Р Е
Ш Е Н
И Е
град С., 02.11.2020
година
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
С.
ОКРЪЖЕН СЪД - НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, втори въззивен състав, в публично съдебно
заседание, проведено на двадесет и осми септември през две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ГРОЗДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. КРИСТИНА ТОДОРОВА
2.
АНЕЛИЯ ИГНАТОВА
при секретаря
Христина Боровинова и в присъствието на прокурор от СОП И. И., като разгледа
докладваното от съдия Игнатова ВНОХД № 289 по описа за 2020 г. на С. ОКРЪЖЕН
СЪД, за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда от
17.12.2019 г., постановена по НОХД № 304/2017 г. по описа на Районен съд И.,
състав на този съд е признал подсъдимия И.К.Л. за виновен в това, че на
08.01.2016 г. около 01.30 часа в гр. И., обл. Софийска, е причинил на М.С.Р. ***
телесна повреда, изразяваща се в нараняване, проникващо в коремната кухина,
извършено посредством оръжие с остър връх и режещ ръб – нож, поради което и на
основание чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК му наложил наказание лишаване от
свобода за срок от една година и осем месеца.
На основание
чл. 66, ал. 1 от НК съдът отложил изпълнението на наказанието лишаване от
свобода за срок от три години.
С присъдата
съдът осъдил подсъдимия И.К.Л. да заплати на гражданския ищец М.С.Р. сумата от
13 500 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди –
болки и страдания от телесната повреда, ведно със законната лихва, считано от
08.01.2016 г. до окончателното изплащане на главницата, като отхвърлил
предявения граждански иск за разликата до пълния предявен размер от 20 000
лв. На подсъдимия Л. са възложени и осъществените от гражданския ищец и частен
обвинител Р. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв.
Подсъдимият И.Л.
е осъден да заплати на основание чл. 189, ал. 3 от НПК по сметка на ОДМВР С.
направените по делото разноски по досъдебното производство в размер на 1128.73
лв. и по сметка на ИРС направените от съда разноски в размер на 1480.48 лв.,
ведно с 5.00 лв. за служебно издаден изпълнителен лист; както и да заплати по
сметка на РС И. държавна такса върху уважената част от гражданския иск в размер
на 540.00 лв.
В срока по чл.
319, ал. 1 от НПК е постъпила въззивна жалба срещу присъдата от гражданския
ищец и частен обвинител М.Р., чрез повереника адв. Е.Б. от САК. В жалбата се
твърди, че справедливо за извършеното от подсъдимия наказание е лишаване от
свобода, изпълнението на което да не бъде отлагано по реда на чл. 66, ал. 1 от НК, поради което присъдата в частта относно наложеното наказание е неправилна,
необоснована и несправедлива. Счита се, че при определяне размера на
присъденото обезщетение за неимуществените вреди болки и страдания, претърпени
от пострадалия Р., не е спазен принципът на справедливост по чл. 52 от ЗЗД,
поради което присъдата се обжалва и в гражданскоправната ѝ част. Твърди се,
че тъй като с едно проникване на хладно оръжие на пострадалия са причинени две
самостоятелни средни телесни повреди, като за причиненото разстройство на
здравето временно опасно за живота съдът не е допуснал поисканото от прокурора
изменение на обвинението и това едновременно води до невъзможност частният
обвинител да се ползва от недопуснатото обвинение и до последици при
репарирането на неимуществените вреди по предявения граждански иск. Иска се
изменение на първоинстанционната присъда, като размерът на наложеното на
подсъдимия наказание бъде увеличен и да бъде уважен в цялост предявеният
граждански иск.
В допълнение
към въззивната жалба се сочи, че в мотивите към присъдата съдът не е взел
предвид, че подсъдимият Л. по никакъв начин не е оказал помощ на пострадалия Р.;
както и че не е взето предвид от съда, при определяне справедливия размер на
дължимото обезщетение, че животът на пострадалия е бил поставен в реален риск и
че вследствие нараняването са извършени две оперативни интервенции, всяка от
които е била съпроводена с дълъг оперативен период.
В съдебно
заседание пред въззивния съд жалбата се поддържа от повереника адв. Б. и
гражданския ищец и частен обвинител М.Р., на изложените в нея основания.
В срока по чл.
319, ал. 1 от НПК постановената първоинстанционна присъда е обжалвана и от
защитника на подсъдимия Л. – адв. Д.В. от САК, с доводи за неправилност,
необоснованост и незаконосъобразност. Сочи се, че по време на разглеждане на
делото съдът е допуснал процесуални нарушения, с които ограничил правото на
защита – съдът е бил предубеден и поради това е извършил превратно тълкуване на
много от доказателствените източници и е приел за доказан един невъзможен
механизъм на причиняване на телесното увреждане.
В допълнение
към въззивната жалба, от защитника адв. П.М. се изтъква, че анализът на
доказателствата от съда съдържа противоречия, а обвинението не е доказано по
несъмнен начин. В подкрепа на това са сочи, че в мотивите съдът е приел, че никое
от присъстващите лица, освен подсъдимия, не е имало възможност да извърши
посоченото деяние, което само по себе си установява, че обвинението не е
доказано по несъмнен начин. Твърди се, че показанията на свидетелите са
противоречиви и променяни във времето, като никой от тях, освен пострадалия, не
заявява авторството на деянието в лицето на подсъдимия. Неустановяването на
оръжието на престъплението според защитника е от съществено значение за
авторството на деянието.
Иска се отмяна
на постановената присъда и постановяване на нова (въззивна) такава, с която
подсъдимият да бъде оправдан по обвинението. Алтернативно в случай, че
въззивният съд също достигне до извод за авторството на деянието в лицето на
подсъдимия Л., се иска намаляване размера на присъденото обезщетение и размера
на присъдените на гражданския ищец и частен обвинител разноски, поради тяхната
прекомерност.
В проведеното
открито съдебно заседание пред въззивния съд жалбата се поддържа от защитника
адв. М. с изложените в нея доводи. Счита се, че не е доказано по безспорен
начин авторството на деянието. Алтернативно в случай, че съдът счете подсъдимия
за виновен в извършването му се иска намаляване размера на наложеното наказание
„лишаване от свобода“, а така също и на размера на присъденото обезщетение
поради прекомерност.
Подсъдимият И.Л.
се присъединява към становището за защитника си, а в последната си дума пред
съда изразява съжалението си от случилото се.
Представителят
на СОП – прокурор И. заема становище за неоснователност на въззивната жалба на
подсъдимия. Поддържа се в съдебни прения, че присъдата е постановена в
съответствие със събраните в хода на производството доказателства, не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да обосновават отмяната на
обжалвания съдебен акт и определеното от първоинстанционния съд наказание е
справедливо.
С. ОКРЪЖЕН
СЪД, след като прецени доводите на страните, материалите по делото и
съдопроизводствените действия на първоинстационния съд и като служебно провери изцяло
правилността на атакувания съдебен акт, намери за установено следното:
Срещу подсъдимия И.К.Л. с внесения за разглеждане обвинителен акт е
повдигнато обвинение в това, че на 08.01.2016 г. около 01.30 часа в гр. И.,
обл. Софийска, е причинил на М.С.Р. *** телесна повреда, изразяваща се в
нараняване, проникващо в коремната кухина, извършено посредством оръжие с остър
връх и режещ ръб – нож, което осъществява състава на престъпление по чл. 129,
ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
Приет
е за съвместно разглеждане в наказателния процес предявения от пострадалия М.Р.
граждански иск в размер на 20 000 лв., представляващи обезщетение за
причинените му с престъплението неимуществени вреди – болки и страдания, ведно
със законната лихва от датата на увреждането. Пострадалият М.Р. е конституиран
в процеса като граждански ищец и частен обвинител.
При собствена
преценка на събраните в хода на проведеното пред първата инстанция наказателно
производство доказателства, настоящата съдебна инстанция установи следната
фактическа обстановка:
Подсъдимият И.Л.
и пострадалият М.Р. ***. Двамата се познавали от около 7 – 8 години, тренирали
заедно във фитнес зала в града и били приятели както помежду си, така и с
останалите посетители в залата.
На 06.01.2016
г., по време на тренировката в залата подсъдимият Л. поканил пострадалия М.Р.
на празненство по случай имения му ден (И.ден), което щяло да се състои на
07.01.2016г. в дома му. Пострадалият приел поканата.
На 07.01.2016
г. около 21.00 часа пострадалият Р. и братовчед му – свидетелят А. В.– тръгнали
към дома на подсъдимия. Двамата срещнали на входа С. П., приятел на
пострадалия, който ги подканил да влязат и им обяснил, че тържеството е на
втория етаж. Двамата влезли и ориентирайки се по шума достигнали до помещение,
представляващо комбинирани кухня и трапезария, разделени от портална врата.
Вратата била отворена, а масите с напитки и храни били разположени една до
друга и в двете помещения.
В помещението
вече празнували около 15-20 гости на именика И.Л.. Било шумно, чувала се
музика. Подсъдимият И.Л. обслужвал гостите си с храни и питиета, вдигали се
наздравици. Около полунощ гостите започнали да се разотиват, а приятелката на
подсъдимия – свидетелката Р. В.се извинила на гостите и легнала да спи в
съседната стая в къщата, откъдето чувала шума от купона, но не и разговорите
между гостите и домакина.
Пострадалият М.Р.
излизал на два пъти в коридора на къщата и там провел разговори по телефона с
приятелката си и майка си – свидетелката Г. Р.. На последната пострадалият
казал, че ще остане още известно време на тържеството за имения ден на
подсъдимия и ще се прибере по-късно.
След
разотиването на част от гостите на празника останали домакинът И.Л.,
пострадалият М.Р. и свидетелите Г. С., П. К., Ч. П., В. Д., Х. З. и А. Д..
Всички те се събрали в дъното на масата, разположена от страната на кухнята - към
прозорците. Масата била поставена в ъгъла на стаята, перпендикулярно на късата
стена (до прозореца), от която страна никой не седял и успоредно на по-дългата
стена (на която в частта срещу масата имало плътна стена), на разстояние от
приблизително метър от стената. В ъгъла между стената и масата седял свидетелят
П. К., до него седял пострадалият М.Р., от дясната страна на пострадалия се
намирал свидетелят Г. С., а до него и в края на масата било мястото на
подсъдимия И.Л.. Последният ставал често, тъй като се грижел за гостите си. От
отсрещната страна на масата, към вътрешността на стаята, местата били заети
съответно от свидетеля Ч. П. (който седял срещу свидетеля П. К.), до него седял
свидетелят Х. З. (който често отсъствал от мястото си), от дясната му страна се
намирал свидетелят В. Д. (чието място се падало едновременно срещу свидетеля Г.
С. и пострадалия Р.) и след това в края на масата седял свидетелят А. Д. (който
също често ставал от мястото си, а в някакъв момент излязъл и от къщата).
Всички били
употребили алкохол, като най-повлиян от него бил свидетелят Г. С.. Той
подхванал разговор за починал наскоро общ приятел на компанията и по темата
започнал спор между него и свидетеля П. К.. Повлиян от алкохола, свидетелят С.
направил непремерени и емоционални изказвания, които подразнили пострадалия Р.
и той му направил забележка. Тъй като свидетелят С. не преустановил
изказванията си по темата, пострадалият Р. му казал, че е започнал да прекалява
и го ударил с длан зад врата. Свидетелят С., който бил в силно алкохолно
опиянение, не реагирал на удара. Тогава пострадалият го ударил повторно в
областта на главата, а свидетелят станал прав. И двата удара
не били нанесени с голяма сила и поради това от тях не останали видими следи по
свидетеля С..
Усещайки назряващия
помежду им конфликт, свидетелят П. К. също се изправил, като се намирал зад
гърба на пострадалия Р.. Последният бил доста по-висок от него и поради това
свидетелят К. не можел да възприеме нищо от случващото се пред пострадалия, но
го хванал през кръста, а след това преместил ръцете си и по-нагоре през гърдите
му (под мишниците), в опит на ограничи движенията му и да предотврати
евентуално сбиване между Г. С. и М.Р.. Поради описаната по-горе липса на
реакция от страна на пияния С. до сбиване между него и пострадалия не се
стигнало.
В този момент
се намесил домакинът на тържеството –
подсъдимият И.Л.. Той обвинил пострадалия Р., че разваля празника му. На масата
в близост до двамата имало оставен метален кухненски нож, дълъг около 25 см.
Подсъдимият И.Л. минал зад стола на свидетеля Г. С., който стоял изправен с
лице към масата и застанал от лявата страна на пострадалия Р., като се опитал
да хване ръцете му и при това движение поставил за кратко лявата си ръка на
дясното рамо на пострадалия.
Междувременно
свидетелят С. седнал на стола си. Подсъдимият Л. взел описания нож в дясната си
ръка и нанесъл с него пробождащ удар в корема на пострадалия Р., в близост до
пъпа му.
Пострадалият М.Р.
усетил топлина по тялото си и започнало да му причернява пред очите. Той
погледнал към подсъдимия И.Л., който в това време се бил отдръпнал и видял, че
подсъдимият държи ножа в дясната си ръка, като острието било насочено към
пострадалия и ножът бил окървавен. Пострадалият М.Р. поискал от свидетеля
Колчев да го пусне, тъй като му е топло. Тогава свидетелят Колчев погледнал към
пода на стаята, видял там капки кръв и махнал ръцете си от пострадалия. Пострадалият
повдигнал тениската си и видял от дясната страна на корема си, в близост до
пъпа голяма рана. Той се изплашил, а в стаята настанала суматоха.
Свидетелят К. съблякъл
тениската си и я подал на пострадалия Р., за да притиска с нея раната, след
което излязъл от къщата с цел да търси автомобил, с който да откарат пострадалия
във ФСМП в гр. И.. На двора той срещнал излезлия по-рано свидетел А. Д. и го
попитал дали е с колата, на което Д. отговорил отрицателно. Без да му обяснява
какво се е случило, свидетелят П. К. отишъл да вземе паркирания си наблизо лек
автомобил. В този момент на двора излязъл и свидетелят В. Д., който водел
пострадалия Р.. Едновременно с тях етажа на къщата напуснал в неизвестна посока
и подсъдимият И.Л.. Свидетелите Х. З. и Г. С. се прибрали по домовете си.
Да помогне се
присъединил и свидетелят Д., който все още не разбирал какво се е случило. В
това време свидетелят К. докарал автомобила си и заедно със свидетелите В. Д. и
А. Д. закарали пострадалия М.Р. ***. Шофирал свидетелят К..
Последен,
около 5 мин. по-късно от останалите, къщата напуснал свидетелят Ч. П., който се
забавил, тъй като срещнал по стълбите майката на подсъдимия – свидетелката О. Л.,
обяснил й какво се е случило и тя го изпратила до входа.
Във ФСМП – гр.
И., пострадалият Р. и придружителите му били посрещнати от дежурния д-р Ц. и
медицинската сестра Д. А. (семейна приятелка на Р.) около 2:00 часа на
08.01.2016г. Пострадалият се качил сам по стълбите на спешния център, притискайки
с тениска корема си. Той бил в шок, с голяма кръвозагуба и ниско кръвно
налягане, поради което дежурният екип предприел спешни мерки и в рамките на 8-9
минути линейка (управлявана от свидетеля П. В.) с пострадалия и доктор Ц.
потеглила за МБАЛ „Св. А.“ в гр. С.. Преди това лекарят сигнализирал в
полицията за случая, а свидетелката А. се обадила на майката на пострадалия –
свидетелката Г. Р.. А. й съобщила, че синът й е наръган с нож в областта на
корема и го транспортират с линейка към МБАЛ „Св. А. в гр. С.. Незабавно
майката на пострадалия заедно със съпруга си и втория си син потеглили към столицата. Пристигайки в МБАЛ
„Св. А.“, те заварили свидетелите В. Д., П. К. и Б. А., които не казали
подробности за случилото се.
Полицейските
служители пристигнали в спешния център по времето, когато товарели пострадалия
в линейката, за да го транспортират до гр. С.. Дежурният полицай – свидетелят Г.
попитал пострадалия какво се е случило, а той му отговорил: „Нищо.“ Свидетелят
оценил състоянието му като адекватно, но малко нервно и не му задавал повече
въпроси в този момент.
Пострадалият М.Р.
бил опериран по спешност от свидетелите д-р Зиновиева и д-р Зия, а на сутринта
разказал на баща му, че е бил прободен с кухненски нож от подсъдимия И.Л..
На
пострадалия била извършена спешна коремна операция с последващо интензивно
лечение в хирургично отделение, като животът му бил в реална опасност. Било
констатирано причинено му прободно-порезно нараняване с разкъсване на мускули и
перитонеум, нарушена цялост на чреводържателя на илеума (сегмент от тънкото
черво) с наличие на хематом, десерозация на сегмент от тънкото черво, което
преценено в цялост представлявало нараняване, проникващо в коремната кухина,
при което е създаден пряк контакт между коремната кухина и външната среда.
Подсъдимият И.Л.
не могъл да бъде открит до сутринта на 08.01.2016 г., когато майка му го
намерила спящ в лятната кухня в двора на къщата. След като му обяснила, че
полицията го търси, той казал, че ще отиде в полицията, след като се разходи и
подреди мислите си от предния ден, като й поръчал на предаде на брат му да
намери адвокат.
Следоперативният
период при пострадалия протекъл нормално. Първоначално той изпитвал интензивни
болки, не можел да се обслужва сам и в ежедневните си дейности бил подпомаган
от родителите си – свидетелите Г. и С. Русенини.
Пострадалият се явявал на определените
от свидетелката д-р Зиновиева профилактични прегледи, болките постепенно
затихнали и той се възстановил от нараняването около месец, месец и половина.
След това
пострадалият Р. започнал работа на длъжност „охранител-шофьор“ в Община И. и
същевременно възстановил в пълен обем тренировките си във фитнес залата. Впоследствие пострадалият развил усложнение от първичната
операция – постоперативна вентрална херния 7х8 см. с множество сраствания между
епигастриум, тънките черва и париеталния перитонеум. Лечението му наложило
втора хирургична операция, която му причинила болки и страдания за целия
възстановителен период от около месец, с постепенно стихващ интензитет.
Таза
фактическа обстановка се установява от събраните в хода на производството пред
РС И. доказателства, а именно: гласни – показанията на свидетелите Е. Л. Г., Б.
С. Г., Д. Х. Д. – И., В. М. Р., О. Д. Л., Б. А., А. В., Д. Г. Б., Б. И. И., Е.
Г. К., К. П. К., Д. Й. А., П. И. В., д-р Ц. Й. Ц., Г. Д. Г. и д-р Я. Р. З.;
писмени доказателства и приетите експертни заключение. Установената от
въззивния съд фактическа обстановка съвпада изцяло с приетата такава в мотивите
към първоинстанционната присъда
Въззивният съд
се съгласява с направения от първоинстанционния съд извод, че в конкретния
случай се открояват няколко групи свидетели.
Първата от
тези групи са гостите на имения ден на подсъдимия Л., които останали до самия
край на тържеството – свидетелите Г. С., П. К., Ч. П., В. Д., Х. З., А. Д. и М.Р..
Всички те, с изключение на свидетеля А. Д. са се намирали в помещението, в
което е бил нанесен ударът с нож в корема на пострадалия Р., при това в
непосредствена близост до подсъдимия и пострадалия. Действително, прави впечатление,
че освен пострадалият Р. никой от останалите гости не сочи пряко подсъдимия Л.
като извършител на деянието, макар всеки от тях да съобщава възприетите от него
обстоятелства в процесната нощ относно разположението на присъстващите в помещението,
диалога между пострадалия и свидетеля С., действията на пострадалия спрямо
свидетеля С. и намесата на подсъдимия Л..
Така
пострадалият Р. признава, че емоционалната реакция на пияния Г. С. по адрес на починалия
им общ приятел „Де ла Пенята“ го притеснила да не би С. да му посегне пръв и
затова му ударил „един задвратак“, след което подсъдимият Л. се намесил с
репликата, че му развалят имения ден и се сборичкали.
В приобщените
по реда на чл. 281, ал. 1, т. 2 от НПК показания на свидетеля В. Д. същият
твърди, че свидетелят С. се разплакал, а пострадалият Р. първоначално го ударил
веднъж зад врата, след кратка пауза го попитал иска ли да го нокаутира и му
нанесъл още няколко удара в главата - като свидетелят С. станал прав, а
свидетелят П. К. и подсъдимият И.Л. скочили „да ги разтърват“.
Свидетелят П.
сочи пред съда, че пострадалият Р. обиждал свидетеля С. и след първоначалния
удар му нанесъл и втори такъв; че подсъдимият Л. се опитал да хване ръцете му
„да не удари Г.“; тогава се намесил и свидетелят К. – но не успял да удържи
пострадалия. Свидетелят П. съобщава, че докато подсъдимият се опитвал да укроти
физически пострадалия, някой от компанията извикал, че „по М. има кръв“.
Свидетелят К.
също съобщава, че пострадалият нанесъл два удара на свидетеля С., без
последният да му е отвръщал, след което самият той хванал пострадалия отзад през
гръдния кош с цел да ограничи движението на ръцете му - но пострадалият
продължил да се движи, а свидетелят нямал видимост напред от тялото му и не
видял какво се случва, макар в някакъв момент от схватката да усетил ръката на
подсъдимия на лявото рамо на пострадалия.
От своя страна
свидетелят Г. С., макар да твърди първоначално пред съда, че на масата не е
възниквал спор, а той самият не е имал физически контакт с пострадалия и нищо
необичайно не се е случило на имения ден, в хода на разпита заявява спомен как
пострадалият е „гушнат“ от свидетеля К. и как подсъдимият го бил хванал
„отгоре“. Липсата на спомени у този свидетел първоинстанционният съд правилно е
отдал на силното му повлияване от алкохол, за което са налице гласни
доказателства – показанията на останалите присъствали на имения ден свидетели,
а така и признанието на същия свидетел, че е употребил алкохол „нормално“ за
имен ден – бил пиян.
При така
изложеното, макар никой от посочените свидетели да не е видял как подсъдимият Л.
нанася удара с нож с корема на пострадалия Р., то за въззивния съд е несъмнено установено, че
именно подсъдимият е сторил това. За да достигне до този извод, съдът извърши
съвкупен анализ на показанията на всички присъствали в момента на получаване на
нараняването от пострадалия свидетели, които безпротиворечиво установяват
местоположението на всеки от тях в помещението и разположението му спрямо
останалите, както и предприетите от всеки от тях действия. Видно е, че пред
пострадалия са се намирали свидетелят Г. С. (пиян и без физическа реакция на
случващото се) и подсъдимият Л., като последният се е боричкал с пострадалия. Пострадалият
Р. също сочи, че не е видял точно момента на нанасянето на удара с ножа от
подсъдимия Л., но е сигурен, че веднага
след това възприел как подсъдимият се отдръпва от него, държейки в ръката си
нож и по острието на ножа има кръв, а след това
видял и раната на корема си.
Първостепенният
съд е извършил задълбочен анализ на всички гласни доказателства, отчел е
възникналите противоречия между заявеното от свидетелите пред съда и в
приобщените показания от досъдебното производство, като законосъобразно е дал
вяра на показанията, датирани най-близко до времето, в което е извършено
деянието, а останалите е ценил като допълващи такива дотолкова, доколкото не
противоречат на вече изложеното от свидетелите.
При анализа си
първоинстанционният съд се е доверил частично на показанията на свидетелките Р.
В.и О. Л., отчитайки роднинската връзка между последната и подсъдимия и
отношенията, в които се намирал той с първата към инкриминирания момент.
Настоящият съдебен състав също счита, че изложеното от тях относно предприетите
действия по почистване след празненството и появата на полицейските служители е
логично и се подкрепя от останалите гласни доказателства, а доколкото никоя от
свидетелките не е присъствала на самия случай, без значение е заявеното от тях,
че не са разбрали какво се е случило.
Като
достоверни оценява въззивния съд, както това е сторил и първоинстанционния,
показанията на медицинските лица (относно състоянието му и извършената
хирургическа интервенция) и родителите на пострадалия (относно протичането на
възстановителния период).
Първоинстанционният
съд правилно е оценил като годен доказателствен източник съставения на
08.01.2016 г. протокол за оглед и изготвения към него фотоалбум, с който са
иззети натривки за петна от кръв и 11 бр. кухненски ножове, тъй като е изготвен
при спазване изискванията на чл. 131 от НПК. Тълкувайки го във връзка с
показанията на свидетелите очевидци, съдът е отчел, че той дава важна
информация за това как е била разположена масата, на която са седели
присъствалите на тържеството и разстоянията помежду им. Направените в хода на
досъдебното производство следствени експерименти са целели отстраняването възникнали
при събирането на гласните доказателства противоречия, респ. попълването на
пропуски, за което процесуалният закон предвижда друг ред, но протоколите от
тях и събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства посредством
разпита на поемните лица дават информация, относима към преценката за
достоверността на показанията на присъствалите на тържеството свидетели.
Приетите от
съда експертни заключения, вкл. това на назначената в хода на съдебното
следствие комплексна медицинска експертиза, установяват, че на пострадалия М.Р.
са причинени с едно нараняване две телесни увреждания, отговарящи на средни
телесни повреди, а именно нараняване, проникващо в коремната кухина и
разстройство на здравето, временно опасно за живота. В подкрепа на изводите на
съда са обсъдените по-горе гласни и писмени доказателства и експертни
заключения, а така също и данните от медицинските документи.
В конкретния
случай от държавното обвинение е поискано да бъде допуснато от съда изменение
на обстоятелствената част на повдигнатото срещу подсъдимия И.Л. обвинение, в
смисъл, че на посоченото в обвинителния акт място е причинил на М.Р. две средни
телесни повреди, изразяващи се в нараняване, проникващо в коремната кухина и
увреждане на коремните органи по входа на раневия канал, които са причинили
разстройство на здравето, временно опасно за живота, извършено посредством
оръжие с остър връх и режещ ръб – нож – престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал.
1 от НК. Съдът е отказал да допусне така поисканото изменение на обвинението с
аргумента, че при липсата на изложени различни от посочените в обвинителния акт
фактически твърдения във връзка с начина на причиняване на увреждането, липсват
основания за изменение на повдигнатото обвинение. Съдът е приел, че изложеното
от вещите лица по допуснатата СМЕ за причинено освен нараняване, проникващо в
коремната кухина и разстройство на здравето, временно опасно за живота, не може
да бъде квалифицирано като съществено по смисъла на чл. 287 от НПК от гледна
точка на положението на обвиняемия.
Според
съдържанието на нормата на чл. 287, ал.1, пр.1-во от НПК и правната
теория и съдебна практика, изменението на обвинението винаги е съществено,
когато събраните на съдебното следствие доказателства изменят фактическите
обстоятелства на деянието в обвинителния акт и дават основание за прилагане на
закон за същото или еднакво престъпление, по което подсъдимият не се е
защитавал. В тази насока е и ТР № 57 от 04.12.1984 г. по н. д. № 43/1984 Г.,
ОСНК на ВС. Дали изменението е съществено или несъществено, се решава във всеки
конкретен случай. В настоящата хипотеза, независимо от обстоятелството, че
причинените с едно нараняване телесни увреждания са установени в хода на
съдебното следствие като повече от едно, то и двете отговарят на
медикобиологичния критерий за средна телесна повреда и следва да се
квалифицират като причинена една средна телесна
повреда, тъй като в резултат на посегателството от обективна и
субективна страна е осъществено изпълнителното деяние на едно и също
престъпление. Такова е и първоначалното предявено на подсъдимия обвинение, а
тъй като заключението на комплексната експертиза не влече след себе си различни
от посочените в обвинителния акт фактически твърдения и не налага прилагане на
закон за по-тежко наказуемо престъпление, са липсвали основания за изменение на
обвинението от прокурора.
Относно
оръжието, с което е причинено нараняването, според експертите при причинената на пострадалия кожна рана с
дължина пет сантиметра, всяко хладно оръжие тип „нож“ с ширина на острието в
най-широката му част до 50 мм е възможно да е причинило нараняването, като се
вземе предвид, че точните размери на повредата по тъканта на тениската са 44 мм.
В съдебно заседание вещите лица са посочили, че увреждането е възможно да е
било получено с всеки един от иззетите и изследвани в хода на досъдебното
производство ножове, като изключват възможността увреждането да е причинено от
друг тип предмет, например от стъкло, а също и възможността да се касае са
самонараняване в динамиката на инцидент тип „борба“, и подробно са изложили
аргументите си за това. Въззивният съд не намира основание да не се довери на
заявеното от експертите, които в хода на съдебното следствие са дали отговор на
всички поставени от страните въпроси и компетентно са защитили направените от
тях изводи.
Въззвният съд
не споделя изложените във въззивната жалба на защитника на подсъдимия за
допуснати съществени процесуални нарушения, с които е ограничено правото на защита, както и за
предубеденост на първонистанционния съд. Тълкуването на доказателствата е
извършено от съда прецизно и с необходимата задълбоченост, като нито едно
доказателство не е оставено без внимание. В мотивите към присъдата всяко от тях
е обсъдено поотделно и в съвкупност с останалите, поради което не е налице
соченото от защитника превратно тълкуване на много от доказателствените
източници. Механизмът на причиняване на телесното увреждане е категорично
установен от експертните заключения и няма основания да бъде приет за
невъзможен, както се твърди от защитника. Освен това, липсата на конкретното
оръжие на престъплението е без значение в случая, тъй като вида и параметрите
му са установени в достатъчна степен както от гласните доказателства
(показанията на пострадалия), така и от експертните заключения.
В заключение,
установените данни от доказателствените средства, правилно оценени от първата
инстанция, при спазване на процесуалното изискване по чл. 303, ал. 2 от НПК,
законосъобразно са я мотивирали да приеме, че е доказано по несъмнен начин
осъществяването от подсъдимия И.Л. на състава на престъплението по чл. 129, ал.
2, вр. ал. 1 от НК.
При проверката
на присъдата въззивната инстанция констатира, че при определяне на вида и обема
на наказателната репресия спрямо подсъдимия И.Л. районният съд е приел, че е
налице както отегчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство - каквато е високата
степен на обществена опасност на конкретното деяние, така и смекчаващи такива –
чистото съдебно минало на подсъдимия, добрите характеристични данни за него, трудовата
му ангажираност и обстоятелството, че действията му са били улеснени от
състоянието на негативна емоция поради провала на тържеството му. Съдът
е приел и че извършеното е провокирано от натрупани негативни емоции у
подсъдимия Л..
Въззивната
инстанция се съгласява частично с този извод, тъй като за разлика от първоинстанционния
съд намира, че степента на обществена опасност на конкретното деяние не
надвишава обществената опасност на останалите деяния от същия вид. Касае се за
обикновен, битов случай на нанасяне на телесна повреда, повлиян в значителна
степен от въздействието на изпития от присъстващите на празненството по случай
имения ден алкохол.
По делото
липсват данни преди процесния случай между подсъдимия и пострадалия да е имало
натрупано напрежение. Напротив, двамата са се движили в една и съща компания,
тренирали са заедно във фитнес залата и именно добрите взаимоотношения между
тях са подбудили подсъдимия да покани пострадалия у дома си, за да отпразнуват
заедно имения му ден. Разпитаните пред съда свидетели – участници в
тържеството, сочат приятелските взаимоотношения между подсъдимия и пострадалия,
както и че двамата съвместно са присъствали на много празненства. Свидетелката Г.
Р. (майка на пострадалия) заявява, че в процесната нощ във Фейсбук са били
качени снимки, на които присъстващите на тържеството са изглеждали видимо
щастливи и са прекарвали добре. Действително, пострадалият М.Р. съобщава, че
преди случая е имал субективното усещане за лека враждебност у подсъдимия, но
сам признава, че Л. никога не я е показвал видимо и двамата не са влизали в
противоречие. Следователно, доказателствата по делото установяват, че до
процесния случай пострадалият и подсъдимият са били в добри и дори приятелски
отношения.
Самият случай
разкрива особености, към които първоинстанционният съд е подходил пестеливо, а
според въззивния съд те следва да се разгледат с необходимото внимание, при
преценката за конкретното наказание на подсъдимия и размера на дължимото от
него обезщетение на пострадалия. В посочения контекст от особено значение е не
само поведението на подсъдимия към пострадалия, но и поведението на пострадалия
в хода на тържеството. Гласните доказателства установяват, че празненството в
дома на подсъдимия по повод имения му ден протичало нормално и безпроблемно до
момента, в който пострадалият Р. посегнал физически към свидетеля Г. С., в
отговор на непремерените му и емоционални изказвания във връзка със смъртта на
общ на компанията приятел. Именно поведението на пострадалия Р. станало причина
свидетелят К. да се намеси и да го хване през кръста, за да ограничи движенията
му и да предотврати евентуално сбиване между него и повлияния от алкохола Г. С..
Действията на пострадалия се отразявали негативно на тържеството по случай
имения ден на подсъдимия Л. и той се намесил, като минал зад свидетеля С. и
първоначално опитал да хване ръцете на пострадалия.
Макар
свидетелите, присъствали в посочения момент, да не са единодушни в това колко
удара всъщност е нанесъл пострадалият в областта на главата и врата на
свидетеля С. (пострадалият твърди, че е един; свидетелят Д. – че след
първоначалния удар зад врата нанесъл още няколко в главата му; а свидетелите П.
и К. – че ударите са били два), според въззивния съд е несъмнено, че се касае
за повече от един удар. Нито един от ударите не оставил видими следи по
свидетеля, поради което съдът приема, че силата им е била незначителна и те по
съществото си са представлявали както проява на отношението на пострадалия към
изявлението на свидетеля С., така и манифестация на неуважение към тържеството
в дома на подсъдимия Л..
От друга
страна, според въззивния съд в конкретния случай няма основание да бъде прието,
че деянието е извършено от подсъдимия Л. в състояние на силно раздразнение,
предизвикано от пострадалия с насилие, с тежка обида, с клевета или с друго
противозаконно действие, от което са настъпили или е било възможно да настъпят
тежки последици за виновния или негови ближни. В случая липсва реализирано
непосредствено и противоправно нападение от страна на пострадалия срещу личността
на подсъдимия, а поведението на пострадалия, макар и укоримо поради
демонстрацията на известно неуважение към свидетеля С. и към подсъдимия Л. (като
домакин на тържеството), не попада в категорията действия, годни за предизвикат
силно раздразнение, от които са настъпили или е било възможно да настъпят тежки
последици за виновния или негови ближни. На
основата на приетите по-горе фактически положения, които в пълнота покриват
субективните и обективни признаци на престъплението по чл. 129, ал. 2, вр. 1 от НК,
материалният закон е бил приложен правилно от първоинстанционния съд.
Деянието е
извършено от подсъдимия при условията на пряк умисъл, изводим от избраните от
него начин и средство за причиняване на увреждането.
При
преценката си относно наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия,
районният съд правилно е съзрял чистото съдебно минало и добрите
характеристични данни за подсъдимия, събрани в хода на наказателното
производство. Тези данни за подсъдимия, съотнесени към продължителността на
наказателното производство от почти пет години, без случаят да разкрива някаква
фактическа и правна сложност и без подсъдимият да има съществен принос към
забавянето на процеса, според въззивния съд обосновават извод за наличие
единствено на смекчаващи отговорността обстоятелства, без обаче да бъдат докрай
изпълнени заложените в разпоредбата на чл. 55 от НК критерии за определяне на
наказанието. Следователно, съответно на извършеното от подсъдимия Л. се явява
наказание лишаване от свобода, определено в близост до минимално допустимия от
закона размер, а именно една година лишаване от свобода, в какъвто смисъл
следва да бъде изменена контролираната присъда.
Правилно
и законосъобразно първостепенният съд е съобразил в постановената присъда
наличието на предпоставките на чл. 66, ал. 1 от НК и е отложил изпълнението на
наказанието лишаване от свобода за срок от три години.
Така
определеното наказание е адекватно на извършеното от подсъдимия И.Л. и ще съдейства
за поправянето и превъзпитанието му, както и за постигане целите на генералната
превенция; по този начин подсъдимият ще се поправи и превъзпита към спазване на
закона и добрите нрави, и в същото време наказанието ще подейства предупредително и възпитателно
върху него и останалите членове на обществото.
При
тези изводи на съда за установяване авторството на подсъдимия в извършване на
престъплението, предмет на обвинителния акт, предявеният граждански иск от М.Р.
е доказан по основание. Относно размера на обезщетението за причинени
неимуществени вреди въззивният съд прие, както това е сторил и първостепенният
съд, че деянието по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, извършено от подсъдимия И.Л.,
безспорно е общественоопасно и противоправно и представлява неправомерно
увреждане по смисъла на чл. 45 от ЗЗД, след като е налице виновно поведение от страна на дееца.
По тази причина са налице предпоставките за ангажиране гражданската отговорност
на подсъдимия - виновно и противоправно поведение, причинени неимуществени
вреди на гражданския ищец и пряка и непосредствена причинна връзка между тези
вреди и действията на подсъдимия. Претърпените от пострадалия болки и страдания
и състоянието му след случая се установяват не само от показанията на неговите
родители, но и от заявеното от свидетелите Е. Г., Б. Г., Д. И. и В. Р. (брат на
пострадалия).
При
отчитане на критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, въз основа на тях и
като съобрази описаното по-горе поведение на пострадалия Р. спрямо свидетеля С.,
с което пострадалият проявил
неуважението си не само към свидетеля, но и към домакина И.Л. – проваляйки
тържеството в дома му, настоящият съдебен състав прие, че отмереното от
районния съд обезщетение в размер от 13500лв. се явява завишено. Справедливо овъзмездяване на
претърпените от гражданския ищец за нанесените му с престъплението неимуществени
вреди е сумата от 5000 лева, в какъвто смисъл следва да бъде изменена
контролираната присъда. Този размер е съобразен с установената съдебна практика
в подобни случаи, тъй като според въззивния съд увреденият Р. е допринесъл за
настъпването на вредите, поради провокативното си поведение. Освен това, видно
от гласните доказателства и от разпита на вещите лица пред съда, физическото
състояние на пострадалия е било възстановено сравнително бързо, като около месец
– месец и половина след случая той отново е бил в състояние да тренира във
фитнес залата и той е започнал активни тренировки. В тази насока са показанията
на свидетелите В. Д. (според който пострадалият се е появил във фитнес залата
още в края на месец януари 2016 година и на свидетеля направило впечатление именно
това, че е в залата толкова скоро след инцидента) и Д. Б. („той дойде да
тренира там, където тренирахме може би след месец, месец и половина…повече от
един път съм го виждал…тренираше си нормалните упражнения“). За тези свидетели
не се установява да са в някакви отношения с подсъдимия или пострадалия –
предхождащи, по време на случая или последващи го, които да провокират
депозирането на показания в ущърб на пострадалия, поради което съдът кредитира
заявеното от тях с доверието си и приема, че първоначално изпитваните от
пострадалия болки и страдания са отшумели сравнително бързо във времето.
При
така изложеното присъдената от първоинстанционния съд парична компенсация за
тях е завишена, независимо от обстоятелството, че според заключението на
допуснатата в хода на съдебното следствие СМЕ с прободно-порезното нараняване в
корема на пострадалия са били причинени едновременно нараняване, проникващо в
коремната кухина и разстройство на здравето, временно опасно за живота. Видно е
от разпита на вещите лица в съдебно заседание, че тъй като никъде в
медицинската документация след първата операция не е вписано оздравителният
процес да е протекъл с усложнения, то може да се приеме, че след един месец
пострадалият Р. е бил напълно здрав. Според вещите лица няма данни от
медицинска гледна точка след изписване от болницата пострадалият да е бил със
„системи и маркучи“, нито да е носил колан и не е имало причина да носи колан (както
се твърди в част от гласните доказателства).
Относно
необходимостта от втора операция на пострадалия, която е извършена по време на
производството пред първата инстанция, експертите Й. и Н. поясняват, че при М.Р.
е диагностицирана постоперативна вентрална херния, т.е. дефект на предната
коремна стена в областта на оперативния белег от първата операция. Този вид
коремни дефекти могат да се получат в седмици, месеци или дори години след
операцията, като най-често са резултат от самата операция, затлъстяване,
хронични системни заболявания, нарушения в съединителната тъкан, неспазване на
указанията за хигиенно-диетичен режим в постоперативния период и др. В
конкретния случай според вещите лица не може да се посочи точната причина за
появата на хернията, като е възможно тя да е в резултат както на вътрешни
причини, пряко свързани с първичния инцидент, така и от силово натоварване
(фитнес).
При
тези изводи на въззивния съд, гражданският иск за разликата от 5000 лв. до
присъдения от първоинстанционния съд размер от 13 500 лв. следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
Законосъобразно
първостепенният съд е присъдил на гражданския ищец и частен обвинител Р. и
сумата от 1500.00 лева осъществени разноски за адвокатски хонорар.
Предвид
намаления размер на уважената част от гражданския иск следва да бъде съответно
намалена и възложената на подсъдимия Л. държавна такса по иска, а именно от 540
лева на 200 лева, дължима по сметка на РС И..
Съобразно
изводите на съда правилно и законосъобразно на подсъдимия е възложено
заплащането на останалите осъществени по делото разноски.
При
цялостната проверка на атакуваната присъда не се установяват нарушения на
материалния или процесуалния закон, обуславящи отмяна на съдебния акт на
първата инстанция. Приетите за установени от районния съд фактически положения
изцяло се подкрепят от наличния доказателствен материал. Фактическата
обстановка по делото е правилно установена и изведена от събраните
доказателства, като единственото несъгласие от въззивния съд – относно броя на
ударите върху свидетеля С., е коментирано по-горе в настоящото решение и не е
основание за съществено изменение на направените от районния съд изводи. По
делото са събрани всички възможни и достатъчни доказателства, изясняващи
обективно и пълно релевантните за настоящия случай факти и обосноваващи
направените правни изводи.
Не
са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила в досъдебното
производство и по време на съдебната фаза, а разследващите органи и районният
съд са спазили всички процесуални изисквания.
По изложените
съображения и
на основание чл. 334, т. 3, вр. чл. 337, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от НПК, С. окръжен съд
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ присъда
от 17.12.2019 г., постановена по НОХД № 304/2017 г. по описа на Районен съд И.,
както следва:
-намалява
размера на наложеното наказание лишаване от свобода на една година;
-намалява
размера на уважената част на гражданския иск, предявен от М.С.Р. от 13 500 лева (тринадесет хиляди и
петстотин лева) на 5000 лева (пет хиляди лева), като отхвърля иска за разликата
над уважения размер от 5000 лева до 13500 лева и
-намалява
размера на дължимата от подсъдимия И.К.Л. държавна такса на 200 лева (двеста
лева).
ПОТВЪРЖДАВА
присъдата в останалата част.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………….
ЧЛЕНОВЕ: 1:………………
2:………………