ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 25.05.2021г. Град Бургас
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ХХ-ти граждански състав
На
двадесет и пети май две хиляди двадесет и първа година
В закрито заседание в следния състав:
Председател: ИВАН ДЕЧЕВ
като разгледа докладваното от съдията И.
Дечев
гр.д.№
876 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по исковата молба, надлежно уточнена с молба от 21.12.2018г. на Н.Г.Х.,
ЕГН ********** *** против Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, с адрес гр.Бургас, ул.“Княз Александър
Батенберг“ 1, в която са предявени следните искове: 1. за осъждане на ответника
да измени определеното основно месечно възнаграждение в заповеди за възстановяване
на ищеца на работа от определеното 740 лева основно месечно възнаграждение на
1000 лева основно месечно възнаграждение, да възстанови допуснатата
дискриминация спрямо ищеца в сравнение с останалите служители на ИАРА, заемащи
същата длъжност, като осигури равно възнаграждение за еднакъв или равностоен
труд съгласно заеманата длъжност и 2. за задължаване на ответника да внесе
осигурителните вноски на ищеца за времето, през което е бил незаконосъобразно
уволнен или разликата между последното брутно възнаграждение и осигурителния
доход за периода, ако този доход е по-малък, до датата на последното
възстановяване в ИАРА – 03.04.2018г. и да бъде задължен ответникът да извърши
корекция в социалното осигуряване на ищеца за времето от август 2011г. до
03.04.2018г., след определяне на актуално основно месечно възнаграждение.
С молба от 05.03.2019г. първият
иск е оттеглен, поради което този иск не е предмет на делото. Поддържа се само
вторият предявен иск.
Ответникът е подал отговор, в
който счита иска за недопустим и неоснователен.
Бургаският районен съд намира
следното:
Искът е недопустим.
Съгласно разпоредбата на чл.129 КТ, работодателят
е длъжен да осигури
работника за всички
осигурителни социални рискове, съгласно условия и по ред, установени
в отделен закон. В тази връзка, специалните закони по смисъла на чл.129 КТ са КСО и ЗЗО, които установяват разпределянето на
осигурителната тежест между осигурителя и осигуреното лице за различните периоди от време (чл.6, ал.3, т.2 КСО и
чл.40, ал.1, т.1 ЗЗО). Работодателят е този, който
удържа и превежда по съответните сметки дължимите от него и работника
осигурителни вноски, като всички удръжки и плащания се извършват от работодателя
към датата на изплащане на трудовите възнаграждения и едновременно с тях.
Следва да се отбележи, че публичните вземания за
задължителни осигурителни вноски се установяват
по основание и размер и се събират
принудително от Националната агенция за приходите, съгласно чл.3, ал.1 от Закона за НАП. Производствата по установяване на такива задължения,
по обезпечаване и събиране на публичните
вземания, възложени на органите по
приходите и публичните изпълнители, са регламентирани с разпоредбите на ДОПК. В конкретния случай се иска да
бъде задължен ответникът да внесе осигурителните
вноски на ищеца за времето,
през което е бил незаконосъобразно уволнен или разликата
между последното брутно възнаграждение и осигурителния доход за периода, ако
този доход е по-малък, до датата
на последното възстановяване в ИАРА – 03.04.2018г. Така формулиран, искът касае вземанията на НОИ за
социалните осигуровки, дължими от ищеца. Тези осигуровки следва да се внесат в
полза на НОИ от ответника, с когото ищецът е в служебно правоотношение, тъй
като представляват публични държавни
вземания.
Ищецът не е легитимиран да претендира ответникът да бъде задължен да внесе осигурителните
вноски в полза на НОИ, тъй като не може да предявява чужди права пред съд,
освен в предвидените по закон случаи /чл.26, ал.2 ГПК/. Това е така, тъй като задълженията за задължителни
осигурителни вноски се установяват с ревизионен акт по чл.118 ДОПК, който се
издава от органите по приходите към НАП, осъществяващи данъчно-осигурителен
контрол чрез извършване на ревизии и проверки. Касае се за осигурителни вноски,
дължими към НОИ, т.е. към трето лице, неучастващо в делото, поради което
ищецът, независимо, че осигуровките са по неговото правоотношение като държавен
служител, няма правен интерес и не е легитимиран да иска задължаването на осигурителя
да внесе осигуровките.
Що се отнася до искането да бъде
задължен ответникът да извърши корекция в социалното осигуряване на ищеца за
времето от август 2011г. до 03.04.2018г., след определяне на актуално основно
месечно възнаграждение, то тази корекция се урежда от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието,
сроковете, начина и реда за подаване
и съхранение на данни от работодателите,
осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите
се лица, като по мнение на БРС корекцията касае административните отношения
между осигурителя и НАП и тези отношения не могат да са предмет на
гражданско-правен спор. Ето защо и в тази си част искът се явява недопустим.
Следва да се отбележи, че ако осигурителят
не изпълни задълженията си да извърши действията, които са предмет на иска, той
подлежи на административно-наказателна отговорност, т.е. интересите на ищеца са
защитени по друг ред, но не могат да получат правна защита с предявяване на
гражданско-правна претенция пред съда.
Следва определение, с което
производството по делото се прекрати като процесуално недопустимо.
На основание чл.78, ал.4 ГПК
ищецът трябва да се осъди да заплати на ответника юрисконсултско
възнаграждение от 100 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл.130 ГПК,
Бургаският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по делото като
недопустимо.
ОСЪЖДА Н.Г.Х., ЕГН ********** *** да заплати на Изпълнителна агенция по
рибарство и аквакултури, с адрес гр.Бургас, ул.“Княз Александър
Батенберг“ 1 сумата от 100 лева
/сто лева/ разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Бургаския окръжен съд в едноседмичен
срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: