№ 367
гр. С.З., 14.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова-Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева
като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно гражданско
дело № 20235500500664 по описа за 2023 година
Производството е образувано по две въззивни жалби, подадени от П. Й.
С. лично, и от повереника му, назначен по реда на Закона за правната помощ -
адв. Н. К. – И., срещу решение № 735/01.08.2023 г., постановено по гр.д. №
4700/2022 г. по описа на Районен съд – С.З..
И с двете жалби първоинстанционното решение се обжалва като
неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон,
при допуснато съществено процесуално нарушение и необоснованост.
Излагат се идентични оплаквания, че първоинстанционният съд е дал
неправилна правна квалификация на иска и не го е разгледал по предвидения
в ЗОДОВ специален ред.
Също се излагат и идентични оплаквания, че не са били обсъдени
всички твърдения и възражения на страната, както и доказателствата,
съдържащи се в н.о.х.д.№ 128/2008 г. по описа на Окръжен съд – С.З., което е
довело до необоснованост на правните изводи на съда и до постановяване на
решението му в нарушение на материалния закон.
С подадената от адв. Н. К. – И. жалба се претендира отмяна на
първоинстанционното решение и връщане на делото на първоинстанционния
съд за ново разглеждане, алтернативно – отмяна на решението и
постановяването на ново, с което предявените искове бъдат уважени, а с
1
подадената от П. Й. С. лично жалба се претендира отмяна на обжалваното
решение и постановяването на ново, с което предявените искове бъдат
уважени.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната
страна – Прокуратурата на Република България, действаща чрез юрк. М. С., с
който въззиваемата страна излага съображения, че обжалваното
първоинстанционно решение е правилно, т.к. е постановено при правилно
приложение на материалния закон, при съблюдаване на
съдопроизводствените правила и е обосновано.
Изложени са доводи, че по делото не са установени всички елементи от
фактическия състав на чл.49 от ЗЗД, поради което исковете правилно са били
отхвърлени. В тази връзка се сочи, че произнасянето на Главния прокурор, с
което е оставено без уважение искането на ищеца /сега въззивник/ за
възобновяване на наказателното производство, не представлява
противоправно бездействие, а е съответно на нормативните изисквания и е
обосновано. Не е установено и твърдените от ищеца вреди да представляват
пряка и непосредствена последица от това.
Претендира се потвърждаването на обжалваното решение и
присъждането на разноски, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение.
В проведеното открито съдебно заседание въззивникът се явява лично и
се представлява от особения си представител, като двамата поддържат
въззивните жалби и пледират за отмяна на обжалваното решение и
постановяване на ново, с което исковете бъдат уважени.
Въззиваемата страна не се представлява от законен или процесуален
представител.
Съдът, като съобрази твърденията и възраженията на страните и
събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивните жалби са допустими, т.к. всяка е подадена в предвидения
срок за обжалване, от или от името на процесуално легитимирана страна,
срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, при наличието на
правен интерес от въззивно обжалване.
Пред районният съд първоначално е предявен иск от П. Й. С. срещу
Прокуратурата на Република България, с който ищецът претендира
присъждането на обезщетение в размер на 4 950 лв., за неимуществени вреди,
причинени му от бездействието на Главния прокурор в периода от 2014 г. до
2021 г. да изготви и внесе във ВКС предложение за възобновяване на н.о.х.д.
№ 128/2008 г. по описа на Окръжен съд - С.З..
С определение от 07.11.2022 г. сезираният съд е приел, че
обстоятелствата на които ищецът основава иска си не попадат под нито една
2
от хипотезите, уредени в чл.2 от ЗОДОВ, поради което исковата молба е
върната като недопустима, а производството по делото е прекратено.
По реда на инстанционния контрол този съдебен акт е отменен с
определение № 169/02.02.2023 г. по в.ч.гр.д.№ 100/2023 г. по описа на
Окръжен съд – С.З., т.к. въззивният съд е приел, че невъзможността за
ангажиране на отговорността на държавата за вреди по предвидения в ЗОДОВ
специален ред обуславя разглеждането на иска по общия ред – чл.49 от ЗЗД.
Делото е върнато на първоинстанционният съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
При продължаването на съдопроизводствените действия от
първоинстанционният съд на ищеца е била предоставена правна помощ под
формата на процесуално представителство и на П. Й. С. е назначен особен
представител.
На 16.03.2022 г. особеният представител на ищеца е подал уточняваща
исковата молба молба /поправена искова молба/, в която е посочил, че с
исковата молба са предявени два кумулативно обективно съединени иска, за
присъждане на обезщетения съответно от 3000 лв. и от 1950 лв., за причинени
му неимуществени вреди вследствие на системните бездействия на ответната
страна и неизпълнение на задълженията й за действия, произтичащи от
Протокол 7, чл.4, т.2 към ЕКЗПЧОС, да предприеме мерки /да изготви и внесе
във ВКС предложение за възобновяване/ за отстраняване на съществени
пороци при предходния процес /чл.5, т.1 б.“А“, чл.6 т.1 и т.2 от ЕКПЧОС/ по
наложените с присъдата по н.о.х.д.№ 128/2008 г. по описа на Окръжен съд –
С.З. наказания на ищеца за две извършени от него престъпления.
Изложени са допълнителни обстоятелства, на които ищецът основава
исковете си, относими към извършено от органите на Прокуратурата на
Република България съществено нарушение на правото на Европейския съюз.
В проведеното открито съдебно заседание съдът е докладвал делото
като е определил правната квалификация на иска по чл.49 от ЗЗД и в тази
насока е разпределил между страните доказателствената тежест, като е указал
на ищеца, че следва да докаже, че Прокуратурата на Република България е
възложител на работата, както и противоправността на деянието, причинно-
следствената връзка между деянието и настъпилата вреда и претърпените от
него неимуществени вреди.
Ищецът е възразил срещу дадената от съда правна квалификация, като е
настоял, че предявените от него искове се отнасят до обезщетяването на
вреди, които е претърпял от съществено нарушение на правото на
Европейския съюз, включващо и ЕКПЧОС, поради което следва да бъдат
разгледани по реда на ЗОДОВ.
Съдът е оставил без уважение искането за промяна на дадената
квалификация на иска, предвид че същата е била определена с акт на въззивен
3
съд, който е задължителен за разглеждащия делото по-долустоящ съд.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил
предявените искове, като е приел, че не е установено противоправно
бездействие на ответника, което да е довело до настъпването на претърпените
от ищеца неимуществени вреди.
С оглед на очертаните с въззивните жалби предели на въззивна
проверка и в кръга на правомощията си по чл. 269 от ГПК съдът намира, че
обжалваното решение е недопустимо, т.к. първоинстанционният съд се е
произнесъл по непредявен иск.
Това е така, т.к. при докладването на делото и определяне на правната
квалификация на иска, съдът не е съобразил направеното от ищеца след
постановяване на определение № 169/02.02.2023 г. по в.ч.гр.д.№ 100/2023 г.
по описа на Окръжен съд – С.З. уточнение на исковата молба, при което
ищецът ясно и недвусмислено е посочил, че основава исковете си на
обстоятелства, с оглед на които счита, че причинените му от ответника вреди
произтичат от съществено нарушение на правото на Европейския съюз.
Предвид това уточнение правното основание на иска е по чл.2в от
ЗОДОВ, а самият иск следва да бъде разгледан по реда на специалния закон, а
не по реда на общия такъв.
В решението си първоинстанционният съд не е обсъждал относимите за
възникването на претендираното от ищеца право обстоятелства, а именно
дали е налице твърдяното съществено нарушение на правото на Европейския
съюз, при което да са били причинени на ищеца вреди, а е преценявал
доказаността на фактическия състав на иска по чл.49 от ЗЗД.
По този начин, в нарушение на принципа на диспозитивното начало в
гражданския процес, първоинстанционният съд се е произнесъл по
непредявен иск, поради което решението му е недопустимо и следва да бъде
обезсилено, а делото – върнато на районния съд за разглеждане от друг състав
на предявения иск по чл.2в от ЗОДОВ.
Порокът на обжалваното решение не може да бъде саниран в
настоящото производство, т.к. по този начин въззивният съд би се произнасял
за пръв път по заявените с исковата молба факти, въз основа на които ищецът
обосновава наличието на претендираното от него имуществено право.
Относно разноските:
При този изход на делото разноските в настоящото производство,
подлежат на присъждане със съдебният акт при новото разглеждане на
делото.
Водим от изложените мотиви и на основание чл.270, ал.3 от ГПК
Окръжен съд – С.З.
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 735/01.08.2023 г., постановено по гр.д. №
4700/2022 г. по описа на Районен съд – С.З..
ВРЪЩА делото на Районен съд – С.З. за ново разглеждане от друг
състав на предявените от П. Й. С. срещу Прокуратурата на Република
България искове.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5