Решение по дело №1111/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба на И. М. М., чрез адв.Х. Х. срещу Ревизионен акт / РА / № Р-16001622005108-091-001 от 21.11.2023 г., издаден от В. И. и Р. Т. – ТД на НАП [населено място], поправен с РА №16001623224017-003-001/01.12.2023 г. за поправка на РД частично потвърден с Решение № 191 от 02.05.2024 г. на Директор на дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” /Д „ОДОП“/ - [населено място], при ЦУ на НАП, в обжалваната част относно допълнително установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2016 г. в размер на 17 692.00 лева и лихви в размер на 12 122.79 лева; за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2017 г. в размер на 7 227.00 лева и лихви в размер на 4 219.22 лева; за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2018 г. в размер на 37 492.00 лева и лихви в размер на 18 086.76 лева; вноски за ЗО за 2019 г. в размер на 288.00 лева и лихви в размер на 127.09; вноски за ЗО за 2020 г. в размер на 403.20 лева и лихви в размер на 142.00; вноски за ЗО за 2021 г. в размер на 403.20 лева и лихви в размер на 101.13; вноски за ЗО за периода 01.01.2022 г. – 10.06.2022 г. в размер на 235.05 лева и лихви в размер на 40.96 лв.

С жалбата до съда, в съдебни заседания и в представените по делото писмени бележки от адв. Х., РА се оспорва като незаконосъобразен.

Жалбоподателят счита, че констатациите и изводите в РА са в пълно противоречие със събраните в хода на делото доказателства, развива подробни съображения защо не следва да се приема за начално салдо 5000 лева за процесния период, защо неправилно са приети за доход възстановени суми от „Фармаплант“ АД през 2017 г., възстановяване на парични средства в размер на 488 хиляди лева на „Б. Мебел“АД, както и че са неправилно установени разходи в размер на 90 000 евро за закупуване на имот в Гърция и неправилно е установен доходът от земеделската дейност за 2016 г. в размер на 51 376.77 лева. Жалбоподателят ангажира съдебно-агрономическа експертиза, съдебно-счетоводна експертиза и сочи, че при съобразяване на всички доказателства се установяват пороци в издадения РА. По тези мотиви, подробно изложени в жалбата и писмените бележки по делото от адв. Х. се претендира отмяната на РА, в частта потвърден с решението на директор на Дирекция ОДОП Пловдив и присъждане на направените разноски, за които се представя списък. Алтернативно се претендира намаляване на размера на дължимия данък до размерите сочени в съдебно-счетоводната експертиза. В срок представя писмени бележки.

Ответникът по жалбата - директорът на Дирекция ОДОП - [населено място] при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрисконсулт К., оспорва жалбата като неоснователна и недоказана, излагат се аргументи, че жалбата е недоказана и неоснователна. Претендира се потвърждаване на оспорения РА. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. В писмени бележки излага аргументи за неоснователност и недоказаност на жалбата, за наличие на основание да не се кредитират заключенията на агротехническата и съдебно-счетоводната експертизи. Претендира се потвърждаване на оспорения РА и юриисконсултско възнаграждение.

Прокурорът излага становище за неоснователност на жалбата.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, ревизионната преписка, обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Началото на ревизионното производство е сложено със Заповед за възлагане на ревизия № Р-16001622005108-020-001/06.10.2022 г., издадена от В. И. И. на длъжност началник на сектор „Ревизии“ при ТД на НАП Пловдив, упълномощена със Заповед № РД-09-1979/30.09.2021 г., изменена със Заповед № РД-09-789/13.05.2022 г., като е определен срок за приключване на ревизията до 3 месеца, считано от датата на връчване на заповедта. Същата е връчена по електронен път на 10.10.2022 г.

Със ЗИЗВР № Р-16001622005108-020-002/13.12.2022 г., ЗИЗВР № Р-16001622005108- 020-003/09.01.2023 г. и ЗИЗВР № Р-16001622005108-020-004/03.02.2023 г., срокът за приключване на ревизията е продължен до 10.03.2023 г.

Със Заповед № Р-16001622005108-023-001/06.03.2023 г. производството по ревизия е спряно до приключване на ревизията на М. С. Я. (съпруга до 2018 г. на И. М. М.). Със Заповед № Р-16001622005108-143-001/08.09.2023 г. същото е възобновено.

В срока по чл. 117, ал.1 от ДОПК е съставен Ревизионен доклад № Р-16001622005108- 092-001/25.09.2023 г.

Въз основа на РД е съставен РА № Р-16001622005108-091 -001/21.11.2023 г. от надлежно овластени за това органи по приходите, в изискуемата форма и не са допуснати нарушения на процесуалните разпоредби по издаването му.

Извършената ревизия по ЗДДФЛ е за периода 2016 г. - 2018 г. Като местно физическо лице И. М. М. е данъчно задължено лице на основание чл. 3, т. 1 и чл. 6 от ЗДДФЛ за доходите, получени от него през отделните данъчни години, попадащи в обхвата на ревизията. Ревизираното лице (РЛ) е регистрирано като ЕТ „ИВКОМ - И. МИНКОВ“, като земеделски производител (ЗП), също така е едноличен собственик на капитала на „РЕНТА КУК“ ЕООД и „Б. РЕНТ“ ЕООД, и е управител и съдружник в: „Б. МЕБЕЛ“ АД, „МПИ“ АД , „ВРАМЕД“ АД, „ФАРМАПЛАНТ“ АД, „СИРИУС - ММ“ ООД, „ВИНАРСКА ИЗБА - КОПСИС“ ООД, „Б. ВИЛИДЖ“ ООД, „ВИНАРСКА ИЗБА КОПСА“ ООД, „АГРО НИМ 4“ ООД и СДРУЖЕНИЕ „АСОЦИАЦИЯ ЗА ОКЕАНСКИ СПОРТЕН РИБОЛОВ“.

Към момента на извършване на ревизията семейството на лицето, по смисъла на §1, т. 2 и т. 3 от ДР на ДОПК се състои от С. П. М. - съпруга и три непълнолетни деца.

С Протокол № 1761702/10.11.2022 г. е документирана проверка в ПП „Регистър на банковите сметки и сейфове“ БНБ. С Протокол № 1912481/11.09.2023 г. са присъединени ГФО на „Б. Мебел“ АД за 2017 г. и 2018 г.

И. М. М. е подал ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ само за 2016 г. и 2017 г., като са декларирани доходи, получени от трудови правоотношения в Приложение № 1 и в Приложение № 3 - доход от дейност като регистриран земеделски стопанин за производство на непреработени продукти от селско стопанство. За 2018 г. няма подадена ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ.

В хода на ревизията са предприети действия за събиране на доказателства, имащи отношение към определяне на данъчните задължения на лицето. На основание чл. 45 от ДОПК са извършени 36 бр. насрещни проверки на други задължени лица. Изпратено е искане до Държавен фонд „Земеделие“ с изх. № Р-16001622005108-032-002/15.П.2022 г. и до Областна дирекция по земеделие - Пловдив с изх. .№ Р-16001622005108-032- 001/15.11.2022 г. На основание чл. 37, ал. 3, чл. 53 и чл. 56, ал. 1 от ДОПК на ревизираното лице са връчени искания за представяне на документи и писмени обяснения, с които са изискани данни, сведения, документи и обяснения, които имат отношение към източниците и размера на доходите му, както и направените разходи за издръжка на домакинството, притежаваното движимо и недвижимо имущество, притежавани финансови активи, банкови сметки и депозити, вземания от трети лица и др., за ревизирания период, подкрепени с доказателства.

В настоящия случай ревизиращият екип е констатирал, че са налице част обстоятелствата по чл.122, ал.1 от ДОПК, а именно: до започване на ревизията не е подадена ГДД за 2018 г. по т. 1 и т. 2 - налице са данни за укрити приходи или доходи от осъществяваната дейност като ЗП. Установено е, че И. М. от 2014 г. отглежда 70,355 дка лозов масив - винен, сорт „Совиньон Блан“ - 35 178 броя лози, като лицето не е декларирало данни за получени приходи в годините след трета от създаването на масива, от която започва плододаването.

В резултат на събраните доказателства, ревизиращият екип констатира наличие на предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК - „до започването на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се определя по декларация“, „наличие на данни за укрити приходи/доходи“ и „липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане“, което води до определяне на данъчните основи за посочения период по реда на чл. 122, ал. 2 от същия кодекс. На задълженото лице е връчено уведомление, с което на основание чл. 124, ал. 1 от ДОПК същото е уведомено, че основата за облагане с данък върху доходите на физическите лица ще бъде определена по реда чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Изискани са декларации за имуществено състояние по чл. 124, ал. 3, писмени обяснения, придружени със съответните доказателства. Извършено е изследване на относимите обстоятелства по ал. 2 на чл. 122 на ДОПК, в резултат на което от органите по приходите е прието за установено следното:

1. Анализирайки всички получени отговори е установено, че И. М. от 2014 г. отглежда 70,355 дка лозов масив - винен засят с 35 178 броя лози, сорт „Совиньон Блан“.

За 2016 г. е декларирал получени доходи като земеделски производител в размер на 9 963,68 лв. (доход от осъществяваната дейност ЗП - 2 632,00 лв. и субсидии от ДФ „Земеделие“ - 7 331,68 лв.). За 2017 г. - получени доходи като земеделски производител в размер на 10 082,49 лв. (доход от дейност ЗП - 3 115,00 лв. и субсидии от ДФ „Земеделие“ - 6 967,49 лв.).

На база извършените проверки и на данни за средния добив на грозде от сорта „Совиньон Блан“ за 2016 г., 2017 г. и 2018 г. от „Аграрен Университет“ - Пловдив с писмо с вх. № РД20-1251/13.02.2023 г. са представени данни, че средният добив от 1 бр. лоза е 2,282 кг. на година. Органите по приходите определят среден добив на година 35 178 х 2 ,282 кг = 80 276,20 кг. грозде, като е приет ориентировъчен добив от декар и е съобразено, че плододаването започва от третата година.

Във връзка с определяне на продажните цени на готовата продукция - грозде за 2016 г., 2017 г. и 2018 г., органите по приходите изискват информация от „ВП БРАНДС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ АД, „ВИНАРСКА ИЗБА СТАРОСЕЛ“ ЕООД и „ВИЛА ЯМБОЛ“ ЕАД. Определена е средна изкупна цена на грозде сорт „Совиньон Блан“ за 2016 г. - 0,64 лв., за 2017 г. - 0,39 лв. и за 2018 г. - 0,36 лв.

Ревизиращият екип е определил реализираните приходи от произведена земеделска продукция за ревизираните години, съответно: за 2016 г. - 51 376,77 лв. (80 276,20 кг. х 0,64 лв.), за 2017 г. - 31 307,72 лв. (80 276,20 кг. х 0,39 лв.) и за 2018 г. - 28 899,43 лв. (80 276,20 кг. х 0,36 лв.). Така е определен размерът на неотчетените приходи от извършените продажби от И. М..

Предвид изложеното, органите по приходи правят извод, че така получените суми от И. М. през периода 2016 г. - 2018 г. представляват доход като земеделски производител, като е отглеждал лозов масив „Совиньон Блан“ - 70,355 дка (в землището на [населено място], общ. Карлово, засято през 2014 г. с 35 178 броя лози). Направен е извод, че получените приходи и установените от отговор на ДФ „Земеделие“ получени субсидии (в размер на : 7 351,50 лв. за 2016 г., 6 967,49 лв. за 2017 г. и 4 895,15 лв. за 2018 г.) подлежат на облагане по реда на чл. 29, т. 1 от ЗДДФЛ - физическо лице като регистриран земеделски производител, със законово определен размер на нормативно признати разходи - 60 %.

С оглед гореизложеното, облагаемият доход от извършваната дейност като ЗП определен по реда на чл. 122 от ДОПК е съответно за 2016 г. - 23 491,31 лв., 2017 г. -15 310,08 лв. и за 2018 г. - 13 517,83 лв.. Така определеният доход участва в обща годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ, подлежаща на облагане с данък.

2. През периодите на ревизията е установено, че И. М. е внасял парични средства в банковата си сметка, предоставял е суми на физически лица и дружествата си и е извършвал разходи за придобиване и подобрение на недвижими имоти. В хода на ревизионното производство на лицето е връчено Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задълженото лице с изх. № Р-16001622005108-040-003/14.12.2022 г., в което са изискани данни относно размера на разполагаемите парични средства в началото на всеки период, но такива не са представени.

Балансът на паричните средства е изготвен на база представените документи от лицето и получени документи от други източници.

В РА органите по приходите са разгледали допълнителните доказателства (представени с възражението против РД) и съобразно тях са извършили преизчисление. В резултат на извършения анализ ревизиращият екип е преценил, че за ревизирания период направените разходи от лицето превишават декларираните и получени средства, съответно налице е доход с неустановен произход за: 2016 г. в размер на 158 713,29 лв., 2017 г. - 63 230,36 лв. и 2018 г. - 332 412,06 лв. За така определения по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК доход органите по приходите са определили обща годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ, подлежаща на облагане с данък.

3. При ревизията е установено, че И. М. е получавал парични средства от физически и юридически лица по личните си банкови сметки. Същите са описани в анализа на постъпилите средства по банковите сметки в РД. Ревизираното лице твърди, че сумите са с източник получени заеми, по договори за цесия, лични негови средства, внесени от служители, от продажба на жито и т.н. Органите по приходите са извършили проверки на физическите лица и дружествата, превели суми по банковите сметки на лицето, подробно описани в констативната част на РД. В резултат на същите се констатира, че получените от РЛ суми по личните му банкови сметки представляват недеклариран от лицето доход, съответно за: 2017 г. - 1 000,00 лв. и 2018 г. в размер на 28 995,90 лв. За така получения доход е определена данъчна основа по реда на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ и е определена обща годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ, подлежаща на облагане с данък.

На база гореописаните обстоятелства органите по приходите са изчислили годишна данъчна основа по периоди, като сбор от декларираните и обложени приходоизточници от страна на лицето и установените при ревизията. Върху така изчислените годишни данъчни основи са определени и задълженията. За 2016 г. е приет облагаем доход 182204.61 лева, годишна данъчна основа 180904.29 лева като е изчислен данък за довнасяне 17 692.00 лева. Изчислени са вноски за ДОО в размер на 645.12 лева, вноски за ЗО 403.20 лева, вноски за ДЗПО 252.00 лева. За 2017 г. е приет облагаем доход 79540.44 лева, годишна данъчна основа 78675.24 лева като е изчислен данък за довнасяне 7227.00 лева. Изчислени са вноски за ДОО в размер на 446.60 лева, вноски за ЗО 257.60 лева, вноски за ДЗПО 161.00 лева. За 2018 г. е приет облагаем доход 374925.79 лева, годишна данъчна основа 374925.79 лева, като е изчислен данък за внасяне 37492.00 лева. Изчислени са вноски за ДОО в размер на 0 лева, вноски за ЗО 0 лева, вноски за ДЗПО 0 лева.

С оглед на това са установени допълнително задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2016 г. в размер на 17 692.00 лева и лихви в размер на 12 122.79 лева; за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2017 г. в размер на 7 227.00 лева и лихви в размер на 4 219.22 лева; за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2018 г. в размер на 37 492.00 лева и лихви в размер на 18 086.76 лева; вноски за ЗО за 2019 г. в размер на 288.00 лева и лихви в размер на 127.09; вноски за ЗО за 2020 г. в размер на 403.20 лева и лихви в размер на 142.00; вноски за ЗО за 2021 г. в размер на 403.20 лева и лихви в размер на 101.13; вноски за ЗО за периода 01.01.2022 г. – 10.06.2022 г. в размер на 235.05 лева и лихви в размер на 40.96 лв. С ревизионния акт са установени и задължения за ЗО за периода 11.06.2022 г. - 30.09.2022 г.

При административното обжалване директорът на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП изложил аргументи за правилност на подхода на ревизиращите органи при определяне размера на данъчната основа, както и за конкретните размери на дължимия данък за 2016, 2017 и 2018 г. С оглед на това и са потвърдени същите. Потвърдени са и определените задължения по ЗЗО, като са отменени единствено тези за периода 11.06.2022 – 30.09.2022 г.

В хода на съдебното производство е приета съдебно-агрономическа експертиза. В заключението си вещото лице сочи, че ЗП „И. М.“ [населено място], общ. Карлово по делото е представен Договор от 26.02.2014 г. за покупка на лозов посадъчен материал/лозички, количество - 35178 броя, сортов състав - Совиньон Блан, произход на лозовия посадъчен материал/лозичките - Европейски съюз, страна Италия, със срок на доставка - около 15.03.2014 година. От ЗП „И. М.“ [населено място], общ. Карлово по делото е представен - Договор за машинно засаждане от дата 16.04.2014 г. С оглед разпоредбите на договорите вещото лице е приело, че при закупени 35178 бр. лозов посадъчен материал с по 5000 броя в хектар/500 броя в декар, са били засадени 7.0355 ха/70,355 дка площи с лозови насаждения/лозя със срок на засаждане до около края на месец юни 2014 г.

Прието е, че от периодът на засаждане и отглеждане до влизане в плододаване на Лозя винени, полувисоки е 4 (четири) години, съгласно разпоредбите на чл.4, ал.2, т.1 от Наредба за базисните цени на трайните насаждения.

Според вещото лице средните добиви от лозовите насаждения по години биха били следните :

• 2016 г. - лозовите насаждения/лозя, във физиологично развитие биха били във втора вегетация, в период на отглеждане - няма добив от грозде.

• 2017 г. - лозовите насаждения/лозя, във физиологично развитие биха били в трета вегетация, в период на отглеждане - среден добив 200 кг/дка.

• 2018 г. - лозовите насаждения/лозя, във физиологично развитие биха били в четвърта вегетация, в период на отглеждане до влизане в плододаване - среден добив 400 кг/дка.

Вещото лице сочи, че при определяне на средните добиви от декар за лозя-винени, експертизата е ползвала от Областна дирекция „Земеделие“ - Пловдив предоставени данни по оперативна информация за средни добиви по години по общини в област Пловдив на основание чл.2, ал.1,чл.28, ал.2 и чл.34, ал.1 от Закона за достъп до обществена информация, която информация е предоставена, във връзка със Заповед на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ - Пловдив за съответната година. За Община Карлово е посочено следното : 2016 г. - няма данни; 2017 г. - 504 кг./дка; 2018 г. - 621 кг/дка; 2019 г. -495 кг./дка; 2020 г. -630 кг./дка; 2021 г. - 506 кг./дка; 2022 г. - 532 кг./дка; 2023 г. - 490 кг./дка.

За 2016 г. експертизата ползва от Министерство на земеделието публикуваните в бюлетин №327 - май 2017 г. - Производство на грозде и вино - реколта 2016 данни за средни добиви на грозде от лозя - реколта 2016, Винени сортове - 5909 кг/ха, Южен централен район, Общо за страната средни добиви от Винени сортове - 5777 кг./ха. Област Пловдив е към район Южен централен.

• За 2017 г. - Министерство на земеделието, бюлетин №342 - април

2018 г. - Производство на грозде и вино -реколта 2017. Публикувани данни за средни добиви на грозде от лозя - реколта 2017, Винени сортове - 4857 кг/ха, Южен централен район, Общо за страната средни добиви от Винени сортове - 5819 кг./ха.

• За 2018 г. - Министерство на земеделието, бюлетин №359 - април

2019 г. - Производство на грозде и вино - реколта 2018. Публикувани данни за средни добиви на грозде от лозя - реколта 2018, Винени сортове - 5798 кг/ха. Южен централен район, Общо за страната средни добиви от Винени сортове - 6214 кг./ха.

За област Пловдив се сочи, че за 2016 г. - няма данни; 2017 г. - 521 кг./дка; 2018 г. - 582 кг/дка; 2019 г. - 582 кг./дка; 2020 г. - не е изчисляван общо за областта, данните са посочени по общини; 2021 г. - 626 кг./дка; 2022 г. - 648 кг./дка; 2023 г. - не е изчисляван общо за областта, данните са посочени по общини.

С оглед на доказателствата по делото вещото лице е приело определените от ревизиращият екип средни изкупни цени на грозде сорт Совиньон Блан за 2016 г. - 0,64 лв./кг, 2017 г. - 0,39 лв./кг, за 2018 г. - 0,36 лв./кг. За 2016 г. са дадени два варианта за добитото количество грозде, като при първи вариант се получава добив 59 кг/дка и 80 кг/дка при втори вариант. За 2018 г. е даден среден добив от 400 кг/дка и с оглед средна изкупна цена от 0.36 кг е приет доход от продажба на грозде Совиньон Блан ще бъде - 10131 лв. (десет хиляди сто тридесет и един лева).

В хода на съдебното производство е приета и съдебно-счетоводна експертиза. Според вещото лице разполагаеми парични средства към 31.12.2015г. на ревизираното лице са в размер на 40578.44лв. Вещото лице сочи, че съгласно Удостоверение на вписвания на Община Пенгео е извършена продажба с номер 47 от 30.03.2017г, И. М. закупува от К. Т., земеделски имот заедно с намиращата се в него сграда за сумата от 20 000 евро. На 28.03.2017г е нареден валутен превод в размер на 30 000 евро или левова равностойност - 58725лв от банкова сметка ***** с основание „покупка на имот“. В паричния поток по РД е отразена сумата 117399.90лв, представляваща сбор от сумата 58725лв/превод за покупка на имот в Гърция/ и сумата 58674.30лв /представляваща превод за покупка на имот от Р. П./. В РА е отразена сумата 176022.90лв, която представлява стойността само на закупеният имот в Гърция, но в размер на 90000 евро, като сумата е посочена в т. 16. Отделно на ред 19 е посочена сумата 117 399,90лв представляваща сбор от сумата 58725лв/превод за покупка на имот в Гърция/ и сумата 58674.30лв /представляваща превод за покупка на имот от Р. П./ т.е. покупката на имота в Гърция е изчислена от ревизиращия екип в размер на 120 000 евро. При проверка в счетоводството на „Б. мебел“ АД вещото лице установило, че общия сбор на натрупаните дебити обороти през 2016г. по дебита на сметка 498/1 Други дебитори, партида И. М. е в размер на 132 444.84лв и представляват дадените от „Б. мебел“ АД парични средства на И. М.. Кореспондиращата сметка е 503 /банка/. Вещото лице е анализирало подробно сключено тристранно споразумение между И. М., М. М. и „Б. мебел“ АД, като е проследило счетоводните операции във връзка с него и е извело извод, че извършеното прихващане с цитираното тристранно споразумение е своевременно осчетоводено и намира отражение в счетоводните регистри и ГФО на дружеството за 2016г. В експертното заключение се сочи, че в паричния поток не следва да се включват разходите за живот, плащания на ПОС и други извършени през кредитните карти, тъй като това са разходи, извършени с чужди парични средства и не касаят паричния поток на лицето. Вещото лице е посочило всяка транзакция посочена в РД при обсъждане на въпроса откриват ли се суми, които нямат характер на доход за лицето и/или суми, които са постъпления, но не са отразени.

Така за 2016 г. се сочи, че с РД са установени парични средства в началото на данъчния период от 5000 лева в брой и 76856.33 лева в банкови сметки (общо 81856.33 лева), постъпления 58299.67 лева и разходи 294558.04 лева, налични средства в края на периода от 4311.22 лева или превишение на разходите от 158713.26 лева. Вещото лице е посочило, че при съставяне на паричния поток установен от него е приело за налични парични средства в брой сумата от 40578.44 лева и приема общо налична сума в началото на периода от 117434.77 лева. Като постъпления отразява сумата от 132444.84 лева (получена от „Б. мебел“ АД) и приема общи постъпления за 2016 г. от 177216.85 лева. Като разходи за 2016 г. са приети от вещото лице суми за общо 288708.04 лева, остатък разполагаеми суми в края на периода 4311.22 лева или не се установява превишение на разходите над приходите за 2016 г., а остатък от 1632.56 лева.

За 2017 г. е посочено, че в РА е прието налични средства в брой 0.00 лева и налични средства в банкови сметки 4311.22 лева, постъпления в размер на 890012.54 лева, разходи в размер на 946856.44 лева и парични средства в края на периода 10697.68 лева или превишение на разходите над приходите от 63230.36 лева. Вещото лице е посочило кои суми според него представляват приходи и кои разходи и е изготвило нов паричен поток, в който като начално салдо разполагаеми пари в брой е посочило сумата от 1632.36 лева и с наличните в банкови сметки 4311.22 лева общо начално салдо от 5943.58 лева. Като постъпление са посочени суми в размер на 888742.86 лева и разходи в размер на 714533.54 лева, разполагаема сума в края на периода от 10697.68 лева или общо 142455.12 лева.

За 2018 г. вещото лице е посочило паричния поток в РА, в който е прието налични средства 0.00 лева в брой и 10697.68 лева по банкови сметки, постъпления в размер на 851293.19 лева и разходи в размер на 1054458.00 лева и наличност в края на периода 139945.53 лева или превишение на разходите в размер на 332412.66 лева. Вещото лице е посочило кои постъпления и защо включва в приходната част и кои разходи включва в разходната част. С оглед на това е посочен нов паричен поток, в който като налични средства в брой в началото на периода е посочена сумата от 142455.22 лева, средства в банкови сметки 10697.68 лева или общо начално салдо от 153152.90 лева. Като постъпления са посочени суми в размер на 872801.51 лева, а като разходи 1054458.00 и наличност в края на периода 139945.53 лева или превишение на разходите в размер на 168449.12 лева.

Вещото лице е посочило и изчисления, при които началното салдо през 2016 г. е 5000 лева налични пари в брой, както е прието в хода на ревизията. При това приемане за 2016 г. се сочи начално салдо 81856.33 лева, приходи в размер на 177216.85 лева. Като разходи за 2016 г. са приети от вещото лице суми за общо 288708.04 лева, остатък разполагаеми суми в края на периода 4311.22 лева или превишение на разходите над приходите за 2016 г. от 33 946.88 лева.

При този вариант за 2017 г. се установява начално салдо от 4311.22 лева, приходи от 888742.86 лева, разходи от 741533.54 лева, разполагаема сума в края на периода 10697.68 лева или положителна разлика от 140822.86 лева.

Така за 2018 г. се получава начално салдо от 140822.86 лева в брой, наличност по банкови сметки от 10697.68 лева или общо 151520.54 лева. Постъпления са посочени в размер на 872801.51 лева, а като разходи 1054458.00 и наличност в края на периода 139945.53 лева или превишение на разходите в размер на 170081.48 лева.

В различните варианти на изчисление са посочени дължими данъци в размер на 0 лева за 2016 г., 0 лева за 2017 г. и 18645.55 лева главница и 8994.92 лева лихва за 2018 г. (при начално салдо в брой за 2016 г. от 40 578.44 лева). При вариант с налични парични средства в брой с размер 5000 лева (както е прието в РА) вещото лице сочи за дължими 2866.58 лева главница и 1964.21 лева лихва за 2016 г., 0 лева за 2017 г. и 18 808.78 лева главница и 9073.67 лева лихва за 2018 г.

В хода на съдебното производство като свидетел е разпитана И. П. М. – майка на жалбоподателят, която сочи какви преводи и на какви основания е правила към сина си. Показанията на св.М. съдът кредитира частично с доверие по отношение на това какви суми са превеждани, доколкото сочените от нея суми съвпадат с банковите извлечения налични по преписката. Следва да се посочи изрично, че не се кредитират с доверие показанията и относно характера на сумите като заем, доколкото не са представени каквито и да било доказателства за това. На следващо място следва да се посочи, че по отношение на тези обстоятелства самата св.М. сочи, че не е декларирала тези суми като заеми в подадената от нея ГДД за 2018 г.

По отношение заключението на агротехническата експертиза съдът счита, че няма основание да не кредитира същото с доверие. Действително заключението на вещото лице се различава от данните ползвани от органите по приходите в хода на ревизията, но това обстоятелство не е достатъчно, за да дискредитира заключението. Следва да се посочи, че вещото лице отговаря подробно на поставените задачи и не възникват съмнения относно заключението му. Не са налични по делото доказателства за отглеждане на лозята при условия на поливност, поради което и няма как да се приеме за необосновано заключението по отношение на началния период на плододаване (4 години вместо 3 години приети от органите по приходите). На следващо място се констатира, че заключението не е било оспорено от страните в срока по чл.144 вр.чл.200, ал.3 от ГПК, а такова оспорване се прави ненавременно от ответната страна (едва в писмените бележки). С оглед на всичко посочено и настоящата съдебна инстанция кредитира с доверие заключението на вещото лице.

По отношение на заключението на съдебно-счетоводната експертиза, съдът кредитира същата с доверие. Следва да се посочи, че вещото лице е работило с материали налични по ревизията, а тези които не са били налични по ревизията ( представени в хода на съдебното производство) намират отражение в публикивания ГФО на „Б. Мебел“ АД за 2016 г., като този ГФО не е бил приобщен в хода на ревизията (това е сторено за ГФО за 2017 и 2018 г.). С оглед на това и няма как да се счита, че същите са създадени за целите на съдебното производство, респективно че вещото лице неоснователно ги е използвало при изготвяне на експертното си становище. Ето защо и съдът кредитира заключението на вещото лице, като в мотивната част ще бъде посочено кой от двата варианта на заключението се кредитира и защо.

При така установените факти, Административен съд Пловдив обосновава следните правни изводи:

Оспорва се в срок, подлежащ на обжалване ревизионен акт, от надлежна страна, за която е налице и интерес от обжалването и жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Съдът счита, че оспорения ревизионен акт спрямо И. М., е издаден от компетентен орган в кръга на правомощията му. Съгласно чл. 114, ал. 1 от ДОПК, срокът за извършване на ревизията е до три месеца и започва да тече от датата на връчването на заповедта за възлагане. Съгласно чл. 114, ал. 2 от ДОПК, ако срокът по ал. 1 се окаже недостатъчен, той може да бъде продължен до два месеца със заповед за удължаване на срока от органа, възложил ревизията.

В конкретният казус се установява, че сроковете за извършване на ревизия са продължени от компетентен орган, а доказателствата ползвани за аргументиране на издадените Ревизионен доклад и РА са събрани в тези срокове.

По отношение законосъобразност на РА се отчита, че в случая приходните органи са приели част от възраженията на ревизираното лице, поради което и издадения РА се разминава с констатациите на РД.

Следва изрично да се посочи, че нито при административното обжалване, нито в съдебното обжалване са наведени аргументи за липса на основание ревизията да е проведена при условията на чл.122 от ДОПК. Ето защо и съдът счита, че този въпрос е безспорен между страните, като доколкото се установява безспорно, че за 2018 г. И. М. М. не е подал ГДД по ЗДДФЛ е налице основание за провеждане на ревизия по реда на чл.122, т.1, т.2 и т.4 от ДОПК.

Спорно между страните се явява обстоятелството какво следва да е началното салдо към 01.01.2016 г. Органите по приходите са приели налична сума в брой 5000 лева. Същевременно от приложените в хода на ревизията доказателства се установява, че през 2015 г. ревизираното лице е имало приходи от 173282.06 лева и налични средства в началото на периода от 6744.24 лева, както и разходи от 62781.65 лева. Така вещото лице сочи разполагаема сума в края на периода от 40578.44 лева, а не приетата от органите по приходите сума от 5000 лева в брой. В конкретния случай няма спор, че ревизираното лице е изтеглило парични суми в брой, като в банковите му сметки е имало сумата от 76856.33 лева. За да приеме, че установената от вещото лице сума от 40578.44 лева е налична към 01.01.2016 г. съдът отчита обстоятелството, че ревизираното лице е доказало наличието на ползван банков сейф, както и на такъв в дома му. Както в РД, така и в РА липсват мотиви защо се приема за начална сума в брой 5000 лева, не са представени доказателства че останалата сума е изразходвана от лицето. Изводът, че определеното положително салдо в края на предходния период е изразходено към 01 януари на следващата ревизирана година не може да се основава на предположения. Да се приеме друго би било в пряка колизия с принципа на обективност, прогласен с чл. 3 ДОПК, задължаващ приходните органи да основават своите административни актове на действителните факти от значение за случая. Подобен подход би нарушил още принципа за разпределение на доказателствената тежест между страните, като на практика се вмени задължение на ревизирания да установява, че не е разходвал своите разполагаеми в края на периода средства, т. е да доказва отрицателни факти. Именното разходването на веднъж доказани парични средства е положителният факт, който е следвало да бъде доказан от приходните органи и след като това не е сторено, то неустановеното е следвало да се приеме за неосъществено.

Гореизложеното налага извода, че при липсата на доказателства за други разходи на задълженото лице, не е допустимо крайното салдо за предходна година да не се пренася като начално салдо за следващата. Използваният от приходните органи в случая подход е незаконосъобразен, поради което и настоящата съдебна инстанция кредитира заключението на вещото лице за наличност на парични средства в брой в размер на 40578.44 лева, а не сочените от органите по приходите парични средства в размер на 5000 лева.

На следващо място обосновано вещото лице е приело за приход за 2016 година сумата от 132 444.84 лева, доколкото се установява че тристранното споразумение между „Б. Мебел“ АД, М. М. и И. М. е осчетоводено и включено в ГФО на дружеството за 2016 г., а не се установяват плащания от И. М. към М. М., както и няма възстановяване на тази сума към „Б. Мебел“ АД. Приемането на тези суми като разполагаема в началото на периода и като получени приходи от „Б. Мебел“ АД променя паричния поток за 2016 г.

На следващо място така сочените обстоятелства променят и началното салдо към 01.01.2017 г. Доколкото при разходите през 2017 г. се включват и такива за покупко – продажба на недвижим имот в Гърция, съдът счита че следва да посочи в какъв размер приема тези разходи. Установява се, че в РА и РД не е посочено въз основа на какво се приема, че сумата от 20 000 евро сочена в предоставените документи от водено дело пред съд в Република Гърция е била преправена от 90 000 евро. Не се установява това заключение на органите по приходите да е подкрепено с конкретни доказателства (графологична експертиза и/или получени данни от гръцките данъчни служби за доходи на гръцката гражданка К. Т. в такъв размер). Същевременно се установяват преведените по банков път суми. Ето защо и няма как да се приеме, че ревизираното лице е заплатило сума от 90 000 евро вместо сочената в документите сума от 20 000 евро. Кредитира се и заключението на вещото лице за включване на сумата от 117 399.00 лева в разходната част за този период. Същевременно се установява дублирането на тази сума в ревизионния акт, като липсват мотиви защо тази сума е приета за разход за други движими вещи. Липсват по делото достатъчно доказателства такава сума да е изразходвана за движими вещи, като наличните фактури за закупуване на движими вещи от лицето са за 2018 г. На следващо място за 2017 г. се сочи, че вещото лице изготвило счетоводната експертиза е включило суми от дейност като земеделски производител, които са прието в агрономическата експертиза. Предвид на соченото и съдът приема за 2017 г. паричния поток изготвен от вещото лице.

С оглед на това и следва да се приеме сочената от вещото лице разполагаема наличност за 2018 г. във вариант Б в размер на налични средства в брой 142 455.22 лева и наличност в банкови сметки 10 697.68 лева.

Съгласно чл. 124 от ДОПК, в производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл. 122 фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено със събраните доказателства.

В конкретния случай се констатира, че са налице основания по чл.122, ал.1 от ДОПК, но приетото начално салдо за 2016 г. не се подкрепя от достатъчно доказателства по ревизията, поради което и няма как да се приеме, че дадения вариант на парични потоци в РА е законосъобразно установен.

Предвид на изложеното дотук, липсата на доказателства за реализиран доход като земеделски производител в сочените в РА по години размери, както и липсата на достатъчно доказателства, че сумата от 117 399.00 лева действително е разход за движими вещи, настоящата съдебна инстанция приема паричните потоци сочени от вещото лице в заключението му за съответните години, а не тези изготвени от органите по приходите.

Ето защо съдът кредитира с доверие вариант Б на счетоводната експертиза и приема, че за 2016 година и 2017 година липсва превишение на разходите над приходите. С оглед на тези резултати счита, че дължимият данък за 2018 г. се явява в размер на 18645.55 лева с дължима лихва от 8994.92 лева.

Предвид на това, настоящият съдебен състав счита, че е налице основание за изменение на оспорения РА, като следва дължимият данък и определените лихви да бъде отменен за 2016 и 2017 година и намален за 2018 г. на 18645.55 лева с дължима лихва за забава от 8994.92 лева.

На следващо място неоснователна се явява жалбата на ревизираното лице по отношение на частта от РА потвърдена с решението на директора на Дирекция ОДОП Пловдив, при ЦУ на НАП за дължимите вноски за ЗО за 2019 г. в размер на 288.00 лева и лихви в размер на 127.09; вноски за ЗО за 2020 г. в размер на 403.20 лева и лихви в размер на 142.00; вноски за ЗО за 2021 г. в размер на 403.20 лева и лихви в размер на 101.13; вноски за ЗО за периода 01.01.2022 г. – 10.06.2022 г. в размер на 235.05 лева и лихви в размер на 40.96 лв.

Липсва спор между страните, че за тези периоди лицето е било регистрирано като земеделски производител, поради което и е следвало да се осигурява като самоосигуряващо се лице. В сочените периоди жалбоподателят е бил управител и е участвал в управлението на множество юридически лица, които са извършвали стопанска дейност, поради което и е дължал осигурителни вноски. Размерите на задълженията са правилно определени в хода на ревизията.

С оглед на соченото ще следва да се отхвърли жалбата на И. М. М. по отношение на тези обстоятелства.

При този изход на спора по съразмерност, ще следва да бъдат определени разноските на страните. При пълно отхвърляне на жалбата дължимите разноски са в размер на 8296.43 лева, а при пълна отмяна на оспорения РА съгласно представения списък на разноски и доказаните разноски направени от жалбоподателят същите биха били в размер 3600 лева. С оглед изхода на спора се преизчисляват дължимите разноски на страните, като ответната страна има право да получи разноски за отхвърлената част на жалбата, а жалбоподателят има право на разноски за уважената част от жалбата. С оглед на това съдът счита, че дължимите разноски на жалбоподателят са в размер на 2606.76 лева /72.40 % от направените такива/, а на ответната страна са в размер на 2289.81 лева /27.6 % от дължимите разноски/. Предвид на това се установява, че ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателят разноски в размер на 316.95 лева, представляваща разликата между дължимите на страните разноски по делото.

Така мотивиран, Административен съд Пловдив, ІХ– състав:

 

Р Е Ш И :

 

ИЗМЕНЯ оспорения от И. М. М. Ревизионен акт / РА / № Р-16001622005108-091-001 от 21.11.2023 г., издаден от В. И. и Р. Т. – ТД на НАП [населено място], поправен с РА №16001623224017-003-001/01.12.2023 г. за поправка на РД частично потвърден с Решение № 191 от 02.05.2024 г. на Директор на дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” /Д „ОДОП“/ - [населено място], при ЦУ на НАП, в частта относно допълнително установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2016 г. в размер на 17 692.00 лева и лихви в размер на 12 122.79 лева; за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2017 г. в размер на 7 227.00 лева и лихви в размер на 4 219.22 лева; за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2018 г. в размер на 37 492.00 лева и лихви в размер на 18 086.76 лева, като ОТМЕНЯ допълнително установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2016 г. в размер на 17 692.00 лева и лихви в размер на 12 122.79 лева; за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2017 г. в размер на 7 227.00 лева и лихви в размер на 4 219.22 лева и НАМАЛЯВА данъка върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2018 г. в размер на 18645.55 лева и лихви в размер на 8994.92 лева.

ОТХВЪРЛЯ жалбата срещу ревизионния акт в частта относно допълнително установени вноски за ЗО за 2019 г. в размер на 288.00 лева и лихви в размер на 127.09; вноски за ЗО за 2020 г. в размер на 403.20 лева и лихви в размер на 142.00; вноски за ЗО за 2021 г. в размер на 403.20 лева и лихви в размер на 101.13; вноски за ЗО за периода 01.01.2022 г. – 10.06.2022 г. в размер на 235.05 лева и лихви в размер на 40.96 лв.

ОСЪЖДА НАП да заплати на И. М. М. направените по делото разноски в размер на 316.95 лева, представляваща разликата между дължимите на страните разноски по делото с оглед изхода на същото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България, в 14-дневен срок от съобщението.