М О Т И В И
към ПРИСЪДА № 17 от 28.07.2020 година
по НОХД № 401/2020 година на
Районен съд – Свиленград
С
Обвинителен акт (ОА) по Бързо производство (БП) № 110/2020 година по описа на ГПУ
– Свиленград, преписка с вх.№ 977/2020 година по описа на Районна прокуратура –
Свиленград, Стефка Стоянова – Прокурор при Районна прокуратура – Свиленград повдига
обвинение на Х.З.А., роден на *** ***, Република Ирак, иракски гражданин, кюрд, живущ ***, Република Ирак, понастоящем в СДВНЧ – Любимец, женен, с основно образование, неосъждан, ЗА
ВИНОВЕН в това че на 19.07.2020 година през ГКПП „Капитан Андреево” - шосе, област Хасково, влязъл през границата
на страната от Република Турция
в Република България без разрешение на надлежните органи
на властта - престъпление по чл. 279, ал. 1 от НК.
В съдебно заседание подсъдимият Х.З.А. и служебния му защитник – адвокат С.Ш., заявяват, че признават изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на ОА, като дават
съгласието си в хода на съдебното
следствие да не се събират
доказателства за тези факти. Молят за прилагане на разпоредбата на ал. 5 на чл. 279 от НК, т.е.
на подсъдимия да не бъде наложено наказание.
Участващият по делото Прокурор Стефка
Стоянова поддържа обвинението, така както е предявено с ОА. Изразява
становище същото да е безспорно доказано от обективна и субективна страна, при
изцяло потвърдена фактическата обстановка от събраните доказателства в хода на
процеса, както и установени съставомерните – обективен и субективен признаци на вмененото
престъпление по възведената правна квалификация, така също и неговото
извършване и авторството му в лицето на подсъдимия. Поради това, Прокурорът
пледира за признаването му за виновен и осъждането му, като му бъдат наложени
предвидените в чл. 279, ал. 1 от НК от НК наказания, които да се
индивидуализират при условията на чл. 54 от НК, с редукцията, предвидена в чл.
58а от НК и при приложение на института на условното осъждане по отношение на
наказанието „Лишаване от свобода”, което да бъде в размер на около 9 месеца (преди
редукцията) и наказание „Глоба” в размер около 200 лв. Предлага разноските за
превод да останат за сметка на съответния орган.
Производството в съдебната
си фаза протече по реда на диференцираната
процедура на глава ХХVІІ от НПК – съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК, при
изрично изразено съгласие от подсъдимия и неговия защитник в открито съдебно
заседание, след разпоредено от Съда предварително изслушване на страните на
основание чл. 370, ал. 1 от НПК. Поради
това разглеждането на делото, по посочения особен процесуален ред се явява
процесуално допустимо, с оглед наличие на предпоставките по чл. 370 от НПК и
изрично изразено съгласие от привлечения подсъдим, като същото и Съдът е
уважил, след изслушването на страните, постановявайки нарочен съдебен акт за
провеждане на съкратено съдебно следствие във фактически състав на цялостно
признание на фактите от обстоятелствената част от ОА, без да събират
доказателства тях. Т.е. на основание чл. 372,
ал. 4, вр.чл. 371, т. 2 от НПК, Съдът, след като взе
предвид, че самопризнанията на
подсъдимия Х.З.А. се подкрепят от събраните в БП доказателства, с Определение обяви, че ще ползва
самопризнанията, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на ОА.
Съдът, обвързан от процесуалната норма на чл. 373, ал. 3 от НПК, обсъждайки
направеното от подсъдимия индивидуално самопризнание
в хипотезата на чл. 372, ал. 4, вр.чл. 371, т. 2 от НПК - пълно признание
на всички факти от обстоятелствената
част на ОА, приема
за установено от фактическа страна,
следното, така както и се твърди в същия:
Видно от приложената актуална Справка за съдимост с рег.№ 788 от 20.07.2020 година, издадена от Централното бюро за съдимост при
Министерството на правосъдието – София чрез Бюро за съдимост при Районен съд -
Свиленград, подсъдимият не е осъждан.
Видно от приложената
в кориците на БП Декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние подсъдимият няма доходи и не притежава моторни превозни средства (МПС)
и недвижими имоти, има съпруга и четири ненавършили
пълнолетие деца – трима сина и една дъщеря.
Както вече бе посочено подсъдимият
живее в град Захо, Република Ирак, но съпругата му и децата им живеят във Федерална Република Германия, поради което иска
да напусне страната си и да
отиде да заживее при тях, но няма легални документи за пътуване.
В средата на
месец юли 2020 година пристига по незаконен начин в град Истанбул, Република Турция, надявайки се да намери
каналджии, които да му помогнат
да стигне до Германия. В град Истанбул в кафене се запознава с кюрд,
който му обещава срещу заплащане да организира нелегалното
му превеждане през граница. Парите,
които иска кюрдът, Х.З.А. трябва да плати, след
като успее да стигне в Германия.
След това каналджията-кюрд настанява А. в апартамент, като му казва да чака,
докато осигури превоза му.
След няколко дни – на 18.07.2020 година кюрдът отива и заявява на Х.З.А.,
че е намерил автомобил за нелегалното
му пътуване и двамата се упътват към уговореното място. Вървят около 20 минути и стигат
до място, където чакат и други чужди
граждани, които също като А. нямат документи за пътуване и чакат да бъдат
преведени нелегално през държавната граница. Подсъдимият не познава нито един
от тях.
Около 20.30 часа същия ден
всички чужденци, включително и Х.А., са качени от
каналджии в микробус, с който пътуват около 3 часа.
След това автомобилът спира, подсъдимият и другите пътници са свалени от него и качени в лек автомобил, който пътува около
15 минути, след което в тъмната част на денонощието,
спира край главен
път, намиращ се във
вътрешността на Турция. Там пристигат два микробуса.
Водачът на първия спрял микробус
с марка „Мерцедес”, модел „Спринтер” с държавен регистрационен № СВ 29 89 КА, отваря една
от вратите на автомобила и кани с жест трима
от групата, между които
и А. и те влизат в купето
на автомобила. А. не познава другите
две лица, с които се качва в МПС - момче и момиче, които също като
него са чужденци.
След това непознатият за А. шофьор на микробуса
посочва
на него и другите две лица, начина, по
който да се укрият в автомобила,
а именно в допълнително обособено място – тайник, намиращ се зад задните
седалки и багажното помещение, и те се настаняват
в него. След което микробусът потегля.
Около 04.30 часа на 19.07.2020 година микробусът пристига на ГКПП „Капитан Андреево” - шосе, област Хасково, на платно „Влизащи
от Република Турция леки
автомобили и автобуси”. Митническият служител - свидетелят П.Г.П., пристъпва към осъществяване на митническа проверка на багажа, намиращ
се в процесния микробус, като разпорежда целия багаж от автомобила да се разтовари, което е сторено. След направена
обстойна проверка на автомобила, купето и багажното му отделение, П. установява
укритите в специално изградения тайник трима чужди
граждани, включително Х.А..
Разпитан в хода на БП подсъдимият подробно описва механизма на извършване на деянието. Признава се за виновен. В съдебно заседание се признава за
виновен като заявява, че съжалява за стореното и че се принудил на тази
постъпка, за да бъде със семейството си.
Събирането и проверката на доказателствените
средства се извърши по реда и при условията на чл. 371, т. 2, вр.чл. 373, ал. 3 от НПК. Изведената въз основа на тях
фактическа обстановка, която Съдът изложи, е безспорно и несъмнено
установена, за което се цениха направеното в съдебно заседание
самопризнание от подсъдимия, подкрепено от
приложените към БП и приобщени по надлежния ред - чл. 283, вр.чл.
373 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства, както и гласните
доказателства – свидетелски показания. Писмените доказателствени
източници, ценени от Съда, включват: Декларация за семейно и материално положение
и имотно състояние, Справка за съдимост и т.н. Кръгът на гласните
доказателства, обхваща показанията на свидетелите, разпитани
в хода на БП, а именно: П.Г.П. и А.Д.С., всички те материализирани в
съответни Протоколи за разпит на свидетели. Същите Съдът кредитира изцяло с
доверие, поради липсата на противоречия в тях, систематиката им, корелацията и
взаимното им допълване, подкрепени и от данните, съдържими се в писмените
доказателствени източници, така и с оглед начина на формирането им. Описаната
фактическа обстановка относно времето, мястото, механизмът на изпълнителното
деяние, както и неговото авторство са доказани пряко от направеното
самопризнание на подсъдимия по чл. 371, т. 2
от НПК, което се подкрепя от доказателствата, събрани на БП и надлежно приобщени към делото по реда на чл.
283 от НПК, а именно: показанията на свидетелите, Справка за съдимост и т.н.
Обясненията
на подсъдимия също се възприеха от Съда за достоверни, тъй като кореспондират и
се подкрепят от останалите доказателства и доказателствени средства от БП
- кредитирани, поради което липсват основания изложеното от тях в качество
на обвиняем да се счита обективно невярно.
Доказателствата,
приобщени по делото, включително и гласните, са събрани по съответния ред,
условия и в съответната форма. Същите са безпротиворечиви,
логични, взаимно кореспондиращи и допълващи се, поради което Съдът
ги кредитира изцяло. Липсват противоречия, които да налагат, обсъждането им от Съда,
извън вече изложения аргумент за безпротиворечивостта
им. Поради изложеното и Съдът прие, че направеното от страна на подсъдимия
признание относно всички релевантни факти по обвинението, кореспондира и се
подкрепя от събраните безпротиворечиви доказателства,
като на основание императивните разпоредби на чл. 373, ал. 2 и ал. 3 от НПК,
ползва тези самопризнания за изграждането на фактически и правни изводи при постановяване
на Присъдата.
При така изяснената
фактическа обстановка и установените факти,
изведени в хипотезата на чл. 373, ал. 3 от НПК, Съдебният състав достигна до единствено възможния и несъмнен извод, че с
действията си подсъдимият Х.З.А. е осъществил състава на
престъплението чл. 279, ал. 1 от НК.
Както вече бе посочено съвкупната преценка на
установените по делото факти, изведени въз основа на анализа на събраните
доказателства по делото, обосновава категорично правно съждение, да е доказано
извършването на престъплението, предмет на обвинението и неговото авторство. С
деянието си подсъдимият Х.З.А. е осъществил, както от обективна,
така и от субективна страна, престъпния
състав по чл. 279, ал. 1 от НК.
От обективна страна – на 19.07.2020 година на ГКПП „Капитан Андреево” – шосе, област Хасково, Х.З.А. влязъл през границата
на страната от Република Турция
в Република България, без разрешение на надлежните органи
на властта.
От субективна страна инкриминираното
деяние е
извършено
виновно, при пряк умисъл. Тъй като подсъдимият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е неговите последици и от волева страна е целял тяхното
настъпване. Действал е с ясното
съзнание, че пресича
държавната границата
на Република България, без разрешение
на надлежните органи на властта,
но въпреки това е предприел това рисковато преминаване като е целял
именно това. Още при подготовката
на своето пътуване с цел преминаване на границата подсъдимият е предвиждал, че
с извършването на това действие се нарушава граничния режим за движение на лица
между държавите, но въпреки ясно формираната представа е пристъпил към
осъществяване на преминаването, като е искал настъпването на последиците от
това – нелегално влизане на територията на Република България.
Подсъдимият Х.З.А. е роден на *** ***, Република
Ирак. Иракски гражданин е от кюрдски произход. Живее
в град Захо, кв.„Саба Несан”,
Република Ирак, а понастоящем се намира в СДВНЧ –
Любимец. Женен е и има четири ненавършили пълнолетие деца. С основно образование е. Не е осъждан. Не работи.
При определяне вида и размера на наказанията,
Съдът се съобрази с двата основни принципа на наказателноправната ни система, а
именно принципът на законоустановеност и принципът на
индивидуализация на наложеното наказание.
Съгласно първият принцип на
наказателноправната ни система за извършеното от подсъдимия
престъпление в специалния текст на чл. 279, ал. 1 от НК се предвиждат
наказание „Лишаване от свобода” за срок до 5 години и наказание „Глоба” в размер от 100 лв. до 300 лв. Съставът на престъплението няма специален минимум, което позволява замяната
на наказанието „Лишаване от свобода” с друго наказание.
При индивидуализацията и конкретизацията на наказателната отговорност на подсъдимия, Съдът взе предвид като смекчаващи
вината обстоятелства чистото
съдебно минало, младата възраст, добросъвестното процесуално поведение на подсъдимия във фазата на БП и на съдебната фаза и факта, че с обясненията
си съдейства за разкриване на
обективната истина;
а като отегчаващи
вината обстоятелства се отчетоха грубото незачитане
на законите на страната ни и правилата за преминаване през държавната граница,
явяваща се в случая и външна граница на Европейския съюз (ЕС) и липсата на
морално-волеви задръжки.
Обществената опасност на дееца не е завишена предвид изложеното по–горе, за
разлика от обществената опасност на деянието, която е завишена предвид
зачестилите в последно време случаи на подобни нарушения на държавната граница
на Република България, която е и външна граница на ЕС и трябва много по–зорко и
внимателно да се съблюдава за сигурността й, включително и по медицински
причини – данни за наличие на „коронавирус” в
Република Турция. За да прецени, че е налице завишената обществена опасност на
деянието Съдът отчете завишеното обществено недоволство и критика към подобни
престъпления предвид граничния район, на територията на който се намира Районен
съд – Свиленград и непоносимостта на обществото и гражданите на пограничния
район към подобни деяния.
Делото протече по реда на
съкратеното съдебно следствие и следователно наказанието „Лишаване от свобода” следва да се определи по чл. 58а, ал. 1 от НК –
най-напред по общите правила и след това да се намали с една
трета. Така изброените по-горе смекчаващи отговорността обстоятелства обаче не са
многобройни, нито пък някое от
тях е изключително, нито най–лекото предвидено в
закона наказание би се оказало несъразмерно тежко, за да обоснове приложението
на чл. 55, ал. 1, т. 2, б.„б” от НК.
С оглед на гореизложеното и съгласно
разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК, Съдът постанови Присъдата си при уравновесяване на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства и при
незавишена обществена опасност на дееца и завишена такава на деянието като
призна подсъдимия за виновен по обвинението и му наложи справедливи наказания
при условията на чл. 54, ал. 1 от НК, а именно „Лишаване от свобода” за срок от
9 месеца и наказание „Глоба” в размер на 150 лв., като на основание чл. 58а,
ал. 1 от НК намали наказанието „Лишаване от свобода” с една трета.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК наказанието „Лишаване от свобода” не
следва да се изтърпи ефективно, тъй като наложеното наказание „Лишаване от
свобода” е до 3 години, подсъдимият не е осъждан и за поправянето му не е
наложително да се изтърпи наказанието ефективно. Изпълнението на наказанието е
отложено за срок от 3 години – минималният размер, установен от закона, съобразен с конкретния размер на
наложеното наказание „Лишаване от свобода”. Началото на изпитателния срок е
датата на влизане в сила на настоящата Присъда.
По отношение размера на наложеното на подсъдимия наказание „Глоба” - определен е малко над минималния, посочен в
чл. 279, ал. 1 от НК, тъй като Съдът отчита обстоятелството, че към настоящия
момент – датата на съдебното заседание пред първата инстанция няма доходи, както
и че не притежава МПС-та и недвижими имоти и държи издръжка на четири
непълнолетни деца. По принцип наложеният размер на наказанието „Глоба” не е непосилен
дори за лице с ограничени материални възможности. Един подобен размер не би
затруднил подсъдимия с оглед трудоспособната възраст, в която се намира и
липсата на доказателства в кориците на делото за наличие на здравословни или
други проблеми, както и предвид факта, че не е плащал адвокатско възнаграждение
за предоставените му правни услуги, тъй като му е назначен служебен защитник в
лицето на адвокат С.Ш.. От друга страна подсъдимият лесно би могъл да си намери
работа с оглед заплащане на така наложеното наказание „Глоба”, тъй като към
момента както в България, така и в другите страни от ЕС, а и в Република Турция,
има множество свободни работни места, т.е. има недостиг на работна ръка в
областта на туризма и селското стопанство (предвид факта, че започна летния
сезон, макар и не толкова активен и селскостопанската година е в разгара си),
както и в много други области. Възможност за ненагане
на посоченото наказание не съществува при приложението на чл. 54 от НК.
Индивидуализирани
така по вид и размер, наложените на подсъдимия наказания, в съвкупността си и
при приложението на института на условното осъждане, Съдът прецени за
необходими, достатъчни и справедливи. Т.е. така
индивидуализираните наказания ще въздействат в достатъчна степен върху
личността на подсъдимия като предизвикат положителни промени в съзнанието и го
мотивират към правомерно поведение в бъдеще, без с тези по-малки по размер
наказания да се намалява ефективността на наказателната репресия, съответна на
целите на индивидуалната превенция, предвидени в чл. 36 от НК и преди всичко
с оглед поправянето и превъзпитанието на подсъдимия. В
случая наказанията биха допринесли със своята неизбежност, а не толкова със
строгостта си, като с тях подсъдимият ще бъде предупреден, че подобно поведение
не може да бъде толерирано, а само наказвано, едновременно с което ще даде
възможност той да преосмисли напълно извършеното. Съдът се надява с това да се
повиши чувството му за отговорност, за да не допуска занапред подобно
престъпления на законовия ред. От друга страна определените при
горепосочените съображения наказания на подсъдимия, Съдът намира
за една адекватна на извършеното престъпление наказателната
репресия и необходима за постигане на предвидените в чл. 36 от НК цели и
на генералната превенция, а именно - да се въздействува възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото.
Що се касае до твърдяната от защитата на подсъдимия
теза, че същият търси закрила в България,
настоящият състав на Съда намира същата за необоснована и
несъстоятелна. Вярно е заявеното от адвокат Ш., че българската държава има
задължението да осигурява подслон за лица, преследвани заради своите произход,
религия или убеждения, но тази помощ трябва да бъде поискана по съответния ред.
За това обаче, че подсъдимият е искал и възнамерявал именно в България да
потърси съответна закрила и убежишще, отсътват каквито и да са доказателства,
освен твърдения, които не се покриват с поведението и действията на подсъдимия
до настоящия момент. В този смисъл следва да се отбележи следното – подсъдимият
видно от доказателствения материал нито
непосредствено преди пристигане в страната ни, нито по рано е имал мотивацията
и решението да остане в България и да иска сътветната закрила,
тъй като от разпита му става ясно, че не е знаел на къде пътува. При
проведената беседа с полицейския служител А.С., подсъдимият не е изразил по
никакъв начин желание и намерение
поради преследване и страх за живота си да поиска закрила от българската държава. Напротив
заявява, че иска да отиде в Германия, където се намира семейството му – деца и
съпруга. Чак пред Разследващия полицай заявява, че
търси закрила от българската държана, което става след срещата му със защитника. Отделно
от това след като на турска територия подсъдимият се е качил на микробуса, той
се е скрил в специално пригоден тайник, намиращ се зад задните седалки и
багажното помещение на МПС. При пристигането си на територията на Република
България и откриването му от българските власти (служител на Агенция „Митници”),
подсъдимият не е заявил, че това е желаната от него дестинация и от тази
държава иска закрила. С действията си той не е показал еднозначно, че иска
закрила от Република България. В Турция той не е поискал закрила, като в същото
време дори не се намеква за каквато и да е заплаха
спрямо него било за здравето му, било за живота му в Турция. Няма обективни данни по делото, че е налична заплаха, преследване и застрашаване
непосредствено на живота му в родината му (изявлението
му, че се страхува за живота си не е достатъчно). Не се
споменава и конкретна терористична организация, която да има за прицел именно
подсъдимия, за който единственият изход е да бъдат нарушени законите на друга
държава и да влезе без разрешение на надлежните органи на властта. Дори в съдебно
заседание подсъдимият заявява, че иска да подаде
Молба за закрила, т.е. до този момент все още не е подал такава Молба. Това,
заедно с факта, че подсъдимият е ангажирал каналджия да го прекара през
границата, а не са е явил самостоятелно на границата да заяви желанието си за
закрила от Република България оборва твърденията на защитата. Всички посочени
действия: намирането на каналджия, укриването в тайник на микробус и след
пристигане в Република България не е афиширал веднага желанието си за
закрила,
обстоятелството, че към момента на съдебното заседание подсъдимият все още е с
намерение да подаде Молба за закрила, означава само това, че
той е искал да премине през Република България и да се озове в друга държава, а
именно Германия. Обстоятелството, че бил изолиран (под
карантина) в СДВНЧ - Любимец, не променя горните изводи на Съда, тъй като
вече с напредване на технологиите всякакви документи могат да се депозират пред
съответната институция по електронен път, а подсъдимият явно има мобилен
телефон видно от Протокола му за личен обиск и от друга страна
подсъдимият е имал достатъчно време да разговаря с адвоката си при провеждането
на процесуални действия с него в присъствието на защитника му. Както вече бе
посочено, той се е укрил и само бдителността на митническия служител е довела
до изваждането му на показ и залавянето му. След откриването му,
както вече бе посочено по-горе в настоящото изложение, той е следвало да
афишира, че е влезнал в държава, от която иска закрила. След като не е извършил
това, той си остава човек, нарушил разпоредбите за преминаване през границите
на Република България. Важното е,
че нищо не говори по делото, че подсъдимият е пристигнал именно в нашата страна
и иска закрила и убежище именно в страната ни. Отделно от
това е налице противоречие в данните в кориците на делото при кого желае да
отиде подсъдимият, тъй като в Декларацията за семейно и материално положение и
имотно състояние е посочено че има трима сина и една дъщеря; а в другите документи, включително пред настоящия Съдебен състав
сочи, че желае да отида при четирите си дъщери. При тези доказателства,
визираната линия на поведение от защитата не може да обоснове извод относно
приложението на чл. 279, ал. 5 от НК. Същинска проява на добре обмислена
защитна теза са обясненията на подсъдимия по време на съдебното следствие, не
случайно инициирано по съкратената процедура по глава ХХVІІ, чл. 371, т. 2 от НПК. Това е така, тъй като тези обяснения се открояват с особен дефицит на
убедителност, която е важен и ключов критерий за
обективност и достоверност. Настоящият състав, счита че се касае за защитна
версия от страна на подсъдимия, която не почива на никакви доказателства. Този
състав на Съда намира, че по този начин подсъдимият на практика не е заявил
обстоятелствата по чл. 1, б. „А”, т. 2 от Конвенцията за статута на бежанците
от 28.07.1951 година (Женевската конвенция), в сила за Република
България от 10.08.1993 година, обн., ДВ, брой 88 от 15.10.1993 година, вр.чл. 1, т. 2 от Ню Йоркския протокол от 1967 година към
нея, също ратифициран от страната ни, залегнали и в Закона за убежището и
бежанците (ЗУБ), представляващи по същността си основание за предоставяне на
закрила, а с изложеното пред свидетеля С. на БП предвид длъжностното му
качество, подсъдимият не е
изпълнил и задължението си по чл. 31 от Конвенцията, реципирано в чл. 4, ал. 5 от ЗУБ и чл. 279, ал. 5 от НК. В този ред на
мисли не може да става въпрос за маловажност на случая, тъй като това е
стандартен случай на незаконно преминаване през границата на страната.
Относно разноските:
На основание чл.
189, ал. 2 от НПК разноските за преводач в размер на 120 лв. на БП остават за
сметка на съответния орган, а разноските за преводач в размер на 20 лв. в съдебната фаза остават за сметка на Съда,
т.е. остават за сметка на органите, които са ги направили и така както са били
сторени.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подсъдимият следва да бъде осъден да
заплати направените по делото разноски за пътни на преводача, както и държавна
такса в размер на 5 лв. в случай на
служебно издаване на Изпълнителен лист.
Мотивиран от гореизложеното
Съдът постанови Присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
(Кремена Стамболиева)