Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 258
гр.Враца 29.07.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, трети състав, в публично заседание на 01.07.2021г.
/ първи юли две хиляди двадесет и първа
година/ в състав:
АДМ. СЪДИЯ: СЕВДАЛИНА
ВАСИЛЕВА
при секретаря ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА, като
разгледа докладваното от съдия ВАСИЛЕВА
адм. дело № 74 по описа на АдмС – Враца за 2021 г., и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. чл.
118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.
Образувано е по жалба на „Т.Т.– ***.“
ЕООД *** срещу Решение № 1040-06-3/ 15.01.2021г. на Директора на ТП на НОИ
гр.Враца, с което е оставена без
уважение жалбата му против Разпореждане № 46/09.12.2020г., на длъжностно
лице по чл.
60, ал. 1 от КСО, с което е прието, че злополуката, станала с лицето Л.В.И.
на 02.11.2020г., е трудова по смисъла
на чл. 55, ал.2 от
КСО.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на акта, като се сочи, че
при провеждане на разследването административният орган не е предприел действия
за изясняване на релевантните факти от значение на случая, като необосновано се
е позовал само на обясненията на пострадалото лице, без да вземе предвид
показанията на останалите свидетели, които
установяват други факти. Изтъква
се, че не са обсъдени медицинските
документи, които установяват наранявания
на различни повърхности в лицевата част на черепа на заинтересованата страна,
без да се извърши проверка възможно ли е същите да са причинени само от едно
падане. Заявява се, че съвсем безкритично е прието вписаното в приложеното в
административната преписка съдебно-медицинско удостоверение, без да бъде
извършен анализ на сочените в него факти
и механизъм на увреждане, чрез проверка
от други медицински лица. Иска се постановеното решение да се отмени
и злополуката, претърпяна от заинтересованата
страна И. да не се приема за трудова. Претендират
се разноски, за което е представен списък.
Ответникът – Директор на ТП
на НОИ гр.Враца, чрез * Ц., иска жалбата
да се отхвърли като недоказана и неоснователна и посочва, че не са събрани
доказателства, които да оборят направените изводи в обжалвания акт. Претендира
заплащането на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Заинтересованата страна – Л.В.И. в
с.з. и в писмено становище оспорва жалбата и прави искане за отхвърлянето й.
По делото са събрани писмени и
гласни доказателства. Приложена е Пр.пр. №2147/2020г. на РП Враца.
Административният съд,като се
запозна с доводите на страните и доказателствата в административната преписка и
след служебна проверка на оспореното решение съобразно разпоредбата на чл.168
ал.1 от АПК, намира за установено от фактическа
страна следното:
Административното производство е
започнало с декларация за трудова злополука вх. № Ц5101-06-36/17.11.2020г., подадена от заинтересованата страна Л.И. в качеството й на пострадало лице, като е посочено, че
злополуката от 02.11.2020г. е
възникнала при движението й като пешеходец в подлеза на *** /разположен
преди спирката на ** , при отиване към работното й място. На основание чл.
58, ал. 1 от КСО и чл.
7, ал. 1 от НУРРОТЗ е извършено
разследване на злополуката, от комисия , назначена със Заповед №Ц1015-06-107/26.11.2020г.,
която на основание чл.
58, ал. 6 от КСО е съставила протокол № 08/ 09.12.2020г. за резултатите от
извършеното разследване. Не се спори, че представителят на Д“ИТ“ Враца Т. И.
е * на * на пострадалото лице. Установено е, че заинтересованата страна И. е служител при
жалбодателя, със сключен трудов договор №20/03.10.2019г. и
последващо допълнително споразумение, назначена на длъжност „*“. Не се
спори, че на датата 02.11.2020г. лицето е било на работа първа смяна в първи екип съгласно утвърденият
график за работа, с работно време от 05.00ч. до 13.30ч. с почивка от 10.00ч до
10.30ч. съгласно Заповед №49/22.10.2020г. на Директора на „Т. т. –***“ ЕООД.
Изготвено е и разпределение на работата / стр.69/ , като екипът на И. е извършвал проверка от *** / уточнение *** Посочено е, че
няма преки очевидци на злополуката, взети са обяснения от лицата, допуснати и разпитани като свидетели
и в настоящето производство. Не се спори, че
предишната вечер И. е разговаряла
със свидетелката В. в качеството й на * за да предложи да се качи за проверка в
тролея на спирката на *** /
несъществуващо в момента, но със съществуваща спирка/, което последната
позволила. На 02.11.2020г. свидетелят Н. управлявал тролей, в който на спирката
на „** / ако се идва от центъра на града, тази спирка е преди спирката на ** се
качила И. и му направило впечатление, че
е разтревожена и попитал дали е добре.
Тя обяснила, че се е спънала в подлеза и паднала. Свидетелят няма спомен да е
видял охлузвания по нея, по време на пътуването тя се обадила на тел.112 и на
спирката на Болницата чакала линейка, в
която И. се качила. Свидетелката П., с
която били екип, заявява, че пътувала с
тролея, управляван от свидетеля Н. с начало
от *** и слязла на спирката на ** / от тази посока спирката е след спирката на ** , където
видяла И. да се качва в превозното
средство, със *и **. В този смисъл са и дадените обяснения от тези лица по
време на разследването, проведено от
назначената от ответника комисия. Приложена е медицинска документация – фиш
от ЦСМП, болничен лист, епикриза от УМБАЛСМ „П.“ ЕАД *** отделение по *** от
06.11.2020г., съдебно-медицинско удостоверение №275/2020г. Във фиша на ЦСМП е
отразено, че на 02.11.2020г. в 5.23ч. е направено повикване за пациент Л.И. с
обяснение, че е паднала преди да се качи в тролея и си е ударила *. Описани са *от лявата страна на *, ** и ляво коляно при извършен
преглед от медицинските лица. Болничният лист е издаден за периода 02.11.2020г.
– 06.12.2020г., с диагноза „**" и причина „** по чл.55 ал.2 от КСО“. В
епикризата на УМБАЛСМ „П.“ е отразено
като окончателна диагноза, че лицето е получило „***“. В съдебно-медицинското
удостоверение, издадено на 23.11.2020г., са отразени вписаните данни от фиша на
ЦСМП и от епикризата на болничното заведение, както и състоянието на лицето по време на прегледа, като в
заключение е прието, че по механизъм уврежданията могат да бъдат получени от
действието на твърди тъпи предмети и по начин и време, посочени от
пострадалата, т.е. при падане по лице. Това заключение е оспорено от жалбодателя. В протокола от разследването е прието , че на
път за работа заинтересованата страна е
паднала, като е увредила***си, ** и *. Позовавайки се на изводите в
протокола, с Разпореждане № 46/09.12.2020г. длъжностното лице по чл.
60, ал. 1 от КСО е приело, че станалата злополука е *,
тъй като са налице условията на чл. 55 ал.2 от КСО. Разпореждането е
обжалвано от настоящия жалбодател в
качеството му на осигурител на
пострадалото лице , по предвидения с чл. 117
от КСО ред, пред Директора на ТП на НОИ-Враца.
Във връзка с подадената жалба е
издадено оспореното по настоящото производство Решение № 1040-06-3/15.01.2021г.
на Директора на ТП на НОИ Враца, с което
жалбата е оставена без уважение като
неоснователна и е потвърдено Разпореждането на длъжностното лице по чл.
60, ал. 1 от КСО, като правилно и законосъобразно.
Жалбодателят в качеството му на работодател, след
уведомяване за злополуката на основание чл.2 ал.2 от Наредбата за
установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки /
НУРРОТЗ/, със Заповед №50/09.11.2020г. е наредил разследване на обстоятелствата, свързани със
злополуката на заинтересованата страна И., назначил е комисия, която го е
извършила и е съставила протокол, в който е направила предложение да се обжалва
пред компетентните органи определянето на злополуката като *. До ТП на НОИ гр.Враца е изпратено Уведомление
вх.№Ц1029-06-3399/12.11.2020г., с искане да не бъде съставян протокол по чл.10
от НУРРОТЗ и да не се приема злополуката за *.
Представеният от заинтересованата
страна И. б.л. №****, издаден от УМБАЛСМ „П.“ е обжалван с жалба
вх.№Ц1029-06-3400/12.11.2020г. / стр.25 от делото/ до ТЕЛК за общи заболявания към
* МБАЛ ***, която с ЕР №*** не е признала причинна връзка * злополука поради
непредставяне на изисканите от тях документи/стр.128 от делото/.
Жалбодателят е отправил жалба до
Районна прокуратура Враца с вх.№2147/11.11.2020г. с искане за извършване на
проверка с цел установяване на престъпление във връзка със заявеното от И. по
повод на злополуката й. Образуваната пр.пр. №2147/11.11.2020г. е приложена по делото в цялост, тя съдържа
медицинските документи, представени и по настоящето дело, обяснения на непреките
свидетели по злополуката, справки за повиквания до спешен тел.112. От събраните
в това производство доказателства се установява, че повикване до тел.112 е регистрирано на 02.11.2020г. в 05.17ч. от лицето Л.И. и е предадено на Спешен
център. От справка рег.№1795р-1175/15.01.2021г.
на РУ Враца е видно, че при тях не са регистрирани сигнали за домашно
насилие на 02.11.2020г. на адреса на заинтересованата страна И..От писмо
рег.№10583р-89/19.01.2021г. на Началника на РЦ М. се установява, че от 08.00ч.
на 01.11.2020г. до 05.00ч. на 02.11.2020г. няма постъпили и регистрирани
сигнали за битов инцидент, семеен скандал или скандал с побой на адреса на
заинтересованата страна И.. Снети са сведения от съсед на И. и от кварталния
инспектор, които заявяват, че нямат
сведения за скандали в семейството й или с участието на други лица. Въз основа
на така събраните доказателства разследващият прокурор е постановил отказ за
образуване на досъдебно производство с постановление от 20.11.2020г. Постановлението
е обжалвано пред Окръжна прокуратура Враца
с жалба вх.№2147/12.05.2021г. /л.131 от делото/.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена в 14-дневния преклузивен
срок по чл.
149, ал. 1 от АПК / решението е получено на 19.01.2021г., видно от представеното
известие за доставяне, а жалбата е предявена на 01.02.2021г. с вх.№2103-06-2 от
същата дата/ , от надлежна страна, чиито права и законни интереси са засегнати
от административния акт, поради което същата
е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните
съображения.
Съгласно чл.
168, ал. 1 АПК съдът преценява законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган и в установената форма,
спазени ли са административно производствените правила и материално-правните
разпоредби по издаването му, съобразен ли е актът с целта на закона.
Оспореното решение е издадено от Директора
на ТП на НОИ гр.Враца – материално и териториално компетентен орган съгласно чл.
117, ал. 1, т. 2, б. "г" от КСО и в предвидената от закона форма
– чл.
117, ал. 3 от КСО, съдържа необходимите реквизити, волеизявлението на
издателя му е ясно, което го прави
валиден административен акт. При издаването му са спазени административнопроизводствените
правила и правилно е приложен материалният закон.
Трудовата злополука като осигурен
социален риск е легално определена в чл. 55, ал. 1 от КСО и представлява всяко
внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на
извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на
предприятието, когато е причинило неработоспособност, трайно намалена
работоспособност или смърт. 3а да бъде приета злополуката за* е необходимо
едновременното наличие на няколко предпоставки - внезапно увреждане на здравето
- внезапно, външно неочаквано и непредвидимо, еднократно и пряко въздействие
върху човешкия организъм, което накърнява телесната цялост и нарушава
нормалното функциониране на органите на човешкото тяло; злополуката да е
станала с осигурено лице; функционална зависимост между изпълнението на
трудовите функции и внезапното увреждане на здравето - това е връзката на
увреждането с обичайните обстоятелства и условия, при които протича
изпълнението на трудовата функция по трудовото правоотношение с работодателя,
неблагоприятен резултат от увреждането - неработоспособност или смърт и
причинна връзка - неблагоприятният резултат
да бъде пряко следствие от внезапното увреждане на здравето, а не на
други обстоятелства. Видно от съдържанието на изброените елементи на
фактическия състав на разпоредбата, законодателят е установил само обективни
обстоятелства, които длъжностното лице по чл.
60, ал. 1 от КСО е задължено да изследва, без да е предвидено изясняване на
субективното отношение на пострадалото лице. Съгласно чл.55 ал.2 от КСО злополуката се приема за трудова и когато е възникнала при придвижването на работника по обичайния
му път на отиване или връщане от работното му място, както е прието в
настоящата хипотеза.
По делото не се спори, че заинтересованата страна И. е получила внезапно
травматично увреждане, за което на 02.11.2020г. е получила медицинска помощ
първоначално в ЦСМП В., а след това в УМБАЛСМ „П.“, където е била
хоспитализирана и е била приложена
хирургическа интервенция. Спорен е въпросът дали увреждането е получено по
времето, в което тя твърди, че го е получила и по описания от нея начин, както
и дали това е станало по обичайния й път за отиване на работа. От събраните в
административната преписка и съдебното следствие доказателства се установява,
че на 02.11.2020г. заинтересованата страна И. е била на работа първа смяна,
като в качеството си на ** е следвало да извършва проверка на пътуващите
тролейбуси от спирка *** до спирка * **/. Не се сочи и не се представи заповед
или друг акт, който да определя коя да е
първата спирка, на която* следва да се качи в тролея при започване на работния
си ден. Свидетелите В. и П. заявяват, че на практика проверяващите се качвали от тази спирка от
поверения им маршрут, която е най-близо до дома им, като твърдят, че за И. това
е спирката на ** Няма доказателства на коя спирка се е качвала И. предишните
дни, същата е получила разрешение от отговорника на екипа да се качи от
спирката на ** която е част от определения й за проверка маршрут, поради което
съдът приема, че тя се е движила по обичайния си път към работното си място,
което не е позиционирано, т.е. към която
и спирка да е вървяла по определения й
маршрут, е отивала на работа. Спирката, от която се е качила в тролея и
е била забелязана от свидетелите Н.и П., се намира след подлеза, в който
заявява, че е паднала и преди спирката на **“, към която е отивала съобразно
уговорката с отговорника на екипа, поради което обясненията за придвижването й
са логични и последователни, в тях няма противоречия, както твърди
жалбодателят. Във всичките й обяснения тя поддържа становище, че е вървяла по
левия тротоар и искала да слезе на шосето поради по-добрата му осветеност, а не е искала да пресича до десния тротоар,
както се твърди в жалбата.
Административният орган е извършил цялостна и обективна преценка
на обстоятелствата съгласно задължението
си по чл.35 от АПК и служебното начало
по чл.9 ал.2 от АПК, според която
разпоредба е задължен да събере всички доказателства и когато няма искане от
заинтересованите страни. Събрани са гласни и писмени доказателства, процедурата
е започнала на законно основание – декларация на пострадалото лице, съставен е
и протокол по чл.58 ал.6 от КСО. Установени са по безспорен начин наличието на
увреждане, което е внезапно, както и че неблагоприятният резултат от това
увреждане – неработоспособност на
работника, е в пряка причинна връзка с него. Установено е също, че пострадалият
работник е осигурен. Възражението на жалбодателя, че като член на назначената
от ответника комисия за разследване на злополуката е участвал ** на заинтересованата страна И., е
основателно дотолкова, доколкото той е следвало да заяви това или да се отведе
от участие. Съдът намира обаче, че неговото участие не е повлияло на решението
на комисията, разследваща злополуката, тъй като протоколът е съставен и
подписан единодушно от всички членове, вкл. и от представителите на „Т.т.В.“ ЕООД и в този протокол само са
вписани установените факти, без да се дава препоръка в какъв смисъл да бъде
разпореждането на органа по чл.60 ал.1 от КСО.
Механизмът на получаване на
увреждането, посочен в приетото като доказателство медицинско удостоверение на
съдебен лекар, е оспорен от жалбодателя, но същият не посочи друга причина за
претърпяната травма, поради което в
административната преписка и в съдебното производство не са
събирани доказателства, които да опровергават
твърденията на пострадалата и отразеното в удостоверението. От събраните
доказателства в приложената прокурорска
преписка не се установява И. да е била
обект на скандали с насилие по времето, в което е констатирана травмата й. При тези констатации
съдът приема, че механизмът на
увреждане, посочен от съдебния лекар, е достоверен. Съгласно чл.60 ал.1
от КСО длъжностното лице, определено от ръководителя на териториалното
поделение на Националния осигурителен институт, въз основа на документите в
досието и данните в информационната система по чл.
33, ал. 5, т. 7 в 14-дневен срок от декларирането издава разпореждане за
приемане или за неприемане на злополуката за *, при травматично увреждане,
каквото е процесното, без да е задължено
да изисква предварително становище на органите на медицинската експертиза,
каквото задължение има при нетравматично увреждане. В този смисъл не е допуснато нарушение на административно-процесуалните
правила от административния орган,
който не е изискал произнасяне от други медицински лица, както се поддържа от
жалбодателя, при условие, че той самият не е посочил други факти и обстоятелства, които да налагат
събиране на такива доказателства. Обстоятелството, че при оспорване на болничния лист, издаден от ЛКК в УМБАЛСМ „П.“, ТЕЛК се е произнесла, че
не приема причинна връзка за трудова злополука, не дава основание оспореното
пред съда решение и потвърденото с него разпореждане да се приемат за незаконосъобразни, тъй като произнасянето
на експертната комисия в посочения по-горе смисъл е именно защото тези
документи не са представени, а те не биха
могли да бъдат представени, тъй като не са влезли в сила.
По така изложените съображения съдът намира,
че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.
При този изход на спора и при своевременно
направено искане на ответника следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100/сто/лв.,
което да бъде заплатено от жалбодателя
Воден от горното и на основание
чл.172 ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „Т.т.– В.“ ЕООД *** против РЕШЕНИЕ
№1040-06-3/15.01.2021г. на ДИРЕКТОРА на ТП на НОИ Враца, с което е потвърдено РАЗПОРЕЖДАНЕ №46/09.12.2020г. на Длъжностното лице по чл.60 от КСО при ТП на
НОИ Враца.
ОСЪЖДА „Т. т. –*** ЕООД ***ДА ЗАПЛАТИ на ТП на НОИ гр.Враца сумата 100 /сто/ лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд чрез
Врачански административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните,че е изготвено.
АДМ.СЪДИЯ: