№ 10410
гр. София, 03.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело №
20241110141369 по описа за 2024 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК
вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
В исковата си молба ищецът ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ЕАД, ЕИК
.., със седалище и адрес на управление: гр. София, .., бизнес сграда „ТАО“,
твърди, че на 24.02.2023 г. е депозирал против Т. М. Г. с ЕГН: ********** и
адрес: **********, заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК, за сумите, както следва - 3 889,31 лева (три хиляди осемстотин
осемдесет и девет лева и 31 стотинки), представляваща главница по Договор
за кредит № ..[1]1.. г., сключен с БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., чието
вземане е прехвърлено на заявителя, ведно със законна лихва за период от
24.02.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 588,50 лева (петстотин
осемдесет и осем лева и 50 стотинки), представляваща мораторна лихва за
период от 20.09.2020 г. до 17.02.2023 г. С разпореждане по ч. гр. д. №
9910/2023 г. по описа на СРС, 90 с-в, е уважил искането и е издал заповед за
изпълнение срещу ответника, който в срока по чл. 414 от ГПК е депозирал
възражение, поради което съдът му е дал указания по реда на чл. 415, ал. 1, т.
1 от ГПК за депозиране на иск за установяване на вземането му, което
обосновава интереса от предявяване на настоящия иск.
Ищецът твърди, че на 19.09.2018 г. между “БНП Париба Пърсънъл
1
Файненс, С. А., клон България“ КЧД ЕИК .. и Т. М. Г. е сключен Договор за
потребителски паричен кредит с номер ..-16384679, въз основа на който
между страните възниква облигационноправна връзка. По силата на Договора
кредитодателят предоставил на кредитополучателя кредит в размер на 6
000.00 лева, при договорен лихвен процент в размер на 26.85 % и размер на
ГПР - 33.21 %. Съгласно чл. 2 от Договора за кредит, кредитополучателят по
договора дължи такса ангажимент, посочена в съответното поле, срещу което
кредиторът е сключил договора при фиксиран лихвен процент по смисъла на §
1, т. 5 от ЗПК, при съдържащите се в договора за кредит условия, размери и
срокове. Съгласно уговореното в чл. 2, таксата се заплаща от
кредитополучателя при усвояване на кредита, като кредиторът удържа
съответната сума от общия размер на кредита. По повод сключена застраховка
„Застраховка за плащанията“, която не е задължителна за отпускане на
кредита, а свободно избрана от кредитополучателя, страните са уговорили, че
за удобство на задълженото лице, застрахователната премия ще бъде
разделена на равен брой вноски и ще бъде част от всяка месечна погасителна
вноска, като кредиторът ще превежда получените суми на застрахователя. С
подписване на Договора за кредит, кредитополучателят е дал своето изрично
съгласие за начина, по който са разпределени сумите от отпуснатия
потребителски кредит и описан по-горе.
Съгласно чл. 3 от Договора за кредит, предоставянето на посочената в
предходния член сума по описания начин съставлява изпълнение на
задължението на кредитодателя да предостави кредита и създава задължение
за кредитополучателя да заплати погасителните вноски, указани по размер в
поле „Месечна погасителна вноска“ и брой в поле „Брой погасителни вноски“.
Посочени са допусканията, взети предвид при изчисляване на ГПР, относими
към конкретния кредитен продукт.
Ищецът твърди, че кредитодателят е превел по посочената от
кредитополучател банкова сметка сума в размер на 5 790.00 лева (от общия
размер на отпуснатия кредит 6 000.00 лева е извадена сумата за дължимата
„такса ангажимент“, в размер на 210.00 лева), с което е изпълнил в цялост
задължението си за предоставяне на посочения кредит.
Кредитополучателят се е задължил да върне предоставения кредит
(главница), ведно с дължимите лихви на 48 броя месечни погасителни вноски,
2
чиито размер и срок са посочени в погасителен план, намиращ се на първа и
втора страница от договора за кредит.
Кредитополучателят, ответник в настоящото производство, не изпълнил
изцяло и в срок задължението си да заплаща погасителните вноски по кредита
и преустановява плащанията. Падежът на първата просрочена месечна
погасителна вноска е настъпил на 20.10.2019 г. Считано от следващия ден
длъжникът е изпаднал в забава.
Въпреки изпадането на длъжника в забава на 20.10.2019 г., нито
кредитодателят, нито ищецът са се възползвали от правото си да обявят
предсрочна изискуемост на вземането си. Крайният срок за изпълнение на
договора за кредит е настъпил на 20.09.2022 г., с което става изискуем целият
неизплатен остатък от главното задължение - главницата, която е дължима
ведно със законната лихва за забава (съгласно чл. 86 ЗЗД) от подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на задължението.
Дължи се и лихва за забава за периода преди подаване на заявлението.
На 22.04.2020 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс, С. А., клон
България“ КЧД ЕИК .., в качеството му на цедент, и ищеца „Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК .., в качеството му на цесионер, е сключен Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания, съгласно който цедента
прехвърля на цесионера портфолио от вземания, индивидуализирани в
Приложение №1а от 22.04.2020 г. По силата на договора и на основание чл. 99,
ал. 2 ЗЗД титуляр на вземанията по договора за кредит, включително
вземанията, претендирани в настоящото производство, станал ищеца.
С оглед задължението си по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, цедентът упълномощил
цесионера „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД да уведоми Т. М. Г., за
прехвърлянето на вземанията спрямо него. Уведомлението за извършената
цесия е изпратено на постоянния адрес на длъжника, но препоръчаната пратка
не е получена от адресата. Към настоящата искова молба представя и моли
съдът да връчи при размяната на книжата по чл. 131 ГПК на насрещната
страна уведомление по реда на чл. 99 ЗЗД, изготвено от ищеца в качеството му
на пълномощник на цедента, като датата на връчване на преписа от исковата
молба ведно с приложенията на ответника ще бъде най-късният момент, в
който същия ще бъде уведомен за цесията.
Ответникът Т. М. Г., е депозирала писмен отговор на исковата молба по
3
реда и в срока на чл.131, ал.1 от ГПК. Оспорва исковете като неоснователни
по подробно изложени съображения. Оспорва последното плащане от нейна
страна да е било на 20.10.2019 г., като твърди, че е платила сума в размер на
2 000 лв. на 20.07.2020 г. и представя доказателства за това. Намира, че не
дължи други суми на ищеца. Иска ищецът да представи полица за
„Застраховка на плащанията“ и да заяви дали е получавал плащания по
същата. Прави възражение за изтекла погасителна давност.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира следното.
Видно от приложеното ч.гр.д. № 9910/2023 г. на СРС, 90 с-в, на
24.02.2023 г. ищецът ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ЕАД е депозирал
против Т. М. Г., заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК, за сумите, както следва - 3 889,31 лева (три хиляди осемстотин
осемдесет и девет лева и 31 стотинки), представляваща главница по Договор
за кредит № ..[1]1.. г., сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“,
чието вземане е прехвърлено на заявителя, ведно със законна лихва за период
от 24.02.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 588,50 лева (петстотин
осемдесет и осем лева и 50 стотинки), представляваща мораторна лихва за
период от 20.09.2020 г. до 17.02.2023 г. С разпореждане по ч. гр. д. №
9910/2023 г. по описа на СРС, 90 с-в, е уважил искането и е издал заповед за
изпълнение срещу ответника, който в срока по чл. 414 от ГПК е депозирал
възражение, поради което съдът му е дал указания по реда на чл. 415, ал. 1, т.
1 от ГПК за депозиране на иск за установяване на вземането му, което
обосновава интереса от предявяване на настоящия иск.
От приложените писмени доказателства /л. 5 от делото/ в настоящото
исково производство, на 19.09.2018 г., между праводателя на ищеца „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ и ответника Т. М. Г., е сключен договор за
потребителски паричен кредит, като дружеството е предоставило сума в
размер на 6 000.00 лева, при договорен лихвен процент в размер на 26.85 % и
размер на ГПР — 33.21 %. Уговорена е и такса ангажимент в размер на 210 лв.
Срокът на връщане на кредита е уговорен на 48 месечни вноски с размер
238.95 лв.
На 22.04.2020 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс, С. А., клон
България“ КЧД ЕИК .., в качеството му на цедент, и ищеца „Фронтекс
4
Интернепгьнъл“ ЕАД, ЕИК .., в качеството му на цесионер, е сключен Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания, съгласно който цедента
прехвърля на цесионера портфолио от вземания, индивидуализирани в
Приложение №1а от 22.04.2020 г. По силата на договора и на основание чл. 99,
ал. 2 ЗЗД титуляр на вземанията по договора за кредит, включително
вземанията, претендирани в настоящото производство, станал ищеца.
С оглед задължението си по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, цедентът упълномощил
цесионера „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД да уведоми Т. М. Г., за
прехвърлянето на вземанията спрямо него. Уведомлението за извършената
цесия е изпратено на постоянния адрес на длъжника, но препоръчаната пратка
не е получена от адресата. Към настоящата искова молба представя и моли
съдът да връчи при размяната на книжата по чл. 131 ГПК на насрещната
страна уведомление по реда на чл. 99 ЗЗД, изготвено от ищеца в качеството му
на пълномощник на цедента, като датата на връчване на преписа от исковата
молба ведно с приложенията на ответника ще бъде най-късният момент, в
който същия ще бъде уведомен за цесията.
Видно от приетото заключение на вещо лице по съдебно – счетоводна
експертиза от 21.01.2025 г., съгласно сключения между праводателя на ищеца
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ и ответника Т. М. Г. договор за
потребителски паричен кредит, като дружеството е предоставило сума в
размер на 5 790 лв., като от уговорената сума в размер на 6 000 лв. е
приспаднало такса ангажимент в размер на 210 лв. За периода 19.10.2018 г. –
19.08.2021 г. ответникът Т. М. Г. е платила частично задължението, като е
внесла сума в размер на 7 287.40 лв., с която сума е погасена главница в
размер на 2 834.45 лв., договорна лихва в размер на 3 856.80 лв., както и
596.15 лв. застраховка. Падежът на първата напълно непогасена вноска е
20.10.2019 г. Ответникът е започнал да погасява отново задълженията си на
20.07.2020 г., като размерът на неплатеното задължение е 3 165.55 лв. за
главница, а договорната лихва по кредита е заплатена в пълен размер. По
отношение на представените от ответника 11 бр. разписки за платени суми
вещото лице уточнява, че единствено осем от тях са относими към казуса и са
взети предвид при изготвяне на заключението.
От така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
5
Според разпоредбата на чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, с договора за заем
заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими
вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид,
количество и качество. Съгласно разпоредбата на чл. 86 от ЗЗД, при
неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в
размер на законната лихва от деня на забавата. В конкретният казус съдът
намира за установено от горепосочените писмени доказателства, че
праводателят на ищеца е кредитор по договор за кредит от 19.09.2018 г., а
ответникът е заемополучател.
Съдът намира, че видно от ССЕ кредитополучателят е предоставил
заемната сума в размер на 5 790 лв., като от уговорената сума в размер на
6 000 лв. е приспаднало такса ангажимент в размер на 210 лв. По отношение
на това обстоятелство е налице и извънсъдебно признание от страна на
ответницата, изразяващо се в частично връщане на дължимата сума, тъй като
отново от ССЕ се установява, че за периода 19.10.2018 г. – 19.08.2021 г.
ответникът Т. М. Г. е платила частично задължението, като е внесла сума в
размер на 7 287.40 лв.
По отношение връщането на процесните суми обаче не са налице данни,
а и твърдения на ответника, за плащането им в пълен размер. Видно е и от
заключението на вещото лице по ССЕ, че всички относими към кредита
плащания са взети предвид при изготвяне на заключението. В тази насока
следва да се има предвид, че останалите три броя вносни бележки касаят
плащания към други кредитори, а именно на л. 92, л. 93 и л. 101 от делото.
На следващо място съдът намира, че следва служебно да извърши
проверка за нищожност на договора, респ. на клаузи от него. Това е така,
защото съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по
тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК „При проверка на правилността на
първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи
императивна материално-правна норма, дори ако нейното нарушение не е
въведено като основание за обжалване. Въззивната инстанция не е ограничена
от посоченото във въззивната жалба, когато следи служебно за интереса на
някоя от страните по делото или за интереса на родените от брака
ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно
упражняването на родителските права, личните отношения, издръжката на
6
децата и ползването на семейното жилище.“, от което следва извод, че
първоинстанционният съд следи служебно и може да се произнесе по
действителността на договора или отделни негови клаузи, доколкото
разпоредбата на чл. 26 ЗЗД е императивна, а когато се касае за потребителски
спор, съдът следи и например за наличието на неравноправни клаузи по
смисъла на чл. 143 ГПК, които също са нищожни ex lege, освен ако не са
индивидуално уговорени – арг. чл .146, ал. 1 ЗЗП, както и за клаузи,
предвидени като нищожни в чл. 19, ал. 5 от Закона за потребителския кредит
/ЗПК/. В тази насока следва да се има предвид, че според разпоредбата на чл.
19, ал. 1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки
или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. В ал. 4 от цитираната
правна норма е предвиден лимит на годишния процент на разходите, който не
може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България, а именно Постановление № 426
на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по
просрочени парични задължения, а ал. 5 от разпоредбата предвижда
нищожност на клаузите, надвишаващи така определените максимални
размери. В конкретният случай е видно, че клаузите от договора, уреждащи
размера на годишната лихва, ГПР и таксата ангажимент не са нищожни, тъй
като превишават три пъти размера на законната лихва, при допустимо от
закона пет пъти превишение на този размер. В тази връзка и с оглед
гореизложеното съдът намира, че искът за главница се явява основателен за
сумата 3 165.55 лв., като за размера на иска съдът кредитира ССЕ. До пълния
предявен размер искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Съдът намира за неоснователно направеното възражение на ответника за
изтекла погасителна давност на вземането за главница, тъй като съгласно чл.
110 от ГПК давността в случая е общата петгодишна давност и е започнала да
тече от датата на изискуемостта на 20.10.2019 г., но тъй като ответникът е
започнал да погасява отново задълженията си на 20.07.2020 г., то според чл.
116, б. „а“ от ЗЗД и доколкото това действие прекъсва давността и започва да
тече нова давност /чл. 117 от ЗЗД/, тя не е изтекла към депозиране на
7
заявлението на 24.02.2023 г.
На следващо място съдът намира за неоснователно и възражението на
ответника, че кредиторът маже да се е удовлетворил от застраховката, тъй
като твърдението на кредитора, че не е получавал плащане от застрахователя
не беше оборено от длъжника.
С оглед извода за частична основателност на иска за главница, съдът
намира за основателен акцесорния иск по чл. 86 от ЗЗД за присъждане на
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 20.09.2020 г. –
17.02.2023 г., като след изчисление с лихвен калкулатор по реда на чл. 162 от
ГПК този размер е 780.67 лв. Доколкото обаче ищецът претендира
заплащането на сума в размер на 588.50 лв., съдът намира, че искът следва да
бъде уважен за пълния предявен размер.
Според изхода на делото, и на основание чл. 78, ал. 8 вр. ал. 1 от ГПК,
ответникът дължи на ищеца направените по делото разноски в размер на
634.68 лева за държавна такса, депозит за вещо лице, както и юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер, с включени разноски по ч.гр.д. №
9910/2023 г. на СРС, 90 с-в.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 от ГПК вр. чл.
240, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, по исковете предявени от ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр.
София, .., бизнес сграда „ТАО“, против Т. М. Г. с ЕГН: **********, със съд.
адрес гр. София, .., чрез адв. .. че Т. М. Г. дължи на ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ЕАД, сумите, както следва – 3 165.55 лв. /три хиляди сто
шестдесет и пет лева и петдесет и пет стотинки/, представляваща главница по
Договор за кредит № ..[1]1.. г., сключен с БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А., чието вземане е прехвърлено на заявителя „Фронтекс Интернешънъл“
ЕАД, ведно със законна лихва за период от 24.02.2023 г. до изплащане на
вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 3 889,31 лева
(три хиляди осемстотин осемдесет и девет лева и 31 стотинки), дължи сумата
588,50 лева (петстотин осемдесет и осем лева и 50 стотинки), представляваща
мораторна лихва за период от 20.09.2020 г. до 17.02.2023 г., за които суми е
8
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 7322 от 08.03.2023 г. по
ч.гр.д. № 9910/2023 г. на СРС, 90 с-в.
ОСЪЖДА Т. М. Г. с ЕГН: **********, със съд. адрес гр. София, .., чрез
адв. .., да заплати на ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ЕАД, ЕИК .., със
седалище и адрес на управление: гр. София, .., бизнес сграда „ТАО“,
направените по делото разноски в размер на 634.68 лева, с включени разноски
по ч.гр.д. № 9910/2023 г. на СРС, 90 с-в.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9