Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, относима и действаща към отчетните периоди от акта. С изменението на чл. 194 ал. 6 на ЗВ
от ДВ бр. 61 от 2010г., изрично е конкретизирано, че освен размера на таксите,
тарифата определя начина и реда за тяхното изчисление и заплащане. Тарифата
урежда правилата за изчисляване на размера на дължимите според закона такси,
т.е. установява размера на дължимите такси.
1.3. Фактически и правни основания
на АУПДВ :
А / В обстоятелствената част на
оспорения АУПДВ е отразено Разрешително за водовземане
№ 31510025 от 03.07.2007г. със срок до 05.07.2032г., въз основа на което
оспорващото дружество има право на водовземане от
подземни води, чрез един брой тръбен кладенец – ПС Мътеница, намиращ се на територията
на имот № 000088, в землището на с.Паничери, община Хисаря, с цел –
питейно-битово водоснабдяване на обект – с.Паничери, при разрешено годишно
водно количество – 25 229 куб.м. и задължение за заплащане на такса за правото
на водоползване и/или разрешено ползване на воден
обект. Тук е необходимо да бъде отбелязано, че питейно-битовото водоснабдяване
според съдържанието на Разрешително за водовземане №
31510025 от 03.07.2007г., е за с.Мътеница, община Хисар – л.107. Погрешно
посочено в АУПДВ място на водоползване, при вярно
отразени място на водовземане и цел, не променя
волеизявлението на административния орган, тъй като в случая декларираните от ВиК ЕООД отнети водни количества за всеки от годишните
отчетни периоди от обхвата на АУПДВ – са за ПС Мътеница и административният
орган е съобразил именно декларираните от жалбоподателя отнети годишни водни
количества за с.Мътеница /л.67 – 2014г. : 11718 куб.м. – посочено в оспорения
АУПДВ за 2014г., л.40; л.74 – 2015г. : 17459 куб.м. – посочено в оспорения
АУПДВ за 2015г., л.40; л.83 – 2016г. : 23060 куб.м. – посочено в оспорения
АУПДВ за 2016г., л.40; л. 97 – 2017г. : 25700 куб.м. – посочено в оспорения
АУПДВ за 2017г., л.40/. Допусната ОФГ е отстранима по
реда на чл.62 АПК.
Задълженията са годишни и посочени за
всеки годишен период /л.40, л.42/ поотделно и със съответни лихви, а в диспозитивната част са отразени общо, което няма последица
– неяснота във волеизявлението на административния орган. Не е допусната
неточност в годишните периоди и са отразени относимите
норми от двете тарифи спрямо конкретни годишни периоди от обхвата на АУПДВ.
Фактическата установеност е
документирана в два Констативни протоколи /КП/ - от 11.05.2018г. и от 07.08.2017г.
: - В КП № ПВ1-199/07.08.2017г. /л.104/
са отразени констатации във вр. с изчисление на
дължимите такси по Разрешително № 31510025 от 03.07.2007г., извършено при
проверка на документи, като за периода от 01.01.2011г. до 31.12.2016г., ВиК ЕООД, Пловдив, е представило в БДИБР справки и
декларации по чл.194б ЗВ за добитите количества подземна вода. КП е изготвен от
гл.експерт в дирекция Контрол при БДИБР, но не е представен в цялост. Пропускът
не следва да бъде квалифициран за съществен, тъй като АУПДВ съдържа информация
за декларирано от ВиК ЕООД количество отнети подземни
води за всеки от годишните отчетни периоди в обхвата на АУПДВ с прилагане на относимите норми за изчисления на дължимите такси и
преписката съдържа декларации и справки за всеки период : л.67 – 2014г. : 11718
куб.м. – посочено в оспорения АУПДВ за 2014г., л.40 и справка за добити водни
количества през 2014г. по категории, по водоизточници с разрешителни за водовземане за питейно-битово водоснабдяване, експлоатирани
от ВиК ЕООД на територията на област Пловдив, л.65;
л.74 – 2015г. : 17459 куб.м. – посочено в оспорения АУПДВ за 2015г., л.40 и
декларация по чл.194б ЗВ за 2015г., ведно със справка за добити водни
количества през 2015г. по категории, по водоизточници с разрешителни за водовземане за питейно-битово водоснабдяване, експлоатирани
от ВиК ЕООД на територията на област Пловдив, л.72;
л.83 – 2016г. : 23060 куб.м. – посочено в оспорения АУПДВ за 2016г., л.40 и ;
л. 97 – 2017г. : 25700 куб.м. – посочено в оспорения АУПДВ за 2017г., л.40 и декларация
по чл.194б ЗВ за 2016г., ведно със списъци за добити водни количества през
2016г. по категории, по водоизточници с разрешителни за водовземане
за питейно-битово водоснабдяване, експлоатирани от ВиК
ЕООД на територията на област Пловдив, л. 80. АУПДВ съдържа информация за
механизъм
на изчисление на дължимите такси за периодите от 2014г. до 2016г. вкл. :
дължимата такса за водовземане от подземни води е
изчислена, съгласно чл.10 ал.2 от Тарифа за таксите за водовземане,
за ползване на воден обект и за замърсяване, /Приета с ПМС № 177/24.06.2011г., обн. ДВ бр.50 от 01.07.2011г., изм. ДВ бр.3 от
10.01.2012г., в сила от 01.01.2012г./, единичният размер на таксата водовземане от подземни води за питейно-битово
водоснабдяване е : 0,02 лв. С прилагане на относимата
норма е изчислен размерът на таксата за годишни периоди 2014г. – 2016г. : 2014г.
– 11718м3 х 0,02 = 234,36лв.; 2015г. – 17459 м3 х 0,02 =
349,18лв.; 2016г. – 23060 м3 х 0,02 = 461,20лв.; - В КП № ПВ1-065/04.05.2018г. /л.102 и
сл./ са отразени констатации във вр. с проверка на ВиК ЕООД по отношение представена информация с вх.№
КД-04-1505/31.01.2018г. за изчисляване на дължимата такса за периода
01.01.2017г. - 31.12.2017г. по разрешително № 31510025/03.07.2007г. – според справка
и декларацията по чл.194б ЗВ, добитото количество подземна вода е общо 25700
куб.м. Тази стойност е отразена в АУПДВ за 2017г., л.40, л.42. Изрично е
вписано, че е приложена разпоредбата на чл.12 ал.2 от Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване
/приета с ПМС № 383/29.12.2016г., обн. ДВ бр.2 от
06.01.2017г., в сила от 01.01.2017г./ : при единичен размер на таксата за водовземане от подземни води за обществено питейно-битово
водоснабдяване – 0,02лв./куб.м. или за 2017г. : 25700 м3 х 0,02 лв.
= 514 лв. КП от 2018г. е съобщен на ВиК ЕООД, ведно с
други КП от 2018г. за извършени проверки за годишен период 2017г. /уведомление,
л.112 и сл.; обр.разписка , л.117/.
В обстоятелствената част от АУПДВ са
посочени двата КП, като документираните в тях данни се съдържат в приложените в
преписката декларации и справки за всеки от годишните отчетни периоди /описани
по-горе/. Както бе посочено, неприложеният в цялост КП от 2017г. не е пропуск
от категорията на съществените, тъй като АУПДВ идентично е възприел изходящите
от жалбоподателя данни за отнето годишно количество подземни води.
Част от фактическите основания на
АУПДВ са и : - покана за доброволно
изпълнение, получена от ВиК ЕООД на 10.11.2017г. /л.57
и сл. – за периодите 2014г., 2015г. и 2016г.; известие за доставяне, л.63/, в
която са отразени задълженията по годишни периоди от АУПДВ – 2014г., 2015г. и
2016г., ведно с данни за декларираното водно количество и размер на
задължението, вкл. с отразени приложимите редакции на тарифата за таксите и
приложените правни основания по отношение Разрешително за водовземане
№ 31510025 от 03.07.2007г. – т.1 от поканата и към която е приложен КП №
ПВ1-199/07.08.2017г., в частта по т.1; -
покана за доброволно изпълнение, получена от ВиК ЕООД
на 07.06.2019г. /л.47 и сл. – за периодите 2014г., 2015г., 2016г. и 2017г., в
която са отразени задълженията по всички годишни периоди от АУПДВ – 2014г.,
2015г., 2016г. и 2017г., ведно с данни за декларираното водно количество и
размер на задължението, вкл. с отразени приложимите редакции на тарифата за
таксите и приложените правни основания по отношение Разрешително за водовземане № 31510025 от 03.07.2007г.; - уведомление за започване на
производство за издаване на АУПДВ /изх. номер от 11.07.2019г., л.45 – след
изтичане на 7 дн.срок за доброволно изпълнение и получено на 12.07.2019г./. В
уведомлението е посочен период на задълженията в обхвата на започналото
производство по издаване на АУПДВ, на основание чл.26 ал.1 и чл.34 ал.1 АПК,
както и предоставен 5 дн.срок за представяне на документи, удостоверяващи
плащанията, които биха могли да бъдат основания за намаляване на дължимата
сума, посочена в поканата за доброволно изпълнение.
Преписката съдържа декларираните от ВиК ЕООД водни количества, иззети за всеки от годишните
периоди по АУПДВ : декларацията за 2014г. е на л.65, а декларираното водно
количество за 2014г. – на л.67; декларацията за 2015г. е на л.71, 71, а
декларираното водно количество за 2015г. – на л.74; декларацията за 2016г. е на
л.80, а декларираното водно количество за 2016г. – на л.83; декларацията за
2017г. е на л.89, а декларираното водно количество за 2017г. – на л.97.
Б / Правни основания в АУПДВ : чл.195 б ал.1 и ал.2 вр.
чл.194 ал.1 т.1 б.”б” – подземни води, вр. с чл.194 ал.6 ЗВ /изм. – ДВ, бр. 58 от 2015г. – „;За правото на използване на водите се заплащат: 1. такса
за водовземане от: б)
подземни води; Размерът
на таксите по ал. 1, т. 1 - 3, начинът и редът за тяхното изчисляване и
заплащане се определя с тарифа
на Министерския съвет.”/; чл.1 т.1 б.“б“, чл.3 ал.1, чл.6 ал.1 и ал.5, чл.8
ал.1, чл.10 ал.2 т.2 от Тарифа за таксите за правото на водовземане,
за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 177/24.06.2011г., обн. ДВ бр.50 от 01.07.2011г., изм. ДВ бр.3 от 10.01.2012г.
– в сила от 01.01.2012г. /отм. с ПМС № 383/29.12.2016г. – действаща и относима към годишните периоди в обхвата на оспорения акт
от 2014г. до 2016г. вкл. - чл.1 т.1 б.“б“ : За правото на ползване на водите се
заплаща такса: 1. за водовземане от:б) подземни води;
чл.
3 ал.1 : Таксите за водовземане от
повърхностни води и от подземни води се определят на база отнетия обем вода и в
зависимост от целта на използване на водата.; чл. 6, ал.1 - Отнетият при водовземането
обем вода или обемът на отпадъчните води се измерва посредством отговарящи на
нормативните изисквания измервателни устройства.; ал.5 - В случаите, в които не са монтирани водомерни устройства
за разделно измерване на използваните води за цели, за които се дължат такси с
различен размер, таксата за общото използвано количество се изчислява на базата
на най-високата стойност по тарифата за разрешеното водовземане.
– вместо ал.2 - В случаите на повреда или несертифициране на измервателните
устройства за изчисляване на таксата за водовземане
или за замърсяване се вземат разрешените в разрешителното количества.; чл. 8
ал.1 - Таксата за водовземане от подземни,
включително минерални води, и от повърхностни води, освен в случаите на водовземане от повърхностни води с цел електропроизводство,
се определя по следната формула: Т = Е x W, където: Т е размерът на дължимата
годишна такса - в лв.; Е - единичният размер на таксата в зависимост от целта,
за която ще бъде ползвана черпената вода, съгласно таблиците по чл. 10 - лв./куб. м; W - за повърхностни и
подземни води е размерът на ползвания годишен воден обем - куб. м /; чл.10 ал.2
т.2 - Самостоятелно питейно-битово
водоснабдяване, когато черпената вода се ползва за питейно-битови цели, вместо чл.10 ал.2 т.1 - Питейно-битово водоснабдяване; и чл.1 ал.1 т.1 б.”б”, чл.3 ал.3,
чл.7 ал.1 и ал.4, чл.11 ал.1 и чл.12 ал.2 т.1 от Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване,
приета с ПМС № 383 от 29.12.2016г., в сила от 01.01.2017г., обн.
ДВ бр.2 от 6 януари 2017г. – за годишен период 2017г. /тарифата/ - С тарифата се определят начинът за определяне,
размерът и редът за заплащане на таксите за правото на използване на водите за: 1. водовземане от:
б) подземни води; чл.3 ал.3 – не е относима,
коректна разпоредба – чл.3 ал.1 - Таксите за водовземане
от повърхностни води и от подземни води се определят на базата на отнетия обем
вода, целта на ползване на водите и съответните норми за водопотребление
съгласно наредбата по чл. 117а ЗВ;
чл.7 ал.1 - Отнетият при водовземането обем вода или
обемът на отпадъчните води се измерва чрез отговарящи на нормативните изисквания
измервателни устройства. Както бе посочено, за 2017г. е приложена формулата по
чл.11 ал.1 от Тарифата : Таксата за водовземане от подземни, включително минерални води, и от
повърхностни води, освен в случаите на водовземане с
цел електропроизводство от водноелектрическа централа (ВЕЦ), се определя по
следната формула: Т = Е х W, където: Т е размерът на дължимата годишна такса –
в лв.; Е – единичният размер на таксата в зависимост от целта, за която ще бъде
ползвана отнетата вода, съгласно таблиците по чл. 12 /в
частност чл.12 ал.2 т.1/ – в лв./куб. м;
W – размерът на отнетия годишен воден обем – за повърхностни и подземни
води, в куб. м; размерът на разрешения годишен воден обем – за минерални води,
в куб. м. Според чл.194 ал.6 ЗВ : Размерът на таксите по ал. 1, т. 1 - 3,
начинът и редът за тяхното изчисляване и заплащане се определя с тарифа на
Министерския съвет.
2. Към страните са отправени указания
по доказателствената тежест и във вр.
с доказателствените искания /р., л.122/. В съдебното
производство са приети представените с жалбата писмени доказателства, част от
които представляват документи за извършени плащания от ВиК
ЕООД през 2019г., през 2018г, през 2017г., през 2014г., през 2013г. – за
2013г., 2012г., 2018г., 2011г. Допусната и назначена е ССч.Е
по доказателствено искане на жалбоподателя, в
коригиран обхват.
А / Документацията – съдържание на
административната преписка, не е оспорена. Отсъства уточнение или корекция в
изходящите от жалбоподателя данни за декларираните водни количества – размер на
отнет годишен воден обем вр. с разрешително №
31510025/03.07.2007г. Не бе представено доказателство по твърденията в жалбата
за поставен и действащ водомер на обекта по разрешителното / „…на този обект
представляваното от мен дружество има поставен и действащ сертифициран
водомер.; Още веднъж заявявам, че на всички описани в АУПДВ водовземни
съоръжения има монтирани водомери.”./.
Б
/ Допуснатата и назначена ССч.Е /л.131 и сл./ бе
заличена поради невнесен депозит от жалбоподателя.
В / По отношение изявленията за
частично погасени суми – публични задължения по оспорения АУПДВ, според
приетите по делото доказателства не бе доказано плащане на част от
задълженията. Представените с жалбата платежни нареждания касаят за 2013г.,
2012г., 2018г., 2011г. – извън периодите от обхвата на АУПДВ. Не са представени
документи, удостоверяващи плащания за периодите от 01.01.2014г . до
31.12.2017г. вкл., по указания в разрешителното способ - в платежния документ
задължително се вписва „Такса по ЗВ за периода месец/година – месец/година по
разрешително № 31510025/03.07.2007г.”. Установи се идентичност между
декларираните водни количества от ВиК ЕООД и водните
количества, отразени в АУПДВ № 219/29.07.2019г. Размерът на лихвите за всеки
годишен период от АУПДВ е изчислен правилно – считано от 01.04. на годината,
следваща годината на задължението и към дата на издаване на оспорения АУПДВ /
служебна проверка с лихвен калкулатор на НАП /. По отношение лихвата за 2015г.
се отбелязва допусната в АУПДВ техническа грешка /ОФГ/ в началния период за
изчисление на лихвата : вместо от 01.04.2016г. е вписано „от 01.04.2018г.”.
Изводът за ОФГ се основава на вярно посочена стойност на лихвата за периода
01.01.2015г.- 31.12.2015г. : тя е в размер на 117,87лв., колкото е стойността в
АУПДВ и тази стойност е резултат от пресмятане на лихва за периода от 01.04.2016г.
до 29.07.2019г., върху главница в размер на 349,18лв.
3. Между страните няма спор, че за процесните периоди дружеството-жалбоподател е използвало
подземни води на основание Разрешително за водовземане
№ 31510025 от 03.07.2007г. със срок до 03.07.2032г., чрез тръбен кладенец ТК –
ПС „Мътеница” на територията на имот № 000088, в землището на с.Паничери, с цел
– питейно-битово водоснабдяване на обект – с.Мътеница, община Хисар, при
разрешено годишно водно количество – 25 229 куб.м. и задължение за заплащане на
такса за правото на водоползване и/или разрешено
ползване на воден обект. Квалификацията на водите е правилна във вр. с приложените правни основания за подземни води. В
разрешителното № 31510025/03.07.2007г. еднозначно е определена категорията и
видът на водата – I категория подземни води /чл.84 от Наредба № 1 за
проучването, ползването и опазването на подземните води – отм. 30.10.2007г./. В
действащата при издаване на разрешителното цитирана наредба е дефинирано
понятието - "Водовземни съоръжения от подземни
води" /§1 т.2 ДР/ - каптирани естествени извори, дренажи, сондажни и шахтови
кладенци, кладенци с хоризонтални филтри, открити и подземни минни изработки и
др., предназначени за добив на определено водно количество за конкретни
водоснабдителни или отводнителни цели. Водовземното
съоръжение е описано в разрешителното в съответствие с цитираната дефиниция
/л.106, 107/. Същото съответства и на дефиницията в ДР на Наредба
№ 1 от 10.10.2007г. за проучване, ползване и опазване на подземните води -
действаща /§1 т.2 – водовземно съоръжение и т.9 –
съоръжение, предназначено за водовземане/. При
съобразяване и с понятията в ЗВ за повърхностни и подземни води, следва, че
иззетите водни количества по разрешително № 31510025/03.07.2007г.,
представляват подземни води /ДР ЗВ §1 т. 23.
/изм. – 2006г./ "повърхностни води" са водите на сушата, с изключение
на подземните води, както и преходните води и крайбрежните морски води, освен
по отношение на химичното състояние, в който случай се включват и вътрешните
морски води и водите на териториалното море; т. 24. /изм. - ДВ, бр. 65 от 2006г./ "подземни води" са
всички води, намиращи се под повърхността на земята във водонаситената
зона, в пряк контакт със земните пластове;/.
Спор отсъства и по отношение дължимост на такса за водоползване,
която е годишна и дължима от 01.04. на следващата година спрямо годината, за
която се дължи : чл. 15 ал.1 от Тарифа за таксите за водовземане,
за ползване на воден обект и за замърсяване /отм. 01.01.2017г./ -
Таксите за водовземане, за ползване на воден обект и
за замърсяване са годишни и се заплащат не по-късно от 31 март на следващата
година ; чл. 21 ал.1 от Тарифа
за таксите за водовземане, за ползване на воден обект
и за замърсяване /действаща/ - Таксите за водовземане,
за ползване на воден обект и за замърсяване са годишни и се заплащат не
по-късно от 31 март на следващата година. По отношение процесните
периоди от АУПДВ задължения не са погасени изцяло или частично, вкл. не се
установи внасянето им текущо на вноски по см. на чл.15 ал.2, респект. чл.21
ал.2 от тарифите /отм. и действаща/.
3.1. Възраженията в жалбата не са
основателни : Оспореният АУПДВ съдържа фактически и правни основания и не
противоречи на ЗВ, съответно – на двете приложими тарифи съобразно отчетните
периоди, за които дължимата такса не е заплатена. Съдържанието на
административната преписка потвърждава спазване на изискванията за
осъществяване на проверка/контрол, документиране на установените факти и
обстоятелства и запознаване на проверения субект с резултатите от
документалната проверка. Тоест, съществени нарушения на процесуални правила в
регламентираното производство по издаване на АУПДВ – не са допуснати, вкл. не е
ограничено или отречено правото на защита на адресата на административния акт.
Дружеството е уведомено за констатациите в двата КП, тъй като в поканата за
доброволно изпълнение са отразени периодите и размера на задълженията за всеки
период поотделно, вкл. с формиращите стойността данни – водно количество /в
случая изцяло по декларираната информация, изходяща от ВиК
ЕООД/ и прилагане на съответен единичен размер от приложимите тарифи за всеки
от годишните периоди. Осигурено е било гарантираното право на участие в
административното производство. Времевият обхват на акта е идентичен в
обстоятелствената и диспозитивната част – в
обстоятелствената е по години и във вр .с констатациите
на съответния КП /цитирани по-горе/, а в диспозитивната
е посочен от 01.01.2014г. до 31.12.2017г. Отсъства неяснота във волеизявлението
на органа, който извод не е разколебан с допуснатата очевидна неточност в обекта
по разрешителното – място на водоползването
/с.Мътеница/ и техническа грешка в началния период при изчисляване на лихвата
за период 2015г. / л.42/. Обратно на поддържаната липса на правни основания за
всеки от годишните периоди – в АУПДВ са отразени правните основания, приложими
за периодите от 2014г. до 2016г. вкл. и за 2017г. Неправилно посочено правно
основание и по-конкретно чл.10 ал.2 т.2 от Тарифа за таксите за правото на водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване,
приета с ПМС № 177/24.06.2011г., обн. ДВ бр.50 от
01.07.2011г., отм. с ПМС № 383/29.12.2016г., както и чл.3 ал.3 от Тарифа за
таксите за водовземане, за ползване на воден обект и
за замърсяване, приета с ПМС № 383 от 29.12.2016г., в сила от 01.01.2017г., в
случая не е основание за незаконосъобразност на акта. От значение е, че
фактическата установеност съответства на приложените правни основания и
погрешно посочени две или три от тях – не променят същността на
волеизявлението, освен което – жалбоподателят не представи доказателства за
наличен монтиран и действащ сертифициран водомер на обекта. Необходимо и
достатъчно е позоваването на конкретно разрешително, вид на водните количества,
целта на водовземането, двата КП, поканата и
уведомлението за започване на административното производство. Според събраните
по делото доказателства, за конкретното разрешително № 31510025 от 03.07.2007г.
– не бе доказано твърдението за наличен работещ водомер, който е монтиран
според условията на разрешителното. От значение за определяне основата на
дължимата такса е декларираната от страна на ВиК ЕООД
информация за иззети годишни водни количества, което обстоятелство съответства
на приложимите норми от двете тарифи за размерът
на ползвания годишен воден обем - куб. м. /до 2017г./ и размерът на отнетия
годишен воден обем /за
2017г./. Размерът на лихвите е коректен - при посочената начална дата до дата на
издаване на оспорения АУПДВ /с изключение на допусната ОФГ за начален момент на
изчисление на лихвата за 2015г., но при верен цифров израз на стойност на
лихвата, изчислена от 01.04.2016г. до 29.07.2019г./. Не бе доказано твърдението
в жалбата за заплатени частично или изцяло задълженията по АУПДВ. Неотносими пряко към спора са твърденията за неизпълнение
от страна на ответникът на задълженията по §3 ал.2 /ДР, ПЗР/ от Тарифата в
редакцията й за всеки от периодите в АУПДВ.
3.2. Според чл. 195б ал.1 и ал. 2 ЗВ,
вземанията за незаплатените по реда на чл. 195а, ал. 1 такси по този закон се
определят с акт за установяване на публично държавно вземане от директорите на басейнови дирекции, издаден по реда на чл. 166 от
Данъчно-осигурително процесуалния кодекс. Актът се съставя въз основа на
писмени доказателства, включващи: 1/ извлечения от сметките, по които постъпват
таксите; 2/ платежни и други счетоводни документи, издадени от лицата, използващи
водите; 3/ покана към лицето за доброволно изпълнение; 4/ констативни протоколи
от извършения контрол за изпълнение на задължението.
АУПДВ е издаден в предвидената писмена
форма, при наличие на фактически и правни основания и въз основа на писмени документи,
съгласно чл.195б ал.2 ЗВ. За откриване на процедурата по издаване на
административния акт, жалбоподателят е бил уведомен с Покана за доброволно
изпълнение изх. № ПО-02-367/07.06.2019г. издадена от Директор на БДИБР /л.47 и
сл./, в която е посочено, че същата ще бъде открита ако не изпълни задължението
си в указания 7- дневен срок от получаване на поканата. Налице е и покана изх.№
ПО-02-147/08.11.2017г. за задълженията относно 2014г., 2015г. и 2016г. С
отделно уведомление по чл.26 АПК, ВиК ЕООД е уведомено
за започване на производство по издаване на АУПДВ. Актът е издаден в
съответствие със специалното изискване на чл.195б ал.2 ЗВ - налице са два
констативни протокола от извършен контрол за изпълнение на задължението /т.4 от
цитираната разпоредба/, както и покана към лицето за доброволно изпълнение /т.3
от разпоредбата/, вкл. е изпратено изрично уведомление за започване на
производството по издаване на АУПДВ.
Проверката е документална и данните,
възприети от контролния орган – са изходящи от жалбоподателя. Декларираната
информация е възприета идентично – размерът на иззетите водни количества са
отразени както в КП, така и в АУПДВ. Поправка на ОФГ в случая не би довела до
промяната на фактическите и/или правните изводи на издателя на акта, тъй като очевидната
фактическа грешка се определя като техническа грешка, като пропуск, който може
да бъде установен от всички останали доказателства в преписката и по отношение
на който органът е формирал действителна воля. В разглеждания случай данните от
преписката съответстват на фактическите основания за прилагане редът за
отстраняване на допусната очевидна техническа грешка. Решението за поправяне
подлежи на обжалване по предвидения в АПК ред. Съобразно чл.62 ал.2 АПК –
решението за поправяне няма самостоятелно правно значение, а заедно с
първоначалния /поправения/ административен акт представляват едно цяло .
Размерът на таксите е определен въз
основа на декларираната информация от титуляра на
разрешителното – изрично отразено в АУПДВ, л.40, първи абзац. Същият е определен
по отчетни периоди, които са годишни. Основанието за дължимостта
на процесната такса за водовземане
на подземни води е регламентирано със ЗВ, като в чл.194 ал.6 ЗВ е предвидено
конкретния размер на дължимата такса да се определя съгласно подзаконов
нормативен акт. Размерът на установените задължения е определен в резултат на
правилно изчисление – цитирани бяха в текст приложените правни основания,
посочени в АУПДВ за периодите от 2014г. до 2016г. вкл., и отделно за 2017г. Размерът
на лихвите е съответен на посочения в АУПДВ период до дата на издаване на акта
– таксата е годишна /чл. 21 ал.1 от Тарифата : Таксите за водовземане,
за ползване на воден обект и за замърсяване са годишни и се заплащат не
по-късно от 31 март на следващата година.; съответно – чл.15 ал.1 от Тарифата в
редакция за отчетни периоди – 2014г., 2015г. и 2016г./. На основание чл.175
ал.1 ДОПК - за неплатените в законоустановените
срокове публични задължения се дължи лихва в размер, определен в съответния
закон. В този смисъл правилно е определена и лихва за забава. Оспорващото
дружество не твърди и не представи доказателства да е извършвало доброволни
плащания за погасяване на публичните задължения – предмет на оспорения АУПДВ,
поради което законосъобразно е определен и размерът на дължимата се прилежаща
лихва за забава.
В случая е извършена документална
проверка на представени от ВиК ЕООД декларации /вкл.
справки, списъци/, описани в двата КП. Декларациите са изходящи от дружеството,
поради което представените данни обективно са възприети при изчисленията за
дължимите такси. Съгласно чл. 153 ГПК на доказване подлежат спорните факти от
значение за решаване на делото и връзките между тях, а съгласно чл. 154 ал.1 от
същия кодекс, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава
своите искания и възражения. С препратка от §2 ДР ДОПК е приложима разпоредбата
на чл.171 ал.3 АПК – страните са длъжни да съдействат за установяване на
истината. Жалбоподателят не заяви оспорването им, нито представи доказателства,
който да поставят под съмнение истинността на установените от контролните
органи факти – идентични с изходящи от оспорващото дружество. Отсъстват противопоставими доказателства, опровергаващи констатациите
в АУПДВ и респект. – размерът на таксите за всеки годишен отчетен период.
Противно на твърдяното от
жалбоподателя, същият е обоснован – приложените норми произтичат от
фактическата установеност. Отразен е механизмът, по който е определена таксата
и правното основание за нейната дължимост.
Декларациите на ВиК ЕООД са основани на разпоредбата
на чл.194б ал.1 ЗВ - „Ежегодно към 31 януари на следващата година титулярите на
разрешителни, включително на комплексни разрешителни, издадени по реда на Закона за опазване на околната среда,
определят и декларират дължимата такса по образец, утвърден от министъра на
околната среда и водите и обявен на интернет страниците на басейновите
дирекции и на Министерството на околната среда и водите. Образецът съдържа
данните съгласно тарифата по чл. 194, ал. 6, въз основа на които се определят
таксите.;”. В тази вр., съгласно чл.48 ал.1 т.6 ЗВ /в действаща редакция за
периодите от АУПДВ/ : водоползвателите – титуляри на
разрешителни, имат задължение да измерват и да водят отчет за изземваните и
използваните води, за отвежданите
и изпусканите води, за нивата на подземните води, а при хидротехнически
подпорни съоръжения - за водните строежи до максимално ниво, както и за замърсяващите вещества, според
изрично посочените в разрешителното условия.
В изпълнение на посоченото задължение са представени данните за иззети водни
количества за 4-те години по АУПДВ /добито водно количество/, но без да са
представени други документи. В случая е взето предвид декларираното от титуляра водно количество – ползвано /добито/ през
съответния годишен период, поради което няма фактическо основание за прилагане
на различни правни основания, от посочените в АУПДВ - Тарифа за таксите
за правото на водовземане, за ползване на воден обект
и за замърсяване, приета с ПМС № 177/24.06.2011г., обн.
ДВ бр.50 от 01.07.2011г., изм. ДВ бр.3 от 10.01.2012г. – в сила от 01.01.2012г.
/отм. с ПМС № 383/29.12.2016г. – действаща и относима
към годишните периоди в обхвата на оспорения акт от 2014г. до 2016г. вкл. - чл. 3 ал.1 : Таксите за водовземане от повърхностни води и от подземни води се
определят на база отнетия обем вода и в зависимост от целта на използване на
водата.; чл. 8 ал.1 - Таксата за
водовземане от подземни, включително минерални води,
и от повърхностни води, освен в случаите на водовземане
от повърхностни води с цел електропроизводство, се определя по следната
формула: Т = Е x W, където: Т е размерът на дължимата годишна такса - в лв.; Е
- единичният размер на таксата в зависимост от целта, за която ще бъде ползвана
черпената вода, съгласно таблиците по чл. 10
- лв./куб. м; W - за повърхностни и подземни води е размерът на ползвания
годишен воден обем - куб. м.; съответно
- Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на
воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 383 от 29.12.2016г., в сила от
01.01.2017г., обн. ДВ бр.2 от 6 януари 2017г. – за
годишен период 2017г. - чл. 3 ал.1 - Таксите за водовземане от повърхностни води и от подземни води се
определят на базата на отнетия обем вода, целта на ползване на водите и
съответните норми за водопотребление съгласно
наредбата по чл. 117а ЗВ.,
вкл. за 2017г. е приложена формулата по чл.11 ал.1 от Тарифата : Таксата за водовземане от подземни води се определя по следната
формула: Т = Е х W, където: Т е размерът на дължимата годишна такса – в лв.; Е
– единичният размер на таксата в зависимост от целта, за която ще бъде ползвана
отнетата вода, съгласно таблиците по чл. 12 –
в лв./куб. м; W – размерът на отнетия
годишен воден обем – за повърхностни и подземни води, в куб. м; размерът на
разрешения годишен воден обем – за минерални води, в куб. м. В допълнение се
отбелязва промяна в наименованието – според §
120 т. 1 ПЗР ЗИД ЗВ /изм. бр. 29, 30 и 36 от 2006г. - думите "водоползване", "водоползването"
и "водоползванията" се заменят съответно с
"водовземане", "водовземането"
и "водовземанията"; респект. правилно в
АУПДВ е посочено, че са установени дължими такси за водовземане
по конкретното разрешително / § 1 т.7 ДР ЗВ - "водовземането"
обхваща всички дейности, свързани с отнемане на води от водните обекти; § 1
т.80, "водоползване" са водните услуги
заедно с всяка друга човешка дейност, свързана с отнемане на води, ползване на
водни обекти и земеползване,…”/.
Проверката за законосъобразност на
административния акт обхваща фактическите и правни основания, с приоритет на първопосочените. Неправилно посочено правно основание не е
самостоятелно основание за незаконосъобразност когато фактическите основания
обосновават резултата от административното производство. В конкретния случай
фактическите основания за издаване на решението са безспорно установени и ясно
изложени в самия акт, вкл. изрично са отразени правните основания по отношение водовземането за годишните отчетни периоди от обхвата на
АУПДВ. Правните основания се извеждат от фактическите основания, които
жалбоподателят е имал възможност да разбере и не е ограничено правото на защита.
След връчване на поканата за доброволно изпълнение, жалбоподателят е могъл да
оспори отразените данни за отнети водни обеми, които са „на база декларирано от
титуляра използвано годишно водно количество,…”
/л.47/ и дължими такси и да ангажира доказателства в подкрепа на твърденията
си. Това не е направено, като възприетите от органа данни за ползвани водни
количества са идентични с посочените от дружеството стойности в декларациите
/описани по-горе по лист, на който се намират/, при което този подход е и по -
благоприятен за жалбоподателя, тъй като за три от отчетните периоди –
декларираните данни са по-малко от разрешения годишен воден обем. Освен посоченото, няма данни за повреда на действащо
сертифицирано измервателно устройство и неправилно приложено правно основание
няма последица – незаконосъобразност на акта, когато са установени фактическите
основания за прилагане на останалите отразени в АУПДВ правни норми.
Жалбата като неоснователна следва да
бъде отхвърлена. Ответникът не е заявил искане за присъждане на разноски.
Мотивиран с изложеното, съдът
Р Е Ш И :
Отхвърля жалбата на
"Водоснабдяване и канализация" ЕООД, ЕИК *********, гр.Пловдив,
против Акт за установяване на публично държавно вземане № 219 от 29.07.2019г.
издаден от Директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" /БДИБР/ - гр.Пловдив към
Министерство на околната среда и водите.
Решението може да се обжалва пред
Върховния Административен Съд, в 14-дневен срок от съобщението до страните за
постановяването му.
Административен
съдия :