Решение по дело №1379/2022 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 1444
Дата: 6 декември 2022 г.
Съдия: Христо Йорданов Христов
Дело: 20227040701379
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 8 август 2022 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

         1444                    06.12.2022г.                                        гр. Бургас

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският административен съд двадесети състав, в публично заседание на четиринадесети ноември две хиляди двадесет и втора година, в състав

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХР. ХРИСТОВ

при секретаря И.Л., като разгледа докладваното от съдия Хр. Христов административно дело № 1379 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

        

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. с чл. 211 от Закона за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.

Образувано е по жалба от К.П.К., ЕГН **********, с адрес: ***, против Заповед № 8121 К - 6785/21.07.2022 г., издадена от Министъра на вътрешните работи, с която наложено дисциплинарно наказание „УВОЛНЕНИЕ“ и е ПРЕКРАТЕНО служебното правоотношение в МВР на главен инспектор К.П.К., началник III степен на РУ – Созопол при ОДМВР - Бургас Л № 276690, ЕГН **********.

Моли за отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна, тъй като е постановена при допуснати съществени процесуални нарушения, в нарушение на материалния закон и несъответствие с целта на закона. Претендира разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят К.П.К. се явява лично и с процесуални представители адвокат И. и адвокат В., които поддържат изцяло депозираната жалба. Адвокат И. излага  съображения относно незаконосъобразността на оспорената заповед, като представя и подробни писмени бележки в подкрепа на изложените в съдебно заседание аргументи и доводи. Претендира присъждане на разноски в полза на своя доверител, като представя списък на същите. Адвокат В. се присъединява към изложеното от адвокат И. в съдебно заседание и моли за отмяна на заповедта на министъра.

Ответникът – Министърът на вътрешните работи, се представлява от Боряна П., служител с юридическа правоспособност, началник отдел в дирекция „Правно-нормативна дейност“, която оспорва жалбата като неоснователна, като излага съображения за законосъобразността на издадената от министъра заповед. Представя писмени бележки с допълнителни съображения за законосъобразността на оспорената заповед.

Съдът, като взе предвид разпоредбата на чл.168 от АПК и  прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите  и изразените становища прие за установено следното:

Жалбоподателят К.П.К. е заемал длъжността главен инспектор, началник III степен на РУ – Созопол при ОДМВР - Бургас Л № 276690

Във връзка с предложение рег.№ 251р-2887/24.01.2022 г. на директора на ОДМВР - Бургас, със заповед peг.№ 8121К-727/11.02.2022 г. на министъра на вътрешните работи /л. 161-163 от делото/ е образувано дисциплинарно производство срещу главен инспектор К.П.К. – началник III степен на РУ – Созопол при ОДМВР - Бургас Л № 276690. Дисциплинарното производство било образувано по чл. 207, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗМВР, като за Дисциплинарно разследващ орган /ДРО/ била определена комисия в състав: председател – комисар Кирил Кирязов - началник отдел “Криминална полиция“ при  ОДМВР – Бургас и членове: главен инспектор Мирослав Кръстев, началник на сектор „Охрана на обществения ред и териториална полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР - Бургас и старши инспектор П. К. – началник на група „Териториална полиция“ в сектор „Охрана на обществения ред и териториална полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР – Бургас. Заповедта била връчена на К. срещу подпис на 18.02.2022 г.

В резултат на извършената проверка ДРО е предложил в обобщена справка № 251р-16731/11.05.2022 г. /л. 184 - 221 от делото/ и становище № 251р-17675/17.05.2022 г. /л. 164 - 175 от делото/ за извършено нарушение на служебната дисциплина на К. да бъде наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. К.К. бил запознат с обобщената справка лично срещу подпис на 12.05.2022 г. /л. 221 от делото/, след което представил възражения/искания  до ДНО с УРИ № 251р-17239/13.05.2022 г. /л. 176-178 от делото/. Със заповед № 81821К-5314/15.06.2022 г. на министъра на вътрешните работи е разпоредено на ДРО събиране на допълнителни доказателства. С представените допълнително обобщена справка № 251р-22783/23.06.2022 г. /л. 40 - 84 от делото/ и становище № 251р-23226/27.06.2022 г. /л. 23 - 35 от делото/ ДРО е приел, че по безспорен и несъмнен начин е доказано, че поведението на служителя е съставомерно по чл. 203, ал. 1, т. 7, пр. 1, т. 8 и т. 13 от ЗМВР и е предложил налагане на К. на най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“. К.К. бил запознат с обобщената справка лично срещу подпис на 23.06.2022 г. /л. 84-гръб от делото//, след което представил възражения  до ДНО с УРИ № 251р-22961/24.06.2022 г. /л. 36-39 от делото/.

В рамките на проведеното дисциплинарно производство ДРО е извършил следното: приобщил е материали от начално извършената проверка, разпоредена със заповед № 251з-4787/03.11.2021 г. на директора на ОДМВР - Бургас; снел е сведения от служителите (вкл. бивши служители) К. К., Д. Д., Р. Р., Р. Ж., Г. Б., И. П., В. Т., Х. Г., З. Г., и от лицата Е.П., К., И. Ц., Р. Д.; изискал е и е приобщил - писмо № 5290-3487/28.02.2022г. на ДКИС-МВР, със справка за данни за проявен интерес към лице в АИС ЦПР за периода 01.01.2016 г. - 31.10.2021 г.; писмо № 3286р-12213/14.03.2022 г. по описа на ГДНП, относно полицейската регистрация на Е.П., нейното съставяне, заличаване, проявен интерес от служители към данните и фотоснимката към регистрацията, както и реда за предоставяне и получаване на такава информация; писмо № 196р-1585/09.03.2022 г. на НИК- МВР, относно справка в „log“ файловете на АИС „Автоматизирана дактилоскопна идентификационна система AFIS“ за записвания, проверки и проявен интерес от служители на по отношение на лицето Е.П. в периода от 01.01,2006 г. до 01.11.2021 г.; писмо 5290р-4204/15.03.2022 г. на ДКИС-МВР, с информация за служители на МВР, извършвали справка в АИС „МВР“ (всички системи подържани и администрирани от ДКИС МВР) по отношение  на лицето Е.П. за периода от 01.01.2006 г. до 01.11.2021 г. (с 10 бр. приложения); писма № 251000-4487/28.02.2022 г. от председателя на PC - Царево и вх.№ 4485/28.02.2022 г. от председателя на АС - Бургас, с данни за образувани дела между П. и К. от 01.01.2019 г. до 24.02.2022 г., писмо № 8121р-3697/23,02.2022 г. на ДПВО - МВР, с предоставени линкове на информационни сайтове, в които са налични публикации по случая; писмо № 8121р-4686/09.03.2022 г. на ДПВО - МВР, информация за контакт с представители на информационна медия „Народ“. Бг - актуални адреси, ел. адреси, телефони, собственик и др.; писмо № 251000-5363/09.03.2022 г. от А. Р. главен редактор на информационна агенция „ПИК“; справка от РЗИ -Бургас за периода на карантиниране нa Е.П., в едно с предписание на директора на РЗИ Бургас, протокол за съобщаване и разпечатка на електронното досие на лицето; копие на постановление за образуване на досъдебно производство № 41/2022 г; копия на 2 бр. заявления за отпуск и 5 броя болнични ; информация от АИС „Оперативен анализ“ за постъпвали и въведени от РУ - Созопол документи и оперативна информация, касаещи Е.П. за периода 01.07.2021 г. - 30.11.2021 г.; копия на постановление за образуване на досъдебно производство от РП - с, ТО -Средец от 12.10.2021 г., в едно с копие на материали по преписка № 13490/2021 г. по описа на РП - Бургас; писмо № 251р-9313/15.03.2022 г„ в едно със заверени копия на материали; кадрова справка за служителя, протоколи и др.

В рамките на проведеното дисциплинарно производство на К. са връчени покани № 6145/17.02.2022 г. и № 251р-21767/16.06.2022 г. и същият е запознат със  заповедта за образуване на дисциплинарното производство, в която са изброени правата му по чл. 207, ал. 8 от ЗМВР, както и със заповедта за събиране на допълнителни доказателства /посочени по-горе/. Запознаването със заповед № 8121К-727/11.02.2022 г. е осъществено в присъствието на адв. Пламен Найденов, упълномощен с договор за правна защита и съдействие серия ВС № ********** от К. да го подпомага в защитата му по дисциплинарното производство. При запознаване със заповед 8121K-5314/15.06.2022 г, служителят  собственоръчно е посочил, че не желае за това действие да присъства адвокат. На 12.05.22 г. след връчена му покана № 251р-16748/11.05.2022 г. служителят и подпомагащият го в защита адвокат са запознати с обобщена справка № 251р-16731/11.05.2022 г. и всички материали събрани  в хода на разследването, като му е предоставена възможност да даде допълнителни обяснения или възражения. К. е депозирал искане № 251р-16828/11.05.2022 г. в деня на връчване на поканата (12.05.2022 г.) да получи копия на всички материали по дисциплинарното производство. Искането му е удовлетворено от ДРО, за което са изготвени протокол 16917/11.05.2022 г. и № 251р-16997/12.05.2022 г., подписани от главен инспектор К.. С покана № 251р-22792/23.06.2022 г. служителят е запознат с обобщена справка № 251р-22783/23.06.2022 г. като собственоръчно е посочил, че е получил копие от нея и процесуалното действие не е присъствал адв. Найденов. Във връзка с негово искане № 346р-5792/23.06.2022 г., в протокол № 251 р-22843/23.06.2022 г. ДРО е обективирал предоставянето на копия на допълнително събраните материали, което е осъществено в присъствието Найденов. Същият е вписал собственоръчно, че е запознат и с новата обобщена справка.

В хода на разследването главен инспектор К. е депозирал до ДРО: искане № 251р-7830/04.03.2022 г. за събиране на конкретно посочени от него доказателства, описани в 6 точки и е отправено „особено искане“; сигнал вх. № 489700-1920/28.02.2022 г. до министър вътрешните работи, препратен на ДРО по компетентност; искане № 251р-10382/23.03.2022 г. с възражения, идентични с изложените в сигнал № 489700-1920/28.02.2022 г.; възражение № 251р-1367/14.04.2022 г. срещу становище  на ДРО по сигнал № 489700-1920/28.02.2022 г. Всички те са разгледани и обсъдени от ДРО и за становищата по тях са съставени протоколи № 251р-8012/04.03.2022 и № 251р-13076/11.04.2022 г. Главен инспектор К. е запознат с тях срещу подпис. ДРО е събрал доказателства, конкретно посочени от К. във възраженията му.

Отделно от изброените К. е дал писмени обяснения № 346р-5622/17.06.2022 г.;  № 251р -832/04.03.2022 г. и възражения № 251р-22961 /24.06.2022 г., и № 251р-17239/13.05.2022 г. до министъра на вътрешните работи.

Както беше посочено с представените допълнително обобщена справка № 251р-22783/23.06.2022 г. /л. 40 - 84 от делото/ и становище № 251р-23226/27.06.2022 г. /л. 23 - 35 от делото/ ДРО е приел, че по безспорен и несъмнен начин е доказано, че поведението на служителя е съставомерно по чл. 203, ал. 1, т. 7, пр. 1, т. 8 и т. 13 от ЗМВР и е предложил налагане на К. на най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“. След изпратена му покана № 251р-22792/23.06.2022 г.  /л. 85 от делото/ К.К. бил запознат с обобщената справка лично срещу подпис на 23.06.2022 г. /л. 84-гръб от делото/. Във връзка с негово искане № 346р-5792/23.06.2022 г., в протокол № 251 р-22843/23.06.2022 г. ДРО е обективирал предоставянето на копия на допълнително събраните материали, което е осъществено в присъствието Найденов. Същият е вписал собственоръчно, че е запознат и с новата обобщена справка. След запознаване на обобщената справка К. представил възражения до ДНО с УРИ № 251р-22961/24.06.2022 г. /л. 36-39 от делото/.

В представената по делото административна преписка липсва покана до К.К., изпратена му от ДНО – Министъра на вътрешните работи, да бъде изслушан или да представи писмени обяснения, на основание чл. 206, ал. 1 от ЗМВР.

В тази връзка издателят на оспорената заповед е посочил следното: “Не приемам искането на К. да бъде изслушан лично. В процедурата по чл. 206, ал. 1 от ЗМВР се дава възможност на служителя, обект на дисциплинарно разследване (чрез два алтернативно предвидени варианта - представяне на обяснение в писмен вид или изслушване), да представи пред ДНО становище по дисциплинарното обвинение, след запознаване с всички факти, установени в хода на проведеното разследване, както и евентуално да ангажира доказателства, които са в подкрепа на изложеното от него, Изцяло в моите правомощия е, в качеството ми на дисциплинарно наказващ орган, да предпочета по кой от алтернативно предвидените начини ще осъществя задължението си по чл. 206, aл. 1 от ЗМВР. В хода на разследването и след неговото приключване е осигурено правото на защита на служителя - К. е поканен чрез изрични покани, отправени от ДРО да упражни правото си на защита, даде писмени обяснения и представи доказателства. Той е поканен и уведомен след приключване на дисциплинарното разследване и обективиране резултатите от него в изготвените от ДРО обобщени справки. Служителят се е възползвал изцяло от правото си да участва в производството, видно от неговите искания, възражения и обяснения.“

ДНО най-вероятно е имал предвид искането на К. да бъде изслушан, направено с възражения/искания до ДНО с УРИ № 251р-17239/13.05.2022 г. /л. 178 от делото/, след запознаването му с обобщена справка № 251р-16731/11.05.2022 г.

След като се запознал с материалите от проведеното дисциплинарно производство и установените по него факти и обстоятелства и на основание чл. 204, т. 1, чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 194, ал. 2, т. 1 /чл. 24, ал. 4 от ЗМВР, чл. 2, ал. 3, чл. 13, ал. 1 от Вътрешните правила, утвърдени с МЗ № Iз-1825/04.09.2012 г., чл. 15 от Инструкция I-27/11.03.2003 г./, чл. 203, ал. 1, т. 7, пр. 1, т. 8 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР, Министърът на вътрешните работи издал оспорената Заповед № 8121 К - 6785/21.07.2022 г., с която е НАЛОЖЕНО дисциплинарно наказание „УВОЛНЕНИЕ“ и е ПРЕКРАТЕНО служебното правоотношение в МВР на главен инспектор К.П.К., началник III степен на РУ – Созопол при ОДМВР - Бургас Л № 276690, ЕГН **********.

С издадената заповед е прието /стр. 7/, че „С поведението си К. не е спазил изискванията на чл. 24, ал. 4 от ЗМВР „Информационните фондове, изграждани за административно обслужване на гражданите, се използват и за целите на защита на националната сигурност, противодействие на престъпността, опазване на обществения ред и провеждане на наказателното производство“ ДНО е посочил, че „При така установената фактическа обстановка приемам за доказано неправомерното поведение на главен инспектор К., само в частта за извършено дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. 1, пр. 2, и пр. 3, алт. 1 от ЗМВР „неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и …. на министъра на вътрешните работи“, за което на основание чл. 203, ал. 1, т. 7, пр. 1 „използване на служебното положение за лична облага…“ и т. 8 „злоупотреба с власт и доверие“, е предвидено дисциплинарно наказание „уволнение“.

В заповедта подробно е описана фактическата обстановка, доказателствата, които са събрани от комисията. нарушените разпоредби, правното основание за издаване на акта. Изложени са мотиви защо ДНО не приема възраженията на служителя. Наказващият орган е изследвал формата на вината и се е мотивирал защо приема, че деянието е умишлено, коментирал е настъпилите от деянието вредни последици, като е посочил, че наказанието е преценено с оглед цялостното поведение на служителя по време на службата му.

Заповедта била връчена на К.К. срещу подпис на 27.07.2022 г., който я оспорил пред Административен съд – Бургас, с жалба вх.№ 7548/08.08.2022 г., по повод на която е образувано настоящото съдебно производство.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество същата се явява основателна поради следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК, проверката на законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт обхваща установяване  компетентността на издалия го орган, спазена ли е изискваната от закона форма, спазени  ли са материалните и процесуалните разпоредби при издаването му, както и дали е в съответствие с целта на закона.

Дисциплинарната отговорност на служителите в МВР, които са нарушили служебната дисциплина е уредена с разпоредбите на Глава осма на ЗМВР и Инструкция № 8121з-877 от 06.07.2021 г. за дисциплината и  дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи, издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 59 от 16.07.2021 г. /действала към момента на издаване на оспорената заповед/.

По делото не е спорно, че към момента на издаване на процесната заповед жалбоподателят главен инспектор К.П.К. е заемал длъжността началник III степен на РУ – Созопол при ОДМВР - Бургас.

Съгласно чл. 204, т. 1 от ЗМВР дисциплинарните наказания се налагат от министъра на вътрешните работи или определено от него длъжностно лице от състава на министерството – за всички наказания по чл. 197 за държавните служители на висши ръководни, ръководни и изпълнителски длъжности и за стажантите за постъпване на изпълнителски длъжности, без наказанието "уволнение" за главния секретар на МВР. Издателят на оспорената заповед е Министърът на вътрешните работи.

С оглед изложеното, следва да се приеме, че заповедта е издадена от компетентен орган, в кръга на установените му по закон правомощия.

Дисциплинарното производство е образувано на основание чл. 207, ал. 1, т. 1 и ал. 2  от ЗМВР със заповед peг.№ 8121К-727/11.02.2022 г. на министъра на вътрешните работи за извършване на проверка за изясняване на обстоятелствата относно извършено дисциплинарно нарушение от главен инспектор К.П.К. заемал длъжността началник III степен на РУ – Созопол при ОДМВР - Бургас, за изясняване на обстоятелствата, във връзка с изложеното в предложение рег.№ 251р-2887/24.01.2022 г. на директора на ОДМВР - Бургас. Със заповедта е определен и състава на дисциплинарно разследващия орган. На главен инспектор  К. е предоставена възможност да упражни в пълен обем правото си на защита по чл. 205, ал. 3, чл. 207, ал. 8 и ал. 10 от ЗМВР. Дисциплинарното наказание е наложено в рамките на преклузивните срокове по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР. Двумесечният срок по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР e започнал да тече от 18.05.2022 г., когато с писмо peг. № 251p-17714 по описа на ОДМВР Бургас материалите от дисциплинарното производство са постъпили за първи път при ДНО, при което той е получил данни за извършителя на нарушението и самото нарушение. Съгласно чл. 195, ал. 3 от  ЗМВР сроковете не текат, когато държавният служител е в законоустановен отпуск. По преписката са представени доказателства, че в периода на дисциплинарното производство К. е ползвал 9 дни платен годишен отпуск и 27 дни отпуск поради временна нетрудоспособност. Заповедта е издадена на 21.07.2022 г. в рамките на двумесечният срок при съобразяване на времето, когато К. е ползвал законоустановен отпуск. Спазен е и двугодишния срок, тъй като нарушението, за което е наложено наказанието, е извършено през м. септември 2021 г.

Същевременно съдът намира, че в производство по издаване на оспорената заповед са допуснати съществени нарушения, които са  накърнили правото на защита на жалбоподателя и са довели до незаконосъобразност на оспорената в настоящото производство заповед, а именно:

Съгласно на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР „Дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения.“

Разпоредбата е императивна и неспазването й представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което е самостоятелно основание за отмяна на оспорената заповед.

В представената по делото административна преписка липсва покана до К.К., изпратена му от ДНО – Министъра на вътрешните работи, да бъде изслушан или да представи писмени обяснения, на основание чл. 206, ал. 1 от ЗМВР.

Последната изпратена му покана е от ДРО - № 251р-22792/23.06.2022 г.  /л. 85 от делото/ за да се запознае с обобщена справка № 251р-22783/23.06.2022 г. /л. 40 - 84 от делото/, като в поканата е посочено, че на основание чл. 207, ал. 10 от МВР, в срок от 24 часа след запознаването има право да даде допълнителни писмени обяснения или възражения. К. се възползвал от това си право и е подал възражение № 251р-22961 /24.06.2022 г. до министъра на вътрешните работи.

Посочените възражения не могат да се считат за обяснения изготвени и представени на основание чл. 206, ал. 1 от ЗМВР. Според чл. 207, ал. 7 от ЗМВР за резултатите от разследването дисциплинарно разследващият орган изготвя обобщена справка, а държавният служител, срещу когото се води дисциплинарното производство има право да се запознае с обобщена справка – ал. 8, т. 1 от същия текст и в срок от 24 часа след запознаването да даде допълнителни обяснения и възражения – по арг. на ал. 10 от посочената норма. Видно от доказателствения материал по делото не са налични данни, че от служителя са искани обяснения по смисъла на чл. 206 от ЗМВР, като последните са различни от тези по чл. 207, ал. 10 от ЗМВР.

Този факт се потвърждава и от процесуалния представител на ответника, който в писмените си бележки на стр. 3 е посочил следното: „След запознаване с обобщената справка на основание чл. 207, ал. 10 от ЗМВР жалбоподателят е упражнил правото си на защита и е депозирал възражение № 251р-22961 /24.06.2022 г., което е прието от министъра на вътрешните работи.“

В този смисъл следва да се приеме, че ДНО не е изпълнил императивно вмененото му задължение преди налагане на наказанието да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения. Изслушването на служителя, съгласно законовия текст, следва да стане преди издаване на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание, но след като служителят се е запознал с резултатите от извършената проверка на фактите и обстоятелствата по случая, за да може да направи своите възражения по тях, да посочи доказателства, да даде обяснения и своето виждане, за да осъществи пълноценно правото си на участие в дисциплинарното производство и правото си на защита.

Целта на даване на писмени обяснения или изслушване на служителя от МВР е същите да бъдат взети предвид от страна на административнонаказващия орган при определяне на дисциплинарното наказание, което задължение не е изпълнено в настоящия случай. Налице е нарушаване на правото на защита, което обосновава извода, че допуснатото нарушение на административнопроизводствените правила е съществено, което е и самостоятелно основание за отмяна на обжалвания административен акт.

В този смисъл са Решение № 467 от 13.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14599/2018 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева и Решение № 17306 от 17.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13132/2018 г., V о., докладчик председателят Галина Карагьозова.

Налице е и второ нарушение на процесуалните правила, което се характеризира като съществено. Съгласно чл. 203, ал. 1, т. 7 от ЗМВР сред тежките нарушения на служебната дисциплина, за които се налага дисциплинарно наказание "уволнение" е и „превишаване на власт или използване на служебното положение за лична облага или за облага на трети лица“. Разпоредбата визира три алтернативни хипотези: 1. превишаване на власт 2. или използване на служебното положение за лична облага 3. или използване на служебното положение за облага на трети лица. Първите две хипотези са свързани с действия на служителя, които не са в изпълнение на професионалните му функции и отговорности, а са насочени към използване на властта, произтичаща от заеманата длъжност за лично облагодетелстване. При третата хипотеза служителят изпълнявайки професионалните си задължения дава възможност на трети лица да се облагодетелстват, без самият държавен служител от МВР да има лична изгода от това.

В оспорената заповед ДНО е квалифицирал деянието по чл. 203, ал. 1, т. 7, пр. 1 от ЗМВР като го е описал по следния начин: „- главен инспектор К. сам е извършил справки в АИС на МВР и е разпоредил на подчинен му служител да извърши такива, докато е заемал ръководна длъжност в МВР – началник на РУ – Созопол при ОДМВР – Бургас. Служителят е използвал служебното му положение и възможностите на заеманата от него длъжност, целенасочено за лични нужди и е придобил служебна информация и я е заснел с личния си мобилен телефон, с намерението да я използва;“ Видно от цитираното описание на изпълнителното деяние, същото не кореспондира с посочената от ДНО правна квалификация по чл. 203, ал. 1, т. 7, пр. 1 от ЗМВР, която предполага извършване на действия, които представляват превишаване на власт. Никъде в обстоятелствената част  на оспорената заповед ДНО не твърди, че жалбоподателят К. е превишил властта си и по какъв начин е сторил това. Разминаването между така описаното изпълнително деяние и определената за него правна квалификация представлява съществено процесуално нарушение, което е довело до ограничаване правото на защита на дисциплинарно-наказаното лице, тъй като не му дава възможност да осъществи ефективно правото си на защита в проведеното дисциплинарно производство.

От друга страна, съдът не споделя наличието на допуснати съществени нарушения в административното производство по издаване на оспорената заповед, заявени от процесуалния представител на жалбоподателя адв. И.. Не може да бъде определено като съществено нарушението на чл. 14 от ИНСТРУКЦИЯ № 8121з-877 от 06.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи, заради неподписване на Становище с рег. № 251р-23226/27.06.2022 г. от члена на ДРО главен инспектор Мирослав Кръстев, поради заболяването му, тъй като с него не е засегнато в достатъчна степен правото на жалбоподателя да осъществи ефективно защитата си в проведеното дисциплинарно производство. Несъществени са и другите посочени от него нарушения в писмената му защита, тъй като същите не са довели да неустановяване на фактическата обстановка, както и до лишаване от възможност на жалбоподателя да организира своята защита в административното производство.

Обжалваната заповед е издадена и в нарушение на материалните разпоредби на закона, поради следните съображения:

Както вече бе посочено по-горе разпоредбата на чл. 203, ал. 1, т. 7 от ЗМВР визира три алтернативни хипотези: 1. превишаване на власт 2. или използване на служебното положение за лична облага 3. или използване на служебното положение за облага на трети лица. Характерно за всяка една от тях е наличието на стремеж за постигане или на лично облагодетелстване или осигуряване на възможност за облагодетелстване на трети лица, без съответния служител от МВР да има лична изгода от това.

Съобразно преобладаващата практика на ВАС за да е осъществен фактическият състав на "злоупотреба с власт или доверие" се изисква служителят, на който е възложено изпълнението на определени функции и задачи, да се възползва преднамерено и неправомерно от служебното си положение. Деянието, за което може да бъде санкциониран дисциплинарно следва да е насочено към извличане на определена облага – материална или нематериална за служителя или трето лице, към поставяне себе си или другиго в по-благоприятно положение чрез неправомерно използване на служебното положение или оказаното доверие. Нарушенията по чл. 203, ал. 1, т. 8 от ЗМВР са свързани с действия на служителя, които не са в изпълнение на професионалните му функции и отговорности, а са насочени към използване на властта, произтичаща от заеманата от него държавна служба за лично облагодетелстване. Цитираните разпоредби могат да бъдат приложени, когато служителите на МВР не изпълняват професионалните си задължения в съответствие с обществените изисквания на службата, а използват служебното си положение за провокиране на правонарушения и създаване на условия за реализиране на лична изгода и облагодетелстване. От субективна страна, реализацията на фактическите състави чл. 203, ал. 1, т. 8 от ЗМВР изисква наличието на умисъл, т. е. съзнателно предприети действия, респ. бездействия при осъществяване на служебните функции и задачи, които са извън очертаните правомощия на служителя, с цел постигане на желания резултат. Възможността за дисциплинарно уволнение при злоупотреба с доверието изисква използване на оказаното доверие за неправомерно извличане на определена облага за служителя или за другиго, или за увреждане на ведомството, с което се накърнява доверието на органа по назначаването. Характерна е субективната страна - то е съставомерно, само когато е извършено умишлено, което пък предпоставя преднамереност в извличането на облага - респективно в увреждането, чрез използване на служебното положение. Само ако са налице тези признаци на неправомерно поведение, ръководителят може да наложи дисциплинарно уволнение на посоченото основание. В този смисъл са Решение № 13739 от 5.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6857/2020 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Тодор Т. и Решение № 13924 от 14.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9753/2018 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Калина Арнаудова, Решение № 497 от 12.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11381/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Таня Радкова.

В конкретния случай липсва един от характерните признаци за осъществяване на изпълнителното деяние на нарушенията предвидени в чл. 203, ал. 1, т. 7 и т. 8 от ЗМВР, а именно наличието на облага – лична или за трети лица. В дисциплинарното производство е единствено доказан по безспорен начин фактът на извършване на справки от информационните фондове на МВР – лично и чрез полицейския служител К. К., относно лицето Е.П.. В проведеното административно производство не е установено, респ. доказано по какъв начин жалбоподателят К. би се облагодетелствал лично от получената информация. Твърдението на ДНО, че същият е имал намерение да води гражданско дело против П. не е доказано по безспорен начин. По делото няма данни К. да е разпространил получената от него информация за П. било то сред останалите служители на ведомството или на трети лица, респ. публично. В този смисъл неверен и недоказан остава изводът на ДНО, че жалбоподателят „с неправомерното си поведение, възползвайки се от властта, произтичаща от заеманата от него ръководна длъжност е злоупотребил с доверието на ръководството на МВР и преките му ръководители, като е дал лош пример на подчинените му служители и е създал впечатление, че информационните фондове на МВР безпрепятствено могат да се използват за лични нужди, въпреки законовите забрани за това“. ДНО не е представил никакви доказателства, че получената чрез направените справки информация за П. е използвана за лични нужди, в т.ч. и за конкретно посочената в оспорената заповед цел – за евентуално водене на гражданско дело.

Съгласно разпоредбата на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР при определяне на вида и размера на дисциплинарните наказания се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. В конкретния случай в дисциплинарното производство не е доказано настъпването на вредни последици от извършеното от жалбоподателя деяние. Не са налице и доказателства за това, че същият е целял такива, за неправомерно извличане на определена облага за себе си или за другото, или за увреждане на ведомството, с което се накърнява доверието на органа по назначаването. По делото няма спор, че през дългогодишната си служба като служител в МВР жалбоподателят не е бил наказван нито веднъж, а е бил награждаван многократно. ДНО е отразил това обстоятелство в оспорената заповед, но не е изложил съображения относно значението му за определяне на вида и размера на наложеното наказание, съгласно чл. 206, ал. 2 от ЗМВР.

         

 Предвид изложеното съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган при напълно изяснена фактическа обстановка, но в нарушение на процесуалните и материално-правните разпоредби и целта на закона. В този смисъл жалбата против него се явява основателна и следва да бъде уважена а заповедта, като неправилна и незаконосъобразна, следва да бъде отменена.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът намира за основателно искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направените разноски за внесена държавна такса в размер на 10,00 лева и за изплатено възнаграждение на адвокат. Същевременно направеното от процесуалния представител на ответника възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на процесуалния представител на жалбоподателя е основателно предвид разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което размерът на хонорара следва да бъде определен на 750,00 лева. 

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Бургаският административен съд, двадесети състав

 

Р Е Ш И :

        

ОТМЕНЯ Заповед № 8121 К - 6785/21.07.2022 г., издадена от Министъра на вътрешните работи, с която наложено дисциплинарно наказание „УВОЛНЕНИЕ“ и е ПРЕКРАТЕНО служебното правоотношение в МВР на главен инспектор К.П.К., началник III степен на РУ – Созопол при ОДМВР - Бургас Л № 276690, ЕГН **********.

ОСЪЖДА МВР да заплати на К.П.К., ЕГН **********, разноски по делото общо в размер на 760,00 /седемстотин и шестдесет/ лева за внесена държавна такса и възнаграждение на адвокат.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

СЪДИЯ: