РЕШЕНИЕ
№ 82
гр. Нови пазар, 24.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Светла Радева
при участието на секретаря Диана В. Славова
като разгледа докладваното от Светла Радева Административно наказателно
дело № 20223620200173 по описа за 2022 година
Производство с правно основание чл.59 и сл.от ЗАНН,по жалба,депозирана от С. С. С. ,с
настоящ адрес:с. Д, ул. *** № *,действащ чрез повереника си адв.Д.М. –ШАК срещу
Наказателно постановление №22-0280-000135/13.04.2022г.на Началник РУ К..
Жалбоподателят твърди,че с горепосоченото НП му били наложени следните
административни наказания: 1/на основание чл.179 ал.6 т.1 от ЗдвП –глоба в размер на 50
лв., 2/На основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП .-глоба в размер на 100лв. и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 3 месеца.
Смята,че издаденото НП е незаконосъобразно,издадено при допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила.
В обстоятелствената част както на АУАН,така и на НП ,се разминавА. отчасти с реалната
фактическа обстановка в деня на проверката.Категорично заявява,че не е видял
полицейските служители да му подават сигнал да спре -със стоп палка или с ръка.Ако бил
видял,щял да спре за проверка и вмененото му нарушение не било умишлено.
Счита,че в АУАН и в НП не било описано ясно,точно и по безпротиворечив начин
нарушението и обстоятелствата,при които е извършено.В АУАН било посочено ,че е
нарушен чл.103 от ЗДвП,същото било повторено и в НП,без да е конкретизирано
,предвид,че алтернативите на предложенията са няколко,кое от тях е извършил.
Твърди,че в случая липсвал умисъл в действията му и обществено опасните последици
били минимални,поради което следвало да бъде приложен чл.28 от ЗАНН.
1
Предвид горното,моли съдът да отмени изцяло обжалваното наказателно
постановление,алтернативно- да намА. размера на наложените му наказания до минималния
такъв,предвиден в закона.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с пълномощника си
адв.М..Поддържат изцяло жалбата.
Административно-наказващият орган не се явява,не изпраща представител.В писмена
молба,депозирана от него,чрез процесуалния му представител В. А.Д. -*** при ОДМВР -
Шумен,оспорва жалбата.Излага подробни съображения.Моли НП да бъде потвърдено и с
оглед изхода на делото,в полза на ОДМВР Шумен да бъдат присъдени разноски-
юрисконсултско възнаграждение в размер,определен от съда.
Съдът като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства,поотделно и в
тяхната съвкупност,прие за установено от фактическа страна следното:
От показанията на разпитаните по делото свидетели Д. Д. Х. и Р. В. Т. /полицейски
служители в РУ-К./,които съдът цени с пълно доверие като добросъвестно и безпристрастно
дадени,логични,последователни и непротиворечащи както помежду им,така и с останА.те
доказателства по делото,-
се установява,че на посочената в АУАН и НП дата- 27.03.2022г.,извършвА. проверка по
контрола на автомобилния транспорт в с.Д.,където имА. становищен пункт от 18 до
18.30часа.Около 18.15часа към тях се задал лек автомобил,марка „Фолксваген“,син на
цвят,единият му фар не светел на къса светлина,което съставлявало незначителна
техническа неизправност.Предприели действия да спрат автомобила и извършат проверка.
Разстоянието между тях и водача било около 20 метра и той можел да възприеме дадения
му сигнал,тъй като бил единствената кола,която се движела срещу полицейския патрул и
нямало трафик,който да отвлича вниманието на водача.
Св.Т. застанал по средата на осевата линия,за да бъде в обхвата на
видеокамерата,инстА.рана на полицейския автомобил,подал сигнал ,с ясно вдигната палка и
с жилетка,но водачът на автомобила ,въпреки,че видял подадения му сигнал,не спрял,без да
подава сигнал свил рязко наляво по една улица и започнал да ускорява,не се подчинил на
сигнала и те го последвА..През цялото време не са губили зрителен контакт с автомобила.На
ул.“***“водачът-жалбоподателят С. С. спрял и полицейските служители спрели зад
него.ПоискА. му документи,казал,че не ги носи и им представил само свидетелство за
регистрация на МПС,част 2.По време на проверката жалбоподателят се държал
агресивно.На въпроса на свидетелите защо не е спрял,водачът не дал адекватен
отговор.Докато говорели с него,усетили,че той дъха на алкохол.Поканили го да му бъде
извършена проверка за употреба на алкохол,той започнал да се дърпа,да води разговори по
телефона,отказал да му бъде извършена проверка.
Посочената от административно-наказващия орган свидетел Ф. А. М. не е била очевидец
нито на нарушението,нито при съставяне на АУАН.
На жалбоподателя С. С. С. е съставен АУАН серия GA №584904/27.03.2022г.за това,че на
2
27.03.2022г.в 18.15часа в с.Д.,ул.“***“,като водач на лек автомобил Фолксваген Пасат с рег.
№****,до дом * управлява собствения си лек автомобил ,описан по-горе,със следните
нарушения:1/ не свети десен фар на къса светлина,което е незначителна техническа
неизправност –адм.нарушение по чл.139 ал.1 т.1 от ЗДвП и 2/при подаден ясен сигнал със
стоп –палка от контролен орган не спира на посоченото място и продължава движението си
по ул.“***“ –нарушение по чл.103 от ЗДвП.
АУАН е връчен на посочения нарушител на същата дата,като същият не е направил
възражения срещу него.
С Наказателно постановление №22-0280-000135/13.04.2022г.,издадено от К.В.К.-
Началник РУ ОДМВР Шумен,РУ К., за гореописаните нарушения,на С. С. на основание
чл.179 ал.6 т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева
и на основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП са наложени кумулативно следните
административни наказания „глоба“в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 3 месеца. Административно-наказващият орган е приел,че допуснатото
нарушение е с висока степен на обществена опасност и деянието не е маловажен случай по
смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Наказателното постановление е връчено на нарушителя на 30.05.2022г. и в
законоустановения срок той е обжалвал същото пред съда,чрез административно-
наказващия орган.
От представеното писмено доказателство -Заповед №8121з-1632/02.12.2021г.,издадена от
Министъра на вътрешните работи е видно,че актосъставителят и административно-
наказващият орган разполагат със съответната териториална,материална и функционална
компетентност да издадат съответните официални писмени документи /акт за установяване
на административно нарушение и наказателно постановление/.
Жалбоподателят С. С. е правоспособен водач на МПС,с категории В и АМ.Същият е
извършил многократни нарушения по Закона за движение по пътищата,за което са му били
налагани наказания по административен ред./18 наказателни постановления и 39 фиша/.
По делото е представено удостоверение за раждане на Б. С. С.,от което е видно,че същата е
малолетно дете на жалбоподателя.
При така установеното от фактическа страна,съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок,от надлежно легитимирано лице,при нА.чие
на правен интерес и се явява процесуално допустима,а разгледана по същество-
неоснователна,поради следните съображения:
АУАН и НП са издадени от надлежно легитимирани лица,в рамките на тяхната
материална,териториална и функционална компетентност.
Както в акта за установяване на административно нарушение,така и в издаденото
впоследствие наказателно постановление, вмененото на жалбоподателя административно
нарушение е описано пълно,ясно ,разбираемо,така,че да се разбира ясно за какво точно
3
нарушение е ангажирана административно-наказателната му отговорност.
От представените по делото доказателства се установява по несъмнен начин,че на
посочената дата и място,жалбоподателят е управлявал посочения лек автомобил,като е
извършил следните административни нарушения: / не свети десен фар на къса
светлина,което е незначителна техническа неизправност –адм.нарушение по чл.139 ал.1 т.1
от ЗДвП и 2/при подаден ясен сигнал със стоп –палка от контролен орган не спира на
посоченото място и продължава движението си по ул.“***“ –нарушение по чл.103 от ЗДвП.
От показанията на свидетелите се установява,че същият е могъл своевременно да
възприеме подадения му от контролния орган ясен сигнал със стоп-палка да спре на
посоченото му място,но въпреки това,той е продължил движението си ,дори ускорявайки го.
От обективна страна се установи ,че и двете нарушения са извършени от
жалбоподателя,нормата и на двете не изисква конкретна форма на вина,за да се счетат
нарушенията съставомерни,независимо дА. са извършени при нА.чието на умисъл или
непредпазливост,а извършените по недпредпазливост административни нарушения не се
наказват само в изрично предвидените случаи,като настоящият не е сред изброените в
закона хипотези.
Обществените отношения,които регулира ЗДвП са от особена обществена важност,но
както административно-наказващият орган,така и съдът са длъжни да направят
индивидуална преценка на всеки отделен случай,с оглед обществената опасност на
конкретното деяние и на конкретния нарушител.
Отчитайки всички правнорелевантни факти,съдът счита,че не са нА.це
обстоятелства,представляващи основание нарушението да се приеме за „маловажен
случай“по смисъла на чл.28 от ЗАНН във вр.с чл.93 т.9 от НК./да представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административно
нарушение от съответния вид,с оглед на обществено опасните му последици/.
Правилно , при съобразяване с разпоредбата на чл.27 ,ал.2 от ЗАНН,административно-
наказващият орган е определил съответните наказания за всяко от двете
нарушения,отчитайки трайно установената от жалбоподателя практика по нарушаване на
този закон.Не са нА.це основания нито за отмяна на процесното наказателно
постановление,нито за намаляване на размера на наложените на нарушителя
административни наказания /по чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП/ ,предвид многобройните му
предходни нарушения.,а това по чл.179 ал.6 т.1 от ЗДВП е във фиксиран от законодателя
размер.
Ето защо намира,че издаденото наказателно постановление се явява правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено,а жалбата против него се остави
без уважение.
С оглед изхода на делото,доколкото административно-наказващия орган се
представлява,макар и чрез писмени бележки ,от юрисконсулт,на основание чл.63,ал.5 от
ЗАНН във вр.с чл.37 от Закона за правната помощ във вр.с чл.27е от Наредбата за заплащане
4
на правната помощ,жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответната страна /в
случая ОД на МВР –Шумен/разноски по делото /юрисконсултско възнаграждение / в размер
на 80.00 лв.
Водим от гореизложеното,на основание чл.63 ал.1 т.5 от ЗАНН,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА и зцяло Наказателно постановление №22-0280-
000135/13.04.2022г.,издадено от К.В.К.- Началник РУ ОДМВР Шумен,РУ К./въз основа на
АУАН серия GA №584904/27.03.2022г.,с което,за извършени на 27.03.2022г.в
с.Д.,административни нарушения по чл.139,ал.1 т.1 от ЗДвП и чл.103 от ЗДвП, на С. С. С. с
ЕГН:**********,с адрес:с.Д.,ул.“***“№*,на основание чл.179 ал.6 т.1 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева и на основание чл.175 ал.1 т.4 от
ЗДвП са наложени административни наказания „глоба“в размер на 100 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 3 месеца.
ОСЪЖДА С. С. С. с ЕГН:**********,с адрес:с.Д.,ул.“***“№* да заплати по сметка на ОД
на МВР гр.Шумен направените по делото разноски в размер на 80.00лв./осемдесет лева-
юрисконсултско възнаграждение/.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –Шумен в 14-
дневен срок от съобщаването до страните,че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Нови Пазар: _______________________
5