№ 16339
гр. София, 30.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря ЙОРДАН С. ДЕЛИЙСКИ
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско
дело № 20231110159340 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявени от съсобствениците на
Етажната собственост на жилищна сграда, находяща се в *****, срещу
ответника А. А. Т., ЕГН ********** обективно и установителен иск с правни
основания чл. 422 ГПК, вр. чл. 6, ал. 1, т. 10 и чл. 51 ЗУЕС относно
признаване за установено, че ответникът дължи на Етажната собственост сума
в общ размер от 1039,25 евро, представляваща неплатени такса за управление
и поддръжка на общите части на етажната собственост за периода от
01.01.2022 г. до 31.12.2022 г., които вземания са предмет на Заповед за
изпълнение напаричнизадължения по реда на чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д.
№ 27418/2023 г. по описа на СРС, 174 състав.
Ищците основават претенциите с твърденията, че ответникът е
собственика на апартамент 6-8 и гараж Г6-14 за исковия период, като не е
заплатил претендираните вземания. Поддържа се, че размерът на месечните
вноски за всеки член на ЕС е определен с решение на Общото събрание на
ЕтС, проведено на 11.03.2022 г.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подадал отговор на искова
молба, с който оспорва иска като неоснователен. Признава фактът, че е
собственик на обекти в Етажната собственост – апартамент 6-8 и гараж Г6- 14.
Възразява, че не дължи процесните такси, доколкото не пребивава повече от
1
30 дни в рамките на една календарна година в имота. Позовава се на чл. 51, ал.
2 ГПК. Оспорва да е провеждано ОС на 07.07.2020 г. и да са взимани решения.
Релевира доводи, че протокола от ОС е съставен за нужните на процеса.
Оспорва доказателствената стойност на същия.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира следното от фактическа и правна страна:
По предявения иск с правна квалификация чл. 6, ал. 1, т. 8 и т. 10 ЗУЕС в
тежест на ищеца е да установи кумулативното наличие на следните
предпоставки: че ответната страна е притежавала качеството собственик на
обекти с твърдяната застроена площ и предназначение, находящи се в сградата
в режим на ЕС през процесния период, както и че на проведени общи
събрания на ЕС са взети решения, които възлагат в тежест на собственика по
вид и размер задължения – разходи за поддръжка и управление на общите
части.
С оглед становището на страните съдът е отделил като безспорни и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че ответникът е етажен
собственик на индивидуални обекти апартамент 6-8 и гараж Г6-14 в сградата,
находяща се в ***** за периода от 01.01.2022 г. до 31.12.2022 г.
На основание § 1, т. 11 от ДР на ЗУЕС /в приложимата му редакция, изм.
и доп. ДВ, бр. 26 от 2016 г./ „разходи за управление и поддържане“ са
разходите за консумативни материали, свързани с управлението, за
възнаграждения на членовете на управителните и контролните органи и за
касиера, както и за електрическа енергия, вода, отопление, почистване,
абонаментно обслужване на асансьор и други разноски, необходими за
управлението и поддържането на общите части на сградата. Посочената
разпоредба съдържа неизчерпателно изброяване на различните видове разходи
за управление и поддръжка, като основната им характеристика е, че се касае за
разходи за поддръжка на общи части, които се ползват от всички обитатели на
етажната собственост. Следователно, вноските за управление и текуща
поддръжка касаят разходи за услуги и консумативи, които се ползват именно
от обитателите в сградата в режим на етажна собственост в качеството им на
собственици, ползватели или държатели на самостоятелни обекти в същата.
2
По аргумент от чл. 48, ал. 8 ЗУЕС за поддържане на общите части на етажната
собственост собствениците, ползвателите и обитателите на самостоятелни
обекти правят ежемесечни вноски в размер, определен в правилника за
вътрешния ред или с решение на общото събрание.
По делото е представен Протокол от проведено на 11.03.2022 г. Общо
събрание на собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на
етажна собственост с адрес *****. Съгласно т. 2.1.1 от протокола таксата за
управление и поддръжка на етажната собственост за жилищни площи се
определя съгласно квадратурата на всеки имот, а именно 8,5 евро на квадратен
метър годишно, а съобразно т. 2.1.3 таксата за управление и поддръжка на
всеки гараж е в размер на 100 евро годишно. На основание т. 2.2 от протокола
таксата за управление и поддръжка се заплаща на равни месечни вноски и е
дължима до последно число на месеца, за който се отнася, като цялата сума
следва да бъде издължена до 15.06.2021 г.
Ответникът оспорва Протокола от проведеното на 11.03.2022 г. Общо
събрание на Етажната собственост с твърденията, че такова не е проведено, а
документът бил съставен за целите на процеса. Съгласно чл. 40 ЗУЕС всеки
собственик може да иска отмяна на незаконосъобразно решение на общото
събрание пред районния съд по местонахождение на етажната собственост в
30-дневен срок от получаване на решението по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС.
Настоящият съдебен състав намира така направеното възражение на
ответника за неоснователно, доколкото същият не ангажира доказателства, от
които да се установи, че взетите от Общото събрание решения съгласно т. 2 от
протокола са били отменени с влязло в сила съдебно решение, постановено в
производство по чл. 40 ЗУЕС. Следователно, същите са породили правно
действие, поради което инцидентен контрол по отношение
законосъобразността им не може да бъде осъществяван в настоящото
производство.
Съдът приема, че взетите от Общото събрание решения са
стабилизирани и като такива са задължителни за изпълнение от всички етажни
собственици, независимо от обстоятелството дали същите са участвали при
приемането им и дали са гласували "за" или "против" - в този смисъл Решение
№ 39/19.02.2013 г. по гр. д. № 657/2012 г. на I г. о. на ВКС, Определение № 108
от 27.02.2018 г. по гр. д. № 2842/2017 г., II г. о. на ВКС.
3
На същото основание и съобразно същите изводи следва да се отхвърли
като неоснователно и възражението на ответника за незаконосъобразно
определяне на таксата за управление и поддръжка на общите части в
нарушение на императивната разпоредба на чл. 51, ал. 1 ЗУЕС.
По силата на чл. 6, ал. 1, т. 10 вр. т. 8 ЗУЕС собствениците са длъжни да
заплащат разходите за управлението и за поддържането на общите части на
сградата, както и да изпълняват решенията на органите на управление на
етажната собственост.
Ответникът е направил възражение по чл. 51, ал. 2 ЗУЕС за
недължимост на разходите за управление и поддържане на общите части на
етажната собственост поради това, че в качеството си на етажен собственик не
е пребивавал в жилищния си имот за повече от 30 дни в рамките на една
календарна година. Доказателствената тежест за установяване на фактите, на
които се основава това възражение, е върху страната, която е направила
възражението, т.е. ответникът следва да установи, че е пребивавал /или е
допускал други лица да пребивават/ в собствения му жилищен имот за период
от 30 или по-малко от 30 дни в рамките на една календарна година.
Съгласно чл. 51, ал. 2 ЗУЕС /в приложимата му редакция, изм. и доп.
ДВ, бр. 26 от 2016 г./ не се заплащат разходите за управление и поддържане на
общите части на етажната собственост от собственик, ползвател и обитател,
който пребивава в етажната собственост не повече от 30 дни в рамките на една
календарна година. Доколкото разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗУЕС
представлява императивна правна норма /в какъвто смисъл е и Решение №
60181 от 20.10.2021 г. по гр. д. № 86 от 2021 г. на ВКС, IV Г0/, етажният
собственик не дължи заплащането на разходи за управление и поддържане на
общите части, ако е доказал наличие на изключението, уредено в чл. 51, ал. 2
ЗУЕС, дори и да не е подал декларация за обстоятелствата по чл. 51, ал. 2
ЗУЕС, да не е вписал тази декларация в книгата на етажната собственост и въз
основа на това да не е било взето решение от Общото събрание на ЕС за
освобождаване му от задължението за плащане на тези разходи. Неподаването
на декларация за обстоятелствата по чл. 51, ал. 2 ЗУЕС и невписването в
книгата на етажната собственост на същите не обвързва автоматично съдът да
приеме, че няма основание за освобождаване на етажния собственик от
заплащане на разходите за управление и поддържане на етажната собственост.
4
В доказателствена тежест на ответника е да докаже възражението си по
чл. 51, ал. 2 ЗУЕС за недължимост на разходите за управление и поддържане
на общите части на етажната собственост поради това, че в качеството си на
етажен собственик не е пребивавал в жилищния си имот за повече от 30 дни в
рамките на една календарна година. За установяване на това обстоятелство
ответникът е поискал издаване на съдебно удостоверение, което да му
послужи пред *****, но доколкото го е поискал за друг период, който не касае
процесния, съдът е оставил доказателството искане без уважение като
неотносимо. Съдът намира, че ответникът следва да понесе неблагоприятните
последици по чл. 154 ГПК от недоказване на факта, който е в негова
доказателствена тежест. Поради изложеното съдът достига до извод, че
възражението на ответника по чл. 51, ал. 2 ЗУЕС се явява недоказано и от тук
неоснователно. Не се установява изключението по чл. 51, ал. 2 ЗУЕС да е
налице, следователно ответникът дължи заплащане на претендираните
разходи за управление и поддръжка на общите части на процесната сграда в
режим на етажна собственост за исковия период.
При така установените факти съдът намира, че са налице процесуалните
предпоставки за основателност на предявения иск с правно оснвоание чл. 6
ЗУЕС, поради което следва да го уважи.
По разноските:
При този изход на правния спор право на разноски има ищецът в размер
на 441 лв. за заповедното производство и 445 лв. за исковото производство.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 6, вр.
чл. 48 ЗУЕС, че А. А. Т., ЕГН ********** дължи на етажните собственици в
Етажната собственост на жилищна сграда, находяща се в ***** сума в общ
размер от 1039,25 евро, представляваща неплатени такса за управление и
поддръжка на общите части на етажната собственост за периода от 01.01.2022
г. до 31.12.2022 г., които вземания са предмет на Заповед за изпълнение
напарични задължения по реда на чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. №
5
27418/2023 г. по описа на СРС, 174 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК А. А. Т., ЕГН **********
дължи на етажните собственици в Етажната собственост на жилищна сграда,
находяща се в ***** сумата в размер на 441 лв., представляваща съдебни
разноски за заповедното производство и сумата в размер на 445 лв.,
представляваща съдебни разноски за исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6