Решение по дело №1811/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 260005
Дата: 12 август 2020 г. (в сила от 3 септември 2020 г.)
Съдия: Милена Николова Николова
Дело: 20203110201811
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 май 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

260005/12.8.2020г.

 

гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XХII състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети юли през две хиляди и двадесета година в състав:  

 

                              СЪДИЯ: МИЛЕНА НИКОЛОВА                     

          с участието на секретаря Елена Пеева, след като разгледа докладваното от съдията НАХД № 1811 по описа за 2020 г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Ц.Х.А. срещу Наказателно постановление № 497879/516498/04.03.2020 г., издадено от заместник директор на ТД на НАП – Варна, с което на жалбоподателя на основание чл. 74, ал. 1 ЗСч е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. за нарушение чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗСч. вр. чл. 16, ал. 1, т. 4 ЗСч.

Във въззивната жалба въззивникът навежда довод за допуснато нарушение на материалния закон. Отправя искане за отмяна на наказателното постановление.

В проведеното открито съдебно заседание въззивната страна, редовно призована, не се явява.

В проведеното открито съдебно заседание въззиваемата страна ТД на НАП – гр. Варна чрез процесуалния си представител юрисконсулт Т.А.изразява становище за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление и моли наказателното постановление да бъде потвърдено.

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази възраженията и доводите, изложени от страните, намира за установено следното: 

 

          От фактическа страна:

На 18.09.2019 г. служители на ТД на НАП – Варна извършили проверка в информационните масиви на ТД на НАП и Агенция по вписванията, като установили, че Ц.Х.А. в качеството си на управител на „Матекс“ ЕООД не е изпълнил задължението си да публикува ГФО на дружеството за 2018 г. в законоустановения срок, който е до 01.07.2019 г.

На 24.09.2020 г. до дружеството била изпратена по електронен път покана за явяване на представител за съставяне на АУАН за неподадено или неподадено в срок заявление за вписване и представяне за обявяване в търговския регистър на ГФО за 2018 г. съгласно чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗСч.

На 15.10.2019 г. срещу жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно нарушение по чл. 38, ал. 1 ЗСч. вр. чл. 16, ал. 1, т. 4 ЗСч. АУАН бил връчен на жалбоподателя чрез общинската администрация по местоживеене.

В срока по 44, ал. 1 ЗАНН не са постъпили писмени възражения по акта, като на 04.03.2020 г. Ч.Я.Д.(зам. директор на ТД на НАП – Варна) приел идентична фактическа обстановка като, тази изложена в АУАН, и издал обжалваното наказателно постановление.

 

По доказателствата:

Гореизложената фактическа обстановка се установи и се потвърди от следните писмените доказателства, събрани в хода на административнонаказателното производство, а именно: 2 бр. покани; 2 бр. извлечения от делото на „Матекс“ ЕООД в Търговски регистър; 2 бр. извлечения от общ статус на „Матекс“ ЕООД; извлечение от информационната система на НАП за подадени декларации; удостоверение за извършено връчване по електронен път; годишна данъчна декларация; заповед на изпълнителния директор на НАП.

  Съдът кредитира посочените по-горе писмени доказателства като достоверни и допринасящи за разкриване на обективната истина по делото, доколкото същите по отделно и в своята съвкупност са непротиворечиви, поради което въз основа на тях изгради своите фактически изводи.

 

От правна страна:

Жалбата е подадена в срока за обжалване, от процесуално легитимирана страна, поради което същата се явява процесуално допустима.

Съдът в рамките на служебната проверка не констатира съществено нарушение на процесуалните правила, визирани в ЗАНН. АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответната компетентност, съдържа необходимите реквизити, изброени в чл. 42 ЗАНН и е надлежно връчен по реда на чл. 43 ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 ЗАНН.

Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗСч всички търговци по смисъла на Търговския закон публикуват годишния финансов отчет чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване в търговския регистър, в срок до 30 юни на следващата година.

По арг. от чл. 16, ал. 1, т. 4 ЗСч ръководителят на предприятието отговаря за съставянето, съдържанието и публикуването на финансовите отчети и на годишните доклади, изисквани по този закон.

От доказателствата по делото се установява, че Ц.Х.А. е осъществил от обективна страна състава на нарушението по чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗСч, тъй като до 01.07.2019 г. (първи работен ден след 30.06.2019 г.) не е изпълнил задължението си да подаде заявление за вписване и да представи за обяваване на ГФО на „Матекс“ ЕООД за 2018 г.

Деянието е извършено умишлено, доколкото жалбоподателят е съзнавал, че има задължението да публикува годишния финансов отчет на „Матекс“ ЕООД до 01.07.2018 г. по партидата на дружеството в търговския регистър и въпреки това не го е направил.

Обстоятелството дали адвокатът на дружеството е следвало да изпълни задължението по чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗСч е ирелевантно. Търговският регистър е публичен и търговците и техните управителни органи са длъжни непрекъснато да следят за съдържанието на публикуваната информация, за обявените актове, както и за подадените заявления. На следващо място съгласно анализираната по-горе разпоредба на чл. 16, ал. 1, т. 4 ЗСч отговорността за съставянето, съдържанието и публикуването на финансовите отчети и на годишните доклади, изисквани по този закон, е на управителя на търговското дружество.

          Ето защо правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на Ц.Х.А. за нарушение по чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗТР вр. чл. 16, ал. 1, т. 4 ЗСч.

 

          По наказанието:

          Съгласно санкционната разпоредба на чл. 74, ал. 1 ЗСч, който е задължен и не публикува финансов отчет в сроковете по чл. 38, се наказва с глоба в размер от 200 до 3000 лв.

          При определяне на размера на наказанието следва да се отчетат като смекчаващи отговорността обстоятелства това, че нарушението е извършено за първи път.

          Съдът не констатира отегчаващи отговорността обстоятелства.

          При наличието единствено на смекчаващо отговорността обстоятелство наказващият орган правилно е определил наказанието в минимален размер.

          По изложените съображения съдът намира, че наказателното постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

 

          По разноските:

Предвид изхода на спора разноски се следват на въззиваемата страна. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 5 ЗАНН в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт.

Доколкото ТД на НАП – Варна е териториална дирекция на Национална агенция по приходите, а не самостоятелно юридическо лице – по арг. от чл. 6, ал. 1 Закон за Националната агенция по приходите и предвид разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от същия закон, съгласно която НАП е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София, съдът намира, че разноските следва да бъдат присъдени в полза на Национална агенция за приходите.

С оглед разпоредбите на чл. 63, ал. 5, изр. 2 ЗАНН и чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ и предвид липсата на правна и фактическа сложност на делото, съдът приема, че дължимото в случая юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция е в размер на по 80,00 лв.

Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ

 

Р  Е  Ш  И:

 

          ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 497879/516498 от 04.03.2020 г., издадено от заместник директор на ТД на НАП – Варна, с което на Ц.Х.А. на основание чл. 74, ал. 1 ЗСч е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. за нарушение чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗСч вр. чл. 16, ал. 1, т. 4 ЗСч;

ОСЪЖДА Ц.Х.А., ЕГН **********, адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ, ЕИК *********, със седалище гр. София сумата от 80,00 лв. (осемдесет лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция, на основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН.

          Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд - Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните, че решението е изготвено.

 

 

                                                          СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: