№ 24
гр. Кула, 26.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУЛА в публично заседание на двадесет и шести март
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Дияна Ив. Дамянова Цанкова
при участието на секретаря Нели Г. Йончева
като разгледа докладваното от Дияна Ив. Дамянова Цанкова Гражданско дело
№ 20251330100044 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Закона за защита срещу домашното насилие
(ЗЗДН).
Образувано е по молба по чл. 8, т. 1 във вр. с чл. 10, ал.1 и чл. 18, ал.1 от
Закона за защита от домашното насилие с вх. № 370/22.02.2025 г. от М. П. Б.,
********** от гр. Г., ул. „ ..“ № 38, в която се твърди, че на 21.02.2025г. около
15,30 часа съжителстващият с нея С. Т. Т., ЕГН **********, с когото имат три
деца се прибрал в дома им видимо пиян и започнал да ù отправя обиди и
закани и да ù нанася удари в главата и я изритал веднъж по хълбока. Също
така, в молбата се твърди, че е нанесъл два удара и по тялото на най – малкото
им дете М.. Посочва също, че на 20.02.2025г. Т. е упражнил и сексуално
насилие спрямо нея. Заявява в молбата, че е подавала жалби за нанасяно от
него насилие спрямо нея и преди, но ги е оттегляла, тъй като той е обещавал
да се промени. Към молбата е приложена декларация по чл. 9 от ЗЗДН, в която
също е посочено, че Т. на 22.02.2025г. и е удрял шамари, нанасял ù е удари по
главата и ритник в хълбока, душил я е и ù е отправял обиди, закани и заплахи.
С постановеното по делото Определение № 30/22.02.2025г. съдът е
конституирал по делото като пострадало лице и детето М. М. Б.. С оглед
съдържащото се в молбата искане за издаване на заповед за незабавна защита,
в закрито заседание на 22.02.2025г., съдът е издал заповед за незабавна защита
по смисъла на чл. 18, ал. 1 от ЗЗДН, като е наложил на ответника мерките по
чл. 5, ал. 1, т. 1, т.2 и т. 3 от ЗЗДН до постановяване на решение по делото.
В открито съдебно заседание молителката се явява лично, поддържа
молбата, като прави уточнение, че ответникът не е целял да удари детето им
М., а при нанасянето на удари върху нея по невнимание е ударил детето, като
моли за постановяване на съдебно решение, с което да бъде уважено искането
за издаване на заповед за защита и да бъдат постановени същите мерки, които
са постановени и към момента с издадената заповед за незабавна защита за
максимално допустимия срок, тъй като смята, че дават резултат и
1
отношенията с ответника след издаването на заповедта са корени променени
към по – добро, като заявява, че след случилото се ответникът се държи много
добре с нея, помага за издръжката на децата и нямат никакви проблеми, но все
още е притеснена да живеят заедно, за да не осъществи пак агресия към нея.
Ответникът не оспорва твърденията, изложени в молбата и приложената
декларация по чл. 9 от ЗЗДН, като изразява искрено разкаяние за стореното от
него. Предоставя на съда да определи мерките и срока на същите.
Съдът, след като обсъди направените доводи и доказателствата по делото,
намира за установено от фактическа страна следното:
Молителката М. П. Б. се е намирала във фактическо съпружеско
съжителство с ответника С. Т. Т., с когото имат родени три общи деца – Т.С.
Т.а, М. М. Б. и М. М. Б., като само едно от тях - Татяна е припознато от
ответника, когато на 20.02.2025г. ответникът упражнил насилие спрямо
молителката, като я дръпнал за ръката много грубо и я завел насила в другата
стая, след като тя му отказала да има полов контакт с него, а на другия ден –
на 21.02.2025г около 15,30 часа ù отправил обиди и закани и ù нанесъл удари в
главата, както и я изритал веднъж по хълбока, което направил в присъствието
на детето им М. М. Б., като при нанасянето на ударите върху молителката, по
невнимание нанесъл удар и на М. .
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
изложеното в молбата, доуточненията, направени от молителката в съдебното
заседание, декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, съдържащите се в материали в
Полицейска преписка УРИ 291р-1632/2025г. по описа на РУ Кула. Приетата от
съда фактическа обстановка не се оспорва и от ответника.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
По допустимостта на молбата за постановявне на мярка за защита по ЗЗДН.
Съгласно чл. 2 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо,
сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова
насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и
личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка,
които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско
съжителство или в интимна връзка. Защита по ЗЗДН може да търси всяко
лице, пострадало от домашно насилие. Съгласно ал. 2 на чл. 2 от посочения
закон за психическо насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие,
извършено в негово присъствие. От събраните по делото доказателства–
служебно направена справка за родствени връзки на страните се установява,
че молителката М. П. Б. има дете с ответника С. Т. Т. – Т.С. Т.а, което е
припознато от ответника, а от твърденията на молителката, които не се
оспорват от ответника, същите имат още две общи деца – М. М. Б. и М. М. Б..
Страните са били във фактическо съпружеско съжителство, следователно
молбата е подадена от и против правен субект от кръга на описаните в
хипотезата на нормата на чл. 3, т. 2 и т.3 от ЗЗДН и с излагане на факти,
осъществили се в срока по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН, поради което молбата е
процесуално допустима.
По основателността на молбата по чл. 4, ал. 1 ЗЗДН.
Доказателствата, които са ангажирани, ценени в своята съвкупност, са
достатъчни за вземане на мерки по отношение на ответника по реда на
ЗЗДН.Целта на ЗЗДН е упражняване на превенция срещу случаите на домашно
насилие,а не толкова санкционирането му. Това насилие е трудно за
разкриване поради ограниченият кръг от хора, които стават свидетели на
2
извършването му, както и поради дълбоко емоционалните по своята същност
отношения в семейството. В повечето случаи естеството на отношенията не
позволява на пострадалия да събере убедителни и неопровержими
доказателства за преживяното от него. Молителите често са и обективно
възпрепятствани по пътя на главното и пълно доказване да установят
релевантните факти, което не може да бъде основание за отказ за защита по
реда на ЗЗДН. В това производство съдът разполага с разширен
инструментариум от доказателствени средства – чл. 9, ал. 3 и чл. 13, ал. 1 и 2
от ЗЗДН. При липса на други доказателства съдът може да се произнесе и
само въз основа на приложената декларация от молителката по чл. 9, ал. 3 от
закона, още повече, че в случая са налице и писмени доказателства, находящи
се в Полицейска преписка УРИ 291р-1632/2025г. по описа на РУ Кула, както и
писмена справка от Дирекция „ Социално подпомагане „ Кула, където във
връзка с подадения от молителката сигнал за осъществено спрямо нея
домашно насилие се извършва социално проучване, които кореспондират
изцяло на твърденията изложени в молбата, както и че в случая тези
твърдения се признават и от ответника.
От ангажираните доказателства - представените писмени доказателства и
служебно ангажирани такива и при съобразяване на доказателствената
стойност на декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, може да се направи
обоснован извод, че спрямо молителката и нейното дете М. М. Б. са
извършени актове на домашно насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗДН, както
следва - на 20.02.2025г. Т. е упражнил насилие спрямо молителката Б. като е
дърпал грубо същата за ръката и я е завел в съседна стая, за да има полов
контакт с него, на което тя се е противопоставяла първоначално, а на
21.02.2025г., около 15,30 часа ù отправил обиди и закани и ù нанесъл удари в
главата, душил я е и я изритал веднъж по хълбока, като действията му на
21.02.2025г. са извършени пред детето М.. Ударите на ответника върху детето
М. са неволни, както и молителката заявява и съдът не ги квалифицира като
домашно насилие.
Съдебният състав счита, че обективираното от ответника поведение е
недопустимо от гледна точка на нравствеността и съвременните виждания за
човешко общуване, съгласно които противоречията, независимо от техния
характер, следва да се разрешават чрез диалог и при противопоставяне на
аргументи, а не чрез агресивно поведение имащо за резултат физическо
насилие. Това е така, тъй като употребата на каквото и да е по вид насилие
всякога е недопустимо и не може да бъде толелирано по никакъв начин. При
положение, че страните по делото не се разбират и не могат да преодолеят
съществуващите между тях противоречия, същите би следвало да потърсят
помощ от компетентните за това органи, но не и да се опитват да налагат
позициите си чрез принуда, независимо от нейното естество.
По вида на мярката за защита.
Съдът при налагането на мерките по чл. 5 ЗЗДН не е обвързан от искането
на страните, а следва да наложи по своя преценка една или повече защитни
мерки /чл. 16, ал. 1 ЗЗДН/.
Съдът намира, че спрямо ответника следва да бъдат приложени посочените
в чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 3,т.5,т.6 и т.7 от ЗЗДН мерки за защита, които в своята
съвкупност ще създадат достатъчно гаранции за пострадалите лица, че в
бъдеще няма да бъдат отново обект на домашно насилие от страна на
ответника. С оглед разпоредбата на чл. 15, ал.4 от ЗЗДН съдът е извършил
оценка на риска по методика, определена в правилника за прилагане на закона,
3
който риск е оценен като нисък, което е взето предвид при определяне на
мерките.
Задължаването на ответника да се въздържа от извършване на домашно
насилие – чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, само по себе си ще даде защита на
пострадалите, тъй като предвидените в чл. 21, ал. 4 ЗЗДН последици ще имат
превантивен ефект спрямо извършителя на насилието. Посочената мярка е
постоянно негово законово задължение, поради което съдът не следва да
определя срок за нейното изпълнение.
На ответника следва да бъде забранено и да приближава пострадалата М.
Б., като съдът немира, че разстоянието следва да е 5 метра, както и жилището
ù в гр. Г., ул. „ ..“ № 38, като срокът следва да е една година, като на основание
чл. 5, ал.2 ЗЗДН следва да се приспадне времето на действие на мярката,
наложена със Заповед за незабавна защита от 22.02.2025г. Това е необходимо,
за да му се попречи да извърши спрямо пострадалата нов акт на насилие и ще
даде възможност на страните да обмислят отношенията си, като ответникът в
производството да прецени последиците от своето поведение, а молителката
да има възможността да преодолее непосредствената травма. Налагането на
мярката, според съда, би имало необходимия положителен ефект върху
извършителя на домашно насилие и би осигурил сравнително спокойна и за
молителя обстановка за определен период от време. Срокът, за който следва да
бъде наложена мярката, съдът намира, че не трябва да е по – дълъг от една
година, тъй като страните имат общи деца и по – дълъг срок допълнително би
възпрепятствал нормалното общуване на децата с техния баща, както и между
самите страни. Разстоянието, на което не трябва да бъде доближавана
пострадалата също е съобразено с посочените обстоятелства.
Съдът намира, че посочената мярка не следва да бъде налагана по
отношение на пострадалото дете М., тъй като то е дете на ответника и реално
върху него той не е осъществил физическо насилие, а забраната да го
доближава би затруднило изключително контакта му с него, който е
изключително важен. Също така, когато се възпрепятства възможността за
насилие над майката с наложената от съда мярка спрямо нея да не я
доближава, реално се възпрепятства възможността детето да става свидетел на
проявено насилие спрямо нея от страна на ответника.
В случая с оглед обстоятелството, че страните имат общи деца, на
основание чл. 5, ал.3 ЗЗДН съдът извършва задължителна преценка за
налагане на мярката по чл. 5, ал.1, т.5 ЗЗДН, която е временно определяне
местоживеенето на детето при пострадалия родител или при родителя, който
не е извършил насилието, при условия и за срок, определени от съда, ако това
не противоречи на интересите на детето.
Към момента децата се отглеждат от пострадалата М. Б. в гр. Г., като след
извършване на акта на насилие, както и към момента, ответникът живее в
същото населено място, при негови роднини. До извършване на акта на
домашно насилие, децата са отглеждани от двамата родители в имота, където
и понастоящем живее молителката, където молителката и ответникът са
живеели заедно и са отглеждали децата си.
С оглед на посоченото, съдът преценява, че следва да наложи мярката по чл.
5, ал.1, т.5 от ЗЗДН, като временно определи местоживеенето на общите им
деца да бъде при майката – пострадалата М. П. Б., а срокът на мярката да бъде
една година, колкото е и срокът на мярката по чл. 5, ал.1, т.3 ЗЗДН.
Съдът намира, че с оглед проявените няколко акта на домашно насилие в
два последователни дни, както и заявеното от пострадалата, че това не е първи
4
акт на насилие от негова страна спрямо нея, както и обстоятелството, че
ответникат е осъждан, видно от служебно изготвената справака за съдимост за
лицето, по отношение на ответника следва да бъдат взети мерки за
превъзпитание на същия, целящи справянето му с проблема с агресията,
какъвто според настоящия състав на съда той има, а именно: да му бъде
наложена мярката по чл. 5, ал.1,т. 1 от ЗЗДН – задължаването му да участва в
специализирани програми за преодоляване на агресията и справяне с гнева,
като срокът за това следва да бъде шест месеца. На територията на област
Видин единствено Комплекс за социални услуги за деца и семейства гр.
Видин/КСУДС/ предлага такива програми, поради което ответникът, следва да
вземе участие в посочените програми.
С цел да бъдат подпомогнати жертвите на домашно насилие, за да
преодолеят неблагоприятните последици от извършеното спрямо тях
физическо насилие, съдът намира, че следва да бъде приложена и мярката по
чл. 5, ал.1, т.7 от ЗЗДН - същите да бъдат насочени към специализирани
услуги за защита, помощ и подкрепа на жертви на насилие, като такива услуги
на територията на област Видин, където е местоживеенето на пострадалите
също се предлагат единствено от КСУДС гр. Видин .
Относно разноските за делото.
Претенция за присъждане направените разноски по делото от страните,
както и доказателства за направени разноски няма, поради което и такива не
им се следват.
При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на РС - Кула държавна такса за производството в размер на 25,00 лева,
на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, вр. чл. 16 от Тарифа за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК и т. 22 от Тълкувателно решение
№2/2012г. на ВКС ОСГТК по т.д. № 2/2012г.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ИЗДАВА ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА на основание чл. 15, ал. 8 от ЗЗДН срещу
С. Т. Т., ЕГН ********** от гр. Г., общ. Г., обл. Видин, като:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал.1, т.1 от ЗЗДН С. Т. Т., ЕГН
********** на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН да се въздържа от
извършване на домашно насилие.
ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал.1, т.3 от ЗЗДН на С. Т. Т., ЕГН
********** да приближава М. П. Б., ЕГН ********** на разстояние по –
малко от 5/пет/ метра, както и жилището ù в гр. Г., ул. „ ..“ № 38 за срок от една
година, като на основание чл. 5, ал.2 ЗЗДН приспада времето на действие на
мярката, наложена със Заповед за незабавна защита от 22.02.2025г.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 5, ал.1, т.5 ЗЗДН местоживеенето на общите
им деца Т.С. Т.а, ЕГН **********, М. М. Б., ЕГН********** и М. М. Б.,
ЕГН********** да бъде при майката – пострадалата М. П. Б., ЕГН
********** за срок от една година.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал.1, т.6 от ЗЗДН С. Т. Т., ЕГН
********** да участва в специализирани програми за преодоляване на
агресията и справяне с гнева, за срок от шест месеца в Комплекс за социални
услуги за деца и семейства гр. Видин/КСУДС/, находящ се в гр. Видин, ул. ...,
тел. *********, e- mail: ****************@***.**.
5
НАСОЧВА на основание чл. 5, ал.1, т.7 от ЗЗДН пострадалата М. П. Б., ЕГН
********** и нейното дете М. М. Б., ЕГН********** към специализирани
услуги за защита, помощ и подкрепа на жертви на насилие, предлагани от
Комплекс за социални услуги за деца и семейства гр. Видин/КСУДС/.
ПРЕДУПРЕЖДАВА С. Т. Т., ЕГН **********, че при неизпълнение на
наложените мерки, на основание чл. 21, ал. 4 от ЗЗДН полицейският орган,
констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно
органите на прокуратурата за неизпълнение на настоящото решение, а на
основание чл. 21, ал.5 ЗЗДН при неизпълнение на наложената мярка по чл. 5,
ал. 1, т. 6 юридическите лица, които изпълняват програмите, незабавно
уведомяват прокуратурата.
ОСЪЖДА С. Т. Т., ЕГН ********** да заплати по сметка на РС - Кула
държавна такса в размер на 25,00 /двадесет и пет/ лева на основание чл. 11, ал.
2 ЗЗДН, вр. с чл. 16 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Видин в 7 дневен
срок от днес, като издадената заповед подлежи на незабавно изпълнение /чл.
20 от ЗЗДН/.
Препис от настоящото решение да се изпрати на страните и на РУ-МВР по
местоживеене на страните.
Съдия при Районен съд – Кула: _______________________
6