РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 1793/11.10.2021г.
гр. Пловдив, 11 октомври 2021 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, І отделение, ХІ с., в открито
заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
Председател: Милена Несторова - Дичева
при
секретаря Д. Й., като разгледа
докладваното от съдията административно дело № 2123 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на Д.Г.Д., ЕГН **********,***, против отказ на командир на в.ф.54270-Пловдив
за издаване на разрешение /заповед/ за ползване на отпуск по чл.203, ал.3 от
ЗОВСРБ.
Твърди се незаконосъобразност на оспорения отказ и се
иска неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбата се поддържа по изложените
в нея съображения.
Претендират се разноски.
За ответника, командира на в.ф. 54270-Пловдив, се
заема становище за неоснователност на жалбата.
Представя се и подробен писмен отговор (л.50) от юрисконсулт Винчев с
изложени в него доводи по допустимостта на жалбата и по съществото на спора.
Съдът,
след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства,
намира жалбата за допустима.
На
първо място настоящият състав на Административен съд Пловдив счита, че
оспореният отказ за разрешаване на ползване на отпуск на основание чл.203, ал.3
от ЗОВСРБ, оформен под формата на резолюция, написана на ръка, представлява
годен за оспорване ИАА дотолкова доколкото посредством него се засяга правото
на отпуск на жалбоподателя и за него не съществува друг процесуален ред за
защита.
На
следващо място следва да се приеме и, че жалбата е подадена в срок. Самият
рапорт, с който се иска разрешаването на ползването на неплатен отпуск за
отглеждане на дете до осем години, е подаден от страна на жалбоподателя на
05.07.2021 г. Ответникът се е произнесъл на 07.07.2021 г. като този отказ
(резолюцията на рапорта) е съобщен на жалбоподателя на 08.07.2021 г. (л.14 на гърба). Той е обжалвал
пред горестоящия орган този отказ с рапорт, подаден на 12.07.2021 г. Постановено е решение, с което се отказва да
се преразгледа така постановения отказ, което е съобщено на жалбоподателя на
23.07.2021 г. Жалбата до съда е подадена на 30.07.2021 г. видно от
придружителното към административната преписка писмо (в него е посочен входящия
номер на жалбата в регистратурата на в.ф. 54270 – Пловдив). При това положение жалбата
се явява подадена в законоустановения по чл.149, ал.3 от АПК срок.
По
тези съображения съдът приема жалбата за допустима, а разгледана по същество
същата е основателна.
Спорът
е чисто правен и опира до приложението на чл.167а от КТ, към който препраща чл.203, ал.3 от
ЗОВСРБ.
Съгласно
тази норма военнослужещите
мъже имат право на отпуск за отглеждане на дете в размерите и при условията на чл. 164 от
Кодекса на труда
и за гледане на болно дете по чл. 162, ал. 1
от Кодекса на труда
при смърт или тежко заболяване на майката или когато сами се грижат за отглеждане
на детето, както и на неплатен отпуск за отглеждане на дете до 8-годишна
възраст при условията, по реда и в размерите по чл. 167а от
Кодекса на труда.
Настоящият случай попада в хипотезата на
предложение последно от тази норма „ … както и на неплатен отпуск за отглеждане
на дете до 8-годишна възраст при условията, по реда и в размерите по чл. 167а от
Кодекса на труда.“
Граматическото ѝ тълкуване налага
единствения възможен извод за директно препращане към нормата на чл.167 а от КТ.
Самата редакция на нормата на чл.203,
ал.3 от ЗОВСРБ е точна и ясна, съдържа в себе си няколко препращания като всяко
от тях е отделно и не следва
изискванията за приложение на една разпоредба при препращането към чл.164 или
162 от КТ да се смесват с приложението на нормата на чл.167 а от КТ в какъвто
смисъл са доводите на ответната страна. Нормата на чл.203, ал.3 от ЗОВСРБ
съдържа препращания към три различни разпоредби от КТ, чието приложение е
самостоятелно - всяка разпоредба от КТ
намира приложение сама за себе си.
Предвид горното, за да бъде ползван
неплатен отпуск за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от страна на жалбоподателя следва това да се
случи при условията, по реда и в
размерите по чл. 167а от
Кодекса на труда.
Дотолкова доколкото този отпуск е
специален единствено с цел отглеждане на дете до 8-годишна възраст по отношение
на ползването му не намира приложение общата норма на чл.109 от ППЗОВСРБ.
Предвидените условия и ред за ползването
му по препращане са в чл. 167а от
Кодекса на труда
и чл.49 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските. При тълкуването
на тези норми се налага извода, че законодателят е предвидил уведомителен, а не
разрешителен режим за ползването на този вид отпуск. Никъде в тези норми не се
сочи, че работодателят следва да разреши ползването на неплатен отпуск за отглеждане на дете до
8-годишна възраст, напротив, при наличието на условията за ползването му, предвидени
в тях, работодателят е длъжен да осигури отпуска
от деня, посочен в заявлението съгласно чл.49 от Наредбата за работното време,
почивките и отпуските.
В конкретния случай, мотиви за
постановяване на процесния отказ се съдържат в предхождащ го доклад на майор Ч.– командир на сектор
„Комуникационни и информационни възли и отдалечени комуникационни възли и
центрове“. Същият най-общо касае организацията на работа в център „Управление и
информационна поддръжка на комуникационно-информационен възел“ и затрудненията,
които ще възникнат в работата му в
случай, че жалбоподателят ползва искания от него отпуск. Тези мотиви не могат
да бъдат съотнесени към законовите изисквания на чл. 167а от
Кодекса на труда
и чл.49 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските за ползването на
този вид отпуск. Същите се явяват ирелевантни към правото на жалбоподателя да
ползва неплатен отпуск за отглеждане на дете до 8-годишна възраст по този ред.
По тези причини и предвид наличието на законоустановените условия за ползването
на неплатен отпуск за отглеждане на дете до 8-годишна възраст по смисъла на чл. 167а от
Кодекса на труда
и чл.49 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските оспореният отказ
се явява незаконосъобразен. Същият следва да бъде отменен, а делото върнато
като преписка на ответника за произнасяне съобразно дадените от съда указания
по прилагането на закона.
Предвид изложеното, съдът намира, че жалбата е основателна.
По
разноските:
При този изход
на спора на жалбоподателя се следват сторените по делото разноски, които се
констатираха да са в размер на 10 лева ДТ и 400 лева заплатено адвокатско
възнаграждение съгласно списък с разноски и договор за правна защита и
съдействие на л.58 по делото.
Съдът приема за неоснователно
възражението за прекомерност на разноските
като съобрази фактическата и правна сложност на спора.
Водим от
горното, съдът,
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ отказ за разрешаване на ползване на отпуск на основание чл.203,
ал.3 от ЗОВСРБ, оформен под формата на резолюция, написана на ръка, от
07.07.2021 г. на командира на в.ф. 54270 – Пловдив.
ВРЪЩА преписката на командира на в.ф. 54270 – Пловдив за произнасяне
съобразно дадените от съда указания по прилагането на закона.
ОСЪЖДА в.ф.
54270 – Пловдив да заплати
на Д.Г.Д., ЕГН **********,***, разноски по делото в размер на 410 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните пред ВАС.
Административен съдия: