Р Е Ш Е Н И Е
№……………/…...….03.2019 г.
гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание проведено на
пети февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:
ЖАНА МАРКОВА
при
секретаря Румяна Дучева,
като
разгледа докладваното от съдията
т.
д. № 963/2018 г., по описа на ВОС, ТО,
за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба вх. № 18569/21.06.2018 г. от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Околовръстен път“, № 260,
представлявано от Д.Ш. и П.Д.за осъждането на Т.Л.Я., ЕГН ********** и С.Л.Я.,
ЕГН **********, двамата с местожителство *****, в качеството им на наследници
на кредитополучателя Л. Т. Я., поч. На 03.09.2011 г. да заплатят по
½ ид.ч. от сумата 23000.00 шв. франка, представляваща
част от сумата 45148.58 шв. Франка, общо дължима главница по Договор за
потребителски кредит № HL32803/30.01.2008 г., на осн. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с
чл. 430 и сл. ТЗ. Претендират се разноските по делото.
Ищецът твърди, че на 30.01.2008 г. е сключен договор за потребителски
кредит № HL32803/30.01.2008 г. между ищеца (с предишно наименование „Юробанк И Еф Джи
България“ АД) и Л. Т. Я., ЕГН **********,
кредитополучател, по силата на който на последния е отпуснат кредит в размер на
52830.00 лв., по тяхната равностойност в швейцарски франкове, при което на
13.02.2008 г. била усвоена сумата 44280.00 шв. франка. Сочи, че на 11.03.2008
г. с Договор за цесия е прехвърлил на „Бъргериън Ритейл Сървисиз“ АД, всички
свои вземания срещу Л. Я., произтичащи от сключения договор. Сочи, че по силата
на Допълнително споразумение от 13.04.2009 г. и Допълнително споразумение от
29.10.2010 г., кредитът бил преструктуриран като главницата била преоформена от
първоначално отпуснатата в размер на 44280.00 шв. Франка на сумата 47504.15 шв.
франка. Излага, че на 03.09.2011г. кредитополучателя починал като оставил за
наследници Д. Я. - дъщеря, Т.Я. – син и С.Я. – дъщеря. Първата от наследниците
се отказала от наследството, а втория и третата приели наследството по опис.
Счита, че като законни наследници двамата ответници са правоприемници на всички
права и задължения произтичащи от сключения Договор, до размера на ½ от
задълженията по него. Излага, че с
Договор за прехвърляне на вземания от 22.06.2012 г. „БРС“ АД прехвърлило
обратно на ищеца вземанията, произтичащи от процесния договор. За извършените
прехвърляния ответниците били уведомени с нотариални покани. Твърди, че след
извършена проверка било установено, че към 25.10.2016 г. е налице забавяне в
плащането на дължимите вноски като упражнил правото си по чл. 18, ал. 1 от
Договора и обявил кредита за предсрочно изискуем, за което на 13.12.2016 г.
ответниците били уведомени с нотариални покани, на която дата и настъпила
предсрочната изискуемост. С оглед на това сочи, че ответниците дължат разделно,
по ½ ид.ч. всеки от тях, главницата по договора, възлизаща на 45148.58
шв. Франка.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответниците Т.Я. и С.Я.
депозират писмен отговор, с който считат предявения иск за неоснователен.
Сочат, че описаните в представеното от ищеца определение при приемането на
наследството по опис, недвижими имоти са продадени на публична продан от ЧСИ №
774. Излага, че съобразно целите на приемането на наследството по опис и
предвид това, че активите в него са осребрени от други кредитори, то
наследниците не са материалноправно легитимирани да отговарят по предявените
искове. Излага, че спрямо наследниците не е отправяна покана за заплащане на
просрочени от тях задължения по кредитната сделка, поради което прави извод, че
кредита не е бил надлежно обявен за предсрочно изискуем, тъй като последните не
са изпадали в забава, поради което и претендираните суми при условията на
предсрочна изискуемост са неоснователни. Релевират възражение за изтекла
5-годишна давност, поради което искът се явявал предявен след този срок. По
същество отправят искане за отхвърлянето му.
В срока по чл. 372 ГПК, ищецът депозира допълнителна искова молба,
в която сочи, че оспорва депозирания отговор и счита твърденията и възраженията
в него за неоснователни и недоказани.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуален представител, оспорва
твърдението за изтекла погасителна давност с посочения начален момент от страна
на ответниците.
В срока по чл. 373 ГПК, ответниците депозират допълнителен
отговор, в който не допълват изложените в депозирания отговор възражения и
доводи.
В съдебно заседание ответниците, чрез процесуален представител, уточняват
възражението си за изтекла погасителна давност, като посочват начален момент на
давностния срок – м. декември 2011 г.
Съдът, след преценка на събраните в хода на
производството доказателства, поотделно и в съвкупност, становищата на страните
и приложимите материални и процесуалноправни норми, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:
Не се спори между
страните, а и се установява от представения по делото договор за потребителски
кредит № HL 32803/30.01.2008 г., че между ищеца, с предишно наименование „Юробанк и Еф
Джи България“ АД и Л. Т. Я. е сключен договор за кредит, по силата на който е
предоставена сумата 52830 лв, в швейцарски франкове, със срок на издължаване 180
месеца от датата на усвояване на кредита. В чл. 3, ал. 1, страните са
договорили, че кредитополучателя дължи годишна лихва в размер на сбора от БЛП
за жилищни кредити в шв. франкове и договорна надбавка от 1,65 пункта, като към
момента на сключване на договора БЛП е в размер на 4.5 %. Страните са договори,
че при просрочие на погасителни вноски и при предсрочна изискуемост
кредитополучателя дължи лихва в размер на сбора на лихвата за редовна главница
плюс по чл. 3, ал. 1 и наказателна надбавка от 10 пункта (чл. 3, ал. 3). Уговорено е и задължение на
кредитополучателя за заплащане на дължими такси за управление и административна
такса, а в чл. 14 от договора е
предвидено и задължение за застраховане на обезпечението по договора, вкл. И
ежеговното му подновяване. В чл. 18, ал. 2 страните са уговорили условията за
настъпване на предсрочна изискуемост на договора - при неиздължаване на три
последователни месечни погасителни вноски остатъка по кредита се превръща в
предсрочно изискуем, без да е необходимо каквото и да е изявление.
Не се спори между
страните и че сумата по сключения договор е усвоена от наследодателя на
ответниците.
Не се спори между
страните, че на 11.03.2008 г. вземането на процесния договор е било прехвърлено
от ищеца на „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД, ЕИК *********, по силата на
представения Договор за цесия.
Представено е по делото
Допълнително споразумение към договора за кредит от 13.04.2009 г., сключено между
кредитополучателя Л. Т. Я. и „БРС“ АД, с което страните признават съществуващи
към датата на подписването задължения, въвежда се облекчен ред на погасяване,
при условията на т. III, IV и V
от него.
На 29.10.2010 г. е
сключено ново Допълнително споразумение към договора за кредит, между
кредитополучателя Л. Т. Я. и „БРС“ АД, с което страните признават съществуващи
към датата на подписването задължения, преоформя се главницата по кредита,
въвежда се облекчен ред на погасяване, определят се дължими лихви.
Видно от представения
Препис-извлечение от акт за смърт от 31.12.2012 г. е, че на 03.09.2011 г.
кредитополучателя Л. Я. е починал.
Представено по делото е
удостоверение за наследници № 336/12.08.2013 г., от което се установява, че
след смъртта си Л. Я. е оставил за наследници Д. Я. – дъщеря, Т.Я. – син и С.Я.
– дъщеря.
Не е спорно между страните, че Д. Я. се е
отказала от оставеното й наследство, а ответниците Т.Я. и С.Я. са приели
наследството по опис. Последното е видно и от изисканият по служебен път
заверен препис от Определение № 448/30.07.2012 г., постановено по ч.гр.д. №
1128/2011 г. на Новопазарски Районен Съд.
Не е предмет на спор
между страните, а и се установява от представения Договор за прехвърляне на
вземания от 22.06.2012 г., че вземането по процесния договор за кредит е
цедирано обратно на ищеца.
Видно е от
представените уведомления за прехвърляне на вземания, изходящо от „БРС" АД
и "Юробанк България" АД, по силата на които ответниците били уведомени за извършената обратна цесия.
Уведомленията са получени на 24.07.2015 г.
По делото са
представени и уведомления за обявяване на предсрочна изискуемост от 27.10.2016
г., по силата на които задълженията по кредита били обявени за предсрочно
изскуеми. Уведомленията са получени от първия ответник на 13.12.2016 г., при
условията на чл. 47 ГПК и от втората ответница на 31.10.2016 г.
По делото е назначена
съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение неоспорено от страните се
кредитира от съда като компетентно и безпристрастно дадено. От него се
установява, че общия размер на задължението по главница възлиза на 45148.58 шв.
Франка, че след смъртта на наследодателя на ответниците плащания по договора не
са извършвани. Експерта посочва още, че последното плащане и извършено по
вноската с падежна дата 13.06.2011 г., по която са платени частично лихви в
размер на 32.46 франка, от общо дължимия размер – 94.92 франка, а главницата от
184.63 франка не е заплатена. След тази дата всички падежни вноски са изцяло
неплатени и са просрочени.
По делото е назначена и
съдебно-оценителна експертиза, чието заключение неоспорено от страните се
кредитира от настоящата инстанция като компетентно и безпристрастно дадено. От
заключението се установява, че към момента на извършване на описа – април`2012 г., пазарната стойност на имотите, включени
в наследството възлиза на 128440.00 лв.
Съобразно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗЗД
– ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска
изпълнение заедно с обезщетение за забава или да иска обезщетение за
неизпълнение. Безспорно е, че неизпълнението следва да се дължи на причина за
която длъжникът отговаря.
Приетата установеност по фактите в настоящият спор обосновава изводите,
че ищецът и наследодателя на ответниците са били обвързани от валидно договорно
правоотношение по силата на процесния договор за кредит за потребителски кредит
№ HL 32803/30.01.2008 г., усвояването на сумата, че задължението по договора е
било предмет на прехвърляне, както и обратното му цедиране отново на ищеца.
Безспорно са установени още и пълно спиране на плащанията, считано от вноската
с падежна дата 13.07.2011 г., липса на плащания по задължението след тази дата,
както от наследодателя на ответниците, така и от страна на ответниците – негови
наследници. Безспорен е и факта, че спрямо ответниците е обявена предсрочна
изискуемост на задълженята по кредита.
Тук следва да бъде
посочено, че макар и в договора да е уговорено настъпване на „автоматична“
предсрочна изискуемост, самия факт на неплащане на определения брой вноски – в
случая три, не е достатъчен, за да бъде отнето преимуществото на срока.
Константна е съдебната практика, че освен наличието на обективния факт на
неплащането, за да настъпили ефекта на предсрочната изискуемост на
задълженията, е необходимо свеждането до знанието на длъжника и на факта, че
кредитора му отнема предоставеното преимущество да заплаща задължението си на
вноски, уговорени по размер и падеж в сключения договор. В тази насока не би
могло да се приеме за основателно възражението на ответниците, че задълженията
по кредита са станали предсрочно изискуеми още през м. декември 2011 г. и
предвид това са били погасени по давност през 2016 г.
От събраните доказателства се установява, че предоставеното му право
кредитора е упражнил през 2016 г. като е изпратил до наследниците цитираните
във фактическата обстановка уведомления.
От събраните в хода на производството
доказателства се установява, че размерът на непогасената главница по сключения
договор възлиза на 45148.58 шв. Франка. Видно от приложените към заключението
справки е, че този размер включва в себе си както главница по падежирали
вноски, така и предсрочно изискуема част. Във връзка с релевираното възражение
за погасяване на задължението по давност, съдът намира, че то е основателно макар
и не досежно целия размер на главницата. Доколкото искът е предявен на
21.06.2018 г., а са налице данни за неплатени вноски с настъпил падеж още от
2011 г., то настоящият състав намира, че всички задължения по главницата, чиито
падеж е настъпил преди 21.06.2013 г. са обхванати от общата 5 годишна
погасителна давност, в хипотезата на чл. 110 ЗЗД и не се дължат. При извършване
на елементарни математически изчисления, съобразно приложение 4 към ССЕ, съдът
установи, че това са вноските с настъпил падеж през периода 13.06.2011 г. –
13.06.2013 г., чиито размер възлиза на 5031.54 шв. Франка.
Следователно размерът
на дължимата по договора главница възлиза на 40117.04 шв. Франка.
От събраните доказателства се установява, че двамата ответници - наследници
по закон, са предприели предписаните в чл. 60 ЗНасл., действия по приемане на
наследството от техния наследодател по опис преди предявяване на иска. Приемането
на наследството по опис има за последица отграничаване на притежаваното от
наследодателя имущество към момента на неговата смърт от имуществото на
призованите към наследяване като същевременно ограничава отговорността на
наследниците до стойността на наследеното имущество.
Приемането на наследството по опис е правно действие, чрез което по
силата на закона (чл. 60, ал. 2 ЗНасл.), приелият наследник цели да ограничи отговорността си за задълженията
на своя наследодател до стойността, която се покрива от наследственото
имущество, включено в описа. В случая, приемането е породило действието си от
вписването му в особената книга по реда на чл. 49 ЗНасл. по отношение на
двамата ответници. Дяловете на последните са равни предвид извършения отказ от
наследството от страна на третия наследник по закон – Д. Я..
Разпоредбата на чл. 60 ал. 2 ЗНасл. ограничава отговорността на
наследника, прие по опис, до размера на полученото наследство (съответно до стойността, която се покрива от
наследственото имущество, както се сочи в мотивите на ТР № 3/2013 г. на ОСГК на
ВКС, т. 4 и т. 5). Нормата е установена в защита на наследника, като това
най-ясно следва от разпоредбата на чл. 61, ал. 2 ЗН, според която
недееспособните, държавата и обществените организации приемат наследството само
по опис. Фактът на приемане на наследството по опис се отразява на отговорността
на наследниците, но не и на съществуването на задължението. Приемането на
наследството по опис не съставлява правопогасяващ факт, а само препятства
възможността кредиторите да се удовлетворят от имущество на наследника,
надвишаващо стойността на приетото по опис наследство.
Съобразно възприетото в Решение № 226/04.04.2018 г., по т.д. № 1906/2016 г., II ТО, ВКС, преценката относно обема на отговорността на наследника, приел
по опис, задължително следва да се извърши в производството по предявения срещу
него иска за задължения на наследователя и има отношение към пасивната му
материалноправна легитимация.
В
границите на настоящото производство не е повдиган спор по въпроса за
включените в този опис имущества и изчерпване с тях наследствената маса. Единственият
спорен въпрос е бил относно пазарната стойност на имуществото. Съобразно
охранителното производство по приемане на наследството по опис, проведено пред
НпРС, оценката на наследственото имущество възлиза общо на сумата 91270.00 лв.,
както е посочено в постановеното Определение № 448/20.07.2012 г. В границите на
настоящото производство се установява, че стойността на наследеното имущество
възлиза общо на 128440.00 лв.
Както бе посочено по-горе в решението отговорността на всеки от
наследниците е ограничена от размера на наследствения му квота, а именно
½ от стойността на описаното имущество или до размера на сумата 64220
лв., за всеки. Плащания, които да подлежат на приспадане от размера на
наследството не се твърди да са извършвани.
Не доказани останали твърденията на ответниците за изчерпване на
наследствената маса за покриване на други задължения на наследодателя.
Предявеният иск е частичен, а именно до размера на сумата 23000.00 шв.
Франка, по левова равностойност на БНБ към датата на предявяване на иска –
21.06.2018 г. - 39130.13 лв. или за всеки от ответниците по 11500.00 шв.
Франка, представляващи по 19565.06 лв. При това положение, предвид установената
стойност на приетото по опис наследство, а именно по 64220.00 лв., за всеки, то
предявените искове следва да бъдат уважени изцяло, предвид техния частичен
характер.
В полза на ищеца следва да бъдат присъдени и законните лихви от
предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението върху
присъдената главница.
Предвид изхода от спора на ищеца се следват разноски, на осн. чл. 78,
ал. 1 ГПК, които съобразно представените доказателства възлиза на сумата
4333.45 лв., представляващи адвокатско възнаграждение, държавна такса и
възнаграждение за вещо лице.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Т.Л.Я., ЕГН **********
и С.Л.Я., ЕГН **********, двамата с местожителство ***05, в качеството им на
наследници приели по опис наследството останало след смъртта на
кредитополучателя Л. Т. Я., поч. На 03.09.2011 г., ДА ЗАПЛАТЯТ НА „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул.
„Околовръстен път“, № 260, представлявано от Д.Ш. и П.Д., припадащата им се по ½ част от сумата 23000.00 шв. Франка (двадесет и три хиляди шв. франка), представляваща
част от сумата 45148.58 шв. Франка, общо дължима главница по Договор за
потребителски кредит № HL32803/30.01.2008 г., на осн. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с
чл. 430 и сл. ТЗ.
ОСЪЖДА
Т.Л.Я.,
ЕГН ********** и С.Л.Я., ЕГН **********, двамата с местожителство ***** да заплатят „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление
гр. София, ул. „Околовръстен път“, № 260, представлявано от Д.Ш. и П.Д.,
сумата сторените по делото разноски за адв.възнаграждение в размер на 4333.45 лв. (четири хиляди
триста тридесет и три лева и 45 ст.), разноски по делото на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 2 седмичен
срок от връчването му страните с въззивна жалба пред Апелативен съд –Варна.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: