Решение по дело №6807/2020 на Софийски градски съд

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. София, 12.08.2020 г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I Гражданско отделение, I състав, в закрито съдебно заседание на 12 август две хиляди и двадесета година, в състав: 

                                    

               

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ КУЗМАНОВА

                                              ЧЛЕНОВЕ:  СТЕФАН КЮРКЧИЕВ                                                                                                       

                                                                     ГЕРГАНА КОЮМДЖИЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия Коюмджиева 

ч.гр.д. № 6807  по описа за 2020 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

    Производството е по чл. 435, ал.2, т.1 от ГПК, вр. чл.528, ал.5 ГПК. Длъжникът С.К.Т. обжалва постановление от 03.02.2020 г., постановление от 04.02.2020г., постановление от 05.02.2020г., постановление от 06.02.2020г., постановление от 07.02.2020г. и постановление от 10.02.2020г. по изп.д. № 20199240400555 на ЧСИ Г.К.№ 924 на КЧСИ, с район на действие СГС  за наложени глоби в размер на по 400 лв., за всяко, затова, че на посочените в обжалваните постановления дати, майката С.Т. не е предала на бащата Ф. М., съгласно определен режим за лични контакти с детето М. М.. Излага съображения за незаконосъобразно на обжалваните постановления и иска тяхната отмяна.

Ответникът по жалбата и взискател по изпълнението Ф.А.М.не е подал писмени възражения по реда на чл. 436 от ГПК и не взема становище по жалбата.

ЧСИ Г.К.с рег.№ 924 от КЧСИ, в изложените от него мотиви по чл.436, ал.3 от ГПК за обжалваните действия, сочи, че жалбата е недопустима, в условията на евентуалност - неоснователна.

След преценка на доводите на страните, мотивите на съдебния изпълнител и доказателствата по делото, въззивният съд приема следното:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице в законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима.

Относно наведеното от страна на съдебния изпълнител възражение за недопустимост на частната жалба, поради това, че същата е подадена след двуседмичен срок, съдът намира за неоснователно. С частната жалба са представени заверени преписи на обжалваните постановления, от които се установява, че същите са връчени на частния жалбоподател на 27.02.2020г., чрез работодателя „ЮРАБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, а частната жалба е депозирана в деловодството на съдебния изпълнител на 09.03.2020г., т.е. в законоустанования двуседмичен срок, с оглед на което, същата е допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Производството по изпълнение на задължение за предаване на дете, уредено в чл. 528 ГПК, е специално изпълнително производство, за което законодателят изрично е посочил неизпълнението на кои задължения се санкционира с глоба. Производството започва с покана за доброволно изпълнение на длъжника в определено време и място, която трябва да бъде връчена на длъжника по възможност две седмици, но не по-късно от една седмица преди определеното време за предаване на детето, като в 3-дневен срок от връчването на поканата, длъжникът следва да съобщи на съдебния изпълнител: готов ли е да предаде детето в определеното място и време; какви пречки за своевременното изпълнение на задължението съществуват; в кое време и място е готов да предаде детето. За неизпълнение на тези задължения по чл. 528, ал. 2 ГПК в срок, съдебният изпълнител налага на длъжника глоба по чл. 527, ал. 3 ГПК и при необходимост постановява принудителното му довеждане. С оглед спецификата на производството по предаване на дете, законодателят е допуснал съдебният изпълнител да поиска от дирекция "Социално подпомагане" съдействие за отстраняване на пречките за своевременното изпълнение на задължението и за разясняване на длъжника, а при необходимост и на детето, на предимствата на доброволното изпълнение и неблагоприятните последици от неизпълнението на съдебното решение; да поиска от дирекция "Социално подпомагане" да предприеме подходящи мерки по чл. 23 от Закона за закрила на детето, а при необходимост - от полицейските органи - вземането на мерки по чл. 65 от Закона за Министерството на вътрешните работи и едва ако длъжникът не изпълни доброволно, съдебният изпълнител със съдействието на полицейските органи и кмета на общината, района или кметството отнема детето принудително и го предава на взискателя.

В настоящият случай съдебният изпълнител е спазил процесуалните изисквания на закона. Съдебният изпълнител е изпратил до длъжника Покана за доброволно изпълнение с изх. № 11174/26.07.2019г., за предаване на дете на посочени конкретни дати за месеците май – ноември на 2019г., както и за коледните празници на адреса на длъжника С.Т. - явяващо се местоизпълнение на задължението за предаване на дете, следва да се осъществи предаването на детето от майката С.Т. на бащата – Ф.М.. ЧСИ е направил искане за съдействие от Дирекция „Социално подпомагане“, район Слатина, за отстраняване на пречките за своевременно изпълнение на задължението от страна на майката да предаде детето на бащата. От представените протоколи от 19.10.2019г., от 16.11.2019г., от 07.12.2019г., 21.12.2019г., 18.01.2020г. и от 01.02.2020г., се установява, че на посочените дати и адрес, никой не е отворил, поради което процедурата по предаване на дете била осуетена. С молба вх. № 12336 от 03.10.2019г., бащата Ф.М.е направил искане – длъжникът С.Т., да й бъде наложена глоба, поради неизпълнение на задължението за предаване на дете.

Правилно и в съответствие с процесуалните правила и интересите на детето ЧСИ е приел, че изразената готовност от страна на жалбоподателя да изпълни доброволно съдебното решение е само формална. Цялостното поведение на длъжника сочи, че същият няма намерение да изпълни съдебното решение.

Съгласно задължителните указания по Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 3/2015 г., ОСГТК, изпълнителният способ, чрез който се провежда принудителното изпълнение на определения от съда режим на лични отношения между родител и дете, е този по чл. 528, ал. 5 ГПК, като в този случай глобата по чл. 527, ал. 3 ГПК представлява санкция за неизпълнението на задължението по чл. 528, ал. 2 от страна на длъжника, а не изпълнителен способ, чрез който се реализира изпълнението.Затова в чл. 528, ал. 3 ГПК е предвидено правомощието на съдебния изпълнител да наложи на длъжника глоба по чл. 527, ал. 3 ГПК и при необходимост да постанови принудителното му довеждане. В този случай наложената глоба представлява санкция за неизпълнението на задължението по чл. 528, ал. 2 от страна на длъжника, а не изпълнителен способ, чрез който се реализира изпълнението.

В случая длъжникът не е посочил обективни причини за неизпълнение на задълженията си, поради което законосъобразно на същия е наложена глоба в размер на по 400 лв.  Обжалваните постановления са законосъобразни, поради което жалбата следва да се остави без уважение.

По изложените съображения,  съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ  жалбата на С.К.Т., срещу постановление от 03.02.2020 г., постановление от 04.02.2020г., постановление от 05.02.2020г., постановление от 06.02.2020г., постановление от 07.02.2020г. и постановление от 10.02.2020г. по изп.д. № 20199240400555 на ЧСИ Г.К.№ 924 на КЧСИ, с район на действие СГС за наложени глоби в размер от по 400 лв.

 

Решението е окончателно.

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                         2.