№ 22
гр. Пазарджик, 16.01.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева
и прокурора С. Ст. Д.
Сложи за разглеждане докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно
гражданско дело № 20245200500845 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
Жалбоподателката С. Г. К., редовно призована, не се явява, както и
процесуалния й представител адв.С. М., редовно упълномощен да я
представлява. От същите е постъпило писмено становище, в което молят да се
даде ход на делото в отсъствие на представител на жалбоподателя. Поддържат
жалбата. Претендира разноски като представя списък на разноски.
За ответника Прокуратура на Република България се явява прокурор С.
Д..
Прокурорът: - Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото. В
днешното съдебно заседание страните са редовно призовани, надлежно се
представляват в процеса, поради което и на основание чл.142 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
С решение на В.ски районен съд №359 от 09.10.2024г. постановено по гр.д.
1
№20245210100673 по описа на същия съд за 2024г. E ОТХВЪРЛЕН като
неоснователен предявения от С. Г. К. с ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул.
„М.С” № 10, срещу Прокуратурата на Република България с адрес: гр. С., бул.
„В.” № 2 представлявано от ИФ Главен прокурор - Б.Б.С., иск с правно
основание чл. 49, във вр. с чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД за сумата от 250 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени във връзка с
подадения от прокуратурата частен протест № 4798/19.09.2023 г. срещу
Определението на РС В. по ЧНД 239/2023 г., ВЕДНО със законната лихва,
считано от подаване на исковата молба в съда.
Решението се обжалва изцяло с въззивна жалба подадена в срока по
чл.259 ал.1 от ГПК от ищеца в производството пред първата инстанция С. Г.
К., с ЕГН-********** от гр.В. чрез процесуалния си представител адв. С. Й.
М. от АК-Пазарджик, с доводи за порочност като неправилно и
незаконосъобразно. Не се споделят изводите на първостепенния съд, че не е
налице причинна връзка между процесуалното поведение на Прокуратура на
Р България и сторения разход от ищцата за адвокатско възнаграждение, както
и че изначално е отхвърлил възможността всеки неоснователен протест да
ангажира съответната гражданска отговорност за вреди причинени от
държавата. Въззивникът счита, че този извод не може да бъде споделен тъй
като по аргумента на противното то би следвало тогава изначално да се
отхвърли възможността за компенсация на разноските извършени от страни в
процеса при постановяване на процесуални актове, включително какъвто е
процесният частен случай с депозирани протест от ПРБ. Поддържа, че
Правото на адвокатска защита е конституционно закрепено в чл. 56 от КРБ,
както и се упражнява по силата на Закона за адвокатурата, поради което за
упражняването му следва да се регламентират гаранции, а не да се въвеждат
рестрикции. Според жалбоподателя, субективната преценка относно
необходимостта от ангажиране на адвокат не е обстоятелство, изключващо
отговорността на държавата за обезщетяване на имуществените вреди,
представляващи заплатени разноски за адвокатско възнаграждение в
производство по изготвяне на Възражение в случая и срещу доказано
неоснователен прокурорски протест. Акцентира се, че договорните
отношения между адвоката и клиента имат за предмет извършването на
определена по обем и естество правна дейност – чл.24 ал. 1 и чл. 36 от Закона
за адвокатурата (ЗА), при което адвокатът следва да получи възнаграждение
2
за положения труд, а клиентът да го заплати в размер, който съответства на
обема и сложността на извършената работа. Допълва, че съдебната практика
приема, че непосредствени вреди са тези, които по време и място следват
противоправния резултат, а преки са тези, които обосновават причинната
връзка между противоправността на поведението на причинителя и вредите;
че разходите по ангажирането на адвокатска защита представляват
непосредствена вреда от неправомерно подаден прокурорски протест, който е
оставен без уважение от Окръжен съд Пазарджик като неоснователен, и като
пряко следствие от това е дължимост на хонорар, който следва да е съответен
на правната защита, необходима на лицето. Адвокатската защита е по закон
задължителна само по определена категория дела и за определен кръг от лица,
но на практика за гражданите би било много трудно, граничещо с
невъзможното, да се справят със защитата си по каквото и да е съдебно дело,
особено ако насрещната страна, както е в случая Прокуратура на Р България, е
държавен орган, носител на властнически правомощия, в който работят
платени държавни служители с висше юридическо образование -прокурори.
Затова според въззивника и всеки едни гражданин има право да се обърне
към адвокат за защита на правата и законните си интереси и заради спазването
на принципа на равнопоставеност на страните каквото е и процесуалното
изискване на законодателството на една демократична държава. Навежда се и
извода, че и затова извършените разходи от страната и то при доказано
неоснователен протест следва да бъдат репатрирани; че Прокурорът в случая е
бил длъжен да извърши задълбочен анализ и да не реагира срещу съдебния
акт с неоснователен протест, който е мотивирал доверителката ми да използва
адвокатска защита, за което и надлежно е заплатила, поради което счита, че
това е едно от условията за търсеното репатриране на разхода и то е
подаденият протест да е отхвърлен като неоснователен по съдебен ред и след
като в тези производства гражданинът е ползвал адвокатска защита, защото не
е могъл сам да се защити, то хонорарът, платен на адвокат за осъществяване
на тази защита е имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с
отхвърления като неоснователен прокурорски протест и представлява
непосредствена последица от него, а не неприсъщ или луксозен
разход.Допълва, че взаимовръзката между подадения прокурорски протест и
потърсената от С. К. адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като
същите се намират в отношение на обуславяща причина и следствие, като
3
гражданинът не би потърсил адвокатска помощ, ако прокурорът не е подал
протест, който по своята същност представлявал акт, увреждащ неговите
законни права и интереси в посока прекратяване на наказателно преследване
по което е пострадало лице. Акцентира се, че потърсената адвокатска помощ
и платеният адвокатски хонорар са пряка и непосредствена последица от
подадения протест, тъй като подаването на Възражение като акт е законово
регламентирано чл. 342, ал.2 от НПК и е единствено според жалбоподателя
средство за защита на лицето, което твърди, че е пострадало от престъпление а
прокурорът със своя протест сочи на липса на извършено престъпление, и
доколкото в НПК не предвижда друга законова възможност за осъждане на
държавата да възстанови сторените разноски от К. в производството по
подаване на възражението срещу протеста на прокурора. Жалбоподателят
моли да отмените като незаконосъобразно Решение № 359 от 09.10.2024г.,
постановено по гражданско дело № 673 по описа на РС В. за 2024г.
Претендира присъждане и на сторените съдебно деловодни разноски пред
двете инстанции.
Няма постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната по спора
страна.
Няма направени доказателствени искания от страните по делото пред
въззивната инстанция по реда на чл. 266 от ГПК.
Прокурорът: Оспорвам въззивната жалба. Няма да соча доказателства.
Нямам доказателствени искания.
Съдът счете делото за изяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Прокурорът: - Ув. Окр. Съдии, моля да се произнесете с решение, с
което да оставите без уважение подадената въззивна жалба срещу решението
на РС-В.. Решението е правилно, обосновано и законосъобразно, постановено
в съответствие на материалния закон и съдопроизводствените правила, с оглед
на което липсват основания за неговата отмяна така, както са посочили във
4
въззивната жалба. В горният смисъл моля за вашето решение.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА устните състезания за приключили.
ОБЯВИ, че ще се произнесе със съдебен акт в законния едномесечен
срок до 15.02.2025г.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 11:15
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5