РЕШЕНИЕ
№ 307
гр. Благоевград, 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Миглена Кавалова
при участието на секретаря Лилия Мл. Дренкарска
като разгледа докладваното от Миглена Кавалова Гражданско дело № 20241210102177 по
описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „И* с ЕИК *, с
адрес гр. С*, р-н Т*, ж.к. И* ул. „Б*, представлявано от Б*И. Н* - управител чрез
юрисконсулт А* * Г*, съдебен адрес: гр. *р-н Т*, ж.к. И*ул. „Б* против А. Д. И., с ЕГН
**********, с адрес: гр. Б*, ул. „И*
Твърди се в исковата молба, че на 03.10.2023г., ищцовото дружество сключило с
ответника Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 456305, сключен при
условията на ЗИФУР, като подробно в исковата молба се описва процедурата по
сключването му. Твърди се, че след изпълнение на цялата процедура на ответника е отпуснат
кредит с главница в размер на 1300, 00 лв., като съгласно чл. 2, ал. 1 от Договора
кредитодателят се е задължил да преведе на кредитенюлучателя сума в размер на 1300, 00
лв., която сума според ищеца е преведена по банкова сметка с титуляр ответникът И., а
именно: в „У* с IBAN *****, BIC ****. Сочи се, че съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от Договора за
кредит вземането на главница в размер на 1300.00 лв. е разпределена на пет вноски, всяка от
които в размер на 260.00 лв. за периода 02.11.2023г. - 01.03.2024г. Твърди се, че ответникът
не е извършвал плащания по главницата, като цялото вземане за главница е падежирало,
преди подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение. Твърди се, че няма
плащания и по отношение на договорна лихва, поради което за периода 03.10.2023 г. до
01.03.2024 г. се сочи, че същата възлиза в размер на 128, 70 лв. Тъй като кредитът е изцяло
падежирал на датата на последната дължима вноска по погасителен план, а именно:
01.03.2024г., същият не е погасен, се сочи, че ответникът е изпаднал в забава от датата на
падежиране на целия кредит 01.03.2024г. до крайната дата на претендираната лихва
03.06.2024г., поради което дължи сумата от 47, 31 лв. Излага се, че ищцовото дружество е
депозирало пред Районен съд - Благоевград заявление за издаване на заповед за изпълнение,
в резултат на което е образувано ч.гр.д. № 1540/2024г. и е издадена заповед за изпълнение за
претендираните суми, която е връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и на ищецът е
указано да предяви иск за сумите по заповедта.
С оглед гореизложеното, се иска от съда да бъде постановено решение, с което да
бъде признато за установено по отношение на ответника А. Д. И. с ЕГН **********, че
1
същият дължи на „И**с ЕИК ****, представлявано от Б* Н* сумата от 1 476, 01 лв., от
които: 1 300, 00 лв. главница по предоставения кредит; 128, 70 лв. - претендирана със
заявление по заповедно производство договорна/възнаградителна лихва за периода
03.10.2023г. до 01.03.2024г. и 47, 31 лв. лихва/обезщетение за забава за периода от датата на
забавата от 01.03.2024г. до 03.06.2024г., ведно със законната лихва върху претендираната
сума от датата на входиране на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение до
пълното погасяване на дължимата сума. Претендират се и сторените по делото разноски.
В законоустановения срок, ответникът е депозирал писмен отговор чрез назначения
му особен представител адв. С. К., с който се оспорва предявените искове, като
неоснователни. Ответникът твърди, че не е подписал приложените към исковата молба
документи и не е получавал кореспонденция на имейл-а си за сключване на процесния
договор, както и че от представените към исковата молба писмени доказателства не може да
се установи, че именно той се е регистрирал в сайта на ищеца, че е приел Общите условия,
да е получил на имейла си преддоговорната информация за условията на договора и
уникален код на телефона, чрез въвеждането му в специален линк да е завършил сложният
фактически състав по сключването на договора за кредит от разстояние. Твърди се, че
липсват и доказателства, че електронно изявление в насока сключване на процесния договор
за кредит е изпратено, по смисъла на цитирана разпоредба, както и че е изпратено именно от
ответника. Твърди се, че в представения към исковата молба договор за кредит липсва ясно
описана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита - кои
компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 48, 44
%, което според ответника прави въпросната договорна клауза неравноправна, и на
основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП същата е нищожна. Твърди се, че непредоставянето на
обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени
възможностите на заемателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем
към датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на
договорните условия. Излага се, че включена по този начин в погасителните вноски,
неустойката по същество е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би
представлявала сигурна печалба за заемодателя. Сочи се, че клаузите, предвидени в чл. 3 от
договора са нищожни, противоречат на добрите нрави и са неравноправни по смисъла на чл.
143, ал. 1 и ал. 2, т. 19 от ЗЗП. Независимо, че ищецът не претендира неустойката по чл. 3,
ал. 2 от договора в размер на 362, 70 лв., се твърди, че това не променя неравноправния
характер на уговореното и възможността съдът при служебна проверка на договора следва
да ги приеме за нищожни.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
По делото е представен на електронен носител и възпроизведен на хартиен носител
Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 456305, сключен при условията на
ЗИФУР от 03.10.2023г. между „И** като кредитор и ответника като заемател.
В договора за кредит са вписани личните данни на кредитополучателя – трите имена,
ЕГН, данните от личната карта - номер и дата на издаване, постоянен и настоящ адрес,
мобилен телефон, електронна поща, както и посочена банкова /платежна/ сметка в лева.
Съгласно чл. 2, ал. 1 от Договора кредиторът се задължава да предаде в собственост на
потребителя сумата от 1300 лв., а потребителят се задължава да я върне при условията на
договора – за срок от 150 дни, на погасителни вноски, подробно описани в Погасителен план
/първа погасителна вноска – 02.11.2023г., последна погасителна вноска – 01.03.2024г./; вид
на кредита – „Бърз на вноски“. Освен връщане на отпуснатата сума по договора за кредит,
потребителят дължи и заплащане на възнаградителна/договорна лихва върху главницата при
фиксиран годишен лихвен процент от 40.15% /чл. 3/. Общата дължима сума по договора е в
размер на 1 428, 70 лв. ГПР е 48, 44%. Съгласно чл. 2, ал. 2 от Договора кредиторът се
2
задължава да предаде на потребителя сумата по ал. 1 /главницата/ в деня на сключване на
договора чрез превод по посочената от потребителя банкова сметка или в офис на „И*. В чл.
4а е предвидено, че за сключването на договора за кредит не се изисква полагането на
електронен подпис. Съгласието за сключване на договора се дава от потребителя чрез
изпълнение на процедурата по сключване на договора за кредит и чрез устното
потвърждаване по време на аудиозаписа, в случай, че такъв е направен. В Общите условия
към Договорите за предоставяне на кредит от „И* е описана процедурата по кандидатстване
за кредит и подписване на договора за кредит. Видно от чл.1.1. от раздел II Кандидатстване
за кредит, след като кандидатът посети уеб сайта и избере типа кредит, размера на сумата и
срока, следва да попълни въпросник, с който предоставя лична информация и лични данни,
след като даде съгласие за обработката на лични данни. На посочената от кандидата
електронна поща, същият получава потвърждение, че е одобрен за кредита, както и
преддоговорна информация под формата на СЕФ, Общи условия, както и Проект на
договора за предоставяне на кредит. Потвърждаването на сключването на договора, заедно с
ОУ и СЕФ, става с попълването на цифров код в профила на потребителя на сайта, който код
е изпратен на телефонния номер, предоставен при кандидатстването за кредит. До 30
минути от сключване на договора, кредиторът изпраща на потребителя електронно
съобщение, с което го уведомява, че паричните средства са преведени или по посочената от
него банкова сметка или на каса в офис на „И*. Изрично е предвидено, че договорянето се
осъществява чрез средствата за комуникация от разстояние. За установяване спазване на
гореописаната процедура, по делото е представена и електронната кореспонденция с
кредитополучатателя, осъществявана чрез посочения при кандидатстването имейл адрес.
Видно от същата, заявката за кредит е отправена на 04.09.2023г. На 04.09.2023г.
кредитополучателят е получил потвърждение по имейл, че е одобрен за кредит, като за
удостоверяване самоличността на лицето, е изискано потребителят да прикачи в профила си
– снимка на лична карта – лице и гръб; автопортретна снимка /селфи/ с личната карта до
лицето; лична левова банкова сметка. Потребителят е предоставил снимка на личната си
карта лице и гръб; автопортретна снимка с личната карта до лицето, както и снимката от
личната карта в уголемен размер, видно от които кандидатстващият за кредит е ответникът
А. Д. И..
Представен е файл с аудиозапис на видеоразговор с кредитополучателя, който е изслушан в
съдебното заседание чрез оглед на представения от ищеца компактдиск по реда на чл. 204
ГПК. От същия се установява, че по телефона е поискано от кредитополучателя да
потвърди, че желае да сключи договор за кредит с уговорените параметри на същия. След
това, с имейл от същата дата, потребителят е уведомен, че е одобрен за заем в размер на
1300 лв., и е изпратен линк за потвърждаване на сключването на договора; към писмото са
прикачени два файла – преддоговорната информция и ОУ.
Представено е и прието като доказателство по делото писмо от „У*, съгласно което
ответникът А. Д. И., ID № ********** в периода на проверка от 01.10.2023 до 31.10.2023 е
клиент на банката и има открита/и банкова/и сметка/и, като по една от тях – IBAN
******* ищецът е превел на ответника сумата в размер на 1 300 лева на 03.10.2023г. с
основание на превода Договор за заем номер 456305.
Кредиторът „И* е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК в РС-Благоевград срещу ответника, въз основа на което е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 693/10.06.2024г. по ч.гр.д. №
1540/2024г. по описа на Районен съд - Благоевград за следните суми: - 1300 лв. /хиляда и
триста лева/ - главница; - 128, 70 лв. /сто двадесет и осем лева и седемдесет стотинки/ -
договорна лихва за периода от 03.10.2023г. до 01.03.2024г.; - 47, 31 лв. /четиридесет и седем
лева и тридесет и една стотинки/ - лихва за забава за периода от 01.03.2024г. до 03.06.2024г.,
по Договор за предоставяне на кредит № 456305/03.10.2023г., ведно със законната лихва от
3
датата на подаване на заявлението – 07.06.2024г. до изплащане на вземането, както и сумата
от 26, 57 лв. /двадесет и шест лева и петдесет и седем стотинки/ за направени по делото
разноски за платена държавна такса и 50, 00 лв. /петдесет лева/ за юрисконсултско
възнаграждение. Срещу заповедта длъжникът е подал възражение в законоустановения срок.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявени са обективно и кумулативно съединени искове с правно основание: чл. 422
от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 410 от ГПК, във връзка с чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗПК - относно вземането за
главница по договор за кредит; чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във връзка
с чл. 410 от ГПК, във връзка чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД - за вземането за договорна лихва; чл. 422
от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 410 от ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД - за
вземането за лихва за забава. От страна на ответника е направено възражение за нищожност
и неравноправност на клаузи от договора с правно основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП и чл. 143, ал.
1 и ал. 2, т. 19 от ЗЗП.
Ищецът следва да установи процесуалните предпоставки на иска по чл. 422 от ГПК,
във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 410 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗПК, наличието на валидно облигационно
правоотношение, създадено между страните по силата на процесния договор за заем, от
който за ответника е възникнало задължение за заплащане на сумата, претендирана като
неизплатена главница и лихва по заема, както и размера на претенциите си.
Ответникът следва да докаже погасяване на претендираното от ищеца вземане,
представляващо главница и лихва по заемния договор, както и възраженията си, направени в
отговора на исковата молба.
Исковете са допустими – депозирани в срока по ГПК.
По отношение на Договора за предоставяне на кредит от разстояние се прилагат
правилата на Закона за задълженията и договорите, Закона за предоставяне на финансови
услуги от разстояние, Закона за платежните услуги и платежните системи, Закон за
електронния документ и електронните удостоверителни услуги и Закона за потребителския
кредит. Съгласно дефиницията в чл. 6 от ЗПФУР финансовите услуги се предоставят въз
основа на договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от
отправянето на предложението до сключването на договора страните използват
изключително средства за комуникация от разстояние. В чл. 7 от ЗПФУР са посочени
субектите, които могат да бъдат страни по договора – това са потребителят и доставчика
съгласно дефиниците на чл. 7, ал. 2 и ал. 3 от ЗПФУР. Вида на финансовите услуги, които
могат да бъдат предмет на договора са посочени в §1, т.1 от ДР на ЗПФУР. Това са услуги по
извършване на банкова дейност, кредитиране, застраховане, допълнително доброволно
пенсионно осигуряване с лични вноски, инвестиционно посредничество, както и
предоставяне на платежни услуги. В чл. 18 от ЗПФУР са посочени подлежащите на
доказване обстоятелства от страна на доставчика във връзка със сключването на договора за
предоставяне на кредит от разстояние, между които: че е изпълнил задълженията си за
предоставяне на информация на потребителя и че е получил съгласието му за сключване на
договора. За доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления,
отправени съгласно този закон, се прилага ЗЕДЕП /към настоящия момент ЗЕДЕУУ - Закон
за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, загл. изм. - ДВ, бр.85 от
2017г./. Изявленията, направени чрез електронна поща, се записват със съгласието на другата
страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях
/чл. 18, ал. 2 и 3 от ЗПФУР/. Електронното изявление е словесно изявление, представено в
цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и представяне на
4
информацията, което може да съдържа и несловесна информация /чл.2 от ЗЕДЕУУ/. Същото
се счита за подписано при условията на чл. 13, ал. 1 от закона - за електронен подпис се
счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана с електронното
изявление за установяване на неговото авторство /чл. 3, т. 10 от Регламент /ЕС/ № 910/2014/.
Законът придава значение на подписан документ не само на този електронен документ, към
който е добавен квалифициран електронен подпис /чл. 13, ал. 3 от ЗЕДЕУУ/, но също така
допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения
електронен подпис стойността на саморъчен /чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ/.
В случая в клаузата на чл. 4а, ал. 3 от Договора е предвидено, че за сключването на
договора не се изисква полагането на електронен подпис, а съгласието на страните за
сключване на договора се дава от потребителя чрез изпълнение на процедурата по
сключване на договора за кредит и чрез устното потвърждаване по време на аудиозаписа, в
случай, че такъв е направен.
Представените от ищцовата страна доказателства установяват сключването на
процесния Договор за кредит от разстояние между кредитора „И*и ответника в качеството
му на кредитополучател. От същите се установява спазването на предвидената в ОУ
процедура по сключване на договора чрез средствата за комуникация от разстояние
кандидатстване през уеб сайта на кредитора, изпращане от кредитора по имейл на
преддоговорната информация, ОУ и Проекта на договора, потвърждаване сключването на
договора от кредитополучателя с аудиовидеозапис, изгледан от съда по реда на чл. 204 ГПК.
Ответникът оспорва да е сключвал процесния договор, като основното му възражение е, че
не е подписал приложените към исковата молба документи и не е получавал кореспонденция
на имейл-а си за сключване на процесния договор, което възражение е неоснователно с
оглед събраните по делото доказателства.
За потвърждаване самоличността на лицето, с което се сключва договора за кредит, с
имейл от 04.09.2023г. кредиторът е изискал от кредитополучателят да изпрати – снимка на
личната си карта – лице и гръб; автопортретна снимка /селфи/ с личната карта до лицето.
Потребителят е предоставил снимка на личната си карта – лице и гръб; автопортретна
снимка с личната карта до лицето, както и снимката от личната карта в уголемен размер. От
същите е видно и без специални знания, че лицето на автопортретната снимка е същото като
това от снимката по документа за самоличност. По делото няма данни към датата на
сключване на договора за кредит личната карта на ответника да е била неправомерно отнета.
При сключването на договора кредиторът е положил дължимата грижа, за да установи
самоличността на кредитозаявител – на лицето са извършени проверки за валидност на
личната карта; изискани са снимки, потвърждаващи, че лицето, което кандидатства за
кредита не просто разполага с данните от личната карта на кредитополучателя, но
физически държи личната карта в себе си и това е именно титулярят на личната карта;
направен е контакт на посочения мобилен телефон, в който разговор е потвърдена
информацията от извършените справки за лицето.
Останалите приобщени по делото доказатества в достатъчна степен установяват
сключването на договор за кредит между страните по реда на ЗПФУР, а ответникът не успя
да разколебае този извод и да докаже възраженията си за липса на облигационна връзка
между страните. Кредиторът е изпълнил задължението си по договора за кредит и е
предоставил заемната сума на кредитополучателя по посочения от него начин /чл. 2, ал. 2 от
Договора/ - чрез превод по посочена от потребителя банкова сметка. От приетото
удостоверение от „У* се установява, че заемната сума е постъпила по сметката на
кредитополучателя – ответник в процеса, с което същата се счита усвоена /чл. 75, ал. 3 от
ЗЗД и чл. 305 от ТЗ/.
Съгласно задължителните разяснения по ТР №1/2020г. на ОСГТК съдът е длъжен да
се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни
5
клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено
възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката
или от събраните по делото доказателства. В чл. 5 от ГПК е установен принципа, че съдът е
длъжен при решаване на делата да осигури точното прилагане на закона. Нормите,
уреждащи нищожността на сделките са от императивен характер и за приложениието им
съдът следи служебно. Общественият интерес от осигуряване на точното прилагане на
императивните правни норми преодолява диспозитивното начало в процеса. Съдът следи
служебно и при незаявено основание за нищожност на договора, когато: 1. е нарушена
норма, предвидена в закона в обществен интерес; 2. е относимо към външната страна
/формата/ на представения правопораждащ спорното право документ; 3. е налице
противоречие с добрите нрави; 4. е налице неравноправна клауза. Разпоредбите на чл. 10 и
чл. 11 от ЗПК уреждат формата и съдържанието на договора за потребителски кредит. По
силата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-
12 и т. 20 и ал. 2, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК договорът за потребителски кредит е
недействителен. С оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са
установени в обществен интерес за защита на икономически по-слаби участници в оборота,
съдът е задължен да следи служебно за тяхното спазване. При извършената служебна
проверка относно действителността на сключения между страните договор за кредит, съдът
констатира следното:
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Договора за кредит за обезпечаване на вземанията си във
връзка с предоставения кредит, кредиторът приема, а потребителят се задължава в срок до 5
дни, считано от сключване на договора, да предостави на кредитора едно от следните
обезпечения: 1. банкова гаранция за полза на кредитора за сумата по чл. 2, ал. 1, т. 4 със срок
на валидност 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора; 2. две
физически лица– поръчители, които отговарят на следните условия: да представят служебна
бележка от работодателя за размера на трудовото възнаграждение, като нетният им
осигурителен доход е в размер над 1000 лв.; да работят по трудов договор без определен
срок; да не са потребители или поръчители по друг договор за паричен заем, сключен с „И*;
да нямат неплатени осигуровки за последните две години; да нямат задължения към други
банкови или финансови институции или ако имат – кредитната им история в ЦКР към БНБ
една година назад да е със статус не по-лош от 401 „редовен“; да подпишат договор за
поръчителство. Съгласно чл. 3, ал. 2 от договора страните се съгласяват, че неизпълнението
на задължението по предходната алинея ще причини вреди на кредитора, за чието
обезщетяване се дължи неустойка в размер на 362, 70 лв., която се начислява в деня,
следващ неизпълнението по предходната алинея и се заплаща с погасителната вноска. На
основание горните разпоредби, на кредитополучателя е начислена неустойка в размер на
362, 70 лв. за непредставяне на договореното в чл. 3 от договора обезпечение. Съгласно
разпоредбата на чл. 16 от ЗПК преди сключване на договора за кредит кредиторът има
задължение за оцени кредитоспособността на потребителя въз основа на достатъчно
информация, в т. ч. информация, получена от потребителя, и ако е необходимо, след като
извърши справка в Централния кредитен регистър или в друга база данни, използвана в
Република България за оценка на кредитоспособността на потребителите. Процесната
неустоечна клауза прехвърля риска от неизпълнение на задължението на финансовата
институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия
длъжник. При извършена предварителна оценка от кредитора, че е нужно обезпечение, той
не би трябвало да отпуска кредита, преди да се предостави обезпечение /чл. 18 от ЗПК/.
Недобросъвестно е поведението на кредитора, с което черпи права за себе си от
неизпълнение на собственото си задължение да направи предварителна оценка, с оглед
недопускане на необосновано кредитиране на неплатежоспособно лице. Отделно от това, с
тази неустойка се търси обезщетение за вредите от това, че вземането може да не бъде
събрано от длъжника. Тези вреди обаче по силата на чл. 33, ал.1 от ЗПК се обезпечават с
6
начисляването на законна лихва за забава. Ето защо съдът приема, че договорената
неустойка, съобразно начина, по който е договорена, няма за цел да санкционира
потребителя за неизпълнение на негово същинско задължение по кредита, а представлява
скрита възнаградителна лихва и със същата се цели единствено обогатяването на кредитора,
тъй като е видно, че посочената клауза позволява същият да получи сигурно завишено
плащане и то в размер равен на почти 55% от сумата по кредита, като това оскъпяване не е
било надлежно обявено на потребителя чрез включването му в ГПР /видно от чл.5 на
Договора - в ГПР е включена само възнаградителната лихва/. Чрез включването на скритото
възнаграждение в ГРП последният надвишава допустимия от закона праг по чл. 19, ал. 4 от
ЗПК. Невключването му при изчисляване на ГПР респ. посочването в договора за кредит на
ГПР, който не е реално прилаганият в отношенията между страните, противоречи на
императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, което обуславя недействителност на
договора за кредит съгласно чл. 22 от ЗПК.
Поради изложеното съдът приема, че сключеният договор за потребителски кредит е
недействителен. Последиците от недействителността на договора за потребителски кредит
са уредени в чл. 23 от ЗПК - потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита. Поради това претенцията за договорна лихва и
законна лихва за периода от датата на последната падежирала вноска по кредита до датата
на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК подлежи
на отхвърляне. За пълнота, следва да се отбележи, че дори съдът да беше приел, че
договорът за кредит е недействителен поради липса на съгласие за сключването му от
ответника, то отново би била приложима разпоредбата на чл. 23 от ЗПК – ответникът отново
ще дължи връщане на чистата стойност на кредита от 1 300 лв., доколкото по делото е
безспорно, че сумата е получена от него със заверяване на банковата сметка, чийто титуляр е
именно той /чл. 75, ал. 3 от ЗЗД и чл. 305 от ТЗ/.
По отношение на законната лихва – същата се дължи от датата на депозиране на
заявление за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното плащане на сумата
за главница.
По разноските:
В заповедното производство, ищецът е направил следните разноски – 26, 57 лв. за
платена държавна такса и 50, 00 лв. за юрисконсултско възнаграждение, от които съразмерно
с уважената част от иска следва да се присъдят 23, 40 за държавна такса и 44, 04 лв. за
юрисконсултско възнаграждение. В исковото производство ищецът е направил следните
разноски – 117, 30 лв. за платена държавна такса, 447, 60 лв. за особен представител на
ответника и 100, 00 лв. за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда съобразно
чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, от
които по съразмерност му се следват общо 585, 61 лв.
Ответната страна не е направила разноски в производството.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника А. Д. И., с ЕГН
**********, с адрес: гр. Б* ул. „И*, че дължи на ищеца „И*, ЕИК *, с адрес: гр.С* р-н „Т*,
ж.к.„И*“, ул. „Б*, представлявано от Б* И. Н* – управител, следните суми, за които е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
693/10.06.2024г. по ч.гр.д. № 1540/2024г. по описа на Районен съд-Благоевград, както следва:
- сумата от 1 300 лв. - главница, представляваща неизпълнено задължение по Договор за
предоставяне на кредит от разстояние № 456305, сключен при условията на ЗИФУР, ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 07.06.2024г. до изплащане
7
на вземането.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен, предявения от ищеца „И*, ЕИК *, с адрес: гр.С*, р-
н „Т*, ж.к.„И*“, ул. „Б*, представлявано от Б* И. Н* управител, против А. Д. И., с ЕГН
**********, с адрес: гр. Б*, ул. „И*иск за признаване за установено в отношенията между
страните, че А. Д. И., с ЕГН **********, с адрес: гр. Б* ул. „И*му дължи следните суми по
издадената срещу него Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
693/10.06.2024г. по ч.гр.д. № 1540/2024г. по описа на Районен съд-Благоевград: - 128, 70 лв.
- претендирана със заявление по заповедно производство договорна/възнаградителна лихва
за периода 03.10.2023г. до 01.03.2024г.;- 47, 31 лв. /четиридесет и седем лева и тридесет и
една стотинки/ - лихва за забава за периода от 01.03.2024г. до 03.06.2024г., по Договор за
предоставяне на кредит № 456305/03.10.2023г.
ОСЪЖДА А. Д. И., с ЕГН **********, с адрес: гр. Б*, ул. „И* да заплати на „И*,
ЕИК *, с адрес: гр.С*, р-н „Т*“, ж.к.„И*, ул. „Б*, представлявано от Б* И. Н* управител,
сторените разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 1540/2024г. по описа на РС -
Благоевград – 23, 40 лева за платена държавна такса и 44, 04 лв. за юрисконсултско
възнаграждение съобразно уважената част от исковете, както и сторените разноски в
настоящото исково производство в размер на общо 585, 61 лв., съразмерно с уважената част
от исковете.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Благоевград
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
8