РЕШЕНИЕ
№ 13285
гр. София, 28.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА
при участието на секретаря ДИА. АЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА Гражданско дело
№ 20231110115117 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба на „фирма” ЕАД - гр. (град)
против А. В. Я. и К. Е. Я..
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че всеки
от ответниците му дължи по ½ от следните суми: сумата от 666.45 лв. – главница,
представляваща стойност на незаплатената ТЕ за периода м.05.2018г. до м.12.2019г., сумата
от 137.74 лв. – законна лихва за забава върху ТЕ за периода 01.07.2020г. до 30.12.2022г.,
сумата от 2.05 лв. главница за дялово разпределение и 0.52 лв. лихва за дялово
разпределение. Ищецът претендира и законна лихва върху главницата от датата на подаване
на заявлението до окончателното изплащане на задължението. Представя доказателства,
прави доказателствени искания. Претендира разноски в настоящето производство.
Ответникът, в срока по чл. 131 ГПК, е подал отговор, с който оспорва предявените
искове. Оспорва наличието на облигационна връзка, тъй като между ищеца и „фирма” ООД
има сключен договор за наем, като дружеството е подало заявление за откриване на партида
на негово име. Твърди изтекла погасителна давност.
Третото лице помагач „фирма“ ЕООД не изразява становище становище по
предявените искове.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл. 235, ал . 2 от ГПК, намира за установено от фактическа стрА.
следното:
1
По делото е представен нотариален акт № **/****г. на нотариус Вл., видно от който
ответниците са придобила собствеността върху топлоснабдения имот. С нотариален акт №
***/****г. А. и К. Я.и са прехвърлили собствеността върху имота на трето лице на
01.11.2021г.
Видно от заявление от 04.10.2018г. „фирма“ ООД е заявил, че желае да сключи
договор за продажба на ТЕ за стопански нужди. Като доказателство по делото е приет и
договор за наем между ответниците по настоящето дело и „фирма“ ООД, което е наемател
на топлоснабдения имот. Установява се от представения анекс, че договорът за наем е бил
прекратен на 01.11.2021г.
Представена е покА. за плащане от ищеца до ответниците, която се е върнала като
„непотърсена“.
Като доказателства по делото са приети извлечения от сметки за топлоснабдения
имот, както и извлечения за дялово разпределение, неоспорени от ответника.
Видно от представените фактури, същите са издавани на името на „фирма“ ООД.
Представени са по делото общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от "фирма" ЕАД на потребителите в гр. (град), приети от съвета на директорите на
ищеца, одобрени с решения на ДКЕВР (преди ДКЕР) и публикувани в централни
ежедневници.
Други доказателства от значение за предмета на спора в предвидените в
процесуалния закон срокове не са ангажирани.
При така установените факти съдът приема от правна стрА. следното:
По иска по чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ал. 1 от ГПК и чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.
С оглед разпределената между страните доказателствена тежест в тежест на ищеца е
да докаже основанието, размера и изискуемостта на претендираните вземания, т.е.
съществуването на договорни отношения между него и ответника през посочения период,
както и че през този период е доставил в имота на ответника твърдяното количество ТЕ,
която е била отчетена и доставена в съответствие с действащите нормативни актове, а също
и нейната стойност.
Видно от представения нотариален акт № **/****г. на нотариус Вл., ответниците са
придобила собствеността върху топлоснабдения имот на 27.02.2015г., а с нотариален акт №
***/****г., на 01.11.2021г. са прехвърлили имота на трето лице. Искът е за период м.
05.2020г. до м. 10.2021г. /уточнен с молба на ищеца от 08.06.2023г., в съответствие с
издадената заповед за изпълнение и подаденото заявление по чл. 410 ГПК/.
Ето защо, съдът приема, че за процесния период ответниците са били собственици на
имота. Действително „фирма“ ЕООД е подало заявление за сключване на договор за
продажба на ТЕ за стопански нужди. До сключването на договор обаче не се е стигнало. По
делото липсват такива доказателства. Договорът за доставка на ТЕ за стопански нужди
2
следва да е в писмена форма, не е достатъчно единствено подаването на заявление. Ето
защо, съдът приема за недоказано възражението на ищеца, че между ищеца и „фирма“ е
налице възникнало облигационно отношение. Такова би възникнало с подаване на
заявление от трето лице – наемател, но ако същото е потребител на ТЕ за битови нужди,
какъвто не е настоящият случай /Тълкувателно решение № 2/2017 ОСГК/.
Действително ищецът би могъл да търси вземането си от „фирма“ ЕООД, но не на
договорно, а на друго основание. В настоящия случай обаче „Топлофикация“ е предявила
иска срещу физическите лице, собственици на апартамента, на договорно основание. Без
значение за горните изводи е обстоятелството, че за процесния период фактурите са
издавани на името на „фирма“ ЕООД. Няма пречка ответниците да претендират връщане на
сумите от действителния ползвател на топлоснабдения имот, но това е въпрос на
вътрешните отношения между страните.
С оглед на изложеното, съдът приема, че между страните по настоящето дело
съществуват облигационни правоотношения.
Продажбата на топлинна енергия за битови нужди съгласно чл. 106а от ЗЕЕЕ (отм.)
се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда
само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната,
различни от тези в общите условия, като след изтичане на едномесечния срок от
публикуването на общите условия те влизат в сила и без изричното им приемане от
купувача. По А.логичен начин са уредени отношенията и в чл. 150 от ЗЕ, действал за
процесния период, според който общите условия влизат в сила след публикуването им в
един централен и един местен всекидневник и стават задължителни за потребителя, без да е
нужно потребителят изрично и писмено да ги е приел.
Предвид изложеното съдът приема, че между страните в настоящото производство
съществува действително правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
съгласно ЗЕЕЕ (отм.) и ЗЕ, като този договор за продажба се счита за сключен при публично
оповестените общи условия с конклудентни действия – по арг. от чл. 106а от ЗЕЕЕ (отм.) и
чл. 150 от ЗЕ, за процесния период, като неоснователни са възраженията на ответника в тази
връзка.
По делото не се спори, че до имота е доставяно твърдяното количество топлоенергия
на посочените цени. С оглед на гореизложените съображения съдът намира, че по делото е
установено потребената от ответника топлоенергия в определено количество и нейните
стойности за процесния период.
Неоснователно е възражението на ответника за изтекла погасителна давност.
Приложима в случая е кратката три годишна давност. Съгласно Решение №
168/22.12.2009 г. на ВКС, ТК, ІІ отд. по гр.д.№ 408/2009 г. и др./, вземанията на търговски
дружества – доставчици, произтичащи от неизпълнено задължение по договор, поради
еднородния и падежиран характер на задължението са периодични плащания и се погасяват
с изтичане на кратката тригодишна погасителна давност по чл.111, б.”в” от ЗЗД.
3
Исковият период обхваща времето от м. 05.2020г. до м. 10.2021г. Заявлението е
подадено на 09.01.2023г.
За процесния период са в сила ОУ от 2016г./в сила от м. 08.2016г../, като съг-ласно
чл. 33, ал. 2 от същите клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата в 45
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
С оглед на разпоредбата от ОУ, сумата за м. 05.2020г. е стА.ла изискуема на
15.07.2020г. За периода от 15.07.2020г. до 09.01.2023г. не са изтекли повече от 3 години. Ето
защо, възражението на ответниците за изтекла погасителна давност е изцяло неоснователно.
Основателна е претенцията за заплащане на дължимите годишни такси за
извършвА.та услуга за дялово разпределение. Съгласно разпоредбите на ОУ, чл.61, ал.1
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл.10 от Об-щите условия на
договорите между „фирма” ЕАД и търговец за из-вършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между пот-ребителите в сграда – етажна собственост
се заплащат от потребителите на топ-линна енергия на ищцовото дружество, което от своя
стрА. заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Поради основателността на главния иск основателен се явява и акцесорни-ят такъв за
лихва върху уважената част от главницата.
Задълженията на ответника за заплащане на цена на доставената енергия са
възникнали като срочни, а съгласно чл. 84, ал.1 от ЗЗД, когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, поради което
изпадането в забава не е обусловено от изпращането на покА. до длъжника.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва пред-виден срок за
плащане от стрА. на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покА. – арг. чл.84, ал.2 ЗЗД. По делото е представена покА. за плащане на това
задължение, предхождаща подаването на заявлението, но същата не е получена. Видно от
направеното отбелязване, покА.та се е върнала като „непотърсена“, поради което
акцесорната претенция в тази част се явява неоснователна.
По разноските:
С оглед изхода на правния спор и по правилата на чл. 78, ал. 1 от ГПК следва в полза
на ищеца да бъдат присъдени и сторените от него разноски по настоящото исково
производство в размер на 299.80 лв., както и направените в заповедното производство
разноски в размер на 74.95 лв., съразмерно на уважената част на исковете.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответниците се дължат разноски в размер общо на
0.52 лв., съразмерно на отхвърлената част на исковете.
4
По изложените съображения Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. В. Я., ЕГН **********, с
адрес: (град), (адрес), че дължи на „фирма” ЕАД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на
управление: (град), (адрес), по предявения иск с правно основание чл. 415, ал. 1, вр. с чл.
124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД, сумата от 333.22 лв. за периода м. 05.2020г. до м.
10.2021г., представляваща доставена и незаплатена топлинна енергия, сумата от 1.02 лв. за
м. 06.2020г., представляваща главница за услугата дялово разпределение, ведно със
законната лихва върху главниците от 09.01.2023г. до окончателното изплащане на сумите,
както и по предявения иск с правно основание чл. 415, ал. 1, вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК във
вр. с чл. 86 ЗЗД, сумата от 67.37 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за
ТЕ за периода 01.07.2020г. до 30.12.2022г., за които е издадена заповед за изпълнение по ч.
гр. д. № 1102/2023г. на СРС, 35 с-в., като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 0.26 лв.,
представляваща лихва върху главницата за дялово разпределение, като неоснователен и
недоказан.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К. Е. Я., ЕГН **********, с
адрес: (град), (адрес), че дължи на „фирма” ЕАД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на уп-
равление: (град), (адрес), по предявения иск с правно основание чл. 415, ал. 1, вр. с чл. 124,
ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД, сумата от 333.23 лв. за периода м. 05.2020г. до м.
10.2021г., представляваща доставена и незаплатена топлинна енергия, сумата от 1.02 лв. за
м. 06.2020г., представляваща главница за услугата дялово разпределение, ведно със
законната лихва върху главниците от 09.01.2023г. до окончателното изплащане на сумите,
както и по предявения иск с правно основание чл. 415, ал. 1, вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК във
вр. с чл. 86 ЗЗД, сумата от 67.37 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за
ТЕ за периода 01.07.2020г. до 30.12.2022г., за които е издадена заповед за изпълнение по ч.
гр. д. № 1102/2023г. на СРС, 35 с-в., като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 0.26 лв.,
представляваща лихва върху главницата за дялово разпределение, като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА А. В. Я., ЕГН ********** и К. Е. Я., ЕГН **********, и двамата с адрес:
(град), (адрес), да заплатят на „фирма” ЕАД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на
управление: (град), (адрес), на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 299.80 лв.,
представляваща направените по настоящето дело разноски, както и сумата от 74.95 лв.,
представляваща направените по ч. гр. д. № 1102/2023г. на СРС, 35 с-в разноски, съразмерно
на уважената част на исковете.
ОСЪЖДА „фирма” ЕАД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на управление: (град),
(адрес) да заплати на А. В. Я., ЕГН ********** и К. Е. Я., ЕГН **********, и двамата с
адрес: (град), (адрес), на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 0.52 лв., представляваща
5
направените по настоящето дело разноски, съразмерно на отхвърлената част на исковете.
Решението е постановено с участието на трето лице помагач, конститутирано на
стрА.та на ищеца – „фирма“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6