№ 92
гр. София, 18.01.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Емил Дечев
Членове:Петър Н. Славчев
Бетина Б. Бошнакова
като разгледа докладваното от Емил Дечев Въззивно частно наказателно
дело № 20211100604864 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.249, ал.3, вр.чл.248, ал.1, т.3 от НПК вр. Глава
XXII от НПК.
Образувано е по частен протест от прокурор от СРП против определение от
проведено разпоредително заседание на 22.07.2021 г., по НОХД № 6527/2021 г. на СРС, НО,
9 състав, в частта с която съдът е прекратил на осн.чл.249, ал.1, вр.чл.248, ал.1, т.3 от НПК
съдебното производство поради допуснато отстранимо съществено нарушение на
процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия.
В частния протест се излагат доводи за неправилност на заключението на СРС за
наличие на отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до
ограничаване на процесуалното право на обвиняемия на защита. Твърди се, че неправилно
първоинстанционният съд е приел, че е налице противоречие в диспозитива на обвинението
по чл.152, ал.1, т.2 от НК, в който са били описани действия, които представляват
престъпление по чл.150, ал.1 от НК. Прокурорът счита, че в обвинителния акт ясно и точно
са посочени времето, мястото и начина на извършване на отделните деяния от страна на
подсъдимия, като на всяко едно е дадена правна квалификация, без да е допуснато
противоречие между обстоятелствена част и диспозитива на обвинителния акт. Според
прокурора действията, които съдът е квалифицирал като такива по чл.150, ал.1 от НК, а не
по чл.152, ал.1, т.2 от НК, представляват въпрос, който ще намери отговор по същество с
присъдата. Счита че по този начин съдията е иззел функции присъщи само на прокурора.
Поради това прокурорът от СРП моли въззивния съд да отмени протестираното определение
на СРС.
Делото е образувано и по подадена частна жалба от защитата на подсъдимия С.
ДЖ. С. против горецитираното определение, в частта в която на осн.чл.248, ал.1, т.6 от НПК
1
му е била взета МН“Подписка“ и на осн.чл.68, ал.7, вр.ал.1 от НПК мярка за процесуална
принуда „Забрана за напускане пределите на Република България“. Защитата твърди, че до
настоящия момент подзащитният й не е дал никакви поводи за съмнение в добросъвестното
му процесуално поведение, съдействал е изцяло на органите на досъдебното производство и
се е явявал всеки път, когато е бил призован. Поради това намира взетите спрямо него мерки
за процесуална принуда за неоснователни и законово нерагламентирани и моли въззивния
съд да ги отмени.
Частният протест е процесуално допустим, подаден е в срока за обжалване и от
надлежна страна.
Разгледан по същество е основателен.
Частната жалба е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване и от
надлежна страна.
Разгледана по същество е частично основателна.
Производството по делото пред СРС е започнало с внасяне на обвинителен акт
срещу С. ДЖ. С. за извършено престъпление по чл.150, ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК и за
извършено престъпление по чл.152, ал.1, т.2 от НК.
С определение от проведено разпоредително заседание на 22.07.2021 г. по НОХД
№6527/2021 г. на СРС, НО, 9 състав, съдът е прекратил на осн.чл.249, ал.1, вр.чл.248, ал.1,
т.3 от НПК съдебното производство поради допуснато отстранимо съществено нарушение
на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия и
на осн.чл.248, ал.1, т.6 от НПК е взел на подс.С. МН“Подписка“ и на осн.чл.68, ал.7, вр.ал.1
от НПК мярка за процесуална принуда „Забрана за напускане пределите на Република
България“.
Основният мотив на първоинстанционният съд, за да приеме, че е налице
съществено процесуално нарушение, бил за това, че в обстоятелствената част и диспозитива
на обвинителния акт било неясно и противоречиво описано престъплението по чл.152, ал.1,
т.2 от НК, с което се нарушавало правото на защита на подсъдимия. Според районния съд
това се дължало на начина, по който е била описана фактическата обстановка относно
механизма на осъществяване на това престъпление, тъй като е посочено, че на 13.02.2020 г.,
след 22.00 часа, в гр.София, подсъдимият се е съвкупил с лице от женски пол, като я
принудил към това с удар с юмрук по главата и я блъснал на леглото, свалил клина и
бельото й, качил се върху нея, с едната ръка притискал главата й, а с другата държал ръцете
й, след което проникнал с фалоса си първо в ануса й, а след това и във влагалището й.
Счита, че прокурорът е нарушил процесуалния закон като не е посочил в обвинителния акт
защо счита, че блудственото действие, изразяващо се в анално проникване, представлява
част от престъплението изнасилване по чл.152, ал.1, т.2 от НК, с кое действие аналното или
вагиналното проникване е свързана употребената принуда и съответно, ако приема, че
аналното проникване се явява отделно инкриминирано деяние, да очертае съответната му
правна квалификация.
2
Отделно от това районният съд, след като отчел, че поради изтичане на
процесуалните срокове е отпаднала необходимостта спрямо подсъдимия да действа мярка за
неотклонение или друга мярка за процесуална принуда спрямо същия, е преценил в
разпоредителното заседание, че е необходимо да се вземе МН“Подписка“, за да „обуслови“
процедурата по призоваването на подс.С., по връчване на съдебни книжа и по явяването му
в съдебно заседание. Това той е приел, въпреки че е отчел добросъвестното процесуално
поведение до момента на разпоредителното заседание. По този начин контролираният съд е
счел, че подсъдимият ще е наясно, че при евентуална последваща проява на
недобросъвестно процесуално поведение, същият ще бъде санкциониран по реда на чл.66 от
НПК.
Със сходни мотиви и за да предотврати отклоняване от органите на правосъдието
и постигането на неговите цели първоинстанционният съд е взел на основание чл.68, ал.7,
вр.ал.1 от НПК мярка за процесуална принуда „Забрана за напускане пределите на
Република България“ по отношение на подсъдимия С..
Въззивният съд не споделя аргументите на районния за допуснато съществено
процесуално нарушение, нито за необходимост от вземане на МН „Подписка“ и мярка за
процесуална принуда „Забрана за напускане пределите на Република България“ на
основание чл.68, ал.7, вр.ал.1 от НПК по отношение на подсъдимия С..
Настоящата съдебна инстанция намира, че обвинението е формулирано от СРП
по начин, по който предметът на доказване е ясно и непротиворечиво очертан, включително
броя и начина на осъществяване на отделните престъпни деяния и правната им
квалификация. В обстоятелствената част е описана една фактическа обстановка, а не три
както счита контролирания съд.
Въззивният съдебен състав счита, че начина, по който е била описана
фактическата обстановка относно механизма на осъществяване на престъплението по
чл.152, ал.1, т.2 от НК не остава място за неяснота, двусмислие или противоречие.
Прокурорът е посочил по един и същи начин в обстоятелствената част и в диспозитива на
обвинителния акт, че на 13.02.2020 г., след 22.00 часа, в гр.София, подсъдимият се е
съвкупил с лице от женски пол, като я принудил към това с удар с юмрук по главата и я
блъснал на леглото, свалил клина и бельото й, качил се върху нея, с едната ръка притискал
главата й, а с другата държал ръцете й, след което проникнал с фалоса си първо в ануса й, а
след това и във влагалището й. В съдебната практика е утвърдено, че ако блудствените
действия са първи, непосредствено предхождат съвкуплението, представляват един вид
прелюдие към последното и двете действия са били извършени с едни и същи актове на
насилие или заплаха, то в такъв случай ще е налице поглъщане на престъпния състав на
блудството от този на изнасилването. В този случай не е налице идеална съвкупност.
Поглъщането е възможно, защото двете престъпления съставляват степенувано
посегателство върху един и същ обект - обществените отношения, свързани с половата
неприкосновеност на жената. Извършените действия и за двете престъпление по сломяване
3
на съпротивата са идентични. Такива са и последващите действия на дееца до момента
непосредствено предхождащ съвкуплението. Различието е само в крайната цел на
извършителя. Ето защо, ако с едни и същи действия са осъществени съставите на
блудството и изнасилването, отговорността следва да бъде само за по-тежко наказуемото
престъпление - изнасилването. (Виж Р. 93-92-ВК, Р. 360-98-ІІ, Р.510-97-ІІ). Тоест
прокуратурата очевидно твърди, че подсъдимият С. е извършил не две отделни
престъпления – първо блудство, а после изнасилване, а едно – изнасилване. Фактът, че то,
според прокуратурата е било непосредствено предхождано от блудствено действие, може да
има значение при преценка на степента на обществената опасност на деянието и наличието
отегчаващи отговорността обстоятелства, съответно да изиграе роля при определянето и
индивидуализацията на наказанието, ако съответното обвинение бъде доказано по несъмнен
начин.
В заключение може да се каже, че написан по този начин обвинителния акт дава
достатъчно ясна и непротиворечива представа какво е обвинението и съответно
подсъдимият може да осъществи пълноценно правото си на защита.
Ето защо въззивният съд не споделя крайния извод на първоинстанционния, че
съдебното производство е следвало да се прекрати на осн.чл.249, ал.1, вр.чл.248, ал.1, т.3 от
НПК поради допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, което
е ограничило процесуалните права на подсъдимия.
По отношение на взетите МН „Подписка“ и мярка за процесуална принуда
„Забрана за напускане пределите на Република България“ на основание чл.68, ал.7, вр.ал.1
от НПК на подсъдимия С., настоящият съд констатира, че подсъдимият е бил с
МН“Задържане под стража“ за период от 20.02.2020г. до 30.06.2020г., когато е влязло в сила
определение на СРС, с което е била изменена МН “Задържане под стража“ в „Подписка“ на
осн.чл.65, ал.1 от НПК. Противно на твърдението на първоинстанционния съд, тази мярка за
неотклонение не е била отменена от прокуратурата поради изтичането на сроковете
предвидени в чл.234, ал.8 от НПК (делото е внесено в съда преди да изтече 1 година и 6
месеца), а е останала в сила за подсъдимия и така е посочено и в приложението към
обвинителния акт. По време на досъдебното производство подсъдимият не е нарушавал МН
„Подписка“. Същият се е явявал и на двете съдебни заседания след внасянето на делото в
съда с обвинителен акт. Не са били налични основанията предвидени в чл.66, ал.1 от НПК.
При провеждането на разпоредителното заседание нито прокурора, нито частния обвинител
или повереника са поискали изменение на мярката за неотклонение, нито са поискали
вземането на друга мярка за процесуална принуда. В нарушение на процесуалния закон
районният съд е взел мярка за неотклонение „Подписка“(приемайки, че в момента на
разпоредителното заседание подсъдимият няма МН), което не е било необходимо да се
прави, тъй като вече такава мярка е било взета в досъдебната фаза и тя не е била отменена
от прокуратурата до внасянето на делото в СРС с обвинителен акт. Ето защо в тази част
определението на първоинстанционния съд следва да се измени, като се отмени вземането
на МН“Подписка“ за подсъдимия С., а вместо това се потвърди наличието на същата. В
4
частта на определението по чл.248, ал.1, т.6 от НПК, в която е била взета мярка за
процесуална принуда „Забрана за напускане пределите на Република България“ на
основание чл.68, ал.7, вр.ал.1 от НПК по отношение на подсъдимия С., съдът счита, че в
тази част следва да се отмени определението като незаконосъобразно. Тази мярка за
процесуална принуда е била взета от СРС изцяло превантивно, без да е дал подсъдимият
каквито и да е знаци или повод, че той има намерение да се укрие в чужбина, при положение
че е останал да живее в България на установен адрес около една година и пет месеца след
извършване на престъпленията (към момента на разпоредителното заседание) и около две
години към настоящия момент. Никоя от страните не е поискала вземането на такава мярка.
Подсъдимият се е явявал за всяко от съдебните заседания.
В обобщение на изнесените съображения се налага извод, че протестираното
определение следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно в частта
относно това, че е било прекратено съдебното производство поради допуснато отстранимо
съществено процесуално нарушение на чл.248, ал.5, т.1, вр.ал.1, т.3 от НПК и взета мярка за
процесуална принуда „Забрана за напускане пределите на Република България“ на
основание чл.248, ал.1, т.6, вр.чл.68, ал.7, вр.ал.1 от НПК, а в частта в която е взета
МН“Подписка“ на подсъдимия същото следва да се измени, като се отмени вземането на
тази мярка за процесуална принуда, а вместо това се потвърди вече съществуващата такава.
Делото следва да се върне на СРС за продължаване съдопроизводствените
действия по него.
Водим от горното и на основание чл. 345, ал.1, вр. чл.249, ал.3, вр.чл.248, ал.1, т.3
от НПК, Софийски градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение от проведено разпоредително заседание на 22.07.2021 г.
по НОХД № 6527/2021 г. на СРС, НО, 9 състав, в частта в която съдът е прекратил на
осн.чл.248, ал.5, т.1, вр.ал.1, т.3 от НПК съдебното производство поради допуснато
отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на
процесуалните права на обвиняемия и в частта в която е взета спрямо подсъдимия С. ДЖ. С.
мярка за процесуална принуда „Забрана за напускане пределите на Република България“ на
основание чл.248, ал.1, т.6, вр.чл.68, ал.7, вр.ал.1 от НПК.
ИЗМЕНЯ определение от проведено разпоредително заседание на 22.07.2021 г.
по НОХД № 6527/2021 г. на СРС, НО, 9 състав, в частта в която съдът взема МН“Подписка“
на подсъдимия С. ДЖ. С. на основание чл.248, ал.1, т.6 от НПК, като ОТМЕНЯ вземането
на тази мярка за процесуална принуда, а вместо това се ПОТВЪРЖДАВА наличата такава
МН“Подписка“ на подсъдимия С. ДЖ. С..
ВРЪЩА делото на СРС за продължаване производството по него.
Определението не подлежи на обжалване или протест.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6