№ 112
гр. Севлиево, 05.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на дванадесети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Гергана Н. Божилова
при участието на секретаря Силвия Ст. Станева
като разгледа докладваното от Гергана Н. Божилова Административно
наказателно дело № 20224230200026 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството е по глава ІІІ, раздел V от ЗАНН - Обжалване на наказателни
постановления. Образувано е по жалба на В. М. М. от гр. Севлиево против наказателно
постановление /НП/ № ********** от 22.12.2021 година на директора на РДГ – Велико
Търново, с което за нарушение на чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1 от 30.01.2012
година за контрола и опазването на горските територии във връзка с чл. 53, ал. 2, т. 5
от Наредба № 8 от 05.08.2011 година за сечите в горите и на основание чл. 275, ал. 1, т.
2 от Закона за горите е наложено наказание глоба в размер на 300,00 лв. по чл. 257,
ал. 1, т. 1 от ЗГ.
В жалбата се развиват доводи за допуснати процесуални нарушения в хода на
административно – наказателното производство, които са довели до неправилност и
незаконосъобразност на наказателното постановление.
ИСКАНЕТО, формулирано в жалбата и поддържано в съдебно заседание, е
съдът да отмени изцяло наказателното постановление, като неправилно и
незаконосъобразно.
Представителят на административно - наказващия орган /АНО/ изразява
становище за неоснователност на жалбата.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства. От съвкупната им
преценка съдът установи следната фактическа обстановка:
На 29.07.2021 година изпълнителният директор на ИАГ А. Д., инж. Р.Р. –
директор на дирекция в ИАГ – София, и свидетелят И. Н. – служител в РДГ – Велико
1
Търново, извършили проверка в имоти, находящи се в подотдели П, С, Н, Ж и М по
ГСП на ДЛС – Росица, община Севлиево в землището на с. Стоките. В хода на
проверката били констатирани редица нарушения, които били отразени в Констативен
протокол Серия В, № 007212 от 29.07.2021 година. С цитирания протокол директорът
на РДГ – Велико Търново бил задължен в 10 – дневен срок да представи подробен
доклад за извършваните проверки, съставени КП и предприети действия в проверените
подотдели за периода от 2018 година до 2021 година, както и да се извърши теренна
проверка на имотите, след което ИАГ – София да бъде уведомена за мерките, които ще
бъдат предприети.
В изпълнение на горепосочените разпореждания на 04.08.2021 година
свидетелите П. Й., И. П., инж. Г. Г. и Н. М. извършили проверка в имот № 416012 –
ЧГТ, находящ се в отдел 86, подотдел „п“, в землището на с. Стоките, община
Севлиево, за който имот било издадено Позволително за сеч № 0605233/11.03.2021
година на жалбоподателката В. М. /само за извоз на наличната дървесина в сечището/,
издадено въз основа на Протокол за освидетелстване на сечището №
0581641/10.01.2021 година. В хода на проверката били констатирани редица
нарушения, едно от които се изразявало в това, че в имота били направени два извозни
пътя с дължина 30 метра и ширина 4 м. и дължина 25 метра и ширина 3 метра с посока
изток – запад, които не били отразени в технологичния план на имота. За
констатираните нарушения бил съставен Констативен протокол Серия В, № 008140, в
който горепосочената констатация била отразена в пункт 5. В протокола е записано
още, че жалбоподателката била уведомена по телефона за предстоящата проверка в
имота, но отказала да присъства. С допълнителни обяснения към протокола свидетелят
П. Й. пояснил, че установеното количество дървесина в отдел 86м – ДГТ, било около
25 плътни куб.метра дървесина от дървесен вид бял бор.
След съставянето на протокола, на 24.08.2021 година, свидетелят Н. М., в
присъствието на свидетелите П. Й. и И. П., както и в присъствието на
жалбоподателката В. М., съставил против последната акт за установяване на
административно нарушение за това, че в периода от 14.03.2021 година до 04.08.2021
година жалбоподателката не следи за спазване на одобрения технологичен план на
имот № 416012, попадащ в отдел 86, подотдел „п“ в землището на с. Стоките - частна
горска територия, за който има издадено Позволително за сеч № 0605233 от 11.03.2021
година, като в имота били направени два извозни пътя, неотразени в технологичния
план, както следва: един брой извозен път с ширина 4 метра и дължина 30 метра и
един брой извозен път с ширина 3 метра и дължина 25 метра с посока изток – запад.
Описаното в акта за установяване на административно нарушение деяние
актосъставителят квалифицирал като нарушение на чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1
от 30.01.2012 година за контрола и опазването на горските територии във връзка с чл.
53, ал. 2, т. 5 от Наредба № 8 от 05.08.2011 година за сечите в горите.
2
След съставянето на акта, същият бил предявен на жалбоподателката да се
запознае със съдържанието му и да впише своите възражения, ако има такива. Видно
от приложения по делото АУАН В. М. записала в графата за възражения, че
„гореописаното не отговаря на истината“. Същата не е депозирала писмени
възражения срещу съставения АУАН в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на този акт за установяване на административно нарушение е
издадено обжалваното НП № ********** от 22.12.2021 година на Директора на РДГ –
Велико Търново против В. М. М.. В него наказващият орган се е съгласил изцяло с
констатациите, описани в акта, и ги е преповторил буквално. Счел е, че описаното
деяние съставлява нарушение на чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1 от 30.01.2012
година за контрола и опазването на горските територии във връзка с чл. 53, ал. 2, т. 5
от Наредба № 8 от 05.08.2011 година за сечите в горите, поради което и на основание
чл. 275, ал. 1, т. 2 от Закона за горите е наложил глоба по чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона
за горите в размер на 300,00 лева.
Гореизложената фактическа обстановка съдът установи от писмените
доказателства: АУАН, НП, КП от 29.07.2021 година; КП от 04.08.2021 година;
Обяснение от П. Й.; Позволително за сеч № 0605233; Технологичен план № 2; Доклад
от И. П. и К.И.; Разписка от 24.08.2021 година; Протокол за освидетелстване на сечище
№ 0599196; Позволително за сеч № 0624938; Позволително за сеч № 0637823;
Протокол за освидетелстване на сечище № 0581643; Позволително за сеч № 0560330;
Протокол за освидетелстване на сечище № 0540537; Заповед № РД 06-86 от 19.06.2020
година и Извадки от информационната система на ИАГ за имот № 416012.
При посочените фактически констатации, изградени въз основа на събраните
по делото доказателства, съдът достига до следните правни изводи:
Препис от обжалваното НП е връчен на жалбоподателката на 29.12.2021
година. Жалбата е изпратена чрез куриерска фирма „Еконт“ на 05.01.2022 година, т.е. в
законоустановения срок и като процесуално допустима следва да се разгледа по
същество.
НП и АУАН са издадени от компетентни лица, които черпят правомощията си
от Закона за горите.
По делото безспорно се установи, че Позволително за сеч № 0605233 от
11.03.2021 година само за извоз на налична дървесина от сечището в имот № 416012,
отдел 86, подотдел „п“ в землището на с. Стоките, община Севлиево, е издадено на
името на жалбоподателката В. М. в качеството на лицензиран лесовъд. С оглед
императивната разпоредба на чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за
контрола и опазването на горските територии на лицата по чл. 108, ал. 2 от ЗГ, каквато
в случая е и жалбоподателката, безусловно е вменено да следят за спазване на
одобрения технологичен план, в който документ, по силата на чл. 53, ал. 2, т. 5 от
3
Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите, следва да бъде отразена схемата на
съществуващите и проектирани извозни пътища, технологични просеки и трасета за
въжени линии. Несъмнено едно от задълженията на М. е било да не допуска
създаването на неотразени в технологичния план извозни пътища. От събраните по
делото гласни и писмени доказателства по безспорен начин се установи, че в имота са
били направени 2 броя извозни пътища, които не са били отразени в технологичния
план. Пътищата са описани подробно от свид. Г. М. в съставения по време на
проверката Констативен протокол, както и в акта за установяване на административно
нарушение и в обжалваното наказателно постановление. Същите са посочени по – горе,
поради което съдът няма да ги описва повторно.
В случая нарушението се изразява в продължаващо във времето бездействие на
лицето по чл. 108, ал. 2 от ЗГ да следи за спазването на одобрения технологичен план.
Ирелевантно е за случая обстоятелството кой и кога точно в рамките на посочения в
АУАН и НП период е прекарал тези неотразени в технологичния план извозни пътища,
след като е установено, че наказаното лице не е изпълнило вмененото му контролно
задължение да следи за спазване на одобрения технологичен план. Несъмнено е, че
наказаното лице е дължало активно поведение, каквото в случая не е имало, поради
което се е стигнало до прокарване на нерегламентирани извозни пътища в подотдела,
като от показанията на свидетелите Н. М., П. Й., И. П. и Г. М. се установява, че по
установените новосъздадени извозни пътища, неотразени в технологичния план, е
имало следи от преминаването на техника и влачене на дървета. Първите трима
свидетели категорично заявиха, че пътищата са били образувани в следствие влаченето
на трупите на цели стъбла от техниката, която е влизала в имота. Че дървесината е
била извличана от верижна техника – багер с лебедка, свидетелстват както собственика
на имота свид. Г. М., така и свид. Х.К., който е извозвал дървесината от процесния
имот. И двамата свидетели обясниха, че не са обособявани нови пътища в имота
посредством извършване на изкупни работи с багер или вадене на дънери и
засипването на дадено пространство с чакъл или други материали, за да се приеме, че
двата пътя са били новосъздадени. В тази връзка и процесуалният представител на
жалбоподателя поддържа в пренията тезата, че двата пътя са били направени при
влаченето на трупите, а не с „умишлени човешки дейности за правене на път“, поради
което счита, че се явява несъстоятелно твърдението, че в имота били направени два
извозни пътя, които не били отразени в технологичния план. При запознаване с
последния се констатира по безспорен начин, че в него е предвидено извозът на
дървесината от сечището до временните складове да се осъществява с животинска тяга
и/или специализирана автомобилна и тракторна техника, на сортименти, на къси и
дължи секции, с влачене по терена или изцяло натоварени. Видно от технологичния
план при извоза на дървесината не е предвидено проектирането на нови горски
автомобилни пътища съгласно Наредба № 5 за строителството в горските територии
4
без промяна на предназначението им; изграждането и ремонт на временни извозни
горски пътища – тракторни и коларски; просеки за въжени линии и направа на
технологични просеки. При това положение следва единственият извод, че за
извозването на дървесината в процесния имот е следвало да се ползва единствения
съществуващ извозен път, отразен в технологичния план и направен по хоризонталите
в имота според показанията на свид. Г. Г.. Направата на два нови пътя, по които е
извозвана дървесината чрез техника и влачене, на практика съставлява неспазване на
одобрения технологичен план за имота, за спазването на който следва да следи
несъмнено жалбоподателката.
Преценявайки тези обстоятелства съдът намира за доказано виновното
бездействие на В. М., която несъмнено е била длъжна да следи за стриктното спазване
параметрите на сечта, разписани в процесния технологичен план, вкл. и за това да не
бъдат създавани различни от съществуващите извозни пътища. Именно по отношение
на това лично нейно контролно задължение е налице доказано виновно бездействие,
тъй като самото създаване на установените при проверката извозни пътища говори за
недостатъчния контрол по изпълнение на коментирания технологичен план.
Несъмнено е, че единствено жалобподателката, в качеството си на лице по чл. 108, ал.
2 от ЗГ, е била длъжна да следи за спазване на одобрения технологичен план за имота,
както е безспорно и това, че това задължение не е било осъществено, доколкото в
този имот са създадени неотразените в Технологичния план два извозни пътя,
обективирани изначално и в изготвения на място Констативен протокол.
Безспорно е, че процесните два пътя са създадени именно в периода от
началото на сечта и извозването на дървесината– 14.03.2021 година до деня на
проверката 04.08.2021 година. Естествено няма как да бъде фиксиран точният ден на
това действие, но категорично периодът на нарушение е ясно определяем, като от
датата на открИ.ето му са започнали да текат и сроковете по чл. 34 от ЗАНН за
изготвяне на АУАН и Наказателно постановление, които категорично са спазени в
случая. И в двата документа деянието е описано достатъчно ясно и точно както
текстово, така и цифрово, в сихрон с разпоредбите съответно на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от
ЗАНН, като по този начин В. М. категорично е била наясно какво виновно поведение и
в противовес на кой законов текст се вменява. Съдът намира, че физическото
отсъствие на жалбоподателката при изготвяне Констативен протокол серия В №
008140 от 04.08.2021 година не представлява нарушение, тъй като констативния
протокол не е уреден в ЗАНН и същият служи единствено за по-пълно закрепване
възприятията на проверяващите, които нямат задължение да уведомяват нарушителя за
съставянето му. Въпреки това по делото са налице данни, че препис от този протокол е
бил връчен на жалбоподателката /л. 26 от делото/.
Отсъствието на жалбоподателката по време на самата проверка и изготвянето
на констативните протоколи не е процесуално нарушение, опорочаващо процедурата
5
по налагане на административно наказание. Това обстоятелство в никакъв случай не
влияе върху законосъобразността на проведеното административнонаказателно
производство. Същото започва със съставянето на АУАН, а не със съставянето на
констативен протокол, и в този смисъл процедурата по съставянето му стои извън
преценката за законосъобразност на обжалваното НП. Констативният протокол от
проверката е вид доказателствено средство и именно като такова следва да се
разглежда в административнонаказателното производство, вкл. и при съдебното
обжалване на издаденото НП. Неговата доказателствена тежест следва да се цени,
както с оглед фактите и обстоятелствата, информацията за които удостоверява със
съдържанието си, така и с оглед съпоставянето и корелацията му с другите
доказателства и доказателствени средства в административнонаказателния процес.
Въпросът спазена ли е била процедурата по съставянето на КП, следва да се разглежда
единствено относно достигане до отговора дали същият представлява годно
доказателство и съответно по какъв начин съдържащата се в него информация да бъде
ценена. И в частност при обсъждания тук случай, съставените протоколи от проверката
на имота на 29.07.2021 година и 04.08.2021 година са обективно изготвени и няма
причини да не бъдат кредитирани като такива. Още повече, че същите кореспондират и
с останалите писмени и гласни доказателства по делото.
Съобразявайки изложеното до тук съдът намира за безспорно установено и
доказано, че жалбоподателката е осъществала както от обективна, така и от субективна
страна състава на нарушението по чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за
контрола и опазването на горските територии във вр. с чл. 53, ал. 2, т. 5 от Наредба №
8/05.08.2011 г. за сечите в горите, издадени от Министъра на земеделието и горите, и
правилно и законосъобразно е санкционирана с глоба в размер на 300 лева, определена
по реда на чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите.
Вмененото на М. нарушение не може да бъде квалифицирано като маловажен
случай, за който да намери приложение чл. 28 от ЗАНН. Процесното нарушение е
типично за вида си и и не се характеризира с по-ниска степен на опасност в сравнение
с други нарушения от същия вид. Мотиви за неприлагане на чл. 28 от ЗАНН са
изложени в процесното НП. Съдът ги споделя изцяло, поради което не е необходимо да
ги преповтаря или допълва.
Поради изложените доводи съдът намира, че атакуваното наказателно
постановление е правилно и законосъобразно, и следва да бъде потвърдено като
такова.
На основание чл. 63д от ЗАНН, в съдебните производства по ал. 1 страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс, а
съгласно алинея трета на тази разпоредба в полза на юридически лица или еднолични
търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
6
защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. От
процесуален представител на РДГ – Велико Търново е направено искане за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение. Искането за присъждане на разноски от страна на
процесуалния представител на въззиваемата страна е направено своевременно. В
настоящото производство юрисконсулт е извършил процесуално представителство и с
оглед крайния изход на спора и направеното от негова страна искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, жалбоподателката следва да бъде осъдена на
основание чл. 63д, ал. 3 вр. чл. 143, ал. 4 от АПК да заплати на РДГ – Велико Търново
юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 лева, определено съгласно чл. 144 от
АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за
заплащането на правната помощ и съобразено с фактическата и правна сложност на
случая.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № ********** от 22.12.2021
година на Директора на Регионална дирекция по горите – Велико Търново, с което на
В. М. М., ЕГН: **********, от гр. Севлиево, ул. «***» № 14, ап. 6, за извършено
нарушение по чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1 от 30.01.2012 година за контрола и
опазването на горските територии във връзка с чл. 53, ал. 2, т. 5 от Наредба № 8 от
05.08.2011 година за сечите в горите и на основание чл. 275, ал. 1, т. 2 от Закона за
горите е наложено наказание глоба в размер на 300,00лв. /триста/ лева по чл. 257, ал.
1, т. 1 от ЗГ, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА В. М. М., ЕГН: **********, от гр. Севлиево, ул. «***» № 14, ап. 6,
да заплати по сметка на РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ ПО ГОРИТЕ – ВЕЛИКО
ТЪРНОВО сумата в размер на 120,00лв. /сто и двадесет/ лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
Габрово в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
7