Р Е
Ш Е Н
И Е
№
……….
гр.Варна, 16.01.2018
год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
ХХХІV състав, в публично съдебно заседание, проведено на осемнадесети декември през две хиляди
и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАГДАЛЕНА ДАВИДОВА
при участието
на секретаря Светла Радойкова, като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 7863
по описа за 2017 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1 и чл.
92, ал. 1 ЗЗД.
В исковата
си молба ищецът „Т.Б.” ЕАД
твърди, че на 20.12.2014 год. е сключило с Е.М.Щ. договор за мобилни
услуги № *********, съгласно
който на клиента е предоставен мобилен телефонен номер ****, предназначен за пренос на данни
чрез мобилен интернет и мобилно устройство Tablet Prestigio Ranger
3277 3G. Излага, че
първоначално предвиденият срок на действие
на договора е 24 месеца считано от датата на
сключването му. Твърди се, че
ответникът не е изпълнил задължението си за заплащане
на месечни абонаментни такси, както следва: за
отчетен период 01.01.2015 год. до
31.01.2015 год. месечна такса в размер на 9.14 лева, формирана
от дължимата такава от 13.90 лева с ДДС, от която е приспадната надвнесено плащане от задължение от
предходен период в размер на 4.76 лева и за която
сума е издадена фактура № **********/01.02.2015 год.;
за отчетен период 01.02.2015 год. до 28.02.2015 год.
месечна такса в размер на 11.58 лева без ДДС и 0.50 лева такса за
спиране на номер, или общо
задължение в размер на 14.50 лева с ДДС. Твърди, че поради неплащането
на дължимите суми, операторът едностранно прекратил договора, поради което и на Щ. е начислена неустойка в размер на 200 лева,
чийто размер е предварително фиксиран. Тъй като ответницата е погасила задълженията си, се излага,
че ищецът е подал заявление по чл. 410
ГПК, въз основа на което е издадена
заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. № 3502/2017 год., по
описа на ВРС, ХLІІІ
състав. Тъй като в срока по чл. 414
ГПК е постъпило възражение от ответната страна,
за ищеца е налице правен интерес
от установяване съществуване на вземането му за
горните суми, поради което и сезира съд с иск
за това. Претендира и сторените по делото
разноски.
В срока по
чл. 131 ГПК, ответната страна
Е.М.Щ. не депозира отговор на исковата молба.
Съдът,
след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и
поотделно, и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:
Със заповед № 1867/20.03.2017 год. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК, ВРС, 43 състав по ч.гр.д. № 3502/2017 год., е разпоредил длъжникът
Е.М.Щ. да заплати на „Т.Б.” ЕАД сумата от 223.64 лева, представляваща главница
по фактури главница по
фактури с №№ **********/01.02.2015 г.;
**********/01.03.2015 г.; **********/01.05.2015 г., представляващи
незаплатени парични задължения по сключен
между „Т.Б.” ЕАД (с предишно
наименование „Космо България Мобайл“ ЕАД) и Е.М.Щ. договор за
мобилни услуги № ********* от 20.12.2014 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда - 16.03.2017 год. до окончателното
й изплащане. В срока по чл. 414 ГПК, длъжникът Е.М.Щ. е възразила срещу издадената заповед за изпълнение.
Приобщен към доказателствения материал по делото
договор за мобилни услуги от 20.12.2014 год., по силата на който ищцовото дуржество „Т.Б.“ ЕАД се
е задължило да предостави на ищцата Е.М.Щ. мобилни услуги – мобилен интернет,
при месечен абонаментен в размер на 13.90 лева с предпочетен номер 359 895 746
516. Договорът е сключен за срок от 24 месеца, като в същия е посочено, че
влиза в сила на 20.12.2014 год. и изтича на 20.12.2016 год. Уговорено с
договора е, че в случай на прекратяване на същия през първоначалния срок, за
която и да е СИМ карта, по вина или инициатива на потребителя, последният дължи
нейстойка в размер на сумата от стандартните за
съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една карта до края на
този срок.
Към доказателствения материал по делото са
представени издадени от ищеца, фактури, както следва:
- № **********/01.02.2015
год. за сумата от 13.90
лева, съставляваща месечна абонаментна такса за периода 01.01.2015
год. – 31.01.2015 год., като след приспадане на надвесена сума, задължението по
същата е посочено да възлиза в размер на 13.17 лева; посочен е и срокът за заплащане
на задължението – 16.02.2015г.;
- № **********/01.03.2015
год. за сумата от 14.50
лева, месечни и еднократни такси за периода 01.01.2015
год. – 31.01.2015 год., от които 11.58 лема без ДДС абонаментна такса; посочен
е и срок за заплащане на задължението – 16.03.2015г.;
- № 7224459383/01.05.2015
год. за сумата от 200 лева –
неустойка за предсрочно прекратяване на договора.
По делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която
съдът кредитира като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните.
От същото се установява, че общото задължение на ответната страна по договора
за мобилни услуги възлиза в размер на 243.64 лева, формирано както следва:
13.90 лева по фактура № **********/01.02.2015 год., което е намалено с
надплатената през м. януари 2015 год. сума от 0.73 лева; 14.50 лева по фактура
№ **********/01.03.2015
год., което е намалено със
сумата от 4.03 лева с издадена на 01.04.2015 год. фактура и 200 лева по фактура
№ 7224459383/01.05.2015
год.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е
с правно основание чл. 415, ал.
1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 92, ал. 1 ЗЗД. Активно легитимиран да
предяви иска е кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение, срещу която е постъпило възражение от задълженото по същата лице.
Предмет на иска е установяване съществуването на вземането по издадената
заповед и успешното му провеждане предполага установяване на дължимостта на сумата, за която е издадена оспорената
заповед. Или, в контекста на основанието, на което се претендира вземането, в
тежест на ищцата е да установи, в качеството му на доставчик на мобилни услуги
и въз основа на валидно учредено между страните договорно отношение е
предоставил посочените услуги на ответника, като е начислил дължимата стойност
за тях съобразно индивидуалния договор и Общите условия, поради което се дължи
плащане в посочения във фактурите размер; наличие
на уговорена неустойка и осъществяване на предпоставките за възникване на
правото на ищеца да получи неустойка, а така също и размера на претенцията по
пера.
От коментираните
по-горе доказателства се установи, че страните са били в договорни
отношения по повод сключени помежду им договор
за мобилни услуги от 20.12.2014 год., за срок от 24
месеца с предпочетен номер 359 895 746 516, при стандартен месечен абонамент от
13.90 лева. Ищецът представя два броя фактури и извлечения към тях касаещи процесния период на отчитане 01.01-28.02.2015 год, от които се установяват ползваните МВ мобилен
интернет. При липсата на оспорване на представените извлечения от електронната
система на телекомуникационната компания, в които доставените услуги са
конкретно и детайлно индивидуализирани, се налага изводът, че е извършена
реална доставка на договорените услуги. При това положение за ответника е
възникнало задължение да заплати дължимата месечна абонаментна такса и цената
на предоставените му услуги. От заключението на вещото лице се установи, че
задължението на Щ. по фактура № **********/01.02.2015 год. след намаляването му
със сумата от 0.73 лева, възлиза в размер на 13.17 лева и по фактура № **********/01.03.2015
год. – след намаляването му
със сумата от 4.03 лева, възлиза в размер на 10.47 лева. Ответната страна,
чиято е доказателствената тежест да установи факта на
плащане не ангажира доказателства, поради което и следва да се приеме, че
ищецът има вземане от Е.Щ. в размер на 9.14 лева по фактура № **********/01.02.2015
год. /съобразно заявения от ищцовото дружество размер на претенцията по тази фактура/ и
в размер на 10.47 лева по фактура № **********/01.03.2015 год., съобразно установения
от вещото лице размер на задължението. В обобщение претенцията следва да бъде
уважена за сумата от 19.61 лева, а за разликата до пълния предявен размер от
23.64 лева – отхвърлена.
На следващо място, предмет на претенцията е неустойка за предсрочно
прекратяване на договорните отношения между страните, чиято дължимост
е уговорена в договора за мобилни услуги от 20.12.2014 год., предвиждайки, че
при прекратяване на договора по вина или инициатива на потребителя, последният дължи
неустойка в размер на сумата от стандартните за съответната програма месечни
абонаменти дължими до края на договора, който в случая изтича на 20.12.2016
год. Съобразно така уговореното, за да възникне правото на ищеца на неустойка,
действието на договора следва да бъде прекратено преди изтичане на крайния срок
по вина на потребителя или по инициатива на последния. В настоящия случай
ищецът в исковата молба е навел твърдения, че правото на неустойка е възникнало
поради прекратяване на договора по вина на потребителя. Правото на изправната
страна да прекрати договора е преобразуващо и следва да бъде упражнено чрез обективиране на съответно изявление за това, което да е
достигнало до неизправната страна /при липса на представени доказателства, че
страните са уговорили начин на разваляне на договора извън общите правила на
чл. 87 ЗЗД/. Ищецът не ангажира доказателства да е изявил воля за прекратяване
на договора преди изтичане на уговорения срок, от които да бъде направен извод,
че е упражнил правото си до 20.12.2016 год. Не може да се приеме, че с исковата
молба ищецът е упражнил това си право, след като това е сторени при вече
прекратен договор с изтичане на срока му. По изложените съображения, съдът
намира, че не е осъществен фактическият състав за възникване правото на ищцовото дружество да получи уговорената неустойка. При
това положение и предявеният иска за установяване дължимостта
на сумата от 200 лева следва да бъде отхвърлен.
Съгласно дадените указания в т. 12 на ТР № 4/2013 год., в полза на ищеца следва да се присъдят сторените в заповедното
производство разноски за заплатена държавна
такса и адвокатско възнаграждение, които
съразмерно с уважената част от иска възлизат общо в размер на 33.76 лева.
С оглед изхода на спора и отправеното от ищеца искане, ответната страна
следва да бъде осъдена да заплати на „Т.Б.“ ЕАД сторените в хода на настоящото
производство разноски, които съразмерно с уважената част от иска възлизат общо
в размер на 46.91 лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО
по иска на „Т.Б.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, Бизнес Парк
София, сграда 6 срещу Е.М.Щ., ЕГН **********,***, че ответницата ДЪЛЖИ на „Т.Б.” ЕАД,
сумата от 19.61 лева, представляваща непогасено задължение за предоставени мобилни услуги в периода
от 01.01.2015 год. до 28.02.2015 год. по договор за
мобилни услуги от 20.12.2014 год., за която сума са издадени фактури №№ **********/01.02.2015
год. и **********/01.03.2015
год., ведно със ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 16.03.2017
год., до окончателното изплащане на задължението, за която е издадена заповед №
1867/20.03.2017 год. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 3502/2017 год., по описа на ВРС, 43 състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 19.61 лева до предявения размер
от 23.64 лева, пратендират като незаплатена цена за
предоставени мобилни услуги, както и за сумата от 200.00 лева, претендирана като неустойка за предсрочно прекратяване на
договора за мобилни услуги, на основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1 и чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Е.М.Щ., ЕГН **********,***, да заплати на „Т.Б.” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, Бизнес Парк София, сграда 6, сумата от 33.76 лева /тридесет и три лева и
седемдесет и шест стотинки/, представляваща сторените в заповедното
производство разноски, както и сумата от 46.91
лева /четиридесет и шест лева и деветдесет и една стотинки/, представляваща
сторените в настоящото производство разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: