РЕШЕНИЕ
№ 360
гр.П., 03.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД –П. в публично заседание на трети октомври през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Борислав Ал. Илиев
при участието на секретаря Петя Кр. Борисова
като разгледа докладваното от Борислав Ал. Илиев Гражданско дело №
20215200100542 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявена искова молба вх.№ 2030 /29.07.2021г. и
уточняваща такава с вх.№2392/19.08.2021г. от И. П. П., ЕГН ********** и С. Г. П., ЕГН
**********, и двамата от грП., чрез адв.Л. М. против П. С. Д., ЕГН **********, от грП.; С.
Д. Д., ЕГН **********, от грП., Ц. Д. И., ЕГН **********, от гр.Д.; П. Д. Д., ЕГН
**********, от грП., ул.”П.Б.” и С. Д. Т., ЕГН **********, от грП., ул.”А. С. А.” №
45.Предявените при условията на субективно съединение искове за разглеждане пред
настоящата инстанция са с правно основание чл.26 от ЗЗД във вр.. с чл.537,ал.2 огт ГПК с
които ищците претендират прогласяване нищожността на Договор за доброволна делба на
недвижим имот от 04.05.2005г., сключен между И. П. П., Д. П. Д. и С. Д. Т. и на осн. чл.537,
ал.2 от ГПК отмяната на Нотариален акт за собственост на недвижим имот- констативен №
32, том II, per. № 2577, дело № 192 от 2017г. на Нотариус В. Г. и нотариален акт за
собственост на недвижим имот - констативен № 135, том 2, per. № 3481, hot.дело №
313/2019г. на Нотариус В. Г. и Нотариален акт за собственост на недвижим имот-
констативен № 149, том I, per. № 1653, дело № 137 от 2020г. на Нотариус В. Г. и присъждане
на направените съдебно-деловодни разноски.
Така предявените искове се основават на изложените в исковата молба фактически
твърдения:
Ищците твърдят,че те двамата са съпрузи , а ответниците П. С. Д., С. Д. Д., Ц. Д. И. и
П. Д. Д. са наследници на Д. П. Д., починал на г., който бил брат на ищцата И. П. П..
Ответницата С. Д. Т. е майка на ищцата И. П. и Д. Д., починал на г.
По силата на Договор за доброволна делба на недвижим имот от 04.05.2005г. между
С. Д. Т., Д. П. Д. и И. П. П. се извършила доброволна делба на съсобствени недвижими
имоти и ищците станали собственици на описаните в исковата молба имоти. Твърдя, че
договорът за доброволна делба е недействителен - симулативен, поради симулативност на
изявлението за парично уравнение на дела на С. Т., тъй като не е вярно отразеното в него, че
съделителката С. Д. Т. е получила парично уравнение на дела си от мен и от брат ми Д.Д..
Съделителите не искахме да се намали броя на съделителите или всеки от нас да получи
реален дял. Намерението на майка ни беше да ни дари имуществото, което тя притежаваше.
1
Поради възмездния характер на делбата в практиката на ВКС се приема /Решение №
762/28.11.2002г. по гр. д. № 339/2002г. на ВКС, I Г.О, Решение № 196/02.06.2003г. по гр.д.
№ 145/2003г. на ВКС, 5чл. състав, Решение № 73/14.02.2011г. по 1р.д. № 1936/2009г. на
ВКС, I Г.О/, че когато при договора За доброволна делба един от съделителите не е получил
нито имотно, нито парично уравнение, а е отстъпил своя дял на ответника безвъзмездно, по
същество договорът не е за делба, а за дарение, който е нищожен на основание чл. 26.aл. 2
ЗЗД, тъй като не е спазена изискуемата се счл. 18 ЗЗД форма - нотариален акт.
На 03.11.2017г. ответниците Ц. Д. И. и С. Д. Д. са се сдобили с Нотариален акт за
собственост на недвижим имот-констативен № 32, том II, per. № 2577, дело № 192 от 2017г.
на Нотариус В.Г., с който са признати за собственици общо на Vi идеална част от
недвижимите имоти, които са поставени в дял на брат ми Д. Д.. По това нотариално дело е
представено завещание с вх. per. № 8850, акт 220, том 3, дело 4643/29.09.2017г. на АВ-П.
След извършена справка в имотен регистър разбрахме, че ответникът П. Д. не е собственик
на процесиите имоти.
С нотариален акт за доброволна делба на недвижими имоти № 33, том II, per. № 2579
от 2017г. на Нотариус В. Г. в дял на ответницата Ц. Д. са поставени недвижимите имоти -
сгради, който са били поставени в дял на брат ми Д. Д. съгласно Договор за доброволна
делба на недвижим имот от 04.05.2005г., а в дял на ответницата С. Д. е поставен
335,68/478,68 ид. части от поземления имот с идентификатор .
На 12.12.2019г. с Нотариален акт за собственост на недвижим имот — констативен №
135, том 2, per. № 3481, hot.дело № 313/2019г. на Нотариус В. Г. ответницата С. Д. Д. е
призната за собственик на сграда с идентификатор със застроена площ от 74кв.м.,
предназначение - жилищна сграда - еднофамилна.
На 04.08.2020г. с Нотариален акт за собственост на недвижим имот-констативен №
149, том I, per. № 1653, дело № 137 от 2020г. на Нотариус В.Г. ответницата Ц. Д. И. е
призната за собственик на сградите, поставени в дял на брат ми Д. Д..
С допълнителна молба ищците уточняват, че в исковата молба е допусната
техническа грешка, като е посочено, че имот с идентификатор е с площ от 110,69кв.м.
Видно от приложената по делото скица същият е ЗОкв.м.Предвид на горното моли, в
исковата молба площта на имот с идентификатор да се чете 30 кв.м., вместо
110,69кв.м.
С оглед на гореизложеното молят, на основание чл.26, ал.2 от ЗЗД да се прогласи за
нищожен Договор за доброволна делба на недвижим имот от 04.05.2005г., сключен между
И. П. П., Д. П. Д. и С. Д. Т..На основание чл.537, ал.2 от ГПК молят, да се отмени
Нотариален акт за собственост на недвижим имот- констативен № 32, том II, per. № 2577,
дело № 192 от 2017г. на Нотариус В. Г., Нотариален акт за собственост на недвижим имот -
констативен № 135, том 2, per. № 3481, hot.дело № 313/2019г. на Нотариус В. Г. и
Нотариален акт за собственост на недвижим имот-констативен № 149, том I, per. № 1653,
дело № 137 от 2020г. на Нотариус В. Г.Претендират присъждане на направените съдебно-
деловодни разноски.Сочат доказателства и правят доказателствени искания.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответницата С. Д.Д. от грП. е подала отговор на
исковата молба,с който изразява становище по исковата молба ,като счита същата за
неоснователна.Моли да се отхвърлят предявените искове ,като неоснователни по
съображения изложени в отговора.Сочи доказателства и прави доказателствени искания.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответницата П. С. Д. от грП. е подала отговор на
исковата молба,с който изразява становище по исковата молба ,като счита същата за
2
неоснователна.Моли да се отхвърлят предявените искове ,като неоснователни по
съображения изложени в отговора.Сочи доказателства и прави доказателствени искания
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответницата С. Д. Т. ,е подала е подала първоначален
отговор на исковата молба,в който изразява становище по допустимостта на иска и по
неговата основателност.Твърди,че не е порлучавала парично уравнение на дела си от децата
и Д. П.Д. и И. П.П. ,като искала имуществото ,което притежава да го даде на децата си без
значение под каква форма на договора. Прави доказателствени искания. С допълнителен
отговор в срока по чл.131 от ГПК отв.С. Д.Т. заявява,че при сключването на този договор
волята и била именно за делба и децата и да се разбират и уважават.Ако искала
припадащите и се и собствени идеални части от този имот да бъдат дарени,щяла да го
направи като дарение,но нейната воля не била такава и затова се разбрали с децата и за
делба както е направена.Моли да се приеме това и изявление като отговор на исковата молба
по делото,като не се зачита входирания от нейно име първоначален отговор по
делото.ИЗразява желание договора за доброволна делба на недвижим имот от 05.04.2005г. с
нот.заверка на подписите да продължи действието си между страните при услоията ,при
които е сключен. В същия изразява становище по основателността на иска. Сочи
доказателства и прави доказателствени искания.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответницата Ц. Д. И. от гр.Д. е подала отговор на
исковата молба. В същия изразява становище по основателността на иска. Сочи
доказателства и прави доказателствени искания.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът П. Д. Д. от грП. не е подал отговор на
исковата молба. Не сочи доказателства и не прави доказателствени искания.
В съдебно заседание ищцовата страна, редовно призована, се представлява от
процесуални представители - адвокат Л.М. и адв.М. които молят за уважаване на исковете
поради основателността и доказаността им и за присъждане на разноските.Правят
възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от ответниците.
В съдебно заседание ответницата Ц. Д.И., редовно призовани, изпраща упълномощен
представител-адв.М. който оспорва иска по съображения изложени в отговора на исковата
молба.
В съдебно заседание ответницата П. С. Д. и С. Д. Д., редовно призовани, изпращат
упълномощен представител-адв.М. който оспорва иска по съображения изложени в отговора
на исковата молба.
В съдебно заседание ответницата П. Д.Д. и С. Д.Т., редовно призовани не се явяват и
не изразяват становище по иска.
Поделото са допуснати и разпитани като свидетели 3 дши от показанията на които се
установиха следните обстоятелства:
В показанията си св.П.К. св.У. и св.В.А.
Ответницата С. Д. Т. по реда на чл.176 от ГПК е отговорила,че тя е получила
призовката. Не помни тази жена дали е била адвокатка, и казала така, тя казала: „Ще казваш,
че си взимала пари и те ще казват, че са ти дали. Ще минем фиктивно.“ Аз не съм
получавала пари от дъщеря ми и сина ми. Как ще искам от децата си пари, цял живот
работим за децата ще получа аз пари от децата. Говоря за договора за делба от 04.05.2005
година, след като почина мъжът ми.
По делото е представена схема №15-133001-07.12.2021г. на самостоятелен обект в
сграда с идентификатор .По делото е представена ,но е е приета като доказателство
нот.заверена декларация от С. Д. Т. с която заявява,че не е получила парично уравнение на
дела си от децата и Д. П. Д. и И. П. П. по договор за дороволна делба на недвижим имот от
3
04.05.2005г. нот.заверен при нотариус Т.Д.Декларира,че е искала имуществото,което
притежава да го даде на децата си без значение под каква форма на договор.
За изясняване на обстоятелствата по делото е допусната и изслушана СТЕ от в.л. от
заключението на което се установи,че ищците са направили строеж върху самостоятелен
обект в сграда с идентификатор по КККР, с адрес: грП., ул.”А. С. А.” №, ет. и върху
самостоятелен обект в сграда с идентификатор по КККР, собственост на Ц. Д. И.. Строежът
представлява разширение на втори жилищен етаж, отразено е през 2017 г в КК и жилището
на втори етаж е получило идентификатор , като застроената му площ е увеличена на 110.69
m2.Чрез този строеж ищците са се ползвали от договор за доброволна делба на недвижим
имот от 04.05.2005 г, приложен по делото, в смисъл - разширили са жилището на втори
етаж, което са получили съгласно процесния договор.
За да бъде реализиран този строеж на ищците върху двата самостоятелни обекти в
сграда с идентификатории по КККР, следва да получат съгласие и учредено право на строеж
от н-ците на Д. Д., получили ги в дял с процесния договор; настоящ собственик - Ц. Д. И.
съгласно н.а. №33/2017 г и н.а. №149/2020 г.По делото няма данни за дадено съгласие и
учредено право на строеж.
Получената в дял част от дворното място от Д. Д. е в размер на 341 m2 (при
настоящата площ на имота от 486 m2), а от ищцата И. П. - 145 m2.
В настоящия момент ищците ползват от дворното място площ от 125 m2 или с 20 m2
по-малко от полагащата им се площ.
Останалата площ от дворното място, в размер на 361 m2, се ползва от н-ците на Д. Д.
(в настоящия момент собственик е ответницата С. Д. съгласно н.а. №33/2017 г за
доброволна делба) или с 20 m2 повече.
Ищците са изградили строеж, долепен до северната фасада на жилищната сграда, с
което са затворили прозорец на първи етаж на сградата, предмет на делбата; този строеж се
вмества в квотата на ищците в дворното място, получена чрез договора за доброволна делба
от 04.05.2005 г.Строежът представлява разширение на гараж — сграда с идентификатор ,
получен от тях в дял съгласно процесния договор.Няма данни за това разширение да са
издадени строителни книжа и документи.
Приложена е: -скица от КК на процесния имот, на която е показано, със зелен цвят,
разширението на сграда с идентификатор и е оцветено с жълт цвят.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Не се спори,установи се по делото,че двамата ищци са съпрузи , а ответниците П. С.
Д., С. Д. Д., Ц. Д. И. и П. Д. Д. са наследници на Д. П. Д., починал на г., който е бил брат на
ищцата И. П. П.. Ответницата С. Д. Т. е майка на ищцата И. П. и Д. Д., починал на г.
По силата на Договор за доброволна делба на недвижим имот от 04.05.2005г. между
С. Д. Т., Д. П. Д. и И. П. П. e извършена доброволна делба на съсобствени недвижими имоти
и ищците станали собственици на описаните в исковата молба имоти.В исковата лолба се
твърди, че договорът за доброволна делба е недействителен - симулативен, поради
симулативност на изявлението за парично уравнение на дела на С. Т., тъй като не било
вярно отразеното в него, че съделителката С. Д. Т. е получила парично уравнение на дела си
от ищцата и от брат и Д. Д.. Съделителите не искали да се намали броя на съделителите или
всеки от тях да получи реален дял. Намерението на майка им било да им дари имуществото,
което тя притежава. Поради възмездния характер на делбата в практиката на ВКС се приема
,че когато при договора за доброволна делба един от съделителите не е получил нито
имотно, нито парично уравнение, а е отстъпил своя дял на ответника безвъзмездно, по
същество договорът не е за делба, а за дарение, който е нищожен на основание чл. 26.aл. 2
ЗЗД, тъй като не е спазена изискуемата се с чл. 18 ЗЗД форма - нотариален акт.
4
По делото се установи,че на 03.11.2017г. ответниците Ц. Д. И. и С. Д. Д. са се
сдобили с Нотариален акт за собственост на недвижим имот-констативен № 32, том II, per.
№ 2577, дело № 192 от 2017г. на Нотариус В. Г., с който са признати за собственици общо на
1/2 идеална част от недвижимите имоти, които са поставени в дял на брат и Д. Д.. По това
нотариално дело е представено завещание с вх. per. № 8850, акт 220, том 3, дело
4643/29.09.2017г. на АВ-П. След извършена справка в имотен регистър разбрали, че
ответникът П. Д. не е собственик на процесиите имоти.
С нотариален акт за доброволна делба на недвижими имоти № 33, том II, per. № 2579
от 2017г. на Нотариус В. Г. в дял на ответницата Ц. Д. са поставени недвижимите имоти -
сгради, който са били поставени в дял на брат и Д. Д. съгласно Договор за доброволна делба
на недвижим имот от 04.05.2005г., а в дял на ответницата С. Д. е поставен 335,68/478,68 ид.
части от поземления имот с идентификатор .
На 12.12.2019г. с Нотариален акт за собственост на недвижим имот — констативен №
135, том 2, per. № 3481, hot.дело № 313/2019г. на Нотариус В. Г. ответницата С. Д. Д. е
призната за собственик на сграда с идентификатор със застроена площ от 74кв.м.,
предназначение - жилищна сграда - еднофамилна.
На 04.08.2020г. с Нотариален акт за собственост на недвижим имот-констативен №
149, том I, per. № 1653, дело № 137 от 2020г. на Нотариус В.Г. ответницата Ц. Д. И. е
призната за собственик на сградите, поставени в дял на брат и Д. Д..
При така приетата фактическа обстановка съдът намира предявеният иск за
допустим,в частта досежно прететендираните права от ищците при така изложените в
исковата молба обстоятелства,с оглед наличието на правен интерес по отношение на ищците
да разкрият прикритата сделка,от която може да претендират своите права.
Предвид принципната процесуална забрана по чл. 26, ал. 2 ГПК да се предявяват пред
съда чужди права от свое име (освен в изрично предвидените от закона случаи на
процесуална субституция), ищецът е процесуално легитимиран и има правен интерес да
води иск за нищожност на сделка между други лица само в случаите, когато има интерес от
прогласяването на нищожността - когато решението по иска ще се отрази върху неговата
имуществена сфера. Определение № 575 от 24.04.2014 г. по гр. д. № 7197 / 2013 г. на
Върховен касационен съд
Ищците твърдят и представят доказателства, че не са собственици на целия, а само на
идеална част от процесния имот, предмет на договора,/ както е в случая/ предвид
принципната процесуална забрана по чл. 26, ал. 2 от ГПК да не се предявяват пред съда
чужди права от свое име (освен в изрично предвидените от закона случаи на процесуална
субституция), тези ищци са процесуално легитимирани и имат правен интерес да водят иска
за нищожност само до размера на своето право на собственост, чиято защита търсят по
съдебен ред, т.е. 'те може да предявят иска за прогласяване нищожността на договора само
относно идеалната част от процесния имот, която е тяхна собственост. Решение № 140 от
17.11.2020 г. по гр. д. № 4530 /2019 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. Отделение.
Ищците по настоящото дело, за които са представени доказателства, че са собственици на
5
143/478,68 идеални части от процесните имоти, са предявили частично недопустими искове
с правно основание чл. 26, ал. 2 пр. 2 ЗЗД, а именно – в частта им, с която се претендира
нищожност на договора за доброволна делба относно останалата идеални части от
процесните имоти, които не е тяхна собственост. Ето защо производството по делото следва
да бъде прекратено в тази част,а с оглед на това като недопустимо следва да бъде
прекратено и производството по иска с правно осн. чл.537,ал.2 от ГПК за отмяна на
посочените в исковата молба нот.актове за собственост на недвижими имоти -за разликата
до размера на останалите идеални части ,които не са тяхна собственост.
Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал.2, пред. 5 ЗЗД нищожни са привидните договори
като при тях страните не желаят да бъдат обвързани от явната сделка, но и двете страни са
съгласни да се създаде привидността. Действителното намерение може да е страните да не се
обвържат въобще (абсолютна симулация) или да се обвържат от друго прикрито съглашение
(относителна симулация). И в двата случая привидното съглашение е нищожно (чл. 26, ал. 2
ЗЗД), а ако някоя от страните твърди, че има прикрито съглашение, тя може да поиска
разкрИ.ето му (чл. 17, ал. 1 ЗЗД), какъвто е настоящия случай.За да е налице привидност на
договора, следва да се установи по несъмнен начин, че към датата на сключването му
страните не са желали да постигнат последиците му. При относителната симулация са
налице две отделни съглашения - явно и прикрито, което следва пряко от разпоредбата
на чл. 17, ал.1 ЗЗД. Явното - за пред външния свят съглашение е привидното като
привидността се изразява в това, че страните се съгласяват да сключат договора по
определен начин, но нямат воля да бъдат обвързани по този начин и зад привидно
изразената воля се крие воля за друга сделка. В случай, че страните прикрият сключеното
между тях съглашение с едно привидно съглашение, прилагат се правилата относно
прикритото съглашение, ако са налице изискванията за неговата действителност, аргумент
от чл. 17, ал.1 ЗЗД. В този смисъл решение № 79/26.06.2012 г. по гр.д. № 791/2011 г. на ІІІ
г.о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, което е задължително за съдилищата при
постановяване на съдебните актове.
В тежест на страната, която претендира разкрИ.е на симулацията е да установи по
пътя на прякото и пълно доказване, че действителната воля на страните по сделката към
момента на сключването й не е такава, каквато е отразена в нея. . Привидността се състои
именно в това - страните се съгласяват да изповядат договора по определен начин, но нямат
воля да бъдат обвързани по този начин.Т.е следва да се устави каква точно е била
действителната воля на страните, като в случая е необходимо да се докаже, че страните са
постигнали съгласие да не настъпят правните последици, произтичащи от атакуваните
сделки, като се е целяло извършването на дарение.
Поддържаните от ищците твърдения за нищожност на договора за доброволна делба
съдът намира за неоснователни.Правното естество на договора за делба е прекратяване на
съсобственост, а изискваната от закона форма е писмена с нотариална заверка на подписите
на съделителите - чл. 35, ал.1 ЗС.Както е посочено в решение по гр.д. № 62 по описа за 2009
6
година на ВКС,ІV гр. отд., облекчената форма, създадена от законодателя с чл. 35, ал.1 ЗС се
прилага по отношение на всеки договор за делба, независимо от намерението на
съделителите - за получаване на реален дял, на парично уравнение, за получаване на друго
уравнение, намерение за дарение или намерение за избягване на бъдещ правен спор, когато
в резултат на разпоредителната сделка се намалява броя на съсобствениците. Когато
отношенията между съсобствениците са уредени с договор за делба, независимо дали всеки
от тях получава реален дял или броят на съсобствениците се намалява, сделката не е
симулативна дори и да не включва уговорки за плащане на суми за уравнение на дяловете,
тъй като изявлението на съделителите, че всички отношения са уредени във връзка с
наследството отговаря на действителната воля на страните - прекратяване на
съсобствеността.
РазкрИ.ето на симулацията и установяване на действителните отношения между
страните става чрез т.нар. обратно писмо /контр летр/. Обратният документ се създава
нарочно за случая и по съдържание трябва да разкрива точно вътрешните отношения между
страните по привидната сделка. Той се подписва от същите страни, които участват в явната
сделка. В настоящия случай не се представят обратни писма по отношение на атакуваната
сделка, а се представя декларация, с нотариална заверка на подписите от 16.12.2021 г. и ,
изхождаща от една от страните по договорите - от С. Д. Т., която не е приета като
доказателство по делото поради нейния характер на свидетелско показание и с оглед
преклудераната възможност за приемането и като ново писмено доказателство,поради което
същата не следва да бъде ценена като "начало на писмено доказателство". В тази насока
съдът намира за неоснователно твърдението на ищцовата страна,че когато ответникът по иск
за разкрИ.е на симулация е издал едностранно писмено изявление, в което привидността е
ясно и категорично призната, то този документ съставлява обратно писмо, тъй като с него
симулацията се разкрива пълно и при условие, че документът е истински, същият е
достатъчно доказателство за уважаване на иска.В случая по делото е постъпил първоначален
отговор на исковата молба , д такъв от където по безспорен и категоричен начин не се
налага извода,че липса безспорно установена в хода на производството истинност на
волята на страната ,респ. съществува установен дарствен мотив.
В настоящия случай анализирайки в цялост събраните по делото писмени и гласни
доказателства ,чрез разпита на допуснатия свидетел на ответната страна,които са взаимно
допълващи се и установяват, че страните чрез извършената сделка са уреждали безвъзмездно
правата си по отношение на наследствени имоти като и двамата посочват начина, по който е
станало поделянето на имотите между страните- основанието за сключване на договор за
доброволна делба от 04.05.05г., с който един от съделителите получава в дял имот ,като не
се установи и доказа същият да е осъществен с дарственото намерение за останалите
съсобственици, а изрично уговореното намерение да се прекрати един съществуващ или
избегне един възможен правен спор чрез взаимни отстъпки. Изискващата се в закона форма
за договор за делба е спазена - писмена, с нотариална заверка на подписите, поради което
без правно значение е във връзка с какви съществуващи или възможни спорове страните са
7
направили отстъпки.Съдът кредитира частично показанията на свидетелката К. ,в частта в
която е заявила,че“знае доброволната им делба която е от преди 15год-.на И. е даден горния
етаж , а на брат и динко-долния етаж.Къщата била двуетажна.И. после си правила
пристройка, после си правила гараж и над гаража едно тъмно помещение.“Същата
установява в показанията си,че „И.,П. и Д. са имали устната уговорка П. и Д. да се грижат за
баба С.,но те не се грижели за нея и тя затова започнала да се дразни.Особено се дразнила И.
когато те преградили двора.“. Няма начало на писмено доказателство, че волята за спогодба
за делба не е била налице - от представените доказателства по делото не може да се направи
извод, че волята за спогодба за делба чрез взаимни отстъпки е симулативна. Независимо от
това, дори и намерението на страните при извършването на делбата да е било дарствено или
за придобИ.е на дял срещу друго задължение, естеството на договора е за делба - постигнато
е съгласие да бъде намален броя на съсобствениците, като единият от съсобствениците не
получават в дял част процесния имот, но получава право на ползване на имота, поради което
сделката е валидна действителна и не реализира състава на относителната симулация. Със
сключването на договора не се цели постигане на непозволен или забранен от закона
правен резултат, поради което не е налице и заобикаляне на закона по смисъла на чл. 26, ал.
1, предложение второ от ЗЗД.Още по-малко основание за такъв извод дава и
предположението на ищците, че целта е била да се извърши дарствено разпореждане с
процесната сделка. В тази насока съдът следва да отбележи,че разпоредбата на чл. 225, ал. 1
от ЗЗД определя дарението като договор, с който дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно
нещо на дарения, който го приема. Като безвъзмездна сделка, дарението се характеризира с
намерението на дарителя да осъществи акт на щедрост спрямо надареното лице и да изяви
воля в този смисъл. Като всеки договор той следва да има правно основание, без което би
бил нищожен. Освен това следва да има и мотив за сключването му, който е субективния
елемент от фактическия състав. За настоящия правен спор е важно да се установи мотива на
дарителя, защото в това е същността – действително ли е дарственото му намерение. Това
задължително води до конкретика в изясняването на причините, които са го продиктували,
за да се изключи възмездността на сделката, която се твърди от ищците. Това е така, защото
подбудите, поради които се прави дарението, са основанието на договора и те трябва да
бъдат установени с оглед всички изявления на страните и доказателствата по делото. В
случая страните са съставили писмен договор, приет като писмено доказателство по делото,
в който са обективирали действителното си намерение за делба.
В тази смисъл съдът намира,че не следва да бъдат обсъждани обясненията на С. Д. Т.
дадени по реда на чл.176 от ГПК поради обстоятелството,че признанието представлява
обяснение на страна по делото, което е доказателствено средство, когато съдържа неизгодни
за нея факти /в тази насока е Решение №311/27.01.2020г. по гр.дело №3463/2018г. на ВКС/.
При признаване на симулацията на сделката с оглед на така поставените въпроси по реда на
чл.176 от ГПК признанието на страната по делото С. Д. Т. съдържа изгодни за нея факти
поради което не следва да се кредитира по делото.
Преценявайки в цялост събраните по делото доказателства съдът намира,че не е
установено действителната воля на прехвърлителката да е различна от обективираната в
процесния договор респ. да не е като такава за доброволна делба ,а като такава за дарение
За да е налице привидност на договора както се посочи по-горе следва да бъде установено
по несъмнен начин,че към датата на сключването му страните не са желали да постигнат
8
последиците му-прекратяване на правото на собственост.Видно от съдържанието на
представения договор с нотариална заверка на подписите страните са договорили
прекратяването на съсобствеността,като по делото не са представени доказателства
,оборващи доказателствената сила на този договор,в каквато насока не може да се направи
извод за наличие на привидна.респ.прикрита сделка.В случая с оглед разпределението на
доказателствената тежест в процеса такава симулативност не бе установена и доказана от
ищцовата страна,нито от представените писмени ,нито от събраните гласни доказателствени
средства.В предвид на това при условията на пълно и главно доказване ищците не
установиха по категоричен начин,че целената сделка всъщност е различна от тази която е
официално удостоверената в процесния договор от 04.05.2005г. .В допълнение ,като
неоснователни се явяват доводите на ищците,че по сделката не е платена цена ,тъй като
неплащането на цената не води до нищожност на договора,което обстоятелство
допълнително аргументира тезата, че е извършвано разпределението на наследствените
имоти, което е станало безвъзмездно, без да е уговаряна и заплащана цена.
Освен това както се отбеляза по-горе привидността се състои именно в това -
страните се съгласяват да изповядат договора по определен начин, но нямат воля да бъдат
обвързани по този начин.В случая по категоричен начин от събрания по делото
доказателствен материал се установи,че страните са обвързани по начина посочен в
договора за добровлна делба ,респ.същите са използвали имота съгласно постигнатите
уговорки което се установи и от допуснатата и изслушана по делото СТЕ,както и от
приложените по делото писмени доказателства и гласни токива.
Ето защо съобразявайки гореизложеното така предявения иск до размера на
притежаваните от ищците 143/478,68 идеални части следва да се отхвърли като
неоснователен и недоказан.
С оглед отхвърлянето на главния иск ,като неоснователен следва да бъде отхвърлен и
иска по чл.537,ал.2 от ГПК за отмяна на нот.акт за собственост на недвижим имот-
констативен №32,том 2,рег.№2577,дело №192 от 2017г. на нот.В.Г. и нот.акт за собственост
на недвижим имот-констативен №135,том. 2 ,рег.№3481 ,нот.дело №313/2019г. на нот.В.Г.
и нот.акт за собственост на недвижим имот –констативен №149,том 1 ,рег.№1653,дело №137
от 2020г. на нот.В.Г. до размера на притежаваните от ищците 143/478,68идеални части.
При този изход на делото в тежест на ищците следва да бъдат присъдени направените
от ответниците съдебно-деловодни разноски съгласно списък на разноските по чл.80 от ГПК
.Ответницата Ц. Д.И. е претендирала присъждане на сумата в р-р на 3000лв. заплатено
адв.възнаграждение за адв.И.Т. от АКП. и сумата в р-р на 100лв.,заплатено възнаграждение
за вещо лице , и ответницата П. С. Д. е претендирала сумата в р-р на 1500лв.-заплатено
адвокатско възнаграждение на адв.З.М. от АКП. и сумата в р-р на 100лв. заплатено
възнаграждение за вещо лице. Доколкото размерите на въпросните хонорари пред исковия
съд, не се явяват съобразени с размерите на договорените основи съгласно текстовете на чл.
7, ал.(2), т.5 от НМРАВ (за настоящото исково производство),съобразявайки и фактическата
и правна сложност на делото съдът приема, че възражението на противната страна за
тяхната прекомерност по реда на чл.78, ал.5 ГПК, се явява частично основателно.В предвид
на това в тежест на ищците следва да бъдат възложени направените от ответницата Ц. Д.И.
съдебно-деловодни разноски в р-р на общо 1 600лв. от които – сумата в р-р на 1 500лв.
адвокатско възнаграждение на адв.И.Т. от АКП. и сумата в р-р на 100лв. взнаграждение за
вещо лице , както и направените от П. С. Д. съдебно-деловодни разноски в общ размер на 1
600лв.-адвокатско възнаграждение на адв.З. М. от АКП. и сумата в р-р на 100лв.-
възнаграждение за вещо лице. По отношение на С. Д.Т. не се представиха доказателства за
направени разходи за заплатено адв.възнаграждение и възнаграждение за вещо лице.
Водим от горното Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
Отхвърля предявения от И. П. П., ЕГН ********** и С. Г. П., ЕГН **********, и
двамата от грП., чрез адв.Л. М. против П. С. Д., ЕГН **********, от грП.; С. Д. Д., ЕГН
9
**********, от грП., Ц. Д. И., ЕГН **********, от гр.Д.; П. Д. Д., ЕГН **********, от грП.,
ул.”П.Б.” и С. Д. Т., ЕГН **********, от грП., ул.”А. С. А.” № иск с правно основание
чл.26, ал.2 от ЗЗД за прогласяване нищожността на Договор за доброволна делба на
недвижим имот от 04.05.2005г., сключен между И. П. П., Д. П. Д. и С. Д. Т. до размера на
притежаваните от ищците 143/478,68 идеални части.
Отхвърля предявения от И. П. П., ЕГН ********** и С. Г. П., ЕГН **********, и
двамата от грП., чрез адв.Л. М. против П. С. Д., ЕГН **********, от грП.; С. Д. Д., ЕГН
**********, от грП., Ц. Д. И., ЕГН **********, от гр.Д.; П. Д. Д., ЕГН **********, от грП.,
ул.”П.Б.” и С. Д. Т., ЕГН **********, от грП., ул.”А. С. А.” № 45 иск с правно основание
чл. по чл.537,ал.2 от ГПК за отмяна на нот.акт за собственост на недвижим имот-
констативен №32,том 2, рег.№2577, дело №192 от 2017г. на нот.В.Г. и нот.акт за собственост
на недвижим имот-констативен №135,том. 2 ,рег.№3481 ,нот.дело №313/2019г. на нот.В.Г.и
нот.акт за собственост на недвижим имот –констативен №149,том 1 ,рег.№1653,дело №137
от 2020г. на нот.В.Г.,като неоснователни,до размера на притежаваните от ищците 143/478,68
идеални части.
Оставя без разглеждане предяния иск от И. П. П., ЕГН ********** и С. Г. П., ЕГН
**********, и двамата от грП., чрез адв.Л. М. против П. С. Д., ЕГН **********, от грП.; С.
Д. Д., ЕГН **********, от грП., Ц. Д. И., ЕГН **********, от гр.Д.; П. Д. Д., ЕГН
**********, от грП., ул.”П.Б.” и С. Д. Т., ЕГН **********, от грП., ул.”А. С. А.” № иск с
правно основание чл.26, ал.2 от ЗЗД за прогласяване нищожността на Договор за
доброволна делба на недвижим имот от 04.05.2005г., сключен между И. П. П., Д. П. Д. и С.
Д. Т. за разликата над притежаваните от ищците 143/478,68 идеални части до пълния
претендиран размер и иска на ищците против ответниците с правно основание чл. по
чл.537,ал.2 от ГПК за отмяна на нот.акт за собственост на недвижим имот-констативен
№32,том 2, рег.№2577, дело №192 от 2017г. на нот.В.Г. и нот.акт за собственост на
недвижим имот-констативен №135,том. 2 ,рег.№3481 ,нот.дело №313/2019г. на нот.В.Г. и
нот.акт за собственост на недвижим имот –констативен №149,том 1 ,рег.№1653,дело №137
от 2020г. на нот.В.Г., за разликата над притежаваните от ищците 143/478,68 идеални
части.до пълния претендиран размер.
Осъжда И. П. П., ЕГН ********** и С. Г. П., ЕГН **********, двамата от грП., да
заплатят на Ц. Д.И. сумата в р-р на 1 500лв. заплатено адв.възнаграждение за адв.И. Т. от
АКП. и сумата в р-р на 100лв.,заплатено възнаграждение за вещо лице.
Осъжда И. П. П., ЕГН ********** и С. Г. П., ЕГН **********, двамата от грП., да
заплатят на П. С. Д. сумата в р-р на 1500лв.-заплатено адвокатско възнаграждение на адв.З.
М. от АКП. и сумата в р-р на 100лв. заплатено възнаграждение за вещо лице.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните, а в частта имаща характер на определение подлежи на
обжалване в едноседмичен срок от връчването му пред Пловдивски апелативен съд.
10
Съдия при Окръжен съд –П.: _______________________
11