Определение по дело №1538/2021 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 515
Дата: 8 юли 2021 г. (в сила от 8 юли 2021 г.)
Съдия: Радостина Ангелова Стефанова
Дело: 20215300501538
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 15 юни 2021 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 515
гр. Пловдив , 08.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ в закрито заседание на осми
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева
като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно частно
гражданско дело № 20215300501538 по описа за 2021 година

Производството е по реда на 274 във вр. с чл.413 ал.2 пр.2 и 411
ал.2 т.3 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от „Теленор България” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление- гр. София, ж.к. „Младост” 4,
Бизнес Парк София, сграда 6, чрез адв. В.Г., против Разпореждане №
9487/22.05.2021г. по ч.гр.д.№ 6515/2021г. по описа на Районен съд –Пловдив,
IV гр.с., с което е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК на „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление- гр. София, ж.к. „Младост” 4, Бизнес Парк София, сграда
6, против Д. Н. Д., ЕГН – **********, в частта за вземанията в размер на
общо *********************лв., от които ************************ лв. -
неустойка по договор за мобилни услуги от 16.02.2019 г. и договор за лизинг
на мобилен апарат към този договор и ************************** лв.
неустойка по договор за мобилни услуги от 06.01.2019 г. и договор за лизинг
на мобилен апарат към този договор.
Моли да бъде отменено и вместо това да се постанови друго, с
което съдът да се произнесе по същество за издаването на заповед по чл.410
от ГПК за тези суми, претендирани със заявлението в цялост.
ПдОС – V възз.гр.с., намира, че частната жалба е процесуално
допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения
едноседмичен срок срещу акт, подлежащ на обжалване, и подлежи на
1
разглеждане.
Пред Районен съд – Пловдив е подадено заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от „Теленор България” ЕАД. За да
отхвърли заявлението, първостепенният съд излага основни съображения,
счита, че клаузите от договорите за мобилни услуги, с идентично
съдържание, установяващи, че длъжникът дължи и неустойка в случай на
прекратяване на договора по вина или по инициатива на потребителя, в
размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни
абонаменти за всяка една СИМ карта/номер до края на този срок, е нищожна
и не поражда права и задължения за страните. Позовава се на задължителните
разяснения, дадени с т. 4 от ТР № 1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. ОСТК
на ВКС, с които е установено, че неустойката следва да се приеме за
нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. трето ЗЗД, когато единствената цел,
за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции, като преценката за нищожност се
прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора при
съблюдаване и на примерно изброените критерии: естеството им на парични
или на непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се
обезпечава с неустойка; дали изпълнението на задължението е обезпечено с
други правни способи-поръчителство, залог, ипотека и др.; вид на
уговорената неустойка /компенсаторна или мораторна/ и вида на
неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова част;
съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от
неизпълнение на задължението вреди. Посочва, че в случая неустойките,
предвидени в договорите за мобилни услуги са в размер на сбора на всички
месечни абонаментни такси до края на срока на договора, след предсрочното
му прекратяване. Налага извод, че по този начин е установено, че
потребителят следва да заплати всички дължими месечни такси без да
получава насрещна престация и да ползва предоставените от оператора
услуги. Операторът получава очакваната и уговорена печалба от договора без
да дължи насрещна престация до края на срока, предвид предсрочното му
прекратяване. Така уговорената неустойка е установена в противоречие с
добрите нрави и конкретно с нормите на добросъвестността, тъй като излиза
извън обичайните обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции на
неустоечните клаузи. Вредата от неизпълнение на задължението на длъжника,
не е съизмерима със стойността, която кредиторът би получил при
удовлетворяване на интереса му от изпълнение на договора, доколкото тази
стойност е дължима от страна на потребителя при изпълнение на насрещното
задължение на кредитора. По този начин, макар договорът да е прекратен,
абонатът остава задължен за заплащане на всички месечни абонаментни
такси, без да може да ползва установените в договора услуги. Така
установени клаузите за неустойка, като нищожни и установени в
противоречие с добрите нрави, не пораждат задължение за потребителя на
мобилни услуги. Изтъква, че обстоятелството, че в случая кредиторът
претендира заплащане на неустойката частично, а именно в размер на сбора
от три стандартни месечни абонаментни такси, не санира недействителността
на клаузата, която представлява правопораждащият юридически факт. След
като последната е изцяло недействителна, не може по нея да се претендира
дори частично изпълнение, което според кредитора е в съответствие с
нормите на добросъвестността. Договорът за мобилни услуги е договор с
периодично изпълнение, по силата на който доставчикът се задължава да
предостави определени услуги, а потребителят да заплаща договорената
между страните цена. При неизпълнение задълженията на потребителя,
2
доставчикът може да прекрати договора, т.е. да го развали поради
неизпълнение. По аргумент от чл. 88, ал. 1 ЗЗД, развалянето няма обратно
действие, тъй като двете насрещни престации намират оправдание една в
друга. В тази хипотеза се дължи цена за предоставените услуги до момента на
развалянето. При разваляне доставчикът се освобождава занапред от
задължението за предоставяне на услугата. Ако доставчикът избере да
развали договора, по аргумент от чл. 88, ал. 1, изр. II от ЗЗД същият има
право на обезщетение за вредите от развалянето, които могат да бъдат
скрепени и неустойка. Според чл. 143, ал. 1 от ЗЗП обаче неравноправна
клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на
потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, а според чл. 143, ал. 2, т. 6 ЗЗП неравноправна
клауза е тази, която позволява на търговеца или доставчика да се освободи от
задълженията си по договора по своя преценка, като същата възможност не е
предоставена на потребителя, както и да задържи сума, получена за
престация, която не е извършил, когато сам прекрати договора. Втората
хипотеза на чл. 143, ал. 2, т. 6 от ЗЗП съответства на процесния случай, което
е допълнителен аргумент за отхвърляне на заявлението в тази му част. Под
израза „задържи сума за престация, която не е извършил“, следва да се
разбира всяка клауза, която поражда вземане за доставчика, което не намира
оправдание в собственото му изпълнение, ако сам прекрати договора. Следва
да се изтъкне, че в сумата за неустойките са добавени и суми, имащи
неустоечен характер за ползвани мобилни устройства по договори за лизинг,
с които се претендира, разликата в стандартните цени на устройствата. Тези
суми произтичат също от нищожни клаузи, доколкото лизинговата цена се
определя по волята на страните, т.е. мобилните устройства нямат стандартна
цена, определяема едностранно от мобилния оператор. При разваляне
/прекратяване/ на договора за лизинг мобилното устройство подлежи на
връщане. Счита, че дори и неустоечната клауза да се приеме за действителна,
то тя е неравноправна, тъй като е договорена във вреда на потребителя.
Окръжен съд – Пловдив, в настоящия съдебен състав не споделя
горните изводи. Видно е от приложения Договор за мобилни услуги от
06.01.2010г. и допълнителните споразумения към него, че между страните е
уговорено заплащането на неустойка в случай на прекратяване на договора
преди изтичане на срока му по вина или инициатива на потребителя или при
нарушение на задълженията му по договора или други документи, свързани с
него, в т. ч. на приложимите Общи условия, за всяка СИМ карта, при
следните условия: а/. неустойка в размер на всички стандартни месечни
абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като
максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния
размер на стандартните месечни абонаменти.В допълнение на неустойката по
преходното изречение, потребителят дължи и възстановяване на част от
ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове, съответстваща
на оставащия срок на договора и б/. в случаите, в които е предоставено
3
устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в договора или по
предходно подписан документ, чийто срок не е изтекъл, потребителят дължи
и такава част от разликата между стандартната цена на устройството /в брой,
без абонамент/, съгласно действащата към момента на сключване на договора
ценова листа и заплатената от него при предоставянето му /в брой или обща
лизингова цена по договора за лизинг/, съответстваща на оставащия срок на
договора.
При така уговорените клаузи за неустойка и при положение, че
със заявлението е искано издаване на заповед за изпълнение за неустойка,
включваща само стойността на 3 месечни абонаментни такси, както е
била уговорена, а не в размер на сумата от стандартните за съответния
абонаментен план месечни абонаменти за всяка една СИМ карта/мобилен
номер до края на срока на договора, както е приел заповедния съд, съответно
претендирана е неустойка за предоставените за ползване мобилни устройства
във втората предвидена от страните хипотеза, то не може да бъде споделен
направения от заповедния съд извод, че мобилният оператор по прекратения
договор ще получи облага от насрещната страна в размер, какъвто би
получил, ако договорът не беше прекратен.
По въпроса за дължимостта на неустойка по договор с потребител
при предсрочно прекратяване на договора, поради неизпълнение на негови
задължения, настоящата инстанция намира, че по принцип клауза за
неустойка е допустима, освен ако размерът е необосновано висок, на
основание чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП. Възможност за уговаряне на неустойки
по договори от вида на процесните следва от разпоредбата на чл. 228, ал. 1 б.
"В" ЗЕС и по аргумент от противното съгласно чл. 229а изр. последно от
същия закон. В тълкувателно решение № 7 от 13.11.2014 г. на ВКС по д. №
7/2013 г., ОСГТК, е прието, че кредиторът по двустранен договор с
продължително или периодично изпълнение, каквито са договорите, на които
молителят основава правата си, ще може да търси и неустойката за
обезщетяване на вреди поради настъпилото за в бъдеще разваляне /неустойка
за развалянето/, ако такава неустойка реално е била уговорена.
Договорената неустойка се явява компенсаторна. Прекратената
правна връзка поради причина, за която длъжникът отговаря, обуславя
4
зачетен от правния ред интерес за кредитора да бъде възмезден за вредите от
неизпълнението – чл. 88, ал. 1, изр. второ ЗЗД. Предвидима вреда към
момента на сключване на договора при предсрочното му прекратяване е
нереализирана печалба от ползването на номера в рамките на уговорения
срок, респ. загубата на основанието за плащане на намалена цена на
мобилното устройство поради неизпълнение на условията за придобиване на
мобилния апарат при преференциални условия. При положение, че за целия
срок на действие на договора, операторът би реализирал печалба от месечни
абонаментни такси и вероятно суми над техния размер за допълнително
потребление, клаузата за заплащане на неустойка до оставащия срок на
договора, но ненадхвърляща трикратния размер на дължимите стандартни
месечни такси, не може да бъде определена като неравноправна или вероятно
неравноправна. Самият факт на съразмеряване на дължимата неустойка с
размера на стандартния месечен абонамент по договора не следва да се
оценява като създаване на задължение за престация от страна на потребителя
без наличие на насрещна такава, което да го постави в неравноправно
положение. Така определен, размерът на неустойката кореспондира на нейния
характер на отнапред определено обезщетение за вреди, които не трябва да се
доказват и не може да се трактува като израз на несъответствие с присъщите ѝ
функции.
По отношение на неустойката в частта за разликата между
заплатената сума за мобилен апарат/мобилни апарати и дължимата
съгласно ценовата листа, налице е твърдяно неизпълнение на задълженията от
страна на потребителя, поради което и същият не може да се възползва
занапред от преференцията да заплаща стойността на мобилното устройство в
намаления размер, поради което и тази клауза също не се явява
неравноправна. На длъжника е предоставена законовата възможност да
защити интересите си, като подаде пред заповедния съд възражение и в
исково производство съдът вече ще разполага с възможността да преценява
точно и подробно клаузите от договорите, включително да се произнесе и по
тяхната нищожност, но след като е уведомил страните за това.
В този смисъл изводите на заповедния съд, че посочените клаузи
са неравноправни, са преждевременни и на този етап от производството
необосновани. При евентуално възражение на длъжника, страните ще имат
5
възможност в едно състезателно производство да доказват тезата си относно
евентуалната преценка за неравноправност на неустоечната клауза в
договора.
За пълнота на изложението се посочва, че в тази насока по
аналогичен казус е налична и съдебна практика –
Определение № 260320/20.10.2020г. на Окръжен съд – Пловдив,
VI гр.с. по възз. ч. гр.д.№ 2366/2020г.;
Определение № 833 /11.06.2020г. на Окръжен съд – Пловдив, VI
гр.с., по възз. ч. гр.д. №802/2020г.
Определение № 1243/30.07.2020г. на Окръжен съд – Пловдив, VIII
гр.с., по възз. ч. гр.д.№ 1186/2020г.
Определение № 1001/30.06.2020г. на Окръжен съд – Пловдив, IX
гр.с., по възз. ч. гр.д.№ 1186/2020г.
Обжалваното разпореждане ще бъде отменено и вместо него ще
се постанови връщане на делото на ПдРС със задължителни указания за
издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по компетентност.
По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.
ОПРЕДЕЛИ:

Отменя Разпореждане № 9487/22.05.2021г. по ч.гр.д.№
6515/2021г. по описа на Районен съд – Пловдив, IV гр.с., с което е отхвърлено
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на „Теленор
България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление- гр.
София, ж.к. „Младост” 4, Бизнес Парк София, сграда 6, против Д. Н. Д., ЕГН
– **********, в частта за вземанията в размер на общо
******************* лв., от които ********************** лв. - неустойка
по договор за мобилни услуги от 16.02.2019 г. и договор за лизинг на мобилен
апарат към този договор и ************************** лв. неустойка по
договор за мобилни услуги от 06.01.2019 г. и договор за лизинг на мобилен
апарат към този договор.

6
Връща делото на Районен съд – Пловдив, IV гр.с., за издаване на
Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, в частта за вземанията в размер на
общо ************************* лв., от които ******************** лв. -
неустойка по договор за мобилни услуги от 16.02.2019 г. и договор за лизинг
на мобилен апарат към този договор и *********************лв. неустойка
по договор за мобилни услуги от 06.01.2019 г. и договор за лизинг на мобилен
апарат към този договор.

Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7