О П Р Е Д
Е Л Е Н И Е
№
гр.В., 29.10.2014
год.
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ДЕСЕТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети октомври
през две хиляди и четиринадесета година, в
състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ТАТЯНА
ВЪЛЧЕВА
след като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 3166 по описа на ВОС за 2013 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е било образувано по предявен
от В.Г.П., ЕГН ********** и С.В.Г., ЕГН **********, представлявани
от адвокат Н.Т. срещу М.Г.В., ЕГН **********,
чрез настойника й М.К.О. и П.К.О.,
ЕГН ********** иск за прогласяване нищожността на договор за замяна,
обективиран в нотариален акт № 48, том 2, нот. дело № 223/2011 год. на нотариус
Ваня Георгиева.
В исковата молба ищците са обосновали правния си
интерес от качеството им на кредитори на първата ответница, както и от
разпоредбата на чл.165 от СК, по отношение на която намира приложение чл.130,
ал.4 от СК, а именно за връщане на имота в патримониума на ответницата М.В.,
към който ще насочат принудително изпълнение. В писмен отговор ответниците са
обективирали твърдение за липсата на правен интерес от предявяване на иска.
С определение №
787/12.03.2014 год., съдът е приел предявения иск за допустим, доколкото към него етап от
производството ищците са имали качеството на кредитори на ответницата. Приел е,
че иска може да бъде предявен и от лице, което не е страна по сделката
/ищците/, доколкото тази сделка „смущава тяхното правно положение“ /в този смисъл решение № 1104/2008 г., V г.о. на ВКС/, като
интереса може да бъде не само пряк, а и евентуален /решение № 35/2009 г., II т.о. на ВКС/.
Доколкото към датата на предявяване
на иска ищците са твърдяли, а ответниците не са оспорвали качеството им на
кредитори на първата ответница и съдът е приел, че интереса от търсената защита е процесуална
предпоставка за допустимостта на иска, е указал на страните, че този интерес следва
да бъде налице не само при предявяване
на иска, но и в течение на целия исков процес /в този смисъл решение № 55/10.08.2010 год. по т.д. № 464/2009 г. на
ВКС, постановено по реда на чл.290 от ГПК/, като отпадането му ще доведе до недопустимост на иска.
С молба вх. №
29868/23.10.2014 год. М.К.О., в качеството му на настойник на М.Г. е
представил в хода на процеса писмени доказателства, приети в открито съдебно
заседание и съдът като е взел предвид, че изп.дело № 20127170400219 на ЧСИ Р.
Т. е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.1 ГПК, както и че поради пълното
погасяване на задължението изп.дело № 20117180402591 също е прекратено поради
плащане на задълженията от ответницата към ищците по делото /обстоятелство, което
не е спорно между страните/ е прекратил производството по делото като
недопустимо.
В същото съдебно заседание от 24.10.2014 год., както
ищците така и ответниците, чрез процесуалните си представители са поискали
присъждане на разноски съобразно извършените от тях разходи, за което са
представили списъци по реда на чл.80 от ГПК.
Съдът, като се запозна с фактическата обстановка по
делото и представените по делото писмени доказателства намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Правилата за
присъждане на разноски са уредени в чл.78 от ГПК.
Според тази
норма ищецът има право на разноски съразмерно с уважената част /чл.78, ал.1
от ГПК/, а ответника има право на разноски съразмерно с отхвърлената част /чл.78,
ал.2 от ГПК/ и при прекратяване на делото /чл.78, ал.4 от ГПК/, но
съгласно чл.78, ал.2 от ГПК ответникът не отговаря за разноски, ако с
поведението си не е дал причина за предявяване на иска. За да бъдат присъдени
разноски, съгласно чл.80 от ГПК страната следва кумулативно - да ги е поискала
и да е представила списък на разноските най-късно до приключване на последното
съдебно заседание, каквото е сторено от процесуалните представители на страните
в настоящия случай.
Отговорността за разноските по делото е правото на
едната страна да иска, и задължението на другата страна да плати направените по
делото разноски от страната, в чиято полза съдът е решил делото. По правило
отговорността за разноски се понася от страната, срещу която е постановен акта
на съда, спрямо която то се явява като санкция за неоснователно предизвикан
правен спор.
Спорно между страните е при прекратяване на настоящото
производство поради недопустимост на иска възникнала в хода на процеса в чия
тежест следва да се възложат разноските и дали ответницата е дала повод с
поведението си за завеждане на делото.
От представените по делото писмени
доказателства се установява, че срещу ответницата са издадени изпълнителен лист
по гр.д. № 10705/2009 год. по описа на ВРС /от 08.02.2012 год./, по гр.д.
№ 10893/2009 год. по описа на ВРС /от 21.09.2011 год., както и по гр.д.
№ 3989/2010 год. по описа на ВРС, за което са били образувани изп. дело
№ 20117180402591 на ЧСИ СТ. Д. с рег. № 718 и изп. дело № 20127170400219
на ЧСИ Р. Т. с рег. № 717.
Производството пред ВОС е протекло в три
открити съдебни заседания, в които ответницата е твърдяла недопустимост на иска
и едва с молба от 23.10.2014 год са представени доказателства за извършено
плащане, въз основа на което съдът е приел, че производството следва да бъде
прекратено поради отпадане в хода на процеса на правния интерес на ищците
/решение № 55/10.08.2010 год. по т.д.
№ 464/2009 г. на ВКС, постановено по реда на чл.290 от ГПК/.
Настоящият състав на ВОС намира за
неоснователни твърденията на ответната страна, че не са дали повод за
образуване на настоящото производство, а така също, че не е било извършено
плащане в изпълнителното производство, доколкото ищците по делото не са
изискали справка за постоянен и настоящ адрес на ответницата. От представените
доказателства се установява, че към датата на образуване на изпълнителните
производства ответницата е била призовавана на посочените в удостоверение
вх. № 19834/08.07.2014 год. /л.179 по делото/ и удостоверение
вх. № 29887/23.10.2014 год. /л.180 по
делото/ постоянен и настоящ адрес, като съгласно изготвената служебно от
ВОС справка в НБД /л.48 по делото/
същите са били променени считано от 14.05.2012 год. т.е. след датата на
образуването им – 09.03.2012 г. и 07.12.2011 г. /л.8 и л.10 по гр.д. №
12700/2013 год. на ВРС/. Видно от писмо вх. № 2554/04.05.2012 год. на
НОИ, РУ „СП” – гр.В., че запор на ответницата – М.В. не може да бъде
наложен на основание чл.446, ал.1 от ГПК, тъй като същата получава пенсия под
минималната работна заплата в размер на 224.20 лв.
Отговорността за разноски почива на
изискването за отговорност за вреди за неоснователни действия, на което разбиране
почива разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК. С оглед гореизложеното съдът намира,
че ответниците с поведението си са станали причина за образуване на настоящото производство
и прекратяването му в трето открито съдебно заседание по изложените по-горе
мотиви. Разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК допуска присъждане на разноски на
ответника само ако с поведението си не е дал повод за предявяване на иска и ако
признае иска, каквото не е налице в настоящия случай. Не е приложима и
разпоредбата на чл.78, ал.4 от ГПК, доколкото производството по делото е
прекратено поради настъпването на нови факти /плащане/ и независещи от ищеца,
като в този случай отговорността за разноски следва да бъде понесена от
ответната страна.
Съгласно представения списък за разноски
по реда на чл.80 от ГПК /л.192 по делото/ и действително извършени такива,
ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищеца – В.Г.П. сума в общ
размер на 2 019.30 лв., представляваща направените от него по делото
съдебно-деловодни разноски.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д
Е Л И:
ОСЪЖДА М.Г.В., ЕГН **********, чрез настойника й – М.К.О., ЕГН **********,***
и П.К.О., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТЯТ на В.Г.П., ЕГН **********,***
Шкорпил 18 сумата от 2 019.30 /две хиляди и деветнадесет лева, и тридесет
стот./ лв., представляващи направените по делото съдебно – деловодни
разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен
съд – гр.В. в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: