О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер V -1285 Година 2019,08.07 град Бургас
Бургаският
окръжен съд, ІІ-ро гражданско отделение, V-ти въззивен състав
На осми юли, две хиляди и деветнадесета
година
в закрито
съдебно заседание на осн. чл.267 от ГПК, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вяра КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:Галя БЕЛЕВА
мл.с.Ваня ВАНЕВА
Секретар
разгледа въззивно
гражданско дело номер 792 по описа
за 2019 година.
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ.268 ГПК, СЪДИЯТА – ДОКЛАДЧИК В.КАМБУРОВА
ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Производството по делото е по реда на
чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба, вх.№17704/22.04.2019г.,
подадена от ,,БОГОРОДИЦА“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:гр.Бургас, ул.,,Морска“№16,
представлявано от управителя Мария Георгиева Инджова, чрез адв.А.Т.- БАК, със съдебен
адрес:г***, срещу Решение №724 от 29.03.2019г. по описа на Районен съд- БУРГАС,
в частта, в която е прието за
установено в отношенията между страните, че ,,БОГОРОДИЦА“ ООД
дължи на ,,ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:гр.София 1766, район
Витоша, ул.,,Околовръстен път“ №260,
представлявано от Димитър Шумаров и Милена Ванева, сумата от 9672.51 лв.,
представляваща дължима главница по Договор за банков кредит, продукт ,,Бизнес
револвираща линия“, № BL21484/12.08.2008г., както и сумата от 230.40 лв. нотариални такси и
направените по делото съдебно- деловодни разноски.
С
посоченото решение, съдът е уважил предявеният от ищеца
иск за признаване на установено в отношенията между страните, че ,,БОГОРОДИЦА“ ООД дължи на ,,ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД сумата от 9672.51 лв., представляваща дължима
главница по Договор за банков кредит, продукт ,,Бизнес револвираща линия“, № BL21484/12.08.2008г., както и
сумата от 230.40лв.- нотариални такси, като е отхвърлил иска за сумата от 144.88 лв., представляваща договорна
възнаградителна лихва върху главницата за периода от 05.09.2009г. до
20.01.2016г., сумата от 273.77лв., представляваща такси за периода от
16.12.2009г. до 04.02.2018г., от които: 3.77лв- комисионна за ангажимент по
кредита, 270 лева- такса за администриране на неподновен револвиращ кредит за
периода от 16.09.2009г. до 04.02.2018г., както за сума в размер на 272 лв.,
представляваща разликата от уважения размер на претендираните нотариални такси
-230.40лв. до пълния претендиран размер от 502.40лв., за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК№542/08.02.2018г. по ч.гр.д.№1010/2018г. по описа на Районен съд- Бургас. Ответникът е осъден за разноски по делото.
С въззивната
жалба се изразява несъгласие с решението в частта, в която исковите претенции
са уважени и се присъждат разноски в тежест на ответното дружество.
Жалбоподателят
намира решението на първоинстанционния съд в обжалваната част за неправилно. Излага аргументи за отмяна на атакувания
съдебен акт.
На първо място навежда
доводи във връзка с изложеното в мотивите на първоинстанционното решение относно поръчителството по договора за банков кредит.
Намира за неправилен извода на съда, че за да е налице договор за
поръчителство, била необходима изрична конкретизация на качеството на поемащото
солидарна отговорност лице. Развива съображения в тази насока, цитирайки
разпоредбата на чл.138, ал.1 от ЗЗД.
Посочва се във въззивната жалба,
че наличието на информираност (,,ясно съзнание“) относно обема на задълженията
и условията, при които се поемат, не можело да бъде критерий за преценка
съдържанието на един договор.
Жалбоподателят твърди, че в процесния договор и общите
условия към него, се използвали различни термини, които внасяли по-скоро
объркване, отколкото яснота (,,съдлъжник“, ,,солидарен длъжник“, ,,встъпване в
дълг“). Заявява, че качеството на ответното
дружество като съдлъжник не следвало от обстоятелството, че е
съкредитополучател. Посочва, че кредитополучател по договора за кредит бил
единствено ,,ТИР“ ЕООД. Въззивникът не получил никакви суми от банката по
договора за кредит, като всички отпуснати средства били преведени по посочената
в чл.27,ал.2 от договора банкова сметка (***я- чл.17).
Във въззивната жалба се излага
становище, че районният съд формирал
крайните си изводи, базирайки се на използвания в договора термин
,,съдлъжник“, обозначаващ родово понятие, като тълкувал неправилно отделните договорни клаузи.
Намира
за необосновано, изложеното в мотивите на съда, че с процесния договор за
кредит не можели да се уреждат отношения
на поръчителство и ответникът встъпвал в дълга по кредита. Подчертава, че
договорът за поръчителство с третото за спора лице-Тодор Инджов, бил сключен на
30.04.2009г., т.е. почти година след сключването на договора за кредит.
Жалбоподателят твърди, че съгласно общите
условия, обезпечението на вземанията по кредити на корпоративни клиенти се
извършвало с поръчителство, залог и застраховка, като встъпването в дълг не
било предвидено като способ. Счита, че
тълкувайки отделните договорните клаузи, съдът не съобразил тяхната
взаимовръзка, както и правната специфика, присъща на договора за поръчителство
и договора за встъпване в дълг.
Навежда доводи, че за да е налице встъпване в дълг,
следвало да съществуват две отделни съглашения- едното между кредитора и
първоначалния длъжник и второто (последващо), с което третото за първоначалното
правоотношение лице, встъпвало във вече възникналото задължение, поемайки
възникнал и съществуващ дълг.Развива съображения относно правната природа на този
вид договори.
Жалбоподателят счита, че в
конкретния случай не се касаело за два отделни договора, а за един, при който
задължението на ,,Богородица“ ООД възниквало едновременно със задължението на
кредитополучателя ,,ТИР“ ООД(12.08.2008г.).
Пояснява, че по силата на
чл.1,ал.2 от договора за кредит, задължението на банката да открие заемна
сметка на кредитополучателя и да преведе по нея отпуснатите по кредита
средства, възниквало след извършване на определени правни действия от страна на
въззивното дружество(ответник), посочени в специалните условия. Навежда аргументи
относно задължението по чл.7 от договора,
посочвайки, че Мария Инджова не била страна по договора за кредит,
поради което горецитираната разпоредба следвало да се тълкува като обещание за
действието на трето лице по чл.23 от ЗЗД.
Въззивникът отбелязва, че в
чл.1,ал.3 от договора за кредит, се предвиждала възможност, при определени
обстоятелства, банката едностранно да променя договорните условия, като в този
случай следвало да уведоми единствено кредитополучателя, но не и съдлъжника. Навеждайки
горните доводи, заявява, че въззвиното дружество(ответник) имало качеството
само на поръчител.
Жалбоподателят излага аргументи, че
тъй като шестмесечния срок по чл.147 от ЗЗД, за предявяване на иск от кредитора
бил изтекъл, поръчителят не носел отговорност за задълженията на кредитополучателя по договора за кредит.
Излага се становище във въззивната
жалба, че районният съд неправилно се произнесъл по направените възражения за
изтекла погасителна давност. В тази връзка, въззивникът подчертава, че страните
уговорили конкретни срокове на дължимите частични плащания(21-во число на всеки
месец). Твърди, че от датата на първата забава на длъжника до датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, изминали повече
от девет години, поради което по- голяма част от дължимите вноски били погасени по давност.
Жалбоподателят намира за неправилни
изводите на районния съд, че давността започвала да тече от датата на обявяване
на кредита за предсрочно изискуем. Развива
подробни съображения в тази насока.
Навеждат се доводи за нередовност
на банковото счетоводство(извлеченията от счетоводни книги) и недоказаност на
точния размер на дължимото задължение, за което ищецът в първоинстанционното
производство следвало да проведе пълно и главно доказване.
Моли за отмяна на първоинстанционното
решение в обжалваната част, както и за присъждане на направените по делото съдебно- деловодни разноски.
При проверката, извършена на осн.
чл.267, ал.1 от ГПК се установи следното:
Препис от първоинстанционното решение е връчен
на процесуалния представител на ответника на 09.04.2019г.
Въззивната
жалба е входирана в деловодството на БРС на 22.04.2019г. и следователно същата
е подадена в законния двуседмичен срок.
Препис от
същата е връчен на процесуалния представител на ищеца на 17.05.2019г.
В срока по
чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор
на въззивната жалба, с който същата се оспорва изцяло. Въззиваемото дружество намира
атакуваният съдебен акт за правилен,
обоснован и постановен в съответствие с материалния и процесуален закон,
както и със съдопроизводствените правила.
Излага
становище във връзка с твърденията на
въззивника за наличие на поръчителство. Посочва, че в договора за банков
кредит, сключен на 12.08.2008г.(продукт ,,Бизнес револвираща линия“№BL21484), волята на
страните била ясно изразена и не следвало да се тълкуват отделните клаузи.
Съгласно договореното в чл.8а, ал.1, ответното дружество встъпвало като
съдлъжник в задълженията на кредитополучателя ,,ТИР“ЕООД, при условията на
чл.101 от ЗЗД.
Въззиваемият
счита, че в конкретния случай били налице всички предпоставки за възникване на
солидарна отговорност.
Навежда
доводи относно възраженията на въззивника за изтекла погасителна давност. Посочва,
че предсрочната изискуемост по договора за кредит била обявена от банката с изрична нотариална покана, връчена
лично на управителя на ,,Богородица“ООД на 07.03.2016г.
Излага
аргументи, че съгласно чл.179,ал.1 от ГПК, официалните документи, издадени от
длъжностно лице в кръга на службата му, по установените форма и ред, съставлявали
доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него
действия.
Оспорва
наведените във въззивната жалба твърдения за настъпил падеж на кредита на
05.09.2009г. Подчертава, че в настоящия
случай, кредитът падежирал на 13.08.2018г., като вземането
било изцяло ликвидно и изискуемо.
Въззиваемият
заявява, че за да е налице предсрочна изискуемост, следвало да е осъществен
обективният факт на преустановяване на плащанията, както и изявление на
кредитора, достигнало до знанието на длъжника(от който момент имала действие).
В подкрепа
на изложеното, цитира т.9 от ТР №4 /2013г. от 18.06.2014г. на ВКС.
Моли за потвърждаване решението на Районен съд –Бургас и присъждане
на направените във въззивното производство разноски.
Страните
нямат доказателствени искания.
Бургаският окръжен съд, след проверка допустимостта на
подадената въззивна жалба намира, че делото следва да бъде внесено в съдебно
заседание за разглеждане и решаване.
С оглед на гореизложеното и на
осн.267, ал.1 от ГПК, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ВНАСЯ
в.гр.д.№792/2019г. в съдебно заседание за разглеждане и решаване на 16.09.2019г. от 09,30 ч., за която дата
и час на страните са изпратени призовки.
С оглед своевременното призоваване на
страните, в случай на необходимост, същите да бъдат призовани вкл. на
посочените от тях телефони или ако са служебно известни на съда.
На всяка от страните да се
връчи препис от настоящото определение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: