Определение по дело №379/2019 на Районен съд - Луковит

Номер на акта: 158
Дата: 9 юни 2020 г.
Съдия: Владислава Александрова Цариградска
Дело: 20194320200379
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 20 декември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

П Р О Т О К О Л

Гр. Луковит, 09.06.2020г.

 

ЛУКОВИТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно заседание  на девети юни две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИСЛАВА ЦАРИГРАДСКА

                                 

при участието на секретаря М.Д.

сложи за разглеждане Н.Ч.Х.Д. № 379 по описа на съда за 2019год.,

докладвано от съдия ЦАРИГРАДСКА.

 

На именното повикване в 13:00   часа се явиха:

           

          ТЪЖИТЕЛЯТ – Д.П.С. - редовно призован, не се явява, представлява се от повереника адв. Н.Л. с пълномощно по делото.

          ПОДСЪДИМИТЕ – С.М.Й. и Б.М.Й. - редовно призовани, се явяват лично и с адв. Х.С. от ЛАК с пълномощно  по делото.

 

          СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпилата допълнителна уточняваща молба с вх. №937/17.02.2020г., с която тъжителя уточнява обстоятелствата, на които основава обвинението си, а именно: депозираните до Началника на РУ гр. Луковит, с копие до ОД на МВР гр. Ловеч жалби с вх. №298000- 6226/03.10.2019 г. и вх. №297-7099/30.09.2019 г., както и обясненията дадени от С.Й. и Б.Й. пред полицейски служител Л.Й., във връзка с така описаните жалби.

Деянието с което се твърди, че С.Й. е извършил престъплението спрямо Д.С. е осъществено чрез подаване на жалба с вх. с вх.№298000-6226/03.10.2019 г., до  началника на РУ Луковит с копие до ОД МВР Ловеч, в която подсъдимият посочва цитат: “… от три години, започнала е четвърта ни стресира, като първо започна да трови кучетата ни, това беше през 2016, след това през 2017 г. беше пребито едно от кучетата ни, което беше вързано на връзка. Моята съпруга го хвана точно в 21,00 часа и от тогава започнаха нашите мъки с него.“ После пак цитат: „…през лятото на 2018 година беше убито още едно куче на торището ни то не беше вързано това става също през нощта....". По-нататък в жалбата е посочено, че „... лично аз отидох и го помолих да спре да стрела и хвърля камъни и стъкла, които съпругата ми чисти и събира почти всеки ден....“.  В жалбата е написал, че „....въпреки всичко само тя (Б.) работи в градината, а аз стоя под сянка и гледам да не я удари с някой камък…".

В жалбата с вх.№297-7099/30.09.2019 г. от С.М.Й. написал, че след обяд на 07.10.2019 г. „както си поливах пипера в градината зад мен паднаха два камъка един след друг... Съсед ни е само той от другата страна имаме съседка, която живее в Германия...“.

Прието е, че с описаните действия С.М.Й. е осъществил състава на чл.147, ал.1 от НК, като е разгласил позорни обстоятелства за доверителят ми Д.П.С., изразяващи се в това, че е извършил хулигански действия - хвърляне на камъни и стъкла в техния имот и му е приписал престъпления, които не е извършил, а именно по чл.325б от НК - убийство на гръбначни животни, което потвърдив обясненията си пред полицейския служител.

Деянието на Б.Й. е описано като такова, изразило се с даване на обяснения,  цитат:  „…Проблемите им с Д. са започнали през 2016 г., когато бяха умъртвени първо едно от кучетата ни, което беше вързано на връзка, беше счупен на кучето гръбначния стълб кучето живя три дни и умря. През 2017 година пролетта вечеряхме със съпруга си.... Чух, че нещо се хвърля в градината ми и излязох навън беше точно в 22,00 часа. Понеже се страхувах да не ме удари, сложих една кофа на главата си за да се пазя и облякох един дъждобран....тогава видях Д. с черна шапка на главата и беше се показал от кръста нагоре над дувара. Д. носеше пушка. Насочил я беше към едното ми кученце.....“

          С описаното действие се твърди, че Б.Й. е осъществила състава на престъплението по чл. чл.147, ал.1 от НК, като е разгласила позорни обстоятелства за доверителят ми Д.П.С., изразяващи се в това, че е извършил хулигански действия - хвърляне на камъни в техния имот и му е приписал престъпления, които не е извършил, а именно по чл.325б от НК - убийство на гръбначни животни.

 

           По повод на уточненията е депозиран и допълнителен отговор от защитника на подсъдимите с вх. №1337/06.03.2020г., в който защитата счита, че подсъдимите са отразили фактическата и обективна истина и не са осъществили престъпление, като се изтъква, че с депозирането на жалби до съдебни органи, полиция, кметства, прокуратури ще могат да получат спокойствие.

Изразено е становище за неоснователност във връзка с наличието на вина, вреда и причинна връзка между тях.

 

          АДВ. Л. – Доверителят ми поддържа тъжбата. Тези две обвинения, както сме ги уточнили и гражданската претенция, също поддържа.

          Да се даде ход на делото. Неявяването на доверителят ми не е процесуална пречка,, той се яви в първото заседание, поради което считам че в настоящият момент следва да бъде даден ход.

          АДВ.С. – Считам че има процесуален представител по отношение на тъжителя, което съгласно правилника на НК и НПК може да се даде ход на делото в негово отсъствие, тъй като има процесуалният представител, въпреки че същият не е изразил такова становище в нито едно заседание, че в негово отсъствие може да се дава ход на делото.

          Поддържам даденото възражение, така и допълнителният отговор. Ще моля, в случай че се даде ход на делото да ми се даде възможност за допускане на свидетелите, които водим и евентуално, ако тъжителят желае да се призоват свидетели, ще моля да бъдат разпитани в едно съдебно заседание.

          ПОДСЪДИМИТЕ(поотделно) –Поддържаме казаното от адвоката ни.

 

          АДВ. Л. – С оглед на приложената преписка към делото и обстоятелството, че е водена проверката от полицейски инспектор Л.Й. правя искане същият да бъде разпитан като свидетел по настоящото дело.

АДВ. С. – Уважаема г-жо Съдия, считам че искането на процесуалния представител на тъжителя е основателен, но поради обстоятелството, независимо че същият е водил преписка, а и свидетелите, които водим ще моля да бъдат разпитани в едно съдебно заседание, в което да се изясни фактическата и обективната истина по конкретния случай.

          Въпреки това обръщам внимание, че това искане не е направено своевременно.

 

          СЪДЪТ намира, че неявяването лично на частния тъжител, не съставлява самостоятелна пречка за разглеждане на делото, доколкото в чл. 24 ал.5 т.5 НПК е предвидено, че неявяването на частния тъжител е основание за прекратяване на наказателното производство, само когато частния тъжител не е упълномощил повереник.

В настоящият случай Д.С. надлежно е упълномощил адв. Л. за свой повереник, поради което личното му неявяване не е пречка от процесуален характер.

          Съдът след като се запозна с уточненията, направени от тъжителя, намира, че е налице основанието предвидено в чл. 250, ал.1, т.1, вр. чл. 24, ал.5, т.2 НПК за прекратяване на наказателното производство от съда .

Съображенията за този извод  са следните:

Редовността на тъжбата съгласно чл. 81, ал.1 НПК изисква освен същата да е писмена, да съдържа определените данни за страните, но така също и обстоятелствата, на които са основава тъжбата да описват престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия съгласно чл. 80 НПК.

Фактическите обстоятелства, на които тъжителят основава обвинението си, получават своята коректна правна квалификация от съда, затова настоящият състав независимо от правната оценка на твърдяните факти, дадена от тъжителя и неговия повереник, а именно оценката, че описаното поведение на двамата подсъдими, осъществява състава на престъпление по чл. 147 ал.1 НК - клевета, което престъпление е от частен характер, е неправилно.

Тъжителят описва изпълнителното деяние, чрез което се твърди, че подсъдимите са му приписали престъпление по чл. 325б НК, като подаване на жалби и даване на обяснения пред органите на МВР.

При това положение, съдът намира, че правилната правна квалификация на тези твърдения се съдържа в чл. 286 ал.1 НК, въздигащ в престъпление от общ характер всяко деяние, с което пред надлежен орган на властта някой набеди другиго в престъпление, като знае че е невинен.

Твърденията на тъжителя Д.С., са че двамата подсъдими пред органите на МВР са му приписали престъпления, които не е извършил – убийство на гръбначни животни. Това твърдение следва да бъде оценено като набедяване по смисъла на чл. 286, ал.1 НК, тъй като е направено пред надлежен орган на властта.

Съгласно теорията и трайната съдебна практика, надлежен орган на власт по смисъла на чл. 286, ал.1 НК е този, който може да инициира наказателно производство срещу набеденото лице.

Според сега действащия НПК досъдебното производство може да започне и с извършване на първото действие по разследването, което е в правомощията освен на разследващите полицаи и на следователите, но така също и на полицейските органи, съгласно разпоредбата на чл. 194 ал.4 НПК.

Затова съдът намира, че жалбите и оплакванията на подсъдимите, чрез които се твърди да са извършили престъпление, адресирани до РУ Луковит и ОДМВР Ловеч, са направени пред „надлежен орган на властта“, и ако изложеното от подсъдимите не отговаря на истината, то те биха осъществили състава на престъплението „набедяване“, а не „клевета“.

По въпроса за това, дали в подобна хипотеза жалбата е депозирана пред надлежен орган, следва да бъде посочено и Решение №558/04.02.2014г. на І Наказателно отделение на ВКС, постановено по НД №1760/2013г.

Поради горното, а именно, че твърдяното престъпление не е такова от частен характер, а е престъпление от общ характер, образуваното наказателно производство по НЧХД№ 379/2019г. следва да бъде прекратено.

Поради горното, Съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

НЕ ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 250, ал.1, т.1, вр. чл. 24, ал.5, т.2 НПК наказателното производство по НЧХД №379/2019г. по описа на РС Луковит.

Определението за прекратяване подлежи на обжалване пред Окръжен съд Ловеч по реда на Глава ХХІ, в 15 дневен срок от обявяване на определението.

 

АДВ.Л. - Моля препис от определението да ми бъде изпратено по електронната поща.

 

След изготвянето на съдебния протокол копие да се изпрати на повереника.

 

АДВ. С. – Правя искане за присъждане на разноските сторените от доверителите ми, съгласно договора за правна помощ в размер на 400 лева.

АДВ. Л. - Относно стойността за присъждане на разноски оставам на преценката на съда.

 

СЪДЪТ намира, че въпроса за разноските следва да бъде решен след окончателно стабилизиране на определението за прекратяване на наказателното производство, доколкото и предвид разпоредбата на чл. 306 НПК, същият може да бъде обсъден и в последствие след изчерпване предмета на основното производство.

Поради горното, Съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на адв С., до стабилизиране определението за прекратяване на наказателното производство.

 

          Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 13:57 часа.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

СЕКРЕТАР: