№ 111
гр. Благоевград , 30.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД в публично заседание на осемнадесети
март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Атанас Иванов
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Атанас Иванов Въззивно гражданско дело №
20211200500196 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивното производство е образувано по въззивна жалба от Х. Д. М.,
ЕГН **********, чрез адв. О.М., против решение № 8313/ 03.11.2020 г.,
постановено по гр. д. № 789/ 2019 г. по описа на РС – Г.Д., с искане за
отмяната му изцяло.
Във въззивната жалба се правят оплаквания за недопустимост на
атакувания акт, както и оплаквания, които могат да се квалифицират като
такива за постановяване на атакувания съдебен акт в противоречие с
материалния закон и противоречие с процесуалния закон. Навежда се, че
изводите на съда са необосновани, тъй като е извършил преценка на
доказателствата избирателно.
Прави се искане пред въззивният съд за отмяна на решение № 8313/
03.11.2020 г., постановено по гр. д. № 789/ 2019 г. по описа на РС – Г.Д., като
съдът постанови друго такова, с което да отхвърли иска.
Във въззивната жалба не се правят искания за събиране на нови
доказателства при въззивната проверка, като се иска присъждане на
сторените при второинстанционната проверка разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, е постъпил отговор по въззивната
жалба от въззиваемата страна. Посочва се в отговора, че първоинстанционото
решение е правилно и законосъобразно, издадено изцяло с съответствие с
1
процесуалните правила и материалния закон. Посочва се, че първостепенния
съд е установил фактите, посочени в исковата молба, като правилно е
обсъдил същите. Навежда се, че съдът е установил вярна и съответна на
събраните по делото доказателства, фактическа обстановка, а при
постановяване на решението си не е допуснал съществени процесуални
нарушения, по един ясен и категоричен начин е изразена волята на съда,
установяват се доказателствата въз основа на които същият е формирал
своето вътрешно убеждение, като е изпълнил изискванията на чл. 235, ал. 2
ГПК. Съдът правилно е приложил закона, в съответствие с трайно
установената съдебна практика..
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря
на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, поради което е процесуално
допустимо.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият състав на Окръжен съд - Благоевград, ГО, IV въззивен,
счита, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Производството е образувано по искова молба, подадена от А. Е. К.,
против Х. Д. М..
Прави се искане пред съда да даде разрешение, заместващо съгласието
на бащата за пътуване на детето извън пределите на Република България – до
държавите от ЕС и Република Т., придружавано от майката или от трето лице
по нейна преценка, до в.навършване на пълнолетие на детето, за неограничен
брой пътувания.
Твърди се в исковата молба, че от съвместното съжителство на
страните, имат дете Д.М. М.. Твърди се, че след раздялата между родителите,
с решение на съда упражняването на родителските права на детето е
предоставено на майката, като на бащата са определили режим на лични
контакти. Относно пътуването на сина им в чужбина също не могли да
постигнат общо съгласие, предвид разпоредбата на чл. 127, ал.1 от СК,
предвид необходимостта да се поднови задграничния паспорт на детето,
чиито срок изтичал, поради факта, че нямат никакви контакти с него и не
знаят къде точно пребивава.
При поддържане на фактическите твърдения в горната насока се
обосновава правен интерес от предявяване на иска.
Ответникът в срока за отговор на исковата молба, е подал такъв. В
съдебно заседание изразява становище, че такова съгласие не е искано от
ответника , както и че майката е блокирала комуникацията му с тях.
2
След като съобрази доводите на страните и извърши преценка на
събраните доказателства съдът възприема от фактическа страна на спора,
както е установен от първоинстанционния съд, като препраща към мотивите
на районен съд, съобразно разпоредбата на чл. 272 ГПК.
Установеното от фактическа страна мотивира следните изводи от
правно естество, а именно:
При разногласие между родителите или липса на решение по въпроса,
касаещо общото им дете и най – вече въпросите, свързани с пътуване на дете
в чужбина и издаването на необходимите документи за това, съдът по
настоящия адрес взема решение вместо тях – така чл. 127А, ал. 2 СК. Касае се
до изключително деликатни отношения, свързани с вземане на решението
относно важния въпрос за интересите на ненавършило пълнолетие лице, по
които родителите му не могат или не са в състояние да постигнат съгласие,
поради което трета страна – съдът, следва да отчете особеностите на отделния
конкретен случай и да замести липсващото решение. Ето защо по тези
въпроси единственият и водещ критерий, който следва да се съобразява е
интересите на детето.
В настоящия случай е налице липса на съгласие на другия родител –
ответника за възможността на детето да напуска страната и да пътува в
чужбина, както и липса на съгласие от бащата на детето да се издадат и
необходимите за това документи. Този извод се налага от факта, че след
размяната на книжата, макар и представлявана ответната страна от
процесуални представители , не е изразила становище категорично по делото,
не е осъществила контакт с майката или малолетното дете, в който случай,
липсата на комуникация на ответника следва да се приравни на липса на
възможност за формиране на каквото и да било становище, което се
приравнява на липса на съгласие. Обстоятелството, че има издадена
декларация детето да пътува в чужбина, не променя горния извод, тъй като
тази декларация е за пътуване с цел екскурзия, а от друга страна, не може да
замени съгласието на родителя за издаване на задграничен паспорт, поради
което довода във въззивната жалба за налично съгласие, се явява
неоснователен.
Отношенията на родителите при разногласие /или липса на съгласие/
относно правата и задълженията по отношение на детето, относно издаването
на паспорт и пътувания в чужбина, се уреждат по реда на чл.127а, ал.2 от СК.
Винаги когато трябва да се вземе едно такова решение, поначало то следва да
изхожда от двамата родители, а когато съгласие между тях не се постигне,
спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който
постановява акт на спорна съдебна администрация, заместващ липсващото
съгласие между двамата родители. Това е така, защото доколкото въпросът за
издаване на задграничен паспорт на малолетното дете е обусловен от
съгласието и на двамата родители и след като се установи по категоричен и
3
несъмнен начин пред съда, че е налице невъзможност за получаването на
такова, предвид отсъствието на ответника или непреодолимо разногласие
между родителите по тези въпроси.
Съгласно разпоредбата на чл. 127а, ал. 2 СК, при разногласие между
родители за пътуване на дете в чужбина, съдът, даващ разрешение за
напускане на пределите на страната, заместващо съгласието на родителя,
определя периода и държавите, които ще бъдат посетени, т.е. определя време
и територия на пътуването, която може да включва посещение на една
държава или съюз на държави като Европейски съюз.
В случая, според искането за защита, формулирано от страната, е да се
разреши на детето да напуска територията на страната в нарочно изброени
държави - или упълномощено от нея лице в страни от Европейския съюз, вкл.
Република Т., без конкретизиране на отделните пътувания общо до изтичане
на срок от 5 г. на издаден задграничен паспорт, респективно законодателно
уредено е, че срокът на валидност на този документ е 5 години.
От доказателствата по делото се установява, че родителите са се
разделили, майката на детето e създало ново семейство, поради което се
обтегнали отношенията с бившия съппруг и баща на детето. Това
обстоятелство води до извод, че следва да уважи направеното искане за
издаване на задграничен паспорт на детето и разрешаване то да напуска
пределите на страната, придружено от майка си или от друго посочено от нея
пълнолетно лице в държавите членки на Европейския съюз, вкл. вкл.
Република Т., които пътувания да бъдат за около период от време от 5
години и които да бъдат съобразени с установения с влязло в сила решение
режим на лични контакти на детето с другия родител – бащата, т. е.
пътуванията да бъдат извън периодите на лични контакти на бащата с детето,
установени с влязло в сила съдебно решение. Подобно разрешение защитава
изцяло на първо място интереса и правата на детето, а така също съобразява
интереса и правата на неговите родители. Съдът счита, че този режим ще
осигури на детето възможност като на всеки гражданин на Европейския съюз
свободно да се придвижва на територията на целия Европейски съюз и
останалите поискани държави. Това се налага и поради факта, че като се
установи от показанията на свидетелите, детето има желание да пътува, а
майката има възможност да му осигури такова пътуване. Няма основание,
данни по делото да се счете, че посочените държави в социално –
икономически и политически аспект са опасни като дестинации за детето,
както и липсват доказателства, които да установят, че изобщо възможността
детето да се придвижва свободно на територия извън страната, е свързано с
някаква опасност или риск за детето, не само физически, но и психически за
него. Винаги едно пътуване е свързано с натрупването на положителни
емоции, познания, обогатяване, възможност за почивка и др., които са изцяло
полезни за всяко човешко същество и на още по – силното основание за едно
4
дете.
По изложеното искане следва да се уважи до посочените държави и
период. Възможността детето да пътува в чужбина следва да се ограничи и
според времето, определено на бащата за лични контакти с детето, доколкото
общуването с другия родител е също приоритет за правилното му развитие,
поради което и по посочения начин съдът счита, че се постига и своеобразен
баланс, както за интереса на детето, от една страна, така и тези на родителите
от друга както спрямо детето, така и помежду им.
Не е налице нарушение на императивни материални и процесуални
норми, поради което решението е правилно.
Предвид неоснователността на въззивната жалба на основание,
въззивника няма право на разноски в процеса.
Съгласно новелата на чл. 280, ал. 3, т. 2 от ГПК, настоящият съдебен акт
не подлежи на касационен контрол.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 271 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 8313/ 03.11.2020 г., постановено по
гражданско дело № 789/ 2020 г. по описа на Pайонен съд – Г.Д..
ОСЪЖДА Х. Д. М., ЕГН **********, да заплати на А. Е. К., сумата в
размер на 400.00 лв. (четиристотин лева), представляваща разноски за адвокат
в настоящата инстанция.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5