Определение по дело №731/2024 на Окръжен съд - Сливен

МОТИВИ
Към определение № 476 от 09.12.2024 г., постановено по
ВЧНД № 731/2024 г. по описа на Окръжен съд – Сливен

Производството е по реда на чл.64, ал.7 и сл. от НПК, образувано по
протест на прокурор при РП – Сливен, ТО Нова Загора, срещу определение №
334/05.12.2024г. по ЧНД № 499/2024 г. по описа на Районен съд - Нова
Загора, с което не е уважено искането на прокурора за вземане на мярка за
неотклонение „задържане под стража“ по отношение на непълнолетния
обвиняем М.В.З. и спрямо него е взета мярка за неотклонение „Надзор на
родител“. Със същото определение съдът е разпоредил непълнолетният
обвиняем да бъде предаден под надзор на родителя С.Г.Й. срещу подписка, с
която последната да се задължи да упражнява възпитателен надзор върху
непълнолетния, да следи за поведението му и да осигури явяването му пред
разследвания орган и съда.
С частния протест прокурорът изразява несъгласие с възприетите и
обективирани в съдебния акт изводи. Твърди се наличието на предпоставките
по чл.63, ал.1 от НПК за вземане на мярка „Задържане под стража“: 1/
обосновано предположение, че обвиняемият е извършил деянието, в което е
обвинен, за което се позовава на доказателствата по делото; 2/ реална опасност
от извършване на престъпление, която извежда от обществената опасност на
конкретното деяние. Прави искане за отмяна на акта на първата инстанция и
вземане на най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“
спрямо обвиняемия.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Сливен
поддържа протеста, като излага доводи за наличието на кумулативно
предвидените предпоставки на чл.63, ал.1 от НПК за вземане мярка за
неотклонение „задържане под стража“ по отношение на обвиняемия. Пледира
за отмяна на атакуваното определение и постановяване на ново, с което
спрямо обв. З. да бъде взета най-тежката мярка за неотклонение „задържане
под стража“.
Защитникът на обв. М.В.З. – адв.П.Д. от АК – Сливен, оспорва протеста,
като споделя аргументите в атакуваното определение на първоинстанционния
съд относно липсата на една от предпоставките по чл.63, ал.1 от НК за
постановяване спрямо обв.З. на мярка за неотклонение „Задържане под
стража“. Моли актът на първата инстанция да бъде потвърден.
В личната си защита пред съда и в последната си дума обв. З. заявява
желанието си да посещава училище и изразява съжаление за извършеното.
Съдът, като съобрази доводите на страните и с оглед представените по
делото доказателства, взе предвид следното:
Досъдебното производство по делото е започнато на 02.12.2024 г. по
реда на чл. 212, ал.2 от НПК, за извършено на 30.11.2024г. в с. П.м., общ. Нова
Загора, в частен дом на ул. ***, престъпление по чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК, с
първото действие по разследването – оглед на местопроизшествие.
1

С постановление на разследващия орган от 03.12.2024г. като обвиняем
по делото е привлечен М.В.З., роден през 2007 г., за това, че на 30.11.2024 г. в
с.П.м., общ. Нова Загора, причинил лека телесна повреда по хулигански
подбуди на М.О.И. от с. П.м., общ. Нова Загора, изразяваща се в разкъсно-
контузна рана по вестибуларната част на горна устна и фрактура на
зигоматичната кост, обусловили временно разстройство на здравето, неопасно
за живота, като макар и непълнолетен е могъл да разбира свойството и
значението на деянието и да ръководи постъпките си - престъпление по
чл.131, ал.1, т.12, предл.1-во, вр. чл.130, ал.1 вр. чл.63, ал.1, т.4 от НК.
С постановление на РП – Сливен, ТО – Нова Загора, от 03.12.2024 г. на
основание чл.64, ал.2 от НПК и чл.386, ал.2, изр.2 от НПК обвиняемият е
задържан за срок до 48 часа, считано от 17:40 ч. на 03.12.2024 г. с оглед
довеждането му пред районния съд в производство по вземане на мярка за
неотклонение.
С определение № 334 от 05.12.2024 г. по ЧНД № 499/2024 г. по описа на
РС – Нова Загора по отношение на обв.М.В.З. е взета мярка за неотклонение
по чл.386, ал.1, т. 1 от НПК - „Надзор на родител”, като е разпоредено
непълнолетният обвиняем да бъде предаден под надзора на майка му С.Г.Й.
срещу подписка, с която последната да се задължи да упражнява възпитателен
надзор върху него, да следи поведението му и да осигури явяването му през
разследващия орган и съда.
В хода на разследването до настоящия момент са приобщени писмени и
гласни доказателствени материали, съдържащи данни относими към
повдигнатото обвинение. Разпитани са свидетели, в т.ч. очевидци на
конкретните действия на обвиняемия, сочещи съпричастност на З. към
деянието, в което е обвинен. Приобщени са медицински документи за
причинените на пострадалата и още едно лице увреждания.
Обв. З. дава кратки обяснения по досъдебното производство,
признавайки съпричастност към деянието, за което му е повдигнато
обвинение. Твърди, че е най-виновен от цялата компания за случилото се.
Изразява съжаление и декларира, че поведението му няма се повтори.
Видно от приложената по делото справка за съдимост, обвиняемият не е
осъждан. Съгласно приложената характеристична справка, изготвена от
инспектор ДПС Н. С., обв. М.В.З. живее в с. П.м., общ. Нова Загора в голямо
семейство, състоящо се от неговите родители и братята и сестрите му. Той е
психически и физически здрав, жилищно-битовите условия са задоволителни.
Не се води на отчет в ДПС при РУ – Нова Загора. Срещу него няма завеждани
предишни проверки.
Представеното пред първата съдебна инстанция удостоверение №
136/04.12.2024 г. от Професионална гимназия Св. И.Р. Р. съдържа информация,
в
че М.В.З. е ученик в Х клас в същото учебно заведение, професия „Техник по
железопътната техника“, специалност „Локомотиви и вагони“ за учебната
2024/2025 г.
Съгласно показанията на майката на непълнолетния обвиняемия –
2

С.Г.Й., обвиняемият ходи редовно на училище, грамотен е и е сравнително
добър ученик. След училище всеки ден с майка си и баща си работи на
кравеферма. Не употребява алкохол и наркотици.
В декларацията за семейно и материално положение и имотно състояние
обв. З. е отразил липса на доходи, както и че не притежава недвижими имоти и
МПС.
Събраните по досъдебното производство писмени и гласни
доказателства са били обсъдени от РС – Нова Загора, като правилно е прието
наличието на обосновано предложение за съпричастност на обвиняемия към
деянието, за което е привлечен към наказателна отговорност. При
самостоятелен анализ на наличните в досъдебното производство
доказателства и в частност от свидетелските показания, обясненията на
обвиняемия и писмените документи, настоящият състав на въззивния съд
също достигна до извод за наличието на обосновано предположение, че
обвиняемият е вероятен участник в престъпната деятелност, която касае
повдигнатото обвинение.
На второ място, съдът е приел, че няма доказателства за съществуването
на реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление.
Съдът е установил, че обвиняемият има постоянен адрес, не е осъждан. Не се
води на отчет в ДПС при РУ – Нова Загора. Не са налице данни, от които да се
формира извод за наличие на реална опасност от укриване или извършване на
престъпление. Заключил е, че в настоящия случай отсъства характеристиката
„изключителен“ по смисъла на чл.386, ал.1, изр.1 от НПК. Съдът се е позовал
и на задължителните указания в Постановление № 6/30.10.1975 г. на Пленума
на ВС при вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“ спрямо
непълнолетен обвиняем. С тези съображения е отхвърлил възможността да
бъде взета най-тежката мярка за неотклонение и като най-подходяща е
определил мярката по чл.386, ал.1, т.1 от НПК – надзор на родител.
Въз основа на така установеното, въззивният съд направи следните
правни изводи:
Частният протест на РП – Сливен, ТО – Нова Загора, срещу
определението на Районен съд – Нова Загора е подаден в законоустановения
срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивен контрол съдебен акт,
поради което е процесуално допустим.
Разгледан по същество, частният протест е неоснователен.
Определението на първоинстанционния съд е правилно и
законосъобразно.
Действително е налице първата от законовите предпоставки за вземане
на най-тежката мярка за неотклонение по смисъла на чл.63, ал.1 от НПК.
Констатира се наличието на обосновано предположение, че обвиняемият е
съпричастен към престъплението, в което е обвинен. То се извежда от
събраните до момента по досъдебното производство доказателствени
материали, в т.ч. от обясненията на обвиняемия.
Отсъства обаче втората предпоставка по смисъла на чл.63, ал.1 от НПК,
3

а именно реална опасност от укриване или извършване на престъпление.
Вярно първостепенният съд е обсъдил наличните данни за личността на
обвиняемия, фактите, че има постоянен адрес, че е ученик, че няма
противообществени прояви и не се води на отчет в ДПС при РУ – Нова Загора.
Видно от представеното удостоверение от учебното заведение и показанията
на майката на обвиняемия, същият учи в професионална гимназия в гр.
Раднево. Няма каквито и да е данни, извън инкриминираното деяние, които да
сочат на висока обществена опасност на обвиненото лице, която да обуслови
извод за наличие на реална опасност от укриване или извършване на
престъпление. В подкрепа на последното е и необременената съдимост.
При конкретните ангажирани доказателства и настоящият съд не отчита
наличието на реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши
престъпление. Опасността от укриване не може да се изведе на самостоятелно
основание и от наказуемостта на престъплението, тъй като при приложимите
материалноправни норми за непълнолетния обвиняем, предвиденото
наказание се заменя в конкретния случай с наказание до две години лишаване
от свобода. Тоест няма обстоятелства, които да обосноват извод за реална, а не
хипотетична опасност, както обосновано е приел районният съд.
Настоящият съд се съгласява и с извода на контролирания за липсата на
изключителност на настоящия случай по смисъла на специалното правило,
приложимо за непълнолетни обвиняеми, предвидено в разпоредбата на чл.386,
ал.2, изр.1 от НПК.
При горните факти и отсъствието на отрицателни характеристични
данни, първоинстанционният съд правилно е достигнал извод за липса на
завишена лична опасност на обвиняемото лице. Вярна е и преценката, че за
конкретния случай най-подходяща се явява мярката за неотклонение по
чл.386, ал.1, т.1 от НПК – надзор на родител.
Мотивиран от гореизложеното, съдът намира частния протест за
неоснователен. Оспореното определение като правилно и законосъобразно
следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл.64, ал.8 от НПК съдът постанови
определението си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
4

Номер на акта:	476
Дата:	9 декември 2024 г. (в сила от 9 декември 2024 г.)
Съдия:	Яница Събчева Събева Ченалова

Дело:	20242200600731
Тип на делото:	Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване:	9 декември 2024 г.

Определение по дело №731/2024 на Окръжен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите