№ 277
гр. Варна, 13.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Магдалена Кр. Недева
Членове:Диана Д. Митева
Даниела Д. Томова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно търговско
дело № 20233001000275 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе пред вид следното :
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.
Образувано е по подадена въззивна жалба от „ЗАД ДаллБогг Живот и
Здраве”, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: бул. Г. М. Д. № 1,
град София, 1172 против решение № 15/30.01.2023г. по т.д. № 2/22г. на
Търговищкия окръжен съд, постановено по т.д. № 2/22г., с което дружеството
е осъдено да заплати на И. А. И., ЕГН ********** от село Веселец, ул. „Горна
Махала“ № 1, област Търговище сумата от 50 000 лв, представляваща част от
обезщетение за неимуществени вреди – травматични увреждания, болки и
страдания, причинени му при ПТП на 02.08.2019 г., на магистрала М43, в
Република Унгария, при сблъсък на микробус „Опел“ Виваро, управляван от
И. А. И., с лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „160" с рег.№ ХХ ХХХХ
ХХ, управляван от П Ч, по вина на водач със задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите”, учредена с полица №
BG/30/119002147191/01.08.2019, сключена със „ЗАД ДаллБогг живот и
здраве“ по отношение на л.а. марка „Мерцедес“, модел „160“ с рег.№ ХХ
ХХХХ ХХ, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 14.07.2021
1
година до окончателно изплащане на задължението, на основание чл. 432, ал.
1 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 429, ал. 3 КЗ, както и да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Търговище
3 006 лева, от които 2000 лева – държавна такса и 1 006 лева – разноски в
производството и на адв. Н. Н. Д., с адрес за призоваване в гр. София, ул.
„Христо Белчев“ № 2, четвърти полуетаж, офис № 4, адвокатско
възнаграждение в размер на 5 580 лева с ДДС, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2
от ЗА. Според въззивника обжалваното решение противоречи на
установените по делото факти и на съдебната практика, поради което се явява
неправилно – постановено в нарушение на материалния закон и на
съдопроизводствените правила и необосновано. Излага подробни аргументи
за това. На първо място счита, че в хода на производството се е установило,
че вина за настъпилото ПТП има водачът на л.а.Опел Виваро“, а не водачът на
л.а. „Мерцедес“. Недоказано е останало и обстоятелството, че водачът на
л.а.“Опел Виваро“ не е имал възможността да предотврати настъпването на
произшествието. Изчисленията на в.лице по САТЕ са хипотетични и без
точни данни относно скоростта на двата автомобила, както и отстоянието
между тях, а твърдението, че видимостта на ищеца И. е била възпрепятствана
от загиналия в последствие водач Ч е невярно. Водачът И. се е движел с
превишена скорост спрямо пътните условия, в тъмната част на денонощието,
на неосветен пътен участък, при интензивен проливен валеж и мокра пътна
настилка. Свид. М, като пътник в микробуса, е забелязала човека, държащ
триъгълник и със светлоотразителна жилетка, но водачът И. не е реагирал на
това. Според него ищецът е имал достатъчно време да заобиколи внезапно
възникналото препятствие на пътното платно и да избегне удара. Поддържа
възражението си за съпричиняване на вредоносния резултат, изразяващо се в
шофирането от страна на ищеца с превишена скорост. Освен това
пострадалият И. е възпрепятствал лечебния процес, като два пъти е напуснал
лечебното заведение, проявявайки пълна небрежност към собственото си
здраве. Счита за погрешен и извода на в.лице по СМЕ, че счупените ребра
вдясно били от поставен предпазен колан. Тези ребра – 4-та, 5-то и 6-то, са
твърде високо и оттам не минава колана. Те са счупени при удара във волана
на автомобила. Уваженият размер от 50 000лв е прекомерно завишен и
несъответстващ на практиката на съдилищата по аналогични случаи за
процесния период с оглед релевантните критерии, запълващи със
2
съдържание понятието „справедливост“ по смисъла на чл.52 ЗЗД, както и на
характера и степента на причинените от ПТП телесни увреждания, респ. – на
продължителността на търпените болки и страдания от страна на ищеца.
Моли обжалваното решение да бъде отменено изцяло и вместо него –
постановено друго, по съществото на спора, с което предявената искова
претенция бъде отхвърлена. Алтернативно иска значително намаляване на
присъденото обезщетение, предвид реално доказаните неимуществени вреди
и установеното съпричиняване.
Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да я
остави без уважение, като потвърди обжалвания съдебен акт като правилен и
законосъобразен.
Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено
следното :
Предявеният иск е с правно основание чл.432 КЗ – частичен иск за
сумата от 50 000лв от общо 110 000лв. обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени в резултат на ПТП.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява от
фактическа страна, че процесното ПТП е осъществено на 02.08.2019г. около
20.30 ч. на магистрала М43 в Република Унгария, приблизително 80 - 85 км.
от румънско-унгарския граничен пункт - Чанадпалота в посока към град
Сегед, Република Унгария. Водачът на л.а. „Мерцедес“, модел „160“ с рег.№
ХХ ХХХХ ХХ П Ч загубил контрол над управляваното от него МПС и
преминал от твърдата настилка на пътното платно към левия по посока на
движението му и разделящ двете платна на движение банкет, след което при
км.40 и 183 м. се блъснал с лявата предна част на автомобила си в лявата
стоманена мантинела със скорост около 80 км./ч. В резултат на удара
автомобилът се завъртял в посока обратна на часовниковата стрелка във
външната бърза лента за движение, връщайки се под ъгъл от 130 -140 градуса
към първоначалната посока на движение на МПС и спрял напречно на
разстояние около 27 м. от мястото на удара, като заел цялата ширина на
платното за движение. Движещият се по същия път в средна пътна лента с
около 100-110км/ч микробус „Опел Виваро” с per. № Х ХХХХ ХХ,
управляван от ищеца И. А. И. достигнал до мястото на удара, забелязвайки в
последния момент авариралия автомобил. Пътник от л.а.“Мерцедес“
3
направил опит за поставяне на авариен триъгълник по посока обратна на
движението, а водачът Ч застанал пред автомобила, който бил с работещи
аварийни светлини. Възприемайки намиращият се в средна пътна лента,
напречно разположен л.а. „Мерцедес”, ищецът И. задействал спирачната
система на микробус ’’Опел” в опит да избегне удар, но не успял. Последвало
съприкосновение на предна дясна част на микробус „Опел” с предна лява част
на автомобил „Мерцедес”, в резултат на което л.а.э„Мерцедес” бил изхвърлен
на около 46 м. до дясната мантинела, а водачът Ч се оказал затиснат под
микробуса „Опел” и бил влачен от него до окончателното му спиране. В
следствие на настъпилото произшествие водачът Ч починал, а ищецът И.
получил сериозни телесни увреждания и бил откаран в Травматологична
клиника в град Сегед, Република Унгария, където му е оказана спешна
медицинска помощ.
По случая е образувано Досъдебно производство на Окръжно
полицейско управление Окръг Чонград - Чанад, Отдел Пътна полиция, което
приключило с Решение за прекратяване на производството поради
настъпилата смърт на виновния за ПТП от 02.08.2019 г. водач на МПС - л.а.
марка „Мерцедес“, модел „160" П Ч.
Безспорно е и това, че отговорността на водача на л.а. „Мерцедес“ е
била застрахована по риска Гражданска отговорност на автомобилистите при
ответното застрахователно дружество.
Първият спорен по делото въпрос се свежда до наличието на пасивна
материалноправна легитимация в лицето на „ЗАД ДаллБогг живот и здраве“
предвид релевираното от застрахователя възражение за липсата на виновно
поведение от страна на водача Ч. В тази връзка съдът съобразява следното :
Предвид настъпилата смърт на водача Ч наказателното производство
спрямо него е прекратено. Следователно евентуалното наличие на деликтно
поведение от негова страна следва да бъде установено в настоящото
производство. Изследвайки описания по-горе механизъм на произшествието и
представените в официален превод документи, съставени от компетентните
унгарски органи /Главно полицейско управление на област Чонград,
Дирекция „Полиция“, Отдел „Пътна полиция“ Сектор „Автомагистрала“ –
Балащя/ - Протокол за ПТП от 02.18.2019 г., Протокол за оглед, Рапорт за
ПТП с раняване на човек и цялата преписка във връзка с процесното ПТП,
4
както и заключенията на съдебните експертизи и свидетелските показания,
съдът стигна до извода, че вина за настъпилия инцидент има именно водачът
на л.а.“Мерцедес“ П Ч, която се състои в това, че след удара в мантинелата не
е осигурил обезопасяването на автомобила и не е взел мерки за безопасността
на движението. Авариралият автомобил „Мерцедес“ е трябвало
задължително да бъде обозначен с предупредителен светлоотразителен
триъгълник, който се поставя след автомобила (в лентата, в която се намира,
срещу посоката на движение на заобикалящите го ППС), със светеща червена
светлина или по друг видим за останалите водачи начин. Като допълнителен
сигнал за обозначаване на повреден автомобил е можело да бъде използвано
включването и на авариен сигнал или габаритни светлини, които последните
са задължителни на път извън населено място през нощта или при намалена
видимост за всеки спрян на платното за движение автомобил. Следвало е и
да носи светлоотразителна жилетка. От заключението на САТЕ и материалите
по делото, се установява, че непосредствено след удара в мантинелата
водачът Ч направил опит да осигури видимостта на автомобила си, като
едновременно задействал индикатора за местоположението му и предните и
задни мигачи. Заедно с пътника в автомобила излязъл от превозното средство
без светлоотразителна жилетка. Спътникът му се опитал да постави авариен
триъгълник на безопасно разстояние от мястото на катастрофата в посока
обратна на движението. Според заключението на САТЕ водачът Ч застанал
пред автомобила, който бил с работещи аварийни светлини, като по този
начин закрил предния ляв мигача. С това си поведение отнел техническата
възможност на водач И. да забележи работещите аварийни мигачи отзад на
автомобила, а също и отпред. С това времето за реакция на водач И. останало
1,5 секунди, което дава основание на в.лице да заключи, че от техническа
гледна точка ищецът не е имал възможност да предотврати ПТП. Това
поведение на водача на л.а. „Мерцедес“ съдът квалифицира като
неправомерно и противоправно и като причина за настъпването на
процесното ПТП.
Позоваването във въззивната жалба на заключение на САТЕ, прието по
друго дело във връзка със същото ПТП, според което водачът И. е могъл да
заобиколи внезапно възникналото препятствие на пътното платно, като по
този начин избегне удара, е процесуално недопустимо предвид принципа за
непосредственост при събирането на доказателства, установен в нормата на
5
чл.11 ГПК. Показанията на свидетелката Бошнакова, че водачът постоянно
извършвал нарушения на правилата за движение, изразяващи се в
перманентна липса на внимание към пътната обстановка, за което се налагало
да му се правят забележки „да си гледа пътя“ не се кредитират, доколкото
остават изолирани и неподкрепени с други доказателства и доколкото сами по
себе си не могат да обосноват виновно и противоправно поведение на ищеца.
Свидетелските показания, които противоречат на останалия събран
доказателствен материал, също не се кредитират.
За пълнота на изложението следва да бъде отразено, че подобен извод е
направен и в Решението за прекратяване на производството – л.25, на
Началника на Пътна полиция при ОПУ на окръг Чонград – Чанад, а именно
че „Отговорността за настъпването на произшествието е единствено на П Ч,
който по непредпазливост и в причинно следствена връзка с нарушението на
разпоредби на НК е причинил по непредпазливост ПТП“.
С оглед на горното съдът намира за доказани всички елементи от
фактическия състав за ангажиране отговорността на застрахователя по
смисъла на чл.432 КЗ вр.чл. 45 от ЗЗД, а именно : противоправно поведение,
вина, вредоносен резултат и причинна връзка между поведението и вредата,
както и валидно застрахователно отношение на виновния водач с ответното
застрахователно дружество и настъпило застрахователно събитие.
Вторият спорен между страните въпрос касае размера на дължимото
застрахователно обезщетение, което следва да бъде определено съобразно
критерия за справедливост, установен в нормата на чл.52 ЗЗД. Съобразно
дадените в т.2-ра на ППВС № 4/68г. задължителни указания за изясняване
на понятието "справедливост" по вложения от законодателя смисъл в
посочената норма, които не са загубили актуалност и до днес, това понятие не
е абстрактно, а всякога обусловено от редица конкретни и обективно
съществуващи обстоятелства - начинът на извършване на деликта, вида на
получените увреждания и тяхното отражение върху физическото и
психическо здраве на ищеца, както и върху неговия живот, възраст на
пострадалия, социално положение, настоящото му здравословно състояние,
икономическата конюнктура в страната към момента на произшествието, вкл.
инфлационните процеси и всички специфики на конкретните факти и
обстоятелства, установени по делото, преценени в тяхната съвкупност и
6
взаимовръзка. Следва да бъде обсъдено и поддържаното във въззивната
жалба възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия, както и да бъде съобразена актуалната застрахователна и
съдебна практика при сходни случаи.
В тази връзка съдът съобразява доказаните по делото травматични
увреждания на ищеца и тяхното отражение върху психическото му и
емоционално състояние, както и върху отношенията му вътре в семейството.
От целия доказателствен материал, вкл. заключението на СМЕ, е видно, че в
резултат на произшествието ищецът получил контузия на гръдния кош –
счупване на 3-то, 4-то, 5-то, 6-то и 7-мо ребра в дясно по предната мишнична
линия с разместване на някои от тях, причинило трайно затрудняване
движението на снагата със среден срок на възстановяване около 5-6 месеца;
счупване на гръдната кост, затруднило движението на снагата за срок от 2-3
месеца; двустранни плеврални изливи и излив в сърдечната торбичка,
причинили разстройство на здравето, временно опасно за живота и най-
тежкото увреждане - дисекация на дъгата на аортата, с дисекация и на стената
на тази артерия и на артерия субклавия, с образуване на пристенен тромб в
тази област. Това последно увреждане е довело до постоянно общо
разстройство на здравето опасно за живота поради постоянната опасност от
частично или пълно разкъсване на стената на лява подключична артерия,
което би довело до масивен фатален кръвоизлив или откъсване на малки
тромботични маси от образувалият се пристенен тромб, които могат по
кръвен път да стигнат до мозъка с последващи исхемични мозъчни
усложнения. Това състояние е коригирано чрез операция в МБАЛ „Света
Марина“ гр. Варна, където е поставен стенд. Последната процедура се е
отразила сериозно върху здравословното състояние на ищеца. Според вещото
лице той не може да работи вече тежък физически труд, при студено и при
влажно време ще има силни продължителни болки в областта на счупените
кости на гръдния кош, състояние, което може да продължи и с години.
Освен получените физически травми, процесното ПТП е породило
силно негативно въздействие върху психическото състояние на пострадалия,
което според СПЕ се изразява във внезапни промени в настроението, с
импулсивен отговор на случващото се и последващо затишие от съжаление и
обвинения, чиито поток от емоции не може да контролира, т.е. те идват
внезапно, което е следствие на претърпяното ПТП. Постепенно във времето
7
след настъпилият инцидент е станал твърде чувствителен, с наличие на
деперсонализация и постоянно повтаряне на това, че усеща стенда, въпреки
уверенията на лекаря, че това е невъзможно. След физическо натоварване
получава замъглено зрение, променливо настроение, което се нарича
емоционална лабилност и чести изпотявания, оживена мимика и хващане
всяка дума на другия. Много лесно може да се разстрои, да се разплаче, без
да може да се контролира. След това започват чувства от негативната гама -
съжаление, обвинение, чувство за вина, когато направи някаква импулсивна
постъпка. Налице е емоционална инконтиненция, която винаги има
органичен терен. Според в.лице придобитата патология на нервната система е
сериозна и изисква консултация със специалист и лечение. Прогнозата е
неблагоприятна – с времето това състояние е възможно да се влоши и да се
превърне в сериозно психично заболяване с хроничен характер. Макар и
нелишен от саморефлексия ищецът не може да се справи сам, нуждае се от
специалист.
Свидетелката Б Х споделя личните си впечатления от промяната на
ищеца и на отношенията му в семейството в резултат на инцидента. Според
нея преди произшествието И. бил един добър човек, който си гледа нормално
жената и децата, имал хубаво семейство, с две прекрасни деца на 8 и 9
години. Бил общителен, усмихнат човек, ведър, от селски тип, който си
изкарвал прехраната с кравите на полето. Работел и като шофьор докато
гледал животни на село. След катастрофата станал различен, много се
променил. Като се върнал от Унгария бил в отчайващо положение, в много
тежко емоционално състояние, не можел да става, да се движи. Съпругата му
му помагала във всяко едно отношение. Като се върнал от Варна тотално се
променил, ментално се променил, загубил си работата. Семейството
изпаднало в тежко финансово състояние, наложило се съпругата му да замине
на работа в чужбина, а децата да оставят на близки и роднини. На И. му
изпопадали зъбите от стреса, станал неспособен физически да върши работа.
Останал за дълго без работа, тъй като се виждало, че е физически и
психически нестабилен, имал нужда от финансова, психологическа и
социална помощ. Не могли да запишат децата да учат в града, както
планирали. Станал много емоционален, лабилен, много остро реагирал на
дадени неща, много лично ги приемал. Децата казвали „Това не е нашият
татко“, питали : „Мамо, защо нашият татко е такъв?“. Не искал да се запише в
8
Бюрото по труда и да си търси друга работа, защото стендът му не бил
поставен добре и го притискал, н се чувствал добре, много бързо се
изморявал, получил и напълняване, понеже не може да се движи.
Съобразявайки получените от ищеца травматични и психически
увреждания, неговата възраст, социално положение, промените в
отношенията му в семейството и с останалите хора, загубата на работа,
невъзможността да си намери друга такава, трайното увреждане на здравето
му и недобрата прогноза за психическото му състояние, дължаща се
единствено на органичен произход, както и претърпените болки и страдания в
резултат на тези увреждания, съдът намира, че претендираното обезщетение
от 50 000лв, заявено като частичен иск, се явява справедливо и обосновано и
следва да бъде присъдено. Ценените поотделно и в тяхната съвкупност
увреждания и негативни последици от катастрофата сами по себе си
предпоставят присъждането на поне тази сума, без да се налага съдът да
изследва и другите критерии при определяне на справедливото обезщетяване
на ищеца в неговата цялост, като икономическа конюнктура в страната,
инфлационни процеси и актуалната съдебна практика по сходни казуси.
По поддържаното във въззивната жалба възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат :
Такова съпричиняване ще е налице, ако увреденият с противоправното
си поведение /действие или бездействие/ е допринесъл за настъпването на
самото произшествие и/или това поведение, чието конкретно проявление се
явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди. Освен това
приносът трябва да бъде доказан, а не хипотетичен.
В процесния случай се твърди, че ищецът е управлявал автомобила си с
превишена скорост, без поставен предпазен колан и е препятствал
възстановяването си, като два пъти е напуснал лечебното заведение, в което е
бил настанен.
Вещото лице по приетата САТЕ е категорично, че скоростта на
движение на микробус „Опел Виваро” е била съобразена с пътната
обстановка. Установено е от експертизата, че тази скорост е била от 100-110
км/ч и следователно - в границите на разрешената за пътния участък от 130
км/ч.
По въпроса за предпазния колан – в писменото си заключение в.лице д-
9
р Г изрично посочва, че установените счупвания на гръдната кост и на ребра
двустранно отговарят да са получени от поставен предпазен колан. В с.з.
проявява колебание, като заявява, че травматичните увреждания „най-
вероятно“ са от поставен предпазен колан. В Рапорта за ПТП с раняване на
човек, съставен от органите на Дирекция „Полиция“ – л.614, съставен от
служители на Пътна полиция, извършили оглед на местопроизшествието,
изрично е отразено, че водачът И. И. е използвал предпазен колан. При това
положение съдът намира възражението на ответното застрахователно
дружество за съпричиняване поради неползване на обезопасителен колан за
недоказано.
По отношение на напускането на лечебното заведено медицинският
експерт е категоричен, че това обстоятелство е допринесло за по-бавното
възстановяване на пострадалия, но няма връзка с получените травматични
увреждания. В тази връзка съдът намира, че този факт не е от естество да се
отрази върху размера на присъденото застрахователно обезщетение в
настоящото производство, в което вече е направен извода, че получените
увреждания и претърпените в резултат на това болки и страдания следва да
бъдат обезвъзмездени със сумата от поне 50 000лв., а напускането на
лечебното заведение не се е отразило върху тези увреждания.
По изложените съображения обжалваното решение се потвърждава като
правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция на процесуалния
представител на въззиваемата страна адв.Г. Г. Р. се присъжда
адв.възнаграждение по реда на чл.38 ал.1 т.2 ЗАдв. в размер на 5 580лв с ДДС.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 15/30.01.2023г. по т.д. № 2/22г. на Търговищкия
окръжен съд, постановено по т.д. № 2/22г.
ОСЪЖДА „ЗАД ДаллБогг Живот и Здраве”, ЕИК *********, седалище
и адрес на управление: бул. Г. М. Д. № 1, град София, 1172, да заплати на
процесуалния представител на въззиваемата страна адв.Г. Г. Р.
адв.възнаграждение по реда на чл.38 ал.1 т.2 ЗАдв. в размер на 5 580лв с ДДС.
10
Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
съобщаването му по реда на чл.280 ал.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11