№ 1045
гр. София, 02.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Теодора Анг. Карабашева
при участието на секретаря Даниела Т. Славенова
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20231100500852 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на „ДЗИ – О.З.“ ЕАД срещу решение №
12921/16.11.2022 г. по гр.д. № 69082/2021 г. по описа на СРС, 66 състав, с което е
отхвърлен иск с правно основание чл. 411 КЗ, предявен от „ДЗИ – О.З.“ ЕАД срещу
ЗАД „А.“ АД за заплащане на сумата в размер на 297,67 лв., ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба – 02.12.2021 г., до погасяването,
представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по
застраховка „Каско“ за застрахователно събитие – ПТП, реализирано на 22.01.2021 г. в
гр. София между МПС „Форд Мондео“ с рег. № ******* и МПС „Фолксваген Поло“ с
рег. № *******
Жалбоподателят - „ДЗИ – О.З.“ ЕАД, твърди, че решението е неправилно. Счита,
че по делото е доказано, че виновен за ПТП е бил водачът на МПС „Фолксваген Поло“
с рег. № ******* гражданската отговорност на който е била застрахована от ответното
дружество. Ето защо, моли обжалваното решение да бъде отменено и искът да бъде
уважен. Претендира разноските по производството.
Ответникът по жалбата – ЗАД „А.“ АД, оспорва жалбата и моли обжалваното
1
решение да бъде потвърдено. Претендира разноските по производството.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от „ДЗИ – О.З.“ ЕАД с осъдителен иск
с правно основание чл. 411 КЗ за заплащане на сумата в размер на 297,67 лв.,
представляваща регресно вземане за заплатено по застраховка „Каско” застрахователно
обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 22.01.2021 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до погасяването
Ищецът – „ДЗИ – О.З.“ ЕАД, твърди, че в качеството си на застраховател по
договор за имуществена застраховка „Каско” е изплатил за реализирано на 22.01.2021
г. ПТП застрахователно обезщетение в размер на 282,67 лв. Твърди, че вина за
настъпване на застрахователното събитие има водачът на застрахования при ответника
– ЗАД „А.“ АД, по застраховка „Гражданска отговорност” лек автомобил. Счита, че с
плащане на застрахователното обезщетение на основание чл. 411 КЗ в негова полза е
възникнало регресно вземане за платената сума, както и сумата в размер на 15 лв. –
ликвидационни разходи. Твърди, че ответникът не е заплатил дължимата сума, поради
което претендира същата, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба до погасяването. Претендира разноските по производството.
С обжалваното решение № 12921/16.11.2022 г. по гр.д. № 69082/2021 г. по описа
на СРС, 66 състав, искът е отхвърлен изцяло.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно
и допустимо. Разгледано по същество същото е правилно.
Съгласно чл. 411 КЗ, в случаите, в които причинителят на вредата има сключена
застраховка „Гражданска отговорност”, застрахователят по имуществената застраховка
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” - до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. За
възникването на регресното вземане в доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че
се е осъществил следният фактически състав: да е налице сключен договор за
имуществено застраховане; в срока на застрахователно покритие по договора за
имуществено застраховане, в резултат на виновно и противоправно поведение на водач
на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило
застрахователно събитие, за което ответникът носи риска (непозволено увреждане по
смисъла на чл. 45 от ЗЗД); в изпълнение на договорното си задължение по
имуществената застраховка ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно
обезщетение.
2
В тежест на ответника и при доказване на посочените обстоятелства е да докаже
възражението си за съпричиняване, както и погасяването на дълга.
Спорен пред настоящата инстанция е въпросът относно вината за настъпване на
ПТП.
Видно от двустранен констативен протокол за ПТП от 22.01.2021 г., на
22.01.2021 г., около 12,10 ч., на кръстовище в гр. София е реализирано ПТП между
МПС „Форд Мондео“ с рег. № ******* и МПС „Фолксваген Поло“ с рег. № *******
Водачът на МПС „Форд Мондео“ е завивал наляво на кръстовището, като е
реализирано ПТП с намиращото се в ляво от него на ул. „Добри Христов“ МПС
„Фолксваген Поло“. В протокола са удостоверени видимите щети по отношение на
двете МПС, както следва: по отношение на МПС „Форд Мондео“ – счупена предна
броня и преден номер; по отношение на МПС „Фолксваген Поло“ – щети по предна
броня, ляв преден фар.
За установяване механизма на ПТП са разпитани и водачите на МПС. От
показанията на свидетеля М.А.А. – водач на МПС „Форд Мондео“, се установява, че
същата е управлявала посоченото МПС в гр. София по ул. „Добри Христов“. На
кръстовище с улица в дясно е имало друг автомобил, който е бил с предимство, тъй
като кръстовището не е било регулирано по друг начин. Свидетелят А. се е движила с
около 20 км.ч., съответно – спряла е, за да пропусне другия автомобил, но е
реализирано ПТП, тъй като другият автомобил се е изнесъл по-рязко и не е видял
управлявания от свидетеля А. автомобил.
Съгласно показанията на свидетеля К.Н.М. – водач на МПС „Фолксваген Поло“,
се установява, че ПТП е реализирано на Т-образно кръстовище, като свидетелят М. се е
движила по улицата с предимство от дясната страна на другия автомобил, който не е
имал предимство. Поради липсата на видимост свидетелят М. се е изнесла бавно в
кръстовището, за да предприеме маневра за завиване наляво, като е реализирано ПТП с
другия автомобил, който също е бил в движение.
С оглед посочените доказателства съдът намира, че виновен за ПТП е бил
водачът на МПС „Форд Мондео“. Този извод следва от механизма на ПТП, установен
от свидетелските показания. Съдът кредитира показанията на свидетеля М. за
установяване на обстоятелствата във връзка с настъпване на ПТП – мястото, на което е
реализирано ПТП, както и поведението на водачите на МПС, участвали в
произшествието, и по-конкретно, че и двете МПС при настъпване на ПТП са се
движили. Действително, свидетелят А. – водач на МПС „Форд Мондео“, сочи, че е
спряла, за да пропусне другия автомобил, но в същото време дава показания, че при
настъпване на ПТП се е движила с управлявания от нея автомобил с ниска скорост -
около 20 км.ч. Следователно, безспорно се установява, че МПС „Форд Мондео“ се е
движил при настъпване на ПТП, макар и с ниска скорост. На следващо място, щетите
3
по отношение на двете МПС не обосновават сочения от свидетеля А. – водач на МПС
„Форд Мондео“, механизъм на ПТП, а именно – че същата е била спряла на
кръстовището с управлявания от нея автомобил, за да пропусне автомобила, движещ се
по пътя с предимство, който при завиване наляво и разминаване е ударил автомобила,
управляван от свидетеля А.. Както беше посочено, щетите по отношение на МПС
„Форд Мондео“ са в предната част, включително по предния регистрационен номер,
т.е в предната централна част. Посочените щети няма как да възникнал при
разминаване на двете МПС, а единствено в резултат на удар между МПС на
кръстовището, преди настъпването на който МПС „Форд Мондео“ се е движило
направо, а МПС „Фолксваген Поло“ е завивало наляво на кръстовището.
При посочения механизъм на ПТП настоящият съдебен състав счита, че виновен
за ПТП е бил водачът на МПС „Форд Мондео“. Същият е допуснал нарушение на
разпоредбата на чл. 48 ЗДвП, тъй като на кръстовище на равнозначни пътища не е
пропуснал пътното превозно средство, което се е намирало и е приближавало от
дясната му страна, а е продължил движение направо на кръстовището, в резултат на
което траекториите на движение на двете МПС са се пресекли и е реализирано ПТП
между тях.
Следователно, искът с правно основание чл. 411 КЗ следва да се отхвърли
изцяло, тъй като по делото се доказва, че виновен за ПТП е бил водачът на МПС „Форд
Мондео“, което е било застраховано по застраховка „Каско“ при ищеца, а не водачът
на МПС „Фолксваген Поло“, гражданската отговорност на който е била застрахована
от ответното дружество.
Във връзка с изложеното се налага извод, че въззивната жалба е неоснователна, а
решението на Софийски районен съд – правилно, поради което следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора само ответникът по жалбата има право на разноски,
като в негова полза следва да бъде присъдена сумата в размер на 100 лв. – разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК настоящото решение не подлежи на обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 12921/16.11.2022 г. по гр.д. № 69082/2021 г. по
описа на СРС, 66 състав.
4
ОСЪЖДА „ДЗИ – О.З.“ ЕАД, ЕИК *******, да заплати в полза на „ЗАД А.“ АД,
ЕИК *******, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 100 лв. – разноски за
юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5