№ 1353
гр. София, 22.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВАНЯ Б. И. ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. И. ЗГУРОВА Гражданско дело №
20211110145511 по описа за 2021 година
Предмет на производството са предявени от ищцата Н. Д. ИВ. против
СДВР-МВР искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ за признаване за
незаконно и отмяна на уволнението на ищцата, извършено със Заповед
№513з-5041/18.06.21г. на работодателя; на осн. чл. 344, ал.1, т.2 КТ – за
възстановяване на заеманата от нея преди уволнението длъжност „ системен
оператор“ в 03 група автоматизирани системи за контрол на пътното
движение към 03 сектор „Административно обслужване“ на отдел Пътна
полиция при СДВР; на осн. чл. 225, ал.2 КТ за осъждане на ответника да
заплати на ищцата обезщетение за периода от 06.07.21г. до 23.11.21г. в
размер на 4268 лева.
Ищцата излага в исковата си молба, че е заемала при ответника по
силата на трудов договор №513р-70215/21.08.18г. длъжността „системен
оператор“ в 03 група автоматизирани системи за контрол на пътното
движение на 03 сектор „Административно обслужване“ към отдел „Пътна
полиция „ при СДВР-МВР . Със Заповед за налагане на дисциплинарно
уволнение №513з-5041/18.06.21г. трудовото й правоотношение с ответника
било прекратено на осн. чл. 330, ал.2, т.6 КТ с твърдения за извършени
нарушения на трудовата дисциплина по чл. 187, ал.1, т.8 КТ и т.7, съгласно с
чл. 190, ал.1, т.3 и т.4 КТ , както и съгл. чл. 188, т.3 КТ.
Счита извършеното от работодателя уволнение за незаконно, като
твърди, че не е извършила описаните и вменени й с процесната заповед
нарушения на трудовата дисциплина. Твърди, че не е спазена процедурата на
чл. 193 КТ . Отразеното в заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение не отговаряло на поканата за даване на обяснения и
изложеното в нея, като в уволнителната заповед била посочена една
1
единствена дата за извършване на нарушенията, предмет на
дисциплинарното производство, въпреки посочените няколко дати в
поканата, като не ставало ясно и кога са открити нарушенията и от кого.
Моли за уважаване на исковите претенции. Претендира разноски по
производството.
В подадения в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор от ответника
„СДВР-СДВР“ се оспорват изцяло предявените искове с твърдения, че
заповедта за налагане на дисциплинарното наказание " уволнение" е
законосъобразна, тъй като е издадена при спазване на императивните
разпоредби на КТ. Твърди се, че било установено в резултат от проверка и
събрани от ответника материали , че служителката е извършила справки в
информационните системи на МВР на 30.06.20г., 07.07.20г., 10.07.20г. и на
23.07.20г. без наличие на служебна необходимост , като също така
неправомерно е попълнила 6 бр. декларации по чл. 189, ал.5 ЗДвП, видно от
резултати от назначени експертни справки №61/21г. и №1119/20г.. Счита , че
с действията си ищцата е злоупотребила със служебното си положение , в
резултат на което извършители на нарушения по ЗДвП са останали
ненаказани, докато вината за извършени нарушения е прехвърлена на трети
лица.Счита за доказано, че наказаният служител е извършил нарушение на
трудовата дисциплина съгл. чл. 187, ал.1, т.8 КТ, изразяващо се в
злоупотреба с доверието и уронване доброто име на предприятието, за което
съгл. чл. 188, т.3 и чл. 190, ал.1, т.3 и т.4 КТ се налага дисциплинарно
наказание „уволнение|“. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира
разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното:
Между страните не се спори, а и от представените по делото писмени
доказателства се установява, че ищцата е работела по трудово
правоотношение с ответника на длъжност „системен оператор“ в 03 група
„Административно обслужване“ към отдел „Пътна полиция „ при СДВР,
както и че с атакуваната уволнителна заповед трудовото й правоотношение с
ответника е прекратено на посочените основания.
Видно от представената по делото Заповед № 513з-5041/18.06.21г. на
работодателя, на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“
за извършени нарушения на трудовата дисциплина – за това, че на 23.07.20г.
ищцата е попълнила текстова част на четири декларации по чл. 189,
ал.5,ЗДвП ,вследствие на което са прехвърлени неправомерно електронни
фишове на трети лица, без те реално да са извършили нарушенията по ЗДвП,
, което било установено с графически експертни справки №1119/20г. и
№61/21г. по описа на ЕКД 01 РУ-СДВР. На същата дата извършила
неправомерно и три броя справки в АИС-БДС , без да е налице служебна
необходимост, с цел установяване на постоянните адреси на лицата, посочени
2
като водачи в декларациите по чл. 189, ал.5 от ЗДвП , тъй като в представени
от трето лице снимки на СУМПС адресите не фигурират в тях, като това
деяние се установявало от предоставена справка № 5290р-19059/06.11.20г. по
описа на ДКИС. В уволнителната заповед са посочени справки и сведения от
служители и граждани, въз основа на които работодателят е приел за
доказани извършените от ищцата нарушения на трудовата дисциплина. В
заключение се посочва от работодателя, че извършеното от служителката
съставлява нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 187, ал.1,
т.8, предл.1,КТ- - злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на
предприятието , както и разпространяване на поверителни за него сведения ,
за което се налага дисциплинарно наказание „уволнение“. След вземане
предвид и обсъждане на обясненията на служителката работодателят приел с
оспорената заповед за доказано, че ищцата е злоупотребила със служебното
си положение и произтичащите от него права, в резултат на което на лицата,
извършили нарушение на ЗДвП , за което са им наложени глоби с електронни
фишове, са се облагодетелствали , тъй като техните нарушения и наложени
глоби са били прехвърлени на други лица.В същото време лицата, които не са
извършили нарушенията , са били неправомерно санкционирани въз основа
на попълнени от служителката неверни декларации. Работодателят приел за
безспорно, че служителката е извършила справки в информационните
системи на МВР на 30.06.20г., на 07.07.20г., на 10.07.20г., на 23.07.20г. без
наличие на служебна необходимост и неправомерно попълнила шест броя
декларации с невярно съдържание по чл. 189, ал.5 ЗДвП , видно от експертни
справки №61/21г. и №1119/20г. След преценка на наказанието съобразно
критериите по чл. 189, ал.1 КТ , на осн. чл. 192, ал.1 и чл. 195, ал.1 КТ вр. с
чл. 187, ал.1, т.8, предл.1 КТ за злоупотреба с доверието и уронване на
доброто име на предприятието, както и разпространяване на поверителни за
него сведения , и т.7,КТ- неизпълнение на законните нареждания на
работодателя , чл. 190, ал.1, т.3 КТ- системни нарушения на трудовата
дисциплина , и чл. 188, т.3 КТ наложил на ищцата дисциплинарно наказание
„уволнение“. Процесната уволнителна заповед е връчена срещу подпис на
ищцата на 06.07.21г.
Установи се от събраните в процеса доказателства, че с писмена покана
преди налагане на дисциплинарното наказание от ищцата са изискани
обяснения преди налагане на наказанието, на осн. чл. 193, ал. 1 КТ.
В указания й срок ищцата е депозирала пред работодателя писмените си
обяснения, с които е оспорила вменените й нарушения на трудовата
дисциплина, като показанията й са обсъдени и взети предвид от работодателя
в уволнителната заповед.
От показанията на разпитаната по делото свидетелка Камелия Поповска
се установява, че същата е била колега на ищцата, като са работили в
различни групи, но в един сектор.Свидетелката заявява, че познава процеса на
работа , при който след въвеждане на паролите, компютрите на служителите
са включени през целия ден и до тях достъп имат и други служители.
3
Работата се осъществявала на гишета, при което непрекъснато се налагало
ставане на служителя от мястото и търсене на преписки.Според свидетелката
всички служители имали достъп до компютрите си, като работата била
свързана, колективна. При постъпване на работа при ответника свидетелката
се наложило за период от около три месеца да работи на компютър на колега,
като не е имала парола.
Представена и приета по делото е заповед на ответника с №4332з-
792/07.10.19г., съгласно която служителите са задължени при всяко
напускане на работното си място да заключват работната си станция , да не
записват паролите за достъп на хартия или технически носител, а ако е
наложително да се съхраняват в личен метален шкаф. ; да не се споделят с
друго лице, а при съмнение за използването им от друго лице, служителят
незабавно да смени паролата. Представен е протокол за запознаване на
ищцата с посочената заповед , считано от 16.01.19г.
Изслушана и приета по делото е съдебно-счетоводна експертиза , която е
изчислила размера на обезщетение за оставане без работа на ищцата за
период от 6 месеца, считано от датата на уволнението с процесната заповед.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, достигна до следните правни изводи:
Съобразно разпределената в процеса доказателствена тежест, по
предявения иск за отмяна на заповедта за налагане на посоченото
дисциплинарното наказание като незаконосъобразна, в тежест на ищеца е да
установи, че е работил по трудово правоотношение с ответника на посочената
в исковата молба длъжност, и че с оспорената заповед му е наложено
посоченото дисциплинарно наказание. В тежест на ответника е да установи,
че дисциплинарното наказание е законосъобразно наложено, а именно: че
заповедта е издадена от лице, носител на работодателската власт, респ. на
дисциплинарната власт, че същата притежава изискуемите от закона
реквизити, че ищецът е извършил посочените в оспорената заповед
нарушения на трудовата дисциплина и че същите са извършени от него
виновно ; че ищецът е имал конкретни задължения при изпълнение на
трудовите му функции, които виновно е нарушил, че тежестта на
нарушението съответства на тежестта на наказанието, че процедурата по
налагане на дисциплинарното наказание е спазена - че на ищеца са били
искани обяснения във връзка с нарушението преди налагане на наказанието, и
че наказанието е наложено в предвидените в разпоредбата на чл. 194 от КТ
срокове.
Налагането на дисциплинарното наказание съдът счита, че е станало по
предвидената в КТ процедура. Дисциплинарното наказание е наложено от
работодателя на 18.06.2021 г., като заповедта за налагането му е връчена на
06.07.21г. – следователно преклузивните сроковете по чл. 194, ал. 1 КТ са
спазени. Представиха се доказателства за това, че работодателят е изпълнил
задълженията си по чл. 193 КТ - преди налагане на дисциплинарното
4
наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му
обяснения и да събере и оцени доказателствата: ответникът е изискал
обяснения от ищеца, като ищцата е депозирала пред работодателя си такива.
Обжалваната Заповед № 513з-5041/18.06.21г. , с която на ищцата е
наложено наказание " уволнение" е в писмена форма и е мотивирана -
съгласно изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ съдържа описание на фактите, при
които са били извършени твърдяните нарушения, времето на извършване на
нарушениятя, вида на наказанието и правното основание, като работодателят
е посочил, че е преценил и законовите критерии по смисъла на чл. 189, ал. 1
КТ, а именно тежестта на нарушенията, обстоятелствата, при които са
извършени и поведението на служителя .
Когато се претендира незаконност на дисциплинарно уволнение,
съдът е длъжен да установи извършено ли е претендираното деяние
(действие или бездействие), съставлява ли то нарушение на трудовата
дисциплина, каква е неговата тежест и съответства ли му по тежест
наложеното дисциплинарно наказание.
В процесния случай съдът намира, че описаното в заповедта поведение
на ищцата, не може да се подведе под хипотезата на т. 8 от чл. 187 КТ -
"злоупотреба с доверието и уронване доброто име на предприятието”.
Доктринално нарушението по тази разпоредба съставлява съзнателно
отклонение от страна на служителя, от целта на възложената му дейност,
която работодателят желае да постигне чрез изпълнението й, което
отклонение има за резултат или уронване престижа и доброто име на
работодателя, или разпространяване на служебна информация, или нанасяне
на материални щети на работодателя. Касае за специфичен вид нарушение на
трудовата дисциплина, различно от тези, описани в чл. 187, т. 1- 7 КТ, с оглед
на систематичното му място. В съдебната практика тази теоретична
постановка е допълнена в следния смисъл: Злоупотребата с доверието на
работодателя, оказано при възлагане изпълнението на работата за длъжността
по смисъла чл. 187, ал. 1, т. 8, пр. 1 КТ, може да се прояви в различни форми,
чиято обща характеристика е злепоставяне на отношенията на доверие между
работник или служител и работодател. Злоупотреба с доверието на
работодателя е налице, когато работникът или служителят, възползвайки се
от служебното си положение, е извършил преднамерени действия, с нагласа
извличане на имотна облага за себе си или за трето лице. Доброто име на
предприятието е нарушение, с което работодателят е злепоставен от
работника или служителя пред трети лица и това достоверно се отразява или е
възможно да се отрази неблагоприятно на конкурентноспособността,
ефективността и авторитета на предприятието.
За посоченото в заповедта нарушение по чл. 187, т.8 КТ - "злоупотреба с
доверието на работодателя", следва да се има предвид, че личния характер на
трудовото правоотношение по необходимост предполага установяване на
отношения на доверие между работника или служителя и работодателя.
5
Злоупотреба с доверието означава използването на оказаното от работодателя
доверие на работника или служителя за неправомерно извличане на
определена облага за него или за другиго, с което се накърнява доверието на
работодателя. Характерна за това нарушение е неговата субективна страна.
То е съставомерно само когато е извършено умишлено. Неправомерното
извличане на определена изгода от работника или служителя, когато е
извършено по небрежност, на общо основание съставлява нарушение на
трудовата дисциплина, но то не може да се квалифицира като злоупотреба с
доверието.
Доколкото нарушението на трудовата дисциплина е вид правонарушение,
то притежава всички общи негови признаци и в частност, от субективна
страна се характеризира с признака вина на дееца. Ето защо в предмета на
доказване се включва обстоятелството извършено ли е дисциплинарното
нарушение виновно от ищеца (умишлено или непредпазливо). Ответникът,
като носител на преобразуващото право да наложи дисциплинарно наказание,
следва да установи, че законосъобразно е упражнил това свое право. В този
смисъл негова е доказателствената тежест да докаже при условията на пълно,
главно доказване осъществяването на нарушението на трудовата дисциплина
посредством обективните им и субективни признаци. В настоящия случай,
ответникът не проведе доказване, че ищцата е злоупотребила с доверието на
работодателя, не се установи умисъл от страна на ищцата за неправомерно
извличане на определена облага за нея или за другиго, с което да се накърни
доверието на работодателя и поради което не може да се вмени на ищцата
извършване на това дисциплинарно нарушение.
Съдът счита, че работодателят, чиято е доказателствената тежест в
процеса за това, не ангажира годни доказателства в настоящия
граждански процес за установяване на вменените на ищцата с
уволнителната заповед нарушения на трудовата дисциплина. По
настоящото производство доказателства за тези нарушения не бяха
ангажирани от страна на работодателя. Единственото доказателство,
ангажирано от работодателя е във връзка с издадена заповед за
непредоставяне от служителите на достъп до служебния компютър или
на достъп до парола на други лица . Горното обаче не е вменено като
нарушение , извършено от ищцата, тъй като в уволнителната заповед
нито се твърди да е предоставяла неправомерно достъп от своя
компютър на друго лице, нито да е предоставяла паролата си на трети
лица. Относно вменените й с процесната уволнителна заповед
нарушения, не са ангажирани от работодателя по настоящото
производство никакви доказателства.
При така изложените съображения съдът намира, че работодателят не е
упражнил законосъобразно дисциплинарната си власт поради което
заповедта, с която е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на
ищцата следва да бъде отменена,
6
С оглед изхода на спора по главния иск, следва да бъдат уважени и
акцесорните такива – за въстановяване на ищцата на заеманата до
уволнението длъжност при работодателя, както и за обезщетение за
оставането и без работа , респ. за получаваното по-ниско възнаграждение при
друг работодател в резултат от незаконното уволнение. Съдът намира, че
претенцията на ищцата по чл. 225, КТ , изчислена по реда на чл. 162 ГПК
следва да бъде уважена до размер на сумата от 3460,75лева и за исковия
период от 06.07.2021г.- 23.11.2021г. , като за разликата до пълния предявен
размер исковата претенция подлежи на отхвърляне.
С оглед изхода на спора и на осн. чл. 78, ал.1 ГПК ищцата има право на
присъждане на направените по делото разноски, които възлизат на сумата от
800 лева - платено адвокатско възнаграждение. Съразмерно на уважените
искове, на ищцата следва да се присъдят разноски в размер на 648,69лева за
адвокатско възнаграждение. Съдът намира за неоснователно възражението на
ответника за прекомерност на претендираното от ищцата адвокатско
възнаграждение , което съответства на минималните размери по Наредба
1/2004г. с оглед на предявените искове.
Съразмерно на отхвърлената част от исковете , ответникът има право на
разноски в размер на 18,91лева за юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, вр. с чл. 3 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по
сметка на СРС държавна такса върху уважените искове в размер общо на
258,43лева , както и разноски за експертиза ,съразмерно на уважените спрямо
него искове в размер на 162,18 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА УВОЛНЕНИЕТО НА ИЩЦАТА Н. Д. ИВ. С ЕГН
********** , извършено със Заповед № 513з-5041 /18.06.2021 г. на
Директора на СДВР на осн. чл. 330, ал.2,т.6 от КТ за незаконосъобразно и
го ОТМЕНЯ на основание ЧЛ. 344, ал.1, т.1 от КТ .
ВЪЗСТАНОВЯВА Н. Д. ИВ. С ЕГН ********** от гр. София на
заеманата преди уволнението длъжност „системен оператор в 03 група
„Автоматизирани системи за контрол на пътното движение „ на 03
сектор „Административно обслужване“ към отдел „ПП“ при СДВР , на
основание чл. 344, ал.1, т.2 от КТ.
След влизане на решението в сила на Н. Д. ИВ. С ЕГН **********
да се изпрати съобщение за правата й по чл.345 от КТ.
ОСЪЖДА НА ОСН. ЧЛ. 344, АЛ.1, Т.3, ВР. С ЧЛ. 225 КТ „ СДВР
7
„, със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Антим 1“№5 , да
заплати на Н. Д. ИВ. С ЕГН ********** сумата от 3460,75лева ,
представляваща обезщетение за оставането й без работа и за започването на
по-ниско –платена работа в резултат на незаконното уволнение със Заповед
№ 513з-5041 /18.06.2021 г. на Директора на СДВР, за периода от 06.07.21г. до
23.11.2021г. , КАТО за горницата над присъдената сума от 3460,75лева до
пълния предявен размер на претенцията от 4268лева / или за разликата от
807,25лева/ , ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.1 ГПК „СДВР „, със седалище и адрес
на управление гр.София, ул. „Антим 1“№5 , да заплати на Н. Д. ИВ. С ЕГН
********** разноски по делото в размер на 648,69лева за заплатено от
ищцата адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.3 ГПК Н. Д. ИВ. С ЕГН **********
да заплати на „СДВР „, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.
„Антим 1“№5 разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение,
съразмерно на отхвърлената част от иска, в размер на 18,91лева.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.6 ГПК ГПК „СДВР „, със седалище и
адрес на управление гр.София, ул. „Антим 1“№5 , да заплати по сметка на
Софийски районен съд сумата от 258,43 лева, представляваща държавна
такса върху уважените искове, както и 162,18лева- разноски за вещо лице.
РЕШЕНИЕТО подлежи въззивно обжалване пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок , считано от датата на обявяването му-
22.02.2022г.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8