№ 3350
гр. София, 03.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
при участието на секретаря ДИАНА АЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20221110101874 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от [фирма] (с предишно търговско наименование [фирма]) срещу
етажните собственици от сграда в режим на етажна собственост с административен адрес:
[адрес] обективно съединени осъдителни искове по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, вр. с чл. 48 ПИКЕЕ
(отм.) и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 3 073,08 лева, представляваща
преизчислена стойност на ел. енергия вследствие от осъществена корекция на сметка с
констативен протокол № [№] от 07.12.2017 г. за периода от 09.09.2017 г. до 07.12.2017 г. и
отразена във фактура № [№] от 18.12.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба – 14.01.2022 г. до окончателното й
изплащане, както и сумата от 1 251,53 лева, представляваща обезщетение за забава за
периода от 03.01.2018 г. до 07.01.2022 г.
Ищецът [фирма] (с предишно търговско наименование [фирма]) твърди, че етажните
собственици от [адрес] са потребители на доставяна от него електрическа енергия за
стълбищно осветление в [адрес], по партида с клиентски № [№]. Излага, че на 07.12.2017 г.
служители на [фирма] извършили проверка на мястото за измерване на електрическата
енергия, за което бил съставен констативен протокол № [№]/ 07.12.2017 г. в присъствието на
двама независими свидетели и служител на МВР. Бил потърсен и представител на
потребителя. Проверяващите установили, че са направени 6 присъединявания без средство
за търговско измерване на етажи 3, 4, 5, 11, 12 и 13 с проводник тип ПВА-1 25 мм2 (меден
едножилен), при което присъединяване единият край е присъединен към фазовия проводник
в етажните ел. табла, а другият край обслужва лампи в коридорите на етажа. Била
констатирана промяна в схемата на свързване на електрическа енергия, както и, че по този
начин не се отчита електрическата енергия от средството за търговско измерване и
съответно същата не се заплаща. Констатациите били обективирани в констативния
протокол, където било отбелязано, че електромерът, обслужващ общите нужди, е стара
система, без възможност за пломбиране. Неправомерното присъединяване било премахнато.
На клиентите било изпратено уведомление, заедно с копие от протокола. На основание чл.
1
83, ал. 1, т. 6 ЗЕ в съответствие с чл. 48, ал. 1, т. 1, б. „б” ПИКЕЕ (отм.) за периода от
09.09.2017 г. до 07.12.2017 г. сметката за електрическа енергия била преизчислена, в
резултат на което била извършена корекцията й, като била начислена сумата от 3073,08
лева. За същата била издадена фактура № [№] от 18.12.2017 г. Ответниците били уведомени
за извършената корекция и за издадената фактура, но не заплатили посочената сума. Поради
това [фирма] предявило исковете, предмет на настоящия процес, с които отправя искане
етажните собственици от сграда в режим на етажна собственост с адрес: [адрес], чрез
управителя на етажната собственост С. Ч., да бъдат осъдени да му заплатят сумата от 3
073,08 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изпащане, както и сумата от 1 251,53 лева – обезщетение за забава за
периода от 03.01.2018 г. до 07.01.2022 г. Претендира присъждане на разноски.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответниците – етажните
собственици от сграда в режим на етажна собственост с адрес: [адрес], чрез управителя на
етажната собственост С. Ч., оспорват предявените искове. Оспорват твърдението на ищеца,
че са потребители на претендираната електрическа енергия, съответно, че е сключен
договор за продажба на електрическа енергия по посочения клиентски номер. Поддържат, че
не съществува средство за търговско измерване, посочено в констативния протокол, марка
„Е.“, произведено през 1983 г., както и, че същото не е монтирано да измерва електрическа
енергия. Считат, че не е било годно средство за търговско измерване. Оспорват на
07.12.2017 г. да е извършена проверка на мястото за измерване на електрическата енергия.
Твърдят, че никой от собствениците не е уведомен за извършвана проверка. Считат, че
претендираната сума е неправилно изчислена. В отговора на исковата молба се твърди, че
ответниците не са приели общите условия на ищцовото дружество, както и, че в тях липсва
посочен ред за уведомяване на клиентите за корекция на сметките за електрическа енергия,
съобразно изискването на чл. 98, ал. 2, т. 6 ЗЕ. Наведено е възражение, че претендираните
задължения са погасени по давност с изтичането на тригодишен давностен срок. С тези
доводи отправят искане за отхвърляне на исковете. Претендират присъждане на разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа страна следното:
По делото са приети Общи условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на [фирма] (понастоящем [фирма]), одобрени с Решение № ОУ – 059 от 07.11.2007
г. на ДКЕВР и изменени и допълнени с Решение № ОУ – 03 от 26.04.2010 г. на ДКЕВР,
както и Общи условия на договорите за използване на електроразпределителните мрежи на
[фирма] (понастоящем [фирма]), одобрени с Решение № ОУ – 056 от 07.11.2007 г. на
ДКЕВР и изменени с Решение № ОУ – 03 от 26.04.2010 г. на ДКЕВР/, публикувани във
вестник „Телеграф“, бр. 927 на 26.11.2007 г. и в Софийски вестник бр. 48, 29.11.2007 г. –
05.12.2007 г., видно от данните, съдържащи се в писмените доказателства.
По делото не се спори, че по силата разрешение, обективирано в Лицензия за
обществено снабдяване с електрическа енергия на ищеца [фирма] е разрешено да
осъществява дейност по „обществено снабдяване с електрическа енергия“ на обособена
територия.
От приетия заверен препис на Констативен протокол № [№] от 07.12.2017 г. (чието
съответствие с оригинала е установено в проведеното на 16.09.2022 г. открито съдебно
заседание) за проверка на неточно измерване и/или неизмерване на електрическа енергия се
установява, че трима служители на третото за процеса лице [фирма], заемащи длъжността
„техник – ел. системи, контрол нетехнически загуби“, съответно лицата А. С., Б.Т. и Р.Д., в
присъствието на един свидетел от [Ф.на п.], както и на представител на етажната
собственост – лицето О.А.Г. – касиер на входа, са извършили проверка на средство за
търговско измерване с фабричен № *******, тип на СТИ „14-3“, производител „Е.“, година
2
на производство 1983 г., с показания по Т2 (дневна тарифа): 84327, на обект – общо
стълбищно осветление, находящ се в сграда на адрес: [адрес], с клиентски № *********** и
абонатен № ********** и потребител – етажна собственост – общи нужди. В протокола е
удостоверено, че потребителят е потърсен на обекта, за да бъде поканен да присъства на
проверката, но същият отсъствал от адреса. Установено е, че средството за търговско
измеране е разположено на метално общо елекрически табло за входа, монтирано извън
границите на имота. Изяснява се, че в хода на проверката било констатирано, че са
осъществени шест на брой присъединявания, съответно на етажи 3,4,5,11,12 и 13, чрез
проводник тип ПВА-1 2,55 м2 (меден едножилен), като единият край на присъединението е
присъединен към фазовия проводник в етажното ел. талбо, а другият край обслужва лампи в
коридорите на етажа. Отразено е, че по този начин цялата електрическа енергия не се отчита
от средство за търговско измерване и съответно не се заплаща. Посочено е, че електромерът,
обслужващ общите нужди, е стара система и без възможност за пломбиране. Протоколът е
подписан от служителите, извършили проверката, от двамата свидетели – от Федерацията на
потребителите и касиера на входа, като е отразено, че екземпляр от същия е
подписан/получен от полицействи служител при 03 РУ.
Събраните по делото писмени доказателства сочат, че с писмо с изх. № ******** от
13.12.2017 г. третото за процеса лице [фирма] (понастоящем [фирма]), чред ръководител
отдел „Нетехнически загуби“ уведомява етажната собственост от адрес: [адрес] с абонатен
номер ********** за извършената на 07.12.2017 г. проверка на обект със средство за
търговско измерване /електромер/ с фабричен № ******* и обект: „общо стълбищно
осветление“, находящ се на адрес: [адрес], за което е съставен констативен протокол №
[№]/07.12.2017 г., както и, че на основание ПИКЕЕ (Правила за измерване на количеството
електрическа енергия) ще бъде извършена корекция на сметката за консумирана
електрическа енергия. Писмото е получено на 30.12.2017 г.от лицето Б.Б., подписало се като
етажен собственик от апартамент № 156.
Изяснява се също, че с писмо с изх. № ********** от 19.12.2017 г. на ищцовото
дружество, адресирано до ответната страна, като потребители на електрическа енергия с
абонатен № ********** за общи нужди, уведомява етажните собственици от адреса, че въз
основа на констативния протокол от 07.12.2017 г. и след извършена проверка е начислена
сума в размер от 3 073,08 лева за консумирана, но незаплатена електрическа енергия,
съгласно приложена фактура и приложение – справка към същата. На 21.12.2017 г. писмо от
19.12.2017 г. с подател [фирма] и с адресат етажните собственици от процесния адрес е
получено от лицето М. Стоилова, вписана като етажен собственик/живуща в апартамент №
165.
С фактура № [№] от 18.12.2017 г. ищецът [фирма] (тогава [фирма]) ЕАД е начислил на
етажната собстевност от адрес: [адрес], като титуляр по клиентски № *********** и за
обект на потребление – общи нужди, сума за плащане в размер от 3 073,08 лева с вкл. ДДС, с
вписано основание „сума по констативен протокол съгласно приложение“ и краен срок за
плащане 02.01.2018 г. В приложението към фактурата са отразени отделните елементи,
включени в общата дължима стойност, като е посочено, че се касае за изчисление по
констативен протокол за периода 09.09.2017 г. – 07.12.2017 г. съгласно ПИКЕЕ.
За изясняване на делото от фактическа страна е допуснато, изслушано и прието
заключението (основно и допълнително) по съдебно-техническа експертиза, в което вещото
лице изяснява, че описаните в Констативния протокол № [№]/07.12.2017 г. констатации, а
именно: 6 броя присъединявания с проводник тип ПВА-1 25 мм2 (меден едножилен), като
единият край на присъединението е присъединен към фазовия проводник в етажните ел.
табла, а другият край обслужва лампи в коридорите на етажа, представлява нерегламентиран
достъп, респ. промяна на електрическата схема на свързване на измервателнителната
система и води до неотчитане на потребената електрическа енергия през присъединенията.
3
Отразено е, че СТИ е с фабричен номер ******* и е монтиран в табло, като с уред са
направени и измервания, а присъединяването е премахнато. Вещото лице посочва, че от
страна на [фирма] е изготвено презложение за корекция на сметка на основание раздел IX
ПИКЕЕ (обективиран в констативната част на основното заключение) за доначисляване на
използваната от потребителя електрическа енергия на база половината от пропускателната
способност на линията, чрез която обектът е свързан към електроразпределителната мрежа,
за периода от 09.09.2017 г. до 07.12.2017 г. и равняваща се на 186 kWh/ден или общо 16740,
при дневна тарифа. Експертизата изяснява, че при изчислението на тези 186 kWh/ден за
процесния период е допусната математическа грешка, като общото количество
електроенергия, неотчетено от СТИ не е 16 740, което води до неправилно изчисляване на
корекцията. В заключението по допълнителната съдебно-техническа експертиза експертът
изчислява, че за периода от 09.09.2017 г. до 09.12.2017 г. при пропускателна способност в
размер от 30 ампера, при 8 – часово натоварване за 6 присъединявания, количеството
електроенергия, неотчетено от СТИ, възлиза на 165,6 kWh/ден или 14904 kWh за 90 дни,
чиято стойност се равнява на сумата от 2736,03 лева с вкл. ДДС. При изслушването си в
съдебното заседание вещото лице изяснява, че използваната при изготвяне на
предложението за корекция формула е правилна, но с допусната математическа по характера
си грешка в изчисляването – умножение и деление, довела до неправилно определяне на
kWh на ден, като същите следва да бъдат в по-малък размер, конкретно вместо 186 – 165,6.
В основното заключение експертът е установил, че в процесния констативен протокол от
07.12.2017 г. като СТИ е посочен електромер с фабричен № *******, монтиран в табло,
който впоследствие е бил демонтиран. За последното обстоятелство бил съставен
Констативен протокол № 3683731 от 22.12.2017 г. от [фирма]. В последния е посочено, че се
касае за електромер с № *******, производител „Е.“, година на производство 1983 г. с
показания по Т2 (дневна тарифа) - 84393. Уточнено е, че в електронния масив на
електроразпределителното дружество за процесния обект съществува електромер с №
*******, по който са извършваните плащания от етажната собственост в предходни
периоди. При изслушването си пред съда вещото лице изяснява, че единствената разлика
между двата електромера е в първата цифра, като в процесния КП от 07.12.2017 г. това е
цифрата „3“, а в електронната система на третото за процеса лице – цифрата „8“. Налице е
идентичност между вида на електромера, абонатния номер, ИТН номера и адреса на имота.
Не са установени протоколи за извършени периодични проверки на СТИ, като съгласно
вътрешни правила на ищцовото дружество и на [фирма] има установен срок за периодично
унищожаване на документите. Съдът кредитира заключението в неговата цялост (основно и
допълнително), преценявайки го по реда на чл. 202 ГПК, като компетентно и обосновано
изготвено – въз основа на материалите по делото и извършване на необходимата проверка в
електронния масив на ищеца и на третото за процеса лице – електроразпределителното
дружество, отговарящо на всички поставени задачи, включително на уточняващите такива,
поставени от страните в съдебното заседание. Ето защо, съдът намира оспорването на
допълнителното заключение, релевирано от пълномощника на ответната страна и
обосновано с довод, че се касае за проверка на друг електромер, по който не е отчитана
електроенергията за процесната сграда, за неоснователно, доколкото към експерта не са
поставяни задачи, касаещи реалния отчет на показанията на средството за търговско
измерване, а формулираните такива, респ. дадените отговори са насочи към установяване
правилното начисление на суми за електроенергия при твърдяна промяна в схемата на
свързване на електрическа енергия, което последно обстоятелство подлежи на доказване в
процеса.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът достига до
следните правни изводи:
Предявени са кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, вр. с чл. 48 ПИКЕЕ (отм.) и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
4
По иска с правно основание чл. 8383, ал. 1, т. 6 ЗЕ, вр. с чл. 48 ПИКЕЕ (отм.):
Възникването в полза на ищеца на процесното вземане, представляващо преизчислена
стойност на доставена, неизмерена и незаплатена електрическа енергия, начислена в
резултат на извършена корекционна процедура, е обусловено от установяване на следните
обстоятелства: 1. че ответниците са потребители на електрическа енергия за стълбищно
осветление в [адрес] по партида с клиентски номер № [№], както и 2. че в хода на извършена
проверка е констатирана промяна в схемата на свързване на електрическата система, което е
наложило корекция на сметката със съответната сума при спазване на нормативния ред за
извършване на корекцията.
Съгласно дефинитивната норма на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ „битов клиент“ е клиент,
който купува електрическа енергия за собствени битови нужди, а съгласно разпоредбата на
чл. 98а ЗЕ крайният снабдител с електрическа енергия продава същата при публично
известни общи условия, които влизат в сила за клиентите му без изрично писмено приемане
– арг. ал. 4 от законовия текст. В клаузата на чл. 4, ал. 2 от процесните Общи условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на ищеца [фирма] е предвидено, че
потребител на електроенергия за битови нужди е физическо лице – собственик или
ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа, което ползва
електрическа енергия за домакинството си. Изложеното дава основание за извод, че
облигационното правоотношение по повод доставката на електрическа енергия за битови
нужди възниква между доставчика и собственика/ползвателя на електроснабден недвижим
имот, без да е необходимо подписването на нарочен договор или писменото приемане на
приложимите от доставчика, одобрени от ДКЕВР и публикувани Общи условия.
В настоящия случай, с оглед конкретно наведете твърдения и оспорвания, между
страните не се спори, че при ищцовото дружество е открита партида за обект на
потребление: [адрес] – за общи нужди, а именно за доставката на електрическа енергия за
стълбищно осветление в сграда режим на етажна собственост. С отговора на исковата молба
е оспорено съществуването на договорно правоотношение между страните, по което
ответниците да са страна, в качеството на потребители, но обосновано с липсата на сключен
договор за продажба на електроенергия.
Както вече се изясни, облигационното правоотношение по продажба на електрическа
енергия възниква между дружеството – краен снабдител на електроенергия по смисъла на т.
28а, б. "а" от ДР на ЗЕ, какъвто е ищецът и крайния битов клиент на електрическа енергия
по смисъла на т. 27г и т. 2а от ДР на ЗЕ, каквито са ответниците – етажните собственици по
отношение на доставяната в общите части на сградата в режим на етажна собственост
електрическа енергия, в които качества страните по делото са и страни по това
облигационно отношение, по силата на закона и без да е необходими сключването на
изричен писмен договор.
За наличието на открита партида за процесния обект на потребление и за принципната
доставка на електроенергия до същия по клиентски номер *********** свидетелстват и
събраните по делото писмени доказателства – констативния протокол за процесната
проверка от 07.12.2017 г., подписан от етажен собственик (обстоятелство, неоспорено от
ответната страна в процеса), в който са удостоверени факти, свидетелстващи за наличието
на правоотношение между страните по повод доставката на електрическа енергия за
стълбищно осветление – клиентски номер, обект, адрес, показания на електромер; жалби,
адресирани до ищеца и третите за процеса лица [фирма] и КЕВР, изходящи от етажната
собственост, чрез председателя, във връзка с отказ за издаване на фактури за електроенергия
именно по процесния клиентски номер, в които е оспорен техният размер, но не и фактът на
доставка на такава до сградата с адрес: [адрес], конкретно за „звънчева инсталация и
осветление на входа“. Извънсъдебно признание за съществуващо между страните
правоотношение във връзка с доставката на електрическа енергия за общи нужди до
5
процесната сграда в режим на СЕС са и извършените погасявания на суми в период до
процесния, отразени в информационния масив на [фирма] АД от ответната страна именно за
абонат с клиентски номер ***********, потребител – етажна собственост от процесния
адрес и обект – общи нужди (общо стълбищно осветление), следващи от приетото по делото
експертно заключение.
При съвкупната преценка на тези доказателствени източници, съдът достига до извод,
че в рамките на процесния период [фирма], в качеството си на краен снабдител и етажните
собственици от СЕС с адрес: [адрес], в качеството си на крайни клиенти, са били обвързани
от облигационно правоотношение във връзка с доставката на електрическа енергия в общите
части на процесната сграда.
С изменението на Закона за енергетиката /обн. ДВ, бр.54/2012г., в сила от 17.07.2012
г./ е предвидено законово основание за крайния снабдител на електрическа енергия да
коригира едностранно сметката на клиент при доказано неизмерване или неточно отчитане
на доставена и потребена енергия, което не е предпоставено от доказването на виновно
поведение на потребителя, но при условие, че е изпълнил задължението си по чл. 98а ал. 2,
т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ за предвиждане в общите условия на договорите на ред за
уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и на правила за измерване
на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините
и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за
установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа
енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената електрическа енергия.
Този извод следва от обстоятелството, че целта на корекционната процедура е да възстанови
настъпилото без основание имуществено разместване, а не да ангажира отговорността на
потребителя за негово виновно поведение, същата не представлява санкция за потребителя,
а разпределение на риска от обективно установено неточно отчитане на СТИ между
страните по доставките на електрическа енергия.
В настоящия случай, в разпоредбите на чл. 17, чл. 18 и чл. 49, ал. 2 от Общите условия
за продажба на електрическа енергия, ищецът е предвидил ред за уведомяване на
потребителя на електрическа енергия за извършената корекция. В чл. 17, ал. 2 е установено
задължението на продавача да уведоми потребителя за сумите, които дължи вследствие от
извършена корекция на сметките поради неизмерена или при неправилно/неточно измерена
електрическа енергия, като редът за това е определен в чл. 49, ал. 2 от последните.
Следва да се съобрази и, че съдът не може да се позовава на липсата на предварителни
процедури за защита на потребителите, за да отхвърли иск за заплащане на реално
потребената електрическа енергия, а е длъжен да се произнесе по съществото на спора въз
основа на събраните по делото доказателства. Извънсъдебната процедура по корекция на
сметки, предвидена в Общите условия, е само предварителна процедура, като дори и да има
нарушение на чл. 98а, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката, то е пречка единствено
потребителят да бъде поставен в забава относно задължението си да заплати корекцията.
Нарушението обаче не може да послужи като основание да се отрече дължимостта на
сумата, когато това задължение се установява по съдебен ред – в този смисъл Решение №
124 от 18.06.2019 г. по гр. дело № 2991/18 г на ВКС, III ГО и Решение № 118 от 18.09.2017 г.
по т. дело № 961/2016 г. на ІІ ТО на ВКС.
Изясни се, че възникването на правото на ищеца едностранно да извърши корекция на
сметка на потребителя (клиента) на електрическа енергия, в частност на ответната страна, е
обусловено от доказване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа
енергия по установени правила съгласно Закона за енергетика.
По силата на законовата делегация, установена в разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ЗЕ, с
Решение на ДКВЕР по протокол № 147 от 14.10.2013 г. са приети Правила за измерване на
количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, обнародвани в ДВ, бр. 98/12.11.2013 г., в сила
6
от 16.11.2013 г. и действащи занапред. С решение № 1500 от 06.02.2017 г., постановено по
адм. дело № 2385/2016 г. по описа на ВАС, петчленен състав и влязло в сила, тези Правила
са отменени поради съществено нарушение на процедурата по тяхното приемане, но с
изключение на разпоредбите на чл. 48 – чл. 51. Решението е обнародвано в ДВ бр.
15/14.02.2017 г. и съгласно чл. 177, ал. 1, изр. 2 и чл. 183 АПК има действие спрямо всички
лица, независимо от това дали са участвали в съдебното производство. Така постановената
отмяна на подзаконовия нормативен акт проявява своето действие занапред, считано от
влизане в сила на съдебното решение – арг. чл. 195, ал. 1 АПК. Следователно, към момента
на извършване на процесната техническа проверка в обекта на потребление – 07.12.2017 г.,
както и на корекцията на сметката на потребителя, за която е съставена фактура от
18.12.2017 г., отмяната на посочените разпоредби от ПИКЕЕ вече е породила своето
действие и същите не са били приложим материален закон, с изключение на посочените
разпоредби на чл. 48 – чл. 51 ПИКЕЕ, които към този момент са запазили своето действие
(същите са отменени впоследствие, с Решение № 2315 от 21.02.2018 г. на ВАС по адм. дело
№ 3879/2017 г., IV о., оставено в сила с Решение № 13691 от 8.11.2018 г. на ВАС по адм. д.
№ 4785/2018 г., 5-членен с-в – действащи занапред).
Съдът намира, че четирите неотменени през спорния период разпоредби на чл. 48, чл.
49, чл. 50 и чл. 51 от раздел IХ на ПИКЕЕ, тълкувани във връзка с приложимите разпоредби
от Общите условия на ищцовото дружество, в достатъчна степен създават яснота относно
реда и начина на установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия и за извършване на корекция в сметките за предоставената
електроенергия.
В допълнение обаче следва да се отбележи, че дори и да се приеме, че е налице
непълнота в тези разпоредби, то тя следва да бъде запълнена при прилагане на правилото на
чл. 183 ЗЗД, доколкото източникът на задължението за крайния потребител за плащане на
цената на доставена електрическа енергия е от договорно естество и разпоредбите на ЗЕ не
изключват общите правила на ЗЗД във връзка със задължението на купувача да плати цената
на доставената стока, вкл. правилото на чл. 183 ЗЗД, че когато е доставено определено
количество енергия, но поради допусната грешка е отчетена доставка в по-малък размер и е
заплатено по-малко от реално дължимото, купувачът следва да доплати разликата като цена
на продадената енергия. Дори и да липсва специална уредба, този извод следва от общото
правило, че купувачът дължи заплащане на цената на доставената стока и от принципа за
недопускане на неоснователно обогатяване /в този смисъл: Решение № 124 от 18.06.2019 г.
по гр. д. № 2991/2018 г. на ВКС, ІІІ ГО; решение № 107 от 26.11.2020 г. по гр. д. №
1096/2020 г. на ВКС, ІІІ ГО; решение № 170 от 06.01.2021 г. по гр. дело № 169/2020 г. на
ВКС, ІV ГО; решение № 141 от 12.01.2021 г. по гр. дело № 4486/2019 г. на ВКС, ІІІ ГО).
При анализ на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и
взаимовръзка, съдът намира, че в процесния случай е извършена законосъобразна
техническа проверка на средството за търговско измерване, като са спазени правилата на
ПИКЕЕ, действали към 07.12.2017 г. За проверката и извършените в хода на същата
действия е съставен констативен протокол № [№] от 07.12.2017 г., подписан от трима
служители на третото за процеса лице [фирма] АД (тогава [фирма]) на длъжност „техник ел.
системи – контрол нетехнически загуби и от двама свидетели, доколкото потребителят е
потърсен и не е намерен на адреса (обстоятелство, неопровергано в процеса с други
доказателства), един от които представител на етажната собственост от адреса – касиер на
входа. Удостоверено е, че екземплярът от констативния протокол е подписан и получен от
представител на МВР – полицейски служител. Доколкото е налице установен от служители
на оператора случай на промяна на схемата на свързване, то съгласно чл. 48, ал. 2 ПИКЕЕ
(отм.) едностранната корекция на начисленото количество потребена електрическа енергия
се извършва единствено въз основа на констативния протокол и без да е необходима
допълнителна метрологична експертиза.
7
Изяснява се също, че потребителите – етажните собственици от сграда в режим на
етажна собственост с адрес: [адрес] са били уведомени от електроразпределителното
дружество за извършената проверка за обект: „общо стълбищно осветление“, за съставянето
на констативния протокол, както и за предстоящото извършване на корекция на сметката за
консумирана електрическа енергия, с нарочно писмо, получено от етажен собственик на
30.12.2017 г. Установи се и, че след извършване на преизчислението за периода от
09.09.2017 г. до 07.12.2017 г. (в рамките на максимално предвидения в чл. 48 ПИКЕЕ (отм.)
90-дневен срок за изчисляване на „корекцията“) от страна на [фирма] е изготвено
предложение за корекция, а въз основа на него е издадена процесната фактура № [№] от
18.12.2017 г. на обща стойност 3 073,08 лева, представляваща стойност за доплащане от
абоната, за което последният е бил уведомен от ищцовото дружество с нарочно писмо,
получено от адресата на 27.12.2017 г.
Изложеното дава основание на съда да приеме, че процесната проверка е извършена и
удостоверена в съответствие с установените правила, в присъствието на необходимите лица
в хода на провеждането , като потребителите – етажните собственици от съответния
административен адрес са били и надлежно уведомени за извършената корекция.
Вземайки предвид събраните по делото писмени доказателства и изводите на вещото
лице по съдебно-техническата експертиза, съдът приема, че установеното в хода на
проверката и отразено в процесния констативен протокол, съгласно който са направени
присъединения без средство за търговско измерване, които са шест на брой, осъществени са
с проводник тип ПВА-1 25мм2 (меден едножилен), при което единият край на
присъединението е присъединен към фазовия проводник в етажните ел. табла, а другият
обслужва лампи в коридорите на етажа, като цялата електрическа енергия не се отчита от
СТИ и не се заплаща, представлява нерегламентиран достъп, респ. промяна на
електрическата схема на свързване на измервателната система и води до неотчитане на
потребената електроенергия през присъединенията. Ето защо, в случая е налице основание,
пораждащо правото на доставчика – [фирма] да извърши едностранна промяна на сметката
по процесния клиентски номер.
В тази връзка и в отговор на доводите на ответната страна за липсата на годно средство
за търговско измерване в процесния обект, съответно на електромер с фабричен номер,
описан в процесния констативен протокол, съдът намира за необходимо да отбележи на
първо място, че тези възражения са относими в случай на реално измерено количество
електроенергия, какъвто не е процесният, доколкото в настоящата хипотеза се касае за
проведена корекционна процедура във втората хипотеза на чл. 48, ал. 1, т. 1, б. "б" ПИКЕЕ
(отм.), при която не се изследва годността на СТИ, тъй като се касае за липса на такова СТИ
при установена промяна на схемата на свързване, нито реалното количество ел. енергия, тъй
като същата се начислява служебно в съответен размер. Наред с това, събраните по делото
доказателства, в т.ч. изводите на вещото лице и разясненията, дадени от същото при
изслушването му пред съда, дават основание да се приеме, че в констативния протокол от
07.12.2017 г. – при посочване номера на електромера е допусната техническа грешка, като
вместо с начална цифра „3“, какъвто е монтираният електромер по данни от
електроразпределителното дружество, е вписана цифрата „8“, което обаче, при изрични
данни, че е налице съвпадане в основните характеристики на СТИ, както и предвид
отразеното и от самия ищец в писмата до етажните собственици от процесната сграда във
връзка с провежданата корекционна процедура, а именно, че се касае за извършена
техническа проверка на СТИ – електромер именно с фабричен № *******, не обуславя
извод за съществуващи различни СТИ на обекта. По отношение на възражението за липсата
на изправност на същото, то от една страна последното обстоятелство би било от значение в
случай на начислена сума вследствие от показания на електромера, какъвто не е процесният,
основан на неизмерено количество потребена електроенергия, а от друга страна вещото лице
изясни, че въпреки липсата на данни за извършени метрологични проверки на СТИ, то
8
съответните документи за евентуална такава се съхраняват при ищеца и в
електроразпределителното дружество за определен срок, след което подлежат на
унищожаване. Ето защо, не може да се направи категоричен извод, че СТИ не е било
преминало през необходимата метрологична проверка.
Проведеното от ищеца успешно доказване на основанието за извършване на промяна в
дължимата сума за периода от 09.09.2017 г. до 07.12.2017 г. обуславя проверката на съда
относно правилното определяне на доначисленото количество електроенергия, респ. на
неговата стойност.
Кредитирайки заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза
(основно и допълнително) съдът приема, че в процесния случай, при изготвяне на
предложението за корекция на сметка, количеството ползвана, но неотчетена електрическа
енергия е определено въз основа на правилна формула, но при допусната математическа
грешка. Изясни се, че след самостоятелно извършено изчисление на база на същите
компоненти (пропускателна способност, часово натоварване и брой извършени
присъединявания) експертът достига до извод, обективиран в допълнителното заключение,
че за периода от 09.09.2017 г. до 07.12.2017 г. общото количество електроенергия,
неотчетено от СТИ, респ. неговата стойност възлизат на 14904 KWh на стойност от 2 736,03
лева с вкл. ДДС.
Предвид изложеното, съдът намира, че в патримониума на ищеца поначало е
възникнало вземане именно в размер на сумата от 2 736,03 лева с ДДС, представляващо
преизчислена стойност на електрическа енергия при осъществена корекция на сметка с
констативен протокол № [№] от 07.12.2017 г. и включена във фактура № ********** от
18.12.2017 г.
Изясни се, че с отговора на исковата молба ответниците въвеждат възражение за
погасяване на вземането по давност. Съдът намира, че процесното вземане, представляващо
еднократно начислена от ищеца сума за електрическа енергия, е възникнало именно след
извършване на едностранната корекция, т. е., към датата на издаване на процесната фактура
от 18.12.2017 г., като давността за същото е започнала да тече с настъпването на посочения
във фактурата падеж – 02.01.2018 г., когато вземането е станало изискуемо. Процесното
вземане не се характеризира с белезите на периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. „
в" ЗЗД, поради което същото се погасява с общата петгодишна давност по чл. 110
ЗЗД. Доколкото давността е започнала да тече от деня, следващ настъпването на падежа, то
към датата на подаването на исковата молба – 14.01.2022 г. не е изтекъл предвиденият в
закона петгодишен давностен срок по отношение на вземането.
Предвид изложеното, предявеният главен осъдителен иск с правно основание чл. 83,
ал. 1, т. 6 ЗЕ, вр. с чл. 48 ПИКЕЕ (отм.) се явява основателен за сумата от 2 736,03 лева с вкл.
ДДС до който размер следва да бъде уважен, а за разликата над нея до пълния предявен
размер от 3 073,08 лева или за сумата от 337,05 лева - отхвърлен като недоказан.
Като законна последица от уважаване на иска, върху главницата се дължи и следва да
бъде присъдена и законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба -
14.01.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска за лихва за забава предполага установяване наличието на
главен дълг и забава в погасяването му.
По делото се доказа възникването в полза на ищеца на вземане в размер на сумата от 2
736,03 лева, като ответниците са в забава на плащането и от деня, следващ изтичането на
крайния срок за заплащането на фактурата – в случая 02.01.2018 г., следователно от
03.01.2018 г. Размерът на обезщетението за забавено плащане на главницата за предявения
период от 03.01.2018 г. до 07.01.2022 г., определен от съда по реда на чл. 162 ГПК, с
9
помощта на електронен лихвен калкулатор, възлиза на сумата от 1 114,92 лева.
За тази сума предявеният акцесорен осъдителен иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, следва да бъде
уважен, а за разликата до пълния предявен размер от 1 215,53 лева или за сумата от 136,61
лева – отхвърлен като недоказан.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора – частична основателност на исковите претенции, право на
разноски, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част от исковете, имат и двете страни
в процеса. На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, съразмерно с уважената част от исковете,
в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 694,55 лева – разноски за държавна
такса, депозити за съдебно-техническата експертиза и юрисконсултско възнаграждение.
Конкретният размер на последното съдът определи на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ,
бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ на 150 лева (малко над минималния такъв), като съобрази
вида и обема на осъществената защита от процесуалния представител на ищцовото
дружество, изразяващи се в депозиране на искова молба с направени допълнителни
доказателствени искания и процесуално представителство в проведените по делото две
открити съдебни заседания, както и конкретната фактическа и правна сложност, обусловени
от вида, броя и предмета на предявените искови претенции, от една страна, съответно
нормалната продължителност на същото – от друга. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
съразмерно с отхвърлената част от исковете, в полза на ответниците следва да бъде
присъдена сумата от 59,39 лева – разноски за депозити за съдебно-техническата експертиза и
адвокатско възнаграждение. Съдът приема за доказано реалното извършване на последното с
оглед отразеното в представения по делото договор за правна помощ и съдействие от
01.05.2022 г. /л. 86 от делото/ плащане на договореното възнаграждение в общ размер от 350
лева изцяло и в брой, в която част същият има характера на разписка, удостоверяваща
плащането – арг. т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА етажните собственици от сграда в режим на етажна собственост с
административен адрес: [адрес], представлявани от управителя на етажната собственост С.
В.а Ч., с ЕГН: **********, с адрес: [адрес], ап. 172 да заплатят на [фирма], с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: [адрес], на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ,
вр. с чл. 48 ПИКЕЕ (отм.), сумата от 2 736,03 лева, представляваща преизчислена стойност
на електрическа енергия вследствие от осъществена корекция на сметка с констативен
протокол № [№] от 07.12.2017 г. за периода от 09.09.2017 г. до 07.12.2017 г. и отразена във
фактура № [№] от 18.12.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба – 14.01.2022 г. до окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 2 736,03 лева до пълния предявен
размер от 3 073,08 лева или за сумата от 337,05 лева.
ОСЪЖДА етажните собственици от сграда в режим на етажна собственост с
административен адрес: [адрес], представлявани от управителя на етажната собственост С.
В.а Ч., с ЕГН: **********, с адрес: [адрес], ап. 172, да заплатят на [фирма], с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: [адрес], на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
сумата от 1 114,92 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от
2 736,03 лева за периода от 03.01.2018 г. до 07.01.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над уважения размер от 1 114,92 лева до пълния предявен размер от 1 251,53 лева
или за сумата от 136,61 лева.
10
ОСЪЖДА етажните собственици от сграда в режим на етажна собственост с
административен адрес: [адрес], представлявани от управителя на етажната собственост С.
В.а Ч., с ЕГН: **********, с адрес: [адрес], ап. 172, да заплатят на [фирма], с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: [адрес], на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8
ГПК, сумата от 694,55 лева, представляваща сторени разноски по делото.
ОСЪЖДА [фирма], с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: [адрес] да
заплати на етажните собственици от сграда в режим на етажна собственост с
административен адрес: [адрес], представлявани от управителя на етажната собственост С.
В.а Ч., с ЕГН: **********, с адрес: [адрес], ап. 172, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата
от 59,39 лева, представляваща сторени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Софийски градски съд,
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11