Р Е Ш Е Н И Е
№…………
25.02.2020 г. ГР. П Л Е В Е Н
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ІІ възз. граждански състав
на ДВАДЕСЕТ И ДЕВЕТИ ЯНУАРИ две
хиляди и двадесета година
В открито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ПЕТРАКИЕВ
Секретар: П.П.
Прокурор: ……………………
като разгледа докладваното от съдията
ПЕТРАКИЕВ
В.ГР.Д. № 973 по описа за 2019
година
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство
по чл.258 и следващите от ГПК.
С
Решение № 1743/20.09.2019 г., Плевенски районен съд по гр. дело № 1989/2019 г.
по описа на същия съд е осъдил ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ
РАБОТИ гр. Плевен, БУЛСТАТ
******, с адрес на управление гр. Плевен, ул. „****” № ***, представлявана от К.В.Н.,
да заплати на М.Г.Х., ЕГН **********, от гр. Плевен, следните суми:
- сумата от 1 135, 91 лв., представляваща дължимо
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01. 08.
2016 год. до 31. 03. 2019 год., получен
в резултат на преизчисляване на положен нощен труд, ведно със законната лихва
върху тази сума от датата на депозиране на исковата молба- 02.04.2019 год., до
окончателното изплащане на сумата;
- сумата
от 90,84лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода
от падежа на всяко плащане до завеждане на исковата молба, и
- сумата
от 490,00 лв., представляваща направени деловодни разноски.
Осъдил
е ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ гр. Плевен, БУЛСТАТ *****, с адрес на
управление гр. П., ул. „****” № ****, да заплати по сметка на Плевенския
районен съд държавна такса върху уважените искове в размер на 50 лв.
Постъпила е въззивна жалба от ОД на МВР – гр. Плевен чрез пълномощника –
юрк. П.Ф., в която се правят оплаквания, че първоинстанционното решение е
неправилно, поради нарушение на материалния закон и допуснато съществено
нарушение на съдопроизводствените правила, като същото е и необосновано.
Неправилно първоинстанционният съд е приложил материалния закон, като е приел,
че положения от ищеца нощен труд следва да бъде преизчислен по правилата на
чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. За
процесния период 11.03.2016 г. – 01.03.2019 г. е действала Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивка на държавните
служители в МВР. В посочената по-горе Наредба липсва текст, който да допуска
трансформация на положените часове нощен труд в дневен с коефициент 1,143. Неправилно
Районният съд е приел, че е налице празнота в нормативната уредба, касаеща МВР
и е преминал към приложение на разпоредбите на НСОРЗ. Ищецът е държавен служител
– полицейски орган, съгласно чл.142 ал.1 т.1 от ЗМВР и неговите служебни
правоотношения, съгласно ал.2 на чл.142 от ЗМВР се уреждат единствено със ЗМВР.
Именно поради спецификата на работата на държавни служители – полицейски
органи, законодателят е уредил техния статут в специален закон – ЗМВР, който е
различен от статута на държавните служители по чл.142 ал.1 т.2 и т.3 от ЗМВР.
За тях са неприложими нормите на общото законодателство. В конкретния случай,
не е налице нито закон, нито акт на МС, с който да се допуска преизчисляването
на положения нощен труд от ищеца с коефициент 1,143. Въззивникът счита, че по
отношение на държавни служители – полицейски органи е неприложима НСОРЗ, в
частност чл.9 на същата. По делото не са събрани доказателства, че ищецът е
работил над рамките на установеното за него работно време по график.
Следователно не може да се иска заплащане на извънреден труд с 50% увеличение,
защото такъв реално не е положен. Разпоредбата на чл.9 от НСОРЗ е неприложима
по отношение на нощния труд, полаган от служителите на МВР, защото не са налице
предпоставките за приложението й, които следва да са налице кумулативно и които
са изброени в чл.9 от НСОРЗ. Въззивникът моли Окръжния съд, да отмени изцяло
постановеното решение на Плевенски районен съд, като неправилно и необосновано.
Претендира направените разноски за двете инстанции и юрисконсултско
възнаграждение.
Постъпил
е отговор на въззивната жалба от М.Г.Х. чрез
защитника му – адв. Ю.А. от Адвокатска колегия – гр. Плевен, в който се
изразява становище, че въззивната жалба е неоснователна. Следва да се приеме,
че е действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., като последиците се уреждат
не по посочената от въззивника разпоредба на чл.195 ал.1 от АПК, а по ал.2 на
същия член. В случая, след като Наредбата от 2015 г. е отменена от съда, то
правилен е извода на първоинстанционния съд за уреждане трудовите
правоотношения в МВР по регламента на тази от 2014 г. до издаването на
последната. Неправилното прилагане на материалния закон и неправилното
разпределение на работното време при сумарното му отчитане е довело до
надвишаване законоустановените норми за часове труд, което по естеството си се
явява извънреден труд и за него се дължи плащане със съответното нормативно
предвидено увеличение. Въззиваемият счита, че разпоредбата на чл.9Г от НРВПО не
следва да се прилага, тъй като тя касае отчитането на извънреден труд пред друг
държавен орган – Инспекцията по труда, но не променя характеристиката на труда,
положен и изчислен чрез превръщането на нощния труд в дневен, като извънреден,
в случай, че надвишава нормативно определения брой часове за периода. Тази
разпоредба не следва да се отчита при преценка на заплащането на тези часове.
Въззиваемият моли Окръжния съд, да потвърди първоинстанционното решение, като
правилно и законосъобразно. Претендира направените по делото разноски за
въззивната инстанция.
Окръжният съд, като прецени доводите, изложени в
жалбата и доказателствата по делото, намира за установено следното от
фактическа страна:
Въззивната
жалба е подадена в законоустановения срок от активно легитимирана страна,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е частично
основателна.
Безспорно по делото е че за
процесния период страните са били в служебни правоотношения и че въззиваемият е заемал длъжността „Мл.оперативен дежурен в ОДЧ“ в 01 РУ-Плевен, а от
м.март 2018г. като „Ст.полицай ООР“ в 01 РУ-Плевен, като осъществява трудовата си дейност по утвърдени графици, при режим на труд -
дневни и нощни смени с продължителност 12 часа при сумарно изчисляване на
работното време съгласно разпоредбата на чл.187 ал.3 от ЗМВР.
Спорни са въпросите: полагал ли е
въззиваемият – ищец извънреден труд, за кой период и в какъв размер, следва ли
да му се заплати трудово възнаграждение за този извънреден труд и в какъв
размер?
Основния спорен по делото въпрос действително произлиза от липсата на
изрична нормативна уредба, която се изисква от чл.187 ал.9 от ЗМВР.
Съгласно чл. 176 от Закона за Министерство на вътрешните работи
/ЗМВР/ брутното
месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно
месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Заплащането на
допълнително възнаграждение за извънреден труд е изрично предвидено с
разпоредбата на чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР. Съгласно чл. 143, ал. 1 от Кодекса на труда КТ/ извънреден е трудът, който се полага по
разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на
съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него
работно време. Нормалната продължителност на работното време на държавните
служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица
- чл. 187, ал. 1 ЗМВР. Работното време на държавните служители се изчислява
в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени –
сумирано за тримесечен период - чл. 187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР. При работа на смени е възможно полагането
на труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., като работните часове не следва
да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период - чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР. Работата извън редовното работно
време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени,
чрез заплащане на 50/100 увеличение върху основното месечно възнаграждение –
чл.187 ал.5 т.2 от ЗМВР.
За
периода от 02.06.2016 г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 40 от 2.06.2015 г. /, която е била
отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г.
/влязло в сила и обнародвано на 29.07.2016 г. с ДВ, бр. 59/. С § 4 от заключителните разпоредби на Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. е била
отменена Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 69
от 2014 г. /, която е възстановила действието си след отмяната на подзаконовия
нормативен акт, с който е била отменена. Съгласно чл. 195, ал. 1 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането
в сила на съдебното решение. Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. е била отменена
с § 4 от заключителните разпоредби на Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016
г. /.
Става
ясно, че в рамките на процесния период, от 01.08.2016
год. до 31.03.2019 год. са действали следните наредби: 1. за периода от
29.07.2016 г. до 02.08.2016 г. е действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.; 2.
за периода от 02.08.2016 г. до 31.03.2019 г. е действала Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г.
Разпоредбите
на чл. 3, ал. 3 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.
са аналогични и гласят, че за държавните служители в МВР е възможно полагането
на труд и през нощта между 22,00 ч. и 6,00 ч., като работните часове не следва
да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрично правило, аналогично на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., съгласно който при сумирано отчитане на отработеното
време общият брой часове положен труд между 22, 00 и 6, 00 ч. за отчетния
период се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой
отработени часове за отчетния период – т. е. часовете положен нощен труд се
преизчисляват с коефициент 1,143. В разпоредбата на чл. 31 от Наредба
№ 8121з-776/29.07.2016 г. е предвидено, че отработеното време между 22,00 и
06,00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят,
сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове.
При
липсата на специално правило, което да определи методология за превръщането на
отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време
по отношение на държавните служители в МВР, нормативната празнота, следва да се
преодолее чрез субсидиарното приложение на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата /НСОРЗ/. Съгласно това общо правило при сумирано изчисляване на работното
време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място, т. е. приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е
1, 143, получен като частно при деление на нормалната продължителност на
дневното /8 часа/ и нощното /7 часа/ работно време.
Настоящия
въззивен състав не споделя възраженията на въззивника - ответник относно
неприложимостта на Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата в процесния случай. Съгласно чл. 67, ал. 3 от Закона за държавния служител /ЗДС/, който също намира субсидиарно приложение по
отношение на ЗМВР, размерите на допълнителните възнаграждения по ал. 7, т. 1 –
5, както и редът за получаването им се определят с наредба на Министерския
съвет и не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство.
Ето защо, като наредба по общото трудово законодателство, Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/ е приложима, когато в други специални подзаконови
нормативни актове издадени по ЗДС или ЗМВР са налице празноти или са предвидени
по-неблагоприятни разпоредби относно условията и размерите на допълнителните
възнаграждения, и редът за получаването им.
Основателно
обаче е възражението, че правилото за преизчисляване на нощния труд в дневен е
неприложимо за периода 01.01.2018г. до 17.07.2018г., поради действието на
еднаквата по степен норма на чл. 9Г (нов - ДВ, бр. 41 от 2017г.) от Наредбата за работното време, почивките и отпуските /НРВПО/,
съгласно която отработените часове от работника или служителя, които в края на
периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, са
повече от часовете, определени съгласно чл.9Б от Наредбата, се отчитат за
извънреден труд по реда на чл. 149 КТ
пред Инспекцията по труда без превръщане на нощните часове в дневни. С отмяната
на този текст в сила от 17.07.2018г. това ограничение е отпаднало.
При
сумирано изчисляване на работното време обаче отработените часове (фактически
отработените часове, към които се прибавят часовете, получени след превръщане
на нощните часове в дневни с коефициент 1,143) се определят в края на отчетния
период и се съпоставят с работните часове при нормална продължителност на
работното време за същия този период. Именно в края на отчетния период се
извършва преценката за наличието на положен извънреден труд и съответно тогава
става дължимо възнаграждението за положен извънреден труд. Поради това
правилото на чл. 9Г НРВПО
намира приложение за два от периодите на отчитане (01.01.2018г. – 31.03.2018г.
и 01.04.2018г. – 30.06.2018 г.), но не и за положените за периода от 01.07.2018
г. до 17.07.2018 г. часове нощен труд, тъй като те попадат в отчетния период от
01.07.2018г. до 30.09.2018г. и по отношение на тях преценката за наличието на
извънреден труд следва да се извърши към 30.09.2018 г., когато вече действа
новата редакция на чл.9Г от НРВПО
(изм. ДВ, бр.58 от 13.07.2018г.).
Съгласно
приетото от районния съд заключение на съдебно –икономическа експертиза за
процесния период ищецът-въззиваем е положил нощен труд както следва: за 2016 г.
- 248 часа, за 2017 г. – 0 часа /вещото лице е категорично, че начисления в
платежните бележки ношен труд от 64 часа за м. януари 2017г. не е реално
положен, защото лицето е било в отпуск/, за 2018 г. – 674 часа и за 2019г. – 174
часа или общо за целия период ищецът е положил нощен труд от 1096 часа. За процесния период на ищеца е заплащано
възнаграждение за нощен труд по 0,25 лв. за всеки отработен час – или общо за
периода сумата от 290.00 лв. След превръщането на нощния труд в дневен и
преизчисляването с коефициент 1,143 става ясно, че за процесния период въззиваемият
е положил общо 1252.72 часа труд. Тъй като за периода 01.01.2018г. –
30.06.2018г. работодателят не е имал задължението да отчита и заплаща този
труд, приравнен с посочения коефициент то следва от общото количество да се
приспадне положения през този период нощен труд от общо 288 часа или нощният
труд който следва да се приравнява е в общ размер на 808 часа и умножен с
коефициент 1.143 става 923.54 часа. Разликата е от 115,54 часа, която представлява извънреден труд, който не е
отчетен от работодателя и не е заплатен. Умножен по средна часова ставка от 7.13лв.
съгласно заключението се получава дължима сума 823.83лв. или с 312.08лв.
по-малко от присъдените 1135.91лв.
Тези съображения обуславят намаляване на дължимите суми, като главница и
лихви, съобразно заключението на вещото лице по назначената
съдебно-икономическа експертиза, като за периода от 01.01.2018 г. до 30.06.2018
г. следва да бъдат приспаднати сумите, получени от вещото лице чрез
преизчисляване на нощния труд към дневен с коефициент от 1,143, като
предявеният иск с правно основание чл.178 ал.1 т.3 от ЗМВР вр. чл.179 ал.1 от ЗМВР и чл.143 от КТ се явява неоснователен и недоказан за сумата над 823.83лв. до 1135.91лв. /за сумата като главница в
размер на 312.08лв./ и
следва да бъде отхвърлен в тази си част.
По отношение на претенцията за лихва за забава, същата се явява основателна
и доказана за сумата от 64.94лв., като за разликата до 90,84лв. /за сумата в
размер на 25.90лв./ искът се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Предвид изложеното, следва да бъде отменено обжалваното решение на ПлРС в
частта му, в която ОД на МВР – Плевен е осъдена да заплати на М.Г.Х. от гр.
Плевен сумата над 823.83лв. до предявения размер от 1135.91лв., представляващи дължимо и
неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд, получен чрез
преизчисляване с коефициент от 1,143 към дневен труд за периода 01.08.2016 г.- 31.03.2019
г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба,
в частта му, в която ОД на МВР – Плевен е осъдена да заплати на ищеца лихва за
забава върху неизплатената главница за периода от падежа на всяко
плащане до завеждане на исковата молба за сумата над 64.94лв. до
претендирана мораторна лихва в размер на 90,84лв., като вместо него и по
съществото на правния спор, следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни
предявените от М.Г.Х. искове срещу ОД на МВР – Плевен за сумата от 312.08лв., представляваща разликата
над сумата от 823.83лв. до предявения размер от 1135.91лв., представляваща дължимо и
неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд за процесния период,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата, както и за сумата от 25.90лв. – мораторна
лихва, представляваща разликата над 64.94лв. до претендирана мораторна лихва в
размер на 90,84лв. за процесния период от време.
Решението следва да бъде отменено и в частта за разноските.
Следва да бъде потвърдено решението на Плевенски районен съд в останалата
му обжалвана част.
При този изход на делото, съобразно уважената част от исковете в общ размер
888.77 лв. на ищеца се дължи присъждане на разноски от 499.89лв. /690лв. по
списъците по чл.80 ГПК/. Отхвърлената част от исковете е за общо 337.98лв.,
като на ответника се дължи присъждане на юрисконкулско възнаграждение в
минимален размер от по 100лв. на инстанция /определено от съда на осн. чл.78
ал.8 от ГПК/ и д.т. 25.00лв. за въззивното производство или съобразно
отхвърлената част 61.99лв. Поради това следва да бъде осъдена ОД на МВР –
Плевен да заплати направените деловодни разноски по компенсация от М.Г.Х. за двете
инстанции в размер на 437.90лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение № 1743/20.09.2019 г., постановено
от Плевенски районен съд по гр. дело № 1989/2019 г. в частта му, в която ОД на МВР – Плевен
е осъдена да заплати на М.Г.Х. , ЕГН ********** от гр.Плевен сумата над 823.83лв. до предявения размер от 1135.91лв., представляващи дължимо и
неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд, получен чрез
преизчисляване с коефициент от 1,143 към дневен труд за периода 01.08.2016 г.- 31.03.2019
г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба,
в частта му, в която ОД на МВР – Плевен е осъдена да заплати на ищеца
лихва за забава върху неизплатената главница за периода от падежа
на всяко плащане до завеждане на исковата молба за сумата над 64.94лв. до
претендирана мораторна лихва в размер на 90,84лв., както и в частта му
относно присъдените разноски, като вместо него и на основание чл.271 от ГПК,
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от М.Г.Х. , ЕГН ********** от гр.Плевен против ОД на МВР – гр. Плевен , иск с правно
основание чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР вр. чл.179, ал.1 от ЗМВР вр. чл.143 от КТ
за заплащане на сумата от 312.08лв.,
представляваща разликата над сумата от 823.83лв. до предявения размер от 1135.91лв., представляваща дължимо и
неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд, получен чрез
преизчисляване с коефициент от 1,143 към дневен труд за периода 01.08.2016 г.- 31.03.2019
г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от М.Г.Х. , ЕГН ********** от гр. Плевен против
ОД на МВР – гр. Плевен, иск с правно основание чл.86 от ЗЗД за
сумата от 25.90лв. – мораторна лихва, представляваща разликата над 64.94лв. до
претендирана мораторна лихва в размер на 90,84лв. за периода от падежа
на всяко плащане до завеждане на исковата молба, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на
основание чл.78 ал.1 от ГПК ОД на МВР –гр. Плевен ДА ЗАПЛАТИ
направените деловодни разноски по компенсация от М.Г.Х. , ЕГН ********** от гр. Плевен за двете
инстанции в размер на 437.90лв.
ПОТВЪРЖДАВА горепосоченото решение на Плевенски районен съд в
останалата му обжалвана част.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване на
основание чл.280 ал.3 т.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: