Решение по адм. дело №171/2025 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на А. Г. С. от град Велинград, чрез адвокат В. П., срещу Заповед №8121К-1022 от 12.02.2025 г. на министъра на вътрешните работи.

В жалбата се излагат оплаквания за незаконосъобразност поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на административно производствените правила – отменителни основания по чл. 146, т. 3 и 4 от АПК. Искането е за отмяна на оспорения акт и присъждане на сторените разноски.

Ответникът – министърът на вътрешните работи, чрез главен юрисконсулт Д. Б., в писмено становище и в съдебно заседание излага доводи за неоснователност на жалбата.

Административен съд – Пазарджик, като обсъди събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните, приема за установено следното:

С оспорената Заповед №8121К-1022 от 12.02.2025 г. на министъра на вътрешните работи, на основание чл. 143, ал. 1, т. 3, чл. 158, т. 4 и чл. 164, ал. 1 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР), M3 рег.№ К – 40 от 02.07.2024 г. за утвърждаване на щат на Дирекция „Вътрешна сигурност“ – МВР, изменена с M3 рег. № К – 47 от 12.07.2024 г., във връзка е чл. 8 от Наредба № 8121з-310 от 17.07.2014 г. за преназначаване на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (МВР), Протокол рег. № 7855р – 1542 от 10.02.2025 г. и заявление рег. №7855p – 1542 от 10.02.2025 г. е преназначен комисар А. Г. С. - началник на отдел 03 при Дирекция „Вътрешна сигурност“ – МВР на ръководна длъжност началник на сектор 01 към отдел 07 при Дирекция „Вътрешна сигурност“ – МВР, със специфично наименование на длъжността главен инспектор и посочено основно месечно възнаграждение считано от датата на встъпване в длъжност.

Като причина за преназначаването се посочва влязлото в сила ново щатно разписание на Дирекция „Вътрешна сигурност“ – МВР и подаденото от жалбоподателя заявление за преназначаване.

С административната преписка са представени: Заповед № 8121к-1022 от 12.02.2025 г. на министъра на вътрешните работи с отбелязано връчване на А. С.; Акт за встъпване в длъжност рег. № 7855-1646 от 12.02.2025 г.; Акт за сдаване на длъжност рег. №7855-1643 от 12.02.2025 г.; Протокол рег. № 7855-1642 от 12.02.2025 г. за запознаване със специфична длъжностна характеристика рег. № 7855-7558 от 30.07.2024 г. за длъжността „началник на сектор“ 01 към отдел 07; Специфична длъжностна характеристика рег. № 7855-7558 от 30.07.2024 г. за длъжността „началник на сектор“ 01, 02 към отдел 04, 07 и 08, сектор 01, 02 и 03 към отдел 05 и 06 при Дирекция „Вътрешна сигурност“ – МВР; Протокол рег. № 7855-1542 от 10.02.2025 г. за предлагане на друга длъжност на държавен служител; Списък рег. № 7855-1509 от 10.02.2025 г. на вакантните длъжности за държавни служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР в Дирекция „Вътрешна сигурност“ – МВР към 10.02.2025 г.; Заявление рег. № 7855-1543 от 10.02.2025 г. за преназначаване; Заявление рег. № 9587р-214 от 06.03.2025 г. от А. С.; Заповед рег. № 8121к-3799 от 22.04.2025 г. за преназначаване на А. С. във връзка със заявление рег. № 9587р-214 от 06.03.2025 г. на длъжност началник на сектор 01 „Превенция на корупцията и анализ на корупционния риск" към отдел 07 „Превенция на корупцията"; Акт за встъпване в длъжност рег. № 7855р-5112 от 28.04.2025 г. и акт за сдаване на длъжност рег. № 7855р-5111 от 28.04.2025 г.; Протокол рег. № 7855р-5115 от 28.04.2025 г. за запознаване на А. С. със специфична длъжностна характеристика за длъжността началник на сектор 01 „ПКАКР" при отдел „ПК" при ДВС, ведно с длъжностна характеристика рег. № 7855р-1775 от 17.02.2025 г.;

По делото са представени още: Кадрова справка рег. №7855р-6895 от 12.06.2025 г. на А. С.; Сведение рег. № 7855р-6907 от 12.06.2025 г. от А. В. Ш.; Протокол рег. № 7855р-1698 от 13.02.2025 г. за запознаване с длъжностна характеристика рег. № 7855р-7558 от 30.07.2024 г. за длъжността „началник на сектор" 02, 02 към отдел 04, 07 и 08, сектор 01, 02 и 03 към отдел 05 и 06 при Дирекция „Вътрешна сигурност“ - МВР; Длъжностна характеристика рег. № 7855р-7558 от 30.07.2024 г. за длъжността „началник на сектор“ 02, 02 към отдел 04, 07 и 08, сектор 01, 02 и 03 към отдел 05 и 06 при дирекция „Вътрешна сигурност“ - МВР; Пълна справка от ЦАИСД относно датата и часа на регистрирането и движението на заповед рег. № 8121 к-960 от 10.02.2025 г. на министъра на вътрешните работи;

За изясняване на обстоятелствата по делото е допусната съдебно-икономическа (кадрова) експертиза, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена, неоспорена от страните .

При така установеното от фактическа страна и във връзка с правомощията си по чл. 168 АПК, Административен съд - Пазарджик обуславя следните правни изводи:

Жалбата е допустима като подадена в законоустановения 14-дневен срок за оспорване, от активно легитимирано лице и при наличие на правен интерес от търсената защита, поради което е допустима, а разгледана по същество – основателна по следните съображения:

Съгласно чл. 158 от ЗМВР, министърът на вътрешните работи упражнява функциите на орган по назначаването и преназначаването на държавните служители във ведомството, поради което следва да се приеме, че заповедта е издадена от компетентен административен орган. Спазени са изискванията за форма и съдържание на административния акт, но при издаването му са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, нарушен е материалния закон и е налице противоречие с целта на закона - отменителни основания по чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК.

Оспорената заповед е издадена на основание чл. 143, ал. 1, т. 3, чл. 158, т. 4 и чл. 164, ал. 1 от ЗМВР, M3 рег.№ К – 40 от 02.07.2024 г. за утвърждаване на щат на Дирекция „Вътрешна сигурност“ – МВР, изменена с M3 рег. № К – 47 от 12.07.2024 г., във връзка е чл. 8 от Наредба № 8121з-310 от 17.07.2014 г. за преназначаване на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (МВР), Протокол рег. № 7855р – 1542 от 10.02.2025 г. и заявление рег. №7855p – 1542 от 10.02.2025 г.

Съгласно чл. 164, ал. 1 от ЗМВР държавният служител може да бъде преназначен по негово искане на друга не по-висока длъжност. Като правно основание в оспорената заповед се сочи именно тази разпоредба. Същевременно се прави препращане към Протокол рег. № 7855р – 1542 от 10.02.2025 г. за предлагане на друга длъжност на държавен служител, съставен на основание чл. 7, ал. 1 от Наредба № 8121з – 310 от 17.07.2014 г. за преназначаване на държавните служители в МВР и влязла в сила заповед за утвърждаване на щат в Дирекция „Вътрешна сигурност“ на МВР. Според твърденията на ответника, след завръщането на А. Г. С. на работа, след продължително боледуване, е настъпила промяна в щатното разписание и на него са му предложени всички вакантни длъжности към момента.

Съдът намира, че няма единство между правни и фактически основания в оспорената заповед, тъй като от събраните по делото доказателства се установява, че не е налице хипотезата на чл. 164, ал. 1 от ЗМВР - преназначаване по искане на служителя. Макар формално да има заявление в тази насока, искането в него е направено при липса на пълната информация за наличните вакантни длъжности. От доказателствата по делото и заключението на вещото лице се установява, че списъкът с вакантни длъжности, който му е представен не е пълен. Освен това, в заповедта като правно основание се сочи чл. 8 от Наредба № 8121з – 310 от 17.07.2014 г. за преназначаване на държавните служители в МВР, но всъщност е проведена процедура по чл. 7, ал. 1, т. 1 от същата, отнасяща се за случаите при съкращаване на длъжността. В тази насока, е основателно възражението за смесването на две различни процедури.

Възможността за преназначаване на държавен служител по предложение на съответния ръководител е регламентирана в чл. 164, ал. 2 и ал. 3 от ЗМВР, като в случая е приложима хипотезата на чл. 164, ал. 2 от ЗМВР. Съгласно посочената разпоредба, по предложение на съответния ръководител, държавният служител може да бъде преназначен с негово съгласие на друга длъжност в рамките на съответния вид длъжност. Условията и редът за преназначаване са регламентирани в Наредба № 8121з – 310 от 17.07.2014 г. за преназначаване на държавните служители в МВР. Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредбата, условие за преназначаване на друга длъжност е заеманата до момента длъжност да бъде съкратена. В ЗМВР не съществува определение за „съкращаване на длъжност“, поради което и на основание чл. 46, ал. 2 от Закона за нормативните актове следва да се използва утвърдения смисъл на това понятие по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл относно държавните служители. Съкращаване на длъжност е налице, когато длъжността, заемана от служителя, като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания, престане да съществува или ако е запазена, но е намален броя на служителите, на които е възложено нейното изпълнение.

От събраните по делото доказателства и заключението на вещото лице става ясно, че длъжността, която жалбоподателят е заемал до преназначаването му е била свободна, но това не е било доведено до неговото знание. Освен това, въпреки становището на ответника, не става ясно защо преназначаването е трябвало да се извърши с процесната заповед на министъра, която е от 10.02.2025 г., след като вече е било известно, че има утвърдено ново щатно разписание, (Заповед Рег.№ RB202004-001/К-8 от 15.01.2025 г.) което влиза в сила от 15.02.2025 г. и в него фигурира заеманата до момента длъжност от жалбоподателя. В тази насока, нито в заповедта, нито преписката има изложени мотиви оправдаващи преназначаването на служителя на другия край на страната, при положение, че само след три дни от издаването й е можело да заеме същата длъжност, която е заемал дотогава.

С оглед изложеното съдът приема, че оспорената заповед е издадена при упражняване правомощията на министъра по недобросъвестен и несправедлив начин, с който са засегнати права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта. В случая чрез свободния избор на органа не се преследва най-доброто функциониране на съответните звена, тоест на целта, заложена от законодателя, а на други цели, за което свидетелства хронологията на събитията.

Създаденото привидно впечатление, че е премахната длъжността, заемана от жалбоподателя сочи, със заповедта за преназначаването му преследваната цел от органа е насочена към цел различна от тази за оптимизиране на работата на съответната структура. Налице е пример за превратно упражняване на власт, защото в случая чрез свободния избор на органа не се преследва най-доброто функциониране на съответните звена, тоест на целта на закона, а на други цели. Изложеното до тук сочи, че оспорената заповед е издадена в противоречие с целта на закона и в нарушение на принципа по чл. 6, ал. 1 АПК, който задължава административният орган да упражнява правомощията си добросъвестно и в съответствие с преследваната от закона цел, което е самостоятелно основание за отмяната й по чл. 146, т. 5 АПК.

Действително, реорганизацията и вътрешното преструктуриране е в рамките на оперативната самостоятелност на органа по назначаването и съответно не подлежи на контрол за законосъобразност. Упражняването на правомощията обаче, следва да е добросъвестно и разумно, подчинено на легитимни цели, каквито са постигане на ефективно и ефикасно функциониране на администрацията посредством оптимизиране на дейността й.

Проверката за законосъобразност на административния акт, дори и издаденият по целесъобразност, освен преценка дали органът не е нарушил съответните законови правила, включва задължително и отговор на въпроса дали органът не е упражнил превратно предоставените му по закон правомощия, в резултат на което взетото от него решение да противоречи на целта на закона.

Предвид изложено съдът намира, че оспорената заповед на министъра на вътрешните работи е незаконосъобразна и като такава, следва да бъде отменена.

С оглед изхода на делото е основателно своевременно предявеното искане за присъждане на разноски, възлизащи на сумата от общо 1 310 лева, съобразно приложения списък по чл. 80 от ГПК, от която 1 000 лева за адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие от 12.02.2025 г., 10 лева държавна такса и 300 лева депозит за вещо лице. На основание, чл. 143, ал. 1 от АПК разноските следва да бъдат заплатени от Министерството на вътрешните работи.

Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Заповед №8121К-1022 от 12.02.2025 г. на министъра на вътрешните работи,

ОСЪЖДА Министерството на вътрешните работи да заплати на А. Г. С. сумата от 1 310 (хиляда триста и десет) лева, представляваща разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, пред Върховния административен съд на Република България.