Р Е Ш Е Н И Е
№ 2266/9.12.2020г.
Град Пловдив, 09.12.2020 година
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, VІ състав, в открито заседание на единадесети ноември две
хиляди и двадесета година, в състав:
Административен съдия: Анелия
Харитева
при секретар
Севдалина Дункова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 618 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на „Захарен комбинат – Пловдив“
АД против предписание с изх.№ КД-01-5 от 27.02.2020 г. на директора на БДИБР, с
което на дружеството е предписано да преустанови водовземането от подземни води
от ползвания тръбен кладенец до издаването на разрешително за водовземане от
подземни води съгласно чл.44, ал.1 ЗВ и да предостави информация в БДИБР за
статута на водовземните съоръжения – тръбни кладенци, посочени в разрешително
за ползване на подземни води № 28 от 27.07.1998 г., издадено от МОСВ, и
намиращи се на обекта: експлоатационни, консервирани или ликвидирани.
Според дружеството-жалбоподател оспореното предписание
е немотивирано. Към датата на неговото издаване не е изтекъл срокът по § 41,
ал.1 ПЗР ЗИД ЗООС. Иска се отмяна на оспореното предписание и присъждане на направените
съдебни разноски.
Ответникът чрез процесуалния си представител оспорва
жалбата и моли тя да се остави без уважение. Прави възражение за недопустимост
на жалбата.
Съдът намира, че жалбата е подадена от лице с правен
интерес, адресат на предписанието, и в 14-дневения срок от съобщаването на
предписанието. Съгласно определение № 12439 от 08.10.2020 г., постановено по
адм. дело № 6875/2020 г. на ВАС, ІІІ о., самото предписание представлява
индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол. Изложеното
налага извод, че жалбата е допустима, но разгледана по същество е неоснователна
поради следните съображения:
Оспореното предписание е издадено по повод проверки,
извършени на територията на комбината на дружеството в град Пловдив, бул.
„България” № 117, във връзка с нерегламентирано водовземане от подземни води,
за които проверки са съставени констативни протоколи № ПВ1-273 от 17.12.2018 г.
и № ПВ3-9 от 24.01.2020 г. Констатациите от констативния протокол от 17.12.2018
г. са послужили като основание за издаване на две наказателни постановления №№
22 и 23 от 07.02.2019 г., без данни за тяхното влизане в сила, с които на
дружеството са наложени имуществени санкции за нарушение на чл.44, ал.1 ЗВ. А
въз основа на констатациите от констативния протокол от 24.01.2020 г. са съставени
актове за установяване на административни нарушения №№ 20 и 21 от 05.02.2020 г.
затова, че в нарушение на чл.44, ал.1 ЗВ дружеството осъществява водовземане от
подземни води чрез два тръбни кладенеца (основен и резервен) и водата се
използва за водоснабдяване на обект „Захарен комбинат” без основание и без
разрешително, издадено в съответствие със ЗВ.
На 27.02.2020 г. е издадено оспореното предписание с
изх.№ КД-01-5 от 27.02.2020 г. – предмет на настоящото съдебно производство, с
което на дружеството е предписано в 3-дневен срок да преустанови водовземането
от подземни води от ползвания тръбен кладенец до издаването на разрешително за
водовземане от подземни води съгласно чл.44, ал.1 ЗВ и в 7-дневен срок да
предостави информация в БДИБР за статута на водовземните съоръжения – тръбни
кладенци, посочени в разрешително за ползване на подземни води № 28 от 27.07.1998
г., издадено от МОСВ, и намиращи се на обекта: експлоатационни, консервирани
или ликвидирани.
Представеното в хода на съдебното производство
заявление от 18.03.2020 г. за издаване на разрешително за водовземане от
подземни води чрез съществуващи водовземни съоръжения няма правно значение за
законосъобразността на оспореното предписание, но от друга страна, представлява
признание на факта, че към датата на последната проверка – 24.01.2020 г. – и
към датата на издаване на предписанието – 27.02.2020 г. – дружеството не е
притежавало разрешително за водовземане от подземни води.
При тези факти съдът намира, че оспореното предписание
е законосъобразно и не са налице основания за неговата отмяна.
Съгласно чл.11, т.3 ЗВ подземните води, с изключение
на минералните, независимо от това дали се намират под държавна, общинска или
частна собственост, са публична държавна собственост. Следователно при
водовземане от подземни води се използва публична държавна собственост.
Съгласно чл.44, ал.1 ЗВ разрешително за водовземане се
изисква във всички случаи освен в три конкретни хипотези, изчерпателно посочени
в закона, в които изключения не попада настоящия случай. Следователно, за да
осъществява водовземане от подземни води, които са публична държавна
собственост, дружеството-жалбоподател трябва да притежава разрешително, каквото
то не притежава и този факт е безспорен установен, както чрез констативните
протоколи, обективиращи резултатите от направените проверки в комбината, така и
от подаденото на 18.03.2020 г. от дружеството-жалбоподател заявление за
издаване на разрешително.
Доколкото ползването на води без необходимото за това
основание представлява административно нарушение по чл.200, ал.1, т.1 ЗВ, директорът
на басейновата дирекция притежава винаги правомощие да разпореди
преустановяване на водовземането, защото съгласно чл.188, ал.1 ЗВ именно той
контролира състоянието и правилната експлоатация на водовземните съоръжения
(т.3), изпълнението на условията на издадените разрешителни (т.4) и
изпълнението на задълженията за плащане на таксите по чл.194 ЗВ (т.9).
В този смисъл направеното възражение за немотивираност
на предписанието е напълно неоснователно и некореспондиращо със събраните
доказателства, доколкото установеното административно нарушение по чл.200, ал.1,
т.1 ЗВ представлява достатъчно основание, за да бъде задължено
дружеството-жалбоподател да преустанови водовземането от подземни води,
публична държавна собственост, което се осъществява без необходимото
разрешително и без да се заплащат дължимите такси.
С оглед притежаваните правомощия от
директора на басейновата дирекция по чл.188, ал.1, т.3 ЗВ, а именно – да
контролира състоянието и правилната експлоатация на водовземните съоръжения, без
правно значение за законосъобразността на второто разпоредено задължение за
предоставяне на информация относно тръбните кладенци, чрез които се осъществява
водовземането, е нормата на § 41, ал.1 ПЗР ЗИД ЗООС (ДВ, бр.98 от 2018 г., в
сила от 27.11.2020 г., изм. и доп., бр.102 от 2020 г., в сила от 27.11.2020 г.)
и въведеният с нея краен срок за регистрация на водовземни съоръжения, а
възражението на дружеството-жалбоподател в този смисъл е напълно неоснователно.
Касае се за две различни процедури – по регистрация и контрол, като контролът,
който осъществява директорът на басейновата дирекция, е постоянен и непрекъснат
и е негово служебно задължение. В този смисъл директорът на басейновата
дирекция има право по всяко време, а още повече в настоящия случай, в който е
установено административно нарушение, да изисква информация за съществуващите и
експлоатирани от лицата водовземни съоръжения.
Предвид всичко изложено съдът намира, че жалбата като
неоснователна и недоказана следва да се отхвърли. С оглед изхода на делото на
дружеството не се дължат разноски. Затова и на основание чл.172, ал.2 АПК
Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Захарен комбинат – Пловдив“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: град Пловдив, бул. „България“ № 117, представлявано от изпълнителния
директор П.Г.С., против предписание с изх.№ КД-01-5 от 27.02.2020 г. на
директора на БДИБР.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването.
Административен съдия: