ПРОТОКОЛ
№ 213
гр. Пловдив, 02.06.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на втори юни
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Михаела Хр. Буюклиева
Членове:Емил Люб. Митев
Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
и прокурора Иван Г. Даскалов
Сложи за разглеждане докладваното от Михаела Хр. Буюклиева Въззивно
частно наказателно дело № 20225000600232 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:24 часа се явиха:
Обвиняемият П.З.П. се явява лично и с адв. Ж.Ж. - служебен защитник.
За Апелативна прокуратура - Пловдив се явява прокурор Даскалов.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
Адв. Ж.: Да се даде ход на делото.
ОБВ. П.: Да се даде ход на делото.
Съдът, след съвещание, намира, че са налице основанията за даване ход
на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА се делото от съдията-докладчик с прочитане на частния
протест на Окръжна прокуратура С.З. срещу определението на Окръжен съд
С.З., постановено по ЧНД № 430/22 г. по описа на същия съд. Съдебният акт
се атакува като неправилен и незаконосъобразен и се иска неговата отмяна.
Разясниха се на страните правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи към състава на съда. Нямам
нови искания и искания за доказателства. Поддържам частично протеста.
1
Адв. Ж.: Нямам искания за отводи и доказателствени искания.
ОБВ.П.: Нямам искания за отводи и за доказателства.
С оглед изявленията на страните, съдът, след съвещание, намира, че
делото е изяснено от фактическа страна и следва да се даде ход на съдебните
прения, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, разбира се, че към
настоящия момент, а днес е 02.06.2022 г., няма как в цялост да поддържам
изготвения от Окръжна прокуратура С.З. протест дотолкова доколкото към
момента вече е изтекъл преклузивния 8-месечен срок, визиран в НПК, над
който мярка за неотклонение „задържане под стража“ не може да бъде
продължена. Така, че в тази връзка само ще вметна, че не съм изцяло съгласен
и с мотивите на колегата, послужили му за оформяне на протеста. Има много
технически способи за това, когато едно досъдебно производство трябва да
бъде многократно вкарвано в съда за мярка, той да си построи така нещата, че
да разполага с делото, за да може да работи по него. Аз няма да се спирам на
тях.
Ще ми се да взема становище относно определената мярка за
неотклонение от ОС – С.З. „подписка“. След изтичане на 8 месеца безспорно
задържането следва да бъде отменено, но основният въпрос в това
производство е каква мярка за неотклонение следва да бъде определена от тук
нататък и считам, че тази мярка „подписка“ е неадекватна. Не е адекватна,
защото на първо място от материалите по делото е видно, че обвиняемият
няма адрес, на който органите на ДП да го потърсят. Апропо, това ще бъде
проблем за в бъдеще не само за органите на ДП, а и за органите на съдебното
производство, защото предстои съдебна фаза на този процес. И поради тази
причина Ви предлагам да бъде определена мярка за неотклонение „парична
гаранция“, въпреки обстоятелството, че липсват данни за това той да е
работил, но запознавайки се с материалите по делото виждам, че спрямо него
такива мерки са били вземани в миналото. В самата си жалба за изменение на
мярката за неотклонение те искат просто изменение на мярката за
неотклонение в друга по-лека такава, без да навеждат никакви доводи за това,
2
че не може да бъде платена каквото и да било гаранция. Гаранцията, колкото
и ефимерна да бъде, с оглед изпълнение на функциите на мерките за
неотклонение изобщо, все пак ми се струва, че би могла да има някакъв
възпиращ ефект по отношение на това същият да не се укрие или пък, не дай
си Боже, да извърши престъпление, което ми се струва почти сигурно, но
просто такъв е законът и той трябва да бъде с мярка за неотклонение,
различна от „задържане под стража“.
В тази връзка моля да измените определението на Окръжен съд С.З.,
като определите мярка за неотклонение на обвиняемия „парична гаранция“ в
рамките между 500 лв. и 1000 лв.
Адв. Ж.: Уважаеми апелативни съдии, не поддържам въпросния
протест. Той в голямата си част е оправдание, че не му стигнали 6 дена от 600,
с които е разполагал, за да разгледа делото. Няма да говоря за делото по
същество, защото там нещата са още по-трагични. Относно посочения адрес,
3 пъти председателят на съдебния състав го попита на кой адрес ще бъдеш
търсен. И изрично посочи, че след като бъде освободен, той трябва да пусне
една молба и да посочи адрес. Трите пъти той посочи адреса на майка си в с.
С., общ. Р.. После поставиха въпроса, че нямало улица и адрес. Селото е с
около 20 живущи и просто няма в кадастралния план такива улици. Адресът е
с. С.. Изрично е посочено, аз съм разговарял с майката, която го потвърждава.
Този адрес, който е посочен тук, там къщата вече не е собственост на майката.
Говоря за ул. П.Н..
Относно неговото здравословно състояние: Правени са му изследвания
по негово искане, които сочат трикратно и четворно завишаване на
стойности, говори се за Хепатит Ц. Никакво лечение в този период, освен
тези изследвания, не е правено. Когато ми посочиха, че в ареста не
разполагат, за разлика от затвора, със служебни лица, които да извършат тази
медицинска дейност и т.н., в нашите разговори, които сме водили, ако бъде
освободен, първата му работа ще е да постъпи в болница, тъй като му е
необходимо болнично лечение, защото такъв вид заболяване не се лекува с
хапчета. Не познавам необходимите медицински термини.
Считам, че решението на окръжния съд е напълно законосъобразно и ви
моля уважаемият съд да го потвърди.
Обв. П. за лична защита: Съгласен съм с казаното от адвоката ми.
3
ПРОКУРОРЪТ /реплика/: Първо описаното в определението от
първоинстанционния съд като „задължение“ той да посочи адрес, на който ще
пребивава, не е никакво задължение, просто едно пожелание. Второ, ние
приемаме по негови твърдения, без да сме чули майката, че той ще живее на
нейния адрес, за която забележете, има влязла в сила присъда за закана за
убийство срещу нея в размер на повече от пет месеца, която вече е изтърпяна.
Няма никаква логика в това и никой не може да ви даде каквато и да било
сигурност, че този човек ще пребивава на този адрес.
Затова, колкото и ниска да е възпиращата функция на гаранцията,
според мен това е правилната мярка.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ:
Обв. П.: Каквото прецени съдът.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
Съдът, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.65, ал.8 от НПК.
Образувано е по частен протест на Окръжна прокуратура гр.С.З. срещу
протоколно определение № 311/27.05.2022г. на Окръжен съд гр.С.З.,
постановено по ЧНД № 430/2022г. по описа на същия съд, с което мярката за
неотклонение, взета по отношение на П.З.П., обвиняем по досъдебно
производство № *** ЗМ-308/2020г. по описа на РУ на МВР гр.Р., е изменена
от „задържане под стража“ в „подписка“.
Съдебният акт се атакува като незаконосъобразен и необоснован. Прави
се искане за неговата отмяна.
В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура
гр.Пловдив поддържа частично протеста на Окръжна прокуратура гр.С.З..
Изразява становище, че мярката за неотклонение „задържане под стража“ на
обвиняемия следва да се измени, но не в „подписка“, а в „парична
гаранция“.
Обвиняемият П. и неговият защитник намират, че протестът, като
неоснователен, следва да се остави без уважение, а атакуваният съдебен акт,
4
като законосъобразен и обоснован, да се потвърди.
Съдът, след като анализира доказателствата по делото, поотделно и в
тяхната съвкупност, изложеното в протеста и заявеното от страните, намира
за установено следното:
Частният протест е процесуално допустим, тъй като е подаден в срок от
надлежна страна в процеса. Разгледана по същество е неоснователен.
За да постанови определението си Окръжен съд гр.С.З. е приел, че е
изтекъл максимално предвиденият в чл.63, ал.4 от НПК срок от осем месеца,
в който може да продължи мярката за неотклонение „задържане под стража“
на обвиняемия П.. Позовал се е на императивната разпоредба на чл.63, ал.5 от
НПК, съгласно която след изтичането на този срок задържаният се
освобождава незабавно.
Тези изводи се споделят изцяло от въззивния съд.
Обвиняемият е привлечен към наказателна отговорност за
престъпление по чл.354а, ал.2, изр.2, т.4 вр. ал.1, пр.1 и 2 вр. чл.26, ал.1 и ал.3
вр. чл.29, ал.1, б. „а“ и б.„б“ от НК. Касае се за тежко умишлено
престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от свобода от пет
до петнадесет години и глоба от 20 000 до 100 000 лв. За подобно обвинение
максималният срок на задържане по силата на чл.63, ал.4 от НПК е осем
месеца.
В случая този срок изтича на 30.05.2022г., а не както е приел
първоинстанционният съд, че крайната му дата е 01.06.2022г. Видно от
заповедта за задържане на лице обвиняемият П. е бил задържан за 24 часа на
основание чл.72, ал.1 от ЗМВР на 30.09.2021г. Въззивният съд намира, че от
този момент следва да се изчислява осеммесечният срок на задържане, а не
от 01.10.2021г., когато е задържаното на обвиняемия до 72 часа от
наблюдаващия прокурор съгласно чл.64, ал.2 от НПК.
Към днешна дата, 02.06.2022г., максимално предвиденият срок от осем
месеца, в който може да продължи мярката за неотклонение „задържане под
стража“ на обвиняемия П. е изтекъл. Това обстоятелство е основание за
нейното изменение.
Доводите в протеста за обществената опасност на обвиняемия,
съдебното му минало, опасността от извършване на престъпление са
5
ирелевантни. Не могат да се противопоставят на императивния характер на
нормата на чл.63, ал.4 от НПК.
Неоснователно е възражението, че в максималния срок, предвиден в
горната разпоредба, не следва да се включи периода, в който досъдебното
производство е било в съда по повод осъществяван съдебен контрол.
Съдебната практика /Тълкувателно решение № 1/25.06.2002г. на ВКС по н. д.
№ 1/2002г./ е категорична, че срокове по чл.152, ал.4 от НПК /отм./, сега
чл.63, ал.4 от НПК, се отнасят само за досъдебната фаза на наказателното
производство и имат както правозащитен, така и дисциплиниращ характер.
Времето, през което делото е било в съдебната фаза, не се зачита в тези
срокове. Няма спор, че производствата по чл.64 и чл.65 от НПК са част от
първата фаза на наказателното производство и не се разглеждат като част от
съдебното производство.
Настоящата инстанция намира, че Окръжен съд гр.С.З. е проявил
юридически усет и при определяне на мярката за неотклонение, която следва
да замени задържането под стража на обвиняемия П.. Изводите относно
мерките на процесуална принуда „домашен арест“ и „парична гаранция“ се
споделят изцяло от въззивния състав и не е необходимо да се преповтарят.
Единствената възможна мярка за неотклонение остава „подписка“.
С оглед на изложеното Пловдивският апелативен съд намира, че
определението на първоинстанционния съд е законосъобразно и обосновано и
като такова следва да се потвърди, а частният протест, като неоснователен, да
се остави без уважение.
Поради горното съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 311/27.05.2022г. на
Окръжен съд гр.С.З., постановено по ЧНД № 430/2022г. по описа на същия
съд, с което мярката за неотклонение, взета по отношение на П.З.П., ЕГН
**********, обвиняем по досъдебно производство № *** ЗМ-308/2020г. по
описа на РУ на МВР гр.Р., е изменена от „задържане под стража“ в
„подписка“.
6
Определението е окончателно.
Протоколът изготвен в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 10.40 часа.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
7