О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер …….…………….……20.02.2019 година………...……Град Стара
Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД…..………..Седми граждански състав
На двадесети февруари………………………………………………...Година
2019
В закрито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВИЛЕН ЖЕКОВ
Секретар……………………………………………………………………………….
Прокурор………………………………………………………………………………
като разгледа докладваното от………………………………съдията
Св. ЖЕКОВ
гражданско дело номер 4582…………………...по
описа за 2018…..…….година
и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по чл. 248, ал. 1 предл. 1 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Постъпила е молба вх. № 3972/08.02.2019 г. от Медицински
център „Медицински комплекс Берое“ ЕООД с искане за допълване на постановеното по
делото определение № 402/04.02.2019 г., с което е прекратено производството по
делото на основание чл. 233 ГПК поради отказ от иска от страна на ищеца, като се
присъдят направените от молителя разноски за процесуално представителство на
един адвокат по представения по делото договор за правна помощ. Сочи се, че
съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски и
при прекратяване на делото. Правото на разноски в този случай не било
обусловено от произнасянето на съда по чл. 374, ал. 1 ГПК – по предварителните
въпроси и по доказателствата. Позовава се на съдебна практика – определение № 703/13.10.2014
г. на ВКС по ч.т.д. № 2472/2014 г., I т.о. Моли за присъждане на
направените разноски в размер на 300,00 лв.
Ответната
страна Д.М.Д. не оспорва молбата, като прилага към становището си по нея
платежно нареждане за кредитен превод от дата 12.02.2019 г. за заплащане на
сумата от 300,00 лв. представляваща сторените от ответника разноски за
адвокатско възнаграждение.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:
Настоящото
дело е образувано по искова молба, подадена от Д.М.Д. против Медицински център
„Медицински комплекс Берое“ ЕООД, с която е предявен осъдителен иск за
присъждане на сумата от 600,00 представляваща обезщетение за имуществени вреди
с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
С определение
№ 402/04.02.2019 г., постановено по настоящото дело, съдът прекратил производството
по делото, на основание чл. 233 ГПК.
На
08.02.2019 г., в срока за обжалване на определението за прекратяване на
производството, е постъпила молба от ответника с искане за присъждане на
направените от ответника разноски, като със становището си от 12.02.2019 г. по
посочената молба ищецът е представил платежно нареждане за заплащане на
претендираните разноски в размер на 300,00 лв. от същата дата /12.02.2019 г./.
В
банковия документ изрично е отразено, че получател е Медицински център „Медицински
комплекс Берое“ ЕООД, основанието за плащане е разноски по гр.д. № 4582/2018 г.
на Старозагорски районен съд и размерът на сумата е 300,00 лв.
При
така установените факти Старозагорски районен съд намира от правна страна следното:
Молбата
е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК /08.02.2019 г./ от процесуално легитимирано
за това лице и е процесуално допустима.
Съгласно
чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски при прекратяване на делото. Подлежат
на присъждане всички разноски на ответника, направени по повод водене на делото,
за чието установявате той е представил надлежни доказателства. Според чл. 81 ГПК
във всеки акт, с който приключва делото пред съответната инстанция, съдът се произнася
и по искането за разноски. Когато основанието за прекратяване е по причина, извън
поведението на ответника /оттегляне и отказ от иск, връщане на искова молба, връщане
на жалба/, то искането за присъждане на разноски може да бъде направено от ответника
с допълнителна молба след постановяване на определението за прекратяване, която
съдът разглежда по реда на чл. 248 ГПК за изменение на решението /в случая на определението/
в частта за разноските. Това е процесуалният ред за упражняване правото по чл. 78, ал. 4 ГПК в тези хипотези на прекратяване
на производството по делото /така определение № 451/03.12.2018
г. на ВКС по ч.гр.д. № 3735/2018 г., III г.о., определение № 455/12.11.2010
г. на ВКС по ч.гр.д. № 405/2010 г., II г.о./. В изложения смисъл е и определение
№ 66/07.04.2017 г. на ВКС по ч.гр.д. № 49/2017 г., I г.о., според което при прекратяване
на делото ответникът разполага с възможността да заяви претенцията си по чл. 78, ал. 4 ГПК в рамките на образуваното дело
чрез молба за допълване на определението за прекратяване, която ще бъде уважена,
ако направените от ответника разходи предхождат определението за прекратяване на
производството по недопустимия иск.
Заложеният
смисъл е, че когато производството се прекрати служебно или поради поведението на
ищеца и ответникът не е разполагал с възможността да заяви искането си за разноски
и ангажира доказателства преди постановяване в закрито заседание на прекратителното
определение, то следва да му се признае възможността да го стори в срока по чл.
248 ГПК /така определение № 23/ 15.01.2019 г. на ВКС по ч.гр.д. № 4577/2018 г.,
III г.о., определение № 204/ 19.12.2018 г. на ВКС по ч.гр.д. №
4517/2018 г., I
г.о./.
В определение
№ 696/20.12.2012 г. на ВКС по ч.гр.д. № 403/2012 г., I г.о. е прието, че „основанието
за прекратяване е без правно значение. След като ответникът е сторил разноски в
производството и едва след това ищецът се е отказал от иска, /както е в настоящия
случай/, при прекратяване на производството за ответника възниква право да бъде
обезщетен за сторените разноски /чл. 78, ал. 4 ГПК/. Достатъчно условие за възникване
на правото по чл. 78, ал. 4 ГПК е разходите да са сторени след получаване на препис
от исковата молба с указания по чл. 131 ГПК и преди ответникът да е уведомен за
прекратяване на производството. Предпоставките за уважаване на искането са две
- съдът да е сезиран с искане за присъждането им и да са представени доказателства
за това, че реално са сторени разноски в производството.
В
настоящия случай съдът е сезиран с искане за присъждане на разноските в размер
на 300,00 лв. с молба от 08.02.2019 г. /в срока за обжалване на определението
за прекратяване на производството/ и са налице доказателства за реално сторени
разноски по представения в открито съдебно заседание от 22.01.2019 г. договор
за правна защита и съдействие от 21.01.2019 г. /л. 26 от делото/ - с отбелязването
в договора е изпълнено изискването на т. 1 от Тълкувателно решение от
06.11.2013 г. на ВКС по тълк. дело № 6/2012 г. ОСГТК, т.е. двете
предпоставки за уважаването на искането са налице.
Въпреки
горното, искането за допълване на определение № 402/04.02.2019 г. за
прекратяване на производството по делото и присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение е неоснователно
поради следните съображения:
Отговорността
за разноските като гражданско облигационно правоотношение е правото на едната страна
да иска и задължението на другата страна да плати направените разноски от страната,
в чиято полза съдът е решил делото.
Правото на разноски съставлява имуществено субективно
право. Отговорността за заплащане на разноски произтича от процесуалния закон, тъй
като е уредена единствено от него и е основана на гражданско облигационно правоотношение,
чийто фактически състав е трикомпонентен - неоснователно предизвикан правен спор,
направени разноски за участие в съдебното производство по повод този правен спор
и съдебен акт, който съдържа произнасяне по искането за разноските, въз основа на
резултата от делото. Отговорността за съдебните разноски по чл. 78 ГПК е обективна
отговорност, тя не е отговорност за вреди, предвид обхвата й, изчерпващ се единствено
с направените разноски, поради което тя е невиновна, за разлика от отговорността
за вреди при злоупотреба с процесуални права по смисъла на чл. 3 ГПК /така решение
№ 45/18.05.2010 г. на ВКС по т.д. № 532/2009 г., I т.о./. В определение № 9/29.01.2009
г. на ВКС по гр. д. № 3977/2007 г., II г.о. е прието, че правото да се претендират
разноски в исковия процес безспорно съставлява едно имуществено субективно право,
но от категорията на акцесорните - т.е. от категорията на тези, за реализацията
на които законът е предвидил ред на защита, произтичащ от реда, по който се реализира
защитата на главното материално право.
Следователно
наличието на новия факт настъпил след подаване на молбата от 08.02.2019 г., а именно
извършеното от ищеца плащане на разноските по делото на 12.02.2019 г., т.е.
погасяването на задължението може и трябва да бъде взето предвид от съда на
основание разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК предвид обстоятелството, че
защитата на облигационното право на разноски не се различава от защитата на
главното материално право, а е производна от нея.
Това е така, и защото решението на съда трябва да отрази правното положение между
страните по делото такова, каквото е то в момента на приключване на устните състезания.
Затова съдът е длъжен да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяване на
иска, стига те да са от значение за спорното право /така решение № 61/30.04.2010
г. на ВКС по т. д. № 741/2009 г., I т.о./. Това задължава съдът да вземе предвид
и фактите настъпили след предявяването на иска, ако те са от значение за спорното
право, било защото го пораждат или защото го погасяват - ищецът придобива спорното
право след предявяването на иска, притезанието става изискуемо в течение на делото,
ответникът плаща или прихваща след предявяването на иска. Преценката на съда за
основателността на иска следва да бъде направена с оглед материалноправното положение
в деня на приключване на устните състезания /а не в деня на предявяване на иска/,
което може да стане, ако съдът вземе предвид и фактите, настъпили след предявяването
на иска, както го задължава разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК /така решение №
117/21.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 20/2013 г., II г.о./, като изпълнението на
задължението за обсъждане на доказателствата от значение за съществуването на спорното
право е съществено условие за правилността на съдебното решение. Съдът не може да
откаже да обсъди приобщени към делото доказателства, от които зависи правилното
произнасяне по предявения иск /така решение № 115/30.04.2013 г. на ВКС по т. д.
№ 805/2011 г., II т.о./. В приложното поле на чл. 235, ал. 3 ГПК попадат новонастъпилите
факти, които са от значение за спорното право такова, каквото е индивидуализирано
в основанието и петитума на предявения иск /решение № 526 от 03.02.2012
г. на ВКС по гр. д. № 681/2010 г., IV г.о./.
От
представеното със становището на ищеца по молбата на ответника за допълване на
определението в частта за разноските платежно нареждане за кредитен превод от
12.02.2019 г. се установява, че на 12.02.2019 г. ищецът е заплатил на ответника
сумата от 300,00 лв., като основанието за плащане е разноски по гр.д. №
4582/2018 г. на Старозагорски районен съд, а получателят на плащането е Медицински
център „Медицински комплекс Берое“ ЕООД, следователно възникналото задължение
за ищеца да заплати на ответника сума в размер на 300,00 лв. разноски по делото
за адвокатско възнаграждение е погасено на 12.02.2019 г. и този факт погасяващ
облигационното право на разноски следва да бъде взет от съда при произнасяне по
молбата за присъждане на разноски на основание чл. 235, ал. 3 ГПК.
По горните
съображения – настъпило плащане на разноските за адвокатско възнаграждение,
след подаване на молбата за тяхното присъждане, не е налице основание за допълване
на постановеното по делото определение в частта му за разноските, поради което подадената
за това молба по чл. 248, ал. 1, предл. 1 ГПК следва да се остави без уважение,
поради настъпило погасяване на задължението за разноски.
Неоснователността
на искането за присъждане на разноски е следствие не от тяхната начална
недължимост, а от настъпилото заплащане на същите преди постановяване на
настоящия съдебен акт.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 248, ал. 3 вр. чл. 235, ал. 3 ГПК, Старозагорският
районен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба
вх. № 3972/08.02.2019 г. на Медицински център „Медицински комплекс Берое“
ЕООД за допълване на определение № 402/04.02.2019 г. постановено по гр.д. №
4582/2018 г. по описа на Старозагорски районен съд, в частта му за разноските поради
извършено плащане от Д.М.Д. /ищец/ на разноските за адвокатско възнаграждение
по делото, след депозиране на молба за тяхното присъждане от ответника
/Медицински център „Медицински комплекс Берое“
ЕООД/.
Определението подлежи на обжалване в седмичен
срок от връчването му на страните пред Старозагорски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: