№ 241
гр. Варна, 19.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно частно
гражданско дело № 20223100502479 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 29981/19.12.2022г от М. Д. К., чрез
адв.С.Х., в която е обективирано искане за допълването на определение №
4644/14.12.2022г в частта за разноските.
В срока по чл.248 ал.2 ГПК насрещната страна С. Д. Ч., чрез адв.В.П.,
изразява становище за неоснователност на молбата.
ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, за да се произнесе по молбата, съобрази:
Молбата е подадена в срока по чл.248 ал.1 ГПК от надлежна страна и
затова е процесуално допустима.
Производството по делото е образувано по подадената от С. Д. Ч., чрез
адв.В.П., ч.жалба срещу постановеното от ВРС-30с-в определение в о.с.з. на
6.10.2022г и обективирано в протокол от същата дата, с което е оставено без
уважение искането на ответната страна за допускане на повторна СОЕ и
съдът е указал на страните да представят инвестиционен проект за реалната
поделяемост на процесния имот, на осн.чл.201 ЗУТ.
С определение № 4644/14.12.2022г ВОС е оставил без разглеждане
подадената частна жалба, като е прекратил като недопустимо производството
по ч.гр.д.№ 2479/2022г.
В настоящия случай искането за присъждане на разноски, макар и
1
направено своевременно, още с подаването на отговора срещу депозираната
жалба, е неоснователно.
Производството по настоящото дело не представлява образувано ново
съдебно производство с предмет, различен от исковото. Същото няма
самостоятелен характер, тъй като е образувано по повод ч.жалба срещу
протоколното определение, касаещо събирането на доказателства по делото.
Затова изходът от същото не обосновава отговорност за нови разноски.
В допълнение може да се посочи, че разноски не следва да се
присъждат и поради тяхната недоказаност. До постановяване на съдебното
определение, а и с молбата по чл.248 ГПК, доказателства за извършването на
разноски за адв.възнаграждение, не се представят от молителката. След като
липсва договор за правна помощ, а и от доказателствата по делото не може да
се установи, че такъв е бил сключен, съдът не дължи присъждането на
разноски за адв.възнаграждение и на това основание.
По отношение искането за присъждане на разноски на осн.чл.36 ал.3
ЗАдв е необходимо да се отбележи, че по този ред адв.възнаграждение се
определя от Адвокатския съвет съгласно Наредбата № 1/2004г за
минималните размери на адв. възнаграждения. Затова съдът не е компетентен
да се произнесе по него.
По изложените съображения настоящият състав намира, че молбата за
допълване на решението в частта за разноските е неоснователна и следва да
бъде оставена без уважение.
Воден от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата вх. № 29981/19.12.2022г на М.
Д. К., чрез адв.С.Х., с искане за допълване на определение № 4644/14.12.2022
по ч.гр.д.№ 2479/ 2022г на ВОС в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване пред ВАпС в едноседмичен срок
от уведомяването на страните.
Председател: _______________________
2
Членове:
1._______________________
2._______________________
3