РЕШЕНИЕ
№ 514
гр. Бургас, 10.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА
ЛЕФТЕРОВА
при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА
като разгледа докладваното от ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА ЛЕФТЕРОВА
Гражданско дело № 20242120102687 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба (уточнена) на
„ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе” № 111
П, представлявано от Н.Х.Б. и С.А.П. – изп. Директори, против Н. З. Я., с
ЕГН: **********, адрес: с. А-, ЗА ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че в
полза на ищеца срещу ответницата СЪЩЕСТВУВАТ следните вземания,
дължими по силата на Договор за банков кредит с № ****, сключен на *** г.:
2 322, 12 лева – главница; 491, 23 лева – договорна възнаградителна лихва за
периода от 30.03.2019 г. до 30.10.2022 г.; 1 177, 19 лева – наказателна лихва за
периода от 30.03.2019 г. до 26.06.2023 г., с изключение на периода от
13.03.2020 г. до 13.05.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението на 27.06.2023 г. до окончателното
плащане, за които суми е издадена по ч. гр. д. № 3869/2023 г. по описа на
Районен съд – Бургас заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК № 2085 от 18.07.2023 г. Претендират се и
разноските в заповедното и исковото производство.
В исковата молба са изложени твърдения, че между страните е сключен
Договор № ****/*** г. за банков кредит, по силата на който Банката е
предоставила на Кредитополучателя банков кредит в размер на 3 000 лв.,
усвоен изцяло на 31.10.2017 г. по разплащателна сметка с IBAN: ***, открита
на името на Кредитополучателя в Банката. Посочени са извършените от
1
Кредитополучателя плащания за погасяване на вноските за главница и лихви.
Сочи се, че Кредитът е в просрочие, считано от 30.03.2019 г., като са
просрочени 44 броя вноски за главница и 41 броя вноски за лихви, подробно
изброени. Отбелязва се, че Кредитът е с настъпил падеж, считано от
30.10.2022 г. Правният си интерес от предявяване на установителните искове
ищецът обосновава с обстоятелствата, че за процесните суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
417 ГПК, връчена на длъжника при условията на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от
ответницата, чрез назначения й по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен
представител, който оспорва предявените искове по основание и размер.
Прави възражение за изтекла 3-годишна погасителна давност. Счита, че
представеният от банката документ няма характер на „извлечение от книги“
по смисъла на чл. 417, т. 2 ГПК и не удостоверява надлежно размера на
дължимите суми. Оспорва като нищожна клаузата на чл. 4 от договора, тъй
като противоречи на императивните норми на чл. 33 ЗПК. Поддържа се, че
уговорената лихва, дължима в случай на пропуснат срок за плащане, има
характеристика на неустойка, която е нищожна поради противоречие с
добрите нрави.
С писмена молба ищецът уточнява, че таксата в размер на 25 лева е
еднократна и е заплатена към датата на подаване на искането за отпускане на
кредит, т. е. не се начислява по кредита. Заявява още, че възнаградителната
лихва по договора е променяна вследствие на изменение на СЛП (лихвен
процент, базиран на спестяванията на банката в лева) през периода на
кредита. Сочи се, че несъответствието между претендираните суми за
главница и възнаградителна лихва, от една страна, с посочените по
погасителен план за съответните вноски се дължи именно на промяната на
СЛП.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове с правна квалификация чл. 430 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.
Видно от приложеното ч. гр. д. № 38692023 г. по описа на Районен съд –
Бургас, за претендираните с исковата молба суми е била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417
ГПК2085 от 18.07.2023 г., връчена на длъжника при условията на чл. 415, ал.
1, т. 2 ГПК, а настоящите положителни установителни искове са подадени от
заявителя срещу длъжника в едномесечния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК, поради
което се явяват процесуално допустими.
За уважаване на предявените искове ищецът следва да установи при
условията на пълно и главно доказване наличието на действителен договор за
2
кредит (включително получаването на заемната сума от ответницата), по
силата на който ответницата дължи претендираните вземания, чиято
изискуемост е настъпила.
По делото е представен Договор № ****/*** г. за банков кредит,
сключен между ищеца „Първа Инвестиционна Банка” АД и ответницата Н. З.
Я., ведно с Общи условия и погасителен план към него. Страните са
постигнали съгласие Банката да предостави на Кредитополучателя банков
кредит в размер на 3 000 лв. по посочена разплащателна сметка. Уговорен е
падеж на 30-то число на всеки месец при краен срок за погасяване –
30.10.2022 г. Клаузата на т. 4 от договора предвижда, че за ползвания кредит
Кредитополучателят заплаща на Банката годишна лихва, както следва: т. 1. а)
за периода от отпускането на кредита до 30.10.2018 г. Кредитополучателят
дължи на Банката годишна лихва в размер на 12.1 процента; б) след изтичане
на посочения в предходната буква „а” срок, за остатъчните срок и размер на
кредита, Банката прилага годишна лихва в размер на Лихвения процент,
базиран на спестяванията (СЛП) на Банката за лева, увеличен е надбавка от
11.53 пункта. Към датата на сключване на настоящия договор Лихвеният
процент, базиран на спестяванията на Банката за лева (СЛП), е в размер на
0.57 % годишно. Размерът на вноските и лихвените плащания, посочени в
погасителния план, са изчислени на база действащия към датата на сключване
на договора размер на СЛП, увеличен с надбавка, посочена в т. от 4.1. от
договора. При промяна на СЛП Банката запазва договорения размер на
дължимите погасителни вноски (при увеличение или намаление в
съответствие с промяната на СЛП на дължимата лихва за сметка на
намаление, съответно увеличение на дължимата вноска по главница), като на
падежа на последната изравнителна вноска Кредитополучателят се задължава
да погаси остатъка от дължима главница по кредита ведно с начислената
лихва. Към датата на сключване на договора годишният процент на разходите
е 13.40, а Общата сума, дължима от Кредитополучателя, е 4052.44 лева (т. 5 от
договора). Кредитополучателят заплаща на Банката еднократна такса за
разглеждане на искането за кредит в размер на 25.00 лева (т. 6 от договора).
Клаузата на т. 10 от договора гласи, че плащания, дължими, но неизвършени в
срок поради недостиг на авоар по разплащателната сметка на
Кредитополучателя в Банката, се отнасят в просрочие и се олихвяват с
договорения в т. 4.1 лихвен процент плюс наказателна надбавка в размер на
законната лихва, считано от деня, следващ датата на падежа на съответната
вноска, независимо от това дали падежът е в неработен ден.
Прието е по делото неоспорено заключение на вещото лице по
допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като
обосновано и компетентно изготвено. От него се установява, че на 31.10.2017
г. по разплащателната сметка на ответницата с № ************ е отразено
постъпление на сума в размер на 3 000 лв. с посочено основание „Усвояване
на кредит; Кредит № **** на Н. З. Я.“. Кредитът е обслужван до 13.06.2019 г.,
когато са погасени последно вноски по главница и възнаградителни лихви.
3
Платени са общо 1 186,71 лв., от които 677, 88 лв. за главница и 508, 83 лв. за
възнаградителни лихви. С платените суми са погасени вноските за главница с
падежи от 30.11.2017 г. до 28.02.2019 г. и вноските за лихви от 30.11.2017 г. до
30.05.2019 г. Към датата на изготвяне на заключението неизплатените суми за
главница са в размер на 2 322,12 лв. по вноски с падежи от 30.03.2019 г. до
30.10.2022 г. За целия срок на договора е начислена възнаградителна лихва в
общ размер на 1 000,06 лв. Кредитът е олихвяван с ГЛП, договорен в чл. 4 от
договора за кредит – с ГЛП от 12, 100 % за периода от 30.11.2017 г. до
30.10.2018 г. В следващия период от 30.11.2018 г. до 30.10.2022 г. кредитът е
олихвяван с ГЛП, формиран от стойностите на СЛП на банката плюс
договорената надбавка от 11, 53 %. Установено е, че за периода от 30.11.2018 г.
до 30.10.2022 г. ГЛП варира в порядъка от 11, 5973 % до 11, 8175 %. Към
момента остават неизплатени възнаградителни лихви в размер на 491, 23 лв.
по вноски с падежи от 30.06.2019 г. до 30.10.2022 г. За периода от 30.03.2019 г.
до 26.06.2023 г. са начислени и неизплатени наказателни лихви в общ размер
на 1177, 19 лв. Наказателната лихва е начислявана върху неизплатената
месечна вноска по главница за периода от датата на падеж за всяка вноска до
26.06.2023 г. с ГЛП, договорен в чл. 10 от договора за кредит – ГЛП по чл.4
плюс законната лихва. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че
разминаването в размерите на месечните погасителни вноски по погасителния
план към първоначалния договор за кредит и актуалния погасителен план се
дължи на факта, че годишният лихвен процент е намалял спрямо
първоначално договорения, като при изготвяне на заключението си вещото
лице е използвало данни от актуалния погасителен план, който е съобразен с
актуализирания размер на годишния лихвен процент.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
По делото не се твърди и не се установява ответницата да е сключила
процесния договор за банков кредит за извършване на търговска или
професионална дейност, поради което съдът приема, че ответницата има
качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а сключеният
между страните договор за банков кредит по същността си е договор за
потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК. Поради това
приложение следва да намерят разпоредбите на ЗЗП и ЗПК, за спазването на
които съдът следи и служебно.
По делото не се навеждат доводи за недействителност на договора за
кредит на основание чл. 22 ЗПК, а и при извършване на служебната проверка
от съда не се установиха нарушения на изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.
1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 ЗПК, които да обосноват извод за
налагане на най-тежката санкция под формата на недействителност на
договора.
С определението по чл. 140 ГПК съдът е указал на страните, че на
основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за наличието на
4
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, както и за
съответствието на договора с императивните правила на ЗПК, като е дал
възможност на страните да изразят становище по тези въпроси, включително
относно действителността на клаузата на чл. 10 вр. чл. 4.1 относно
заплащането при просрочие на лихва в размер на договорната
възнаградителна лихва плюс наказателна надбавка в размер на законната
лихва, както и на клаузата на чл. 6 от договора, предвиждаща еднократна
такса за разглеждане на искането за кредит в размер на 25 лева.
Клаузата на чл. 10 от процесния договор предвижда, че плащания,
дължими, но неизвършени в срок поради недостиг на авоар по
разплащателната сметка на Кредитополучателя в Банката, се отнасят в
просрочие и се олихвяват с договорения в т. 4.1 лихвен процент: 12.1 % за
периода до 30.10.2018 г., а след 30.10.2018 г. – СЛП на Банката за лева (към
момента на сключване на договора СЛП е 0.57 %), увеличен с надбавка от
11.53 пункта, плюс наказателна надбавка в размер на законната лихва.
Съгласно разпоредбите на чл. 33, ал. 1 ЗПК при забава на потребителя
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето
на забавата. На основание чл. 33, ал. 2 ЗПК, когато потребителят забави
дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да
надвишава законната лихва. Съгласно чл. 86, ал. 2 ЗЗД размерът на законната
лихва се определя от Министерския съвет. Така с Постановление № 426 от 18
декември 2014 г. законната лихва за забава е определена в размер на основния
лихвен процент на БНБ в сила от 1 януари на текущата година плюс 10
процентни пункта. За периода от *** г. (датата на сключване на процесния
договор) до 01.09.2022 г. основният лихвен процент на БНБ е в нулев размер, а
за периода от 01.10.2022 г. до 01.06.2023 г. (края на исковия период) той
нараства от 0, 49 % до 2, 96 %, съответно размерът на законната лихва за
първия период е 10 %, а за втория период нараства от 10, 49 % до 12, 96 %.
Клаузата на чл. 10 от процесния договор обаче предвижда, че законната лихва
представлява само част от размера на дължимото обезщетение за забава,
чиито размери значително (почти двойно) надхвърлят норматива на чл. 33, ал.
2 ЗПК вр. чл. 86, ал. 2 ЗЗД. Ето защо съдът намира, че клаузата на чл. 10 от
процесния договор за кредит е нищожна поради противоречие с чл. 33, ал. 2
ЗПК. Освен това посочената клауза е и неравноправна съгласно чл. 143, ал. 2,
т. 5 ЗЗП и нищожна и на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП, тъй като определеното
обезщетение за забава е необосновано високо. Съгласно практиката на Съда
на Европейския съюз (Решение С-618/10 от 14.06.2012г., Решение С-421/14 от
26.01.2017г.), възприета и от Върховния касационен съд на Република
България (Решение № 76 от 22.07.2020 г. по т.д. №1011 / 2019 г. ВКС, I т.о.),
когато съдът констатира нищожността на клауза в потребителски договор е
длъжен да не я прилага в отношенията между страните, но не е овластен да
измени съдържанието й. Поради това и с оглед констатираната нищожност на
клаузата на чл. 10 от процесния договор за потребителски кредит съдът не
следва да присъжда в полза на банката нито уговореното с чл. 10 обезщетение
5
за забава, нито законната лихва за забава по чл. 86 ЗЗД. Ето защо предявеният
иск за сумата от 1 177, 19 лева – наказателна лихва за периода от 30.03.2019 г.
до 26.06.2023 г., следва да бъде изцяло отхвърлен.
Направеното от ответника в срока по чл. 131 ГПК възражение за
погасителна давност е частично основателно. При уговорено погасяване на
паричното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи,
давностният срок за съответната част от главницата и/или за
възнаградителните лихви започва да тече съгласно чл. 114 ЗЗД от момента на
изискуемостта на съответната вноска (Тълкувателно решение от 21.11.2024 г.
по тълк. д. № 3/2023 г. по описа на ОСГТК на ВКС). По отношение на
главницата е приложима общата 5-годишна давност, а по отношение на
лихвите – кратката 3-годишна давност. На основание чл. 115, б. „ж“ ЗЗД
давност не тече, докато трае съдебният процес относно вземане, а на
основание чл. 116, б. „б“ ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск.
Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът за съществуване на вземането се смята
предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 4 ГПК. В процесния случай
заявлението за издаване на заповед за изпълнение е постъпило в съда на
27.06.2023 г., а исковата молба – на 26.04.2024 г., в едномесечния срок от
получаването на указанията от заповедния съд. Следователно давността
следва да се счита за спряна, съответно прекъсната на 27.06.2023 г. На
основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13
март 2020 г., и за преодоляване на последиците, за срока от 13 март 2020 г. до
отмяната на извънредното положение (13.05.2020 г.) спират да текат
давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват
права от частноправните субекти. С оглед приложимите разпоредби относно
началото, спирането и прекъсването на давността съдът намира, че към датата
на подаване на заявлението – 27.06.2023 г., кратката тригодишна погасителна
давност е изтекла по отношение на претендираните вземания за договорна
възнаградителна лихва с падежи от 30.06.2019 г. (първа непогасена вноска за
лихва) до 30.05.2020 г. за сумата от общо 236, 60 лева, определена от съда на
основание чл. 162 ГПК въз основа на таблицата от заключението на вещото
лице. Следователно възражението за изтекла погасителна давност е
неоснователно по отношение на вноските за главница с падежи от 30.03.2019
г. до 30.10.2022 г. за сумата от общо 2 322, 12 лева, както и за вноските за
договорна възнаградителна лихва с падежи от 30.06.2020 г. до 30.10.2022 г., за
сумата от общо 254, 63 лева, определена от съда на основание чл. 162 ГПК въз
основа на таблицата от заключението на вещото лице.
Клаузата на чл. 6 от процесния договор предвижда, че
Кредитополучателят заплаща на Банката еднократна такса за разглеждане на
искането за кредит в размер на 25.00 лева. Съгласно чл. 16, ал. 1 ЗПК преди
сключване на договор за кредит кредиторът оценява кредитоспособността на
потребител. Посочената разпоредба транспонира правилото на чл. 8 от
6
Директива 2008/48/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 23 април
2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на
Директива 87/102/ЕИО на Съвета (Директивата), което предвижда задължение
за оценка на кредитоспособността на потребителя. На основание чл. 8, ал. 1 от
Директивата държавите-членки гарантират, че преди сключването на договора
за кредит кредиторът оценява кредитоспособността на потребителя въз основа
на достатъчно информация, получена, когато е уместно, от потребителя и, ако
е необходимо, въз основа на справка в съответната база данни. В съображение
26 от преамбюла на Директива е посочено, че в условията на разрастващ се
кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по
безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка
на кредитоспособността, а държавите-членки следва да упражняват
необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и следва да
приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в
случаите, в които те процедират по този начин… кредиторите следва да имат
отговорността да проверяват кредитоспособността на всеки отделен
потребител. Целта на това задължение за оценка на кредитоспособността на
потребителя е да се насърчи отговорното поведение на кредитора и да се
предотврати опасността да предоставя кредити на некредитоспособни
потребители (Решения от 18 декември 2014 г. по дело C-449/13, т. 43 и от 6
юни 2019 г. по дело С-58/18, т. 40). Въз основа на изложеното съдът намира,
че клаузата на чл. 6 от процесния договор за кредит за заплащане на такса за
разглеждане в размер 25 лева е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 1
ЗЗП, тъй като предвижда потребителят да заплати такса за услуга
„разглеждане на искането“, която всъщност представлява изпълнение на
задължението на кредитополучателя да оцени кредитоспособността на
кредитоискателя. Предвиждането на подобно задължение в тежест на
потребителя, предназначено за изпълнение на нормативно установено
задължение в тежест на кредитодателя, не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя. В настоящото производство сумата
от 25 лева не се претендира, тъй като е заплатена при сключване на договора
за кредит. Извършеното плащане в размер на 25 лева обаче се явява
недължимо, поради което на основание чл. 76, ал. 2 ЗЗД следва да бъде
отнесено за погасяване на дължими суми, които са предмет на настоящото
производство. В противен случай, ако се допусне признаване на погасителния
ефект на плащането по неравноправната клауза, би се стигнало до своеобразно
саниране на действието й и заобикаляне на последиците на нищожността (в
тази насока е Решение на СЕС от 30.06.2022 г. по дело C 170/21). В случая не
се касае за служебно прихващане на две насрещни изискуеми парични
задължения по смисъла на чл. 103 ЗЗД, а за приложение на правилото на чл.
76, ал. 2 ЗЗД относно правопогасителното действие на частичното плащане,
познато още като „прихващане на изпълнението“. Ето защо на основание чл.
76, ал. 2 ЗЗД сумата от 25 лева следва да бъде отнесена за погасяване на
7
вноските за договорна възнаградителна лихва с падежи 30.06.2019 г. (изцяло
22, 65 лева) и 30.07.2019 г. (частично – 2, 35 лева от 21, 48 лева).
При това положение дължими и непогасени остават вноските за
договорна възнаградителна лихва с падежи от 30.07.2019 г. (частично в размер
на 19, 13 лева) до 30.10.2022 г. на обща стойност 229, 63 лева, до който размер
искът следва да бъде уважен, а за разликата до пълния му предявен размер от
491, 23 лева искът следва да бъде отхвърлен. Изцяло следва да бъде уважен
искът за сумата от 2 322, 12 лева – непогасена главница по вноски с падежи от
30.03.2019 г. до 30.10.2022 г.
С оглед изхода на делото ищецът има право на разноски в заповедното и
в исковото производство съразмерно на уважената част от предявените искове,
а именно за сумата от 625, 84 лева за държавни такси, възнаграждения за
особен представил на ответницата и за вещо лице, както и за юрисконсултски
възнаграждения.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че в полза на ищеца „ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе” № 111 П, представлявано
от Н.Х.Б. и С.А.П. – изп. Директори, против ответницата Н. З. Я., с ЕГН:
**********, адрес: с. А-, СЪЩЕСТВУВАТ следните вземания, дължими по
силата на Договор за банков кредит с № ****, сключен на *** г.: 2 322, 12
лева – непогасена главница по вноски с падежи от 30.03.2019 г. до 30.10.2022
г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението на
27.06.2023 г. до окончателното плащане, за които суми е издадена по ч. гр. д.
№ 3869/2023 г. по описа на Районен съд – Бургас заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 2085 от
18.07.2023 г.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че в полза на ищеца „ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе” № 111 П, представлявано
от Н.Х.Б. и С.А.П. – изп. Директори, против ответницата Н. З. Я., с ЕГН:
**********, адрес: с. А-, СЪЩЕСТВУВАТ следните вземания, дължими по
силата на Договор за банков кредит с № ****, сключен на *** г.: 229, 63 лева
– непогасена договорна възнаградителна лихва по вноски с падежи от
30.07.2019 г. до 30.10.2022 г., за които суми е издадена по ч. гр. д. № 3869/2023
г. по описа на Районен съд – Бургас заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 2085 от 18.07.2023 г.,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 229, 63 лева до
пълния предявен размер от 491, 23 лева.
ОТХВЪРЛЯ иска на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД,
8
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Цариградско шосе” № 111 П, представлявано от Н.Х.Б. и С.А.П. – изп.
Директори, против Н. З. Я., с ЕГН: **********, адрес: с. А-, ЗА ПРИЕМАНЕ
ЗА УСТАНОВЕНО, че в полза на ищеца срещу ответницата
СЪЩЕСТВУВАТ следните вземания, дължими по силата на Договор за
банков кредит с № ****, сключен на *** г.: 1 177, 19 лева – наказателна лихва
за периода от 30.03.2019 г. до 26.06.2023 г., с изключение на периода от
13.03.2020 г. до 13.05.2020 г., за които суми е издадена по ч. гр. д. № 3869/2023
г. по описа на Районен съд – Бургас заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 2085 от 18.07.2023 г.
ОСЪЖДА Н. З. Я., с ЕГН: **********, адрес: с. А-, да заплати на
„ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе” № 111
П, представлявано от Н.Х.Б. и С.А.П. – изп. Директори, сумата от 625, 84
лева за разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Бургас в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
9