№ 17615
гр. София, 01.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АНГЕЛИНА К. БОЕВА
при участието на секретаря В. Е.
като разгледа докладваното от АНГЕЛИНА К. БОЕВА Гражданско дело №
20221110127631 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от С. И. Б. срещу Държавно
предприятие „Български спортен тотализатор“, с която са предявени кумулативно обективно
съединени искове с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ за осъждане на ответника да заплати
на ищцата сумата в размер на 5000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат на трудова злополука, настъпила на 30.03.2021 г., ведно със
законната лихва от датата на постъпване на исковата молба в съда – 27.05.2022 г. до
окончателното изплащане на дължимата сума, и за осъждане на ответника да заплати на
ищцата сумата в размер на 4219,60 лева, представляваща обезщетение за причинени от
същата трудова злополука имуществени вреди, от които: пропуснати ползи в размер на 4000
лева, изразяващи се в разликата между трудовото възнаграждение, което ищцата би
получила при изпълнение на трудовите си задължения, и размера на обезщетението за
временна неработоспособност, получено от НОИ, за периода от 01.04.2021 г. до 25.11.2021 г.,
и претърпени загуби в размер на 219,60 лева, изразяващи се в направени разходи за лечение,
ведно със законната лихва от датата на постъпване на исковата молба в съда – 27.05.2022 г.
до окончателното изплащане на дължимата сума.
В исковата молба се твърди, че до 30.11.2021 г. между страните съществувало валидно
трудово правоотношение, по силата на което ищцата изпълнявала длъжността „касиер-
приемчик“ в ответното предприятие. На 30.03.2021 г. по време на изпълнение на трудовите
си задължения на обичайното си работно място в гр. София, ул. „Николай Коперник“ № 27,
С. Б. претърпяла трудова злополука – паднала на пода от офис стол с колелца. В резултат на
инцидента изживяла силна и нетърпима остра болка в гърба. Тъй като затруднението в
движенията й се засилило, още същия ден пострадалата посетила спешното отделение на
1
болница „ИСУЛ“. След преглед и извършване на необходимите изследвания било
установено, че ищцата получила контузия на долната част на гърба и таза и компресионна
фрактура (счупване) на прешлен, който загубил 30 % от височината си. На пострадалата
била назначена терапия и бил поставен медицински корсет, като през целия период на
лечение от почти осем месеца ползвала отпуск за временна неработоспособност. След
инцидента ищцата изпитвала постоянна остра болка в гърба, сериозни затруднения при
извършване на движения, непрекъснати притеснения при самообслужването си, като през
периода на ползване на болничния отпуск се налагало да бъде подпомагана от близките си.
През периода на ползване на отпуск за временна неработоспособност ищцата получавала
обезщетение, което било с около 500 лева по-ниско от трудовото й възнаграждение. А във
връзка с лечението си извършила разходи за закупуване на лекарства и на медицински
корсет и заплащане на потребителска такса за престой в рехабилитационен център, които
следвало да бъдат възстановени от работодателя й. Твърди, че с влязло в сила Разпореждане
№ 30448 от 08.04.2021 г. на длъжностно лице при ТП на НОИ – София град злополуката с
ищцата била призната за трудова на основание чл. 55, ал. 1 КСО. Ето защо моли съда да
постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира направените
по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника Държавно
предприятие „Български спортен тотализатор“ за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е
постъпило становище по същата чрез адв. В. Й.. Процесуалният представител оспорва
изцяло предявените искове по основание и по размер, както и изложената в исковата молба
фактическа обстановка. Твърди, че в дадените непосредствено след процесния инцидент
писмени обяснения ищцата заявила, че се е качила на офис стола с колелца, за да достигне
шкаф и да вземе от него допълнителни талони, столът се подхлъзнал и тя загубила
равновесие. Пред работодателя си ищцата обяснила, че след инцидента останала на
работното си място до 20,00 ч. и едва след това отишла на лекар, тъй като не била налице
нужда от спешно посещение на лечебно заведение. В тази връзка възразява, че размерът на
претендираното обезщетение за неимуществени вреди не кореспондирал с действително
претърпените от ищцата болки и страдания, които били с много по-нисък интензитет и
размер от твърдените в исковата молба. От представените по делото писмени доказателства
се установявало, че на ищцата било предписано единствено медикаментозно лечение и
носене на корсет. Нямало данни за приложено болнично лечение или за оперативна намеса.
На следващо място прави възражение за съпричиняване, тъй като пострадалата с
поведението си допринесла за собственото си увреждане. При настъпване на трудовата
злополука ищцата допуснала груба небрежност, изразяваща се в липса на елементарно
старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за
безопасност. Всеки човек, дори малките деца знаели как функционира офис стол на колелца
и колко малко усилие било достатъчно, за да бъде преместен столът или да бъде завъртяна
седалката му. Освен това работното място на ищцата било в супермаркет от веригата
„Фантастико“, откъдето можела да получи стълба или друго приспособление, с което
безопасно да достигне високия шкаф. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да
2
отхвърли изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски,
включително за заплатено адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание ищцата С. И. Б., редовно призована, се явява лично и с адв. Б..
Процесуалният представител поддържа изцяло исковата молба и допълнителната молба от
28.02.2024 г. В хода на устните състезания изразява становище, че исковите претенции били
основателни и като такива моли съда да ги уважи изцяло. Трудовата злополука била
установена с влязъл в сила административен акт, който обвързвал страните. От събраните по
делото доказателства не можело да се направи извод за допусната от ищцата груба
небрежност, доколкото от страна на работодателя не били осигурени необходимите
безопасни условия на работа. Пострадалата прибягнала до качването на стола с колелца, тъй
като не е имала друга възможност да достигне талоните и да ги вземе. Причинените вреди –
имуществени и неимуществени се установявали от събраните по делото доказателства.
Претендира направените по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 800 лева.
В съдебно заседание ответникът Държавно предприятие „Български спортен
тотализатор“, редовно призован, се представлява от юрк. С.. Процесуалният представител
поддържа депозирания отговор. В хода на устните състезания моли съда да постанови
решение, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани.
Поддържа възражението, че от страна на пострадалата била допусната груба небрежност,
тъй като не положила елементарно старание и внимание при изпълнение на трудовите си
задължения и сама се поставила в ситуация на повишен риск от увреждане. Претендира
присъждане на дължимото за настоящото производство юрисконсултско възнаграждение.
Депозира писмена защита, в която подробно мотивира направените възражения.
Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на
страните, приема за установено следното.
Не се спори по делото, поради което е отделено от съда като ненуждаещо се от
доказване обстоятелството, че по време на настъпване на трудовата злополука между
страните съществувало валидно трудово правоотношение, по силата на което ищцата
заемала в ответното предприятие длъжността „касиер-приемчик“ с място на работа тото
пункт в гр. София, ул. „Николай Коперник“ № 27.
Видно от представена по делото длъжностна характеристика за длъжността „касиер-
приемчик“, сред основните трудови функции и задължения на ищцата били да продава
талони и билети за участие в лотарийни игри и да следи за наличие на законово изискуемите
и утвърдени реквизити на съответните удостоверителни знаци, както и да организира
работно си място и да го поддържа в добър естетически вид. Ищцата била длъжна да спазва
утвърдените в предприятието Правила за здравословни и безопасни условия на труд и
Правилника за вътрешния трудов ред. Видно от отбелязване в длъжностната
характеристика, същата била връчена на С. Б. на 09.03.2021 г. На същата дата служителката
3
подписала декларация, че е запозната с правилата за безопасност на труда в предприятието и
се задължава да ги спазва.
От извлечение от Книга за инструктаж на работниците и служителите по безопасност,
хигиена на труда и противопожарна охрана (начален инструктаж по безопасност, хигиена на
труда и противопожарна охрана) се установява, че на 10.03.2021 г. на ищцата бил проведен
първоначален инструктаж.
Не е спорно обстоятелството, че на 30.03.2021 г. по време на работа ищцата се качила
на офис стол с колелца, за да достигне намиращите се в горен шкаф талони, столът се
подхлъзнал и служителката паднала на пода, в резултат на което претърпяла контузия на
долната част на гърба и таза и компресионна фрактура (счупване) на прешлен. Видно от
декларация за трудова злополука вх. № 267 от 07.04.2021 г., работодателят декларирал
злополуката пред ТП на НОИ.
С Разпореждане № 30448 от 08.04.2021 г. на длъжностно лице при Териториално
поделение на Национален осигурителен институт – София град злополуката, станала със С.
И. Б. на 30.03.2021 г., била приета за трудова по чл. 55, ал. 1 КСО.
От лист за преглед на пациент в КДБ/СО № 005959 се установява, че на 30.03.2021 г. в
20:49 ч. ищцата постъпила в Спешното отделение на УМБАЛ „Царица Йоанна-ИСУЛ“ с
диагноза контузия на долната част на гърба и таза след падане. Пострадалата била насочена
за рентгенография на гръбначни прешлени – профил. От образна диагностика № 252437 е
видно, че при изследването били установени рентгенови данни за компресионно снишено
тяло на Тн12 като при компресионна фрактура. Ищцата била изписана в 21:13 ч. с препоръки
за носене на корсет и консултация с ортопед – травматолог. Видно от допълнителен лист към
лист за преглед на пациент в КДБ/СО № 005959, пострадалата провела консултация със
специалист още същия ден в 22,24 ч., който констатирал компресионна фрактура на ТН 12 с
около 30 % загуба на височина, без налична загуба на сетивност и моторика, контролира
тазовите резервоари. На ищцата била предложена обезболяваща терапия с Бруфен ретард 1
табл. дневно, Волтарен форте мазане външно и носене на корсет Лумбостат за 3 месеца.
Ищцата била временно неработоспособна.
От представени по делото рецепта и фискален бон от 01.04.2021 г. се установява, че
ищцата закупила предписания й корсет на стойност 79 лева.
Видно от амбулаторен лист № 70 от 14.05.2021 г., С. Б. посетила ортопед – травматолог
с оплаквания от болка в областта на гърба и кръста. Лекарят потвърдил назначената вече
терапия и препоръчал да не натоварва гърба до края на третия месец от злополуката, а след
втория месец към лечението да включи и балнеолечение.
От епикриза, издадена от „Национална специализирана болница за физикална терапия
и рехабилитация“ ЕАД, се установява, че ищцата постъпила на 17.06.2021 г. за провеждане
на рехабилитационни процедури във връзка с фрактурата на ТН 12 и придружаващо
заболяване спондилоза с радикулопатия, поясен отдел. Пациентката била изписана на
24.06.2021 г. с подобрение по отношение на болков и радикулярен синдром и обем
4
движения. От фактура № ********** от 17.06.2021 г. и фискален бон към нея от същата дата
се установява, че във връзка с престоя си в лечебното заведение С. Б. заплатила 40,60 лева за
7 броя потребителски такси по 5,80 лева всяка.
Видно от амбулаторен лист № 2759 от 02.07.2021 г., ищцата била прегледана от лекар
във връзка с продължаваща болка в гърба. На пострадалата били дадени съвети за правилен
хранителен и двигателен режим. На 10.12.2021 г. С. Б. отново потърсила консултация със
специалист – ортопед-травматолог с оплакване от слабост и болка след натоварване, видно
от амбулаторен лист № 20 от 10.12.2021 г. Била назначена терапия с нестероидни
противовъзпалителни средства и носене на корсет за стабилизация.
От представени по делото 9 броя болнични листове, както следва: болничен лист №
Е20210921213, издаден на 01.04.2021 г. за периода от 01.04.2021 г. до 14.04.20211 г. (14
календарни дни); болничен лист № Е20210465681, издаден на 16.04.2021 г. за периода от
15.04.2021 г. до 04.05.2021 г. (20 календарни дни); болничен лист № Е20211224272, издаден
на 11.05.2021 г. за периода от 05.05.2021 г. до 03.06.2021 г. (30 календарни дни); болничен
лист № Е20211224436, издаден на 08.06.2021 г. за периода от 04.06.2021 г. до 03.07.2021 г.
(30 календарни дни); болничен лист № Е20211224594, издаден на 05.07.2021 г. за периода от
04.07.2021 г. до 23.07.2021 г. (20 календарни дни); болничен лист № Е20211224677, издаден
на 27.07.2021 г. за периода от 24.07.2021 г. до 22.08.2021 г. (30 календарни дни); болничен
лист № Е20211947420, издаден на 02.09.2021 г. за периода от 23.08.2021 г. до 21.09.2021 г.
(30 календарни дни); болничен лист № Е20212826559, издаден на 28.10.2021 г. за периода от
27.09.2021 г. до 26.10.2021 г. (30 календарни дни), и болничен лист № Е20212826560,
издаден на 28.10.2021 г. за периода от 27.10.2021 г. до 25.11.2021 г. (30 календарни дни), се
установява, че във връзка с получените при процесната трудова злополука увреждания
ищцата ползвала общо 234 календарни дни отпуск за временна неработоспособност.
Със Заповед № 329/26.11.2021 г. трудовото правоотношение между страните било
прекратено на основание чл. 71, ал. 1 КТ – в срока на изпитване, считано от 30.11.2021 г.
Видно от отбелязване в заповедта, същата била връчена на служителката на 29.11.2021 г.
По делото са допуснати и събрани гласни доказателствени средства. По искане на
ищцата са разпитани свидетелите З. Н. С. и В. С. К., с когото пострадалата се намира във
фактическо съжителство, а по искане на ответника – свидетелите Д. Н. Ц. и И. Х. Б.. И
четиримата свидетели научили за инцидента от ищцата. Последната им разказала, че
трябвало да зареди щанда с талони, които се намирали в най-горния шкаф, и тъй като не
успяла да ги стигне, се качила на офис стол с колелца, от който паднала. По думите на
свидетеля К. ищцата му споделила за силна болка в гърба и кръста, като била ударила и
главата си при падането. Въпреки настоятелния съвет на ВВ. К. веднага да затвори тото
пункта и да отиде в болница, С. Б. отказала да си тръгне преди да приключи смяната й. Взела
обезболяващи, от които се почувствала по-добре, и след края на работното време с такси
отишла до спешното отделение на ИСУЛ, където я чакал свидетелят К.. При прегледа и след
извършените изследвания било установено счупване на гръбначен прешлен. На
пострадалата били изписани болкоуспокояващи лекарства и корсет, които били закупени от
5
свидетеля. От думите му се установява, че Б. носила корсет непрекъснато в продължение на
два месеца, през който период се нуждаела от съдействие за сядане, ставане и придвижване.
Освен свидетеля К., през този период й помагали синовете й и свидетелката С.. Два месеца
след инцидента пострадалата започнала да се раздвижва. Към настоящия момент според З.
С. и ВВ. К. здравословното състояние на ищцата било нормално, но при продължително
ходене или стоене права изпитвала болки в областта на гърба и кръста.
От показанията на свидетелката Д. Ц. – колежка на С. Б., се установява, че когато на
следващия ден отишла на работа, нямало никакви следи от падането на ищцата.
Свидетелката потвърждава, че в тото пункта имало метален сейф, в който трябвало да се
слагат талоните. Самата тя ги държала на второто ниво на шкафа, което достигала
безпроблемно. Не използвала третото ниво, тъй като не можела да го стигне свободно.
Съдът кредитира показанията на всички свидетели като обективни, последователни,
подробни и логични. Обстоятелството, че И. Б. и към настоящия момент е служител на
ответното предприятие, а З. С. и ВВ. К. са близки на ищцата не е основание само по себе си
за дискредитиране на техните показания. Съгласно чл. 172 ГПК показанията на свидетели,
които са заинтересовани в полза или във вреда на една от страните, се преценяват от съда с
оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната тяхна
заинтересованост. Показанията на свидетелите по отношение на изложените по-горе
релевантни факти, освен че се допълват взаимно, напълно кореспондират с останалия събран
по делото доказателствен материал, като съдът няма основание да смята, че при някой от тях
липсват способността и желанието вярно да възприеме фактите и добросъвестно да ги
възпроизведе в показанията си.
Допусната е по искане на ищцата съдебномедицинска експертиза. Заключението на
вещото лице е прието от съда и не е оспорено от страните. Същото е изготвено след
запознаване с приетите по делото доказателства. От заключението се установява, че при
процесната трудова злополука ищцата получила компресивно счупване на 12-ти гръден
прешлен. Механизмът на счупването бил т. нар. компресионен, при който силата на удара
била насочена по оста на гръбначния стълб, най-често при падане от високо, при което
тялото на увредения прешлен се смачквало. Вещото лице констатирало, че разходите по
приложените към исковата молба две фактури били във връзка с проведеното лечение. В
дадени пред съда устни разяснения вещото лице уточни, че при ищцата било констатирано
придружаващо заболяване, които съществувало към момента на настъпване на трудовата
злополука – спондилоза с радикулопатия. Това било дегенеративно обусловено заболяване,
изразяващо се в т. нар. ошипяване в областта на гръбначния стълб, което довело до по-
интензивни болки при ищцата при процесното увреждане. Вещото лице потвърди, че сумата
от 100 лева за болкоуспокояващи за целия период на лечение била напълно нормална с оглед
средната цена на лекарствата и периода на лечение. Съдът намира, че заключението на
вещото лице е пълно, ясно, обосновано и не възниква съмнение относно неговата
правилност, поради което го възприема изцяло.
Допусната е по искане на ищцата и съдебно-счетоводна експертиза. Заключението на
6
вещото лице е прието от съда и не е оспорено от страните. Същото е изготвено след
запознаване с приетите по делото доказателства и с допълнително представени такива от
страните. От заключението се установява, че дължимото на ищцата за процесния период
брутно трудово възнаграждение трябвало да бъде в размер на 7291,16 лева, а нетното за
същия период – в размер на 5657,81 лева. За месец април 2021 г. работодателят заплатил на
служителя обезщетение по чл. 40, ал. 5 КСО в размер на 78,22 лева за първите три дни от
отпуска за временна неработоспособност. А за целия исков период ищцата получила от НОИ
обезщетение за временна неработоспособност в общ размер на 4092,17 лева. Така вещото
лице изчислило, че разликата между дължимото брутно трудово възнаграждение и
получените обезщетения от НОИ възлизала на 3120,77 лева, а между нетното трудово
възнаграждение и същите обезщетения – на 1487,42 лева. Съдът намира, че заключението на
вещото лице е пълно, ясно, обосновано и не възниква съмнение относно неговата
правилност, поради което го възприема изцяло.
По делото са представени и други писмени доказателства, неотносими към настоящия
спор.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи.
Съгласно чл. 200, ал. 1 КТ за вреди от трудова злополука или професионална болест,
които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и
над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено
независимо от това дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за
настъпването им. В чл. 55, ал. 1 КСО е дадено легално определение на понятието „трудова
злополука“ – всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по
повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на
предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена
работоспособност или смърт. Трудова е и злополуката, станала с осигурен по време на
обичайния път при отиване или при връщане от работното място до: 1. основното място на
живеене или до друго допълнително място на живеене с постоянен характер; 2. мястото,
където осигуреният обикновено се храни през работния ден; 3. мястото за получаване на
възнаграждение (чл. 55, ал. 2 КСО). Признаването на злополуката за трудова от
компетентния орган по надлежния административен ред е един от елементите на
фактическия състав на обективната и безвиновна отговорност на работодателя по чл. 200 КТ
за вреди, настъпили при изпълнение на трудовото правоотношение. Този ред е нормативно
определен с разпоредбите на чл. 57 и сл. КСО и Наредбата за установяване, разследване,
регистриране и отчитане на трудовите злополуки (приета с ПМС № 263 от 30.12.1999 г., обн.
ДВ, бр. 6 от 21.01.2000 г., в сила от 01.01.2000 г.). Признаването на една злополука за
трудова съгласно чл. 60, ал. 1 КСО е от изключителната компетентност на съответното
длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на
Националния осигурителен институт, което въз основа на документите в досието и данните
в информационната система по чл. 33, ал. 5, т. 7 КСО в 14-дневен срок от декларирането
7
издава разпореждане за приемане или за неприемане на злополуката за трудова.
Разпореждането на органа по чл. 60, ал. 1 КСО има двойствено значение. От една страна, то
представлява индивидуален административен акт относно наличието или не на трудова
злополука. От друга страна, то е официален удостоверителен документ за установените в
него факти и в частност за наличието на трудова злополука като положителен юридически
факт, който е елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя
и от който зависи съществуването на субективното право на обезщетение на работника или
служителя (вж. Решение № 410 от 29.06.2010 г. по гр. д. № 599/2009 г., ІІІ Г. О., ВКС).
Другите общи предпоставки за ангажиране отговорността на работодателя по чл. 200
КТ са настъпилите неработоспособност (временна или трайно намалена) или смърт на
работника или служителя и причинна връзка между увреждането и неблагоприятния
резултат, т.е. последният трябва да бъде пряко следствие от внезапното увреждане на
здравето, а не от други обстоятелства (вж. Решение № 282 от 28.04.2010 г. по гр. д. №
622/2009 г., ІІІ Г.О., ВКС).
Задължението на работодателя за обезвреда обхваща всички вреди от трудовата
злополука – имуществени и неимуществени. Това произтича от препращащата норма на чл.
212 КТ към правилата за деликтната отговорност – чл. 51, ал. 1 и чл. 52 ЗЗД (вж. Решение №
764 от 21.01.2011 г. по гр. д. № 389/2010 г., ІІІ Г.О., ВКС).
В настоящия случай претърпяната от ищцата злополука била приета за трудова по
смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО с Разпореждане № 30448 от 08.04.2021 г. на длъжностно лице
при Териториално поделение на Национален осигурителен институт – София град. Т.е.
налице е един от елементите от фактическия състав на обективната отговорност на
работодателя по чл. 200 КТ. Следва да бъде подчертано, че отговорността на работодателя
по чл. 200 КТ е винаги обективна, т.е. вината на работодателя за настъпване на злополуката
не е елемент от основанието за възникването й. Безвиновният характер на отговорността по
чл. 200 КТ означава, че въпросът за вината на работодателя при осъществяването на тази
отговорност изобщо не е предмет на установяване и доказване. Тя е ирелевантна за
реализиране на отговорността по чл. 200 КТ, т.е. без значение за реализирането й е дали
служители на работодателя са действали виновно или не, дали са създадени безопасни
условия на труд или не и пр. По този начин законът потвърждава идеята за неизбежност на
имуществената отговорност на работодателя за дължимост на обезщетение за причинената
вреда и за нейното по-бързо реализиране, независимо от каквато и да било и чиято и да било
вина. С оглед изложеното правно ирелевантно за основателността на претенцията е дали от
страна на работодателя са били взети всички възможни мерки за предотвратяване на
подобни инциденти, включително дали е осигурил в конкретния случай стълба за достигане
на най-високия рафт в процесния тото пункт.
Вредите са следващата основна предпоставка за възникване на имуществената
отговорност на работодателя. Това са вреди, причинени от трудова злополука или
професионална болест, т.е. трябва да са резултат от реализирането на тези два осигурени
професионални по своя характер социални риска. Освен това причиненото в резултат на
8
трудовата злополука или професионалната болест увреждане трябва да се прояви в някоя от
следните три форми: временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или
смърт на работника или служителя. В настоящия случай при претърпяната на 30.03.2021 г.
трудова злополука ищцата получила следните увреждания: контузия на долната част на
гърба и таза и компресивно счупване на 12-ти гръден прешлен, които довели до временна
неработоспособност за периода от 01.04.2021 г. до 25.11.2021 г. или общо 234 календарни
дни. Наличието на причинна връзка между трудовата злополука и посочените увреждания се
установява по несъмнен начин от заключението на съдебномедицинската експертиза и от
приетите по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства.
Направеният извод не се опровергава от изложеното от свидетелите Д. Ц. и И. Б., че ищцата
останала на работа до края на смяната си в деня на инцидента, като казала на свидетелките,
че е добре, както и че никой от околните щандове не чул нищо и не разбрал за случилото се,
а в тото пункта нямало следи от падането. Злополуката се случила рано сутринта (около
08,30 ч.), а по делото няма данни кога са започнали работа съседните обекти. От показанията
на свидетеля ВВ. К. се установява, че след падането ищцата взела болкоуспокояващи, от
които се почувствала по-добре и успяла да приключи смяната си. Освен това по делото няма
данни, а и твърдения при падането си ищцата да е счупила каквито и да било вещи от
обзавеждането на тото пункта, което обяснява липсата на видими следи от инцидента.
Следва да бъде подчертано, че липсват дори индиции на 30.03.2021 г. или в кратък срок
преди това ищцата да е преживяла втори инцидент, при който да е възможно получаването
на процесните увреждания. С оглед изложеното направените в тази насока възражения от
страна на ответника са неоснователни.
Другият спорен по делото въпрос е по отношение на твърдяното от ответника
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата поради допусната от същата
груба небрежност. В съдебната практика се приема, че доколкото в Кодекса на труда няма
дефиниция на понятието „груба небрежност“ по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ, по аналогия
следва да се приложи текстът на чл. 11, ал. 3 НК. Грубата небрежност е съзнавана
непредпазливост. Небрежността ще е груба, когато работникът е съзнавал, предвиждал е
настъпването на вредоносните последици, но лекомислено се е надявал, че те няма да
настъпят или че ще успее да ги предотврати. Преценката е конкретна и зависи от фактите по
делото. Приема се още, че небрежността в гражданското право може да се разглежда и като
неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел – поведението на определена
категория лица (добрия стопанин) с оглед естеството на дейността и условията на
извършването й. Грубата небрежност не се отличава по форма (според субективното
отношение към увреждането), а по степен, тъй като грубата небрежност също е неполагане
на грижа, но според различен абстрактен модел – грижата, която би положил и най-
небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия. При трудовата
злополука има съпричиняване, когато работникът извършва работата без необходимото
старание и внимание и в нарушение на технологичните правила и на правилата за
безопасност. Това съпричиняване обаче не може да доведе до намаляване на дължимото
обезщетение от работодателя. Намаляване отговорността на работодателя може да има само
9
при допринасяне от страна на пострадалия за настъпване на увреждането при подчертано
субективно отношение, т.е. при допусната груба небрежност – липса на елементарно
старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за
безопасност. Т.е. грубата небрежност е тежко нарушаване на дължимата грижа при
положение, че пострадалият е могъл да я съблюдава в конкретната обстановка, каквото един
обикновен човек, поставен в същата обстановка, не би могъл да допусне. Такова поведение е
правно укоримо, защото пострадалият е бил длъжен да избегне злополуката, ако беше
положил дължимата грижа. Именно поради факта, че пострадалият участва в увреждането,
това му поведение следва да бъде отчетено при определяне на дължимото обезщетение, тъй
като колкото повече едно лице е допринесло за настъпване на вредата, толкова по-голямо
следва да е неговото участие в обезщетяването й. Съпричиняването при допусната груба
небрежност има своите степени, които в съответствие с обективното съотношение на
допринасянето за трудовата злополука с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства са
критериите за намаляване на обезщетението (вж. Решение № 94 от 29.05.2019 г. по гр. д. №
2649/2018 г., ІV Г.О., ВКС, Решение № 186 от 01.02.2019 г. по гр. д. № 4922/2017 г., ІІІ Г.О.,
ВКС, Решение № 194 от 21.06.2011 г. по гр. д. № 1248/2010 г., ІІІ Г.О., ВКС, Решение № 1026
от 18.12.2009 г. по гр. д. № 4001/2008 г., І Г.О., ВКС, Решение № 291 от 11.07.2012 г. по гр.
д. № 951/2011 г., ІV Г.О., ВКС, Решение № 79 от 27.02.2012 г. по гр. д. № 673/2011 г., ІV Г.О.,
ВКС, Решение № 348 от 11.10.2011 г. по гр. д. № 387/2010 г., ІV Г.О., ВКС, Решение № 79 от
27.02.2012 г. гр. д. № 673/2011 г., ІV Г.О., ВКС, Решение № 125 от 04.05.2016 г. по гр. д. №
4417/2015 г., ІV Г.О., ВКС и мн. др.).
Твърдените от ответника действия, с които ищцата била допринесла за настъпване на
вредоносния резултат, се изразявали в пренебрегване на основни технологични правила и
правила за безопасност, качвайки се върху офис стол с колелца, за придвижването на който
не се изисквало никакво усилие. Настоящият съдебен състав намира възражението за
основателно, независимо че по делото не беше установено провеждането на нарочен
инструктаж или въвеждането на изрична забрана в ответното предприятие относно
качването на служители върху офис столове на колелца. И това е така, защото всеки човек,
който е имал досег с подобно офис оборудване и без да има каквито и да било
специализирани технически познания, само на база жизнения си опит може да прецени
маневреността и подвижността (възможността за въртене) на тези офис столове. Същите са
проектирани да осигурят максимално удобство при продължително седене и са
оптимизирани за плавно движение през различни подови повърхности, но са нестабилни
при покачване върху тях, а рискът от счупване на колелцата и нараняване на човека е
огромен. Пренебрегвайки тези опасности, които с оглед възрастта на ищцата и натрупания
житейски опит би следвало да са напълно осъзнати, С. Б. се е качила върху офис стола на
колелца, лекомислено надявайки се, че същите няма да се реализират или че тя ще успее да
ги предотврати. Подобно поведение е укоримо, защото пострадалата е могла да избегне
настъпването на трудовата злополука, като намери друг, безопасен начин за сваляне на
необходимите талони. В тази връзка следва да бъде посочено, че не може да бъде
10
оправдание целта, поради която е предприето това действие от страна на служителката, или
обяснението, че и колежката й правела така. От показанията на свидетелката Д. Ц. се
установява, че в тото пункта имало метален сейф, в който трябвало да се слагат талоните.
Дори да не е използвала същия, ищцата е можела да ги съхранява в по-долен рафт, който
може да достигне без усилие. Следва да бъде подчертано, че самата служителка Б. е
поставила на този най-висок рафт талоните няколко дни преди това, видно от писмените
обяснения, които е дала пред работодателя си. Следователно, сама се е поставила в ситуация
на повишен риск от увреждане. Лекомисленото покачване на подвижен и много маневрен
офис стол на колелца представлява неполагане на онази грижа, която следва да се очаква и
от най-небрежния човек. Следователно, доказано е съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на ищцата при условията на груба небрежност, което е предпоставката за
намаляване на дължимото обезщетение на основание чл. 201, ал. 2 КТ.
При определяне на конкретната степен на съпричиняване от страна на пострадалата
следва да бъде преценено от една страна доколко нейните действия са допринесли за
настъпване на неблагоприятния резултат и какъв е обективният й принос. В тази връзка
релевантно е обстоятелството, че инцидентът е настъпил при изпълнение на обичайните
трудови задължения на ищцата, а падането би било предотвратено, ако същата беше
сложила процесните талони на лесно достъпно място, осигурено от работодателя, и беше
избегнала качването си на офис стола на колелца. Това обуславя и по-голям обективен
принос на ищцата за възникване на инцидента. От друга страна следва да бъде отчетено и
обстоятелство, че след като работодателят е обзавел тото пункта с високи шкафове, е
следвало да осигури и необходимите помощни средства за тяхното пълноценно използване
от служителите. С оглед изложеното съдът намира, че съпричиняването на пострадалата за
настъпването на увреждането следва да бъде определено на 70 %, с които следва да се
намали полагащото й се обезщетение.
По отношение на размера на обезщетението следва да бъде взето предвид следното.
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Според константната съдебна практика понятието „справедливост“ не е
абстрактно, а всякога свързано с преценката на обективно съществуващи конкретни
обстоятелства, които следва да бъдат обсъдени в тяхната съвкупност – характер и степен на
увреждането, обстоятелства, при които е получено, продължителност на лечението и
извършените медицински манипулации, перспективата и трайните последици, възраст на
увреденото лице и възможност да продължи трудовата си кариера и да се социализира,
обществено и социално положение и др., както и с преценката на общественото разбиране
за справедливост на даден етап от развитието на самото общество, несъмнено обусловено от
съществуващата в страната икономическа конюнктура. Индиция за последната е и размерът
на минималната работна заплата, установена към датата на трудовата злополука, който дори
да няма самостоятелно значение по отношение на критерия за справедливост, следва да бъде
взет предвид и обсъден, за да бъдат отчетени реалните икономически условия, имащи
значение за приложението на чл. 52 ЗЗД. Следователно, да бъде справедливо по смисъла на
11
чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди, означава да бъде определен от съда онзи
точен според съществуващата в страната икономическа обстановка паричен еквивалент на
всички понесени от конкретното увредено лице емоционални, физически и психически
болки, неудобства и сътресения, които съпътстват живота му за определен по-кратък или по-
продължителен период от време. Принципът за справедливост изисква в най-пълна степен
да се постигне обезщетяване на увреденото лице за претърпените и предвидими в бъдеще
болки и страдания, настъпили в резултат на трудовата злополука (вж. Решение № 86 от
06.06.2017 г. по гр. д. № 3856/2016 г., ІІІ Г.О., ВКС, Решение № 259 от 19.12.2014 г. по гр. д.
№ 1746/2014 г., ІІІ Г.О., ВКС, Решение № 407 от 26.05.2010 г. по гр. д. № 1273/2009 г., ІІІ
Г.О., ВКС, Решение № 136 от 01.03.2012 г. по гр. д. № 414/2010 г., ІІІ Г.О., ВКС, Решение №
149 от 02.05.2011 г. по гр. д. № 574/2010 г., ІІІ Г. О., ВКС и др.).
Съдът, като съобрази изложените по-горе критерии и като взе предвид претърпените от
ищцата болки и страдания; продължителността им (около 8 месеца) и по-големия им
интензитет с оглед наличието на придружаващо дегенеративно заболяване (спондилоза с
радикулопатия); характера на увреждането – компресионно счупване на 12-ти гръден
прешлен с около 30 % загуба на височината; необходимостта от носене на корсет в
продължение на два месеца, през който период движенията на пострадалата са били силно
ограничени и същата се е нуждаела от чужда помощ в ежедневието си; продължаващия и
към настоящия момент дискомфорт и болки при продължително ходене и стоене права;
дългия период на временна неработоспособност – 234 календарни дни; размера на
минималната работна заплата за страната към датата на трудовата злополука – 650 лева,
както и обстоятелствата, обуславящи по-нисък размер на обезщетението, а именно че
компресионното счупване не е било придружено със загуба на сетивност и моторика; изцяло
консервативното лечение на травмата, без оперативна намеса и необходимост от болничен
престой; че към настоящия момент пострадалата била напълно възстановена и в нормално
здравословно състояние; липсата на трайни неблагоприятни промени в личния и
професионалния й живот след инцидента, намира, че справедлив и съразмерен на
претърпените вреди е размер на обезщетението от 22000 лева. Така определеното
обезщетение следва да бъде намалено с приетия по-горе процент на съпричиняване от
страна на пострадалата, а именно 70 %, или същото възлиза на 6600 лева.
По отношение на претенцията на ищцата за изплащане на обезщетение за имуществени
вреди съдът намира следното. Когато се търси обезщетение за имуществени вреди, изразени
в разходи за лечение, усилена храна, чужда помощ и пр., следва да се събират доказателства
за необходимостта от такива разходи и за действителното им извършване, както и за техния
размер (вж. т. 7 от Постановление № 4 от 23.12.1968 г., Пленум на ВС). Деликтното
обезщетение се дължи само за реално претърпени вреди и пропуснати ползи, които не са
хипотетични. Действието, на което се приписва настъпването им, трябва да е от естество, че
реално и сигурно да води до намаляване имуществото на увредения. Претърпяната загуба
при деликт, изразяваща се в намаляване на имуществото, което е имал увреденият преди
осъществяването му, трябва да е реално измерима (вж. Решение № 152 от 08.03.2010 г. по
12
гр. д. № 217/2009 г., ІV Г.О., ВКС, Решение № 277 от 01.12.2008 г. по гр. д. № 1300/2007 г., ІV
Г.О., ВКС).
Освен това в съдебната практика се приема, че принципът на чл. 51 ЗЗД за пълно
обезщетяване изисква възстановяване на всички реално претърпени вреди, както и на
пропуснатите ползи, щом са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Претърпените имуществени и неимуществени вреди са както вече настъпилите, така и
бъдещите, които са следствие от деликта и са естествено продължение на обективния процес
на вредоносното проявление на самото увреждане. Сумите за специализирана храна,
болногледач, лекарства, медицински консумативи, лечение, рехабилитация и пр., намаляват
имуществената сфера на увредения. На репарация подлежат действително вложените
средства – с тях имуществената сфера на пострадалия е реално намаляла. Размерът им се
установява с доказателства (писмени и гласни) за действително разходваните от увредения
суми, а ако такива доказателства няма – чрез експертиза за стойността на стоките, услугите и
лечението към датата на извършване на съответния разход. В случаите, когато се касае за
периодични, еднотипни разходи, оценката се прави за релевантния период, като трябва да се
отчете, при необходимост, икономическата конюнктура и инфлационните процеси.
Бъдещите увреждания са прогнозируеми, като за определяне на тяхната парична стойност
няма друга възможност, освен да се изходи от стойността на стоките и услугите към датата
на изготвяне на заключението по висящото дело, съответно към датата на формиране на
силата на присъдено нещо по делото, ако в хода на процеса настъпят нови обстоятелства,
имащи отношение към оценката на въпросните имуществени вреди (вж. Решение № 307 от
01.08.2014 г. по гр. д. № 773/2012 г., IV г. о., ВКС).
Като взе предвид дадените в съдебната практика основни насоки при определяне на
дължимото обезщетение за имуществени вреди, съдът намира следното. На първо място
ищцата претендира разходи за закупуване на медицински корсет в размер на 79 лева и
разходи за закупуване на болкоуспокояващи медикаменти в размер на 100 лева. Съгласно
заключението на съдебномедицинската експертиза закупуването на корсета било във връзка
с проведеното лечение от получените увреждания. Освен това от показанията на свидетеля
ВВ. К. се установява, че през периода на лечението ищцата закупила и приемала
предписаните й обезболяващи. В дадени пред съда устни разяснения вещото лице,
изготвило съдебно-медицинската експертиза, потвърди, че сумата от 100 лева за
болкоуспокояващи за целия период на лечение била съвсем нормална с оглед средната цена
на лекарствата и периода на лечение. Следователно, и двата разхода подлежат на
възстановяване от ответното предприятие.
На следващо място ищцата претендира направения от нея разход за потребителска
такса в размер на 5,80 лева на ден или за 7 дни в общ размер на 40,60 лева, която е заплатила
за престоя си в „Национална специализирана болница за физикална терапия и
рехабилитация“ ЕАД във връзка с провеждане на предписаните й рехабилитационни
процедури. Потребителската такса се дължи на основание чл. 37 ЗЗО. Съгласно посочената
разпоредба здравноосигурените граждани заплащат за всяко посещение при лекаря или
13
лекаря по дентална медицина, както и за всеки ден болнично лечение, но не повече от 10
дни годишно суми, определени с постановление на Министерския съвет. За процесния
период това е Постановление № 193 на МС от 28.08.2012 г. за определяне размера на сумите,
заплащани от здравноосигурените лица за посещение при лекар, лекар по дентална
медицина и за болнично лечение и реда за заплащане на сумите по чл. 37, ал. 6 ЗЗО.
Съгласно чл. 2 от цитираното постановление (в приложимата редакция) задължително
здравноосигурените лица заплащат за всеки ден болнично лечение, но не повече от 10 дни
годишно, сума в размер на 5,80 лева на ден. Ищцата била хоспитализирана в „Национална
специализирана болница за физикална терапия и рехабилитация“ ЕАД за 7 дни, поради което
дължала и заплатила потребителска такса в общ размер на 40,60 лева. Доколкото същата
представлява разход, свързан с лечението й от причинените при трудовата злополука
увреждания, също следва да бъде възстановена от работодателя.
В настоящото производство С. Б. е поискала от ответника да й заплати и пропуснати
ползи в размер на 4000 лева, изразяващи се в разликата между трудовото възнаграждение,
което би получила при изпълнение на трудовите си задължения, и размера на обезщетението
за временна неработоспособност, получено от НОИ, за периода от 01.04.2021 г. до 25.11.2021
г. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че за процесния
период ищцата би получила брутно трудово възнаграждение в размер на 7291,16 лева, от
което следва да бъде приспаднато заплатеното от работодателя обезщетение по чл. 40, ал. 5
КСО в размер на 78,22 лева за първите три дни от отпуска за временна неработоспособност.
Или дължимата сума възлиза на 7212,94 лева. В тази връзка в съдебната практика се приема,
че определянето на обезщетението по чл. 200, ал. 3 КТ за пропусната полза се извършва на
базата на брутното трудово възнаграждение, без приспаднати от него данък по ЗДДФЛ и
определените със закон вноски за социално осигуряване, доколкото данъците и вноските за
социално осигуряване са в тежест на работника/служителя, определят се на базата на
брутното му трудово възнаграждение (като сбор от основното и допълнителните
възнаграждения с постоянен характер) и се удържат от него, но едва при плащането му. От
значение при изчисляване на дължимото обезщетение на пострадалия за причинените му
имуществени вреди от непозволено увреждане като разлика между трудовото
възнаграждение, което би получавал на длъжността, която би заемал, ако беше здрав, и
получаваната пенсия, е размерът на брутното трудово възнаграждение, а не нетното такова
(вж. Решение № 740 от 12.12.2024 г. по гр. д. № 4548/2023 г., II г. о., ВКС). Обратното
разбиране, прието с т. 2 от Постановление № 4 от 23.12.1968 г., Пленум на ВС, е обявено
за загубило сила с Решение № 2 от 11.VII.1995 г. по гр. д. № 1/95 г., Пленум на ВС.
Следователно, общият размер на дължимото на ищцата обезщетение за претърпени
имуществени вреди (загуби и пропуснати ползи) възлиза на 7432,54 лева (79 + 100 + 40,60 +
7212,94). Така определеното обезщетение следва да бъде намалено с приетия по-горе
процент на съпричиняване от страна на пострадалата, а именно 70 %, или същото възлиза на
2229,76 лева.
По приложението на чл. 200, ал. 3 КТ в съдебната практика се приема, че дължимото
14
обезщетение за вреди от трудова злополука се определя от сбора на претърпените
имуществени вреди (претърпени загуби и пропуснати ползи) и неимуществени вреди.
Имуществените вреди се установяват по вид и размер и се кумулират, неимуществените
вреди се определят по справедливост, и получената обща сума се намалява с полученото
обезщетение и/или пенсията по общественото осигуряване, съгласно разпоредбата на чл.
200, ал. 3 КТ. Когато разпорежда, че работодателят дължи обезщетение за разликата между
причинената вреда – неимуществена и имуществена, законът не предвижда намаляването да
се извършва само в случаите на предявени претенции за имуществени вреди (вж. Решение №
149 от 13.01.2021 г. по гр. д. № 4301/2019 г., ІІІ Г.О., ВКС Решение № 77 от 13.04.2018 г. по
гр. д. № 2735/2017 г., IV г. о., ВКС, Решение № 227 от 25.10.2016 г. по гр. д. № 1405/2016 г.,
IV г. о., ВКС). От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че за
периода от 01.04.2021 г. до 25.11.2021 г. на ищцата били изплатени обезщетения за временна
неработоспособност в общ размер на 4092,17 лева. Следователно, от определеното от съда
обезщетение в общ размер на 8829,76 лева след прилагане на приетия процент
съпричиняване (6600 лева за неимуществени вреди и 2229,76 лева за имуществени вреди)
следва да бъде приспадната сумата, получена от общественото осигуряване за временна
неработоспособност, причинена от процесната трудова злополука, в размер на 4092,17 лева.
Или, ответното предприятие дължи на ищцата обезщетение за причинените в резултат на
процесната трудова злополука неимуществени вреди в размер на 4737,59 лева, до който
искът по чл. 200, ал. 1 КТ за присъждане на обезщетение за претърпените неимуществени
вреди се явява основателен и следва да бъде уважен, ведно със законната лихва от датата на
постъпване на исковата молба в съда – 27.05.2022 г. до окончателното изплащане на
дължимата сума. За разликата над уважения размер от 4737,59 лева до пълния предявен
размер от 5000 лева искът е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Претенцията на ищцата по чл. 200, ал. 1 КТ за присъждане на обезщетение за причинените
имуществени вреди се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена изцяло.
По отношение на разноските:
Процесуалният представител на ищцата е направил искане за присъждане на
направените по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 800
лева. В договора за правна защита и съдействие е отбелязано, че договореното
възнаграждение било заплатено от ищцата изцяло в брой при подписването му. В отговора
на исковата молба процесуалният представител на ответника е направил възражение за
прекомерност на заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение. Съгласно разпоредбата
на чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане
на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-
малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 ЗА. А чл. 36, ал. 2 ЗА препраща
към Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. От друга страна, в най-новата съдебна практика на
Върховния касационен съд се приема, че след постановеното Решение на Съда (втори
15
състав) от 25 януари 2024 година по дело C-438/22 („Ем акаунт БГ“ ЕООД срещу
„Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД) съдът не е обвързан императивно от
фиксираните в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. минимални размери на адвокатските
възнаграждения. С оглед задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване на чл. 101,
§ 1 ДФЕС, определените в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. минимални размери не са
задължителни при определяне размера на хонорара за правна услуга, включително в
хипотезата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв., при заварени правоотношения между клиент и адвокат
поради тяхната нищожност като нарушаващи забраната на чл. 101, § 1 ДФЕС (вж.
Определение № 563 от 11.03.2024 г. по ч. т. д. № 188/2024 г., II т. о., ВКС, Определение №
1079 от 11.03.2024 г. по гр. д. № 4232/2022 г., ІІІ г. о., ВКС). Възнаграждението следва да
бъде определено при съобразяване на вида на спора, материалния интерес, вида и
количеството на действително извършена работа и най-вече – фактическата и правна
сложност на делото (вж. Определение № 50025 от 18.03.2024 г. по т. д. № 1559/2022 г., ІІ т.
о., ВКС,Определение № 1016 от 06.03.2024 г. по ч. гр. д. № 4123/2023 г., ІV г. о., ВКС).
Съдът, като съобрази обстоятелството, че настоящото производство приключи в едно
съдебно заседание, с изслушване на две експертизи и събиране на допълнителни писмени и
гласни доказателства и доказателствени средства, и като взе предвид, че действителната
правна и фактическа сложност на делото не е голяма, намира, че заплатеното от ищцата
адвокатско възнаграждение не е прекомерно и не следва да бъде редуцирано. С оглед
изложеното, предвид изхода на настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът
Държавно предприятие „Български спортен тотализатор“ следва да бъде осъден да заплати
на ищцата С. И. Б. сумата в размер на 411,09 лева, представляваща направените по делото
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от исковете.
Процесуалният представител на ответника е поискал присъждане на дължимото за
настоящото производство юрисконсултско възнаграждение, което съдът изчисли в
минимален размер от 100 лева съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г.), вр.
чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 23, т. 1, предл. 2 от Наредбата за
заплащането на правната помощ (в приложимата редакция). С оглед изхода на настоящия
спор и на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК ищцата С. И. Б. следва да бъде осъдена да
заплати на ответника Държавно предприятие „Български спортен тотализатор“ дължимото
за настоящото производство юрисконсултско възнаграждение в размер на 48,61 лева
съразмерно с отхвърлената част от исковете.
С оглед изхода на настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответното
предприятие следва да бъде осъдено да заплати по сметка на Софийски районен съд
дължимите такси и разноски по делото в общ размер на 523,51 лева, от които 189,50 лева за
държавна такса и 334,01 лева за възнаграждения на вещи лица съразмерно с уважената част
от исковете.
Воден от горното, съдът:
РЕШИ:
16
ОСЪЖДА „Български спортен тотализатор“ ДП, ЕИК *********, представлявано
от управителя Л. С. П., със седалище и адрес на управление гр. София, район „Красно село“,
ул. „Хайдушко изворче“ № 28, да заплати на С. И. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес
АДРЕС, по иска с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ сумата 4737,59 (четири хиляди
седемстотин тридесет и седем лева и 59 ст.) лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в резултат на трудова злополука, настъпила на 30.03.2021
г., ведно със законната лихва от датата на постъпване на исковата молба в съда – 27.05.2022
г. до окончателното изплащане на дължимата сума, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
уважения размер от 4737,59 лева до пълния предявен размер от 5000 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. И. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес АДРЕС,
срещу „Български спортен тотализатор“ ДП, ЕИК *********, представлявано от
управителя Л. С. П., със седалище и адрес на управление гр. София, район „Красно село“,
ул. „Хайдушко изворче“ № 28, иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ за осъждане на
ответника да заплати на ищцата сумата в размер на 4219,60 лева, представляваща
обезщетение за причинени от същата трудова злополука имуществени вреди, от които:
пропуснати ползи в размер на 4000 лева, изразяващи се в разликата между трудовото
възнаграждение, което ищцата би получила при изпълнение на трудовите си задължения, и
размера на обезщетението за временна неработоспособност, получено от НОИ, за периода от
01.04.2021 г. до 25.11.2021 г., и претърпени загуби в размер на 219,60 лева, изразяващи се в
направени разходи за лечение, ведно със законната лихва от датата на постъпване на
исковата молба в съда – 27.05.2022 г. до окончателното изплащане на дължимата сума.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „Български спортен тотализатор“ ДП,
ЕИК *********, представлявано от управителя Л. С. П., със седалище и адрес на управление
гр. София, район „Красно село“, ул. „Хайдушко изворче“ № 28, да заплати на С. И. Б., ЕГН
**********, с постоянен адрес АДРЕС, сумата 411,09 (четиристотин и единадесет лева и 09
ст.) лева, представляваща направените по делото разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, С. И. Б., ЕГН **********, с
постоянен адрес АДРЕС, да заплати на „Български спортен тотализатор“ ДП, ЕИК
*********, представлявано от управителя Л. С. П., със седалище и адрес на управление гр.
София, район „Красно село“, ул. „Хайдушко изворче“ № 28, дължимото за настоящото
производство юрисконсултско възнаграждение в размер на 48,61 (четиридесет и осем лева и
61 ст.) лева съразмерно с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, „Български спортен тотализатор“ ДП,
ЕИК *********, представлявано от управителя Л. С. П., със седалище и адрес на управление
гр. София, район „Красно село“, ул. „Хайдушко изворче“ № 28, да заплати по сметка на
Софийски районен съд сумата 523,51 (петстотин двадесет и три лева и 51 ст.) лева,
представляваща дължимите такси и разноски по делото съразмерно с уважената част от
исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
17
от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
18