Решение по адм. дело №193/2025 на Административен съд - Кюстендил

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 215 от Закона за устройство на територията ЗУТ).

Образувано е по жалба на Е. А. К. от [населено място], чрез адв. Г. М. и адв. Д. Д., против заповед № РД-00-2311/29.11.2024 г., издадена от кмета на община Кюстендил, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ, е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: „Реконструкция на покрив с надзид на 2МЖ, с [идентификатор] по КККР на [населено място]“, находящ се в УПИ VIII-3045, кв. 50 по плана на [населено място] ([ПИ] по КККР), с административен адрес: [населено място], [улица].

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед по съображения за постановяването й при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и при несъответствие с неговата с цел. Иска се отмяна на заповедта. Претендират се разноски.

Ответната страна - кметът на община Кюстендил, чрез процесуалния си представител юрк. Г. Н., изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованите страни – Л. С. А., В. С. А. и А. С. С., чрез адв. Ю. М., изразяват становище за неоснователност на жалбата. Претендират направените по делото разноски.

Административен съд – Кюстендил, като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

При извършена проверка от служители в отдел „Контрол по строителството“ при община Кюстендил е съставен констативен акт № 2/29.08.2024 г. по чл. 224а, ал. 5 от ЗУТ относно „Реконструкция на покрив с надзид на 2МЖ, с [идентификатор] по КККР на [населено място]“, находящ се в съсобствен УПИ VIII-3045, кв. 50 по плана на [населено място]. Като собственици на имота са посочени Л. С. А., В. С. А. и А. С. С., съгласно нотариален акт рег. № 4083/04.12.2009 г., акт № 144, том 15, дело 2574/20009 г. на Службата по вписванията, както и Е. К., съгласно договор за продажба на недвижим имот № 46, том III, рег. № 5517/18.12.2007 г. на Службата по вписванията и нотариален акт за дарение на недвижим имот № 197, том V, дело № 1733/08.10.1993 г. на КРС.

Установено е, че строежът представлява реконструкция на покрив с надзид на 2МЖ, като е демонтиран съществуващия покрив и надзидът е задигнат със стоманобетонов пояс, несъществувал преди реконструкцията, върху който е изграден напълно нов покрив. Констатирано е, че конструкцията е дървена, като върху нея е изпълнена дъсчена обшивка с монтирана капандура и е покрита с мушама. Монтирани са летви, керемиди и капаци, както нови улуци и водосточни тръби. Посочено е в акта, че строителството е извършено в периода от 05.08.2022 г. до 12.09.2022 г., съгласно нотариално заверена декларация рег. № 0642/11.03.2024 г. от В. А. и А. С., констативен протокол от 04.08.2022 г. на служители на община Кюстендил и снимков материал. В констативния акт е отразено, че строежът е в завършен вид, същият е пета категория и като възложител е посочена жалбоподателката Е. К.. Посочено е също, че описаното нарушение е извършване на строеж без строителни книжа и документи – без одобрен проект и без издадено разрешение за строеж, в нарушение на чл. 137, ал. 3, чл.148, ал. 1 ЗУТ, като е направен извод за установен незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ.

Констативният акт е съставен в присъствието на жалбоподателката, видно от отбелязването върху него. В законоустановения срок по чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ е депозирано възражение от Е. К., в което посочва, че покривът е бил опасен и се е наложило на същия да бъде извършен ремонт, който бил неотложен.

Въз основа на констативния акт и събраните доказателства, кметът на община Кюстендил издал оспорената заповед № РД-00-2311/29.11.2024 г., разпореждаща премахване на процесния строеж като незаконен. В мотивите на заповедта изрично е посочен съставеният констативен акт от 29.03.2024 г. При установеното, че строежът е изграден без строителни книжа и документи – без одобрен проект и без издадено разрешение за строеж е счетено, че е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ. Прието е също, че за строежа не е образувано производство по § 183, ал. 3 и § 184 ПЗР ЗИД ЗУТ и са неприложими разпоредбите на § 16, ал. 1 и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ.

В хода на производството по делото е разпитан като свидетел Е. М., който заявява, че при направен оглед е установил, че 70 % от покрива е бил негоден, всичко е било изгнило. Преди ремонта е имало опасност от срутване, поради многото течове. Сочи, че покривът е със същите размери без да е повдигнат.

За установяване на фактите и обстоятелствата от значение за спора, съгласно разпоредбата на чл. 171, ал. 2 АПК и в изпълнение на задължението си да провери законосъобразността на оспорения административен акт в цялост, съдът служебно назначи съдебно-техническа експертиза, изпълнена от вещото лице В. Ц.. Съдът кредитира заключението като професионално изготвено и отговарящо на задачите, за които е била допусната експертизата. Установява се от заключението на СТЕ, че няма промяна в предназначението на покривната конструкция, вида на покрива, както и няма промяна на нивата. Налице е замяна на части от покрива със същите по вид и размер елементи, като надзида запазва височината си и е с укрепващ стоманобетонов пояс. В случая подменените елементи и износени материали са заменени с такива от същия вид (отново е направена дървена покривна конструкция).

При така изложеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на оспорване и в предвидения в чл. 215, ал. 4 ЗУТ 14-дневен срок за обжалване. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Заповедта е издадена от компетентен орган и в кръга на неговите правомощия, но същата е издадена в нарушение на изискванията за форма и при съществени нарушения на административнопроизводствените, по следните съображения:

Не са изяснени релевантните за спора факти и обстоятелствата от значение за случая - чл. 35 от АПК, не са взети предвид възраженията на жалбоподателката. Не са изяснени параметрите и конфигурацията на покривната конструкция преди ремонта, включително кота било и кота корниз, както и характеристиките на извършеното строителство, за да се направи извод, че строежът не попада в хипотезата на чл. 151, ал. 1, т. 1 ЗУТ. Не са събрани и доказателства в този смисъл. Видно от заключението на вещото лице, няма промяна на вида на покрива – четирискатен с дървена конструкция, а замяна на части със същите по вид и размер елементи, като надзида запазва височината си, като е с укрепващ стоманобетонов пояс, укрепени са комините и е добавена изолация (вата) на пода. Всички тези отделни характеристики на извършеното строителство, не са разграничени от органа при издаването на заповедта и не са включени в мотивите й. От страна на административния орган не е изяснено от какви материали е била извършена покривната конструкция и съответно кои точно от тях са подменени с оглед установяването дали се касае за реконструкция, която представлява строеж по смисъла на закона или текущ ремонт на покрива.

Допуснатите формални и процедурни нарушения са съществени, тъй като са пречка да се установят действителните параметри на незаконния строеж, ако е налице такъв и съответно вида и обема на наредения за премахване строеж.

Съдът намира, че оспорената заповед е издадена и в противоречие с материалноправните разпоредби, по следните съображения:

Съгласно § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ реконструкцията на обектите, посочени в разпоредбата представляват строежи. С оспорената заповед е наредено премахването на строеж „Реконструкция на покрив с надзид на 2МЖ, с [идентификатор] по КККР на [населено място]“. Спорният по делото въпрос е дали с извършените ремонтни дейности е направена реконструкция или е направен текущ ремонт, за който съобразно чл. 151, ал. 1, т. 1 от ЗУТ не се иска издаване на разрешение за строеж.

Легално определение за това кое представлява реконструкция е дадено в § 5, т. 44 ДР на ЗУТ, а именно: „Реконструкция“ на строеж е възстановяване, замяна на конструктивни елементи, основни части, съоръжения или инсталации и изпълнението на нови такива, с които се увеличават носимоспособността, устойчивостта и трайността на строежите". В настоящия случай в проведеното административно производство не е установено по безспорен начин възстановяване или замяна на конструктивни елементи, основни части или изпълнението на нови такива, които увеличават носимоспособността, устойчивостта и трайността на строежа. Установявания за това какви конструктивни елементи са били подменени или заменени с нови липсват. Констатацията за извършена реконструкция на покрив е бланкетна.

По отношение на приетото в заповедта и КА, че надзидът е задигнат със стоманобетонов пояс, вещото лице е категорично, че след извършените ремонти дейности покрива запазва вида и размерите на предишната покривна конструкция, като не се променя котата на корниза. Приетото в заповедта, че върху дървената конструкция е изпълнена дъсчена обшивка категорично се опровергава от заключението на вещото лице. От СТЕ се установява, че дървената конструкция на покрива е запазена в стария си вид, като са подменени части на покрива – дървените елементи и керемидите. Вещото лице сочи, че след ремонта покрива отговаря на същите показатели – четирискатен, дървен с покритие от керемиди.

При тези установявания на СТЕ, съдът намира, че административният орган не е установил по безспорен начин извършен незаконен строеж от категорията на реконструкция по смисъла на § 5, т. 44 ДР на ЗУТ, за който да са изискуеми строителни книжа.

Административният акт е издаден и в нарушение на разпоредбите на чл. 6, ал. 1 и 2 АПК. След като не е конкретизирано в какво се изразява незаконността на строежа, то разпореденото с административния акт, премахване на "реконструкция на покрив" засяга права и законни интереси на жалбоподателката в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която е издаден акта, което също обосновава незаконосъобразност на оспорената заповед.

Освен това от събраните по делото доказателства по несъмнен и безспорен начин се установява, че жалбоподателката преди започване на ремонта отправя запитване до главния архитект на община Кюстендил относно необходимите документи, с които същата следва да се снабди, за да извърши ремонт на покрива на жилищната сграда. В отговора на администрацията са изброени конкретни дейности, за който е посочено, че не се изисква разрешение за строеж и такива, при който следва да процедира по реда на чл. 147, ал. 1, т. 3 от ЗУТ за издаване на такова, което по същество е равнозначно на липса на отговор. Това обстоятелство е относимо към законосъобразността на оспорената заповед, тъй като при преценка на законосъобразността на заповедта за премахване на незаконно строителство следва да се вземе предвид и дали същото е извършено съзнателно, какво е естеството и степента на въпросната незаконност, какво е точното естество на интереса, който трябва да бъде защитен чрез разрушаването, т. е. следва да е налице пропорционалност на разпореденото премахване на незаконния строеж и последиците от това. Такава пропорционалност в случая не е налице, предвид събраните по делото доказателства.

В оспорения акт е посочено основанието по чл. 225, ал. 2, т. 1, но административният орган не е изложил фактически съображения за наличието на това основание за премахването на строежа като незаконен.

Поради това съдът намира, че оспорената заповед е издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели до неправилното приложение на материалния закон, тъй като не е установено по безспорен начин, че нареденият за премахване обект представлява строеж по смисъла на закона, за извършването на който е следвало да има строителни книжа.

С оглед на гореизложеното, подадената жалба се явява основателна и оспорената с нея заповед следва да бъде отменена като незаконосъобразна.

При този изход на правния спор, предвид своевременно заявеното искане за разноски, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на жалбоподателката следва да се присъдят направените такива в общ размер на 3 271, 68 лв., от които за вещо лице в размер на 1 771,68 лв. и адвокатски хонорар в размер на 1500 лв., съгласно договор за правна защита и съдействие от 10.06.2025 г. Съдът намира възражението за прекомерност на разноските за неоснователно, с оглед фактическата и правна сложност на делото, както и поради факта, че същото е в размер близък до минимално предвидения.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Кюстендил,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ заповед № РД-00-2311/29.11.2024 г. на кмета на община Кюстендил

ОСЪЖДА община Кюстендил да заплати на Е. А. К. от [населено място], направените по делото разноски в размер на 3 271, 68 (три хиляди двеста седемдесет и един лева и шестдесет и осем стотинки) лв.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 - дневен срок от съобщаването му.