Определение по дело №49/2019 на Окръжен съд - Перник

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ ………

гр. Перник, 12.10.2020 г.

 

Пернишкият окръжен съд, на дванадесети октомври през 2020 г., в закрито заседание в следния състав

Съдия : Татяна Тодорова

като разгледа докладваното търговско дело № 49 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл.377 от ГПК, вр. чл.248, ал.1 от ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 260859/10.09.2020 г. на Пернишкия окръжен съд, от Г.Г.С., С.В.С., Г.М.Й., К.Н.Й. и М.Б.В., всичките чрез адв. К. – САК, с която молят решение № 260012 от 31.07.2020 г., постановено по настоящето т.д. № 49/2020 г. на ПОС да бъде изменено в частта му за разноските, тъй като ищците са освободени от заплащане на държавна такса и разноски по делото, поради което и на основание чл.78, ал.6 от ГПК на ответника не следва да бъдат присъждани разноски, поради основателност на иска. В молбата релевира и възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение, като излага доводи, че присъдените разноски са прекомерни и не съответстват на отхвърлителната част от иска, поради които счита, че следва да бъде намалено.

Ответната страна „ЗД Евроинс“ АД с молба от 05.10.2020 г., са изразили становище по молбата, която молят да бъде оставена без уважение, като сочат, че предявените искове от ищците са частично основателни. Излагат доводи, че определеното юрисконсултско възнаграждение не е прекомерно.

Третото лице – помагач на ответника Д.Е.Н. не е взел становище по молбата.

Пернишкият окръжен съд, като взе предвид изложеното в молбата и след проверка на данните по делото, приема следното:

Производството по настоящето дело е образувано по обща искова молба от Г.Г.С., С.В.С., Г.М.Й., К.Н.Й. и М.Б.В. да бъде осъден ответника ЗАД „Евроинс“АД – гр. София да им заплати суми, представляващи застрахователни обезщетения по застраховка ГО на автомобилистите за неимуществени вреди от смъртта на Г.С.В.– син на първите двама ищци и внук на другите ищци, настъпила на 07.07.2018 г. в резултат от ПТП, случило се на 05.07.2018 г., причинено виновно от Д.Е.Н., чиято гражданска отговорност като автомобилист е била застрахована при ответника. Ищците Г.Г.С. и С.В.С. са предявили частични искове в размер на по 200000.00 (двеста хиляди) лева за всеки от тях от общ размер от 280000.00 лева за всеки, а останалите ищци: К.Н.Й. и М.Б.В. са претендирали по 50000.00 (петдесет хиляди) лева.

В хода на производството са проведени две открити съдебни заседание, в хода на които ответникът „ЗД Евроинс“ АД е бил представляван от ю.к. М., който от името на представляваното дружество е поискал от съда при постановяване на решение да им присъди разноски, за което е представил и списък на разноските. В представения списък на разноски, като разноски от страната са посочени юрисконсултско възнаграждение в размер на 450.00 лева и КСМАТЕ – 800.00 лева. В мотивите на решението съдът е посочил, че ответника – „ЗД Евроинс“ АД, също има право на разноски съобразно отхвърлената част от исковете, като предвид размера на претендираното юрисконсултско възнаграждение от 450.00 лева, е раздели на броя на ищците – 5, от където е приел, че се претендира такова от всеки един от ищците в размер на по 90.00 лева, като е приел, че с оглед изхода на делото на ответната страна следва да бъдат присъдени и част от разноските за КСМАТЕ.

С решение № 260012 от 31.07.2020 г., ПОС се е произнесъл на предявените искове, като е осъдил „ЗД ЕВРОИНС“АД да заплати на: Г.Г.С. и С.В.С. сума в размер от по 70000.00 (седемдесет хиляди) лева за всеки от тях, като обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на техния син Г.С.В., настъпила на настъпила на 07.07.2018 г. в резултат от ПТП, случило се на 05.07.2018 г., причинено виновно от Д.Е.Н., за което е осъден с влязла в сила присъда по НОХД 151/2019 г. на Пернишки окръжен съд, ведно със законната лихва върху всяка сума за периода 30.07.2018 г. до 30.10.2018 г.,като е отхвърлил исковете за главница за разликата до предявените размери от по 200000.00 лева (предявени като частични от 280000.00 лева) и за законна лихва от 13.07.2018 г. до 29.07.2018 г. и от 31.10.2018 г. до окончателното плащане; на Г.М.Й., `К.Н.Й. и М.Б.В. сума в размер от по 20000.00 (двадесет хиляди) лева за всеки от тях, като обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на техния внук Г.С.В., ведно със законната лихва върху всяка сума за периода 30.07.2018 г. до 30.10.2018 г., като са отхвърлени исковете за главница за разликата до предявените размери от по 50000.00 лева и за законна лихва от 13.07.2018 г. до 29.07.2018 г. и от 31.10.2018 г. до окончателното плащане.

С така постановеното решение ПОС се е произнесъл и по претендираните от страните разноски, за което е изложил и своите мотиви, като е осъдил „ЗД ЕВРОИНС“АД да заплати на адвокат П.К. от САК, възнаграждение за безплатна адвокатска защита на Г.Г.С. и С.В.С. общо в размер на 4645.20 лева с включен данък върху добавената стойност и възнаграждение за безплатна адвокатска защита на Г.М.Й., `К.Н.Й. и М.Б.В. общо в размер на 2923.20 лева с включен данък върху добавената стойност. Ответника е осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметката за държавни такси на ПОС сумата от общо 8000.00 лева държавни такси по всеки от исковете, съобразно уважените им части.

С решението ПОС е осъдил Г.Г.С. и С.В.С. да заплатят на „ЗД Евроинс“ АД всеки от тях сума в размер от по 58.50 лева - разноски за юрисконсултско възнаграждение и сума в размер от по 104.00 лева-разноски за вещи лица, а ищците Г.М.Й., `К.Н.Й. и М.Б. Видиноваса осъдени да заплатят на „ЗД ЕВРОИНС“ АД всеки от тях сума в размер от по 54.00 лева - разноски за юрисконсултско възнаграждение и сума в размер от по 96.00 лева - разноски за вещи лица.

Съдът намира, молбата за неоснователна, по следните съображения:

Искането за изменение на решението в частта за разноските е направено в срока по чл.248, ал.1 от ГПК - в срока за обжалване на постановеното решение, от процесуално легитимирани лица - ищци по делото чрез техния пълномощник.

Производството по чл.248 от ГПК има за цел поправяне на допуснати от съда грешки при определяне на отговорността за разноските. Грешките могат да се изразяват, както в неточно изчисляване, така и в неправилно отхвърляне на някои от претенциите, но с въведеното изискване изменението на решението в частта за разноските да може да се разгледа само при представен списък, ограничава проверката на съда до исканията, заявени в списъка.

Съгласно чл.78, ал.8 от ГПК размерът на присъденото възнаграждение в полза на юридическо лице, защитавано от юрисконсулт, не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от ЗПП, препращащ към чл.25, ал.1 и ал.2 от Наредбата за заплащане на правната помощ (НЗПП). По силата на чл.25, ал.1 от НЗПП за защита по дела с определен материален интерес (каквото е настоящето дело), възнаграждение е в размер от 100 лева до 300 лева. В конкретния случай, представляващия ответника юрисконсулт е поискал от съда да присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на по 90.00 лева от всеки един от ищците. Така претендираното юрисконсултско възнаграждение от 90.00 лева е под минимума установен в чл.25, ал.1 от НЗПП, поради което и не следва да бъдат разглеждани релевираните от ищците възражения за неговата прекомерност.

Що се отнася до твърденията, че ищците, тъй като са освободени от заплащане на държавни такси, то и предвид разпоредбата на чл.78, ал.6 от ГПК на ответника не следва да бъдат присъждани разноски, тъй като иска е основателен, то с оглед постановеното по делото решение, исковете са частично основателни, поради което и на основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищците дължат на ответника заплатените от него разноски в хода на делото, както и юрисконсултско възнаграждение, като не може и да се приеме, че се дължи едно общо юрисконсултско възнаграждение, тъй като в трайната практика на ВКС (определение № 32/07.02.2017 г., по т.д. № 2663/2015 г., на I т.о. на ВКС, определение № 33/25.01.2016 г., по т.д. № 1070/2014 г., на II т.о. на ВКС, определение № 147/17.06.2016 г., по т.д. № 3644/2014 г., на II т.о. на ВКС и др.) е прието, че при наличие на обективно съединяване на искове, по които ответникът се е защитавал с един подаден отговор, самостоятелно възнаграждение се дължи за всеки иск, тъй като всеки един от тях е с различен предмет, а в конкретния случай, са предявени пет обективно съединени иска. Ето защо всеки един от ищците на основание чл.78, ал.3 от ГПК, дължи заплащане на направени от ответника разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете, поради което и молбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Воден от горното съдът

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 260859 при ПОС от 10.09.2020 г., подадена от Г.Г.С., С.В.С., Г. М.Й., К.Н.Й. и М.Б.В., всичките чрез адв. К. – САК, с искане за изменение на решение № 260012 от 31.07.2020 г., постановено по т.д. № 49/2020 г. на ПОС, в частта относно разноските.

Определението е постановено при участие на трето лице помагач на ответника – Д.Е.Н..

Определението на основание чл.248, ал.3 от ГПК може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните и третото лице помагач.

На основание чл.7, ал.2 от ГПК препис от определението да се връчи на страните.

 

СЪДИЯ: