Решение по дело №185/2020 на Районен съд - Девня

Р Е Ш Е Н И Е

 

№260050/2.12.2020г.

 

гр. Девня

 

ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, II състав, в открито съдебно заседание, проведено на 11.11.2020г, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР ВАСИЛЕВ

като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 185 по описа на Девненски районен съд за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявена е от ***, ЕИК ***, искова молба против против Б.М.Д., ЕГН **********, с правно основание чл. 422 ГПК. Ищецът твърди, че  Б.М.Д. дължи сумата от 559,90 лв., представляваща главница за незаплатена консумирана ел.енергия по фактури, издадени за периода 14.01.2019 г. – 15.04.2019 г. за обект, находящ се на адрес: гр. ***, аб. №***и сумата от  30,71 лв., обща стойност на мораторната лихва, върху главницата от падежа на съотв. фактура до 16.09.2019г. В исковата молба се излага, че ответника е потребител на ел. енергия, като отношенията между страните се регламентират от ОУДПЕЕ на ***. Потребителят не е заплатил стойността на потребената ел. енергия за процесния период. Съгл. чл. 17, т.2 от ОУ ДПЕЕ в сроковете, регламентирани в чл. 26 от ОУ ДПЕЕ, вследствие на което е изпаднал в забава и дължи обещетение за забавата в размер на законната лихва  за всеки просрочен ден  - така чл. 38 от ОУ ДПЕЕ. С оглед изложеното се моли за уважаване на така предявените искове. Претендира сторените в производството разноски, както и юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.131 ГПК адвокат А. П. от ВАК, назначена от съда за особен представител на ответника, е депозирала  писмен отговор на исковата молба. Оспорва наличието на валидна облигационна връзка между ищеца и ответника, твърди неправилно отчитане, неизправност на СТИ или неотчитане, оспорва реалната доставка и потребяване на услуги, твърди, че ответника не е информиран съгласно чл. 16 ОУ  за количеството и дължимата сума за използваната ел.енергия. Моли за отхвърляне на предявените искове

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното от фактическа страна:

По ч.гр. дело № 1418 / 2019г. по описа на Девненски районен съд със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК  е разпоредено на длъжника  Б.М.Д., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ, в полза на кредитора ***ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, банкова сметка, ***ата сума: ***, BIC: ***, IBAN: ***, за сумата 578,90 лв. (петстотин седемдесет и осем лева и 90 ст.), представляваща главница за незаплатена електрическа енергия по фактури издадени за периода от 14.01.2019 г. до 15.04.2019 г., за обекти с абонатен номер и адрес: абонатен № ***, гр. ***2, с клиентски № ***, сумата 30,71 лв. (тридесет лева и 71 ст.), представляваща мораторна лихва, като периода, за който е изчислена мораторната лихва на всяка една от претендираните фактури, е периода от падежа на същата до 16.09.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 11.10.2019 г. до окончателно изплащане на задължението, сумата 25.00 лв. (двадесет и пет лева и 00 ст.), представляваща държавна такса на осн. чл.12, т.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, както и сумата 50.00 лв. (петдесет лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение . 

По делото са представени следните писмени доказателства : заверено “ВО” копие от извлечение от сметка към 16.09.2019 г. на клиент Б.М.Д.; заверено “ВО” копия от фактура с №**********/14.01.2019 г., фактура № **********/13.02.2019 г., фактура №**********/13.03.2019 г., фактура №**********/15.04.2019 г., заверено “ВО” копия от Справка за потреблението през последните 12/24/36 м. към 18.02.2019 г. на клиент Д.Б.М., заверено “ВО” копия от извлечение фактури и плащания към 14.02.2019 г. за кл. номер ***; заверено “ВО” копие от Общи условия на договорите за продажба на ел.енергия на ***ведно с Решения на ДКЕВР и доказателства за публикации на същите; заявление №3942768/10.09.2015г. за продажба на ел. енерегия; справка, направена по ел. път,  за вписвания, отбелязвания и заличавания по партидата на ответника за период 01.01.1992г. – 14.02.2020г. за СВ Девня

От писменото заключение по съдебно-икономическа експертиза, изготвено от вещото лице Р.С., се установи, че общото задължение по фактури за консумирана ел. енергия за периода 14.01.2019г -15.04.2019г. е в размер на 559,90 лв., по същите няма отразени плащания, общо изчислена мораторната лихва върху фактурите от датата на съотв. фактура до 16.09.2019г. е в размер на 30,71 лв. По документи при ищеца партидата с аб. №***се води на името на Б.М.Д..

От писменото заключение по съдебно –техническата експертиза на вещото лице К.М. се установява, че съгласно данните, посочени в справка за потреблението през последните 12/24/36 месеца на обекта с аб. №********** с клиент Б.М.Д., процесното количество ел.енергия чиято стойност се претендира за дължима е технически доставимо, може да бъде потребено от битов абонат. Начислените и остойностени количества ел.енергия са от ежемесечни отчети, те не са от корекционна процедура. СТИ, който е отчитал ел.енергията на процесния обект е вписан в Държавния регистър на одобрени СТИ, бил  е метрологично годен по време на отчитане на разходената ел. енергия от 24.11.2018г. до 23.03.2019г.

Предвид  установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи: 

Исковете са предявени от заявителя против длъжника в заповедното производство в предвидения от закона срок, поради което се явяват допустими.

Видно от представените писмени доказателства - заявление за продажба на ел. енергия от 10.09.2015г., подписано от ответника и неоспорено по реда на чл.193 ГПК, ответникът е купувач на доставяна електроенергия за клиентски номер ***, гр. ***. Установява се по делото от представена справка от СВ Девня, че захранвания обект е в  собственост на ответника от 08.09.2015г. За периода от 14.01.2019г. до 15.04.2019г. са издадени 4 фактури за консумирана електроенергия на обща стойност 559,90 лв.

Съдът приема, че отношенията между страните се регламентират от Общите условия относно договорите за продажба на електрическа енергия на ***,  издадени на основание чл. 98а от ЗЕ, като същите влизат в сила за потребителите, които купуват електрическа енергия от крайния снабдител, без изрично писмено приемане. Съгласно чл. 4, ал.1 от Общите условия потребител на ел.енергия е физическо лице–собственик или ползвател на имот, присъединен към ел.разпределителната мрежа на ***, което ползва ел. енергия и е снабдявано и закупува същата от ***. Съгласно чл. 11 от Общите условия задължение на потребителя е да подаде заявление, въз основа на което се осъществява пренос на ел. енергия. Въз основа на това заявление за дружеството възниква задължение по доставка на ел.енергия, а за потребителя задължението за нейното плащане. За казусът по делото е представено такова заявление. Съгласно приложената справка за потреблението са налице конкретни данни за консумирана ел.енергия от горния клиентски номер на името на ответника и за процесния период. Няма доказателства по делото този номер да е ползван от други лица за процесния период или да е прекратено електроснабдяването към този потребител, при условията на чл.22 от Общите условия. Съгласно чл.23 ал.2 от ОУ ако потребителят има намерение да прекрати отношенията си за продажба, но не е уведомил ищеца по надлежния ред в Общите условия, той продължава да изпълнява задълженията си на потребител до изпълнение на изискванията по ал.1. Следователно същият не е преставал да бъде потребител по смисъла на Общите условия за процесния период и дължи заплащане на сумите по процесните фактури за ел.енергия. Видно от заключението на вещото лице по назначената от съда съдебно –техническа експертиза отчетените количества ел.енергия са технически доставими, могат да бъдат отчетени от процесния СТИ и потребени от битов абонат. Съдът не приема възражението на ответната страна, че вещото лице инж. М. не е направило оглед на място. Действително при изготвяне на експертизата вещото лице е работило въз основа на документи, представени му от ищеца, доколкото никой не му е осигурил достъп имота на ответника, представляван от особен представител, назначен по реда на чл.47 ГПК. Това обстоятелство само по себе си обаче не може да обоснове извод за неправилност на експертизата съответно за неизправност на уреда като техническо средство за измерване, доколкото липсват каквито и да било данни в тази насока. Следва да се отбележи също, че с определение №260056/25.09.2020г. съдът изрично е указал на ответната страна да осигури на вещото лице инж. К. М. достъп до процесния обект на потребление или съдът ще приложи разпоредбата на чл.161 ГПК.

Мотивиран от изложените по-горе съображения, съдът счита, че искът за главница е основателен и следва да се уважи до претендирания размер от 559,90 лева. С оглед уважаване на главния иск основателен се явява и иска за заплащане на обещетение за забава върху главниците по фактурите от падежа на всяка една фактура до датата 16.09.2019г.  общо в размер на 30,71 лв.

С оглед изхода на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски съобразно приложен списък по чл.80 от ГПК в размер на 650 лв. за исковото производство и в размер на 75 лв. за заповедното производство, като размера на дължимото възнаграждение за назначения на ответника особен представител е определен в размер от 100 лв. съгласно актуалната тогава редакция на чл. 7, ал.2 от Наредба № 1/2004 г. Особеният представител на ответника е направил искане за присъждане на  възнаграждение за процесуално представителство в размер на 300 лв. В случая се касае за назначаване на особен представител на основание чл. 47, ал. 6 ГПК,  в който случай размерът на възнаграждението може да бъде и под минималния за съответния вид работа. Определеното в полза на особения представител възнаграждение в размер от 100 лева е съобразено с фактическата и правна сложност на делото, което бе разгледано и приключи в единствено открито съдебно заседание.

Мотивиран от изложеното съдът

 

РЕШИ

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Б.М.Д., ЕГН **********,***, дължи на ***, ЕИК ***, сумата от 559,90 лева / петстотин петдесет и девет лева и 90 стотинки /,  представляваща главница за консумирана ел.енергия  по фактури, издадени в периода 14.01.2019г. – 15.04.2019г. за обект на потребление в гр. ***с аб. №***, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение по чл.410 ГПК -11.10.2019г. до окончателното плащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК по ч. гр. д. №1418/2019г. на РС Девня.

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Б.М.Д., ЕГН **********,***, дължи на ***, ЕИК ***, сумата от 30,71 лева / тридесет лева и 71 стотинки/ мораторна лихва върху главницата от 559,90 лева за консумирана ел.енергия  по фактури, издадени в периода 14.01.2019г. – 15.04.2019г.  за обект на потребление в гр. ***с аб. № ***, за периода от падежа на съответната фактура до 16.09.2019г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК по ч. гр. д. №1418/2019г. на РС Девня.

 

ОСЪЖДА Б.М.Д., ЕГН **********,***, да заплати на ***ЕИК ***, сумата от 650 лева / шестотин и петдесет лева/ разноски по делото и сумата от 75 лева / седемдесет и пет лева / разноски по заповедното производство, на основание чл. 78, ал.1 ГПК

 

Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:..............................