РЕШЕНИЕ
№ 5695
гр. София, 08.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Николай Димов
Членове:Велина Пейчинова
Теодора Иванова
при участието на секретаря Цветелина В. Пецева
като разгледа докладваното от Николай Димов Въззивно гражданско дело №
20221100504167 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 193898 от 09.09.2020 год., постановено по гр.дело № 34798/2019 г.
по описа на СРС, І Г.О., 159 състав, е отхвърлен иска на ЗАД “А.Б.“, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр.София, р-н „Оборище“, бул.*******,
представлявано от О.Ц.П. и А.Б.А., за осъждане на ЗАД“ ОЗК Застраховане“ АД, ЕИК
******** със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“**********,
представлявано от А.П.Л. и Р.К.Д., за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 1034,03 лв. /хиляда тридесет и четири лева и три стотинки/, представляваща
стойността на изплатеното застрахователно обезщетение по щета № 0300-18-465-
500923. С решението на съда е осъдено ЗАД“ОЗК Застраховане“ АД, ЕИК ********
със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“**********, представлявано от
А.П.Л. и Р.К.Д., да заплати на ЗАД“А.Б.“, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр.София, р-н „Оборище“, бул.*******, представлявано от О.Ц.П. и
А.Б.А., сумата от 2,01 лв. /два лева и една стотинка/, представляваща законна лихва
върху погасената главница от 1034,03 лв. за периода от 18.06.2019 г. - датата на
1
подаване на исковата молба, до 24.06.2019 г. - датата на плащането. С решението на
съда е осъдено ЗАД “ОЗК Застраховане“ АД, ЕИК ******** със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.“**********, представлявано от А.П.Л. и Р.К.Д., да заплати
на ЗАД“А.Б.“, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н
„Оборище“, бул.*******, представлявано от О.Ц.П. и А.Б.А., сумата от 412,86 лв./
четиристотин и дванадесет лева, и осемдесет и шест стотинки/, представляваща
направени от ищеца разноски по делото, от които сумата от 50,00 лв. за държавна
такса, а сумата от 362,86 лв. за адвокатско възнаграждение. С решението на съда е
оставено без уважение искането на ЗАД“ ОЗК Застраховане“ АД, ЕИК ***********, да
бъде осъден ищеца ЗАД“А.Б.“, ЕИК *******, да му заплати направените по делото
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Постъпила е въззивна жалба от ЗАД “ОЗК-Застраховане“ АД, гр.София, подадена
чрез юрк.С. Х., с която се обжалва постановеното решение на СРС в частта, в която е
осъден да заплати на ищеца на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 2,01 лв. /два лева
и една стотинки/, представляваща законна лихва върху погасената главница от 1034,03
лв. за периода от 18.06.2019 г. - датата на подаване на исковата молба, до 24.06.2019 г. -
датата на плащането. Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и
необосновано в обжалваната част, постановено в нарушение на материалноправни
разпоредби на закона, по съображения изложени в жалбата. Предвид изложеното се
моли настоящата инстанция да отмени решението на СРС в обжалваната му част, и да
постанови друго, с което да се отхвърли изцяло претенцията на ищеца за присъждане
на законната лихва за забава върху главницата. Претендира присъждане на направени
разноски по делото.
Въззиваемата страна- ищец ЗАД“ А.Б.“ АД, гр.София, чрез пълномощника си
адв.С. М. оспорва жалбата, по съображения подробно изложени в депозирания по
делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли жалбата като неоснователна да
бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение в обжалваната част -
потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направени
разноски по делото.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при
2
постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и
процесуалноправни норми на закона. Решението е и правилно, като на основание
чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС обосноваващи
окончателен извод за дължимост на присъдената законна лихва за забава в размер на
сумата от 2,01 лв. върху дължима главница от 1034,03 лв., за периода от датата на
подаване на исковата молба в съда- 18.06.2019 г. до датата на плащане на дължимата
сума в хода на производството по делото- 24.06.2019 г.
Въззивният състав споделя изцяло мотивите на първоинстанционния съд относно
дължимостта на законна лихва за забава върху главницата от 1034,03 лв. за периода от
датата на подаване на исковата молба в съда до датата на плащането на дължимата
сума за главница- 24.06.2019 г., поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща
към тях. Независимо от това, предвид доводите по жалбата следва да се добави
следното:
Безспорно установено е обстоятелството, че едва в хода на производството по
делото пред първата съдебна инстанция, ответника по делото е заплатил на 24.06.2019
год. на ищеца, дължимата от него сума за главница, в размер на сумата от 1034,03 лв.
В настоящия случай, противно на изложеното във въззивната жалба, с оглед
обстоятелството, че ответника е заплатил на ищеца претендираната от него сума за
главница едва след подаване на исковата молба в съда, то на същия следва да бъде
ангажирана отговорността за заплащане на сторените по делото от страна на ищеца
разноски, както и за заплащане на законната лихва за забава върху главницата за
периода от датата на подаване на исковата молба в съда- 18.06.2019 г. до датата на
плащането- 24.06.2019 год.
По изложените съображения и с оглед на приетите по делото доказателства пред
първата инстанция настоящият състав намира, че правилно СРС е приел за установено,
че ответника дължи на ищеца законна лихва за забава върху главницата от 1034,03 лв.
за периода от датата на подаване на исковата молба в съда- 18.06.2019 г. до датата на
плащането на дължимата сума за главница- 24.06.2019 г., и е ангажирал неговата
отговорност.
При така изложените съображения и поради съвпадане на приетите от двете
инстанции изводи, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, като
неоснователна, а обжалваното с нея решение, като правилно и законосъобразно, следва
да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК, в обжалваната част.
По отношение на разноските за въззивното производство.
При този изход на спора на въззивника- ответник не се следват разноски за
настоящата въззивна инстанция. На основание чл.273 от ГПК във вр. с чл.78, ал.1 от
ГПК на въззиваемата страна- ищец следва да се присъдят своевременно поисканите
разноски за въззивното производство, представляващи уговорено и заплатено
3
адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на сумата от 360 лв.
Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В с-в,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 193898 от 09.09.2020 год., постановено по гр.дело №
34798/2019 г. по описа на СРС, І Г.О., 159 състав, в обжалваната част.
ОСЪЖДА Застрахователно Акционерно Дружество „ОЗК-Застраховане“ АД,
ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“**********, да
заплати на ЗАД „А.Б.“, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул.“ ************, на основание чл.78, ал.1 от ГПК във вр. с чл.273 от ГПК, сумата
от 360 лв. / триста и шестдесет лева/, представляваща направените пред въззивната
инстанция разноски /адв.възнаграждение/.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по арг. на
чл.280, ал.3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4