Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
Номер 07.11.2019г., град Дупница
IV, г.о.
Районен съд – Дупница състав
08.10. 2019
на Година
Миглена Кавалова
В открито заседание в
следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Росица Ганева
2.
Секретар:
Председателя на състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
гражданско 2425 2018
дело № по описа за г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, предявена от В.Й.Я., ЕГН **********, адрес: *** срещу Г.Й.Г., ЕГН: **********, адрес: *** А.
Ищецът твърди, че с ответника са единствени законни наследници на починалите им родители Йордан Г. Галилейски, бивш жител:***, починал, на 26.08.2012 г. и на Верка Видинова Галилейска., починала на 03.02.2018, г. бивш жител ***, които в наследство оставили следните недвижими имоти:
1. поземлен имот с идентификатор 68789.606.85, находящ се в гр. Дупница, община Дупница, област Кюстендил по КККР, одобрени със Заповед № 300-5-50/30.07.2004 г. на ИД на АГКК, няма издадена заповед за изменение в КККР, с вписан административен адрес: ул. „Благодарност” № 19-А, с площ от 248 кв.м., трайно предназначение на територия-урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване /до 10 м./, който имот е идентичен с имот стар идентификатор: няма, номер по предходен план: УПИ IV-660 в кв. 37 по РП на гр. Дупница и който е съсобствен и с други лица;
2. първи жилищен етаж от двуетажна масивна жилищна сграда, представляващ самостоятелен обект в сграда етажна собственост с идентификатор № 68789.606.85.1.1 с вписан административен адрес на имота: гр. Дупница, ул. „Благодарност” № 19, ет. 1, който самостоятелен обект се намира в сграда № 1, построена и находяща се в поземлен имот с идентификатор № 68789.606.85, с предназначение на самостоятелния обект жилище-апартамент, с площ от 75.40 кв.м., ведно със съответните идеални части от общите части на сградата, при съседи на самостоятелния обект: на същия етаж -няма, под обекта - няма, над обекта – няма.
Твърди, че с нотариално завещание № 5, т. 1, рег.№ 3739, дело № 5/ 09.10.2015 г. майката на страните Верка Видинова Галилейска й завещала собствените си 4/6 ид.ч. от 1/2 ид.ч. от дворно място, находящо се в гр. Станке Димитров (Дупница), ул. „Александър Достин” № 13 А ( ул. „Благодарност” № 19), съставляващо парцел XVI, в квартал 62, имот пл. № 1108, ведно с първи етаж от двуетажната жилищна сграда, построена в същото дворно място, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата. Твърди, че квотите, при които страните в процеса са съсобственици от описания по-горе недвижим имот са: 5/12 ид.ч. за ищцата от поземления имот и 1/12 ид. ч. за ответника от него, а от жилищния етаж - 5/6 ид.ч. за ищцата и 1/6 ид.ч. за ответника и че с ответника не могли доброволно да поделят жилищния етаж, описан по – горе, останал им в съсосбственост по наследство, предвид което моли съда да постанови решение, с което да допусне делба между страните на посочения по - горе в т. 2 първи жилищен етаж от къща с идентификатор № 68789.606.85.1.1 по КККР на гр. Дупница при права 5/6 идеални части за ищцата и 1/6 идеална част за ответника.
В срока за отговор на исковата молба е депозиран такъв от ответника чрез назначения му особен представител от съда адв. Д. ***, в който отговор се изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявената претенция за делба касателно размера на правата, претендирани от ищцата. Прави се възражение с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН и искане по чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на Нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит на основание покупко-продажба, правоприемство по наследство и завещание - констативен, акт № 27, том II, per. № 2300, нот. дело № 212 от 03.10.2018 г. на Нотариус Сийка Милева, вписана в регистъра на Нотариалната камара на Р. България под № 058 и район на действие - Районен съд гр. Дупница, в частта, в която е посочено, че правото на собственост е придобито по завещание, а именно за 5/6 ид. ч. от процесния първи жилищен етаж.
Съдът
като взе събраните по делото доказателства ведно с доводите и твърденията на
страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
В принципен план фактическият състав, пораждащ потестативното право по чл. 30, ал. 1 ЗН, включва кумулативната даденост на няколко елемента, а именно: 1/ ищецът да има качеството на наследник с право на запазена част; 2/ от неговия наследодател да е извършено дарствено разпореждане в полза на ответника и 3/ последното да накърнява запазената му част.
Когато наследникът упражнява правото си на възстановяване на запазената част срещу лице, което не е наследник по закон, е необходимо той да е приел наследството по опис (чл. 30, ал. 2 ЗН), което също е материална предпоставка за реализиране на това право (вж. т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 19.12.2013 г. по тълк. дело № 3 от 2013 г. на ОСГК на ВКС).
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест в исковия граждански процес (чл. 154 ГПК), ищецът трябва да установи: наследственото си качество; извършването на безвъзмездно разпореждане от наследодателя и спазването на изискването по чл. 30, ал. 2 ЗН, ако е налице хипотезата, получила нормативна регламентация в този законов текст. Ответникът пък носи тежестта да докаже, че наследството не се изчерпва само с дарения имот, а наследодателят е оставил и друго имущество, което може да покрие изцяло или поне частично запазената част на ищеца (вж. Решение № 261 от 09.07.2012 г. по гр. д. № 46/2012 г., I г. о. на ВКС).
При дарствен акт, с който наследодателят се е разпоредил с цялото си имущество, възстановяването на запазена част се извършва по правилата, важими за възстановяване на запазена част при универсално завещателно разпореждане, т. е. не се съставя маса по чл. 31 ЗН и не се прилага изискването по чл. 30, ал. 2 от същия закон (вж. Решение № 28 от 21.02.2014 г. по гр. д. № 825/2012 г., II г. о. на ВКС и Решение № 165 от 08.07.2014 г. по гр. д. № 568/2014 г., I г. о. на ВКС). В този случай възстановяването на запазената част се извършва в дробна част и не се изследва и въпросът за приложението на чл. 36 ЗН (вж. Решение № 50 от 16.05.2014 г. по гр. д. № 3614/2013 г., I г. о. на ВКС и Решение № 25 от 07.03.2014 г. по гр. д. № 4215/2013 г., I г. о. на ВКС). Аналогично е положението и когато се касае за дарение на идеална част от недвижим имот, изчерпваща цялото наследство (вж. Решение № 229 от 05.12.2013 г. по гр. д. № 3663/2013 г., II г. о. на ВКС).
Когато обаче са събрани фактически данни, че имотът, предмет на атакуваното безвъзмездно разпореждане, не изчерпва цялото имущество на наследодателя, за да се определи размерът на разполагаемата и на запазената част от наследството и съответно накърнена ли е последната, се съблюдава определен алгоритъм (вж. Решение № 34 от 12.05.2014 г. по гр. д. № 3542/2013 г., I г. о. на ВКС и Решение № 38 от 09.05.2016 г. по гр. д. № 3559/2015 г., II г. о. на ВКС). Този алгоритъм включва следните стъпки:
- формиране на наследствена маса по реда на чл. 31 ЗН;
- определяне на стойността на запазените и на разполагаемите части;
- изчисляване на дела, който наследниците със запазена част получават по закон от свободното имущество от наследството (онова, което не е било предмет на безвъзмездни разпоредителни актове), и
- съпоставяне на стойността на този дял със стойността на запазената част, при което ще се прецени дали последната е накърнена (такова накърняване ще е налице, ако полученото по наследство имущество е по-малко по стойност от размера на запазената част).
Съставянето на масата по член 31 ЗН обхваща:
- събиране на всички имущества (т. е. оценими в пари права), които наследодателят е притежавал при смъртта си (без значение дали е оставил завещание или не);
- изваждане на задълженията и на увеличението по чл. 12, ал. 2 ЗН, при което ще се получи т. нар. „чиста стойност“ на наследството, и
- прибавяне на даренията, с изключение на обичайните такива, според тяхното положение по време на подаряването и според стойността им по време на откриване на наследството за недвижимите имоти и по време на подаряването – за движимостите.
Ако се констатира накърняване на запазената част, се пристъпва към намаляване на безвъзмездните разпореждания, извършени от наследодателя, по правилата на чл. 32 – чл. 36 ЗН, до размера, необходим за допълването ѝ.
Общият принцип, на който са базирани цитираните разпоредби, е получаването в натура на запазената част от наследството, съответно задържане в натура на разполагаемата част. Когато в резултат на уважаването на иска по чл. 30, ал. 1 ЗН се наложи частично отменяне на завещание или на дарение по отношение на една неделима вещ, възможностите са две. Намалението да се извърши в дробна част, съобразно чл. 32 – чл. 34 ЗН, при което ще възникне съсобственост между ищеца и ответника, или прилагане на правилата на чл. 36, ал. 1 или ал. 2 ЗН, които целят избягването на съсобствеността, а оттам и на евентуална последваща делба на вещта. Последните се прилагат съответно и в хипотези, при които наследодателят е направил безвъзмездни разпореждания с повече от един недвижим имот. (вж. Решение № 104 от 24.06.2015 г. по гр. д. № 5871/2014 г., I г. о. на ВКС). Ако са налице условията по чл. 36 ЗН заветникът или надареният да задържи имота, той трябва да бъде осъден да заплати на наследника със запазена част паричната равностойност, нужна за допълването ѝ, без да е необходимо заплащането на тази сума да е било изрично поискано (вж. Решение № 66 от 20.04.2015 г. по гр. д. № 5654/2014 г., I г. о. на ВКС). Това е така, защото нейното присъждане представлява законна последица от уважаване на иска по чл. 30, ал. 1 ЗН.
Когато наследодателят съвместно със своя съпруг е извършил дарение на имот, притежаван от тях в режим на СИО, за целите на производството по чл. 30 ЗН се приема, че всеки от двамата съпрузи се е разпоредил с 1/2 идеална част, която би получил при прекратяването на имуществената общност. В този случай преживелият съпруг, участвал в дарението, също има качеството на наследник със запазена част (вж. Решение № 71 от 28.05.2013 г. по гр. д. № 754/2012 г., II г. о. на ВКС).
Така очертаните принципни положения имат пряко отношение към фактическите и правните проблеми, които поставя конкретният правен спор – предмет на делото, поради което именно на тяхната плоскост трябва да се потърси и решението им. В тази връзка е необходимо да се съобрази следното, като се отчете, че ответникът в процеса е направил възражение за накърняване на запазената му част от наследството на Верка Галилилейска, съответно искане за намаляване на завета до размера на запазената му част, като доктрината и юриспруденцията нямат спор относно това, че потестативното право по чл. 30, ал. 1 може да се осъществи в рамките на съдебен процес и чрез възражение, при което съдът го обсъжда в мотивите си без да постановява нарочен диспозитив в решението.
1./ Видно е от приетото като писмено доказателство удостоверение за наследници на Йордан Г. Галилейски, бивш жител ***, починал на 26.08.2012 г., че страните в процеса са наследници на него и на Верка Видинова Галилейска, починала на 03.02.2018, г. бивш жител ***, като страните в процеса са наследници по закон първа степен по права линия, т.е. притежаващи право на запазена част по смисъла на чл. 28, ал. 1 ЗН.
2./ Съгласно приобщения към доказателствения материал нотариален акт № 2 от 03.01.1965 г., том I, издаден по нот. дело № 2от 1965 г. по описа на Районен съд – гр. Дупница, наследодателите на страните по делото – техни родители са купили 1/2 идеална част от дворно място в гр. Станке Димитров ( сега Дупница), ул. „Александър Достин” № 13 - а, съставляващо парцел XVI в кв. 62, имот пл. № 1108 по плана на същия град, състоящ се от 247 кв.м. урегулирано пространство, при съседи: улица, Елисавета Михайлова Конова, Сотир Иванов Зашев и Тодорка Зашева, в резултат на което тези права са били придобити и от двамата наследодатели на страните в режим на СИО.
3./ Не се спори и относно това, че наследодателите на страните съвместно са дарили на ответника дворно място в с. Крайници, ул. „Верила” № 42. Обсъжданото обстоятелство се потвърждава и от приетия като доказателство по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот с № 74 от 23.03.2004 г., том I, рег. № 0932, издаден по нот. дело № 71 от 2004 г. по описа на кантората на нотариус Сийка Милева, с район на действие – района на Районен съд – Дупница, което дворно място образуващо УПИ пл. № 914, за който е отреден парцел XIV, попадащ в квартал 78 по действащия към момента на дарението регулационен план на с. Крайници, улична регулация, утвърдена със Заповед № 3695/03.10.1974г. с урегулирано пространство за целия имот 762 кв.м. при съседи на парцела УПИ пл. № 914, за който е отреден парцел XV - собственост на Христо К. Галилейски; парцел XIII - собственост на Богомил Лилов, улица, заключена между осови точки 253 - 252 - 255 – 263.
4./ Не се спори и относно това, че наследодателката на страните – тяхната майка е завещала на ищцата с нотариално завещание № 5, т. 1, рег.№ 3739, дело № 5/ 09.10.2015 г. собствените си 4/6 ид.ч. от 1/2 ид.ч. от дворно място, находящо се в гр. Станке Димитров (Дупница), ул. „Александър Достин” № 13 А ( ул. „Благодарност” № 19), съставляващо парцел XVI, в квартал 62, имот пл. № 1108, ведно с първи етаж от двуетажната жилищна сграда, построена в същото дворно място, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата.
5./ В този контекст, предвид безспорния факт, че вещните права, предмет на атакуваното завещателно разпореждане, са били притежавани от наследодателя на страните в процеса Веска Галилейска в режим на СИО с нейния съпруг, а Верка Галилейска се е разпоредил в полза на ответника В.Я. с нейната 1/2 идеална част от тези права върху ½ общо притежаваните идеални части от процесното дворно място в режим на СИО, както и с 4/6 идеални части от жилищния етаж, находящ се в дворното място, иначе казано Веска Галилейска към момента на направеното разпореждане в полза на ответника В.Я. ( 2015г.) е разполагала с ¼ идеална част лична собственост от процесното дворно място, което е било придобито в режим на СИО със съпруга й Йордан Галилейски и 1/12 идеална част от него в качеството й на наследник на починалия през 2012г. Йордан Галилейски, общо 4/12 ( 1/3) идеални части от дворното място и 4/6 (2/3) от първия жилищен етаж от къщата, построена в него – ½ лична собственост, придобита в режим на СИО и 1/6 в качеството й на наследник на Йордан Галилейски.
6./ Ответникът в процеса е представил доказателства, че посочените вещни права, предмет на оспорваното от завещателно разпореждане, не изчерпват цялото имущество на наследодателя. Този извод се подкрепя от приетите по делото три броя решения на ПК – Дупница и нотариален акт за дарение на недвижим имот в с. Крайници, посочен по – горе.
7./ От съвкупната преценка на посочените писмени доказателства се установява, че в момента на смъртта си наследодателя на страните Йордан Галилейски е притежавал правото на собственост върху следните недвижими имоти, находящи се в землището на с. Крайници, общ. Дупница, а именно:
- имот № 068314 по картата на землището на селото, представляващ ливада, мера от 0, 688 дка, шеста категория, намиращ се в местността „Над селото“;
- имот № 079004 по картата на землището на селото, представляващ др. посевна площ от 1, 999 дка, намиращ се в местността „Камера“;
- имот № 080183 по картата на землището на селото, представляващ друга посевна площ от 2, 615 дка, пета категория, намиращ се в местността „Камера“;
- имот № 146217 по картата на землището на селото, представляващ др. посевна площ от 1, 652 дка, намиращ се в местността „Галилейски хан“;
- имот № 146220 по картата на землището на селото, представляващ др. посевна площ от 4, 000 дка, намиращ се в местността „Галилейски хан“;
- имот № 052003 по картата на землището на селото, представляващ нива от 2, 604 дка, четвърта категория, намиращ се в местността „Лъката“;
- имот № 068010 по картата на землището на селото, представляващ ливада от 3, 285 дка, шеста категория, намиращ се в местността „Кафтаро“;
- както и дарения на ответника Г.Й. Галилейски преди смъртта на Йордан Галилейски, през 2012г. а именно през 2004г. имот с идентификатор 39339.504.59 по КККР на с Крайници, общ. Дупница, представляващ дворно място.
7./ Наличието и на друго имущество, притежавано от наследодателя към момента на неговата смърт, създава необходимостта от съставяне на маса по чл. 31 ЗН, тъй като само по този начин може да се прецени накърнена ли е или не запазената част на ищеца от наследството. Както бе посочено, формирането на тази маса включва следните стъпки:
7.1./ Сборуване на стойността на притежаваните от наследодателя имущества при смъртта му.
7.1.1./ В случая не са ангажирани доказателства за други имущества, останали в наследството, освен за горепосочените земеделски имоти и дворно място в с. Крайници, общ. Дупница, по отношение на които Верка Галилейска, чието завещателно разпореждане се оспорва като накърняващо запазената част от наследството й по отношение наследника Г.Й. Галилейски е била собственик заедно с Йордан Галилейски в режим на СИО, тъй като съдът приема, че и посочените земеделски земи и дворно място в с. Крайници са придобити по време на брака на наследодателите на страните – видно от решенията на ПК – Дупница, земеделските имоти са възстановени в стари реални граници на наследодателя на страните Йордан Галилейски, а не на негов наследодател, а относно имота в с. Крайници няма твърдения от страните, нито данни по делото да е бил собственост само на някой от двамата наследодатели на страните – обратно в нотариалния акт, обективиращ сделката на дарение на дворното място в с. Крайници на ответника Г.Г. е посочено, че дарения имот е придобит в режим на СИО от наследодателите на страните.
7.1.2./ От неоспореното заключение на назначената по делото съдебно-техническата експертиза се констатира, че стойността на земеделските имоти, към момента на откриване на наследството на Верка Галилейска възлиза общо на 10 830лв., за дворното място в с. Крайници е 13 000 лева лв., стойността на имоти с идентификатор 68789.606.85 ( ½ идеална част от него) и 68789.606.85.1.1 е заедно е 38 600 лева, като наследството на Верка Галилейска, доколкото се оспорва нейно безвъзмездно разпореждане от ответника от посочените суми се равнява съобразно разпоредбите на чл. 5 и чл. 9 ЗН на общата сума от 37 953, 33 лева.
7.2./ Изваждане на задълженията и на увеличението по чл. 12, ал. 2 ЗН.
7.2.1./ Ответникът по възражението за възстановяване на запазена част не е релевирал доводи и не е провел доказване относно извършването от негова страна на увеличение на наследството по реда на чл. 12, ал. 2 ЗН.
7.2.2./ Не са наведени от страните и не са ангажирани доказателства за задължения на наследодателя им Верка Галилейска.
7.2.3./ Липсват фактически данни за други задължения, включени в състава на наследството.
7.3./ Прибавяне на извършените дарения, с изключение на обичайните такива.
7.3.1./ Остойностяването на дарените недвижими имоти се осъществява според тяхното положение по време на подаряването и съобразно цената им по време на откриването на наследството (чл. 31, изр. 2, предл. 1 ЗН).
7.3.2./ Под положение на недвижимия имот по време на подаряването се разбира, че не се взема предвид увеличение на стойността му, дължащо се на действията на самия надарен. Това отговаря и на семантичната основа, върху която е базиран чл. 31 ЗН, а именно изчисляване на стойността на наследството към момента на откриването му, каквото то би било, ако атакуваното безвъзмездно разпореждане въобще не е било направено.
7.3.3./ Посредством заключението на съдебно-техническата експертиза е изяснено, че стойността на дарения на ответника имот – дворно място в с. Крайници към момента на откриване на наследството на Йордан Галилейски е 11 500 лева, към момента на завещателното разпореждане в полза на ищцата е 13 000 лева, към момента на извършване на дарението – 10 000 лева.
7.4./ Така общият размер на наследствената маса на наследодателя Верка Галилейска по чл. 31 ЗН в случая се равнява на сумата от 37 953, 33 лева и е сбор от стойностите на вещните права, притежавани от наследодателя Верка Галилейска в момента на смъртта й ( 1. 19 300, лева – сума, равняваща се на 1/2 от 38 600 лв. – обща стойност на дворното място ведно с първия жилищен етаж от построената в него къща в гр. Дупница + 1/ 3 от 19 300 лева или 6 433, 33 лева в качеството й на наследник на Йордан Галилейски; 2. 5 415 лева – сума, равняваща се на ½ от 10 830 – стойността на земеделски земи + 1/3 от 10 830 или сума от 1 805 лева), и на онези, които са дарените в полза на ответника (5 000 лв. – ½ част) – дворното място в с. Крайници.
8./ След определянето на последната, е нужно да се пристъпи към останалите елементи, по които се осъществява преценката накърнена ли е запазената част на ищеца.
8.1./ С оглед обстоятелството, че наследодателят Верка Галилейска е оставила наследници две деца, на основание чл. 29, ал. 1, размерът на запазената част е 2/3 за двете страни общо или по 2/6 за всяка от страните и разполагаемата част от наследството е 1/3 общо. Следователно стойността на запазената част на ответника последния е 12 651 лв.
9.2./ Предвид размера на наследствената квота на ищеца, която съобразно правилата на чл. 5, ал. 1 във вр. с чл. 9, ал. 1 ЗН се равнява на 1/2, той получава от чистия актив на наследството - дела, който наследниците със запазена част получават по закон от свободното имущество от наследството (онова, което не е било предмет на безвъзмездни разпоредителни актове) – 2 707, 50 лв. (1/2 от 5 415 лв.).
10./ Спецификата на конкретния казус и описаното по – горе не налага възстановяването на запазена част по отношение наследството на Верка Галилейска на ответника, доколкото на ответника е дарен имот от 10 000 лева, както и са налице други имоти, оставени в наследство от Верка Галилейска (земеделски), от които може да допълни запазената му част от това наследство, ( без да се брои наследството, оставено и на двете страни от Йордан Галилейски). Предвид всичко изложено по – горе, касаещо наследствените правоотношения на страните, делбата на единствено искания да се раздели съдебно имот, а именно процесният първи жилищен етаж следва да се допусне до делба при права, така, както е посочено от ищцата – 5/6 идеални части за ищцата – 1/6 идеална част, придобити от ищцата по наследство от Йордан Галилейски и 4/6 идеални части, завещани от майка й Верка Галилейска ( ½ идеални части + 1/6 идеални части) и 1/6 идеална част за ответника Г.Г..
Относно разноските:
По разноските в процеса за делба, съдът се произнася с решението във втората й фаза, като на ищцата следва да се укаже след влизане в сила на решението по допускане на делбата да внесе по сметка на съда сумата в размер на 600, 00 лева за възнаграждение за особения представител на ответника във втората фаза на делбата съобразно разпоредбата на 7, ал. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА извършване на съдебна делба между В.Й.Я., ЕГН **********, адрес: *** и Г.Й.Г., ЕГН: **********, адрес: *** А на следния недвижим имот:
- първи жилищен етаж от двуетажна масивна жилищна сграда, представляващ самостоятелен обект в сграда етажна собственост с идентификатор № 68789.606.85.1.1 с вписан административен адрес на имота: гр. Дупница, ул. „Благодарност” № 19, ет. 1, който самостоятелен обект се намира в сграда. № 1, построена и находяща се в поземлен имот с идентификатор № 68789.606.85, с предназначение на самостоятелния обект жилище-апартамент, с площ от 75.40 кв.м., ведно със съответните идеални части от общите части на сградата, при съседи на самостоятелния обект: на същия етаж -няма, под обекта - няма, над обекта – няма, при права:
-5/6 идеални части за В.Й.Я., ЕГН **********, адрес: ***;
- 1/6 идеална част за Г.Й.Г., ЕГН: **********, адрес: *** А.
УКАЗВА на ищцата В.Й.Я., ЕГН **********, адрес: *** след влизане в сила на решението по допускане на делбата да внесе по сметка на съда сумата в размер на 600, 00 лева за възнаграждение за особения представител на ответника във втората фаза на делбата съобразно разпоредбата на 7, ал. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Кюстендил в
двуседмичен срок от връчването му в препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: