Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 24.10. 2018 година
град Търговище
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Търговищки окръжен съд наказателно
отделение
На двадесет и четвърти октомври две хиляди и
осемнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ЙОРДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:АНГЕЛ
ПАВЛОВ
ЙОРДАН ИВАНОВ
Секретар: Атанасова
Прокурор:
СЯРОВ
Като
разгледа докладваното от съдия Т.Йорданова ЧНД № 211 по
описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 32, ал. 1 във вр. с чл. 16 от Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на
финансови санкции /ЗПИИРКОРНФС/.
Образувано е
по постъпило в Министерство на правосъдието на Република България
удостоверение, ПОСТАНОВЕНО от несъдебен орган от Нидерландия , издадено въз основа на Решение на 15.11.2017г., влязло в сила на 27.12. 2017
год., за прилагане на финансова санкция
по отношение на Е.М.И. , родена на ***г.в гр. Попово и с настоящ адрес ***.
Наложената финансова санкция е в размер на 140 евро.
Касае се за решение на несъдебен орган в решаващата държава, въз основа на
наказуемо деяние по нейния национален закон,
като се потвърждава, че съответното
лице е имало възможността да отнесе
въпроса и до съд по наказателни дела.
В съдебното
заседание прокурорът поддържа искането за признаване на наложената парична
санкция.
Засегнатото
лице Е.М.И. , нередовно призован, не се
явява. При разговор с началник РПУ Антоново се установява, че същата е заминала
в чужбина преди няколко дни и не може да бъде призована. За него се явява,
назначен служебен защитник – адв. Н.Ф. ***
– счита искането за основателно и пледира да бъде признато.
Съдът като се запозна с
представените по делото доказателства, съобрази следното:
Решението,
представено за признаване и изпълнение, се отнася за деяние, което е извършено
на територията на издаващата държава и не попада под юрисдикцията на
българските съдилища. Представеното Удостоверение е пълно и отговаря на изискванията
по чл. 4 от Рамковото решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на
принципа на взаимното признаване на финансови санкции. Същото е преведено на
български език. Не са събрани доказателства, че срещу лицето за същото деяние в Република България
или в друга държава, различна от издаващата или изпълняващата, е постановено и
приведено в изпълнение решение за налагане на финансови санкции. Не е налице
имунитет или привилегия по българското законодателство, които правят изпълнение
на решението недопустимо. Засегнатото лице не
представи доказателства за пълно или частично изпълнение, които да са извършени
във връзка с решението за налагане на финансови санкции от издаващата държава. Изпълнението на решението не е с изтекла давност
по българското законодателство и решението не е деяние
подсъдно на български съд. Решението не
се отнася за деяния, които:
- по българското законодателство се
считат за извършени изцяло или отчасти на територията на Република България,
или
- са били извършени извън територията
на издаващата държава и българското законодателство не позволява предприемане
на наказателно производство по отношение на такива деяния;
Съдът
констатира, че наложената финансова санкция не е по-малка от 70 евро или
левовата равностойност на тази сума. В Конкретния случай наложената финансова
санкция подлежаща на изпълнение е в размер на 140 евро.
Решението се отнася за следното
деяние: Неизползване на предпазен колан от страна на водач или пътник Breda,
RYKSWG, A16, 30-ноември
-2016г. 12:32 и това съставлява административно нарушение, което се
санкционира по реда на Закон относно
административната уредба при нарушаване
на разпоредби на Кодекса за движение по пътищата по чл.2 на същия.
За описаното
нарушение на Е.М.И. е наложено административно наказание в размер на 140 евро .
По курса на
БНБ от 31. 12. 1998 год. за определяне на валутния курс към еврото като
официалния курс на лева към еврото е 1955, 83 лева за едно евро. Следва да се
приложи и закона за деноминацията на лева обн. в ДВ бр. 20 от 05. 03. 1999 год.
в сила от 05. 07. 1999 год. като видно от чл. 1 на този закон считано от 05.
07. 1999 год. българския лев се деноминира, като 1000 стари лева се заменят за
нов 1 лев. Или иначе казано официалния фиксиран курс на 1 евро е 1.95583 лева.
От така посоченото равностойността на 140 евро по официалния фиксиран курс на
БНБ е 273, 82 лв.
От така
представените доказателства се установява, че представеното Удостоверение е
пълно. Същото е правилно от формална страна, а по
изложените по-горе съображения НЕ е
НАЛИЦЕ което и да е от основанията по
чл. 35 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или
отнемане и решения за налагане на финансови санкции ( ЗПИИРКОРНФС ), при които може да се
откаже признаване и изпълнение. Ето защо следва представеното решение да бъде
признато и изпратено на органите на НАП за изпълнение.
Водим от
горното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
Решение, ПОСТАНОВЕНО от несъдебен орган от Нидерландия на 15.11.2017г., влязло в сила на 27.12. 2017
год., за прилагане на финансова санкция
по отношение на Е.М.И. с ЕГН : ********** , родена на ***г.в гр. Попово и с
настоящ адрес ***.
Наложената финансова санкция е в размер на 140 евро,
равностойността на които е 273, 82 лв. / двеста и седемдесет и три, 82 / лева
по курс на Българска народна банка към датата на издаване на решението – 15.11.2017
година.
Изпраща РЕШЕНИЕ на несъдебен орган от Нидерландия , влязло в сила
на 15.11.2017 год. ведно с препис от настоящото решение на Национална агенция
за приходите за изпълнение по реда на Закона за Националната агенция за
приходите и Данъчно - осигурителния процесуален кодекс. След получаване на
решението Националната агенция за приходите незабавно да уведоми настоящия съд
за предприетите действия по изпълнение на решението на основание чл. 36 във вр.
с чл. 22, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС, като след
приключването на изпълнението, следва да бъдем уведомени, за да се уведоми
компетентния орган на издаващата държава.
Да се
уведоми незабавно компетентния орган на издаващата държава
– несъдебен орган от Нидерландия с реф.
№ EGS *********, както и копие от Уведомлението да
се изпрати на Министерство на правосъдието на Република България.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в седмодневен
срок от днес пред Апелативен съд гр. Варна, като
обжалването съгласно чл. 20, ал. 1 изр. последно от ЗПИИРКОРНФС не спира изпълнение на решението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.