РЕШЕНИЕ №1315
29.10.2019 г.
гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд,
V-ти наказателен състав
на четвърти октомври през две хиляди и деветнадесета година
В публичното заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАЯ СТЕФАНОВА
Секретар: Райна Жекова
като разгледа докладваното от съдия Мая Стефанова НАХД №3068 по описа
на съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по
чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано по повод жалбата на П.К. К. с ЕГН **********
*** против Наказателно постановление № 19-0769-003161/28.06.2019г, издадено от
Началник група към ОДМВР-Бургас, сектор „Пътна полиция"-Бургас, с което за
извършени нарушения по чл.123 ал.1 т.2 б."а" и б."б" от
Закона за движение по пътищата .(ЗДвП) и на основание чл. 175 ал.1 т.5 от ЗДвП
са наложени две глоби от по 100 (сто) лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок от по 1 месец.
С жалбата се моли за отмяна на НП като неправилно и издадено при
неизяснена фактическа обстановка. Сочи се че, жалбоподателят не е участник в
ПТП, в което има и пострадал, тъй като не е разбрал за наличие на такъв.
Съответно счита, че и двете правни квалификации са определени при неправилно
установена фактическа обстановка. Моли съдът да отмени обжалваното,
наказателното постановление като неправилно.
В съдебно заседание жалбоподателката К.-редовно призована, се явява
лично. За нея се явява процесуален представител - упълномощен адвокат.
В качеството на свидетели по
делото бяха разпитани актосъставителя Д.К. и свидетеля по акта С.Р.. По желание
на жалбоподателя съдът разпита в качеството на свидетел Р. Р.
За наказващия орган, редовно уведомен, не се явява
представител и не взема становище по жалбата. Ангажират се доказателства.
Съдът като взе предвид събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното:
На 22.05.2019г, около 20,00 часа, свидетелят К. на
длъжност мл.автоконтрольор в сектор „Пътна полиция"-Бургас бил нощна смяна
и получил сигнал от дежурния по ОДЧ за настъпило ПТП в района на ж.к."С.",
на бул.„Т.", до бл. ..., на пешеходната пътека до магазин „Т.".
Пристигайки на място свидетелят К. установил мъж и жена- съпрузи и с тях дете
на видима възраст от около 12-13 години. Съпрузите заявили, че това е тяхното
дете и то им разказало, че на това място в същия ден го е блъснал лек
автомобил. Детето не могло да посочи точен час, нито точния регистрационен
номер на автомобила. Запомнило само част от рег. №. Заявило, че автомобилът бил
управляван от жена. Свидетелят К. насочил детето и родителите му към спешния
център и след това заедно с колегата си се насочил към видео-центъра за да
прегледа видеозаписите и да установи как се е случило описаното ПТП. След като
прегледал записите свидетелят К. установил, че ПТП е изцяло по вина на детето.
Последното в качеството на велосипедист рязко и засилено навлязло в пътното
платно в 16,47 часа, като ударило лек автомобил странично в задната лява част.
Водачът на автомобила не е могъл да реагира и да спре навреме за да предотврати
сблъсъка. От записа свидетелят К. установил рег.№ на лекия автомобил и след
направена справка узнал, че е фирмен. Опитал се да се свърже със собственика
или управителя на фирмата, но никой не отговарял. Съвсем случайно на 03.06.2019
г. при съвместно дежурство със свидетеля С.Р., мл.автоконтрольор К. установил
търсения лек автомобил отново в ж.к."С." по локалния път успоредно на
бул."П.Я.”. Спрял го за проверка и установил, че отново е управляван от
жена. Свидетелят К. я разпитал за ПТП и тя показала къде е ударен автомобила и
попълнила декларация по чл.188 от ЗДвП, че на този ден тя е управлявала
автомобила. На същата дата - 03.0б.2019 г. свидетелят К. съставил на
жалбоподателя К.акт за установяване на административно нарушение серия АА и
бланков номер 333934 (лист 6 от делото). В него като фактическа обстановка
описал, че на 22.05.2019г, около 16,56 часа в гр.Б., по бул."Т.", до
бл. ..., на ж.к."С." в посока ул."Я. К." К.управлявала
МПС-лек автомобил марка Дачия модел Докер с per. №
..., собственост на „СИС И." ООД с ЕИК ... и при настъпило ПТП до бл.67,
за което няма вина с малолетния Д. М. К. с ЕГН ********** (пострадал в
качеството му на велосипедист) не уведомила компетентната служба на МВР и не
останала на място да изчака тяхното пристигане. За тези две нарушения са направени
две правни квалификации-по чл.123 ал.1 т.2 б."а" и б."б" от ЗДвП. К.разписала акта без възражения и получила екземпляр.
В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН жалбоподателката не депозирала писмени
възражения.
Като взел предвид акта и
възприемайки обстоятелствата, посочени в него, административнонаказващият орган
издал обжалваното понастоящем Наказателно постановление №
19-0769-003161/28.06.2019 г., в което при пълна идентичност с фактическата
обстановка в акта и правните квалификации на нарушенията на жалбоподателката на
основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП били наложени два пъти по две кумулативни
наказания глоби в размер от по 100 лева и два пъти временно лишаване от право
да управлява МПС за срок от един месец.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за
установена с оглед събрания доказателствен материал по делото: акт за
установяване на административно нарушение серия АА и бланков № 333934 от
03.06.2019г, Наказателно постановление № 19-0769-003161 от 28.06.2019 г.,
сведения от жалбоподателката, декларация по чл.188 от ЗДвП, докладна записка,
справка за нарушител/водач и показанията на свидетелите К. и Р., заповедта на
министъра на вътрешните работи, докладни записки и др. Съдът кредитира
показанията на свидетелите Д.К. и С.Р. като ги намира за последователни,
логични и безпристрастни. Не така стоят обаче дадени пред съда показания на
свидетеля Руси Р., който по негови данни станал очевидец на нарушенията.
Последният потвърди пред съда, че е колега на жалбоподателката и че в деня на
инцидента се е движел с лекия си автомобил след нейния. По негови твърдения и обратно
на това, което твърди жалбоподателката свидетелят не си спомня тя да спирала на
пешеходна пътека, а велосипедист - дете внезапно излязло на пътното платно и се
блъснало в автомобила на жалбоподателката. Твърди, че при тях дошъл близък на
детето и го прибрал, а той на детето да му нямало нищо, въпреки че било в шок.
Съдът счита тези показания за пристрастни и в тях личи стремеж за пресъздаване
на фактология близка до защитната теза и преразказ на чужди възприятия. Съдът
не кредитира показанията на свидетеля Р. Р. Убеден е, че свидетелят не е бил
очевидец на инцидента, а само преразказва чужди интерпретации.
При така установената фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт и пред родово и местно компетентен съд, поради което
следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
Настоящият състав след извършена проверка за
законност, констатира, че обжалваното наказателно постановление е издадено от
компетентен орган (оправомощен да издава НП със заповед № 8121з-515 от
14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи, в срока по чл. 34, ал. ал.1 и
ал.З от ЗАНН. АУАН е съставен от полицейски служител заемащ длъжността младши
автоконтрольор и съгласно чл. 189, ал.1 от ЗДвП е компетентен да осъществява
посоченото.От формална страна са спазени императивните норма на чл.42 и чл.57
от ЗАНН.
За осъществяване на първото и второто вменено на жалбоподателя
нарушение по чл.123 ал.1 т.2 б."а" и б."б" от ЗДвП и
съгласно посочената разпоредба, водачът на пътното превозно средство, който е
участник в ПТП с пострадал, е длъжен, да уведоми компетентната служба на МВР и
да остана на мястото на произшествието и да изчака пристигането на
компетентните органи на МВР. Тази норма изисква водачът да изчака пристигането
на полиция, това изискване е само когато от ПТП има пострадали хора. Какво се има
предвид под „пострадал" в ЗДвП няма легална дефиниция. Съгласно
определението по НПК това следва да е ФЛ, което е претърпяло неимуществени
вреди от административното нарушение -болки и страдания. За да е налице обаче
пострадал то следва категорично да се приложат писмени доказателства относно
претърпените болки и страдания (преглед при медицински специалист, поставяне на
диагноза, преглед и издаване на съдебно-медицинско удостоверение и други), или
да има в тази посока свидетелски показания или други източници на доказателства
събрани по реда на НПК. В настоящия случай АНО не е представил пред съда такива
доказателства. В подкрепа на описаните в НП нарушения са свидетелските показани
на актосъставителя К. , който пред съда разказа, че детето имало контузия на
една от ръцете си, но не било сериозно нараняване. Защитната теза, че
жалбоподателката не е разбрала, че детето е наранено и че тя участник в ПТП с
пострадал не се доказа по несъмнен начин. В подкрепа на горния извод са
следните обстоятелства:
Независимо твърденията на актосъставителя, че вина за
сблъсъка има детето съдът намира този извод за неправилен. Целената в чл.117 от ЗДвП защита на децата има предвид всички случаи, когато на пътя или в близост
до него се намират деца, независимо какво правят там-стоят, играят, движат се
като пешеходци или са велосипедисти. Наличието на деца, дори и да се намират
извън обхвата на пътя по силата на закона се приема за възникнала опасност,
която задължава водача да намали скоростта, а при необходимост и да спре
пътното превозно средство. В този смисъл са Решение №167 от 26.02.1980 по
н.д.№44/80г на Ш-то н.она ВС, Решение
№1432 от 23.12.1974 г по н.д.№1233/74 г на Ш-то н.о. на ВС, Решение №6 от
16.01.1985 г по н.д.№588/84 г на Ш-то н.о на ВС, Решение №558 от 25.02.2008 г
на ВКС по к.д.№555/2008 г I н.о.
От сведенията на жалбоподателката (лист 7 от делото)
дадени по настоящото дело, преди ПТП същата била спряла пред пешеходна пътека
за да пропусне движещите се по
нея пешеходци. Потеглила,
но не обърнала внимание на приближаващото се на велосипед дете, което
не е могла до предвид в момента на потегляне с автомобила. Детето с велосипеда
се блъснало в нейния автомобил в лявата му част зад врата на шофьора. По
твърдения на жалбоподателката по детето нямало видими наранявания, казало че е
добре и си тръгнало. Независимо от твърденията на детето, което също е било в
шок, жалбоподателката е следвало да остане на място и да изчака идването на
компетентната служба на МВР, а не да бъде издирвана. Изчакването на ораните
цели не само за да бъде изяснена вината или липсата на вина у водача, но и да
му бъдат направени проби за алкохол и/или наркотични вещества.
Като последици от това поведение на жалбоподателката правилно и
законосъобразно е приложена два пъти административнонаказателната разпоредба на
чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП. При определяне на наказанията наказващият орган е
съобразил обществената опасност на деянието и на дееца и е наложил две глоба от
по 100 лева и две наказания лишаване от право да управлява МПС от един месец
като и двете кумулативни наказания са с минималните размери определени в
закона, които са явяват и справедливи.
С оглед изложеното, съдът приема, че при издаване на
наказателното постановление, административнонаказващият орган не е допуснал
съществени нарушения на процесуалните нравила, които са довели до нарушение
правото на защита на жалбоподателя, поради което същото следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
Предвид гореизложеното на основание чл. 63, ал. 1
предложение първо отЗАНН, Бургаският районен съд, V наказателен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление Наказателно постановление №
19-0769-003161/28.06.2019 г., издадено от Началник група към ОДМВР-Бургас,
сектор „Пътна полиция"-Бургас, с което на П.К. К.с ЕГН ********** *** за
извършени нарушения по чл.123 ал.1 т.2 б."а" и б."б" от
Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 175 ал.1 т.5 от ЗДвП
са наложени две глоби от по 100 (сто) лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок от по 1 месец за всяко едно от нарушенията.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд
- Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
Р. Ж.