№ 2446
гр. София, 14.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20241110158291 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на „****“ АД срещу П. Т. П., с
която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове за установяване дължимостта
на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 47131/2024г. на СРС, 40-ти състав, а именно: 614,53лв. -
задължения за предоставени ВиК услуги за периода 13.08.2021г.-02.08.2022г., ведно
със законната лихва от 01.08.2024г. до окончателното плащане, и 19,42лв. - мораторна
лихва върху главницата за периода 15.10.2021г.-10.09.2022г.
Ищецът твърди, че между страните е налице облигационно правоотношение по
договор за предоставяне на ВиК услуги при общи условия за имот с адрес: *****
Посочва, че е доставил ВиК услуги на сочената стойност, но ответникът не ги
заплатил, поради което дължи тяхната стойност и лихва за забава.
Съобразно изложеното, моли за уважаване на предявените искове.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с
който оспорва исковете. Оспорва страните да се намират в облигационно
правоотношение, както и какво е реалното изразходвано количество вода. Прави
възражение за изтекла погасителна давност.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявени за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За да бъдат уважени предявените искове, в тежест на ищеца е да проведе пълно
и главно доказване на следните факти: че между страните съществува договорно
правоотношение за предоставяне и ползване на ВиК услуги за имота, количеството на
предоставените ВиК услуги за процесния период и тяхната стойност; че е настъпил
падежът на вземанията или е поканил ответника да плати, както и размера на лихвата
за забава.
1
Съгласно § 1, ал. 1, т. 2, б. „а“ от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги (обн. ДВ бр. 18 от 25.02.2005г.), потребители на
водоснабдителните и канализационните (ВиК) услуги по чл. 1, ал. 1 от закона са
юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти,
за които се предоставят ВиК услуги. Аналогична е разпоредбата и на чл. 3, ал. 1
Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите
и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, предвиждаща, че
потребители на услугите ВиК са собствениците и лицата, на които е учредено вещно
право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на
водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни води;
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на
ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; и
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на
ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен
имот и присъединени към едно водопроводно отклонение. Аналогична е и
разпоредбата чл. 2, ал. 1 от Общите условия на ищеца.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че на 18.03.2011г.
ответникът е придобил собствеността върху процесния имот чрез договор за покупко-
продажба. На 05.02.2016г. е подал заявление до ищцовото дружество, с което е
поискал да се промени партидата за имота на негово име в качеството му на
собственик от 18.03.2011г. Искането е уважено и партидата е променена на името на
ответника. Представени са талон за пломбиране и контролни листи относно
водомерите в имота, в които като клиент е посочен ответникът и е налице положен
подпис от негова страна.
От горните доказателства, съдържащи и извънсъдебни признания на ответника,
се налага несъмнения извод, че същият се намира в облигационно правоотношение по
договор за предоставяне на ВиК услуги за имота, поради което е материално
легитимиран да отговаря за тяхната стойност.
За изясняване количеството и стойността на предоставените услуги, по делото е
допусната, изслушана и приета комплексна съдебно-техническа и счетоводна
експертиза. Вещите лица разясняват, че поради изтекла метрологична годност на
водомерите в имота до 25.11.2021г. потреблението е изчислявано на база 6 куб.
м./човек за топлофицирано жилище съгласно чл. 39, ал. 5 от Наредба № 4/14.09.2004г.,
като нормата е завишена до 12 куб. м./човек съгласно ал. 6 и в този период са
начислени 41,030 куб. м. След монтирането на двата нови водомера, извършено на
25.11.2021г., до 31.10.2022г. е начислявана осреднена консумация поради неосигурен
достъп за отчет. На 31.10.2022г. е извършен самоотчет с нулеви показания. Вещото
лице посочва, че до 02.08.2022г. (края на исковия период) са начислени 136 куб. м.,
които следва да се приспаднат (изравнят). Заключението е, че за процесния период
обема на калкулираните ВиК услуги е с отрицателен знак - 41,030 куб. м. минус 136
куб. м. е равно на минус 94,970 куб. м. на стойност 278,12лв. с ДДС. През процесния
период са начислени и 37,44 куб. м. за общи нужди, които при нулева консумация не
следва да бъдат разпределяни съгласно чл. 39, ал. 2, т. 3 от Наредбата. Посочено е, че
за процесния периода 13.08.2021г.-02.08.2022г. са издадени 12 броя фактури на обща
стойност 614,53лв. главница и 19,42лв. лихва. Установява се, че за периода
13.08.2021г.-24.11.2021г. на ответника са начислени 120,44лв. за главница и 4,43лв. за
лихва, а за периода 25.11.2021г.-02.08.2022г. минус 399,16лв. за главница, тоест
получава се разликата от – 278,72лв. По делото обаче няма твърдения, нито
ангажирани доказателства от страна на ответника да са извършени плащания на които
и да било начислени задължения, поради което следва да се приеме, че отрицателната
2
разлика е чисто счетоводна.
При съобразяване на горните обстоятелства, съдът намира, че правилно до
25.11.2021г. на ответника е начислява вода на база съгласно чл. 39, ал. 5, т. 1 от
Наредбата, тъй като водомерите са били с изтекла метрологична годност и са
подменени с нови едва на 25.11.2021г. От това следва, че за периода 14.09.2021г.-
24.11.2021г. следва да бъдат начислени на база 12 кубика за пълните два месеца от
14.09. до 14.11.2021г. и пропорционална част от 2 кубика за останалите десет дни или
общо 14 кубика вода. Тяхната стойност възлиза на 41,09лв. съгласно експертното
заключение (при единична цена от 2,935лв. на куб. м.).
За останалия период от 25.11.2021г. до 10.09.2022г. консумацията е следвало да
бъде изчислявана въз основа на реално отчитане, каквото обаче не е правено, тъй като
според твърденията на ищеца не бил подсигурен достъп. Съгласно чл. 35, ал. 5 от
Наредбата, при отказ на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на
оператора до водомера длъжностното лице съставя протокол, който се подписва от
него и от поне един свидетел. Длъжностното лице отбелязва в протокола трите имена,
единните граждански номера и адресите на свидетелите, които могат да бъдат и
длъжностни лица на оператора. По делото няма ангажирани доказателства за
съставяне на такива протоколи, нито пък други доказателства относно
неосигуряването на достъп за отчет. Поради това, не може да се приеме, че в случая е
имало основание за служебно начисляване на вода в имота за този период.
Установява се от представения контролен лист /л. 11/, че при проверка от
служител на ищцовото дружество на 13.02.2023г. показанията на единия водомер са
11, а на другия 20. На 11.11.2022г., което е дата след процесния период, е подаден
самоотчет с нулеви показания на водомерите. Този самоотчет не е оспорен от
доставчика на ВиК услуги, а напротив – възприет е от него за достоверен. Ето защо,
съдът намира, че това поведение следва да бъде съобразено като извънсъдебно
признание от ищеца на неизгоден за него факт съгласно чл. 175 ГПК. От това следва,
че и към 10.09.2022г. (дата, предхождаща 11.11.2022г.) показанията са били нулеви,
тоест липсва консумация и липсва основание за начисляване на задължения.
С оглед изложеното и предвид липсата на доказателства за плащане (от страна
на дружество са отразени счетоводни операции по начисляване и след това намаляване
на задължения и поставяне на знак минус при начислени вповече от реално
установените, но по делото няма никакви доказателства за плащане на част или изцяло
на начислените суми, а и вещото лице /л. 61/ посочва, че задълженията са неплатени от
ответника), съдът приема, че ответникът дължи сумата от 41,09лв., представляваща
стойността на 14 куб. м. вода за периода 14.09.2021г.-24.11.2021г. Само за този период
и до този размер се явява доказана претенцията, а за разликата до пълния предявен
размер и за останалия период следва да бъде отхвърлена като недоказана.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от общите условия към договора, одобрени от КЕВР с
Решение № ОУ-2 от 13.07.2016г. и приложими в процесния период, потребителите са
длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен
срок след датата на фактуриране. Следователно, моментът на изискуемостта на
вземането и изпадането на длъжника в забава съвпада – арг. от чл. 84, ал. 1 ЗЗД. От
този момент длъжникът дължи обезщетение върху главното парично вземане в размер
на законната лихва – чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Размерът на законната лихва върху главницата
от 41,09лв., изчислен на основание чл. 162 ГПК с помощта на интернет калкулатор, за
периода 15.10.2021г.-10.09.2022г., възлиза на 1,29лв. До този размер акцесорният иск
се явява основателен, а за разликата до пълния предявен размер подлежи на
отхвърляне.
По разноските:
3
При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни съразмерно на
уважената и отхвърлената част от исковете.
Ищецът е доказал разноски в общ размер от 650лв. с включено юрк.
възнаграждение от 100лв., определено от съда. Съразмерно следва да му се присъдят
43,45лв.
Ответникът е доказал разноски от 300лв., от които следва да му се присъдят
279,94лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „****” АД,
ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление ********, срещу П. Т. П., ЕГН:
**********, с адрес: ********* че ответникът дължи на ищеца следните суми, за
които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч. гр. д. № 47131/2024г. на СРС, 40-ти състав, а именно: 41,09лв. - задължения за
предоставени ВиК услуги за периода 13.08.2021г.-24.11.2021г. за имот, находящ се в
***** ведно със законната лихва от 01.08.2024г. до окончателното плащане, и 1,29лв. -
мораторна лихва върху главницата за периода 15.10.2021г.-10.09.2022г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за разликата над уважения размер от 41,09лв. до
пълния предявен от 614,53лв. и за периода 25.11.2021г.-02.08.2022г. и иска за
мораторна лихва за разликата над уважения размер от 1,29лв. до пълния предявен от
19,42лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК П. Т. П., ЕГН: **********, с адрес:
********* да заплати на „****” АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление
********, сумата от 43,45лв. – разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „****” АД, ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление ********, да заплати на П. Т. П., ЕГН: **********, с адрес:
********* сумата от 279,94лв. – разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4